Една си отива, друга (по-добра) идва!

Колкото повече нови години минават, толкова повече старите ми се размиват.

Имам предвид самото празнуване на 31 декември.

Не си спомням как съм посрещала конкретна година – не знам къде съм била на 1 януари 2014, не си спомням къде съм вдигала наздравици за 2013, още по-малко за 2012, 2011 и т.н.

Единствено изпращането на 2017 и 2018 си спомням ясно, защото беше достатъчно скоро.

Помня различните празненства, какъв е бил тоалета и цвета на косата ми, с кого съм била, къде, с какви надежди и страхове съм гледала към предстоящата година, но не мога да свържа тези събития с конкретните цифри от календара.

Какво да правиш, избор на съзнанието.

В главата ми празнуването на Нова година е една бърканица от забавление, наздравици, стрес, харчове, червило и пайети, всичко това озарено от фойерверки.

В 20те си години имах навика да пиша по един обобщаваш годината статус във фейсбук, а лично за себе си да създавам таен списък с цели за идната година. Неща, които искам да променя в себе си, да постигна или да усъвършенствам.

Ако изобщо успеех да запазя това листче с цели до идната Нова година, оставах учудена от себе си как половината от нещата, към които съм се стремяла, са се оказали въздушни кули без никаква стойност, а другата половина са били по-скоро повърхностни, отколкото истински заслужаващи време и труд.

Сега, в 30те си години, не си губя времето с подобни писаници, а по-скоро структурирам в съзнанието си план от едва две-три точки, по който ще се стремя да ръководя идните 12 месеца.

И тази адженда се върти основно около следните неща:

• Да не си позволявам да се стресирам за глупости;
• Да се грижа за здравето си (в ментален и физически аспект), за да мога да се грижа и за любимите хора около себе си;
• Да правя повече от това, което ме кара да се чувствам добре;
• Да правя колкото може по-малко от всичко, което ме стресира, натоварва, притеснява и обърква.

Относно материалния аспект на желанията, мога да кажа само едно – колкото по-малко вещи около нас, толкова повече място в буквален и преносен смисъл за самите нас.

Ужасна е консуматорската култура, която се опитва да те убеди, че ако си купиш това, и това, плюс онова, а най-вече и това другото, ще направиш живота си по-лесен и щастлив.

Истината е, че така само се превръщаш в роб на вещите си и неусетно започваш да съобразяваш ежедневието си с тях, а не със самия теб.

Затова опитайте се да държите повече пространство в дома и сърцето си.

Вярвате или не, само така може да привлечете щастие и спокойствие.

2020 ще бъде по-добра от 2019, защото пораснахме с една година повече, натрупахме още малко опит и мъдрост, и независимо осъзнали ли сме го или не, но сме готови за повече предизвикателства и сбъднати мечти 🙂

Наздраве! 

Реклама

В перфектна форма за новата година с 3 велики терапии

Ежедневието на модерната жена е постоянна надпревара за постигане на идеалa за женственост и красота. Съвременната жена се справя с всички предизвикателства с няколко докосвания на тъч скрийна и не просто се  грижи за визията си. Тя е превърнала красотата и младостта в култ. И освен усърдните занимания в спортните центрове, разчита и на последните технологични новости за контуриране на тялото. 

Според дермато-естетичния терапевт Боряна Тимнева от клиника Jewel Skin несъмнено най-ефективната технология за стягане, изглаждане и подмладяване на кожата е мултиполярната радиочестота (Vella Shape).

При локалните мастни натрупвания най-резултатна е  технологията Icoon, механичното действие, подобно на ръчния масаж в съчетание с фракционирано стимулиране. А когато целта е редуциране на целулита, комбинацията от различни технологии и методи е отлично решение (Triactive+), защото за редуцирането е необходимо време и комплексен подход.

От Jеwel Skin са категорични, че при избора на апаратна процедура трябва да се консултираме със специалист в тази област. И след обстоен преглед и задълбочен анализ на проблемните зони по тялото, да бъде изготвен индивидуален план от процедури и комбинация от различни технологии за справяне с проблема.

„При всички бодишейпинг процедури за постигане на оптимален ефект е необходимо да бъдат комбинирани с балансирано хранене и добра двигателна активност. Ние винаги препоръчваме на нашите клиенти да подобрят хранителните си навици, да увеличат ежедневния прием на вода и да се движат повече“, обяснява терапевтът Боряна Тимнева от Jewel Skin.

