Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия.

Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. Дори и малки излизания от града бяха рядкост. Затова пък ме изпращаха на каквито училищни екскурзии е имало. От тях обаче основно са ми останали спомени за безкрайни и скучни автобусни преходи, кофти леглова база и кофти храна, както и редовното явление да си изхарчиш джобните пари без време. 

Когато обаче пораснах достатъчно, че да изкарвам сама парите си и да решавам аз кога и къде искам да прекарвам свободното си време, започнах с плам да се оглеждам за достъпни дестинации. 

Огромен късмет изкарах и с най-добрата ми приятелка, с която се оказахме идеалната пътуваща двойка. Паснахме си чудесно в това къде искаме да отидем, какво да видим, какво да пропуснем, къде да се разхождаме, какво да ядем и кога да си лягаме вечер. За да бъде всичко още по-хубаво, живеехме под един покрив и така лесно планирахме и изпълнявахме пътуванията си.

Имахме навика да лекуваме криви периоди с разглеждане на самолетни билети и airbnb-та, като вдъхновени от видяното, много бързо купувахме билети и буквахме квартири. Да знаеш, че имаш предстоящо пътуване, за което да си мечтаеш и планираш, е сред най-добрите лечители на депресия и стрес. Поне за нас.

Може би тук е удачен момент да подчертая, че в никакъв случай не сме разполагали с кой знае какви излишни финанси, за да харчим за самолети и почивки. Просто планирахме добре, следяхме за изгодни оферти, а и пътешествията ни бяха с приоритет пред барове, дискотеки, нови телефони, маркови дрехи или скъпи хобита. Нашата логика беше, че нямаме против да сме със стари кецове, ако се разхождаме с тях из Париж. А и на местата, които посещавахме, избягвахме туристическите капани.

Спомням си, че след поредното пътуване, един колега ме попита шеговито дали все още сме с равни заплати или съм получила увеличение.

Париж

Стана ми смешно, но не изкоментирах, че той има комфорта на личния си автомобил, който не е като да не гълта доста пари за гориво, поддръжка и т.н., докато аз си късах нервите със софийския градски транспорт или разчитах на велосипеда си.

Другата причина да можехме да си позволим толкова разходки из Италия, Париж, Лондон, Истанбул, Гърция и т.н., беше, че планирахме добре разходите си и ги разпределяхме във времето – първо пътните, след това квартирата, после купувахме предварително билети за местата, които задължително искаме да посетим (като музеи, градини и т.н.), след което вече отделяхме джобни и така разходът не се натрупваше, нито усещаше в тежест.

Имах късмета да посетя толкова прекрасни места, да видя толкова вдъхновяващи гледки, да се почувствам като у дома си в градове, където стъпвам за първи път, да вкусвам, да докосвам, да вдъхвам, да преживявам така прекрасни емоции, че се чувствам истински щастлива, обръщайки се назад към пътешествията ми.

Останали са ми топли и красиви спомени, които ме изпълват с радост и благодарност. Не съжалявам нито за момент за похарчените пари, посветенето време, направените усилия, които са ме завели там, където съм искала.

Бари, Италия

Замислих се и че се чувствам много по-щастлива, докато пътешествам, защото смяната на средата ми помага да се задържам в момента, да бъда тук и сега, и именно така успяваш да уловиш щастието в ръка. Не мислиш за вчера, не се притесняваш за утре, далеч си от ежедневните битовизми и сякаш именно така се докосваш по-добре до себе си. 

В годината преди да се роди дъщеря ми имах 11 полета (нечетно число, защото един беше еднопосочен към новия ми дом в Копенхаген) и честно казано, добре, че осъществих всички желани пътувания тогава!

Не че децата толкова пречат, но със сигурност те забавят, правят планирането малко по-трудоемко, а и вече не мислиш само за себе си и какво ти искаш да видиш, къде да отидеш и т.н., а се съобразяваш (и то много) с бебешко-детския режим и неговите специфики. 

В заключение бих искала да кажа само, че колкото и клиширано да звучи, няма лошо да се борим за мечтите си, защото щастливите спомени от сбъдването им наистина топлят! И вдъхновяват да продължаваме напред, да се борим за щастието и радостта си. И да пътуваме, когато ни се иска, няма по-хубаво от това 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Реклама

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Живея в Копенхаген вече две години и за първи път миналия уикенд посетих Кръглата кула – едно от най-популярните и интересни места в града.

Една от причините да подминавам мястото досега е, че винаги е претъпкано с туристи, а аз предпочитах по-нетрадиционните дестинации наоколо.

