Тиволи – радостта на Копенхаген

Да отида в Tivoli (ударението е на първото и) ми беше мечта, откакто посетих Копенхаген за първи път. Чак две години по-късно обаче успях да я осъществя, но не съжалявам за забавянето, чакането си заслужаваше.

Малко предистория

Тиволи е увеселителен парк с разкошна градина, отворил врати през далечната 1843 година. Той е вторият най-стар увеселителен парк в Европа, като първият е “Dyrehavsbakken” (Дурехаусбаке), намиращ се отново в Дания, близо до град Клампенборг.

david-romualdo-325030-unsplash

Георг Карстенсен (Georg Carstensen) – бащата на Тиволи, дълго е убеждавал крал Крисчън VIII, че Копенхаген има нужда от подобен парк, защото “когато народът се забавлява, не мисли за политика”. В крайна сметка кралят дава зелена светлина на Карстенсен, като му осигурява 61 000 кв.м край Вестерпорт, където е била Западната порта на Копенхаген. Тоест, първоначално Тиволи се е намирал извън града, докато днес е в самото му сърце – между Централна гара, Общината, Централния площад и музея Глиптотекет.

От самото си начало декорацията на Тиволи е издържана в ориенталска тематика, което се е запазило като устойчив мотив и до днес.

Едни от най-красивите фойерверки се изстрелват на специални поводи от езерото в парка и красотата е неземна. Поради строгата политика за опазване на околната среда в Дания и силното екосъобразно чувство на датчаните, зарята е рядкост, но когато се случва, е забележителна.

Няма да лъжа, Тиволи е скъпичко място, ако решиш да се отдадеш на всичките му удоволствия. Цените за билети са най-разнообразни, тъй като има комбинирани билети вход + разходка с гид, вход + разходка + представление в театъра, вход за групи, вход в дни със специална програма и концерти, годишни карти – сребърни и златни, спрямо включените екстри и така нататък.

Нека дам някои базисни разяснения и насоки за цените (валидни към 2019 година).

Входът за всички над 8 години е 130кр, а от 3 до 7 год. – 60кр. За групи по 20 човека, цената на билет пада до 117кр. Вход за два последователни дни е 200кр за над 8 години и 75кр за деца между 3 и 7.

Можете спокойно да си платите само вход за парка, без никакви допълнителни екстри като люлки, театър, мюзикъл, посещение на музей или аквариум (защото Тиволи предлага всичко), да се разходите наоколо, да хапнете, пийнете и да си вземете сувенир.

За всеки сезон или голям празник Тиволи има специална украса. Около Коледа и Нова година паркът е оживяла от романтичните приказки зимна феерия, за Великден има страхотни зайци, яйца и т.н., лятото е потънал в цветен разкош, а есента е основно подвластен на хелоуинска тематика и летящи вещици на метли висят от всеки ъгъл. Много хора плащат билети за вход единствено да разгледат украсата, а повярвайте ми, тя си заслужава винаги!

Ако искате да се качите на някой от атракционите, трябва да заплатите допълнително, като пред всяко съоръжение има автомат за купуване на билети. Каква е уловката тук – колкото по-голяма и “страшна” е люлката, толкова е по-скъпа, като цените варират между два, три или четири билета от по 30кр всеки за атракцион. “Бебешките”, както наричам малките люлки, са по един или два билета за 30кр.

Можете обаче да си купите неограничен достъп до всички атракционни люлки на цена от 240кр на човек. Ние със съпруга ми направихме точно така и не съжалихме, защото успяхме да се качим на страшното влакче, кулата със свободно падане, люлките във въздуха, самолетите и още куп атракционни, които не знам как да опиша, но ми разходиха стомаха от петите до гърлото и обратно из цялото тяло 🙂

tim-gouw-127143-unsplash

За да съм честна, трябва да кажа, че всяка крона си заслужаваше на 100% да бъде похарчена! Тиволи е изумително красиво, перфектно подредено и организирано място, което те потапя в приказен свят с екзотичен привкус и ти връща всички забравени детски радости.

