Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също. 

         Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща на двама от най-великите представители на европейското, а и на световното кино – Роми Шнайдер и Ален Делон. Но четейки за тяхната любов, за връзката, белязана от страст и от болка, не ни напуска чувството, че всичко това е било вчера. На тази среща и на израстването на двамата актьори е посветен новият роман от Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Роми и пътят към Париж“ от Мишел Марли, която е известна на българските читатели с книгата „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, разказваща увлекателно за Коко Шанел и култовия аромат „Шанел №5“.        

Краят на 50-те години на миналия век. Западна Европа се е отърсила от ужасите на Втората световна война и върви мощно към икономически просперитет. А там, където има пари, има място и за културен разцвет.

Разцъфват нови течения, появяват се нови автори с нови идеи, изгряват нови звезди. И всички ги обединява еуфорията на непознатата допреди войната свобода на нравите и на духа. А Париж е станал еманация на тази свобода. Париж живее свой живот и не се съобразява с никого.

В един пролетен ден на 1958 г. в „метрополията на свободата“ каца почти незабележимо Роземари Магдалена Албах. Приела за псевдоним фамилията на майка си Шнайдер и съкратеното Роми, тя е само на деветнайсет години, но вече е звезда не само в своята родина Австрия, а и в почти цял свят. 

        За целия свят Роми Шнайдер е равнозначно на императрица Сиси. Но младото момиче вече ненавижда коронната си роля в сладникавия трисериен филм и мечтае за истинското, сериозното кино. Мечтае и за театър. Мечтае да покори Париж. В мечтите ѝ обаче изобщо не влиза красивият млад грубиян, който я посреща по задължение на летището и е определен да ѝ партнира от френска страна в новата ѝ роля. Но животът, както милион пъти, ѝ готви най-голямата изненада и най-голямата любов – Ален Делон.

      Роми е дъщеря на известни актьори, израснала при втори баща – милионер, гледана от гувернантка, възпитана в изтънчените обноски на издънка от заможна буржоазна фамилия. Снима се във филми от 14-годишна под зоркото око на майка си и животът и кариерата ѝ са предначертани до най-малкия детайл.

Ален е дете, отгледано в приемно семейство. Изучил е занаята на втория си баща – касапин, изключван е шест пъти от училище заради „подвизи“. Навлиза в гангстерски среди, участва в Индокитайската война като моряк в Националния флот, където е усвоил всичко друго, но не и добри обноски. Ала съдбата го е целунала с впечатляваща красота и талант и му проправя бляскав път през безпътния му живот.

       Двама млади, по-различни от които не може и да има. 

       Двама млади, които се свързват в безумна любов и сякаш искат да докажат, че противоположностите се привличат. Но дали тази връзка носи еднакво щастие и на двамата…

           Зад името Мишел Марли, авторката на „Роми и пътят към Париж“, се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот. 

            С този псевдоним авторката издава вече пет биографични романа за известни жени в изкуството, и петте стават бестселъри в Германия и извън пределите ѝ. Но книгата за Роми Шнайдер се оказва, както споделя авторката, най-трудната – нейните родители са били близки със семейството на голямата актриса и чести гости в дома им, което прави отговорността при създаването на образите изключително голяма. 

           С марката на издателство „Емас“ са излезли романите „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ и „Мадам Пиаф и песента на любовта“.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Време за четене – „Корона от корал и перли“ предлага спасение от есенната меланхолия

С настъпването на все по-кратките дни и надвисналата зима спомените за море и топли следобеди стават все по-изкушаващи. Тъкмо навреме от издателство „Емас“ представят „Корона от корал и перли“ – пленяващия дебют на Мара Ръдърфорд, който идеално да послужи за бягство от ноемврийската реалност и като билет за Вариния, дом на близначките Нор и Зейди и на техния горд морски народ. Роман, изтъкан от легенди, тайни, вярност и една сестринска връзка, по-силна от океанския прибой.

От незапомнени времена варинианците живеят в своите колиби над водата и се гмуркат за скъпоценни розови перли, единственото средство за търговия със сушата. Вековно споразумение със съседното кралство Илара се разпорежда със съдбите им и най-вече с живота на младите жени – включително на сестрите Нор и Зейди. Но балансът на силите скоро ще се промени…

Ръдърфорд е написала красива и динамична история за силата на сестринската обич, за любовта и за битките, за които не сме готови, но сме длъжни да започнем. И всичко това на фона на пълнокръвен, оригинален свят в наситени багри, управляван от своя собствена митология и правила.  

За книгата:

Поколения наред принцовете на Илара се женят за най-красивите девойки, избирани от старейшините на Вариния. Всяко момиче мечтае да бъде следващата кралица, но цената на величието е отвъд представите им…

Нор и Зейди никога не са стъпвали на суша. В дома им сред океанския народ на Вариния красотата е на особена почит. Варинианците се изхранват, гмуркайки се за розови перли, намиращи се в непосредствена близост до смъртоносни кървави корали. Иларското владичество им налага да живеят бедно и търгува продукти от първа необходимост срещу вълшебните розови перли, за които се вярва, че притежават лечебни свойства.

Години наред Нор мечтае да заживее на сушата и да бъде част от света отвъд водата, но инцидент в детството оставя грозен белег през лицето ѝ и предрешава съдбата ѝ – тя няма шанс да бъде кралица и ще остане завинаги във Вариния. И когато идва времето старейшините да обявят коя е избраната, за всички е ясно, че това ще бъде сестра ѝ Зейди. Но съдбата им е подготвила изненада.

