Казват, че хората се делят на два типа – такива, които държат крайчеца на тоалетната хартия над рулото, и такива, които го държат под него.
Но всички обичаме мусака. И всички в някакъв етап от живота си сме изпращали песни по никое време на някого, за да му обясним чрез текста какво изпитваме към него.
Тъпичко, нали?
Тъпичко, защото винаги тези тематични песни са изпратени в малките часове на нощта до човек, който много отдавна е извън живота ти поради една или друга причина.
Може причината да е в него/нея самия или в теб, или в друг човек между вас, или пък в грешното разположение на звездите, но вече се срещате единствено в спомените си и бързо се отминавате.
Или само в твоята глава е имало нещо, а отсрещният дори не е разбрал, понеже не си посмял да си кажеш, а си споделял само песни, пък „нека се сети“.
Тъпичко е още, защото нямаш право да се включваш ненадейно в живота на някого, който отдавна е тръгнал по друг път, и то по този тарикатски начин – със споделен гол линк.
Не си си дал труда дори да съставиш едно просто изречение, в което да кажеш „здрасти, сори, че така от нищото, но се сетих и реших все пак да ти споделя…“
Но така е по-лесно, понеже само опипваш почвата. Чакаш да видиш какво ще ти отговори другата страна – дали е на твоята вълна или не. Защото ако е – идеално!
С една песничка си върнал лентата назад и сега остава само да видиш докъде ще стигнат нещата.
Дали само сладко ще си припомняте миналото и ще си откровеничете, или пък ще стигнете до нещо повече. Ако пък удариш на камък, имаш прекрасното извинение – „ама аз нищо не искам, просто ти споделям песен“. Колко удобно, нали!
Тъпо е и поради още една причина – защото почти винаги такива неща се случват, когато „скърбящата“ страна има някакви съвсем различни проблеми, като караница с гаджето, скорошна раздяла или просто скука, и в самосъжалението си се хваща за сламки от миналото.
Няма лошо в това да си решил, че не можеш да живееш без определен човек и искаш да го върнеш в живота си, но богът на успеха изисква своите жертви и това са желание, упоритост, често дори и сълзи на отчаяние и много старание.
Нищо не идва ей така в живота ни, дори за да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш.
Има много лошо в това да си безотговорен както към своите чувства, така и към тези на другите.
Когато ти дойде на ум да си играеш на призрак от миналото и да възкресяваш стари неща (или пък да си внушаваш, че някога е имало нещо), първо спри да пиеш и си вземи студен душ.
Ако пък алкохолът няма пръст, то тогава се обади на най-добрия ти приятел и си поговори с него за нещата от живота и му сподели какво мислиш да правиш, за да те разубеди или поне разсее, докато ти се осъзнаеш и се откажеш от глупостите.
Песните нека си останат в плейлиста или най-много на стената ти във фейсбук, а ако от вътре те напира на чувства, то изживей си ги в компанията на бутилка вино и без налични мобилни устройства.
И вместо финал – най-добре се живее в сегашно време. Миналото е прекалено населено, а бъдещето твърде неясно.
Vita Morena 