Представяме ви топ 3 технологии за моделиране на тяло, които със сигурност ще помогнат да оставите очарователен спомен за себе си през декември предвид задаващото се цунами от корпоративни партитата, именни дни и звездната кулминация в Новогодишната нощ.

VELA SHAPE. Процедурата комбинира едновременно радиочестота, инфрачервена светлина и вакуумен масаж. А крайният резултат е намаляване на мастните натрупвания, обиколката и целулита. Светлината и контролираната радиочестота увеличават кислорода на вътреклетъчно ниво чрез затопляне.

Вакуумът и специално конструираните масажори изглаждат кожата и улесняват безопасното и ефективно достигане на енергията в дълбочина до проблемните зони. И тази перфектна синергия се ускорява метаболизма и повишава лимфния дренаж.

Ефектът е видим между  първа и втора процедури, а редуцирането на целулита е след четвъртата процедура. Доказано е, че средното намаляване на обиколката след курс от процедури с Vela Shape варира от 1,5 до 7,5см. За разлика от останалите процедури дава много бързи резултати, защото е по-силова и по-агресивна от тях. Може да се съчетава с ръчен антицелулитен масаж, с детокс Colon терапия. Естествено за да има ефект – със спорт и правилен режим на хранене.

ICOONE. Иновативният медицински апарат има изключителни възможности за премахването на различни несъвършенства в областта на тялото като отпуснато дупе, двойна брадичка, целулит. При целулита кинезитерапевтът мислено разчертава проблемните зони, след което с помощта на накрайник ги обхожда със специални техники на движение и ритъм, сменяйки посоките на движение – първо нагоре и после надолу. Действието на Icoone много наподобява ръчния масаж, но с далеч повече „екстри”, които човешката ръка няма как да направи.

Човешката ръка може да прищипва, повдига и разтяга кожата, но не може да осъществи това фракционирано пулсиращо действие, благодарение на което се разнася натрупаната лимфна течност и се подпомага борбата с целулита например. Освен това мини и микроролерите стимулират фибробластите, повишават синтеза на колаген и еластин и подобряват еластичността, плътността и тонуса на кожата като цяло.

За постигане на желания ефект е препоръчително да се направят 15 процедури през ден. Процедурата е изцяло съвместима с други процедури като мезотерапия и Vеla Shape. Icoone е идеалният инструмент за оформяне на областите, които скоро са били подложени на липосукция. Употребата на инструмента е доказано ефективна не само при лечение на целулит, но и при терапия на долните крайници, изгаряния, мускулни болки и схващания, загуба на мускулен тонус в коремната област, белези от хирургични намеси.  

TRIACTIVE+ Това е най-доказалият се апарат за третиране на целулит.
Машината е микс от ултразвук, лазер, радиочестота, вакуумен масаж и охлаждане. Ефективно се справя с локални натрупвания на мазнини, отпуснатост на кожата и лимфен застой.  TRIACTIVE+ разполага с различни накрайници за различни зони.

Действието на апарата е да превръща мазнините в течност и да спомага изхвърлянето им след това. Първо машината работи с ултразвук на ниска честота и дълбоко проникване, въздействайки върху мастните натрупвания. Използва се единствено в долната част на тялото – корем и крака. 

След това се включва диодния лазер, който се използва за лимфен дренаж. Може да се прилага както за големи зони от тялото, така и за малки зони (лице). Радиочестотата пък е за стягане и изпъване. Дава възможност да се третират дори и най-малките бръчици по лицето. За добър ефект терапевтът от Jewel Skin препоръчва да се започне с курс от  8 – 10 процедури, веднъж-два пъти седмично. А след това да се правят поддържащи процедури в зависимост от индивидуалните нужди. 

Последният и най-добрият

Добре дошъл, декември! Последният от всички, дванайстият очакван, без който тържествата не започват. Месецът на топлината вкъщи и измръзналите пръсти навън, на семейния уют и шумните тържества, на равносметката и отправянето на нови желания.

Месецът, който те кара да чувстваш трепетно щастие и притихнала тъга.

