Как психосоматиката може да лекува – разказва д-р Олеся Велинова

Психо –душа, сома – тяло

Древните гръцки лекари са знаели, че някои заболявания на тялото не се лекуват само с традиционните средства. 

“Много  хора не вярват, че психологиечските проблеми могат да доведат до заболявания и да влияят на здравето”, казва специалистът по психосоматика дерматологът д-р Олеся Велинова от столичната клиника Persona. Мислите обаче се материализират. Човешкият организъм е зависим от настроенията.

В действителност тялото управлява не опорно-двигателния апарат, а емоциите. При продължителен стрес, напрежение или тревога човек започва да изпитва физическа болка.  Тогава именно говорим за психосоматика.

Д-р Олеся Велинова

Сетива
Д-р Олеся Велинова казва, че научно е доказано как сетивата са неразривно свързани с тялото. Отрицателните емоции, които не са напълно изживени, имат много пагубен ефет върху здравето, допълва специалистът. 

Причината за психосоматични заболявания могат да бъдат психическа травма, стрес, отрицателни емоции, потиснат ичувства, вътрешни конфликти. Заради тях понякога изпитваме болка в гърба, главата и ръцете. 

И зад обикновената настинка също могат да се крият психологически проблеми, прудупреждава д-р Олеся Велинова. Разбира се, преди да се постави психосоматична диагноза,  е необходимо да се приложи пълен медецински преглед, за да се изключат физиологичните причини за заболявания.

Историческа справка 
След древните гърци, които гледали  на човешкия организъм и на неговите емоции като едно цяло, през 18 в. британският доктор Т. Уиллис открил, че повишаването на кръвната захар се дължи на продължителна печал или скръб. Именно той е първият, който говори за диабета и помога за откриването на лечение. За основател на психосоматичния подход се счита Ницше. На него принадлежат голямо количество изследвания по темата за „разумното тяло“, на което се основава цяло направление във философията. 

Кавги
Стресът играе решаваща роля за психосоматичните проблеми. Те засягат хора от всякакви възрасти, които могат да имат проблеми в работата, проблеми в училище, семейни кавги, неразбирателства със съседи.

Д-р Олеся Велинова разкрива какви емоционални причини може да крият някои от здравословните ни проблеми. 

Безсъние
Често човек, който страда от него не се разделя с проблемите по време на работа. Безкрайната суматоха, ежедневните дела и много бройните въпроси, на които трябва да намери отговори, не му позволяват да се отпусне.

Главоболие и мигрена
Източници на синдрома на болката според психоаналитиците са ниска самооценка, необясним страх, повишена самокритичност, упорито недоволство от себе си. Хората с мигрена имат най-висока степен на самокритичност. Нарушаването на хармонията със света също са сред възможните причини за появата на мигрена. 

Хипертония
Проблемът се крие в свръхсамоувереността и завишената самооценка. Повишаването на кръвното налягане може да е резултат от безплодните опити да надскочите себе си. 

Проблеми с косата
Те сигнализират за отчаяние, невъзможност да отстоявате себе си и постоянно нервно напрежение.

Болки в шията
Много често хората, изпитващи вътрешен конфликт, не са в състояние да обърнат глава. Синдромът на болката дава тревожен сигнал , че връзката между чувствата и съзнанието е нарушена. 

Особено податливи на проблеми с шийните прешлени са тези, които се притесняват от това, което казват зад гърба им и се страхуват от осъждане.

Очите
Органите на зрението са огледало на нашето възприемане на околния свят. Не само на физиологично ниво. Обикновено пациентите не искат да живеят в настоящето. Те яростно се връщат в миналото или си представят несъществуващо бъдеще.

Зъби
Какво означава психосоматично заболявен, изразено с разрушаването на зъбния емайл и дори загубата му? Неспособността да поемете отговорност за себе си и невъзможност да вземете решение в подходящия момент.  

Уста
Лошите мисли или желанието за отмъщение носят лош дъх. Навикът да ги хапете е прекомерна проява на чувства. 

Наднормено тегло
То показна ненормалното функциониране на духовното съдържание. В опит да се защитите от въздействието на външни фактори душата се крие под обемна телесна обвивка. 

Болка в гърба
Последица е от липсата на психологическа подкрепа от семейството и приятелите. Чувство за безполезненост, неприязън и желение да скриете чувствата си. 

