“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не е прекарвал достатъчно време на детска площадка.

Случва се понякога обаче да намериш приятни за разговор родители или да стане нещо по-вълнуващо от обикновените падания и последвал рев.

Та, един ден на площадката в Пловдив, където ми се налагаше да прекравам доста време при последното ни прибиране в страната, се разигра неочаквана и не чак толкова забавна случка. 

Нека обрисувам първо сцената, а тя е следната – малка детска площадка, защитена с оградка и предлагаща редовните люлки, пързалка, пясъчник и т.н., в близост наблъскан до козирката с чипс, сладолед и семки павилион, предлагаща още три хладилника с бира, сайдер и сок (всичките на двойни и тройни от редовните цени), масички, столчета и пепелници за клиентите, общински пейки (неизпочупени!) наредени щедро една до друга и на тях насядали на раздумка баби и дядовци плюс тук-таме някой родител и безобидната квартална пиянка в компанията на двулитровка бира. 

Така ситуираната градинка се освежава от тупнатия в средата абсолютно безсмислен фонтан. Малък, но на три етажа, с шадраван, за да има къде да си охлажда алкохола пиянката и децата да се мокрят. В крайна сметка, защо общината да разшири детската площадка, едва побираща децата, да оправи разбитата настилка или пък околните съсипани тротоари, като може да харчи толкова усилия и средства за фонтан с шадраван! 

Ако си достатъчно врял и кипял като родител, ще си наясно, че с наличието на подобно водно съоръжение до играещи деца е само въпрос на време някое да се озове цялото във водата. И точно това се случи в един горещ (за щастие) майски следобед. 

Зяпайки вяло какво става наоколо и улисани в разговор, в един момент забелязахме как дядото от съседната пейка рязко скочи (евала, предвид годините му) и се засили към фонтана, откъдето изкара едно няма и двегодишно момиченце, току преобърнало се вътре. 

Настана суматоха, крякане и спорадични възклицания, натоварени с доста обвинителен тон “Майката къде е?!?!?!”

Майката – доста спокойно и невъзмутимо, се появи и започна да прегръща и успокоява изпадналото в истерия момиченце. 

Аз грабнах детското одеало, което носех с мен, и го дадох да завие детето, а друга майка предложи да донесе дрехи и обувки, защото живеела наблизо.

Жената благодари, но каза, че домът ѝ също е близо и ще се прибере без проблем да преоблече детето, а аз само настоях да задържи одеалцето, пък по-нататък може и да се засечем пак на площадката, за да ми го върне.

Така и стана – близо час след разигралата се сцена, се насочвахме към дома, когато по пътя срещнахме майката с вече сухото и спокойно момиченце. Тя носеше одеалото ми и се заговорихме за кратко. Жената сподели, че не е от родителите, които лесно се шашкат и щом не се е случило нищо фатално или страшно, не се притеснява излишно. 

Честно казано, искрено ѝ се възхитих – на това, а и на факта, че изглеждаше изключително добре – и като физика, и като облекло. Самата аз трябва изрично да се постарая, за да изляза от вкъщи в различен от спортно-смачкания вид. 

А относно шашкането, с първото ми дете до момента имам доста опит с падания на и от различни места. Тя също е цопвала във вода – голям детски басейн, малко по-дълбок от шадраван. Успях да я извадя бързо, като я издърпах за ръката, въпреки че до това време един татко вече беше скочил с намерение да помага. И сега се чудя дали не трябваше и аз да скоча, но логиката ми тогава и на място беше, че дълбочината е по-малко от метър и ще ми е по-удобно, а и по-бързо, да я уловя и издърпам. Но кой знае, може и да се бъркам, фактът обаче е, че нищо лошо не се случи, всичко беше наред и след първоначалната си уплаха (най-вече от студенината на водата), щерка ми се върна обратно на ръба на басейна, заплашвайки да падне отново. 

Замислих се, че и моята философия тогава и сега е “щом не е станало нищо страшно или опасно, няма защо да се шашкам”, но пък и често ме връхлитат мисли за конкретни детски падания и ме гризе съвестта и мисълта “а не можеше ли да го предотвратя?!”, както и “ами, ако беше станало нещо лошо?!”.

Почудих се аз как бих реагирала и бих се чувствала, ако бях на мястото на тази майка и моето дете беше паднало във фонтана. Не бих изпаднала в паника и бих реагирала максимално спокойно, но със сигурност осъдителните коментари и погледи на околните щяха да ме изгарят. Защото както вече споменах, насядалите на пейките бабички не си спестиха възгласите, че майката я няма, не си гледа детето и всякакви подобни. 

