Подводни камъни

Текст на Петър Дончев

През декември 2018 г. сп. Вита Морена публикува статията ми, озаглавена „Едно мнение, което никого не задължава„. В нея отправих предупреждение, че едно известно детско стихотворение може да нанесе неподозирани поражения, ако не бъде поднесено както трябва и не бъде обяснено на децата.

     За съжаление още много произведения на изкуството, както и телевизионни програми, могат да бъдат подводни камъни, които не се забелязват на пръв поглед, но които могат да имат значителни негативни последствия, някои от които твърде тежки и дори общественоопасни.

     Най-напред ще насоча вниманието си към модния подиум. Чрез един известен телевизионен канал модните дефилета стават достояние на милиони зрители по целия свят.

     От години вече отделям по половин-един час седмично на този канал, воден от желанието да съм „в час“ с това, което се случва по света. Обикновено след гледане на този канал съм с доста смесено настроение. От една страна то е ведро и приповдигнато от някои интересни и дори красиви дизайнерски предложения, а в много други случаи някои хрумвания ме развеселяват.

От друга страна ми е тягостно от вида на повечето манекенки. Без да го увъртам излишно, ще си кажа мнението – според мене значителна част от тях приличат повече на ходещи скелети, отколкото на жени.

     Всеизвестен е стремежът на подрастващите да подражават на видяното на екрана. Млади момичета, подлъгани от привидно богатия, безгрижен и изпълнен с лукс живот на манекенките, започват да им подражават. Вманиачени от идеята да заприличат на тях, започват да гладуват и сами се обричат на тежко заболяване – анорексията. За съжаление понякога процесът става необратим, лечението е невъзможно, а мечтата за слава завършва със смърт. Преди години дъщерята на моя позната свърши трагично, почина от анорексия.

     От години вече разни организации и цели правителства по света се заканват, че ще забранят кльощавите манекенки, преди две-три години се чу и писа нещо за законодателни инициативи. И какво? Нищо.

Тези дни пак хвърлих поглед на телевизионния канал за мода. 180-190 сантиметрови върлини, тежащи по 40 кг., се разхождат по модните подиуми, продължавайки да кръстосват клечкоподобните си крака. Грозно и неестетично! Да се чуди човек кому е нужно то? Но това е само мое мнение, защото определено има някои категории мъже, които намират за престижно да си вземат манекенка – било за държанка или любовница, било за съпруга. През годините нееднократно съм наблюдавал на обществени места, в магазини, банки, скъпи ресторанти или просто по улицата карикатурно-кичозни двойки, които ще се опитам да обрисувам обобщено:

тя – облечена със скъпо визонено палто, с диамантена огърлица и клипсове, чантичка и обувки, струващи цяло състояние, и той – около половин глава по-нисък, с троен врат и двупръстово чело, по потник, шарени бермуди, джапанки и половин килограмов златен ланец.

Тя е с огромни слънчеви очила и пластове грим, които едва прикриват подутините и синините от ежедневните порции бой, нанасян от възлюбения ѝ. Но какво да се прави, такава е цената на „безгрижния“ и луксозен живот на част от манекенките, служещи и за боксови круши на мутрите си. Нека момичетата да имат предвид това, преди да започнат да гладуват. И нека най-сетне правителствата да ликвидират мършавите манекенки, подражаването на които води и до смърт.

     В последните години телевизионните канали все по-често ни заливат с помия от пошли филми. В мнозинството от тях войнствени жени, независимо дали играят ченгета или гангстери, стрелят с всички видове оръжия и хладнокръвно убиват хора. В други филми пък, същества от женски пол /трудно ми е да ги нарека жени, макар че като по правило са пестеливо облечени/, успяват да натръшкат с голи ръце една дузина Рамбовци.

Подобни филми се произвеждат под истеричния натиск на феминистките, които ратуват за равенство на половете и които могат да зашлевят шамар на мъж, имал неблагоразумието да им кавалерства.

     Какво чудно има тогава, че подражаващите им момичета, все по-често проявяват агресия и пребиват в училищата свои връстнички? Вече посягат и на момчета. Посягат и на учители. И ми се струва, че ще става все по-лошо. Защото определени неолиберални кръгове са се заели да премахнат разликата между половете и за тази цел пръскат милиарди долари. В резултат на което жени се занимават с мъжкарански дейности, а „мъже“ лежат в козметичните салони за поредната маска и епилация.

