Една кленова горичка в Полша е приютила есента

Есента с цялата си меланхолия, пъстри цветове и студени ветрове, е един от любимите ми сезони. Тя ти дава шанс да си починеш след изморяващата горещина и превъзбуденост на лятото. Насърчава те да се сгушиш на топло и спокойно да се отдадеш на меланхолични настроения.

Есента е красива по един достолепен, зрял начин.

Нужна е само една разходка в най-близкия парк, за да се убедите в това и да напълните очите и душата си с разкошни есенни гледки.

Днес попаднах на снимки на полския фотограф Прземислав Крук, който разкрива магическата красота на една кленова пътека в гората Złoty Potok в Полша, и добавих ново желание в списъка си – да видя и аз същата гора на живо.

Крук обяснява, че кленовите дървета бързо губят пожълтелите си листа, затова времето да се насладите на есенния им облик е малко, но безценно.

Ето и няколко от фотографиите му, представящи вълшебната есенна гора:

Реклама

Есен, с ухание на теб…

Ако си останал влюбен повече от две години, значи си попаднал на нещо важно!

Влюбвам се в него отново всяка есен, затова усещането никога няма да се отдалечи от мен…

Хубаво ни е, защото ние сме есента. Изпепелени, но готови за прераждане.

Пием топло кафе на верандата, взирайки се в мъглата на есенната борова гора.

Нося пухкава жилетка, а той – мек пуловер.

Наслаждаваме се на пътуването, докато листата правят онзи плавен преход от жълто към охра…

Навън вали, а ние сме в уютната дървена къща в планината…

Завива ме с меко одеяло, докато чета, а той слуша музика на удобния фотьойл, отпивайки ароматно мляко с канела.

Стоим прегърнати в леглото цял ден, в мълчание, с поглед към тишината. Спокойни, в уединение и пълна хармония.

Целувките ни са мирисът на земята след притихнал есенен порой. Докосванията ни – препукването на огън на брега на есенното море привечер.

Любимите ни моменти…

Така ухае есента с него. Вероятно винаги ще остана влюбена. Защото той ми е важен.

Но кой остава вечно влюбен в една мечта? Ще го чакам да ми се сбъдне. А дотогава ще обичам есента, и неговото невидимо присъствие в нея…

Трепни!

Малките неща правят живота велик.

Но да обичаш правилния човек в погрешното време е ирония на съдбата.

Замисли се – след миг няма да ме има. Ще потрепнеш ли, осъзнавайки тази истина?

Храниш се с лъжи, но сърцето ти продължава да бъде гладно… А надеждите заспиват покорно, за да заситят преструвките.

Счупеното може да се докосне, но не създава същите вибрации на пулса. Натрошеното стъкло може да се държи в ръката като здравото, но няма да предизвика същото чувство за сетивата.

А да те обичам е като зимния плаж. Мога да лежа на пясъка, но ако плувам, ще замръзна.

Трудно е да си студен за някой, когато вътрешно гориш за него.

Няма значение фактът, че съм била всичко, което си искал. Никога нямаше да съм достатъчно добра за човек, който не е готов.

Не можеш да ме съдиш, че избрах себе си, когато ти дадох възможност да ме избереш и ти не го стори.

Цената на жената е в копнежа по нея. Аз копнеех душата ми да намери твоята.

Вярвах, че сме се изгубили само за да се намерим по-силни от преди…

Любовта не е връзка между двама, тя е опънат ластик между тях. Ако единият се откаже, болката отива в този, който е държал докрай!

Винаги треперех, а ти не потрепна нито веднъж.

Сигурно си бил изморен, защото постоянно препускаше в мислите ми.

Сега само ми се мълчи. Съвършенството на меланхолията ще се развали само ако трепнеш.

Трепни!

Събери ме, за да ме разпилееш отново по себе си.

Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим. Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо ще боли…

Обича ли ти се за първи път като за последно? Понякога първата любов идва след всички останали…