Усмивката не слезе от лицето ми, докато тичахме от атракцион на атракцион и пищяхме от страх и радост, докато се въртяхме във всички посоки.

За безопасността се мисли постоянно и персоналът на парка проверява винаги и много внимателно кой как е седнал, закопчани ли са добре коланите му, има ли опасни предмети наоколо и т.н. Някои от най-бързите и предизвикателни атракциони са конструирани така, че да те държат здраво седнал без да можеш да мръднеш нито сантиметър и повярвайте, когато шоуто започне, ще си благодарен за това.

Отделно на всяка една люлка има място, където да си оставиш чанта, очила, слушалки и т.н. предмети, които могат да изсхвърчат и да бъдат потенциално опасни или най-малкото строшени. Има и безплатни ластици за коса, за да нямаш кичури в устата, очите и ушите си 🙂

Относно хапването, в парка ще откриете страхотно разнообразие от ресторанти, пицарии, сладкарници, хапване на крак, на пейка, на тревата, кръчми и т.н.

Цените не се различават от всички останали места в Копенхаген, тоест не са излишно завишени само, защото са в Тиволи.

IMG_20190524_125609

Сувенири има колкото и каквито си пожелаете. Паркът също така разполага с тоалетни и заключващи се гардероби.

IMG_20190524_125638

Станция за целувки 🙂

В началото на статията казах, че съм посетила Тиволи в най-точния момент и следва да уточня защо така. Малко след като започнах живота си в Копенхаген разбрахме, че съм бременна. Не знам дали и други жени са изпитвали това, но още в първите месеци дори качването на най-обикновена люлка на детска площадка ми преобръщаше стомаха, сякаш летя към Космоса с главата надолу, та решихме, че атракционите на Тиволи ще почакат. После пък или нямаше на кого на оставим бебето, за да избягаме заедно с татко му към парка, или когато имахме бавачки, времето беше лошо.

Когато пък имахме идеалните условия – баба на разположение и разкошно слънце с меки температури, се оказа, че паркът е затворен за едноседмична почивка (непосредствено след Великден).

Най-сетне успяхме да му прекрачим прага на 24 май, когато празнувах 32-я си рожден ден 🙂 Бяхме едни от първите посетители в парка и добре, че не се забавихме, защото до обяд се радвахме на разкошно слънце и топлина, но от обяд нататък задуха Северняка и доведе буреносни облаци. Та, всичко се получи прекрасно като по поръчка.

Новата ми мечта е да посетя парка в някоя топла вечер, за да се порадвам на вечерните му светлини, както и на нощен Копенхаген, който повярвайте ми, е омайващо прекрасен.

Сайтът на Тиволи можете да посетите тук, а повече информация за атракционните – тук.

Прочетете още:

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Копенхаген – градът на щастието

Няколко неща, които да очакваш от Дания

Забавното скучно празненство с датски пенсионери

Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Реклама

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Живея в Копенхаген вече две години и за първи път миналия уикенд посетих Кръглата кула – едно от най-популярните и интересни места в града.

Една от причините да подминавам мястото досега е, че винаги е претъпкано с туристи, а аз предпочитах по-нетрадиционните дестинации наоколо.

С мъжа ми обаче се разхождахме из центъра и видяхме, че на входа на кулата няма обичайната извиваща се опашка и решихме, че това е нашият момент.

Купихме си билети (само 25кр на човек) и поехме по спиралата нагоре.

Кръглата кула има уникална спираловидна архитектура – няма стълбище, а завъртяна няколко пъти около оста ѝ спирала (дълга 281м), която отвежда към върха. Там има уникална панорамна тераса и обсерватория.

IMG_20190331_151249

Изглед от кулата

Подобен дизайн е бил рядкост и изключително архитектурно явление за времето, когато Кулата е строена – 1637 – 1642 година.