     Пошлостта, която извира от малкият екран не се ограничава само с шоу програми или феминистки филми. Някои телевизионни канали бълват и предавания, в които врачки, магьосници, ясновидки и вълшебници показват свръхестествените си способности. Най-странното е, че телефоните им непрекъснато звънят, обаждат се зрители с какви ли не странни въпроси. Например жена, която иска да разбере от кого е бременна. Но както казва Айнщайн, две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост, но за първото не бил толкова сигурен.

     Реших да надникна в обявите на магове и вълшебници и се хванах за главата. Това е една огромна армия от измамници, които предлагат всестранни услуги – изчистват всякакви магии и родови проклятия, помагат при безплодие и здравословни проблеми, отключват заключен късмет, събират разделени двойки, правят магия за любов, решават бизнес проблеми, намират работа, помагат при страхови неврози, депресии… Срещу солидни хонорари, разбира се.

Прегледах и форумите на клиенти на маговете и прочетох някои откровения на препатили клиенти.

Преди две-три години попаднах на форум за магове или на мнения за тях, не обърнах внимание тогава какво точно беше, но ме шокира изповедта на една жена. Посетила тя по обява врачка за някакъв дребен проблем, но била подплашена, че над нея тегне черна магия и родово проклятие и ако не вземе мерки, ще се случат ужасни неща не само на нея, а и на целия ѝ род. Изплашила се, естествено, женицата и се подложила на процедура по разваляне на магията. Но била предупредена, че това може да продължи шест, дори девет месеца, защото магията била много черна и трудна за разваляне. Но пък това щяло да свали родовото проклятие от всичките ѝ роднини.
Примирила се жената и започнала най-редовно да посещава „специалистката“ по разваляне на магии и да налива пари в бездънните ѝ джобове. Един ден, ей тъй, между другото я попитала къде е учила магьосничество. Отговорът бил: „Ние имаме специални училища за магия, но те са тайни и не са достъпни за всички. Ама ти не си ли чела книгите за Хари Потър?“

     Бях втрещен. Оказа се, че една книга, световен бестселър, е послужила за легитимиране на нашенските магове-измамници. Не бях чел нищо от поредицата, признавам си. Веднага реших да видя за какво става въпрос – прочетох първата книга „Хари Потър и философския камък“. 

     Няма да правя художествен анализ на книгата, нито дори ще изкажа каквото и да било мнение. Не се чувствам достатъчно подготвен, пък и не би било коректно, тъй като съм чел само първата книга. Но със сигурност зная, че няма да прочета останалите. Най-малкото заради това, че времето ми за четене на този жанр е отминало преди около седемдесет години. Сигурен съм обаче, че ако тогава ми беше попаднала поредицата, щях да я „изям с кориците“ за два – три дена, но за съжаление тогава още не беше написана. Обичах и четях книги за вълшебници и магьосници. Спомням си, че прочетох „Магьосникът от ОЗ“ в предучилищна възраст, а на девет години вече бях изчел всичко, издадено от този жанр. И мнението ми е, че това са много полезни за децата книги. Развиват въображението и това е от голяма полза в по-зряла възраст, помага за справяне с редица възникнали проблеми, освен това е един от двигателите на прогреса.

     „Хари Потър“ е класифицирана като детско-юношеска книга.

Моето мнение е, че е само детска. Мисля, че децата престават да вярват в магьосници, феи и вълшебници приблизително по времето, когато разберат, че Дядо Коледа не съществува. Юношите имат съвсем други литературни интереси. Поне личният ми опит го показва. Нямам кой знае какви наблюдения върху днешните юноши, но ми се струва, че повечето момчета и момичета в юношеска възраст, с някои изключения, разбира се, не четат книги и имат по-други интереси – чалга, алкохол, наркотици, Левски и ЦСКА и /с извинение/ проституция. Дано да греша. 

artem-maltsev-3n7DdlkMfEg-unsplash

     Позадълбочих се в явлението Хари Потър, поразрових някои сайтове и останах, меко казано, удивен колко фен клубове има книгата. При това в тях членуват предимно хора, на възраст много по-голяма от юношеската. Особено много ме впечатли верига от клубове в цялата страна, с общото название „Дейли Потър“. Мотото на сайта, изтипосано най-отгоре гласи дословно: МЪГЪЛОФОБИЯ – ужас от общуване с хора, които не са чели „Хари Потър“. За тези, които не знаят, ще поясня, че според книгата човечеството се дели на две – магьосници и немагьосници, наричани мъгъли. Нещо като мюсюлмани и гяури /презрително название на хора, които не изповядват исляма/.