С мъжа ми обаче се разхождахме из центъра и видяхме, че на входа на кулата няма обичайната извиваща се опашка и решихме, че това е нашият момент.

Купихме си билети (само 25кр на човек) и поехме по спиралата нагоре.

Кръглата кула има уникална спираловидна архитектура – няма стълбище, а завъртяна няколко пъти около оста ѝ спирала (дълга 281м), която отвежда към върха. Там има уникална панорамна тераса и обсерватория.

Изглед от кулата

Подобен дизайн е бил рядкост и изключително архитектурно явление за времето, когато Кулата е строена – 1637 – 1642 година.

Сградата е вдигната по нареждане на крал Крисчън Четвърти (най-обичаният от датчаните), като идеята е била в една сграда да се комбинират църква, библиотека и обсерватория.

Към днешна дата църква вече няма, но обсерваторията още е налична, като представлява най-старата действаща обсерватория в Европа.

Интересното е, че видният астроном Тихо Брахе (Tycho Brahe), който е бил и датчанин, е оказал сериозно влияние за създаването на обсерватория на Кръглата кула и отдаването ѝ на Университета в Копенхаген. За жалост той умира преди да види кулата построена, но желанието му е изпълнено и поколения наред астрономи са му били благодарни.

Относно библиотеката, помещавана в Кулата, тя е била най-голямата в страната. Открита през 1657 г. Като част от копенхагенския университет, тя е побирала над 10 000 издания, които са се множели толкова активно през годините, че се е наложило да бъде преместена на по-широко и удобно място.

Днес помещението на библиотеката е превърнато в галерия, в която безплатно се показват различни изложби. Ние имахме късмета да уцелим прекрасна такава – изпринтени в огромен мащаб фотографии на небесни красоти като залези, изгреви, лунни нощи, облаци и т.н.

Особено любопитен елемент в Кръглата кула е нужникът. Да, точно така, в сградата има разположена тоалетна с вътрешна канализация.

Не е кой знае какво, но съм убедена, че астрономи, библиотекари и студенти са били доста доволни да го имат, а не да тичат почти 300 метра надолу, за да търсят тоалетна.

Ако имате възможност, то посетете Кръглата кула, няма да съжалявате 🙂

Да Нанг – сюрреалистичният мост над виетнамските планини

Знаете ли, че към момента Виетнам е една от водещите туристически дестинации в света?

Да, хората все още искат да видят Париж, Лондон и Малдивите, но азиатските страни набират повече и повече популярност сред пътешествениците.

Виетнамците усещат това и започнаха да инвестират още по-сериозно в развитие на инфраструктура и забележителности. Благодарение на това се създаде изумителния Златен мост Да Нанг.

Със сигурност сте виждали снимки от него, които са толкова впечатляващи, че първоначално може да решите, че това е по-скоро декор от филм.

Да Нанг се издига на 1400 метра надморска височина и предлага покъртително красива гледка към виетнамските планини. Отделно на това самият мост се “държи” от огромни човешки ръце, което прави цялостното внушение сюрреалистично и магично.

Общата стойност на проекта е 2 млрд. долара и според мен всяка стотинка си е заслужавала.

Вече имам още едно място в мечтаните ми дестинации, което искам да посетя. Насладете се на снимките:

Още една мечта: Нуса Пенида

Нуса Пенида звучи прилично екзотично и най-вероятно не ви говори нищо, също като на мен. Оказва се обаче, че това е индонезийски остров, съсед на Бали.

Малък, но райски красив, Нуса Пенида вече е в списъка ми на желани места за посещение. Огромна заслуга за това има архитектът и любител фотограф Ерик от Индонезия. Той е направил разкошни снимки на острова с цел да го популяризира по широкия свят и ето, че е успял.

Предлагам ви някои от фотографиите му, а повече можете да видите в инстаграм профила му тук – instagram.com/ericandoko

Специфики на летенето с бебе

След като миналата година споделих личния си опит за спецификите на летенето с котка, сега дойде ред да разкажа и за пътуването с бебе.

Дестинацията отново е Дания (Копенхаген) – България (София), компанията е WizzAir – единствените с директен полет по маршрута към този момент, аз съм мама с бебе на 6 месеца.

Още като купувахме билетите, таткото (който нямаше да може да ни придружи) прояви чудесна прозорливост и настоя да вземем две места. Повечето сигурно знаете, че бебе до 2 години може да пътува в скута на възрастен, като се заплаща единствено такса за детето, а не цяло място.

Ние обаче решихме, че ще е излишно предизвикателство за нашите и чужди нерви да летя почти три часа с бебе в скута ми. Отделно, че местата в WizzAir са тесни дори за сам възрастен, пък какво ли остава за шавливо дете.

