приятелка

Текстът е изпратен до редакцията ни от Илина Василева. Всяко последвало републикуване или цитиране трябва да посочва името ѝ като автор и Вита Морена като източник.

Знам какво ще кажете – бивша и най-добра приятелка са две тотално изключващи се понятия. Прави сте – това е взривоопасна комбинация.

Запознах се с бившата на моя приятел по работа. Включих се с много ентусиазъм в един проект за мобилно приложение и после разбрах, че въпросната девойка е основател. Ауч!

При всяка ситуация, в която бяхме на различни мения, двете се хващахме за косите. С една дума – кОпон.

И тогава трябваше да направя избор: прибирам ноктите установявам мир или кой от къде е. Но нали не падам по гръб, останах. И тогава започна истинската веселба.

Правех всичко възможно да докажа, че съм по-добра, по-умна, по-красива и каквото още се сетите от нея. Докато се напъвах да се изтъкна, тя се държеше мило, искаше мнението ми по въпроси, свързани с проекта и ми помагаше.

Виждах, че моята бивша, както започнах да я наричам, иска да се разбираме добре и даже да сме приятелки. Как ли пък не? Все едно да носиш чорапи и сандали. Жива да не бях!

Вселената обаче не беше на това мнение. Колкото повече се опитвах да покажа, че съм по-добра, толкова повече се провалях.

В един хубав ден, когато двете се сдърпахме и бях готова да начертая ринга, в миг на бясно умопомрачение погледнах я в очите и… видях собственото си отражение.

Видях „отстрани” как двете си скубем косите, щипем се и се дерем с нокти. Избухнах в неудържим смях. Изсмях се на самата себе си и на нея.

Истината е, че аз не съм по-добра от нея. Нито пък тя от мен. Двете сме еднакво лоши и разбира се, емоционално нестабилни.

Май моята бивша току-що бе повишена в моя най-добра приятелка. Честно ли?

Всъщност, има различни видове приятели. С едните можеш да поръчваш уиски и да обсъждаш на кое момиче в дискотеката най-много му личи целулитът.

С други говориш посреднощ за нещата от живота и копаеш трупове, ако се наложи.

А трети идват в живота ти с мазна усмивка, заради която чак ти идва да ги убиеш с лопата и излежиш, но те карат да ги погледнеш в очите само, за да разбереш, че си същата смотанячка като тях, но ако се осъзнаеш навреме, може и да успееш в живота.

Вярвам във всяко едно от тези приятелства. Най-добрият приятел е този, с когото си себе си.

Той те приема каквато си, а ако си късметлийка, те учи как да станеш по-добра версия на самата себе си.

Това направи и неговата бивша и без да искам се превърна в моя най-добра приятелка. Май не съм имала по-добра.

Автор: Илина Василева

Има един тип връзки, толкова силни и интимни, че не изискват сексуално привличане, за да бъдат вечни…

Създават се с редки сродни души, достатъчно шантави, за да споделят лудостта ти.

И в този тип взаимоотношения сексът въобще не е на дневен ред, защото там няма сексуално привличане. Сближаващите електрони са съвсем друга химия…

И тя се нарича приятелство.

Според едно изследване на психолози най-добрите и силни приятелски връзки се създават във възрастта между 17 и 27.

Особено при жените.

Тогава, казват, сме най-отворени да съхраним тайните на “сестрата ни от друго семейство” (както наричат най-добрата приятелка) и да доверим своите на нея.

Достатъчно сме неопетнени от познати с изкривени и нечисти намерения, но и достатъчно емоционално мъдри да познаем и усетим правилното липсващо парченце в пъзела.

И колкото повече пълним тази пъстра въображаема кутия с женски истории, толкова по-цветно става преживяването по приятелски.

Понякога това обвързване е много по-здраво и най-вече здравословно от онова, другото, в което понякога се дебнем, лъжем, изневеряваме и обиждаме дори.

Приятелствата, скрепявани с правилните пропорции розе, паста и суши, могат да бъдат по-трайни от един брак, от отглеждането на дете от раждането до приема му в университет, от тийнеджърските до пенсионерските години…

С най-добрите приятелки сме себе си на сто процента. Отпускаме се, говорим за притесненията си на работа, за нещастния ни експириънс с неподходящи мъже и за това как мечтаем майчинството да спре за седмица (или пък месец), за да разхлабим бушоните.

С тези жени споделяме всички мухи, които се гонят една друга в главите ни по цял ден и накрая се чувстваме страхотно. Дори и да е най-сериозното нещо на света. Дори и да е най-великата глупост, в чийто филм сме се самодраматизирали.

Да, проблемите не са напълно разрешени, но имаме друг опит и виждане над тях.

Доказаните и тествани в добрите си намерения към нас прекрасни женски същества са ни достатъчни да преживеем цял един живот. Даже и повече!

Да шернем задружно пътешествията на телата и душите си.

Плавното преминаване от наивната глупава на 20, през умерената вярваща, че може всичко на 30, към саркастичната, преживяла третата световна на личния си живот на 40 до достигането на приелата се, живееща в хармония с недостатъците си след 50…

Всички женски епохи, през които се самозалъгваме, че ние никога няма да допуснем с нас да се случи същото, но все пак то, същото, допуска да се сбъдне и на нас.

Факт, в тези взаимоотношения никога няма да можем да получим сексуално удоволствие, но и никога няма да бъдем предадени или разочаровани от неизпълненото обещание.

Може би това е формулата на успешните връзки…

А може би това ни учи, че щастието никога не може да бъде пълно догоре, но може да ни даде всичко, от което имаме нужда.

Точно като чаша розе, споделена с Ива, Валя, Деница или друга нежна сила в нежен образ – никога пълна догоре, но съвършено измерена, за да ти достави насладата от един приятен разговор, емоция или живот.

Да, най-добрите приятелки наистина ни учат на знания, които никой учебник, курс или университет не би могъл да ти даде. А истината е точно там, в искрените приятелства и хубавото вино…