Цветница – обещание за щастие

На Цветница празнувам имен ден, но други са нещата, привързващи ме толкова към този празник.

Цветница е винаги е в неделя, а това е любимият ми ден.

В неделя се раждат галениците на съдбата, казват, и аз, поглеждайки живота си досега, мога да потвърдя. Не защото не съм срещала премеждия, преживявала мъки и надвивала жестоки трудности, защото винаги осъзнавам невероятния си късмет да успея да се справя с всичко и да продължа напред. 

Неделя е седмият ден на седмицата, сакралният и определен за почивка – да се спреш за момент, за да осъзнаеш колко много си сторил досега, да поемеш дъх с благодарност и да събереш сили утре да продължиш да проправяш път към мечтите си.

Наместена Цветница в неделя е сигурният знак, че специалните неща се случват традиционно на специални дати.

Днешният празник за мен е истинското начало на пролетта. На Цветница сякаш цялата земя се е събудила и с радост благодари за новото си начало.
За това, че слънцето напича с все по-топли и топли лъчи земята, небето е бистро, а вятърът нашепва за промяна.

Отмина и тази зима, подготвяме се за ново лято, посрещаме поредната нова година и именно на пролет осъзнаваме истински, че ни е даден шанс за ново начало, за още един опит за по-щастлив, по-добър и спокоен живот.

Събличаме дебелите дрехи, а с тях и тъмните мисли, за да направим място на лекия полъх и радостта от новото начало.

Цветята и зелените клонки на Цветница ни припомнят, че ни чакат нови приключения, мигове на щастие и безгрижни дни.

Колкото и да е тежко положението в последните седмици, колкото и да се чувстваме притеснени, изолирани и заплашени, днешният ден ни напомня, че животът продължава, че и това ще мине рано или късно, по един или по друг начин. Природата не може да бъде усмирена, а кръговратът й спрян. След всяка зима идва пролет, след всеки край, нова история полага начало. 

Нека на Цветница сме благодарни, че сме тук и сега, без значение вчера и утре, и нека си позволим да празнуваме живота. Само така можем да чувстваме трепета на вдъхновението в душите ни, вдъхновение, че сме живи, че се случваме точно тук и точно сега, че имаме шанса да мечтаем, да обичаме, да плачем и да бъдем себе си така, както ние искаме.

Днешният празник не е само за хората с имена на цветя, а за всички ни и нека му се радваме чисто и от сърце, за да бъде денят ни с един слънчев лъч и цветен полъх по-красив, по-светъл и по-добър.

Реклама

Датският весел детски карнавал с тъмно минало

Още имаме маски и брокат у дома след Денят на Вси Светии (известен още като Хелоуин) и Коледа, а ето, че се задава нов празник с костюми! Е, този път е специално и само за деца, а също така се провежда и в Дания.

Решихме да ви разкажем за него поради две основни причини – едната половинка от Вита Морена успешно живее в Копенхаген, Дания вече повече от половин година, и другата – винаги е забавно и интересно да научиш за още някой празник 🙂

Та, датският празник “Fastelavn” се случва през февруари в неделята преди началото на католическите пости преди Великден.

В стари времена празникът е бил доста… мрачен и жесток, както и още много обичаи навсякъде по света. Основно се е свързвал с прекаляване с алкохол, храна и убиването на котки.

Котката – по възможност черна, се е слагала в празно дървено буре, което се е удряло с бухалки, докато нещастното животно вътре не издъхне.

За щастие, тази традиция от дълго време е в историята и датчаните никак не се гордеят с нея. В наши дни “Fastelavn” е изцяло посветен на децата празник и е микс между Хелоуин и Карнавал, а черната котка се е превърнала в един от символите на празника.

Малчуганите отново се обличат в различни костюми, ядат специално приготвени за празника хлебни питки – едни от най-добрите са с парченца шоколад в тях, и отново удрят дървено буренце, но този път пълно с бонбони, точно като мексиканската пинята.

Названието на датски идва от немския “Fastelabend”, което пък ще рече “вечерта преди поста”. Празникът е начинът на северната част на Европа да отбележи началото на постите и по-точно – времето, когато все още може да се яде месо, което пък е основната храна по тия географски ширини.

Самата дума карнавал – “carnival” е съставена от две думи “carne vale”, което ще рече “сбогом месо”.

Както вече стана ясно, в наши дни в Дания основно децата празнуват празника, преобличайки се с различни костюми. В училищата втората седмица на февруари е ваканционна, но се провеждат специални карнавални тържества.