Още една година отминава и ти я изпращаш. Гледаш с радост и мъка към новите спомени на спечелени битки, тихи разочарования, бурни радости и горчиви сълзи.

Още една година отминава и ти очакваш следващата.

Декември те мята ловко на влакчето с емоциите и те води от връхната точка на екзалтираните чувства, до потъване в меланхолията. Накрая ще те спре на прага на новата година и ти, преял с емоции и не само, ще погледнеш към мразовития сив януари и обещанието за още една пролет, още едно лято, още толкова много промени, още една година живот.

Декември е празникът на живота и празникът на смъртта. Старата година умира, за да направи място на новата. Зимното слънце полека угасва, за да расте денят с по зрънце светлина.

Декември взима старото и носи новото, завъртайки те в танца на празничната треска. Накрая се усещаш задъхан, нервен, леко тъжен, но най-вече щастлив. Щастлив, че преживя и това.

Посрещаме декември с отворени обятия и леко сърце, така както посрещаме новата любов и нека си позволим да се почувстваме отново влюбени, отново обнадеждени, отново безсмъртни и отново обречени на живот.

Наздраве!

Кратка история и факти за Новата година

Честита Нова година, морени!

Първият ден на 1 януари по традиция се прекарва мързеливо у дома, най-често в опит за лечение на тежък махмурлук.

Решихме да ви поднесем една малка „порция“ интересни новогодишни факти, които може и да знаете, а може и да са нови за вас, но със сигурност ще ви разсеят от болката в главата и чувството за прекаляване с празнуването 🙂

История

Най-ранните известни новогодишни тържества са започнали в Месопотамия и датират от 2000 г. пр. Хр. Древните римляни чествали 1 март като начало на новата година. Други култури ползват есенното равноденствие или зимното слънцестоене, за да отбележат новата година.

През 1582 г. Римокатолическата църква приема Григорианския календар, който отбелязва 1 януари като нова година.

Януари е кръстен на Янус, бог с две лица – едното гледа напред, а другото – назад.

Традиции

Нова година е времето, когато много хора традиционно правят обещания, свързани с отказ от вредните навици и започването на чисто.

Древните перси са си подарявали за празника яйца, които символизират продуктивността.

За повечето новогодишни традиции се смята, че осигуряват добър късмет за следващата година. В много части на САЩ се спазва традицията за ядене на грах „черно око“ за късмет.

Auld Lang Syne

„Auld Lang Syne“ традиционно се пее в полунощ на Нова година. Автор на поемата е шотландският поет Робърт Бърнс. Смята се, че творбата от 1788 г. е базирана на народна песен. Думите auld lang syne означават „минало време“.

Тайм Скуеър

Първото празненство на Тайм Скуеър в Ню Йорк се е състояло през 1904 г. по инициатива на в. „Ню Йорк Таймс“. Първото спускане на новогодишна топка от върха на One Times Square е направено на 31 декември 1907 година. През 1942 и 1943 г. спускането на топката е спряно поради войната. Тълпите, които все още празнували на мястото, отбелязали празника с минута мълчание.

Оригиналната новогодишна топка тежи 700 паунда и е с диаметър 5 фута. Тя е направена от желязо и дърво и е украсена със 100 25-ватови крушки. От 11 ноември 2008 г. се използва топка, с диаметър 3,6 метра и тежаща 5386 килограма. Тя е създадена така, че да издържа на силни ветрове и колебания на температурите

Източник: БГНЕС

Цветът на 2018 въплъщава мистериите на Космоса и откривателския дух

По традиция всяка година владетелите на цветовете – компанията Pantone, обявява кой ще е цветът на идните 12 месеца.

За 2018 това ще е ултра виолетовото, което е под номер 18-3838 в каталога на Pantone.

Вдъхновението за цвета идва от нощното небе, научните открията и технологичната ера, в която се намираме.

„Сложен и съзерцателен, Ultra Violet въплъщава мистериите на космоса, интригата на предстоящето и откритията отвъд мястото, на което сме застанали сега. Огромното и неограничено нощно небе е символ на новите възможности, както и продължава да вдъхва желание да преследваме свят, намиращ се далеч от нашия собствен“ – казват от компанията за избрания цвят.

