Толкова красота и природа, а толкова различни – провинциални Дания и България

Всеки път, когато отидем някъде из провинциална Дания, си говорим с мъжа ми колко много ни допада начина на живот – китните къщи, спокойствието, “бавният” ритъм на ежедневието, сплотената общност. Има някои неща, които виждам като минуси, а именно – изключително зависим си от автомобила, който е главното превозно средство, денонощни магазини няма, а супермаркетите като цяло са на разстояние 5-10 минути с кола, та трябва добре да се зареждаш с провизии. 

Разбира се, всичко е въпрос на нагласа и организация. Засега градския живот в многоликия Копенхаген ни харесва прекалено много, за да се откажем от него, но пък обожаваме периодично да “превключваме” на провинциална вълна.

Късчета датски бит

Трябва обаче да споделя още една от причините, поради които толкова ми допада датската провинция – усещането за спокойствие и просперитет, които се излъчват от общото състояние на инфраструктура, общини и прочее.

Пътищата са надеждни, без дупки, с налични знаци, маркировка и т.н., шофьорите спазват ограничения и правила (колко от съвест, колко от солени глоби, които нямат избягване), после идват китните поддържани къщи, заредени магазини, приветливи хора.

За жалост, колкото пъти съм минавала през малки села в България, че дори и по-големи населени места из провинцията, изпитвам лека меланхолия, тъга и обезкураженост. Разбити пътища (на места тотално липсващи), изоставени къщи, бедни, почти обезлюдени села, туристически обекти, които могат да бъдат в пъти по-добре представени и менажирани… едно общо усещане за безцелно съществуване и тихо отчаяние, сякаш хубавите емоции и наслади от живота са избягали към големите градове в търсене на по-щастливи и усмихнати хора.

Разбира се, не навсякъде е така, има и китни местности с приветливи лица, надничащи от кафенето на площада или зад оградата на двора, но са рядкост.

Като казах ограда – друг интересен факт – досега в Дания не съм видяла нито една провинциална лятна къща с ограден двор. Може да има някакъв нисък жив плет, но нищо повече. Само ако къщата е край главна улица, има изградена ограда.

Оставени край пътя продукти домашно производство. Цените им са написани, взимаш си каквото пожелаеш и плащаш кеш в касичка или чрез МобайлПей през телефона си (директен и безтаксов превод). Изключително типично датско явление.

Нека отворя и една скоба, в която да поясня, че не съм пътувала много из датската провинция, нито съм обикаляла надлъж и нашир българската. Но из остров Шеланд (най-големият и гъсто населен датски остров, където се намира и Копенхаген), както из Южна България, съм се движила доста и често, за да открия гореописаните разлики. А имам и личен опит…

Преди почти 20 години баба ми реши, че ще си купи вилна къща край Пловдив, за да се отдаде най-накрая на страстта си към овощарството и приложната агронимия като цяло (по образование тя е агроном, но никога не ѝ се е случило да работи на полети, грижейки се за насаждения и дървета, а ѝ се е искало). Успя да намери прилична къща с близо 3 декара двор в малко село на 17 километра от Първомай и там реши, че ще прекарва по-голямата (и топла) част от годината там, установявайки пенсионерското си царство.

За всички тези години, откакто притежаваме този имот и го посещаваме редовно, мога със съжаление да споделя, че районът бавно, но сигурно запада. Първо е инфраструктурата – пътят до селото, че и до къщата ни, която се пада в края на селото, близо до гората, е абсолютно разбит, без никакви перспективи за оправяне. До нашата къща има отсечка черен път, който е изровен в огромни коловози, след като съседите хитро се придвижват с гигантски стар джип, който изравя пътя и го прави изключително трудно проходим за нашите автомобили.

После идва състоянието на селските магазини, които са няма и 6 на брой, ако броя кафенето, където се продават вафли, кисело и прясно мляко, ел. крушки и други разнородни продукти. Хлябът е винаги със записване – казваш предварително колко бройки искаш и след това трябва да идеш да си ги вземеш до определен час, иначе ще ти се наложи да си месиш питки или да чакаш до другия ден (писала съм повече за това почти забавно явление тук – “Ставай, мами, да идеш за хляб”).

Изглед към балкана от вилната ни къща.

Летата на детството ми, прекарани в това село, бяха белязани от постоянно безводие. Водата спираше постоянно и за дълго, понякога се появяваше вечер, хората си звъняха, за да се известят, че има вода, че да свършиш някаква работа с нея или да си полееш насажденията в двора. А иначе селото се води богато на минерална вода, както и има общи чешми още от турско време, от които водата прелива и се стича по улиците. Като малка бутах количка с мръсните чинии, за да ги измия на една от тези чешми.