     И какво излиза? Че е достатъчно да прочетеш книгата, сетне да станеш член на „Дейли Потър“, за да не си вече презрян мъгъл.

Изглежда тези хора се вземат много на сериозно и се изживяват като персонажи от поредицата. И всички те са вълшебници, дори си имат главни вълшебници, афиширали се и подписали се с имената си. И представете си, моля, една от тях е учителка и гордо изтъква, че това е нейната мисия в живота. Господи, кой учи децата ни и на какво?

     Да се смее ли човек, да плаче ли!

     Впрочем вижте сами: 

https://www.daily-potter.com/p/harry-potter-fan-club-bulgaria.html

     Това е положението! Освен че се опростачва и чалгализира прогресивно, нещастният български народ се и инфантилизира с бързи темпове.

     А нашенските магове търгаши и измамници се опират и легализират на „вълшебниците“ в Дейли Потър. И одират по две кожи от клиентите си. Чета за фантастични суми, с които са ужилени наивници от маговете. 30 000, 43 000, 100 000 лева.

Например на една наивница специалистката по разваляне на магии обяснила, че нейната черна магия може да се развали само с даване на пари, които тя щяла да ѝ върне, когато магията се развали. И започнала клиентката да дава – по три хиляди, по пет хиляди, докато станали над 40 000 лева. Тогава тя се усъмнила и си поискала парите обратно, но магьосницата изчезнала.

     И се питам има ли разлика между ало измамниците и маговете измамници. На пръв поглед няма разлика. Но само на пръв поглед. Като се замисли по-сериозно човек, ще открие, че едните остават анонимни и никога не се срещат с измамените. Докато другите необезпокоявани и съвсем легално зарибяват наивниците от телевизионния екран или пускат обяви.

     Но така е, докато има риби, които кълват, ще има и въдичари.

Автор: Петър Дончев

Реклама

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

Първа част на историята, както и полезни съвети как се пътува с животно в самолет, можете да прочетете ТУК

Стигайки във Франфурт в 21ч местно време се оказа, че всички гишета, както и колцентровете на AirBerlin са затворени и трябва да чакам до 3 часа сутринта на следващия ден (иначе казано – да прекарам нощта на летището), докато отворят и ми дадат информация.

Питах всеки възможен човек на информация, почти се разплаках пред един, но никой не можеше да направи нещо различно за мен.

И така, с Кота останахме на летището да чакаме от 21ч в петък до 3ч сутринта в събота някакво спасение.

Налагало ми се е да спя на летището в Скопие и трябва да ви кажа, че там беше в пъти по-удобно. Но какво да се прави, задоволих се с металните груби седалки във Франкфурт, който имаха дръжки за ръце между местата, за да не можеш да легнеш.

Заредих си телефона в един ъгъл, седнала на земята, където имаше и други изтерзани души като мен, използващи контактите в стената.

С Кота обаче какво да правя? Вече ѝ се събраха повече от 5 часа в тая клета (от 16ч в петък, когато тръгнахме за летището). Дойде ми гениалната идея да ползвам инвалидната тоалетна, тъй като само тя беше с плътно затваряща се врата без една педя дупка c пода, а освен това беше доста широка и добре затоплена.

Инвалидните тоалетни (поне в чужбина) са много по-чисти от другите, тъй като се използват много по-рядко. Това също беше плюс и с Кота поне 5 пъти ходихме за по 10-15 мин в тази тоалетна, където пусках горкото животно от клетката да се раздвижи малко и да пие вода.

Притесних се, когато в един момент не искаше вече да пие, а бяха минали часове без да се хидратира. Тогава ѝ намокрих едно хубаво лапите и муцуната, че поне като се облизва, да поема влага.

Стана 4ч сутринта и гишето, което обслужваше AirBerlin отвори за моя огромна радост! Аз вече бях проверила всички възможни полети и имаше директен на Луфтханза до Копенхаген, излитащ след няколко часа, на който можеха да ме качат.