Ултра виолетовото е било любим нюанс на икони като покойните вече Принс, Джими Хендрикс и Дейвид Бауй. Лилавото само по себе си е един от т.нар. „кралски цветове“ и винаги символизира артистократизъм, охолство и добър вкус.

В исторически план виолетовото се е свързало със спиритуализма, извисяването на духа и медитацията, що се отнася до източните култури.

Според Pantone ултра виолетовото символизира още и желанието за експериментиране, както и насърчава творческите заложби у всеки и желанието на хората да оставят свой уникален белег върху заобикалящия ги свят.

Ние лично от Вита Морена можем да споделим, че от много години насам лилавото и всичките му нюанси са ни любими цветове, които идват с приоритет при избора на дрехи, аксесоари, интериор и т.н.

Приветстваме цвета на 2018 и си пожелаваме новата година да ни очарова с още много неща, освен с официалната си цветна украса 😊

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Първа част от историята за пътешествието ми до Прага можете да прочетете ТУК.

Минавайки за кой ли пореден път по Карлов мост, реших и аз като стотиците хиляди други туристи да си пожелая нещо на статуята на св. Йоан от Непомук (или както в последствие започнах да го наричам – г-н Памук). Има някакво поверие, че ако на статуята си пожелаеш нещо и я докоснеш, то ще се сбъдне. Затова и на няколко места г-н Памук е изтъркан до блясък от пипащи ръце.

Пожелах си да си намерим някакво хубаво заведение в хубавата Прага, където като бели хора да се веселим в навечерието на 2017-а. И по онова време желанието ми се виждаше доста голямо, предвид обстоятелствата, но разчитах господин светията да реши все пак да ми помогне.

Относно Карлов мост… Забележителен е! Огромен, масивен, красив, впечатляващ най-вече с желанието на всички, които са го градили, да изглежда точно така и да не се пести нищо за целта – нито средства, нито време (строен е от 1357 до 1402 г.).

Вече завършен, мостът е свързващото звено между резиденцията на чешките крале Пражкия замък и кв.Старе место. Освен това с него са свързани още няколко събития:

• през моста върви така нареченият „Кралски път“;
• през 1648 г. шведите атакуват Прага през моста.

На моста са поставени 30 скулптури на различни светии и важни за историята на страната люде, като св. Йоан от Непомук, например. (Можете да прочетете още за тях тук)

Много ми се искаше да мога да разгледам тези фигури, да ги снимам, да разгледам детайли и т.н., но тълпите от туристи не ми позволиха… Представете си море от хора, които ви запречват пътя и едва се провирате между тях.
Ей така беше горе-долу на всички забележителности в този град, което в някои моменти силно ме изнервяше и ме водеше към по-страничните улички, където е по-спокойно и можеш да се насладиш на архитектурата на града, пък било то не и на най-знаковите сгради.

Разходихме се до стената на Джон Ленън, зяпах във възторг „танцуващата“ сграда, разходихме се и до Пражкия замък, наслаждавахме се на гледката от откритата тераса там и на 31-и следобед решихме да се качим до кулата им.

Това беше едно приятно предизвикателство за телата ни, които в последните няколко дена само са се возили (часове наред) в кола и са преяждали (и препивали) доволно. Беше си като малък туристически поход. До кулата има фуникуляр – като лифт, само че на релси като трамвай, който обаче не успяхме да разберем от къде точно да хванем, затова с малко повечко усилия, се изкачихме до кулата, а от там (след като си платихме билетите) по стълбите до последния ѝ етаж, за да видим гледката, да снимаме и да осъзнаем, че реално това чудо се клати.

На това място (не на върха, а долу до входа) ядох най-вкусния триделник! Беше приготвен на въглища, намазан с течен шоколад и представляващ истински разкош.

Ако не знаете какво е триделник, това е техният вариант на нашите гевреци или баница. Прави се от вид козуначено тесто, което се разточва на ивица, увива се около подобен на точилка дървен прът и се слага да се пече, като се върти.

Когато е готово, се потапя в захар на кристали и се измъква от точилката, като се получава една голяма кухина, която може да се намаже с шоколад, да се сложи крем/сладолед или просто да си остане така и да си го хапнете.

И точно като в песничката за зайченцето бяло, и ние така в игри и закачки се замотахме при тази кула, изведнъж се стъмни, стана 17ч и хората вече сядаха на маси да празнуват, а ние трябваше да си стигнем квартирата, която се оказа доста далечко.