Билетите бяха достатъчно евтини, затова купихме две седалки, което ми осигури не само допълнително място, но и възможност да взема столчето за кола на борда с мен. То ми беше изключително важно за всички предстоящи пътувания, а и е много по-лесно, като по време на полета оставя бебето в него и ръцете ми са свободни поне за малко.

С наближаване датата на полета се засилваха притесненията ми и то не за друго, а как ще приеме малката цялото пътешествие от има-няма 2000км. В бебешката чанта бях приготвила освен храна за нея, всевъзможни залъгалки.

Интересното при моето бебе е, че обича да си играе с всичко друго, но не и конкретни бебешки играчки. Затова имах под ръка шнола за коса, крем за лице, обикновена връзка, тубичка гел за никнещи зъби (на Бочко, абсолютно разочарование – страшно парфюмиран и захаросан продукт, но пък опаковката ѝ е любима за чесане на венци) и други подобни.

И ето, че заветната дата дойде и таткото ни остави на летището – аз, екипирана с ергономичната раница, в нея любопитното бебе, ръчен багаж (сак), бебешка чанта и столче за кола + два паспорта и два акта за раждане (датски и български) в задния ми джоб.

На излизане от Дания единственото, което трябваше да покажа на граничните власти бе паспорта на малката. При напускане на България обаче е задължително да се представи нотариално заверено разрешително от другия родител, че е съгласен детето да напуска страната в компанията на майка му. На въпросния документ трябвало да имам ксерокопие, което се взима от българските гранични власти. Тъй като нямах такова, а само оригинал, служителят – невероятно мило момче, снима оригинала с телефона си и така направи втори екземпляр и ме пусна да си ходя по живо по здраво.

Актовете за раждане бяха напълно излишни, но аз от параноя реших да ги взема с мен за всеки случай. Но да знаете, ако ви се наложи да пътувате, няма смисъл да ги носите със себе си.

На проверката на багажа отново нямах никакви проблеми, като на родители с бебета е позволено да пренасят вода, както и готова бебешка храна.

И ето, че се озовах в самолета, където всях смут из стюардесите с моето столче за кола. Като начало се опитаха да спорят с мен защо столчето е на борда, после дали наистина е такова, каквото трябва – да се сложи обратно на посоката на движение, а след това как точно се връзва с колан. Явно много рядко се сблъскват с подобни предизвикателства, та не знаеха точно как да реагират, докато аз бях изчела и проверила всичко по темата, за да знам, че имам точното столче и как точно да го сложа в самолета.

В крайна сметка нагласих всичко и с притеснен трепет се чудех как ще протече самия полет.

В резюме накратко – на отиване бебе беше една идея по-изнервено, отколкото на връщане. И на двата полета се разплака единствено при кацане, като подозирам, че е имала болки в ушите от смяната на налягането. При първия полет успях да я приспя в ръцете ми, но събуждането беше съпроводено от стрес и съответния плач, който беше толкова отчаян, че разплака и мен. Успях обаче бързо да успокоя нея и себе си, и кацнахме в добро настроение и избърсани сълзи.

В полета на връщане не спа изобщо, а се закачаше с всички около нея, както и настояваше да стои изправена, нещо, на което научи по време на ваканцията ни.

За пореден път се уверих колко добро решение са били двете седалки. Само с една щеше да е кошмар.

По време и на двата престоя във въздуха се наложи да тествам как се сменя памперс в тоалетна на самолет (че и по време на турболенция) и трябва да кажа, че е доста клаустрофобично. За неприятна изненада обаче на българското летище – терминал 1, няма място за смяна на бебешки дупета… Не обичам да правя сравнения, но на копенхагенското летище тоалетните освен, че са през няколко метра, за да обслужат огромния поток пътници, са оборудвани и в помощ на родителите.

Като цяло в Пловдив – родният ми град, не намерих нито едно заведение, където да има станция за смяна на пелени… Крайно разочароващо. За опитите ми да се придвижвам с детска количка из града също не искам да отварям дума, че ще изложа Европейската столица на културата.

Ще кажа обаче, че всички срещнати хора – познати и непознати, бяха изключително мили и отзивчиви към мен и детето ми, и се стараеха да помогнат, дори и когато не съм го искала или не се е налагало.