Да, но не… Симпатичната служителка много мило ми обясни, че BulgariaAir носят отговорност за ребукването на билета ми, след като съм изпуснала прикачванията по тяхна вина. А техните офиси (които са в София, не и на летището във Франкфурт) още не са отворили, затова трябва да чакаме до 7ч местно време, когато нашенците ще започнат работа.

А това, че служител на ЕърБерлин ме е заблудил с информация!? А това, че прекарах цялата нощ на летището!? А това, че ми дължат поне един сандвич, ако не настаняване в хотел за тяхна сметка, заради това закъснение?!

“Съжалявам, ръцете са ми вързани, докато не отвори офисът на компанията…”

Тих ужас за Кота и горчиви сълзи за мен, като вече се чувствах напълно отчаяна и убедена, че от тук няма да излетя никъде.

Какво да правя? Да се върна в София? Да потърся влак/автобус? Да си купя друг билет за друг полет?

Връщането отпадна като вариант, все пак бях минала половината път.

Влак имаше, но пътуваше за 9-10 часа до Копенхаген, а и тръгваше след 4 часа, през които все пак имах време да си разреша случая с полетите. Да купя друг билет се оказа изключително скъпо, а и следващите удобни полети бяха най-рано след 5 часа, нямаше смисъл да бързам.

Поне имах късмет, че на летището бяха отворени няколко магазинчета, от които да си купя вода и някакви неща за ядене, та 50-те евра, които баща ми набута в ръцете на тръгване, а аз му изсумтях, че в Дания ползват крони, ми подействаха чудесно (мислено се извинявах на баща си поне 10 пъти).

И най-сетне дойде заветния момент – българският офис на BulgariaAir отвори, но о, чудо – никой не вдигаше телефона!!! И аз, и милата служителка звъняхме нон стоп като на пожар на всички възможни телефони, включително и на вътрешните, които тя – служителката, имаше. Но никой не вдигаше…

Аз вече бях претръпнала към несгодите и реших, че тъпата родна администрация не може да ме изплаши. Щях да си купя билети за полета (пак на AirBerlin), който щеше да ме закара до Копенхаген (пак с прикачане на Берлин тегел), за да съм сигурна, че няма да пропусна и тази възможност. А и останалите удобни полети, след като изпуснах директните на Луфтханза, бяха чак в 14ч, което вече беше прекалено късно.

Служителката обаче, реши да дадем още 10 мин време на българите да отговорят, като допълнително реши да им пусне и имейл с описан моя проблем.

И така, в последните 20 мин, в които можех да купя билети за полетите, които ми трябваха, БългарияЕър не вдигаха, а аз вече вадех кредитната си карта, за да се разделя с 800лв за мен и 120лв за Кота за нужните полети, когато чудото се случи!

Милата, разбрана и толкова прекрасна, че исках да я разцелувам, служителка реши за последно да си погледне пощата и видя отговор от българите, че ми ребукват билета!!!!

Казват, че немците били студени, груби хора, криещи емоциите си дълбоко в практичните си души. Е, ако бяхте видели как тази сладурана зад гишето вика, пляска с ръце и подскача на място, ще разберете, че това са пълни глупости. Момичето беше толкова щастливо, а аз толкова невярваща какво се случва, че трябваше да има камера отстрани да снима, а бабите пред телевизора да плачат.

Вече бях спокойна, щастлива и свежа като репичка! След няколко часа щях да съм в Копенхаген, прикачването в Берлин изобщо не ме вълнуваше, на Кота все още ѝ оставаха 7-8 живота, така че всичко щеше да се оправи.

Наложи се отново да минем проверка на багаж, тъй като офисът наAirBerlin беше в публичната обща част на летището.

Сега по нов начин провериха Кота – накараха ме да я извадя от кутията и да я гушна, след което много бързо прекараха софтбокса през скенера да видят, че не нося бомба вътре и ми ги върнаха обратно, за да вкарам котенцето.

Трябва да ви кажа, че Кота беше абсолютен герои! Не само, че не се дърпаше, не драскаше и не изпадаше в истерии, а даже с желание и готовност влизаше в софтбокса си след всяко изваждане оттам. Тази кутия ѝ даваше чувство на сигурност и защита от околната непозната, враждебна и шумна среда, така че с готовност си стоеше вътре.