Избрахме различна пътека от тази, по която се качихме, за да излезем на уж по-удобно място, но се озовахме на едни стръмни, слабо осветени пътечки, по които други хора почти не се срещаха, а атмосферата беше като филм на ужасите. Е, разбира се, преувеличавам, тъй като се спуквахме от смях как се намираме на майната си из горите на Прага в навечерието на 2017-а, а хората вече са на третата манджа и шестата чаша ракия.

В крайна сметка си стигнахме до квартирата (а улиците на града бяха абсолютно празни!), въведохме се в подходящ новогодишен вид и се насочихме към заведението, където направихме резервация в последния момент, изцяло благодарение на г-н Памук.

Там настроението беше празнично, сервитьорите сновяха между масите, приятно подпийнали, конфети имаше навсякъде, бирата се лееше доволно, градусът се покачваше и в 23:40 се разплатихме и заливайки се от смях, тръгнахме към площада с часовника.

Част от предястията в новогодишното ни меню

Алангле телешкото е невероятно вкусно

Изведнъж се пренесохме в един нов свят.

Това не беше Прага, а ивицата Газа!!! Толкова пукот, гръм, бомбички и тежко въоръжени полицаи + пожарни коли не бях виждала. Хората в тоя град не се шегуват, а за Нова година вадят цял арсенал и властите, явно приели този факт, просто се стараят да обезопасят доколкото е възможно улиците.

По едно време бяхме почти сигурни, че някоя пиратка с размерите на малка подводница ще ни отнесе главите, но си казахме голяма работа, поне ще се случи в толкова красив европейски град. Разбира се, нито пиратка, нито заблудена тапа на шампанско ни улучи, посрещнахме новата година с отброяване на чешки и невероятна заря, която освети града.

Припявах си „пада лист от календарааа“ на Веско Маринов, което за мен е най-новогодишната песен от всички, които съм чула и когато си изпихме бутилката шампанско сред навалицата на площада, решихме все пак да си потърсим бар.

Тук вече и г-н Памук с цялата си сила и желание не можеше да ни помогне, дори и на колене да му се молим. Баровете изобилстваха от хора, както и самите улици, а общото настроение беше… на разрушение. Изпочупени спирки, прозорци на някои магазини и затворени заведения, бутилки и боклуци абсолютно навсякъде, пикаещи орди по улиците и ако си жена и случайно за момент останеш без приятеля си до теб, то веднага се изпречва някой нахалник, който директно те заговаря и дръпа за ръката на някъде.

След като направихме близо двучасов поход пеша из улиците на града, приехме факта, че бар няма да си намерим, метнахме се в едно такси (и там има копърки, затова следете дали си има ясно обозначена тарифа на прозорците, апарат и разбира се, фирма, към която е колата) и се прибрахме, за да се стоплим и наспим.

1-и януари мина като насън и добре, че KFC  поне работеше, та успяхме да хапнем нещо, а привечер – вече физически възстановени, минахме още веднъж на поход из града преди да си тръгнем.

Имахме огромното желание да посетим една средновековна кръчма точно до замъка, над чиято входна врата имаше наредени черепи, а вътре атмосферата, обзавеждането и осветлението те пренасят буквално няколко века назад, но за жалост нямахме резервация.

Оказа се, че почти всяка вечер след 18ч започва бели денс шоу програма (много средновековно, няма що), за която има куверт от 600 крони, които включват ядене и пиене на корем и затова е нужно предварително да си запазиш маса.

В крайна сметка вечеряхме в италиански ресторант с доста добра пражка кухня, минахме през базарите за сувенири, а на следващата утрин потеглихме към България.

Пътьом се отбихме в Братислава, където честно казано няма какво да се види. Ядохме в някаква кръчма Kozel, която според TripAdvisor трябва да е нещо уникално като кухня и да, на вид ястията го докарваха много добре, но на вкус разбираш, че са притоплени от сутринта, а цялата обстановка (и тоалетна) беше доста нечистоплътна, но в един момент просто спира да ти пука и приемаш, че ще живееш опасно.

Пътят до България ни се стори по-дълъг от на идване, но към 3 часа през нощта на 3 януари си бяхме вече по домовете, успешно пристигнали.

