Писма от Копенхаген и моята нестихваща пощенска епопея

Винаги съм обожавала хартиените писма. От момента на очакването и надничането в пощенската кутия, до откриването на плика и прочитането на подателя, после отварянето на писмото и потапянето в съдържанието му.

Като малка си търсех penfriends (толкова добър термин на английски – приятели, с които се познавате и комуникирате само чрез писма) във вестник Тийнейджър LOVE (ако го помниш, значи знаеш, че излизаше всеки петък, беше супер хит и имаше рубрика точно за намиране на приятели през писма).

С двама от откритите ми там приятели успях да поддържам доста дълго време “хартиено” приятелство. Едното момиче веднъж ми се обади по телефона, само за да установим, че и двете може да си разменяме дълги страници с обяснения за живота и чувствата ни, но през слушалката разговорът никак не върви.

Другият пък беше момче и нашите дълбоко се притесниха как така си пиша с някакво непознато момче от друг град, с когото даже не сме си говорили да се виждаме или каквото и да било друго… родителите могат да бъдат доста странни и досадни понякога.

С времето писмата замряха и се забравихме с “хартиените” приятели, но пък аз не се бях отказала от желанието да изпращам и получавам писма. Затова когато вече в гимназия, прекарвах по 1-2 месеца от лятото на вилата ни, се заех да пиша на най-добрата ми приятелка, останала в Пловдив. Даже открих, че ако разтопя със запалка мазен пастел, мога да направя разкошен восъчен печат на плика, какъвто съм виждала само по филмите. 

Котката ми държи също да участва в писането

Десетилетие и половина по-късно, се преместих в Копенхаген и реших, че ще създам малко оборот и работа на датски и български пощи. 

Първите ми препятствия обаче бяха доста неочаквани, а именно – да си намеря химикал и тетрадка… Знам, че това звучи повече от странно, но Дания е доста дигитализирана и еко-ориентирана държава, което е свело до абсолютен минимум ползването на хартия и мастило. Цялата комуникация с община и държава се извършва онлайн, никъде по институции няма да ти се наложи да пишеш или подписваш нещо на хартия, съответно ги няма и симпатичните химикалчета, вързани на канап за бюрото.

Така изведнъж установих, че в наскоро създадения ми датски дом има един химикал пред свършване и някакъв стар тефтер, който няма да ми свърши подходяща работа за писане на писма. След обиколка на всичките три квартални супермаркета, разбрах, че тетрадки и химикали явно се продават сезонно – в навечерието на първия учебен ден и трябва да потърся книжарница. Такива обаче има основно в търговските центрове, където аз – с прясно родено бебе по онова време, нямах чак такова желание да обикалям. 

В крайна сметка след известно търсене успях да сглобя пощенския волтрон и писмата ми към България тръгнаха.

С времето разбрах няколко важни и доста тъжни неща – софийски пощи (как не ви е срам!!!) активно губят (или крадат?!) писма, защото 8 от 10 изпратени до адреси в София така и не пристигнаха. Получените 2 се появиха месец и половина след изпращането им, измачкани и ОТВОРЕНИ!
Българският народ явно още вярва, че хората от чужбина пращат надиплени пачки в хартиени пликове… особено ако писмото е с по-хубава опаковка, по-твърдо и тежко (когато вътре има картичка), почти задължително бива вандализирано. 

За сметка на това писмата ми до Пловдив се получават за рекордно кратко време и без никакви проблеми. 

Хартиените писма носят една особена радост, не мислите ли?

Реших за допълнителна сигурност да “маскирам” пликовете като изпратени от дете и започнах да им лепя стикери с цветенца, сърчица, да рисувам по тях и други подобни. Приятелките ми от своя страна изпитват други трудности и те са основно свързани с пълната невъзможност на Български пощи да влезе поне в 20 век и да започнат да обслужват клиенти адекватно бързо и приятно. Та, купуването на марки е едно малко приключение. 

Аз си мислих, че и за мен е такова, докато една усмихната баба-касиерка не ми разкри, че мога да си купувам пощенски марки през мобилното приложение на датските пощи. Както мога да си поръчам марки, които да ми доставят, така мога да си купя самия номер, който ми е нужен, да го напиша на плика и да си изпратя писмото. Отделно на това мога да направя и персонализирани марки – слагам снимка по мой избор, изпринтвам готовия резултат и воала – имам пощенска марка с моя образ! 