Има и традиция на този ден децата да будят родителите си, скачайки в леглото им и пеейки (или по-точно викайки) следния рефрен:

Fastelavn er mit navn, boller vil jeg have,
hvis jeg ingen boller får, så laver jeg ballade.

[Fastelavn е името ми, искам питки,

Ако не получа питки, ще правя бели]

Почти същото като хелоуинското “трик или беля”, нали?

Типична питка „Fastelavnsbolle“

Понеже датчаните за весела нация (това с високия брой самоубийства в Скандинавието е толкова брутално лъжлив мит, че дори нямам идея как се е зародил изобщо) има не малко възрастни, честващи също “Fastelavn”. Все пак това е още един повод за весело парти 🙂

Една от типичните за празника храни е вариант на класическата питка, която децата искат, но пълна с крем и направена сладка глазура. Тя се нарича “Fastelavnsbolle” и около празника я продават във всеки по-голям магазин, както и във всички пекарни, наред с останалите типично датски печива като ”канелен охлюв”, дрьомекейг, лимонен кейк и т.н.

Fastelavnsbolle може да е с шоколадова или каквато друга прецените глазура, важното е само да я има

Има и състезание – който първи успее да разбие с бухалка дървеното буре и да разсипе бонбоните, се превръща в „кралица на карнавала„, а който успее да събори и последното парче от бурето е провъзгласен за „крал„.

Обещаваме скоро да пишем за още датски забавни традиции и празници, а ако имате конкретни въпроси към нас, винаги можете да пишете до редакционната ни поща – editors@vitamorena.com 🙂

Кратка история и факти за Новата година

Честита Нова година, морени!

Първият ден на 1 януари по традиция се прекарва мързеливо у дома, най-често в опит за лечение на тежък махмурлук.

Решихме да ви поднесем една малка „порция“ интересни новогодишни факти, които може и да знаете, а може и да са нови за вас, но със сигурност ще ви разсеят от болката в главата и чувството за прекаляване с празнуването 🙂

История

Най-ранните известни новогодишни тържества са започнали в Месопотамия и датират от 2000 г. пр. Хр. Древните римляни чествали 1 март като начало на новата година. Други култури ползват есенното равноденствие или зимното слънцестоене, за да отбележат новата година.

През 1582 г. Римокатолическата църква приема Григорианския календар, който отбелязва 1 януари като нова година.

Януари е кръстен на Янус, бог с две лица – едното гледа напред, а другото – назад.

Традиции

Нова година е времето, когато много хора традиционно правят обещания, свързани с отказ от вредните навици и започването на чисто.

Древните перси са си подарявали за празника яйца, които символизират продуктивността.

За повечето новогодишни традиции се смята, че осигуряват добър късмет за следващата година. В много части на САЩ се спазва традицията за ядене на грах „черно око“ за късмет.

Auld Lang Syne

„Auld Lang Syne“ традиционно се пее в полунощ на Нова година. Автор на поемата е шотландският поет Робърт Бърнс. Смята се, че творбата от 1788 г. е базирана на народна песен. Думите auld lang syne означават „минало време“.

Тайм Скуеър

Първото празненство на Тайм Скуеър в Ню Йорк се е състояло през 1904 г. по инициатива на в. „Ню Йорк Таймс“. Първото спускане на новогодишна топка от върха на One Times Square е направено на 31 декември 1907 година. През 1942 и 1943 г. спускането на топката е спряно поради войната. Тълпите, които все още празнували на мястото, отбелязали празника с минута мълчание.

Оригиналната новогодишна топка тежи 700 паунда и е с диаметър 5 фута. Тя е направена от желязо и дърво и е украсена със 100 25-ватови крушки. От 11 ноември 2008 г. се използва топка, с диаметър 3,6 метра и тежаща 5386 килограма. Тя е създадена така, че да издържа на силни ветрове и колебания на температурите

Източник: БГНЕС

Коледни трапези от близо и далеч

Коледните и новогодишни празници не са само времето, през което се сплотяваме с роднини и приятели, но и онзи период от годината, когато без угризения преяждаме и препиваме.

Коледната трапеза е отрупана с какви ли не ястия, като всяка домакиня се старае да покаже най-доброто от кулинарните си умения, а напитките – алкохолни и безалкохолни, се леят без мярка.

У нас си имаме строга традиция с нечетен брой ястия на Бъдни вечер и капама с няколко вида месо за коледния обяд, както и баница с късмети, пита с пара, сарми и т.н. Чудели ли сте се обаче с какви блюда посрещат Коледа по другите държави?