Най-доброто, което можете да направите за себе си, е след пътуване да си вземете един ден отпуска, за да се аклиматизирате, наспите и изперете всички дрехи. А и за да имате време да осмислите всичко преживяно през последните дни.

Какво да кажа в заключение за Прага… Изключително красив град, който ще трябва да посетя още веднъж, когато е топло.
Изгодна дестинация, която си заслужава да посетите. И трябва да сте толерантни към цигарения дим, тъй като се пуши свободно в почти всички заведения за хранене и пиене, а по улиците честичко се усеща миризмата на трева.
В реката плуват необезпокоявано лебеди, градът е чудесен за дълги разходки и е лесен за ориентиране, което не ни попречи всеки ден да се губим поне по веднъж, но пък така разглеждахме още повече неща.

Силно препоръчвам не толкова популярните заведения и исторически местностни, където ще усетите истинския дух на града, неговата кухня и маниери, а и ще срещнете редовите хора, а не блъскащи се туристи.

Пътувайте, прекрасно е 🙂

Новогодишни приключения в Прага. Част 1

Решението да посрещнем новата година с приятели в Прага бе взето още към края на 2015-а, но до изпълнение се пристъпи чак през 2016. Към средата на октомври решихме, че няма време за губене и по-добре да се организираме от рано.

От София до Прага щяхме да се придвижим с автомобил – нощен преход, който да започне към 22ч на 28-и декември и да завърши към 9-10 сутринта на 29-и в Прага (като пътьом да спрем и разгледаме Бърно).

Малка част от Бърно, където незнайно защо не снимах почти нищо

Успяхме да намерим истинска находка като квартира за 4-ма в airbnb, а именно разкошният кокетен мезонет на Адриян (вижте го ТУК). Апартаментът се намираше на чудно място в Прага 2 (туристическата част е Прага 1), като точно пред входа ни спираше трамвай, който ходи към всички забележителности, но ние предпочитахме да се разхождаме пеша (в този град винаги има какво интересно да видиш).

Искрено бяхме изненадани от местенцето, което си бяхме наели.

На снимките изглеждаше чудесно, но не очаквахме на живо като го видим да е още по-хубаво!

Всичко беше ново, подредено с вкус, без нищо излишно, но с всичко необходимо (включително разкошни фотографски албуми за различни италиански градове). Разполагахме с две спални – една долу и една горе, както и с две бани и тоалетни към тях (като нашата се падна да е с вана, йей!), малка кухничка, в която си правихме кафе и греяно вино и чудесни дивани, на които се излежавах блажено след дългите разходки.

 

Един от албумите в къщата на Адриан

Най-уникалното от всичко беше цената – 5 нощувки струваха 250лв на човек. Толкова красиво, удобно и евтино място в Прага си е чиста находка.

Ако желаете да планирате следващата си почивка с airbnb, този линк www.airbnb.com/c/245c29 ще ви осигури 20 долара отстъпка при първа резервация. Няма нужда да ми благодарите 🙂

Относно самият път към Прага, следва да кажа, че не е малко, но не и толкова страшно.

Нужни са поне двама шофьори, които да се сменят честичко, а за тези на задната седалка – одеалца и възглавнички за път, за да могат да спят в колата.

Никакви проблеми не срещнахме по границите, минавахме лесно и безпроблемно, като в Сърбия вместо винерка си плащаш таксата за пътя на междинни пунктове, а добрата новина е, че приемат както динари, така и евро и всякакъв вид банкови карти. Бензинът в Сърбия наистина е по-евтин, но никъде по другите държави не беше неразумно скъп. Не мога да цитирам цени, тъй като не бях аз шофьорът, а и вече позабравям излишните подробности от пътя 🙂
Мисълта ми е, че само пътят е дълъг и малко отегчителен, но не излиза скъпо като гориво (на дизел бяхме), винетки и такси.

Когато вече пристигнахме в Прага, беше слънчева утрин, поразяваща със своя студ. Студът беше наш неизменен спътник по време на целия ни престой в града и ако трябва да съм честна, ще е основното, с което ще запомня това пътуване.

