От днес официално мога да се обявя за луда майка.
Ако някой ме беше видял как съм залегнала на прозореца в хола и шпионирам с бинокъл дъщеря ми, намираща се в детската градина отсреща, щеше да се обади на полицията моментално.
Всъщност, полицаите може да са вече тръгнали към мен, защото пиша текста десетина минути след случката. Не че толкова силно искам да споделя падението си в здравия разум, но просто трябваше да се разсея с нещо от шпионското си занимание, а подреждането на къщата не беше толкова привлекателна опция.
Сигурна съм обаче, че има майки, които биха ме разбрали!
Разбирате ли, дъщеря ми ходи на детска ясла едва от миналата седмица и днес, когато я оставих, тя се разплака сърцераздирателно и протегна ръчички към мен, за да я гушна, а аз си тръгнах от нея (също разплакана).
Интересното обаче е, че детската градина се намира в жилищния комплекс, където живеем ние и от прозорците на хола има изглед към задната страна на градината. И тъй като навсякъде прозорците са огромни, видимостта е чудесна, особено пък ако имаш бинокъл под ръка (а домакинството ни притежава такъв, подарък от баща ми, за да може съпругът ми да държи под по-добро око случващото се наоколо…)
И така аз реших, че не мога да игнорирам чудесната възможност за тих шпионаж, подтикнат изцяло от майчински чувства. Ами, ако тя още плаче?! Ами, ако не я гушкат, за да я успокоят?! Ами, ако нещо си друго?! Вероятностите са прекалено много, за да ги игнорирам и се поддадох на лудостта.
Ако някой ме беше видял как се мъча да наглася бинокъла, докато установя, че гледам от грешната страна, щеше да се търкаля от смях.
Но пък в крайна сметка успях да видя каквото ме интересуваше – дъщеря ми стои на масата с другите деца и хапва плодове, хляб с масло, залива се с вода в опита си да пие от чаша и като цяло цари мир и разбирателство.
Обещах пред себе си, че повече няма да посягам към бинокъла и няма да се поддавам на глупави паранои. Сега само се моля да спазя обещанието си.
Това да имаш детска градина буквално на една минута от входната ти врата има и своите минуси. Така например ще е нужно да заобикалям, ако искам да отида до магазина, за да не ме види случайно дъщеря ми как минавам под прозорците на яслата.
Може би трябва да уточня, че учреждението, където ходи тя, приема деца от 0 до 5 години, затова така смело ползвам “градина” и “ясла” като синоними.
Иска ми се да споделя малко повече за метода, по който децата в Дания започват да посещават børnehuset (от дат. “Детска къща” буквален превод и “детска градина” по смисъл). Записването за детска градина става от момента, в който детето има CPR номер (еквивалент на нашето ЕГН). Родителите могат да изберат до две детски градини и да чакат място в тях. Препоръката е детето да е на поне година, преди да тръгне на ясла, но на някои им се налага да започнат още на 8-9 месеца, ако майката/бащата нямат възможност за по-дълго майчинство.
Самото майчинство е 12 месеца и започва да тече относително 30 дни преди термина. Интересното обаче е, че за работещите на трудов договор татковци има 12-месечно платено бащинство, което те могат да ползват до навършване на 6 (или 8, не съм сигурна) години на детето.
Най-честата практика тук е бащата да си вземе 1-2 или дори 3 последователни месеца бащинство и да гледа детето, когато майката вече се е върнала на работа, а място в детска градина още не е получено.
Относно списъците с чакащи – има градини, които са силно желани, защото се водят “по-хубави” заради местоположение, големина, оборудване и т.н., съответно за тях се чака по-дълго. Има и т.нар. “експресни” списъци, в които можеш да запишеш детето, ако е много наложително, и ще получиш място до 3 месеца, но то може да е къде да е из Копенхаген и в коя да е градина.
Има и т.нар. частни детски градини, което представлява жена, гледаща до 4 деца, част от които може да са нейните собствени. Тя (и домът ѝ) действат като нещо средно между детска градина и бавачка.
За подобна услуга таксите са по-високи – около 5000кр на месец +/-, ако не ме лъже паметта, а за стандартна ясла е 3798кр на месец (за да се ориентирате крони спрямо лева, делите на 4). Ако годишният доход на домакинството ви е под 551 700кр бруто, то имате право на отстъпка в таксата, процентът от която се изчислява индивидуално.
Като цяло това не е малка сума за плащане, при положение, че детските за деца до 2 години са към 4500кр за тримесечие (от 2 години нататък сумата постепенно намалява), но пък в Дания стандартът така или иначе е висок, а и плащайки тази такса, не е нужно да се дават абсолютно никакви пари повече. Нито пък изискват от теб да носиш/осигуряваш нещо допълнително за детето ти.
Единственото, което съм занесла в градината, е втори чифт дрехи, биберон и парцалче за гушки (малка плюшена кърпа с мече към нея, с която дъщеря ми се приспива).
Отделно на това е цялостното отношение на персонала към децата, което е просто чудесно! Искрено се възхищавам на търпението и устойчивостта на тези хора. Средно на 4-5 деца се явява един педагог, полагащ грижи за тях. Никой никога по никакъв повод не вика на децата и не се държи зле с тях. Напротив. Гушкат ги много, оставят ги да си играят свободно, но не ги оставят да се държат лошо едно с друго и т.н., помагат им да се хранят, да се обличат и т.н.
След първия ден, в който беше сама за един час в градината, дъщеря ми – на 14 месеца, твърдо реши, че иска да яде с лъжица, защото беше видяла другите деца да го правят.
И така вече втора седмица тя се маже цялата в опита си да яде самостоятелно, но пък ѝ се получава и аз я оставям да се справя както може (особено след като опитите ми да ѝ помогна се посрещат с рев и блъскане).
Папарашка снимка от нашата детска градина и как бебинаторите спят в тези колички
И най-важното – спането! Никое дете не е принудено да спи в конкретен час, защото “така трябва”. До 2 години децата спят в големи колички, задължително изкарани в двора (спането навън е нещо, на което датчаните ужасно много държат), а над 2 спят на подвижни дюшеци, които се нахвърлят на земята, всеки си взима завивката и спинка, ако иска. Ако не иска, бива заведен в друго помещение на градината, където да си играе спокойно с педагог под ръка.
Свикването с градината се случва, като в първия ден мама остава заедно с бебе за час, час и нещо, вторият ден остава бебе само за един час, след това за 2, после за още толкова + една дрямка и така, докато детето свикне изцяло.
Относно казването на “чао” с мама подходът е детето да чуе и види майка си да му казва “довиждане” и да си тръгне, дори и това да коства сълзи, защото се вярва (и аз изцяло подкрепям), че “изчезване” на майката, докато детето е залисано с нещо друго, може да е в пъти по-стресиращо за малкото. А и с времето то ще разбира все по-добре, че мама казва “чао”, но ще се върне и ще си го вземе вкъщи. До момента дъщеря ми е плакала само за минута-две, след като я оставя и след това си играе с останалите деца и не е имало проблеми.
Изключително ми харесва този метод и съм щастлива, че упорито изчаках да получим място в именно тази детска градина, дори и това да значи, че ще се изкушавам да шпионирам с бинокъла 🙂
Ако имате някакви въпроси или пък искате да споделите ваш опит с оставянето на градина и майчинството като цяло, можете да ми пишете на vitamorenablog@gmail.com
Vita Morena 