Сградата е вдигната по нареждане на крал Крисчън Четвърти (най-обичаният от датчаните), като идеята е била в една сграда да се комбинират църква, библиотека и обсерватория.

IMG_20190331_151252

Към днешна дата църква вече няма, но обсерваторията още е налична, като представлява най-старата действаща обсерватория в Европа.

Интересното е, че видният астроном Тихо Брахе (Tycho Brahe), който е бил и датчанин, е оказал сериозно влияние за създаването на обсерватория на Кръглата кула и отдаването ѝ на Университета в Копенхаген. За жалост той умира преди да види кулата построена, но желанието му е изпълнено и поколения наред астрономи са му били благодарни.

Относно библиотеката, помещавана в Кулата, тя е била най-голямата в страната. Открита през 1657 г. Като част от копенхагенския университет, тя е побирала над 10 000 издания, които са се множели толкова активно през годините, че се е наложило да бъде преместена на по-широко и удобно място.

IMG_20190331_150315

Днес помещението на библиотеката е превърнато в галерия, в която безплатно се показват различни изложби. Ние имахме късмета да уцелим прекрасна такава – изпринтени в огромен мащаб фотографии на небесни красоти като залези, изгреви, лунни нощи, облаци и т.н.

IMG_20190331_151840

Особено любопитен елемент в Кръглата кула е нужникът. Да, точно така, в сградата има разположена тоалетна с вътрешна канализация.

Не е кой знае какво, но съм убедена, че астрономи, библиотекари и студенти са били доста доволни да го имат, а не да тичат почти 300 метра надолу, за да търсят тоалетна.

Ако имате възможност, то посетете Кръглата кула, няма да съжалявате 🙂

Ноемврийски книжки съкровища

Пазарът на българската книга е много по-богат и активен, отколкото мнозина си мислят. Само за последните седмици няколко нови заглавия „цъфнаха“ по книжарските рафтове, а аз ви ги представям на кратко, но с удоволствие.

„Внезапна смърт“ от Ане и Евен Холт, изд. „Емас“

Показна кражба на картини от частна колекция. Поредица от странни смъртни случаи на проминентни футболисти от „Нотингам Хил“. Какво общо може да има в двата случая? Единственото общо всъщност е собственикът и на картините, и на футболния клуб – крупният бизнесмен и меценат от ливански произход Наджиб Айша.

Внезапна смърт

Колкото и да е абсурдна тази връзка, тя привлича вниманието на кардиоложката Сара Цукерман, чийто приятел Ула е лекар на отбора.

Дали необяснимата смърт на младите мъже в цветущо здраве не се дължи на неизвестно стимулиращо вешщество?

Ако е така, защо Наджиб Айша е прибегнал до него?

Заради недобро финасово положение? И има ли застраховката на картините връзка с това?

Все въпроси, трудно разрешими за една лекарка.

Но в съзнанието на Сара изниква стара снимка.

И ключът на загадката се оказва в нея…

Ане Холт

Ане Холт


Вторият роман на тандема Ане и Евен Холт – писателката юристка и братът кардиолог – отново ни повежда в лабиринта на една от най-страшните мафии: фармацевтичната…

„Магията на пътешествията“ от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма, изд. „СофтПрес“

Истинският пътешественик знае, че всяко място на Земята е уникално и си заслужава да бъде посетено.

магията на пътешествията

Отдайте се на страстта си за пътешествия и предизвикайте откривателския си дух. Разлистете страниците на тази книга и пътувайте до уникални световни дестинации, където ще се срещнете с нови хора и ще опознаете чудни места, на които никога не сте били. В нея са поместени пътеписите на автори, част от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма (според изписването ѝ на френски език – ABUJET). В нея членуват повече от 50 журналисти и писатели. Част от членовете на АBUJET са членове на FIJET.

FIJET е Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (Fédération Internationale des Journalistes et Ecrivains du Tourisme). Създадена е в Париж в края на 1954 година от журналисти от Белгия, Франция и Италия. 

„Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон, изд. „Обсидиан“

Дов Алфон, писател, журналист и бивш офицер от секретното звено на израелското разузнаване, познава отлично света на сенките и шпионските игри. Дебютният му трилър „Дълга нощ в Париж“ определено ще зарадва почитателите на Джон льо Каре и Чарлс Къминг, както и зрителите на „Вътрешна сигурност“.

След полет от Тел Авив и невинен флирт с облечена в червена униформа блондинка на летище „Шарл дьо Гол“ млад компютърен специалист изчезва безследно. Причини за безпокойство на пръв поглед няма, но в Израел е обявена тревога. А полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, точно в този момент съвсем случайно се намира в Париж.

LONG NIGHT IN PARIS BG COVER

За комисар Леже всяко съвпадение е подозрително. И когато след няколко часа друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая, опасенията на френския полицай прерастват в неприкрита паника. Възложеното му разследване се оказва неочаквано сложно. Очертава се дипломатически скандал. Намесват се политически фигури от най-висок ранг. Медиите внасят допълнителен хаос и объркване.

Единствено полковник Абади успява да се ориентира в извънредната ситуация. И реагира светкавично. За помощ той може да разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор, която трябва да идентифицира жертвите.

Но всяка тяхна стъпка се следи от китайски командоси, които провеждат невероятна по мащабите и жестокостта си тайна операция във френската столица. Убийствата следват едно след друго. Напрежението в кабинетите на властта расте.

Очертава се дълга нощ в Града на светлината…

„Леонардо да Винчи“ от Уолтър Айзъксън, изд. „СофтПрес“ 

Почти пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации. На български излиза най-новата му биография, плод на задълбочените проучвания на Уолтър Айзъксън –  автор на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн, Кисинджър и Бенджамин Франклин.

Leonardo_web_316x

За разлика от много биографи, Айзъксън никога не се съсредоточава единствено върху сухите факти и формалната хронология на събитията.

Той търси връзките, подводните течения, процесите, които влияят върху съдбата на човека и го превръщат в гениален учен, в креативен гений, или в случая на да Винчи – и двете.

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Откъс изтеглете от тук – Pages from Leonardo_da_Vinci_web

Leonardo da Vinci exhibitions

Отвори прозореца и поздрави света

Санди Мейджър е поредният творец, на когото съм благодарна, че споделя работата си със света, оттам и с мен.

Тя е ливано-американка, както сама се определя, живее във Вашингтон, САЩ и е фотограф. Едно от любимите ѝ неща е да снима, докато пътува. Разбира се, ние всички също правим това, когато посещаваме нови места, но на Санди някак ѝ се получава по-добре 🙂

Последният ѝ проект е плод на страстта ѝ към снимането и пътешествията и се казва  „An Open View“ (буквален превод от англ. „Отворен изглед“). Като разгледате снимките, ще ви стане ясна цялата ѝ концепция:

Capri-copy-5935764074953__880IslasDelRosario-copy-59357646ec186__880Lebanon-copy-5935764d96aff__880Maldives-copy-59357652542b7__880Naples-5935765520f71__880Paris-5935765b1a686__880Porto-59357660b2ab6__880Positano-copy-59357663eb26a__880Rome-59357667277e7__880Tuscany-5935766be85e3__880

Да Нанг – сюрреалистичният мост над виетнамските планини

Знаете ли, че към момента Виетнам е една от водещите туристически дестинации в света?

Да, хората все още искат да видят Париж, Лондон и Малдивите, но азиатските страни набират повече и повече популярност сред пътешествениците.

Виетнамците усещат това и започнаха да инвестират още по-сериозно в развитие на инфраструктура и забележителности. Благодарение на това се създаде изумителния Златен мост Да Нанг.

Bl13CikFsHC-png__700

Със сигурност сте виждали снимки от него, които са толкова впечатляващи, че първоначално може да решите, че това е по-скоро декор от филм.