По принцип не съм лигла, нямам проблеми с горещини и студове, но в тази Прага преживях нещо коренно различно. Излезеш ли навън, тялото ти просто се пропива със студ и се смразява. Навлиза през дрехите ти и нищо не може да те спаси, освен може би, ако не си облечен като за покоряване на Еверест. Може би Нова Година не е най-доброто време да посетите Прага, освен ако не сте моржове или руснаци (с каквито Прага изобилстваше! Бяха на всяка крачка, като се редуваха от време на време с украинци).

Постоянно зъзнех, а пръстите ми болезнено умираха под двете ръкавици на всяка ръка, които се видях принудена да си надена. Спасяваше ме греяното вино, което не знам доколко беше вино, но определено сгряваше и най-вече – продаваше се на всяка крачка, буквално.

И така плавно и полека стигнах до храните и напитките в този очарователен град.
Първият ми сблъсък с пражката кухня бе в деня, когато пристигнахме и мъжете легнаха да спят след шофирането, а ние с другата девойка се отправихме със залепнали за гърба стомаси да си търсим нещо топло за хапване.

На няколко метра от квартирата ни попаднахме в най-обикновената и очарователна кръчмица в града. Там ядох най-вкусните свински ребра на света (а по принцип не съм фен), а трайна следа в кулинарните ми изживявания направи чесновата супа, която предлагаха. За целия си престой в Прага срещнах това блюдо само там и трябва да ви кажа, че няма нищо общо с френската лучена супа, беше по-добро!

Великата чеснова супа

Нека обясня: това е уж бистра супа, в която има настърган или много ситно нарязан чесън, парченца тънка наденица, цял жълтък (!!!), който от горещата вода се стяга колкото да не се разлее, но си остава рохък, настърган кашкавал и крутони.
Забележителна вкуснотия! Исках да изям още една такава супа в момента, в който приключих с първата, но ребрата ме бяха заситили прекалено много (крехки, идеално изпечени, ароматни, приятно мариновани – са си оближеш пръстите!).

Уникални свински ребра, да си оближеш пръстите

Относно великия им гулаш, смея да твърдя, че най-вкусен такъв ядох във Виена, в заведение в центъра на града, на което за жалост не запомних името.

Пример за гулаш като основно ястие, поднесен във фенси кръчма. Месо, сос, пресен стар лук и филийки хляб

В Прага гулашът – на супа и на основно, беше вкусен, но чесновата супа е по-добра.

Сметката ни в кварталната кръчма. Ще ви помогне да се ориентирате с цените

Вечерта на Нова година тествах глиганско месо в сос и беше фантастично. Знаете, че дивечът има един по-особен вкус и аромат, който лично мен леко ме побърква (в добрия смисъл на думата), а с това глиганско отиде и много бира, което пък сътвори една чудесна вечеря.

Още един вариант на гулаш супа

За бирата да казвам ли? Има каква ли не, главата да ти се завърти от избор. На мен ми харесаха Svijany и Pilsen.

Ще си позволя обаче да дам някои насоки относно заведенията. Като всеки голям туристически град, Прага има разкошни капани за туристи, които се набухват в прословутите „кръчми на Швейк“ и оставят едни грешни пари там.

Пример – в една такава „Швейк“ кръчма (има ги из старата част и ликът на добрия войник е изтапанчен на входа) бирите струват по 100 крони половин литър. За сравнение на нормалните места е между 30 и 60 крони. Според курса на БНБ 100 чешки крони са 7,23лв.

Сметка за 4-ма от „Швейк“ кръчма

В Прага можете да се храните (и пиете) на изключително изгодни цени, но ако се поддавате на туристическото изкушение да хапвате гулаш до Карлов мост, то ще ви струва скъпичко, а и срещу парите си няма да получите нищо кой знае колко уникално.

Малко като на нашето черноморие – шопска салата с умрели домати и спаружени краставици за 6лв.

По-лошото обаче е, че на много места – ресторанти и заведения за хранене, сервитьорите бяха крайно троснати и честно казано смотани. Отделно е и политиката на заведенията – дори в най-скъпите не получаваш нищо като комплимент.

Класическа Швейк халба, която срещу 150 крони си взех за вкъщи като сувенир за баща ми

И ние, разглезени от гръцките ресторантьорски маниери, оставаме неприятно изненадани, че шотовете медовинка, които сервитьорът донесе на своя глава на масата ни, после си ги платихме по 90 крони на шот (в кръчмата на Швейк се развива действието). Както и че на масата има оставени прецели като солети, които са под точно обределена бройка и хапнеш ли един – 30 крони.