В дългите часове през нощта, докато чаках някаква развръзка на случая си, бях взела Кота, гушната под връхното ми яке. Тя се нагушваше плътно в мен, с муцунка под мишниците ми и така двете успяхме да поспим за час-два. Е, не може да се нарече точно сън, по-скоро дрямка, защото емоциите не ти дават да се отпуснеш, но все пак беше почивка.

Най-хубавото беше, че котето ми топлеше, защото дори и през август вечерно време на летищата става студено.

И така, към 13-14ч в събота вече бях в Копенхаген (за справка, от летището в София трябваше да излетя в 18ч и да пристигна в Дания в 22:30 същата вечер) и се чувствах истински щастлива и благодарна.

Тъй като идвах от Германия, дори не ми провериха паспорт на граничен контрол, а както вече казах – Кота не представляваше интерес за абсолютно никого никъде от всички места, на които бях с нея през последните 24 часа.

Изумителното беше, че за цялото това време, тя нито беше пишкала, нито нещо друго, а аз бях убедена (и подготвена), че няма да издържи и ще се изпишка в софтбокса си.

IMG_20170810_165730

Кота обаче е страшен пич и за отрицателно време овладя изкуството на уюта и щастието – хюге. Сега живее като щастлива котка, похапваща датска храна и зяпаща през терасата преминаващите датчани с техните велосипеди.

IMG_20170811_110644

Искам да ви споделя още, че след този случай съм искрено благодарна всяка вечер, като се сгушвам в собственото си легло в топлите завивки. Нещо, за което не се замисляме, но реално трябва дълбоко да оценяваме – че имаме къде да спим спокойни и защитени.

IMG_20170904_095638

Ако някой има някакви въпроси относно пътуване с животни или друго подобно и смята, че мога да съм му полезна, или пък иска да сподели своя приключенска история за пътуване с животни, нека пише на editors@vitamorena.com

Болестта на 21 век – акнето

Знаете ли, че във времето, в което живеем, напук на всички технологии и постижения на човечеството, акнето става все по-сериозен проблем и то основно за хората в развитите страни.

Това е една от болестите на 21 век, която по традиция всички подценяват.

„Какво толкова, няколко пъпки. Изстискай ги и намажи мястото със спирт“

Акнето е сериозно пренебрегван здравословен проблем, който се приема просто като пубертетско явление.

Истината обаче е, че това не е тийнейджърски проблем, засяга както жени, така и мъже и може да се прояви дори след 40-ата годишнина.

Реших да се срещна с д-р Иван Пеев от дераматологична клиника „Естелайн“ и да му задам няколко въпроса по темата и най-вече да разбера има ли надежда в борбата с пъпките.

Разбира се, всичко започва с начина на живот. Акнето е мултифакторно заболяване и би било погрешно, ако мислим, че се причинява само от бактерии“ подчертава д-р Пеев и допълва, че от практиката си в последните години е забелязал как все повече хора над 30 години страдат от акне.

ben-white-146950

Това не са пубертетски пъпки, а сериозни мастни натрупвания, причинени от различни проблеми в тялото.

Що се отнася до бактериите, те се заселват с удоволствие там, където има омазняване, тъй като се хранят именно с мастните секреции от тялото и те им позволяват да растат и да ни причиняват разнородни проблеми.

Когато пъпката има бял връх, то налице е силно възпаление. Кистите или наричани още абцеси, са онези огромни подкожни неща, които болят силно при допир и говорят за много сериозен процес на възпаление под кожата.

В никакъв случай не трябва да се стискат нито кистите, нито пъпките с бял или какъвто и да е връх.

kristina-flour-185592

Всяко стискане на кожата предразполага към инфекции, а опасността тези инфекции да се разпалят и стигнат до вътрешни органи е реална.

Може още много да се каже за медицинската страна на акнето, но когато една жена види пъпка на лицето си, изпада в тих ужас и иска на момента да я премахне от там.

Съответно какво можем реално да направим, за да се справим с проклетите пъпки и черни точки?

На първо място, ако става дума за продължителен проблем и постоянно появяване на нови и нови кожни проблеми, то задължително посетете дерматолог. Не ходете при козметички, без значение колко професионално изглеждат или колко е доволна приятелката ви от почистването на лицето при тях.

Не си прилагайте и самолечения. „Прочетох в интернет“ или „една позната това ми препоръча, при нея е помогнало“ са крайно несериозни методи за справяне с какъвто и да било проблем.

Вероятността да задълбочите акнето, да си направите белези или най-малкото да не се избавите от него е огромна.