Истината е, че жената беше седнала на близка пейка и си беше хванала телефона. Много е лесно веднага да зацъкаш с език и да я обвиниш в безхаберие, но реалността е друга. Първо – колкото и да се стараеш, колкото и да кръжиш около децата си, колкото и да ги пазиш, те все някога и някак ще паднат. 

Дъщеря ми беше точно пред очите ми и на една ръка разстояние, когато се хлъзна и падна в басейна, за което писах по-горе.

Също нека кажа, че това, че си гледаш телефона, не означава, че задължително скролваш инстаграм или си пазаруваш обувки онлайн.

Аз съм от тези майки, които редовно могат да бъдат видяни с телефона в ръка и на този телефон в 7 от 10 случаи търся или чета нещо, свързано с децата. Разбира се, има и моменти, когато просто искам да разгледам нещо разтоварващо за себе си, като фейсбук, инстаграм, туитър и в това не трябва да има нищо лошо! Защото повярвайте ми, за повечето майки (мен включително) това е ЕДИНСТВЕНОТО забавление, което имаме!

Най-лесно е да раздаваш осъдителни погледи и да правиш коментари. По-трудно е да бъдеш съпричастен, да се постараеш да влезеш в положение, да разбереш отсрещната страна и първо да се опиташ да помогнеш, преди да съдиш. Защото никой не казва “ей, браво, виж тая майка как хубаво стои до детето си и го люля на люлката вече един час като гламава”, но веднага ще започнат да сочат с пръст, че не се справяш добре, ако детето ти вземе да падне някъде.

Пък аз си пожелавам да срещам по-често толкова уравновесени, усмихнати и спокойни майки, като тази в Пловдив, които не позволяват на детските падания и коментарите на случайни хора да навредят на настроението и родителските им методи.

И съм убедена, че това далеч не е първото, нито последното паднало дете в тоя безсмислен фонтан и за това вина ще носят не родителите, а инициаторите на проекта от Община Пловдив…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си.

Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си. 

Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко от чувството на вина и неудобство, което ми носи.

Беше топъл месец май в Пловдив, аз се бях прибрала от Дания за няколко седмици почивка и посещение на роднини и приятели. Заедно с мен беше и едногодишната ми по това време дъщеря.

В онзи ден бях решила да я кача на доброто старо БДЖ и да посетим бабата на най-добрата ми приятелка, която имаше къща с прекрасен двор близо до Пловдив. Приятелката ми също щеше да е там, а бабата ме познава още докато бях пъпчива и дива тийнейджърка, и ѝ гостувахме през летата двете с внучка ѝ. Жената ме приемаше радушно и щедро вски път сякаш съм ѝ семейство и знаех, че ще се зарадва и на детето ми. 

Поех с количката към централна гара, купих си билет и се качих с малката на влака. За щастие, пътническите линии, които минават през всички села и паланки, се обслужват от чисто нови машини, предлагащи простор, сравнителна чистота и най-вече лесно качване с количка – детска, пазарска или инвалидна.

Спомням си колко добре се почувствах във влака. Времето беше слънчево и топло, дъщеря ми се радваше на малкото ни приключение, аз можех да седна удобно и да гледам през прозореца редом с нея. Детската количка беше паркирана на спирачка до нас и поглеждайки я, си помислих, че баща ми доста добре я е избрал. 

В Дания имам типичната за тези ширини голяма, стабилна, надеждна количка марка Емалюнга, която може да вози без проблеми до 20кг маса (тествала съм, така е), но пък е доста обемна и трудна за взимане на път. Затова разчитах, че в България ще имаме друга и баща ми на драго сърце се хвана да осигури такава.

Уреди мен и малката с чисто нова и много удобна лятна количка, издържана в лилав десен на цветя. Беше толкова хубава и практична, че се замислих дали да не си я взема обратно за Копенхаген. 

Във влака не бяхме много хора, все пак беше предиобед на делничен ден. Около мен имаше още една жена на средна възраст и малко по-встрани млада циганка* с нейното дете относително на годините на моето. Погледнахме се двете и се усмихнахме взаимно, когато децата ни започнаха приповдигнато да се радват на тръгването на влака, майки сме все пак и знаем как е.

Тя обаче стоеше леко встрани от мен и другата жена. Усещаше се, че поради една или друга причина търси дистанция. Забелязах и колко опърпана и стара беше нейната количка, кой знае коя поред употреба. Майката се беше постарала да я направи удобна за детето, но немотията си личеше както в количката, така и в дрехите и обувките на малкото и майка му. Но ние сме свикнали с подобни гледки, нали? Даже ги приемаме за нормални… хората от малцинствата, сякаш фактът, че са бедни, е съвсем в реда на нещата.