Миниатюрен вариант на пражка шопска салата

За сравнение – чесновата супа в кварталната кръчмица струваше толкова. Основните ястия в „скъпите“ заведения, издържащи се само от туристи, бяха между 450-750 крони, а специалитетите – над 800. Всеки си избира сам 🙂

Много интересни ми бяха в Прага коледните базарчета – няколко къщички, които предлагат греяно вино, триделник и други разни вкусотии. Имаше ги из целия град и около тях в пронизващия студ се носеха упояващи аромати на карамел, печено месо, хляб, вино и т.н.

Триделник на жар

Единственото изключително неприятно на базарчетата бяха откритите обори с живи животни вътре – задължително поне по едно пони, няколко козички и овца… Поставени като атракция, около тях се тълпят хора, деца пискат истерично, светкавици от телефони и фотоапарати светят… А животните седят завързани за оградата на обора и срещу няколко дребни пари можеш да вземеш от автомат храна и да им я дадеш.

Нямаше как да не се сетя тук как всички скочиха срещу клетката с нещастните елени пред мола, а в Прага видях поне 5 такива обори с изложени на стрес животни и никой нищо…

Музикална програма на едно от базарчетата с група „Бакхус“, които свиреха разкошни народни песни от забравената галска култура

И така, полека лека си наближаваше новата година – единственото нещо, за което нямахме организация. Е, не точно, знаехме, че искаме да я посрещнем на площада пред прословутия им часовник (само смъртта, която бие камбаната на Страшния съд, ме впечатли…), но какво ще правим до тогава? Трябва някъде да се яде, да се пие, да се лее шампанско.

На 29 и 30 решихме да огледаме ресторантите в центъра дали някъде ще успеем нещо добро да си намерим в последния момент. И както можете да се досетите, положението изглеждаше отчайващо, а реалността да посрещнем новата година в квартирата, започна да ни се вижда не чак толкова лоша.

Втора част от новогодишните ми приключения в Прага очаквайте утре!

Пожелавам си те…

Изтърколи се старата година.

Овехтяла и сякаш толкова далечна, макар и да беше във вихъра си допреди няколко дни.

Каквото е трябвало да се случи, се е случило.

Каквото не е било нужно, ни е било спестено, макар толкова силно да сме искали онзи лъскав автомобил или страхотната нова работа в престижната фирма. Минало. Свършено е и край.

Вече гледаме напред с мисълта, че дори това, което не е станало според плановете ни, е било за наше добро. За да се случи нещо още по-добро.

Наричаме си късмети за младата, току-що започнала година, правим хороскопи и гадания с единственото желание да е малко по-успешна и благодатна от изминалата.

Е, и много по-успешна няма да откажем. А защо да не е вдъхновяваща, удивителна и фантастична?

Надяваме се, кроим планове и прелистваме каталога на своя живот. Един мечтае за луксозен живот, друг за голяма любов, трети за хубав дом, а има и мнозина с простички, но съдбоносни желания – оздравяване на болен роднина или единствено чифт здрави обувки.

Понякога се нуждаем само от здраве, релакс и малко повече енергия, за да осъществим намеренията си.

Когато си здрав, значи си способен да изпълниш целите си. Нямаш пречки и всичко зависи от теб самия. Без уговорки и без оправдания.

Искаш ли да видиш проектите си, облечени в реалност, действай. Това е твоята година и твоето време.

Тази година си пожелавам нов живот. Не, не защото предишния ми, този, в който се чувствам удобно сега, е лош.

Искам нов живот, за да мога да преоткрия позаспалите си умения, да измеря лично нови хоризонти и маршрути за пътешествия, да пробвам и усетя неизвестни начинания, които да ме правят щастлива и да ме карат да се чувствам жива, да има достатъчно любов покрай мен, да науча нов език.

Не искам много, а само колкото ми е нужно.

Пожелавам си хубава година и хубав живот. Пожелавам го и на вас. Да имаме хубава и успешна година, за да ни бъде уютно и да се обичаме. Колкото повече хора се чувстват удовлетворени от съдбата си, толкова повече ще бъдем обградени от обич, хармония и благодат.