Може да вметна и положението с пощата, която работи с работно време, избрано от пощаджийката, а именно – три дена в седмицата за по няколко часа, но пак не е сигурно. Доставяне на писма или пратки до вратата на баба ми е научна фантастика за пощаджията, звънят ѝ да иде да си ги вземе или да ѝ ги пратят по някого.

Красивата сграда на някогашното училище е почти разрушена под напора на времето, но поне местната църква бе изцяло реставрирана и сега стои горда и красива в центъра на града.

Иначе районът около селото е изключително исторически богат с разнородни разкопки и открития на храмове от византийско време, тракийски гробници и прочее, но първо иманярите са свършили добра работа да разграбят всичко, второ – нищо от заслужаващите внимание обекти не е обозначен, организиран и представен както трябва, че да привлича туристи.

Но пък има култова кръчма “Майстор Манол”, в която май още се вдигат весели празненства, огласяващи цялата невероятно красива общност.

За финал само ще кажа, че въпреки, че плащаме редовно такса “смет”, кола за боклук НИКОГА не идва дори близо до къщата ни, затова трябва да измисляме алтернативни начини, като най-често това е превозване с колата до близка станция. Съседите просто си го изхвърлят в близкото дере, с явно някаква тайна надежда, че от там той просто ще изчезне.

Лекар няма, нито сестра или фелдшер, но пък баба ми беше веднъж викнала бърза помощ, че ѝ станало лошо и линейката се беше явила почти на време.

Разказвам всичко това, защото ми е изключително тъжно да виждам такава огромна разлика между датска и българска провинция. И двете изобилстват от пенсионери, но едните са спокойни, усмихнати, обикалящи с малките си автомобили по магазини и на гости на приятели на съседния баир, а другите се радват, че не са им спирали водата скоро и че в магазина са заредили риба и вафли, че да си купят, като ходят за хляб.

По едните пътища можеш да се придвижваш спокойно с колело, за другите ти трябва огромен джип. Едните не си заключват къщите и нямат ограда на двора, на другите им разбиват вилите и изнасят каквото могат (както се случи с нашата и не, не откриха извършителя).

Причините за тези и още много различия са цяла плеяда и не ми се навлиза в тях в дълбочина. Но ми е тъжно, дори ядосано, че реалността е такава, защото най-малкото не е честно.

Вярвам обаче, че може да започнем промяната, като първо насочим вниманието към себе си. Нека първо ние спазваме правилата, действаме съвестно и проактивно, за да спомогнем поне малко за откриването на баланса и общото подобряване.

Нека в пряк и преносен смисъл подредим двора си и го направим красив, за да се почувстваме по-добре, но и да дадем добрия пример, да поставим началото.

Пък току виж се подобрили и останалите неща…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Реклама

Остров Мьон и скритите късчета от рая

Още в началото на годината ни стана ясно, че плановете за лятна почивка в Испания, гостуване на приятели в Прага и т.н, няма да се изпълнят. Решихме да спазим съветите на датското здравно министерство да не пътуваме извън страната, но пък провинциална Дания толкова много ни харесва, та с удоволствие се замислихме къде извън Копенхаген може да отидем.

Ако не друго, то тази година местният туризъм процъфтя и то благодарение именно на корона вируса. Оказа се, че изключително много датчани са послушали съветите да не пътуват в чужбина и са насочили интереса, времето и парите си към дестинации в страната. Имаше и редица рекламни кампании с цел поощряване местния туризъм, които показваха какви невероятни кътчета има в Дания, заслужаващи си посещение.

Интересът явно е бил достатъчно голям, защото цените на летните къщи бяха скочили.

Та, търсейки дестинация по бюджета ни, а и не прекалено далеч от Копенхаген (все още не се наемаме на дълго пътуване с кола заедно с дъщеря ни) се спряхме на остров Мьон. Миналата година в края на септември бяхме там за една седмица – точно след края на сезона и толкова много ни хареса, че бързо взехме решението да отидем отново. Този път в началото на септември, когато все още не е приключил сезона, но повечето туристи да си отишли.

Наехме разкошна вила край морето, наехме и автомобил, който е абсолютно задължителен за подобна дестинация и с удоволствие планирахме кои места искаме да видим отново.