Консултацията с лекар ще помогне да се локализира вашият проблем, който причинява пъпките и съответно да се назначи персонално лечение. Всяко тяло е уникално, затова и е нужен индивидуален подход.

Това, с което можете да си помогнете сами, е като на първо място поддържате много добра хигиена.

Измиващите препарати за лице са абсолютно задължителни и се ползват сутрин (кожата се омазнява по време на сън, дори и да не ви се вярва) и вечер преди лягане.

Най-добре е да ползвате медицинска козметика, ако имате чувствителна или склонна към раздразнения и акне кожа. SVR, Uriage, Avene, La Roche, Bioderma, Vichy – това са прекрасни марки, посветили цялото си съществуване да помагат на здравето и красотата на жените (че и на мъжете).

Лично аз мога да кажа, че благодарение на SVR и Uriage „спасих“ кожата си от акнето.

Д-р Пеев уточнява още, че по отношение на терапиите за почистване на лице има различни методи и всички зависят от типа на кожата и най-вече на това колко е сериозно акнето. При силно акнеична кожа почистването чрез мануално премахване на пъпките не се препоръчва, а се прилагат други терапии, целящи първо да се успокои епидермиса.

maria-victoria-heredia-reyes-20883

Ексфолирането е препоръчително за всеки тип кожа и е добре да се прилага един до два пъти седмично, след като кожата ни ежедневно е подложена на замърсяване от всякакъв вид (мръсният въздух вреди най-много).

Относно лечението на вече образували се белези, то отново трябва да е назначено от лекар специалист, след обстоен преглед и определяне на нуждите на конкретния пациент.

Лазерните и химически пилинги помагат, но процесът е бавен и изисква постоянство и търпение.

Бих си позволила да дам персонален съвет на всички, които страдат от проклетите пъпки и черни точки – не губете време, а отидете на лекар! Даже може да посетите двама различни дерматолози, ако имате съмнения, че след първата консултация не е правилно определен вашия проблем и съответното лечение.

Както споменах по-горе, самата аз имах дългогодишни и сериозни проблеми с кожата си. Първоначално родителите ми ги подценяваха и мислеха, че е просто тийнейджърско акне. Когато обаче пубертетът отмина, а пъпките останаха, всички приеха, че кожата ми просто е такава – пъпчива.

Истината е, че спасиение има и всяка кожа може да бъде излекувана.

john-mark-kuznietsov-31157

Минавала съм не през един и два лекарски кабинета и съм пробвала какви ли не лечения, докато постигна добри резултати.

И ще си позволя да дам няколко съвета, с които се надявам да спестя на някого излишни усилия и нерви:

  1. Евтиното винаги излиза по-скъпо – повярвайте ми, по-добре е да инвестирате в качествена козметика и проведури, които ще дадат ефект и ще ви облекчат, отколкото да „пестите“ от здравето, красотата и самочувствието си
  2. Подлагайте на съмнение – не приемайте всичко, което чуете като съвет за лечение на акне, с чисто сърце. Задавайте въпроси! Ако насреща имате истински добър специалист, той ще може да ви отговори
  3. Имайте търпение – не се отказвайте, всичко е въпрос на време и постоянство

Ако имате въпроси относно акнето, можете да ги зададете на editors@vitamorena.com или info@aestheline.com

Огледалце, огледаце на стената, коя е най-пъпчива на земята

photo-1467612867072-33a49742b5e4Някъде в шести клас започнаха да ми се появяват първите пубертетски пъпки по челото. Ще прозвучи смешно, но тогава им се зарадвах и то не за друго, а защото бележеха края на детските дни и началото на тийнейджърските. Ако знаех, че дълги години след пубертета пъпките още ще ме измъчват и то много сериозно, щях да започна да се вайкам още тогава.

Пъпките, черните точки и всичко подобно ме тормозеха повече от 15 години. Още в пубертета се разбра, че при мен нещата са по-тежки, а когато той отмина, но пъпките останаха и се задълбочиха дори, то всички приеха, че просто съм си такава – пъпчива. На моменти дори самата аз се примирявах с този проблем. Имаше периоди, в които пъпките утихваха и други, в които нещата остро се влошаваха. Кожата ми не се влияеше почти от нищо, а аз упорито опитвах всичко. Нямах хормонални проблеми, за щастие, нямах и пъпки по тялото, единствено лицето ми страдаше. Фон дьо тенът се превърна в задължителен, а голямата ми мечта беше да имам хубава, свежа и гладка кожа, но уви.