За мен пътуването щеше да е кратко – десетина минути до селото, където слизах. Вече наближаваше моята спирка, когато се появи кондукторката. Не бързаше да проверява пътниците, за нея пътуването на влака беше в началото си. Заговори се с другата жена при нас, явно се познаваха, после се обърна към дъщеря ми и започна да ѝ се радва, билетът ми го продупчи без дори да го погледне.

След това се насочи към циганката и детето ѝ. Хвърлих поглед към тях, защото предусещах какво ще се случи.

Кондукторката ѝ поиска билета, но тя нямаше такъв. Не чух какво отговори жената, но кондукторката вече беше повишила тон – назидателно и скандалджийски. Тогава дойде неин колега, който не знам дали е бил по-главен от нея, но определено даваше повече авторитет и съвсем спокойно, но твърдо каза “Остави я, с дете е”. 

Кондукторката продължи да кудкудяка някакви неща, но вече по-укротено и безобидно и замина към останалите пътници, а аз се почувствах ужасно неудобно… усещах как погледът на другата майка изгаря с негодуванието и гнева си. Гняв за много неща, но едно от тях беше, че станахме свидетели на унижението ѝ – тя няма билет и трябва моли да не я свалят с детето ѝ от влака.

Опитвах се да изглеждам особено заета с дъщеря ми и подготовката за скорошното ни слизане, да се правя, че нищо не е станало и да прикривам смущението си.

Чувствах се безкрайно неудобно заради самата себе си и фактът, че не предприех никакво действие. 

Бях убедена, че циганката няма да има билет. Знаех какво трябва и най-вече какво искам да направя – да ѝ платя билета, като просто ѝ дам 5 лева от джоба си. Без обяснения, без питане, без нищо, просто така. Но не го направих… поколебах се вътрешно, изпуснах момента, а след това ми стана още по-неловко и не действах.

Влакът намали скорост, аз си взех добре облеченото дете с хубавата чисто нова количка и когато машината спря, слязох на спирката си, за да продължа ведро към деня и живота си. Живот, в който така се е случило, че не се налага да пътувам, знаейки, че не мога да си платя билета, не мога да имам нова количка за детето си, не мога да облека нито него, нито себе си с нови и хубави дрехи и не може околните да погледнат към мен, без веднага да видят и осъдят етническата ми принадлежност…

Това се случи преди почти 3 години и знам, че не е кой знае каква случка или събитие, но още ми тежи на съвестта, че потънах удобно в привилегированото си положение и не направих дори дребен жест на помощ.

Да, ако ѝ бях дала пари за билета, нямаше да ѝ реша проблемите, надали пък тя щеше да иска да похарчи 5 лева точно за билет за влака, където най-вероятно е свикнала да пътува безплатно и да си има разправии с кондуктори и пътници. Но щеше да е жест, който поне малко да покаже човещина и разбиране.

Негодувам дълбоко от тази несправедливост – и двете сме майки, но защо аз да имам спокойствие, комфорт и да не се притеснявам за ежедневните нужди на мен и децата ми, а други да не могат да си позволят дори свястна количка?

С какво аз съм по-добра от циганката? С нищо… Или по-скоро с изваден късмет в генетичната лотария да се родя бяла и в семейство, пощадено от етикети като “роми”, “цигани”, “малцинства” и т.н.

Надявам се другата майка от онзи ден да е забравила отдавна случката и да не я гори въпросът с какво е по-лоша от другите, че трябва да им гледа подредените и красиви животи от страничния ъгъл на безизходното си положение на вечен недоимък.

А аз нека продължа да помня случката и да ми бъде за урок, че трябва да се действа, когато е нужно и когато искаш, а не да се колебаеш и да си траеш. Пък дано един ден се преборим да живеем в по-добър и справедлив свят, че сегашният хич не го бива…

*В никакъв случай не употребявам думата с обидна насоченост! Да използвам обаче “ромка” не желая, защото звучи изкуствено и излишно.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Супер събития и забавления за деца: къде да ги намерим

Ако си мислите, че само в София се случват интересни и разнообразни събития за деца и родители, то Деца FUN ще ви опровергаят веднага 🙂

Платформата събира на едно място всевъзможни инициативи за майки и татковци, бебета и по-големи деца, провеждащи се в Пловдив и Варна.

41817487_231476014216075_5140023655043956736_n

Целта пред Деца FUN е скоро да обхванат и останалите големи градове в страната, за да са в услуга на колкото могат повече родители и малчугани.