За пореден път ще си позволя да спомена, че Ergobaby-то беше най-добрата ми бебешка покупка и ми позволи да разходя малката навсякъде, където исках, особено из Стария град. Отделно ми оказа незаменима помощ при обикаляне из летищата, качване/слизане от самолети и т.н. Всяка майка има нужда от едно подобно 🙂

В заключение мога само да кажа, че не е страшно да летиш сам с бебе, освен ако сам не си втълпиш, че е. За да мине всичко както трябва, се искат само здрави нерви, трезва мисъл и изобилие залъгалки от всякакъв характер. И най-важното – да си повтаряш, че и това ще мине, както всичко друго 🙂

Още от Дневникът на мама:

Розови бебешки дупета

Великата тайна за успокояване на бебета

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата

Няколко неща, които да очакваш от Дания

След посещенията на различни приятели и роднини, както и чувайки разнообразни коментари от различни хора по повод престоя им в Дания, реших, че може би няма да е лошо да напиша няколко реда за това какво да очакваме от тази китна, но доста различна от всичко, с което българската душа е свикнала, земя.

Малка предварителна уговорка – говоря основно за Копенхаген, който ми е познат, въпреки че за останалите части на Дания важат същите неща. Също така съветите са за туристи, не за постоянно пребиваващи.

Времето

Не е толкова лошо, колкото се говори, но някои неща трябва да се имат предвид. Като начало е безсмислено да се гледат прогнози. Равната земя, близостта на морето и силният вятър гонят облаците по безкрайното скандинавски небе и метеорологичните условия се сменят буквално за часове. Облечете се на пластове, задължително си носете шал и шапка, и не се ядосвайте на дъжда или вятъра, просто ги приемете и се постарайте да не им обръщате внимание. И помнете, че няма лошо време, само лошо облекло 🙂

Цените

Да, в Скандинавието е скъпо, особено ако решите да се храните на ресторант. В супермаркетите продуктите са доста изгодни, така че ако имате възможност да си готвите на мястото, където сте отседнали, препоръчвам да го правите.

Бири на открито

Би ви направило впечатление, че цялото датско народонаселение обожава да прекарва времето си навън, без значение студено ли е или не. Хората не се свенят да седнат на земята един срещу друг и да си говорят, пушат, пият, ядат и т.н., така че спокойно можете да го правите и вие

Гробища и паркове

В Копенхаген зелени площи има много, въпреки че ако питате гражданите, ще ви кажат, че градът е прекалено застроен, шумен и с натоварен трафик. Но пък ако сте живели няколко години в столицата на България и видите как е тук, ще им се изсмеете в лицето и ще ги наречете “глезльовци”. Почти всички паркове са оборудвани със свободни за ползване скари, във всеки супермаркет се продават въглища и подходящо месо за малко барбекю, така че спокойно може да се развихрите. От друга страна в градинки и паркове никога няма да видите никой да продава балони, царевица, захарен памук, захарни ябълки, машинки за сапунени мехури, кученца с клатещи се глави и т.н. От време на време минава камионче за сладолед или има паркирано такова за кафе и толкоз.

Паркът към болница Биспеберг, който горещо препоръчвам да посетите, ако сте в града и имате време

Що се отнася до гробищата, те са коренно различни като вид и структура от нашите, и са изключително приятни за разходка. Можете да видите снимки и подробности за най-известното копенхагенско гробище тук – За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Модата

Забравете за токчета, фризирани коси, ланци и т.н. На почит са широките панталони малко над глезена, маратонките, широки палта до под коляното, небрежно вързана коса и цялостно клошарски вид или както е модерно да се нарича сега “хипстърски”.

Хората не само в Копенхаген, но в цяла Дания, се обличат буквално както си искат и както им е удобно, без да робуват на никакви модни закони и тенденции. Това прави улиците невероятно пъстри и очарователни.

Мултикултурност

Копенхаген за мен е синоним на Вавилонската кула, особено пък кварталът, в който живея – Ньоребро. Тук ще срещнеш всякакви цветове на кожата, езици и религии, всички живеещи заедно рамо до рамо, без на някого да му е проблем. Стига да спазваш общочовешките принципи за уважение и местните закони, няма да имаш никакъв проблем да бъдеш приет с усмивка от датчаните, които по принцип са много добронамерени хора.

Английският

Всички, ама буквално всички говорят чудесен английски! Дори хората, събиращи боклука и водопроводчиците, а най-вече шофьорите на автобусите. Така че ако случайно се притеснявате, че не разбирате нищо от датския език (който си е доста предизвикателен), то спокойно, винаги ще успеете да комуникирате с местните, дори ако трябва и с жестове да им обяснявате, те пак ще се постараят да ви разберат и помогнат, ако имате нужда.