Астма
Страдащите от това заболяване те се страхуват да живеят, да продължават напред към своята цел. Те постоянно се сдържат в проявата на емоции, като са в състояние да смажат дори най-силните усещания. Отличават се с повишена съвестност.

Акне
Възниква заради вътрешен конфликт. Хората, които страдат от него, несъзнателно правят така, че да отблъскват другите от себе си,да крият добрите си качества и да се опитват да не контактуват максимално със света. 

Алкохолизъм
Може да е резултат от непреодолима тъга или копнеж. Усещането за безполезненост, неадекватност нана очакванията на другите преследва алкохолиците непрестанно.

Алергия
Издава чувство на унижение и опит да се скрие нещо сериозно от любимите хора. Смесица от страх, гняв, водеща до паника и нервни сривове. 

Киселини в стомаха
Човек, измъчван от това заболяване старателно избягва проявата на агресия, измества я или я потиска. Коликите пък са резултат от постоянно недоволство, повишена раздразнителност и нетърпеливост. 

Ракови заболявания
Смята се, че причина за тях са обиди или гузна съвест. 

Камъни в бъбреците
Те се появат най-често сред онези, които изпитват дългогодишен гняв в душите си. Хората се срамуват от собствената си същност, която не им позволява да се освободят от бремето. 

Целулит
Гняв и прекомерно самобичуване се крият зад него. Който страда от целулит само се преструва, че с него всичко е наред.

Екзема
Свързана е с противопостаавяне на себе си и на другите. Осъществяване умишлено на противоречиви действия , опити да се направи всичко независимо от последствията. 

Анорексия
Причината според психосоматиката е отстъствие на воля и собствено мнение, Неконтрилируем страх от живота. 

Бездетност
Липсата на желение и страх от продължаването на рода. Активно съпротивление на естествените жизнени процеси е обяснението. 

Реклама

Парентификацията? Когато ролите се разменят…

Открай време родителите са тези, които дават на децата си, а после на свой ред порасналите вече деца дават на своите наследници…

И така нататък, и така нататък…

Такава е нормалната посока на даване и получаване, но много често тя се обръща. 

„А вие чували ли сте крава да бозае от теле?“  – така гласи стара поговорка, но отнесена към човешката популация може би не звучи чак толкова невъзможно.

Макар основният закон в този йерархически модел да е: родителите дават, децата получават, ако децата се опитват да помагат на възрастните – било с грижа към по-малки братчета и сестричета, или директно с финансова подкрепа в семейния бюджет, то посоката се обръща – тогава родителите получават.

Този механизъм е известен като парентификация (от немски –  Parentifizierung) или размяна на ролите.

Не са рядкост случаите, в които още 14-15 годишни младежи работят като бармани, сервитьори, продавачи и дори носят единствения доход в семействата си.

Родителите бързо възприемат ролята да се чувстват като деца – те не работят, нямат доходи и чакат непълнолетните им отрочета да се погрижат за прехраната и сметките в домакинството.

В по-късен етап, ако този процес се задълбочи, родителите не само че не са активни в търсенето на собствената си реализация, а дори напротив – започват да изискват от децата си да са още по-натоварени, да изкарват повече средства, така че да има и за цигарите и алкохола на мама и тате, а и за всички останали сметки.

Детето започва да се губи в собствената си лоялност и респект към тези, които трябва да носят отговорност за него.

Тук не повдигаме въпроса – в какво се превръща детството и има ли време детето за училищните си задължения въобще.

Първоначално младежите чувстват, че са надраснали родителите си в йерархическата стълбица и едва ли не – те са важни, те са големи, те са тези, които „поръчват музиката“, защото носят парите вкъщи. Но илюзията бързо свършва и се сменя с гневно поведение на подрастващите.

Дете, което е взело функцията на родител, често по задължение, по-късно в своите интимни връзки се поставя над своя партньор, вярвайки, че може да му помогне и че е длъжно да се грижи за него. Това преплитане на ролите няма как да не окаже своето отражение в зрелите години на твърде рано порасналия човек.

Причината за парентификацията може да се крие в детството на родителя – този, който не е бил обгрижван добре в детството си, изисква по-късно от децата си да се грижат за него като за малко дете, т.е. пренася детството си в по-късните си години, но отнемайки свободата на собственото си отроче.

А дали по-късно това дете няма да изисква същото от своите деца?