Изглед от скалите на Мьон

Мьон е известен най-вече с прословутите си бели скали край морето, от които се разкрива спираща дъха гледка. Но на острова има още много какво да се види и прави. Мьон е идеален за вело-преходи или туристически пешеходни обиколки (особено по скалите край морето има туристическа пътека), отделно има разнообразни музеи като колекционерския ретро музей “Thorsvang”, който ти разкрива забравения свят от младостта на бабите и дядовците ни, музеят на датския селски бит, където пък се потапяш в атмосферата на стара провинциална Дания, музей на град Стеге, съхранил истории от изграждането на Мьон като общност, музей на бижутата, музей на керамиката, най-малкият музей в Дания, намиращ се на остров Нюорд, отделно са разнообразните изложения и галерии, както и възможностите за посещение на местната т.нар. “Сладоледена” мандра, мьонската пивоварна, парка за гледане на нощното небе, където поради липсващото светлинно замърсяване звездите се виждат прекрасно и още много, много неща.

Мьон обича своите туристи и се старае да улесни максимално живота им, като предлага безплатни списания, брошури и каталози, където е събрана информация за буквално всичко, което можете да видите, вкусите, купите, изпитате на острова. 

Това, което няма, са нощни клубове и дискотеки. Причината може би се крие в това, че Мьон привлича като жители и туристи основно хора, почитатели на къмпингуването, дългите разходки или колоездене, тишината и спокойствието. На острова ще откриете кино, уютни кафенета, сладкарници, пекарни, чудни ресторанти и тук-таме по някой винен бар, но след 22ч партитата са по частните домове. 

Подобни почивки са ми любими! 

Винаги съм обичала да прекарам колкото се може повече време навън в обикаляне на знайни и незнайни улици, търсене на нови вкусове и изживявания, избягване на струпванията от туристи за сметка на потапяне в местния начин на живот. А вечерите съм посвещавала на няколко чаши вино/бира и ранно заспиване. На някой това може да му се стори “пенсионерско” и сигурно ще е прав, но е моят начин на почивка.

Кадри от музея на селския живот в Дания, който реално представлява обитавана някога къща на заможно семейство

Сборни кадри от ретро музея „Thorsvang“ и музея на Стеге. Стеге е главният град на Мьон, където са средоточени основните магазини, ресторанти и кафенета, както и местното киното.

Затова и места като Мьон толкова много ми харесват. 

Забавно беше да гледаме реакциите, когато на въпроса от къде идваме, казвахме ”България”. Явно български туристи са изключителна рядкост на острова, за сметка на немските такива, които изобилстват до степен немският да е вторият език на острова след датски и преди английски. Мога да спомена, че бяхме и единствените млади (да се разбира под средна възраст) туристи с дете, което пък особено радваше хората и срещнахме особено приветливо отношение (няма такова нещо, че датчаните са студени хора).

Местната мандра произвежда собствен сладолед, който е сред най-вкусните, които съм опитвала (първенството се води от една сладоледаджийница на езерото Комо). Отделно може да се порадваш на кваричките, но без да ги пипаш 🙂

Относно хапването и пийването, няма как да не изразя очарованието си от местните бира, сладолед, кафе и сладки, както и домашните сладка, плодове и зеленчуци, които се продават на самообслужване край пътя (минаваш, плащаш в брой или през телефона си и си взимаш каквото искаш), Мьон има забележителна собствена продукция, която не мога да си обясня защо не стига до Копенхаген

Домашно отгледани зеленчуци и плодове, както и домашни сладка, оставени край пътя с касичка или телефонен номер, на който да платиш. По същия начин се продават и книги, домашна посуда, разсад, цветя и подобни.

Традиционни мьонски ястия обаче тук няма. Стандартните за цяла Дания бургери с различни вариации на домашно приготвени картофи, както и прословутия датски smørebrød (отворен сандвич), което ще рече две филии черен хляб, щедро затрупани с яйце, скариди, салата, хайвер, горчица и още различни вариации.

Друго традиционно ястие са пържени/панирани рибни филета, кюфтета от месо или риба и кафяв сос за заливка на варени картофи. Всичко е направено на място, вкусно и засищащо.

Много искам да разкажа и за малкия, но горд, красив и самотен остров Нюорд, явяващ се част от Мьон, но ще е в отделен текст.

В края на материала ми имам усещането, че не успях да предам достатъчно точно колко прекрасно място е Мьон, както и колко силно привързана се чувствам към него.

Никога не ми е минавало през ум дори, че ще се озова така влюбена и мечтаеща за къща на подобно отдалечено място нейде из Дания, за която пък изобщо не съм имала планове да се превръща в мой дом. Но ето, че клишето за живота като низ от изненади е вярно.

Пожелавам си догодина да отида пак там и да ми бъде още по-хубаво и спокойно.

(ако имате въпроси или лични впечатления, чувствайте се свободни да ми пишете :))

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…