Време за четене: „Островът на Немия“ и силата на семейството

Непристъпен остров насред северните морета се превръща в неочакван дом и пристан за самотен моряк, и поставя началото на рода Бьорнебу…

***

Това лято от издателство „Емас“ ни поднасят една топла, дълбока история със северняшки привкус, но плод на италианско перо – „Островът на Немия“ от един от най-известните и награждавани детско-юношески автори в страната Гуидо Сгардоли. Романът е носител на престижната награда „Андерсен“ за най-добра юношеска книга на 2018-а година в Италия. Издателството е избрало това заглавие за специалната си поредица „Европейски разказвачи“, която събира най-доброто от литературата за млади читатели на континента, а прекрасният превод е на Вера Петрова.

Бившият моряк Арне Бьорнебу се завръща от война с лице, поразено в битка. Гневен на света, спира да говори и така се сдобива с прякора „Немия“.

Самотата и отчаянието го водят ден след ден в кръчмата, докато провидението не му поднася да спаси живот: дъщерята на местна особа. В знак на благодарност големецът предлага на Арне да стане първият пазач на новия фар, който ще построи на малкия остров срещу брега, и така всъщност спасява и неговия живот.

Няколко години по-късно му поверява и дъщеря си Гунхилд, а там тя намира пристан и защита от възможното си бъдеще в лудница. Двамата откриват в компанията на другия невъзможната досега топлина и така на суровия остров се раждат Ейнар, Ейвинд и Емил… И от тях се разклонява един цял род, чийто корен завинаги ще бъде тази непристъпна скала насред норвежкото море.

Арне стои в основата на внушително родословно дърво – бунтовници, герои, философи, смели жени, патриоти, контрабандисти – с чиито уникален глас „говори“ всяка глава от книгата. Сгардоли внимателно и с любов ни раказва тяхната история, сагата за рода Бьорнебу, обхващаща цял век и половина. Животът ги отпраща в най-различни посоки, а ходът на обществените събития като ехо достига до острова и понякога неизбежно го връхлита… 

В „Островът на Немия“ Сгардоли проявява истинско майсторство в проучването на човешката душа и в тъкането на невидими нишки между героите и мястото, което ги свързва, в рисуването с думи на запомнящи се портрети на мъже, жени и деца в тясна връзка с околната среда и историята. Това е една от онези книги за деца, които са подходящи и за възрастни – или пък е книга за възрастни, подходяща за деца. 

За автора:

Гуидо Сгардоли е роден през 1965 г. в Сан Дона ди Пиаве, област Венето.  Живее заедно със сина си Филипо, пръв читател и съдник на книгите му, в Тревизо. Завършил е ветеринарна медицина. Всеки ден преглежда кучета, котки, канарчета, костенурки, хамстери и зайци. Паралелно с това се занимава с рисуване, а любовта му към книгите се заражда още като дете. Първата си книга публикува през 2004 г.  и оттогава издава множество заглавия за деца и юноши в някои от най-известните италиански издателства.

През 2019 г. печели най-престижната наградата „Стрега“ за произведения, издадени в Италия. Трикратен носител на най-значимата награда за детска литература в страната – „Премио Андерсен“. „Островът на Немия“ е включена в каталога на най-добрите детски книги за 2019-а година „Бели гарвани“, издаван от библиотеката за детско-юношеска литература на ЮНЕСКО. Книгите на Гуидо Сгардоли са преведени в 15 страни.

 

Реклама

Още една мечта: Нуса Пенида

Нуса Пенида звучи прилично екзотично и най-вероятно не ви говори нищо, също като на мен. Оказва се обаче, че това е индонезийски остров, съсед на Бали.

Малък, но райски красив, Нуса Пенида вече е в списъка ми на желани места за посещение. Огромна заслуга за това има архитектът и любител фотограф Ерик от Индонезия. Той е направил разкошни снимки на острова с цел да го популяризира по широкия свят и ето, че е успял.

Предлагам ви някои от фотографиите му, а повече можете да видите в инстаграм профила му тук – instagram.com/ericandoko

Време за четене: „Книга за лятото“

„Земя навътре в морето“ и „отдалечен остров“ – това означава индианската дума, от която произхожда името на остров Нантъкет.

Остров, град и област, това място е надарено с уникална красота. Боровинкови поля покриват заоблените хълмове, пясъчните дюни са царство на дивите рози, а вълните на океана се разбиват в скалисти брегове, приютили огромни къщи, пълни с история и тайни.

Именно статия за тези къщи във Vanity Fair вдъхновява Мишел Гейбъл за написването на третия ѝ роман.

„Много от тези имения принадлежат на семействата си от поколения, а днес са в опасност и всеки миг могат да се сринат в морето заради ерозията на почвата – разказва Мишел. – Докато четях, в ума ми се появи картина на дом, събрал в себе си деветдесет и девет години история и спомени, дом, който скоро ще изчезне завинаги.“

Скоро този дом заживява в новия ръкопис на писателката.