Разбира се, посещавала съм дерматолози, те ми изписваха разни лекарства, най-доброто от които е антибиотикът Зинерит. Той се маже по проблемните зони, действа добре, но изсушава доста кожата, но в един момент епидермисът става резистентен и ефектът спира.

Едно лято обаче всичко рязко се влоши – по лицето и врата си имах не пъпки, а ужасно болезнени кисти и изпадах в ужас, че от тях ще ми останат дълбоки белези. Отидох пак на дерматолог, който общо взето ми обясни, че всъщност съм имала себорея и срещу 20 лв ми продаде някакъв гръцки крем, който се оказа, че стува 3 евро в аптеките. След проведено доста странно лечение (назначено от лекар) на обтриване на кожата с лекарство против гъбички и миене на косата с катранен шампоан, усетих, че това са пълни глупости и шарлатански истории, които за мен поне не вършат никаква работа. Тогава се намери една козметчка (от клиника Jewel Skin), която след като ми почисти лицето, ми препоръча да си взема медицинска козметика и по-точно – продукти на SVR и Uriage. Точно тогава нямах излишни пари, но реших, че предпочитам да не си купя храна, отколкото да спестя от крем и се отправих към първата аптека. Там разбих най-големият мит в живота си – че медицинската козметика е ужасно скъпа. Срещу 30лв се сдобих с промоционален комплект на Uriage за акнеична кожа, който се оказа фонтан на здравето в малка опаковка.

993570_1217641168281096_6616987786502801245_n

Първият ми комплект мед. козметика

След това се насочих към SVR, които постоянно имат изгодни промоции, благодарение на които успяваш да си купиш нужния крем + измиващ гел или пък маска за лице, мицеларна вода или друго полезно и жизненоважно за мен мехлемче.

Кожата ми рязко се подобри и достигнах до момента, в който фон дьо тенът и пудрата станаха излишни. Кистите изчезнаха, заедно с тях и пъпките, че дори и черните точки! Кожата ми стана не просто чиста, но и свежа, еластична и сияйна. Звучи клиширано, но е самата истина.

Искаше ми се по-рано, още в тийнейджърските години, да бях открила френската медицинска козметика, за да си спестя много комплекси, сълзи и проблеми. Защо обаче се лутах (пъпчива) толкова години? Поради няколко основни причини:

  1. Вярвах в различи бабини-деветини като бирена мая, крем Здраве, етилов спирт, пшенични зародиши, лайка, натурални масла и т.н. Не ме разбирайте погрешно, не са лоши тези методи, просто в моя случай се оказаха неефикасни.
  2. Вярвах в другата козметика – тази, която не е медицинска, но пък има изключително щедра реклама и те убеждава, че ще ти помогне. Отново – не е лоша, но не е достатъчна.
  3. Вярвах, че всичко по рафтовете в аптеките с козметика е много скъпо и дори не го поглеждах. Реалността далеч не е такава.
  4. Вярвах, че почистването при козметичка е всичко, което мога да направя – не само, че не е така, а понякога дори вреди. Повярвайте ми, кожата не трябва да се стиска нито от вас, нито от козметик, пък бил той и велик.

Откакто започнах да ползвам единствено медицинска козметика – крем, мицеларна вода (Биодерма имат прекрасни такива), пилинк, серум, термална вода и т.н., нямам нужда от никакви процедури и тежки макиажи.

Посланието ми към всички, които имат някакъв кожен проблем, е да се обърнат към най-близката по-голяма аптека и да потърсят своя продукт. Забравете за предразсъдъци като „това е просто крем, всичките са едни и същи, само цените им са различни“, повярвайте – не е така. Има едни лаборатории с едни учени в тях, които гледат на работата си адски сериозно и произвеждат не някакви помади, а реални лекарства, които ще ви върнат самочувствието и добрият външен вид.

13339648_1270258589686020_7783512869004888955_nПотърсете консултация от фармацефтите, разгледайте промоционалните оферти, каквито всички големи марки (и аптеки) пускат редовно, поискайте си тестерчета и намерете вашата марка и вашия продукт. На мен ми помогнаха тези брандове, но има още много и то добри други, които може да са решението на вашите проблеми.