Зад Деца FUN стои екип ентусиазирани родители, които определят платформата като „големият, шарен афиш, в който всеки ще намери онова късче забавление за детето си, което не би могъл да осигури в уюта на собствения си дом“.

Можете да проверите какви са интересносните около вас в сайта – deca.fun или на фейсбук страницата им – facebook.com/decafun/, а ако желаете да обогатите съдържанието на Деца FUN с дейности, за които вие знаете или организирате, то можете да се свържете с тях чрез имейла им office@deca.fun

„Ставай, мами, да идеш за хляб“

Преди време, когато разбра, че по света се продава предварително нарязан хляб, баба ми беше особено впечатлена и периодично напяваше: “Ето, на Запад дори хляба не ти дават да си нарежеш, уредени държави! А тука…

А тука – Пловдив средата на 90-те, ме пращаха до малко павилионче в близкия парк, откъдето да купя “по-препечен” хляб. Много беше важно да съм на щрек и да не позволя да ми дадат недоопечен, защото вярвате или не, в онези години често магазинерите пробутваха застоялата и не толкова добра стока на децата.

Така веднъж се случи да се прибера вкъщи с вчерашен вестник “Труд”. Баба ми настоя да отида обратно и да поискам днешен. Продавачката бе особено възмутена и се оправда с това, че не съм била уточнила от кой точно ден искам вестник. Жалко, че не се сетих да ѝ поискам утрешния “Труд” и да приключа спора.

Въпреки тези премеждия, в града беше по-лесно. За мен трудностите с пазаруването започваха на вилата – там прекарвах лятната ваканция.

Казвам “вила”, защото беше точно това – къща с не голям двор, засят с овошки, където бабите ми си “почиваха” от града през летните месеци.

Там вятърът свиреше в боровете, слънцето напичаше плочките на двора, аз хапвах праскови, четях книги от задължителната литература за училище и честно казано скучаех. Чаках да стане следобед, за да гледам “Спасители на плажа” и “Брейкър Хай” и да си мисля дали и на мен ще ми се случват такива приключения, като стана голяма.

glenn-carstens-peters-112923-unsplash

Приключения обаче имах и тогава, просто не го осъзнавах.

Главно мое задължение бе да слизам до селото, за да купя хляб.

Разбирате ли, виждането на баба ми за вилна къща включваше повече гора и гледки към балкана, отколкото съседски курник и комшии от вси страни. Затова и къщата, която купи, се намираше в края на селото. Селяните обичаха да казват, че живеем “на върха”. Реално до истинския връх имаше няколко километра планински преход, а до нашата обител се стигаше след 10 минути изкачване на лек баир, но кой ли обръща внимание на подробностите.

Та, отделени на нашия връх трябваше да се подсигурим да не останем без запаси. Затова аз два пъти в седмицата слизах до селото да купувам хляб.

Тук идва специфичната уловка. Хлябът се поръчваше предварително и през ден го караха от близкия град – Първомай. Тоест, нямаше ежедневно пресен хляб. Всеки желаещ заявяваше от сега колко точно хляб иска, а намръщената магазинерка вписваше в мазна тетрадка името на човека и исканата бройка. В селската реалност обаче бъдещето е несигурно и ако не отидеш навреме, като нищо ще останеш без хляб.

Това метафизично явление се дължеше на тривиалния факт, че била и намусена, магазинерката с приятелско намигване ще даде на леля Гица – сестра на комшията на вуйчо ѝ от другата страна на реката, три хляба вместо записания един. Защото на леля Гица ще ѝ идват на гости внуците, а и се е наредила сред първите на опашката.
Та, който има намерение да се успива до 9-10 часа и да разчита, че заявените от преди два хляба ще го чакат, накацани от мухи в магазина, е голям оптимист и ще яде за обяд и вечеря ювка.

Така аз, въпреки че съм в лятна ваканция, трябва да стана рано, да закуся филия с масло, чаша мляко с какао и с платнена торбичка под ръка да сляза до селото и да се наредя на опашката за хляб. Задължително беше да не забравя да запиша за петък два хляба и разбира се, да поискам по-изпечен, ако може.

Друго предизвикателство бе да не изгубя някъде хелбните купони – хартийки с крехко качество и размери на пощенска марка. Да, случваше се да платим с купони, които имахме от комшийката баба Петра, която пък разполагаше с тях, защото преди един живот време със съпруга ѝ си дали земите на ТКЗС-то.

Демокрацията си е демокрация, модернизацията също, но измачкани купони за хляб с печат на тях бяха покупателна единица в нашето (а предполагам и в други) село до преди двайсетина години.

Преди също толкова време торбите от плат за многократна употреба бяха типичен бабешки атрибут. Често ушити вкъщи от стар плат и различни цветове, те се носеха ежедневно, прилежно сгънати в дамската чанта или натъпкани в джоба на палтото. После дойдоха найлоновите торбички и дълбокото убеждение, че са една от белите лястовици на развитите “западни” общества. Платнените торби вече служеха, за да събират всички найлонови, които се складираха и ползваха отново по няколко пъти. Точно както се миеха и пазеха кофичките от киселото мляко, безцеремонни изместили стъклените буркани, които ако не ги счупиш по пътя за магазина, се връщаха като амбалаж.

А сега се чудим как да се отървем от найлона и с удоволствие си носим платнена торба за покупките, а за нарязания предварително хляб отдавна осъзнахме, че не може да се мери като вкус с ръчно направения.

florencia-viadana-723345-unsplash

Доколкото чувам от баба ми обаче в селото продължават да се “записват” за разни неща – половинка кайма “от хубавата”, прясна риба, бака сирене и други подобни. Не заради друго, а защото хората са малко и магазинерите не си позволяват лукса на изобилието, който да ги доведе до изхвърляне на непродадена стока. А иначе пак всички стават рано – не за да се редят на опашка, а защото са свикнали, а и “да почна работата рано, че да я приключа навреме”.

Никой не се успива на село, пък дори и да му казва вила и да ходи само за лятото. Жалко, че отдавна съм приключила с летните ваканции и списъците задължителна литература и до къщата в края на селото стигам все по-рядко. Сякаш е кацнала не “на върха”, а в друга вселена. Но ароматът и вкусът на селския хляб усещам и сега.

И Пловдив вече има Starbucks

Дълго очаквахме този момент и най-сетне чудото се случи!

След като откри куп кафенета в София, а след това и във Варна, любимият Starbucks отвори врати и в Пловдив. Това е единадесетият обект в страната на бранда, който тази година чества и своята десетгодишнина в България.

Кафенето е разположено в Мол Пловдив на ул. „Перущица” №8, ниво партер и разполага с 121 седящи места отвън и вътре, а работново време е от 08:00 до 22:00 ч., без почивен ден

Новото кафене следва философията на Starbucks® да подкрепя креативността, създавайки уникална атмосфера, която предразполага към общуване и приятно прекарване на свободното време. Интериорният дизайн е разработен специално за Пловдив с акцент върху градската култура, традициите и историята на бранда. Новият Starbucks® е с фокус към съвременния градски човек и семействата с деца – за свободното време, споделено с любими хора, за усамотен момент с книга или работна среща.

GIP_2072GIP_2067

„Щастлив съм, че с обекта в Мол Пловдив разширяваме присъствието на Starbucks® в страната и по-конкретно в най-красивия град на България. Така още повече наши почитатели ще могат да се насладят на кафе напитките ни, както и на уникалното Starbucks® изживяване. 

GIP_2169

Десетгодишният ни опит ни научи да бъдем новатори, да се развиваме динамично и да отговаряме на изискванията на нашите клиенти. Затова вярваме, че ще предоставим уникално преживяване на жителите и гостите на Пловдив. Бих искал да благодаря на нашите партньори от Мол Пловдив за съдействието и подкрепата“, заяви Иван Георгиев – регионален мениджър на Starbucks® България.

На откриването на първото кафене Starbucks® в Пловдив беше представено и новото здравословно меню, създадено специално за Starbucks® от победителя в MasterChef 2017 Божана Кацарова. То включва плодово смути, салата с моцарела и пиле, както и сандвич с шунка, авокадо и сирена.

GIP_2338

Част от продажбите, реализирани от менюто на Божана в Starbucks®, ще бъдат дарени на сдружение „Русаля“ – организацията, която е създала и управлява частното училище за изкуства и занаяти за социално слаби деца във великотърновското село Русаля.

По този начин, опитвайки вкусните предложения от менюто на Starbucks®, клиентите ще могат лично да допринесат за една благородна кауза в името на децата на България.  

GIP_2164

Всички гости на Starbucks® Пловдив могат да се насладят както на емблематичните напитки на веригата, приготвени с кафе 100% арабика, така и на иновативните и сезонни предложения, които се предлагат на глобално ниво. Посетителите на новото кафене имаха възможност да опитат новото Cheesecake Frappuccino® с три вкуса – карамел, ягода и шоколад.

GIP_2299

През този месец предстои откриване и на още един Starbucks® в Сердика Център – София, като продължават преговорите за разширяване на веригата и в още локации. Вече се извършва и реновиране на първите обекти на компанията у нас.

Стартира нова програма за изкуство – „Навън“

Tова лято aрт контейнерът FLUCA предложи на столичани повече от 30 събития на най-оживените софийски локации.

От месец май до началото на август павилионът зае важна роля в културния живот на столицата като подвижна платформа за съвременно изкуство.

След тримесечно гостуване FLUCA се завръща в Пловдив с проект на Райнхолд Зисер – директор на Notgalerie, а през септември ще участва в програмата на Vienna Contemporary с проект на Камен Стоянов, куриран от Борис Костадинов и каталог с най-ключовите проекти през последните 3 години.

Exhibition_Olympia_preview(3)

Организираната от FLUCA в партньорство със Столична община панелна дискусия в СГХГ през юни, за която в София пристигна Мартина Тайг – артистичен директор на KÖR Виена – Изкуство в публичното пространство, даде основа за формулирането на нова програма „Навън“ на Столична община, насочена изцяло върху изкуството в публично пространство, която ще бъде отворена за набиране на предложения още тази есен.

Martina Taig_KÖR Vienna

Мартина Тайг

Арт контейнерът изигра ролята на обединяващ фактор и в срещата на незавизисимите арт инициативи в София, в която се включиха The Fridge, Swimming Pool, Wold of Co, КвАРТал, Фондация за съвременно изкуство и медии, Литературна резиденция Радар. Тя завърши с решение за създаването на „Асоциация на независимите арт инциативи“, чрез която тези пространства или фестивали ще бъдат представяни в България и Европа.

Арт контейнерът отвори сцената си в София за едни от най-успешните български и чуждестранни артисти, познати на международната публика. Гостуването стартира през май с изложбата „Олимпия“ в Музей на съвременното изкуство на САМСИ на италианския художник Алдо Джианоти; представи провокативни пърформанси от Иво Димчев, Камен Стоянов, Михаил Михайлов, Сибин Василев и Йоан Трелу; богата видео програма от нюйоркската кураторка Наоми Лев и известната от виенската сцена българска артистка Ив Тошайн.

FLUCA

FLUCA oтвори пространството си и на прохождащи артисти с проекта „15 минути слава“ на Фондация „Отворени изкуства“ и организира поредица от важни събития за градско развитие с участие на главния архитект на Столична община – арх. Здравко Здравков, eкипа на инициативата Визия за София и проекта Зелена линия София.

От 7 септември павилионът се завръща в Пловдив с провокативна инсталация на Райнхолд Зисер, която ще остане в града един месец.

Exhibition_Olympia_preview

Платформата на Fluca цели да подкани публиката не само да наблюдава, но и активно да участва в създаването на забелижителна артистична продукция. В следващите няколко месеца тя ще осъществи културен обмен и участие на международната културна сцена.

Notgalerie_Seestadt_2

FLUCA ще представи Камен Стоянов в програмата на арт панаира Vienna Contemporary в Notgalerie с фотографския проект „Фантазията е по-важна“. Галерията е явление в културния пейзаж на Виена, тъй като се помещава в бивша църква на брега на реката.

Phantasy is more important.00_01_21_06.Standbild002

phantasy_1

В последните години това е и едно от най-активните независими пространства за съвременно изкуство във Виена. Стоянов заснема три къщи за гости в Марчево, проектирани, така че да привличат платежоспособни гости в селото, също както бившата църква привлича посетители в Seestadt, предлагайки изкуство.

Арт контейнерът FLUCA акостира на Кристал

Програмата започва на 2 юни с видео инсталация, която идва от Таймс Скуеър, пица пърформанс, Pussy Catalogue и блиц представяне на млади артисти

FLUCA отваря сцената си на втората софийска локация – едно от най-живите места в града – градинката Кристал.

От 2 до 30 юни тя ще предложи атрактивна видео селекция с международно участие, пърформанси на едни от най-популярните български артисти, представяне на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата, концерт, дискусии и партита.

Програмата започва ударно с видео инсталация от нюроркската кураторка Наоми Лев, която само допреди 2 месеца беше на Таймс Скуеър. От 2 до 10 юни Escape Room ще покаже селекция от 10 видеа на български и международни артисти, фокусирани върху тънката граница между истина и пост-истина, джендър възможности и сексуална митология, фантазия и реалност.

FLUCA_Poster

В нея се включват и Даниела Костова и Ева Давидова, набрали голяма популярност на нюйоркската сцена. От 4 до 6 юни Иво Димчев ще провокира публиката с проекта си Pussy Catallogue, представен във Виена по времето на ImPulsTanz в Leopold Museum. Това е интерактивен пърформанс, в който с помощта на специален софтуер, зрителите могат да създадат персонална картичка, която да вземат със себе си.

На 8 юни по инициатива на Столична община, финалистът от „Гласът на България“ Ния Петрова ще направи акустичен концерт в подкрепа на Националната инициатива 7000, целяща да помогне на над 7000 човека в България с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, поставени под запрещение.

На 13 и 14 юни артистът Камен Стоянов ще излезе на сцената на FLUCA, като майстор-пицар с „Performing Pizza Painting“, който беше представен в Museumsquartier, Виена, като част от тяхната проекта Kunst kebab. Тук артистът създава меню с авторски пици, посветени на различни известни художници, които зрителите наистина ще могат да поръчат и опитат на място.

Video programme_In The Jaws of the Merman

Те са приготвени и сервирани от него, а всеки, който  си поръча пица, ще разбере повече и за художника, на чието произведение е кръстена тя. На следващия ден контейнерът става парти сцена за официалното пре-парти на фестивала HippieLandia.

Като част от целогодишната културна програма на Пловдив, FLUCA ще представи и Пловдив 2019 – Европейска столица на културата с програма от най-големия фестивал за електронни изкуства в ЕвропаArs Electroinica в Линц. Провокацията и интеракцията с публиката ще продължат до края на месеца, като на 21 юни павилионът ще излъчи филма „Фонтанът“ на The Wa и Ola Bandola. Филмът документира артистична акция, в която двамата крадат бутилки с вода от супермаркети, метални тръби от оградата на централата на Nestle в Швейцария и с тях създават фонтан в Африка.

Kamen Stoyanov_PPP

Програмата ще завърши на 29 юни с проекта на Фондация Отворени изкуства „15 минути слава“. Това е нов формат, в който кураторът Вера Млечевска дава думата на млади български художници, които имат пълната свобода да представят себе си, работата, визията си за изкуството и плановете си за бъдещето в не повече от 15 минути.

За FLUCA:

Австрийски Културен Павилион FLUCA е иновативен и дългосрочен проект в областта на съвременното изкуство – иницииран от Фондация „Отворени изкуства“ и Австрийско посолство София и подкрепен от ОФ Пловдив 2019, Федералното канцлерство на Република Австрия в партньорство със Столична община и Община Пловдив.

FLUCА локации и дати:

2 юни – 30 юни: градинка „Кристал“
1 юли – 20 юли: площад „Св. Неделя“
21 юли – 5 август: площад пред Народен театър „Иван Вазов“

Фолклорни нощи в Пловдив и Варна

Трите най-големи български състава – „Филип Кутев“, „Тракия“ и „Пирин“, през октомври отново ще завладеят сцените във Варна и Пловдив с красотата на автентичния фолклор.

Организаторите обявиха новите дати след изключителния успех на първото по рода си надиграване в морската столица и града на тепетата през ноември 2017.

Преди това на 2 май 2018 в зала 1 на НДК за публиката в София трите емблематични ансамбъла отново ще премерят сили за извънредно издание на „Нощ на ансамблите“.

Nosht na ansamblite_plakat

Единственото по рода си събитие събира на една сцена над 150 души – танцьори, певци и музиканти, за общо 22 изпълнения, сред които са „Полегнала е Тодора“ („Филип Кутев“), празничен тракийски танц („Тракия“), „Пирински полъх“ („Пирин“) и много други. По време на тричасовия спектакъл участниците сменят костюми от всички фолклорни области и излизат за няколко поредни надигравания, за да изиграят общо хоро на финала.

Nosht na ansamblite_2

Билети за спектакъла „Нощ на ансамблите“ на 6 октомври във Варна (от 15 до 35 лева) и на 7 октомври в Пловдив (от 15 до 30 лева) се продават в интернет на ticketportal.bg и в мрежата на „Тикетпортал“ в цялата страна.

Ансамбъл „Филип Кутев“
Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ е създаден през 1951 г. от знаменития композитор Филип Кутев, чието име носи днес. Мисията на ансамбъла е да съхрани, възроди и преведе във времето богатството на българския фолклор, като го представя чрез автентични, обработени или съчинени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи. С аранжиментите и авторските песни на Филип Кутев и танците на Маргарита Дикова се създава цяла една школа, залегнала в изкуството на фолклорните състави не само в България, но и по света. Ансамбъл „Филип Кутев“ има над 7000 концерта из цяла България, както и в Европа, Азия, Африка и Америка.