Сайтът – balsamhill.com е решил да попита хората по света и у нас какво имат на трапезата си за коледните празници и ето част от първите резултати:

Аржентина

Два вида пилешко, напомнящо нашенското „Руло Стефани“, картофена салата, емпанадас – тесто с плънка, оформено като миниатюрно калцоне и Vitel toné – резени телешко с аншоа сос

Австралия

Коледно барбекю с пържола, наденички, пиле и сладък картоф

Бразилия

Сготвена кокошка, ризото с пармезан, пържено тесто с разтопено сирене и сготвена сърцевина на палма

Мексико

Вкусна пържола с мариновани гъби, печени картофи и сготвена рукола

Португалия

Риба треска, варени яйца, варени картофи и задушени зеленчуци

Сърбия

Панирана риба, сготвен стар боб, картофена салата с червен лук и солена баница за разкош

Ако желаете да ни споделите в снимки, рецепти или просто в кратко описание какво приготвя вашето семейство за Коледа и Нова година, можете да го направите на редакционния ни имейл – editors@vitamorena.com . С радост ще прочетем и публикуваме (по ваше желание) изпратените блюда 🙂

Бляскаво празнично настроение от NIVEA ORIGINAL CARE

Балсамчетата за устни NIVEA Original Care са ни любими, защото пазят нежната кожа от напукване, имат разкошни аромати, някои от тях придават приятен нюанс, а не на последно място – не горчат, ако случайно оближеш устните си.

Винаги имаме под ръка някой от видовете, а сега ни стана изключително приятно, като видяхме новите коледни опаковки – червена, златна, сребърна, розова, лилава и зелена.

Шестте цветни вариации украсяват класическия балсам за устни на NIVEA, като серията е лимитирана серия и е наречена NIVEA Lip Care Sparkle.

Тя съчетава модерeн, празничен дизайн с доказаната грижа на NIVEA Original Care, чиято формула с масло от ший и пантенол вече повече от 100 години е доказан помощник в грижата за сухите и деликатни устни.

Благодарение на регенериращите и подхранващи свойства на съставките, емблематичният NIVEA Original Care подхранва устните и ги овлажнява в продължение на 12 часа.  

Освен активната хидратация, която осигуряват, балсамите от лимитираната серия на NIVEA са идеалният спътник за всеки ден, побиращ се във всеки джоб или чанта. 

Ние вече ги тествахме и се влюбихме, пробвайте ги и вие, не бихте съжалявали 😉

Още за NIVEA:

Анти-бръчки коктейл за кожата с витамин С

NIVEA знаят как да поглезят всяка жена

За неговата по-здрава и мека брада

Силата на перлите и новият любим серум за лице

Когато баба ти навърши 100

Може би се сещате кой е певецът Макълмор (англ. Macklemore), чиято песен Thrift Shop преди няколко години звучеше абсолютно отвсякъде.

Това беше и първият певец от мноооого време насам, който открито заяви, че дрехите, бижутата и парите като цяло не те правят готин, интересен или нещо по-добро от другите.

Самият ти характер и начинът, по който се държиш с околните, те определят.

Най-новата песен на певеца се казва “Glourios” и е посветена на неговата баба Хелена, която отпразнувала своя 100-ен рожден ден.

Макълмор като един добър внук се постарал да направи деня ѝ истински незабравим и специален, като ѝ устроива поредица от изненади и развлечения, включително и мъжки стриптийз.

Гледайте видеото, чуйте песента и ще се трогнете. А може би ще се сетите за собствените си баби и дядовци и ще им се обадите да ги чуете как са 😊

Най-хубавите (и не толкова традиционни) коледни филми

Коледните филми са истинска благословия! Носят празнично настроение, забавляват те, понякога те и разплакват, но с щастливи сълзи. Може да навяват и лека меланхолия, но тя сякаш е неразделна част от всеки празник.

Коледните филми са и прекрасно „бягство“ – оставяш домашните да си говорят и спорят, а ти потъваш пред телевизора и се „изключваш“ за околния свят.

И тъй като вече ми дойде до гуша да слушам и виждам всяка Коледа навсякъде „Сам вкъщи“, реших да ви споделя кои са моите любими коледни филмчета, които колкото и пъти да гледам, винаги ме радват.

Започвам с „Mrs. Santa Claus“ (от англ. „Госпожа Коледа“).

Нека да не ви плаши, че филмът е обявен и за мюзикъл, песните не идват в повече. Сюжетът разказва за съпругата на Дядо Коледа, която винаги незаслужено остава в сянката на своя прочут и обичан мъж.

В навечерието на Коледа обаче тя решава да излезе на разходка с шейната с летящите елени, но след серия от злополучни събития се озовава в Манхатън с контузен елен.

Там преминава през различни перипетии и смехотворни ситуации, докато мъжът ѝ се притеснява накъде е забягнала жена му и как ще успее да разнесе подаръците из света в коледната нощ без шейната с елените.

Прекрасно празнично филмче, което да гледате със семейство и приятели.

Другият ми любим филм е „The Polar Express“ („Полярен експрес“).

Напълно неприемлива оценка от 6,6 в Imdb, когато аз бих му дала 9,5 от 10. Сюжетът е особено интересен и необичаен, а целият филм е невероятно красиво направен. Кара те да се чувстваш отново малко дете и с истинска вяра в сърцето и душата си да очакваш да чуеш веселите звънчета от шейната на добрия старец.

“A Christmas Carol” („Коледна песен“) по едноименната приказка на Чарлз Дикенс е задължителен филм, който било то и коледен, навлиза в малко по-тъмните дебри на страха.

Прекрасна история, която ни кара да се замислим как живеем – дали като достойни и добри хора, или сме забравили за общочовешките ценности, улисани в грижата са собствения си просперитет. Прекрасно направен приказен филм, който следва да се гледа не само от деца, а и от възрастни.

„Journey to the Christmas Star“ или както е оригиналното му заглавие „Reisen til julestrajernen“ е един от най-хубавите и оригинални като сюжет коледни филми.

Може би това се дължи на факта, че не е американски, а норвежки и това придава съвсем различно звучене на разказваната история и всички приказни герои в нея. Филмът е направен по народна норвежка приказка и е изключително интересен, основно защото не можеш да предвидиш какво точно ще се случи. Искрено го препоръчвам и обещавам да ви хареса 🙂

Мога да изброя още мноооого коледни филмчета – игрални и анимирани, но ще се спра дотук. Няма нужда излишно да ви затормозявам със заглавия, а и колкото повече филми изреждам, толкова повече ще се объркате кое по-напред да гледате.

Единствено ще си позволя да добавя един от най-любимите ми американски филми „Love Actually“ (Наистина любов).

Film Title: Love Actually. Copyright: © 2003 Universal Studios. ALL RIGHTS RESERVED.

Гледала съм го повече от пет пъти и все още ме разсмива и разплаква и то не за друго, а защото по прекрасен начин ти показва, че винаги всичко си идва на мястото! Дори след най-голямата ти мъка или трагедия, ще дойде момент, когато отново ще се усмихваш. Защото животът е такъв – пъстър, многообразен и винаги течащ напред!

Затова не си слагайте на сърце притеснения и страхове, опитвайте се да гледате на нещата по-отвисоко и без излишна емоция, наслаждавайте се на времето, прекарано с приятна компания, дори и това да означава да сте сами със себе си и никога не се отказвайте от вярата, че добрите неща предстоят 🙂

Весела Коледа!

Изкуството да имаме истински щастливи коледни празници

Коледа е онова прекрасно време от годината, когато точно като в приказките три дена ядем, пием и се веселим.

Освен тежките трапези, коледните и новогодишни празници се характеризират с още много неща – весело примигващи лампички, бляскава украса, изкуствени и естествени елхи, гирлянди, мандарини, всевъзможни коледни песни и филми, шейни, елени, Дядо Коледа, но в крайна сметка всичко гравитира основно около храната и подаръците.

Едното натоварва бюджета, другото стомаха, но и двете носят радост.

Изкуството да имаме истински щастливи коледни и новогодишни празници е в това да не прекаляваме с нищо.

Как обаче да стане това? Ето няколко насоки:

*Не залитайте в излишни харчове за празнична украса. Винаги ще има още нещо, което да искате да купите и да сложите у дома за повече цвят и настроение, но се замислете дали не е излишно. Определете си бюджет и се постарайте да го спазите.

*Не се ояждайте. Колкото и на човек да му се иска да отпусне края и да се поглези, всички имаме само по един стомах, който няма нужда да тормозим излишно.

*Не прекалявайте с подаръците. Тук важи същото като за коледната украса по-горе. Направете си списък на кого какво ще купувате, съставете бюджет и се опитайте да го спазите. Ако се чувствате неспособни да го направите и се поддавате на изкушението да купите още нещо, просто си спомнете, че януари е дълъг и студен месец.