Трафикът

Всички добре знаят, че велосипедите в този град са повече от хората. Трафикът по велоалеите започва някъде към 15:30 и приключва най-късно до 19ч. Внимавайте да не ходите по пътя на колоездачите, защото голяма част от тях се движат доста бързо, а и не е учтиво да им навлизате в платното. Да се придвижваш с колело тук е най-лесно и бързо, а на много места се отдават под наем туристически велосипеди, от които да се възползвате. Личният ми съвет е да разчитате на тях или на градския транспорт и краката си, за да разгледате града, а за такситата да забравите. Не че има т.нар. “копърки”, даже напротив – всичко е легално и подчинено на здрави правила, но цените са доста солени, та по-добре да не си го причинявате.

Още за прекрасния Копенхаген можете да прочетете в другите ми статии, посочени по-долу, а ако имате конкретни въпроси, не се притеснявайте да ги зададете на редакционния имейл editors@vitamorena.com

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

Датският весел детски карнавал с тъмно минало

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Другата Венеция – когато туристите си заминат

Свикнали сме да свързваме Венеция с пъстрия ежегоден карнавал на маските, както и романтичните гондоли, хилядите гълъби и разбира се, тълпите туристи.

Има обаче моменти, когато дори този град притихва, улиците се изпразват и гондолиерите остават без работа. Точно такъв период е улучил и фотографът Guido Gutierrez Ruiz.

Той е посетил Венеция в началото на март, за да установи с изненада, че градът е изумително празен и тих.

Гуидо е използвал момента, за да заснеме града както малцина преди това са успели – изчистен от туристи, така че красотата и романтиката му да изпъкват още повече.

Насладете се на фотографиите му, а повече за него можете да намерите в инстаграм профила му.

Прочетете още:

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Приказното японско селце, сгушено в снега

Япония е страна, която мечтаем да посетим един ден.

След като видяхме снимките на Naagoshi, сме решени още по-категорично един ден да видим Страната на изгряващото слънце.

22-годишният фотограф е снимал китното селце Ginzan Onsen, известно с натуралните си минерални извори. По това време местенцето е сгушено под бели преспи сняг и изглежда истински магически.

Можете да се уверите сами:

Изтегли си карта и приеми предизвикателството!

Orange Books и NEW WEB LTD представиха новата книга, посветена на пътешествениците по душа. Изданието се казва „Предизвикателства за пътешественици. 60 карти“, а идеята е съвсем простичка:

Изтегли си една от 60-те карти и изпълни предизвикателството, описано на нея. Сред възможните карти, които могат да ти се паднат, са:

1. Приеми следващото предложение, на което по принцип би казал “не”. Вземи в себе си тази карта и я върни в тестето чак когато изпълниш предизвикателството. +1 точка: в продължение на седмица казвай “да” на всяко предложение, което получиш.
2. Тази година празнувай рождения си ден различно. В чужбина. Във влак. На плаж. На планински връх. На лодка. В манастир. +1 точка: ако си с непознати.
3. Практикувай “йокота” (gökotta) – шведската традиция да станеш преди изгрев, за да чуеш първите песни на птиците. Избери парк или гора. Навий таймера на телефона си за 10 минути, затвори очи и слушай звуците на природата.

1. Изкъпи се във водопад. Езеро. Река. Под дъжда. +1 точка: без дрехи.
2. Закусвай вкъщи. Обядвай на 300 км. Вечеряй в чужбина. +10 точки: ако си на друг континент.
3. Организирай тематичен пикник. Пийник, ако е само с пиене. Всичко да е в един цвят. Ястия от различни държави. С настолни игри. +1 точка: ако мравки ви изнесат храната без да забележите.

Правилата са прости:

1. Изтегли си карта и изпълни предизвикателството. За всяко изпълнено предизвикателство си запиши една точка. Някои карти ти дават шанс да спечелиш бонус точки.

ИЛИ

2. Дай карта на приятел, която той/тя има право да върне чак след като изпълни предизвикателството на нея.

Идеални за из път! Перфектни за парти! Чудесни против скука!

От авторите на книгата “203 предизвикателства за пътешественици”, където ще откриеш още много идеи!

Поглед към Гърция

Гръцките острови и полуострови са едни от най-прекрасните места, които можете да посетите през лятото.

Там ще почувствате обещание, че раят наистина съществува, щом дори на грешната ни земя може да има подобни красоти.

И тук не говорим само за така популярната сред българите дестинация Халкидики, а включваме и по-далечните и не толкова известни гръцки острови.

Искаме да ви покажем част от снимките на Viktoria Viaggia, която тя е направила по време на почивката си на островите Санторини и Наксос. Виктория няма претенции да е фотограф, снима сGalaxy S7 Edge и публикува в профила си в Инстаграм. Но това, което кадрите ѝ показват, заслужава внимание! Насладете се на Гърция през прогледа на Вики: