Време за четене: Ексцентричната любовна история на 20-и век – „Гала и Дали. Неразделните

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.   

        И все пак, наближи ли 14 февруари, цели градове порозовяват, по улици и магазини сякаш заваляват сърца, а книжарниците се изпълват с още повече страници любов. 

        Тазгодишният принос на издателство „Емас“ към вечната тема е не просто една книга, а книга – начало на цяла поредица. Вълнуваща поредица романи с истински герои и истински събития, поредица за случилата се любов – „Вечните двойки“. От страниците ще оживеят образите на велики творци с техните страсти, срещи и разлъки. Ще се съживят отминали времена, оставили за поколенията белега на непреходността. И първата книга в тази галерия е за една от най-емблематичните двойки в историята на изкуството – ГАЛА И ДАЛИ. НЕРАЗДЕЛНИТЕ.

Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа.

На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното?

       В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната безбрежност на руската степ. 

       В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти. 

        Годината е 1929-а. Френският поет Пол Елюар е отседнал в каталунското рибарско градче Кадакес. Придружава го съпругата му Гала. 

     Елюар е дошъл да се запознае с младия художник Салвадор, препоръчан му за член на групата на сюрреалистите. Той вижда в младия мъж оригинален, обещаващ творец, а Гала е впечатлена от екстравагантната му външност и излъчвания пламък.

      Запленен от финеса на тази жена – видение, Салвадор се впуска да ѝ разкрива красотата на страната, морето, брега, които страстно обича, и между двамата се заражда нещо, за което е нужно време да определят. Гала обаче трябва да се върне в Париж при семейството си. 

      Но няма да е задълго. Съдбата е срещнала тази жена и този мъж, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и вече ги е свързала в една невъзможна любов. Тази връзка няма да успеят да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, НЕРАЗДЕЛИМИТЕ.

        „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.“

                                                                           Салвадор Дали

За авторите:

Силвия Франк е псевдонимът на успешна немска писателска двойка.
          Силвия Вандермер, род. 1968 г., има икономическо образование, след което учи биология, психология и изобразително изкуство. Днес работи на свободна практика като писателка и художничка.
          Франк Майереверт, род. 1967 г., е по професия етнолог. От 2016 г. работи на свободна практика като писател.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също. 

         Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща на двама от най-великите представители на европейското, а и на световното кино – Роми Шнайдер и Ален Делон. Но четейки за тяхната любов, за връзката, белязана от страст и от болка, не ни напуска чувството, че всичко това е било вчера. На тази среща и на израстването на двамата актьори е посветен новият роман от Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Роми и пътят към Париж“ от Мишел Марли, която е известна на българските читатели с книгата „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, разказваща увлекателно за Коко Шанел и култовия аромат „Шанел №5“.        

Краят на 50-те години на миналия век. Западна Европа се е отърсила от ужасите на Втората световна война и върви мощно към икономически просперитет. А там, където има пари, има място и за културен разцвет.

Разцъфват нови течения, появяват се нови автори с нови идеи, изгряват нови звезди. И всички ги обединява еуфорията на непознатата допреди войната свобода на нравите и на духа. А Париж е станал еманация на тази свобода. Париж живее свой живот и не се съобразява с никого.

В един пролетен ден на 1958 г. в „метрополията на свободата“ каца почти незабележимо Роземари Магдалена Албах. Приела за псевдоним фамилията на майка си Шнайдер и съкратеното Роми, тя е само на деветнайсет години, но вече е звезда не само в своята родина Австрия, а и в почти цял свят. 

        За целия свят Роми Шнайдер е равнозначно на императрица Сиси. Но младото момиче вече ненавижда коронната си роля в сладникавия трисериен филм и мечтае за истинското, сериозното кино. Мечтае и за театър. Мечтае да покори Париж. В мечтите ѝ обаче изобщо не влиза красивият млад грубиян, който я посреща по задължение на летището и е определен да ѝ партнира от френска страна в новата ѝ роля. Но животът, както милион пъти, ѝ готви най-голямата изненада и най-голямата любов – Ален Делон.

      Роми е дъщеря на известни актьори, израснала при втори баща – милионер, гледана от гувернантка, възпитана в изтънчените обноски на издънка от заможна буржоазна фамилия. Снима се във филми от 14-годишна под зоркото око на майка си и животът и кариерата ѝ са предначертани до най-малкия детайл.

Ален е дете, отгледано в приемно семейство. Изучил е занаята на втория си баща – касапин, изключван е шест пъти от училище заради „подвизи“. Навлиза в гангстерски среди, участва в Индокитайската война като моряк в Националния флот, където е усвоил всичко друго, но не и добри обноски. Ала съдбата го е целунала с впечатляваща красота и талант и му проправя бляскав път през безпътния му живот.

       Двама млади, по-различни от които не може и да има. 

       Двама млади, които се свързват в безумна любов и сякаш искат да докажат, че противоположностите се привличат. Но дали тази връзка носи еднакво щастие и на двамата…

           Зад името Мишел Марли, авторката на „Роми и пътят към Париж“, се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот. 

            С този псевдоним авторката издава вече пет биографични романа за известни жени в изкуството, и петте стават бестселъри в Германия и извън пределите ѝ. Но книгата за Роми Шнайдер се оказва, както споделя авторката, най-трудната – нейните родители са били близки със семейството на голямата актриса и чести гости в дома им, което прави отговорността при създаването на образите изключително голяма. 

           С марката на издателство „Емас“ са излезли романите „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ и „Мадам Пиаф и песента на любовта“.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

„Аз не правя мода, аз съм модата!“ История на една от най-големите икони на ХХ век – Коко Шанел

Животът на неповторимата Шанел продължава да предизвиква неспирно любопитство, а личността ѝ – възхищение.

Дъщерята на перачка от френската провинция стъпва в Париж през 1909-а, а едва няколко години по-късно вече е дамата Коко, собственичка на бутици и търсена моделиерка. Тя е възхитителна комбинация от търговски нюх и безспорен усет за мода и иновации, вечно търсеща свободата, любовта и красивото…

Нейното име е символ, но какво стои зад него? И каква е историята на вечния „Шанел №5“, създаден преди близо век, а все още считан за най-успешния парфюм на всички времена?

Coco-Chanel

С удоволствие откриваме отговорите в романа „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, който издателство „Емас“ включва в своята Колекция „Музи“ този март, в най-женския месец.

Madmoazel Koko

Франция, 1919. Цял Париж носи творенията на Габриел Шанел. Коко, както я наричат, е известна като безкомпромисна, когато става въпрос за стил, но и за любов. Нейната мода е революционна, тя е захвърлила корсета, стягащ жените до изнемога, и въпреки това е станала символ на елегантност.

Но в разцвета на кариерата си Коко изпада в тежка депресия – любимият ѝ, Бой Кейпъл, е загинал в автомобилна катастрофа. Търсейки утеха от загубата, тя се впуска във връзка с композитора Игор Стравински, която не ѝ носи очаквания душевен мир. Тогава идва идеята да създаде нов парфюм – паметник на любовта и аромат за модерната жена. Инспирации намира в Италия, Южна Франция, Русия… И среща Дмитрий Романов, великият руски княз в изгнание. Когато сърцето ѝ се отваря отново за любовта, Коко открива и следата на най-успешния парфюм на всички времена – „Шанел №5“.

Coco-Chanel-Dmitri-Romanov

Коко и Дмитрий Романов

За автора
Зад името Мишел Марли се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век.

Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот.

post_3

А ароматите и техните истории са били винаги нейната страст. За да издири следите им, тя обикаля манастирски парфюмерийни работилници в Италия, исторически фабрики за парфюми във Франция… Плод на такива изследвания е и настоящият ѝ роман. А любимият ѝ парфюм – естествено, „Шанел №5“.

Независимост, свобода, модернизъм – ерата на Карл Лагерфелд приключи

Карл Лагерфлед – един от най-великите дизайнери на 20 и 21 век, приключи земния си път на 85 години. Творецът е издъхнал в болница в Париж след боледуване, за което все още не се съобщават подробности, но има ли изобщо нужда от такива…

45795440_2245255575505798_5185271496284569600_n

Лагерфелд ще се запомни с великите си дела в историята на модата, а и не само – той не се притесняваше да изказва спокойно, но твърдо мнението си, дори, когато то не се харесва на масата.

 

Карл Лагерфелд бе творчески директор на модна къща Chanel в продължение на 36 години и благодарение на него заветът на великата Коко Шанел не потъна във въртопа на времето, а служи и до ден днешен като нарицание за стил, класа и женственост.

48360044_2296521310379224_9032740527602139136_n

Когато Лагерфелд поема Chanel  през 1983 година, модната къща е в тежко състояние след не особено кадърно управление в годините след кончината на Мадам (Коко умира през 1971 г.).

С непоколебимия си дух, работохолизъм и невероятен талант обаче Карл успява да върне Chanel на върха на висшата мода. Той винаги се е придържал плътно към философията на създателката на марката – независимост, свобода, модернизъм.

Лагерфелд затвърди като икони в модата предварително наложените от Коко класики – малката черна рокля, касическото сако „Chanel“, малките чантички с дълга дръжка.

„В живота най-много обичам новото начало“ казва Лагерфелд и аз толкова харесвам тази му философия! Какво друго може да ни дава сили да продължаваме напред в тежките периоди, както и да не се опиваме и изпадаме в мързел от щастието, освен нестихващото желание на човека да се движи напред, да започва нови неща, да се надява и бори за своето свежо начало.

Карл също така е един от най-продуктивните дизайнери – той създава по шест колекции за Chanel на година, а модните програми на марката са сред най-грандиозните събития на планетата.

Друго от качествата на Лагерфелд, които силно харесвам, е неговата библиофилия. Той обожава книги, те присъстват с тонове в домовете му, а през 1999 г. той отваря малка книжарница в 7и район в Париж, посветена на любимите му издания. Не стига това, но той лансира на пазара парфюм с аромат на книжни страници, които се превръща в любим на милиони по света.

18341874_1561857827178913_5495190654466815480_n

Карл Лагерфелд беше ексцентричен, прям, неуморно работещ гений, който отвори огромна празнота в изкуството и модата със смъртта си. Никой обаче не е вечен на този свят и сетният час удря за всеки от нас.

Нека сме горди, че бяхме негови съвременници

„Хотел „Захер“ – историята на „кралицата на Виена“ Ана Захер – и нейният хотел

Колекция „Музи“ събира вълнуващи романи за изключителни героини – олицетворяващи новата, еманципирана жена от края на XIX и първата половина на XX век.

Жени, чиито живот е бил изпълнен с изкуство, вдъхновявали артисти и самите те изпълнени с вдъхновение. Живот на фона на драматични исторически промени и из улиците на бляскавите метрополии – Париж, Лондон, Берлин…

Тази есен Колекция „Музи“ ни отвежда във Виена и ни отваря вратите към хотел „Захер“ – една от ярките емблеми на града – и към бурния живот между стените му. А из коридорите на пищната сграда се разпорежда Ана Захер, жената, изградила репутацията на хотела като средище на артисти, аристократи, политици и благодарение на която всяка уважавана сладкарница по света има в менюто си торта „Захер“. Оригиналната рецепта за кулинарния шедьовър също се крие между кориците на книгата.

И днес в сърцето на Виена, точно срещу Националния оперен театър, се издига внушителната сграда на хотел с емблематично име – „Захер“.

Построен през втората половина на XIX век, хотелът, собственост на Едуард Захер, сина на създателя на едноименната торта, бързо се превръща в център за срещи на виенския, а и на европейския политически и културен елит. В неговите елегантни апартаменти отсядат държавни глави, звезди от цял свят, а в легендарните дискретни сепарета вечерят император Франц Йозеф, кралица Елизабет II, Херберт фон Караян…

Anna Sacher

Името „Захер“ е известно на милиони хора по света, но малцина знаят, че блясъкът и престижът на хотела, а и дълговечната слава на прочутата торта, се дължат на една жена – Ана Мария Захер, на нейния финес, безпогрешен вкус, неизчерпаема енергия и здрава ръка…

Годината е 1892-ра, градът – Виена, бляскавата столица на една от последните империи в света. В една от най-прочутите ѝ сгради, хотел „Захер“, гасне Едуард Захер, нейният собственик. Кой ще го наследи, кой ще поеме проспериращото предприятие? Синът му е малък, съпругата му е просто жена…

Но не така мисли 33-годишната Ана Мария. Защото тя е огън и пламък, защото е една от „новите“ жени – жена със способности и самочувствие, жена, нехаеща за мястото, отреждано ѝ от старите обществени норми. И през следващите десетилетия хотелът ще стане в нейните ръце марка за елегантност и лукс, един от най-известните в света.

Zaher_990x350

Докато новата господарка обикаля салоните с пура и рояк френски булдози, в хотел „Захер“ отсядат в един и същи ден две новобрачни двойки. Само Съдбата знае какво им е подготвила, какви връзки и тайни ще разтърсят богатите фамилии, от които те произхождат. А двете млади съпруги ще станат едни от предвестничките на новото време за жената – жената, решена да отвоюва своето място в мъжкия свят…

За автора:
Родика Дьонерт е родена в Букурещ през 1960 г. Завършва Висшето училище за театрално и филмово изкуство в Потсдам/„Бабелсберг“, след което работи дълги години като режисьорка и сценаристка. От 1996 г. пише книги.

rodica-doehnert-01

Романът „Хотел „Захер“ става основа за сценарий и е филмиран. През 2017 г. Родика Дьонерт получава за него отличието за най-добър сценарий на Международния конкурс за телевизионна драма в Сеул.

„Дъщерята на художника“ – роман за гений, носталгия и любов

В Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ се срещат цяла галерия героини-музи, вдъхновени и вдъхновяващи, олицетворяващи новата, еманципирана жена от края на 19-и и първата половина на 20-и век. Между кориците на романите, включени в поредицата, ви очакват артистични светове, пропити с атмосферата на блестящите метрополии – Париж, Берлин, Виена, Лондон…

А новата муза, за която четем в „Дъщерята на художника“, е Ида Шагал – прекрасният роман на Глория Голдрайх навлиза в дълбочина във взаимоотношенията в семейство Шагал, където гений, страст и дълг са неизменно вкоренени.

Marc Chagall https://www.tuttartpitturasculturapoesiamusica.com

Марк Шагал заедно с дъщеря си Ида

Във френското селце Моншове, скрит от хаоса на пулсиращия с новото време Париж, но и достатъчно близо до него и до бохемата, към която принадлежи, през 30-те години на миналия век живее Марк Шагал. Живее в красивото обкръжение на Белла, своята голяма, единствена и неувяхваща любов, всеотдайна съпруга и муза, и на тяхната дъщеря Ида.

Преминали през ада на бягството от родния Витебск в Русия, нежелани като евреи във втората избрана родина – Германия, семейство Шагал са намерили покой и защита сред зидовете на романтична старинна къща, в двор с ухаещи люляци. Марк е вече признат художник, в чиито странни образи и композиции, в цветовете, дошли ненадейно от изтока, Париж вижда гения. Белла е отдадена на семейството и на своите стихове и спомени, които документира в изящна проза. А между двамата и в техния свят на възвишеност и красота расте малката Ида, закриляна като парниково цвете от бурите и палещото слънце, от пороите и сушите на реалния живот.

Семейство Шагал

И нито Марк, нито Белла забелязват, че тяхното малко момиченце вече навършва седемнайсет…

Ида, девойка с разцъфваща необикновена красота, очаква с нетърпение втория летен лагер в живота си. Предната година родителите ѝ са позволили за пръв път в живота ѝ да се отдели от тях. И тя е срещнала любовта – младия студент по право Мишел. 

След цяла година раздяла младежкото увлечение избуява в неудържима страст. И завършва с брак. Несполучлив и за двамата.

Chagall family

Ида прави опити да рисува, баща ѝ мечтае да я види своя наследница, но явно геният в семейството е един. С времето младата жена вижда своето призвание в друго – да бъде в помощ на баща си, да направи творчеството му достояние на света.

Израснала сред най-големите имена на епохата – Пикасо, Матис, Липшиц… – тя разбира, че големият творец е безсилен да се справи с баналните неща от ежедневието, включително със сметките си. Че в днешното време, ако не те види светът, ще те забравят. И картините на Шагал тръгват за Лондон, Ню Йорк, Венеция, Берлин… Не след дълго настъпват лоши времена за евреите и във Франция – Шагалови трябва да бягат в Америка. С 500 картини! Ида е навсякъде, Ида е за всичко. Давайки си сметка, че бракът ѝ се разпада.

Дъщерята на художника

Но идва краят на войната и краят на изгнаничеството. И преданата дъщеря се замисля за своята съдба, за отчайващата нужда от нова, удовлетворяваща любов, за деца. Докога ще поставя на заден план собствения си млад живот…

За автора
Глория Голдрайх завършва университета „Брендайс“ в Масачузетс, учи и история на евреите в Еврейския университет в Йерусалим. Работи като координатор на образователния отдел към Националния център „Хадаса“ и като директор „Връзки с обществеността“ в Колежа „Барух“, Ню Йорк. 

Още като студентка нейн разказ се появява на страниците на списание „Севънтийн“ и оттогава прозата и есетата ѝ не спират да бъдат публикувани в безброй периодични издания и антологии. 

Голдрайх има дълга и разнообразна писателска кариера – в библиографията ѝ фигурират образователни книги за деца, романи за тийнейджъри и за възрастни, за които получава международно признание и награди. 

Изнасяла е лекции из Щатите и Канада.

Глория Голдрайх и съпругът ѝ юрист живеят в щата Ню Йорк и се радват на шест внучета.

Малкият град не побира мечтите ти, а Берлин изкушава с възможности

Берлин на 20-те – герой в новата книга от колекцията „Музи“

Колекцията „Музи“ на издателство „Емас“, макар и съвсем млада, вече доби облик и място на книжния ни пазар. Романите за млади, целеустремени жени, застанали на кръстопътя на изкуството, любовта и дълга, завладяват не само с характера на „жените-музи“, но и с обаянието на епохата – началото на ХХ век, епоха на бурен, незапомнен културен възход, епоха на обновление във всички сфери на изкуството.

И най-естествен герой в тези книги е градът, градът на действието, градът на вдъхновението, градът – център на изкуството. Париж, Виена, Лондон, Ню Йорк, Мюнхен… В новата книга от колекцията героят е Берлин. Макар и малко известна в България като културна метрополия, столицата на Германия играе съществена роля в творческия водовъртеж на периода между двете войни.

ВРЕМЕТО

Средата на 20-те, Берлин. От края на голямата война са минали само няколко години, но в метрополията на бившия Райх не цари усещането за победена държава.

Скъпи коли летят по широките булеварди, пред препълнени зали театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи, киностудията „Уфа“ бълва филм след филм и звезда след звезда, немалко от които световни, в политическите кабарета млади писатели се надпреварват в новия литературен жанр, галериите едва сварват да представят новите скандални художници, из задимените кафенета и ресторанти беснее новата музика, дошла отвъд океана.

Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Време на културен възход, време и на еманципиране от отколешните представи за изкуството и живота.

А в центъра на този задъхан град стои той, засенченият денем и блестящият нощем булевард „Под липите“. Стои със своите безброй места за кратка отмора и привлича като магнит творци и меценати, буржоа и аристократи, застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с „Кафето под липите“, където се тълпят всички, които искат да са в крак с времето.

Кафе под липите

Един ден на гарата на този кипящ от живот град слиза млада жена. Тя идва от малък еснафски градец и носи със себе си своята пишеща машина и своя талант…

ДЕЙСТВИЕТО

Макар и толкова млада, Фрици вече има зад гърба си две огромни разочарования. Разрушена е представата ѝ за любовта, сринат е стремежът ѝ към творческа изява. В нейния малък роден град никой, дори годеникът ѝ, не приема особеното, новото в нейното мислене.

Но младото момиче мечтае. Да пише, да създава сценарии за филми, да твори – това е нейната мечта. Тогава какво ѝ остава – да грабне куфара с най-необходимото и още по-необходимото – своята пишеща машина, и да замине за големия град.

В Берлин, разбира се, не я чака покана за сценарий във филмовата студия „Уфа“. Но нали човек трябва да се препитава. Фрици е учила машинопис и напълно наясно с възможностите си или по-точно с липсата на такива, тя започва работа като машинописка. И може би това е намесата на съдбата – попада на ексцентричния, главоломно обедняващ граф Фон Келер, чиито статии трябва да преписва. Защото около затъналия в парични проблеми аристократ циркулират хората на изкуството от половин Берлин. И младото момиче попада във вихър, какъвто не е и сънувало…

Muzi_baner_1200x450

АВТОРКАТА

Родена преди 33 години в Щутгарт, Германия, Джоан Венг завършва германистика и история, след което защитава докторат на тема „Образът на жената в литературата на Ваймарската република“. (В историята на Германия Ваймарската република е периодът 1918–1933 г.)

Joan_Weng

Тя поема творческия си път с кратка проза, получава литературни награди за нея. „Кафе под липите“ е третият ѝ роман (след два криминални), който пожъна голям успех. 

Писателката живее в град Тюбинген със семейството си.

„Атмосферата на Берлин от 20-те лъха от всяка страница. Един роман за наслада.“

                                                                                                      Улрике Ренк – известна авторка на исторически романи

Масимо Ботура и ресторантът, който храни с 5-звездни блюда нуждаещи се

Знаете ли, че тонове хубава храна ежедневно биват изхвърляни от ресторанти и супермаркети?

Причината е в супер производството, целящо да задоволи все по-консуматорски ориентираното ни и разглезено общество. И когато срокът на годност наближава, а храната все още си стои, бива изхвърляна в боклука и така не само се съсипва, но и замърсява с още по-бързи темпове и без това страдащата ни планета.

А в същото време хора умират от глад из целия свят

През годините се създадоха различни организации и инициативи, които да помогнат предстоящата да се изхвърли храна да стигне до нуждаещите се от нея и така да се “запълнят” грозните дупки в света – разхищението и глада.

Една от супер успешните такива е импровизираният ресторант на топ готвача Масимо Ботура (Massimo Bottura).

Италианецът е собственик на отличения с три (!!!) Мишлен звезди ресторант “Osteria Francescana”. На фона на цялото си забързано и супер успешно ежедневие, Масимо решил, че иска да направи нещо и за хората, които не могат да си позволят да си купят дори сандвич, пък какво ли остава да вечерят на хубаво място, като неговия ресторант.

massimo-bottura-balsamico-delixl

Масимо в естествената си среда – кухнята на Osteria Francescana

През 2015 година той отваря ресторанта “Refettorio Ambrosiano”, чиято цел е да помогне срещу разхищението на хубава храна и да нахрани нуждаещите се по един по-достоен и добър начин.

133223816-fd6a571e-7c61-4d4d-bb9c-0c71722a3ea9

В “Refettorio Ambrosiano” всички продукти са дарени от супермаркети в страната, след като е предстояло да бъдат изхвърлени, поради наближаващия им срок на годност.

Самата храна е приготвена от едни от най-добрите италиански готвачи, които на ротационен принцип се сменят и готвят за бедните.

Блюдата се сервират от доброволци и за разлика от всички подобни видове кухни, нуждаещите се не се редят на безкрайни опашки с чиния в ръка, чакайки да им се сипе храна, а сядат като нормални хора на маси и биват обслужвани от доброволците-сервитьори.

 

Така за няма и 3 години ресторантът на Масимо е успял да превърне в качествена храна над 25 тона продукти, сготвени от общо 210 топ готвачи и раздадени от над 600 доброволци.

refettorio-ambrosiano

Ресторант Refettorio Ambrosiano

Идеята се реализира толкова успешно, че е приложена в Рио де Жанейро и Лондон, а съвсем скоро предстоят да бъдат отворени такива ресторанти и в Лос Анджелис, Париж и Берлин.

Масимо Ботура споделя, че е щастлив да е допринесъл с нещо за подобряване живота на нуждаещите се, както и че няма да спре да се бори срещу безобразното изхвърляне на храна.

 

Искрено се радваме, че има хора като него и се надяваме скоро да виждаме подобни инициативи в повече градове и държави.

В крайна сметка, на ресторантите и супермаркетите нищо не пречи да раздават безплатно продукцията, която е още добра, но ще бъде изхвърлена.

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Ново Барби в семейството

Tommy Hilfiger и Barbie® обявиха лансирането на пазара на специалното издание кукла Барби TommyXGigi, създадена по подобие на Джиджи Хадид, световен супермодел и глобален посланик на дамските колекции на марката.

Куклата ще може да бъде закупена на tommy.com и Barbie.com и от избрани магазини TOMMY HILFIGER в Лондон, Париж, Дюселдорф, Амстердам и Ню Йорк.

Сътрудничеството между Джиджи и Barbie е вълнуващо допълнение към традицията на нашата марка да си партнира с икони на поп-културата“, споделя Томи Хилфигер.

„Финалната визия на куклата Барби TommyXGigi отбелязва ключов момент в историята на дамското облеклo на Tommy Hilfiger.”

Създадена съвместно с Tommy Hilfiger, куклата маркира незабравим момент от ревюто, по време на което Джиджи Хадид беше представена като световен посланик на дамските колекции на марката. Тя е облечена в класически суичър с качулка в синьо с принт на типичния за марката флаг, къси бели панталонки и кецове. Дрехите пресъздават визията на Джиджи от ревюто TOMMYNOW за есен 2016 г., когато беше представена първата й съвместна капсулна колекция с марката.

„Поласкана съм да имам собствена кукла Барби, която отбелязва партньорството ми с Tommy Hilfiger“, споделя Джиджи Хадид. „Да видя куклата за първи път беше сюрреалистично и съм толкова щастлива, че вече можем да я споделим с феновете на TommyXGigi и Barbie по целия свят!“

 

TommyXGigi Barbie doll (1)

Партньорството на Tommy Hilfiger и Mattel първоначално започна със създаването на две единствени по рода си визии на куклата Джиджи Хадид, които представиха новите капсулни колекции ТommyXGigi за есен 2016 г. и пролет 2017 г. Супермоделът представи двете визии по време на ревюто TOMMYNOW в Ню Йорк и Лос Анджелис.

След това те се появиха в Instagram профила @barbiestyle, който има почти два милиони последователи, които следят гардероба, преживяванията и пътуванията на куклата Барби. Над 100 000 харесвания и 1500 коментари вдъхновиха официалното лансиране на куклата Барби TommyXGigi.

„Ние сме развълнувани да си партнираме с Tommy Hilfiger и Джиджи Хадид в създаването на куклата TommyxGigi и да зарадваме нашите и модните фенове точно навреме за празничния сезон.

Нашият @barbiestyle канал се превърна в платформа, в която феновете на марката могат да погледнат зад кулисите към един ден в живота на Барби като социален инфлуенсър“, каза Sejal Shah Miller, вицепрезидент на глобалния маркетинг отдел на Barbie®.

Tommy Hilfiger и Mattel имат дълга история на сътрудничество с вдъхновяващи икони на поп-култура. Tommy Hilfiger е работил с Дейвид Боуи, Иман, Бийонсе, Наоми Кембъл, Шарлот Генсбур, Лени Кравиц и Ролинг Стоунс. Последните посланици на марката включват Рафаел Надал, Джиджи Хадид и The Chainsmokers.