„Книга за лятото“ ни отвежда в Сконсет, най-източната част на историческия остров, който подобно на съседния Мартас Винярд е любимо място за почивка на богатите семейства от източната част на САЩ. Океанът, дивите рози по дюните и изумителната къща на върха на скалата – звучи като рецепта за съвършеното лято.

От деветдесет и девет години всяко лято „Клиф Хаус“ отваря вратите си за семейство Йънг и техните приятели. Но този път Бес Кодман не идва тук, за да си почине и да се наслаждава на спокойствието и природните красоти. Ерозията руши брега и Бес трябва да вразуми упоритата си майка Сиси да напусне къщата, която е заплашена от срутване.

Но макар свлачищата да отнасят скалата, „Клиф Хаус“ пази спомени. Сред многобройните вещи Бес открива избелялата „Книга за лятото“, книга за семейни спомени и впечатления на гостите, чиито страници пазят истории от миналото. Първият спомен е записан от Сара – създателката на „Клиф Хаус“, но най-много са текстовете от любимата баба на Бес – Руби.

В „Книга за лятото“ са скътани истории за щастливи летни дни и следи от сълзи за загубите през войната. А онова, което липсва, са късчетата от спомените на самата Бес.

Докато дъждът и вятърът отнемат брега метър по метър, Бес се бори да запази равновесие сред урагана и тайните на собствения си живот. „Клиф Хаус“ е къща на жените, винаги е казвала Руби. В последния ден от последното лято тук наследниците й ще открият в тези думи неподозирана истина. 

Вдъхновен от суровата красота на природата, „Книга за лятото“ е роман за бурите и силата да устоим. Авторката на бестселъра „Парижкият апартамент“ преплита историите на три жени, за да нарисува свят, в който болката и надеждата вървят ръка за ръка. Защото лятото винаги идва.

Откъс изтеглете от тук – Книга за лятото откъс

Поглед към Гърция

Гръцките острови и полуострови са едни от най-прекрасните места, които можете да посетите през лятото.

Там ще почувствате обещание, че раят наистина съществува, щом дори на грешната ни земя може да има подобни красоти.

И тук не говорим само за така популярната сред българите дестинация Халкидики, а включваме и по-далечните и не толкова известни гръцки острови.

Искаме да ви покажем част от снимките на Viktoria Viaggia, която тя е направила по време на почивката си на островите Санторини и Наксос. Виктория няма претенции да е фотограф, снима сGalaxy S7 Edge и публикува в профила си в Инстаграм. Но това, което кадрите ѝ показват, заслужава внимание! Насладете се на Гърция през прогледа на Вики:

Там, където живее добротата – остров Лесбос

Представете си, че както се разхождате на брега, виждате човек да се дави. Можете да му помогнете, стига да искате, но ако не го направите, той почти със сигурност ще умре.

Какво ще сторите? Ще нагазите ли във водата, за да подадете ръка, или първо ще попитате човека коя религия изповядва, за кого би гласувал и какво му е отношението към абортите?

С трепет изгледахме видеото на Johnnie Walker България, разказващо за хората от остров Лесбос и бежанската вълна.

За острова сме свикнали да чуваме какви ли не неща, повечето предизвикащи смях и закачки, но колко от нас знаят, че няколко от жителите на Лесбос, като представители на целиш остров, тази година са номинирани за Нобелова награда?

Това са рибари, вехти баби, пенсионери… Обикновени хора, които бихте срещнали във всяко едно селце във всяка точка на света. Те със сигурност са имали своите големи мечти и трепетни вълнения, амбиции и копнежи, но когато бежанската вълна буквално залива бреговете на островчето им, те не са мислели за тях. Мислели са само как да спасят тези хора и децата им от удавяне. Хора също като тях, макар и говорещи друг език.

Един от интервюираните каза нещо изключително хубаво и важно:

„Не можеш да стоиш безучастно, когато нещо такова се случва. Не може да гледаш как 10 човека се давят и да си кажеш, че не е голяма работа. Утре това може да съм аз. Може аз да се качвам на лодка и да напускам дома си с моето бебе. И докъдето и да стигна, би ми се искало някой да е там, за да ми помогне.“

Може да говорим на чужди езици, да имаме различна кухня, да се кланяме на различни богове или да не вярваме в божественото, може да ядем месо или да го отричаме, може да сме бедни или богати, но всички изпитваме глад и болка…

Всеки от нас си мечтае за по-добър живот, всеки иска да бъде обичан, всеки таи в душата си някакво съкровено желание. Всички си пожелаваме да сме живи и здрави, да ни се случват хубави неща и да имаме късмет.

Всеки от нас е склонен бързо да забравя и лесно да съди…

Всеки гледа околните през собствената си призма и тайничко си мисли „това няма да се случи на мен“, но светът е голям и се върти наистина бързо.

Може утре ти да си изхвърлен от бясно движещата се вътрележка на съдбата и да се озовеш в ситуация, за която да бъдеш напълно неподготвен.

Но добро не трябва да се върши с единствената мотивация да се „застраховаш“ пред кармата и да трупаш червени точки. Доброто трябва да се случва спонтанно и винаги навреме, защото то ни прави хора.