Nosht na ansamblite_3

Ансамбъл „Тракия“
Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е създаден през 1974 г. от именития проф. Кирил Дженев. Спектаклите представят по неповторим начин фолклорното богатство на България от всички етнографски области, с което покоряват сърцата на публиката вече 40 години в над 50 страни по света. Съществен принос за неувяхващия заряд и младежкото излъчване носят изпълнителите, които са настоящи студенти или вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

Ансамбъл „Пирин“
Създаден през 1954 г., ансамбъл „Пирин“ е един от най-известните български фолклорни ансамбли, посланици на нашето народно изкуство по света. Творческата биография на ансамбъла включва хиляди концерти пред повече от 6 милиона зрители и слушатели у нас и в над 60 страни в цял свят. В репертоара си ансамбъл „Пирин“ има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. Множество записи се пазят в златните фондове на БНР, БНТ, Радио Благоевград и други.

„Изпечи с любов“ на гости и в Пловдив

Десетки участници от Града на тепетата се включиха в курсовете за любители
пекари и сладкари, организирани от най-популярната марка брашна в България –
„София Мел“.

Практическите курсове от Академия „Изпечи с любов“ се проведоха на 10 и 11 март в „Университет по хранителни технологии“ гр. Пловдив. Под
наставленията на специалисти от университета, участниците имаха възможността да усвоят иновативни и традиционни похвати при приготвянето на солени и сладки печива.

Academy Bake with Love - Plovdiv (4)

Пловдив е четвъртият град от кампанията Академия „Изпечи с любов“. В
модерната производствена база на университета, участниците се запознаха с
основните правила при работата с професионални уреди за заместване,
разбъркване, оформяне и печене.

Гостите се запознаха и със стъпките, които трябва да следват при приготвяне на печива в домашна среда, като се научиха как да работят с тесто и разнообразни смеси за сладкарски изделия.

Academy Bake with Love - Plovdiv (2)

Всеки един от участниците замеси, оформи и изпече сам предвидените рецепти от страна на организаторите.

Academy Bake with Love - Plovdiv (7)

Инициативата на „София Мел“ има за цел да обърне внимание на създаването
на добра хранителна култура и използването на качествени продукти в дома.

Academy Bake with Love - Plovdiv (9)

Кампанията акцентира и върху възможността любители пекари да се почувстват като майстори-готвачи и забавлявайки се да се запознаят и изпробват традиционни и иновативни техники при приготвянето на печивата.

Academy Bake with Love - Plovdiv (13)

Вторият сезон на Академия „Изпечи с любов“ продължава с курсове в София
на 24 и 25 март. Всеки, който желае да участва в Академията, има възможност
свободно да се регистрира за участие в предстоящите курсове. Кандидатите трябва да отговарят на условията и правилата, които са публикувани на
http://www.sofiamel.bg/academy.

Академия „Изпечи с любов“ стартира втори сезон

За втора поредна година най-популярната марка брашна у нас организира Академия „Изпечи с любов“, която стартира на 20 и 21 януари в София. Освен в столицата, курсовете за любители пекари и сладкари ще се проведат също във Варна, в Плевен и в Пловдив, в два последователни дни във всеки град.

Академията дава възможност на участниците да се запознаят с особеностите при боравене с тесто, спецификите на различните типове брашна и да получат интересни и полезни съвети, свързани с пекарството и сладкарството. Курсовете се водят от лектори – професионални готвачи, които предават тънкостите в приготвянето на разнообразни печива, сред които традиционен хляб, погачи, дребни сладки и др.

Freshly red velvet cupcakes close-up on the table. Horizontal

Една от основните цели на кампанията е да се обърне внимание върху значимостта от създаване на добра хранителна култура и използването на качествени продукти в ежедневието.

В първото си издание Академия „Изпечи с любов“ за начинаещи любители пекари и сладкари привлече над 850 души.

Участието е напълно безплатно и всеки желаещ свободно може да се регистрира на сайта на марката – www.sofiamel.bg/academy. Предстоящите издания на Академията са през февруари и март във Варна, в Плевен и в Пловдив.

Повече информация и график за провеждане на курсовете ще откриете на сайта.

SofiaMel_Academia logo_final

За компанията:
„ГудМилс България“ ЕООД е една от най-големите и модерни мелници на Балканския полуостров, функционираща от 1986 г. През своята 30-годишна история „София Мел“ е лидер в производството на брашно в България със 100% разпознаваемост и 56% пазарен дял в стойност. Компанията предлага най-качествените продукти, отговарящи на различните вкусове и предпочитания.
Динамичното развитие на технологиите в производството на различни печива и сладкиши, както и непрекъснатото обновяване и обогатяване на асортиментите налагат необходимостта от нов подход и създаване на точно определени типове брашна, подходящи за вида оборудване и конкретната технология.
Марката предлага 19 вида брашно за употреба в домашни условия и над 19 вида за професионално ползване.