Към момента едно мое писмо с написан код на плика, вместо пощенска марка, е тръгнало към България и чакам с лек скептицизъм да разбера дали ще пристигне или ще се стори прекалено иновативно и неясно на някой пощаджия и ще бъде върнато обратно или ще потъне в небитието на загубените писма (където може би се намират и всички втори чорапи, както и обещанията “повече няма да правя така”).

Нека спомена обаче, че благодарение на пощенските марки и една картичка от Норвегия, разбрах, че една от най-обичаните и до днес джаз певици в скандинавската страна се е казвала Радка Тонев и е била българска (прочетете повече тук)

А любовта ми към изпращането и получаването на писма надали скоро ще стихне и ще се боря до последно с пощи, хартия и премеждия, за да поддържам хартиените си приятелства и очарованието от писмата. 

Реклама

Любов без секс и връзка без обвързване: приятелството

14099642_1148075328584916_903654907_n

Има един тип връзки, толкова силни и интимни, че не изискват сексуално привличане, за да бъдат вечни…

Създават се с редки сродни души, достатъчно шантави, за да споделят лудостта ти.

И в този тип взаимоотношения сексът въобще не е на дневен ред, защото там няма сексуално привличане. Сближаващите електрони са съвсем друга химия…

И тя се нарича приятелство.

Според едно изследване на психолози най-добрите и силни приятелски връзки се създават във възрастта между 17 и 27.

Особено при жените.

Тогава, казват, сме най-отворени да съхраним тайните на “сестрата ни от друго семейство” (както наричат най-добрата приятелка) и да доверим своите на нея.

14052733_291855214522578_1342543943_n

Достатъчно сме неопетнени от познати с изкривени и нечисти намерения, но и достатъчно емоционално мъдри да познаем и усетим правилното липсващо парченце в пъзела.

И колкото повече пълним тази пъстра въображаема кутия с женски истории, толкова по-цветно става преживяването по приятелски.

Понякога това обвързване е много по-здраво и най-вече здравословно от онова, другото, в което понякога се дебнем, лъжем, изневеряваме и обиждаме дори.

Приятелствата, скрепявани с правилните пропорции розе, паста и суши, могат да бъдат по-трайни от един брак, от отглеждането на дете от раждането до приема му в университет, от тийнеджърските до пенсионерските години…

14073206_120836188366962_1503460193_n

С най-добрите приятелки сме себе си на сто процента. Отпускаме се, говорим за притесненията си на работа, за нещастния ни експириънс с неподходящи мъже и за това как мечтаем майчинството да спре за седмица (или пък месец), за да разхлабим бушоните.

С тези жени споделяме всички мухи, които се гонят една друга в главите ни по цял ден и накрая се чувстваме страхотно. Дори и да е най-сериозното нещо на света. Дори и да е най-великата глупост, в чийто филм сме се самодраматизирали.

13743586_1722060968016491_602196589_n

Да, проблемите не са напълно разрешени, но имаме друг опит и виждане над тях.

Доказаните и тествани в добрите си намерения към нас прекрасни женски същества са ни достатъчни да преживеем цял един живот. Даже и повече!

Да шернем задружно пътешествията на телата и душите си.

Плавното преминаване от наивната глупава на 20, през умерената вярваща, че може всичко на 30, към саркастичната, преживяла третата световна на личния си живот на 40 до достигането на приелата се, живееща в хармония с недостатъците си след 50…

13707256_179056272510279_1173398613_n

Всички женски епохи, през които се самозалъгваме, че ние никога няма да допуснем с нас да се случи същото, но все пак то, същото, допуска да се сбъдне и на нас.

Факт, в тези взаимоотношения никога няма да можем да получим сексуално удоволствие, но и никога няма да бъдем предадени или разочаровани от неизпълненото обещание.

Може би това е формулата на успешните връзки…

А може би това ни учи, че щастието никога не може да бъде пълно догоре, но може да ни даде всичко, от което имаме нужда.

13736140_1129932000378826_420438208_n

Точно като чаша розе, споделена с Ива, Валя, Деница или друга нежна сила в нежен образ – никога пълна догоре, но съвършено измерена, за да ти достави насладата от един приятен разговор, емоция или живот.

Да, най-добрите приятелки наистина ни учат на знания, които никой учебник, курс или университет не би могъл да ти даде. А истината е точно там, в искрените приятелства и хубавото вино…