Bl0Y5VhgFU_-png__700

Да Нанг се издига на 1400 метра надморска височина и предлага покъртително красива гледка към виетнамските планини. Отделно на това самият мост се “държи” от огромни човешки ръце, което прави цялостното внушение сюрреалистично и магично.

Bl0lgTDAk8E-png__700

Общата стойност на проекта е 2 млрд. долара и според мен всяка стотинка си е заслужавала.

Вече имам още едно място в мечтаните ми дестинации, което искам да посетя. Насладете се на снимките:

BlsY-FBhXne-png__700Blt3WciheEV-1-png__700BlxRQTiBxdJ-png__700creative-design-giant-hands-bridge-ba-na-hills-vietnam-5b5ec9f07c1d1__700creative-design-giant-hands-bridge-ba-na-hills-vietnam-5b5ec9f26db57__700creative-design-giant-hands-bridge-ba-na-hills-vietnam-5b5ec9f647f16__700creative-design-giant-hands-bridge-ba-na-hills-vietnam-5b5ec9fe9f6d9__700creative-design-giant-hands-bridge-ba-na-hills-vietnam-5b5ece63814b8__700

Лара – една жена, която иска всичко. Една жена като всички

Емоционална като песен на Queen, хапливо откровена като Кари Брадшоу, многолика като всяка жена, хаотична, като времето, в което израства, и неподправено истинска като самата себе си, Лара е от онези жени, които неизменно привличат вниманието на околните и за които се чудиш – те ли предизвикват съдбата, или вселената постоянно поставя на пътя им изпитания и възможности.

Лара, корица

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

„Лара“ е първият роман на Ния Йотова. Роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Ния не крие, че за образа на Лара и останалите герои в романа е черпила вдъхновение от заобикалящия я живот.

Подобно на своята героиня, тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.

Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Ния Йотова

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не ѝ е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко.

цитат 2

„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

Lara_760x320

 

Този роман е като чифт скъпи дизайнерски обувки с убийствено високи токчета, които един ден виждате на някоя витрина и сърцето ви прескача един удар.

И макар че не са нито по джоба ви, нито подхождат на стила ви, ги купувате. Защото искате да сте онази жена с убийствено високи токчета, след която всички се обръщат. Защото го заслужавате.

Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без предварителна програма и с неочаквани приключения. Готови ли сте да отпътувате?

снимка 1

Ощe от Лара и за  „Лара“ ще намерите в Instagram – @book.lara , а откъс можете да изтеглите от тук – Лара откъс 21 глава

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Светът се променя бавно, неусетно почти

Мислим си, че всичко около нас търпи непрестанни изменения, наложени до голяма степен от развитието на технологиите.

И да, до известна степен това е така. Интересно е обаче от време на време да търсим разликите с преди и сега.

Някои са покъртително грандиозни, други малки, незначителни почти.

Хората може и да обичат новото, но винаги ще имат сантимент и страст по предишното, особено когато то е наситено с толкова много спомени.

Нека ви представим една кратка селекция на преди и след снимки, показващи как различни точки от света са се изменили през годините. Насладете се 🙂

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-1-5a0d61d5474e7__700

Одда, Норвегия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-6-5a0d690839d2a__700

Мюнхен, Германия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-7-5a0d69d71bad9__700

Париж, Франция

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-8-5a0d6ab209f54__700

Припят, Украйна

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-11-5a0d6d6f4f69a__700

Ристат, Норвегия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-22-5a0d82b38e8d1__700

Дрезден, Германия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-52-5a0d70c794a63__700

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-102-5a0d69e071bc0__700

Емблематичният Мулен Руж, Париж, Франция

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-108-5a0d6ea756f7a__700

Познан, Полша

Една рускиня и нейните рокли покоряват света

За рускините се носят легенди – като започнем от красотата и преминем през отношенията им с мъжете, та чак до това какви домакини са.

И ако в голямата част от тези митове и легенди са абсолютна измислица, тъй като няма как да сложиш милиони жени под общ знаменател, то поне едно е сигурно – рускините никога не остават незабелязани.