*Забравете големите очаквания. Половината драми в живота идват от факта, че не гледаме реално на нещата около нас и очакваме повече, отколкото е нужно. Радвайте се и на малките неща и когато нещо не се случи по-план, просто се усмихнете и си кажете, че не е толкова фатално.

*Не позволявайте на никой, включително и на родителите, да ви ядосва. Около Коледа сякаш всички решават да се загрижат за личния живот на околните и дори и да не искат да досаждат, си позволяват най-различен род дразнещи въпроси („Още ли си сам/а“,“Не мислиш ли вече за деца?“, „Докога ще живееш така“ и т.н.). Не позволявайте в името на това да не стават конфликти, да си преглъщате яда или сълзите.

Отклонете въпросите с усмивка и кажете просто „Това си е моя работа, аз си знам„. Ако пък някой продължи да дърдори, излезте на коледна разходка и не се поддавайте на провокации.

И не забравяйте – направете нещо за себе си! Ако сами не се поглезите, няма как да очаквате някой друг да го направи. А и вие най-добре знаете от какво имате нужда и какво искате.

Радвайте се на всеки ден и забравяйте лошите моменти. Коледа е само веднъж годишно и колкото повече спомени трупаме, толкова повече бръчици се появяват по лицето ни. Нека тези бръчици са от радост и усмивки, а не от гняв 🙂

Неподозираните празници

Ние във Вита Морена обичаме да превръщаме всеки ден в празник.

Вярно е, че нямаш нужда от повод, за да празнуваш, но пък е хубаво да оценяваш всичко, което имаш и да се забавляваш.

От Absolut явно са на почти същото мнение и са решили да убедят всички, че животът е постоянен празник, като стартираха в края на октомври платформата #AbsolutNights.

Там е описано всеки ден какъв празник е, като има доста неочаквани чествания като Нощта на черната котка или на анимацията, и разбира се, съвсем традиционните като Нова година.

Поздравления от нас за инициативата и нека си пожелаем винаги да имаме хубави поводи и весело настроение, за да празнуваме 🙂

Аз човек ли съм или тиква? Или откровено за Хелоуин и Деня на народните будители…

Краят на октомври, мирише на есен.

Мъгливото време навън навява мъгливи мисли и някак в настроението ми преобладават минорните краски.

Витрините на повечето магазини са подчинени на една тема – предстоящия Хелоуин, а публикациите в интернет и социалните мрежи изобилстват от идеи за най-атрактивен костюм.

Но докато се напъвам да съм в крак с чуждите англосаксонски празници, чудейки се тази година Червената шапчица ли да бъда или триръко зомби, се улавям как подсъзнанието (а и съзнанието) ми се бунтуват срещу налагащите се от запад религиозни, културни и най-вече комерсиални догми.

И точно тогава се сещам за поговорката:

„Балканът ражда хора, а полето тикви”,

за да си задам въпроса:

Аз от хората или от тиквите съм?

Тиква, която е изрисувала лицето и тялото си като подрънкващ ходещ скелет и после е качила десетки снимки във Facebook и Instagram, така че цяла плеяда познати и приятели да лайкнат постовете ми от нощта на Хелоуин или пък да бъда просто човек, който е похапнал печена тиква вкъщи и си е спомнил, че в първия ден на ноември, в България, където всъщност живея, се отбелязва Денят на народните будители?

Макар да звучи малко архаично нашият си празник ме кара да се чувствам по-горда, по-емоционална, по-жива.

Да съм съпричастна с нашите традиции, с българските ми корени и да знам, че костите на моите предци почиват спокойно в земята ни. Да се чувствам човек.

Аз избирам да съм от тези, дето ги ражда Балканът, (и не че имам нещо против полето, което ни храни), а защото планината не само създава човеците, но ги и пази.

Свети Иван Рилски е живял в уединение в Рила планина, Момчил войвода е бродил из Родопите още преди нашествието на османците, Георги Бенковски е водил четата си в полите на Средна гора…

И още многобройни светли личности, преобразили света около себе си, са вписали завинаги имената си в нашата история. За да ни има, за да има българския дух, за да живеем достойно и да оставим следа след себе си.

Снимка: Слави Хаджиев

Днес може и да изляза с приятели, днес може и да изпия един коктейл, украсен с бъркалка във формата на тиква, днес може и да похапна от сладките, които приятелката ми е изпекла с форма, наподобяваща духчета, днес може и да се забавлявам, но никога няма да забравя коя съм, откъде съм и кои са предците ми.

Аз избирам коя да бъда…

Избирам да съм човек, а не тиква!