Тенденцията за тези крайни случаи на ранното възмъжаване не бива да се поощрява, но това не означава да не учим децата на отговорност и труд.

Все пак детето трябва да има своето неповторимо и интересно детство.

Споделете с нас какво мислите вие за парентификацията? Познавате ли семейства, в които се наблюдава това явление? А случвало ли се е на самите вас?

Истинската причина защо жените губят интерес към мъжете

Знам, че много мъже и жени вероятно ще се обидят за това, което съм на път да разкрия. Но нека първо да кажа, че в никакъв случай не съм женомразка.

Обичам мъжете! Нека е ясно!

Аз съм майка на момче, имам прекрасен баща, ценя мъжете в цялото им съвършенство, състрадателност, креативност, грижовност, чувственост и старателност, аз имам много приятели мъже. Така че в никакъв случай не бих могла да изпитам лоши чувства към мъж.

Всъщност няма и причина затова, тъй като всички ние съдържаме в себе си и мъжка, и женска енергия.

Тази автентичност ни прави човешки същества. Вътре в нас, ние носим и мъжкото, и женското начало, което ни сближава и ни кара да влюбваме, да изпитваме влечение към противоположния пол, кара ни да се впускаме в дълбоки връзки, да се впускаме в дълбоки преживявания. Но и понякога ни кара – след време – да губим интерес към мъжете.

И това, категорична съм, няма нищо общо със сексуалния живот, с финансовото им състояние, с фигурата им или колко често спортуват. Жените въобще не са толкова повърхностни, когато решават категорично развоя на връзките си.

Истината е, че жените имат сходни емоционални, интелектуални и социални потребности. Те имат много близки, почти еднакви искания и изисквания в отношенията си с човека до себе си:

• Приятелство (да изпитват чувството за общност и родство),
• Умствено стимулиране (да се чувстват включени в обща дейност, ангажираност и разговор с половинката си),
• Потвърждение (да усещат, че съществуват в интересите на мъжа до себе си, че са атрактивни)
• Взаимност (да усещат романтика, спокойствие, отдаденост).

В някакъв момент от взаимоотношенията, мъжете спират да проявяват някоя от следните функции във възприятието на жената и така нейните психологически нужди малко по малко се усилват. Така се стига до етап, в който тя осъзнава, че нито има какво повече да даде в тази връзка, нито какво повече да получи емоционално от човека, с когото досега е споделяла живота си.

Всеизвестен факт е, че мъжете понякога дори и да “напускат” връзката физически, не се отдалечават емоционално от жената, която обичат. При жените нещата стоят по друг начин – те на първо място преценят дали емоционалният им интерес е достатъчен, за да бъдат с този мъж и ако той не отговаря на потребностите им, напускат взаимоотношенията завинаги.

Но да се върнем към основите: когато в общия живот липсва укрепналото приятелство, когато двойката не се стимулира мисловно взаимно, когато жената се чувства непризната и креативността във взаимоотношенията е изчезнала, това създава предпоставка отношенията да станат скучни и безперспективни за жената.

И колкото да се опитва да се самоубеди, че тези 4 фактора не са всичко, което ѝ е необходимо, че има много по-важни и значими неща от тях в любовта, защо тогава толкова много жени остават неудовлетворени от подобен тип връзки.

И макар повечето жени да са възпитани да търсят стабилността в един партньор, понякога това не е емоционално достатъчно за техните възприятия, понякога това се явява твърде стара традиция, която не може да надвие потребността от задоволително сексуално и емоционално общуване.

Жените са дълбоки, земни, интуитивни души.

И именно тази дълбочина и интуиция ги кара да превръщат взаимоотношенията си в нещо, което мнозина биха определили като твърде сложно. Жените търсят и се нуждаят от повече на ниво душевност. Те търсят повече във взаимоотношенията и взаимодействията с мъжете. Търсят духовен и емоционален обмен.

В интерес на истината, дори и всичко това да звучи наистина неразбираемо, формулата една жена да има нестихващ интерес към един човек са точно тези белези: приятелство, умствено стимулиране, признание и творчество.

Но да се случват свободно, искрено и без скрити цели. Това гарантира автентичността и единството във връзката.

Не че една жена не би могла да съществува и в другия тип взаимоотношения, но тези, покриващи 4-те показателя, са много по ярки и пълноценни.

Автор на статията е лайф коучът Мелани Крисчън;
Източник: themindsjournal.com
Авторският превод: Вита Морена