Поредният такъв пример е блогърката Нинели. Тя е решила да се снима на различни места по света, облечена в ефирни рокли. Проектът е под името #MyDressStories и е истински забележителен!

Нинели споделя, че голяма част от роклите са създадени по нейн дизайн, а целта ѝ е да улови магията на природата и смелостта на женския дух.

До момента е обиколила Нова Зеландия, Индия, Шотландия, Турция, Израел и Казакстан и казва, че няма намерение скоро да си взима почивка.

Ние искрено се възхищаваме на снимките ѝ, но също така се чудим и как успява да спонсорира своите пътувания до толкова далечни и различни дестинации? Отговор на въпроса тя на дава, но пък с удоволствие се радваме на креативността ѝ.

57ClTGuE8Ws-59c1102e4e762__880

Изгрев някъде из планините на Русия

BG8wuNqBLnY-png__880

Улица „Пятницкая“ в Москва, Русия

BK2V3LeBH6R-png__880

Батуми, Грузия

BPka5rIhq2Y-png__880

Индия

BRLM5FuAoxq-png__880

Кападокия, Турция

BSf9skQgG8M-png__880

Уанака, Нова Зеландия

BVUM6DEg5wc-png__880

Кормайер, Италия

BVUwh-sARmn-png__880

Милано, Италия

BYIoMICAIMT-png__880

Ньошатѐл, Швейцария

IMG_0152-59c232e9b2bb5__880

Планински масив Кук, Нова Зеландия

IMG_2448-59c2348f6bfb3__880

Индия

IMG_2746-59c2327eedd26__880

Тадж Махал, Индия

IMG_5105-59c235e63a940__880

Езеро Брайес, Италия

IMG_5997-59c2328e2a9de__880

Площад Сан Марко, Венеция, Италия

photo_2017-01-18_17-55-16-59c11052b40cb__880

Удайпур, Индия

photo_2017-02-28_11-01-48-59c11136b3fdf__880

Из планините на Грузия

UY2W1G9XQDM-59c1113c9f2f1__880

Москва, Русия

 

Най-интересните кътчета в Европа, които да посетите

Пътешествениците непрестанно търсят вдъхновение при избора на ново място, което да посетят у дома или в чужбина. За да направи почивката им незабравима, Mastercard разкрива Топ 44 на най-интересните скрити кътчета, като подчертава най-специалните, непознати и достъпни дестинации за пътуващите в Европа.

Начело на класацията се нарежда област Астурия в Северна Испания с невероятния манастир Ковадонга, спиращия дъха храм, който все още не е пренаселен с туристи и въпреки това предлага разумни цени.

Малта се нарежда на втора позиция със средновековния град Зебуг, а на трето място е регионът Залцкамергут в Австрия с красивото езеро Халщат.

В класацията намира място и родният ни Пловдив, който привлича вниманието като един от най-старите населявани градове в света.

Като основен акцент за гостите на града е посочен Античният театър, както и малките калдъръмени улички.

ТОП 15 на най-интересните кътчета

 

1. Астурия и манастира Ковадонга, Испания 9. Регионите Волос и Пелион, Гърция
2. Мдина и Зебуг, Малта 10. Велика планина, Словения
3. Региона Залцкамергут, Австрия 11. Кашуби, Полша
4. Азорските острови, Португалия 12. Наарден, Холандия
5. Пераст, Черна Гора 13. Нос Колка, Латвия
6. Леднице – Валтице, Чехия 14. Дунавската делта, Румъния
7. Остров Паг, Хърватия 15. Балатон, Унгария
8. Остров Сааремаа, Естония

rawpixel-com-211022

Още полезна информация за пътешественици:
Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул
Копенхаген – градът на щастието
Писма на пътешественика: Бари, Италия

Най-интересните кътчета в Европа (вижте всички тук) са подбрани от Mastercard с помощта на информация от местни блогъри, пишещи за пътувания, както и от експерти в туризма. Дестинациите са подредени в зависимост от тяхната красота, населеност, методи на разплащане, цена за престой и удобство.  

31% от анкетираните българи посочват, че последно са посетили Гърция за почивка в чужбина. Интересен факт е, че на същия въпрос 13% от анкетираните румънци посочват България като дестинация. Други популярни дестинации, където българите предпочитат да отдъхнат, са Италия и Испания.

„Експертизата на Mastercard за местата, където хората предпочитат да харчат, даде като резултат уникален списък с препоръки, които позволяват на пътешествениците да сравняват различни дестинации според тяхната атрактивност, удобство и цена,“ заяви Адам Блейк, директор на международния център за изследвания по туризъм в университета Борнемут.

jakob-owens-269240

Още полезна информация за пътешественици:
Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите
Новогодишни приключения в Прага. Част 1

„Информацията от Mastercard, съчетана с препоръките на местните, прави този пътеводител много информативен дори за най-запалените туристи.“

Картите се превръщат във все по-верни партньори при пътуване

Пътешествениците в Европа все повече и повече разчитат на своите карти при резервация на своята почивка и дори повече по време на пътуване. Потребителско проучване, съставено от Mastercard през 2016 г. в 12 държави в Европа, разкрива, че 55% от пътуващите използват картата си за резервация на полети, настаняване и други разходи преди пътуване, а 45% – по време на самата почивка. Повечето от тях обичат да пътуват на кратки разстояния в рамките на собстената си страна или в съседство.

Същото изследване сочи, че 38% от българите са използвали разплащателна карта, вместо кеш по време на последната си почивка, като същият процент са предпочели този метод за плащане и преди самото пътуване.

Вита Морена също е част от този процент, като притежателка на всевъможни карти – MasterCard, Visa, Visa Electron, и трябва да ви споделим от личен опит, че това е най-хитрият, безопасен и удобен начин за разплащане по света!

Не взимайте много пари в брой в себе си, разчитайте на картата си за повечето плащания, които искате да направите 😉

chris-lawton-217432

Още полезна информация за пътешественици:
Съвет на пътешественика: Да, имате право на обезщетение!
Малдиви, Сейшели, Мадагаскар, очаквайте ни!

Mastercard предоставя няколко съвета,  които да вземат предвид:

  • Да се запознаят с услугите, които картата им предоставя като сигурност и услуги за пътуване и почивка, които могат да направят преживяването им още по-специално.
  • Да уведомят банковата или финансовата институция за дестинацията на пътуването си, за да има възможност за бърза реакция, ако това се наложи.
  • Да запазят номера за загубена или открадната карта в телефона си, ако се наложи да я блокират.
  • При плащане в ресторант или кафене да помолят сервитьора да донесе до тях ПОС терминал или да отидат до него за приключване на сметката.
  • Да не записват PIN кода си на хартия или на телефона си.
  • Когато плащат с картата си в чужбина, това трябва да бъде винаги в местната валута, за да се възползват от най-добрия курс при обмяна.
  • Да проверят извлеченията си и да докладват за измама до 30 дни. Ако нещо изглежда съмнително, да се обадят в банката.
  • Услугата Mastercard zero liability ви защитава от неидентифицирани трансакции – за поръчки, които не сте направили вие.

slava-bowman-161206

За Mastercard
Mastercard, www.mastercard.com, е глобална платежна и технологична компания. Ние работим с най-бързата в света мрежа за обработване на плащания, като свързваме потребителите, финансовите институции, търговците, правителствата и компаниите в над 210 държави и територии.

Продуктите и решенията на Mastercard правят ежедневните дейности като пазаруването, пътуването, управлението на бизнеса и финансите по-лесни, по-сигурни и по-ефективни за всички. Последвайте ни в Туитър на @MastercardNews, присъединете се към разговора в блога BeyondtheTransactionBlog и се абонирайте за последните новини на EngagementBureau.