Мистериозно Зейди е ранена, а старейшините решават да изпратят Нор на нейно място да се омъжи за принц, който се оказва по-студен и непристъпен и от мрачния си планински дворец.

Бързо става ясно, че дворцовият живот е изтъкан не от блясък, а от опасности, и момичето започва да разнищва тайните на Илара – докато не открива заговор срещу народа си. Нор ще трябва да се бори за своя дом, а това може да ѝ коства всичко…

За авторката:

Мара Ръдърфорд започва писателската си кариера, работейки като журналистка.

ава сметка, че предпочита фантазията пред реалността.

Израстнала е в Калифорния, а след това е живяла къде ли не по света заедно със съпруга си дипломат.

Ако не пише или не тича по петите на двамата си сина, вероятно ще я откриете да изпитва границите на зоната си на комфорт в традиционна руска баня или пък на археологически обект на инките.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Време за четене: “Затворен в теб” – нов роман от Йова Станкова

След дебютният си роман “Галерия от светове”, писателката Йова Станкова издаде втората си книга, която носи заглавието “Затворен в теб”.

Премиерата й бе в столичната галерия “Академия” и събра десетки почитатели на българското литературно творчество. Актрисата и водеща Искра Ангелова представи младата авторка и прочете на гостите отделни пасажи от четивото.

Романът “Затворена в теб” е разказ за живота на младо момче – Дамян, от България, който избира да работи в Германия. Културните различия, реакциите и отношенията там са естествена, житейска критика на съвременното общество. Дамян и Таня са влюбена двойка, които живеят в България, в наследствен апартамент на Дамян.

Настъпилата финансова криза принуждава мъжът да замине на работа в чужбина. Оставя любимата си в България, очаквайки, че тя ще го чака. Но Таня страда за любимия и често се оплаква на Жулиета – нейна бивша шефка и приятелка. Двете жени се опитват да преодолеят времето и страданието, обвързани с чакането, което се превръща в объркана последователност от срещи между двойката в България.

В Германия, Дамян намира работа като наемен строителен работник и полага изключителни усилия да се нагоди, смятайки тяхното общество за “успелия свят”. Запознава се с най-тъмните страни на германското общество, стават му известни всички хитрости, които съпътстват живота на източноевропеец в Западна Европа. От друга страна, го тегли България и любовта към Таня, но желанието да се утвърди като успял мъж го кара да се колебае кой е неговият път.

– Доц. д-р Цвета Хубенова за Йова Станкова и творбата й

Йова Станкова е едно от „децата на прехода“, което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности.

След успешния й дебют с романа “Галерия от светове“ тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В „Затворен в теб“ тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга „галерия от светове“, която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки „убийства“ и „себеубийства“. В затвореността в думите ,осмислящи живота през кривите огледала на съзнанието субектът – персонаж, автор, читател, търси истини за себе си, света, културите, езиците, другостите.

В прелестна словесна мрежа Йова Станкова увлича читателя, който заедно с повествованието разплита истини, разголва предпоставени идеи, припомня места и мигове от собственото си минало, не престава да изследва съдби, характери, гледни точки на персонажите, на автора. Стилът й приканва и към вглеждане в собствените модели за интерпретация. Включва в игра, която разстила смислите в многозначност, но през исторически детайли и конкретики събира истини и перспективи от изгорени мостове, фрагменти, разкъсани сегменти на реалности и илюзии.

История, която се чете на един дъх, но твори и оставя дири. 

За Йова Станкова

Йова Станкова е родена през 1982 г в София. Катодете живее в Луанда, Ангола, където баща й е билпосланик. Завършва средното си образование в София, изучавайки френски език. След това следва вуниверситета „Лудвиг Максимилиан“, в Мюнхен, тамизучава „Наука за религиите“, „Политология“ и „Рускиезик“. Дълги години живее в Кейптаун, Южна Африка, където се отдава на писането и се ражда първия йроман „Галерия от светове“. Втората й книга „Затворенв теб“ вече е на книжния пазар от издателство „БлекФламинго“.

Как изборът на кафе издава характера

Кафето е идеалният спътник на флиртовете, влюбването и изобщо ухажването.

„Да отидем на кафе?“ се превърна в синоним на „Искаш ли да излезем на среща?“, защото италианското еспресо не е просто напитка: то е красота, усещане, приятелство, а споделените кафе моменти са жест на любов и привързаност. 

Зад всяка чаша кафе се крие цяла вселена. Кафето обещава срещи с нови и неочаквани възможности. То е страст и енергия с магическата сила да предразположи всеки човек да се чувства добре и да бъде себе си.

А какво казва кафето за това какъв човек сте и каква любов търсите? Отдадени на автентичното италианско кафе изживяване във всичките му разнообразни форми, малко преди празника на любовта Лаваца ни разкриват спецификите на всяко кафе.

Еспресо: най-класическото италианско кафе изживяване. Хармония между вкус и аромат, носи баланс и рационалност: солиден подход към живота и любовта!

Двойно еспресо: по-дълго кафе изживяване, което удвоява аромата и вкуса. Изключително и забележително, то демонстрира страст и интензивност за една необикновена любовна история, която не може да бъде приета за даденост!

Макиато: млякото омекотява топлината на прясно свареното кафе, както контролът в любовта позволява да избегнете риска да бъдете наранени. То е защитен подход, който ще се стопи пред изграденото доверие и няколко топли прегръдки. 

Капучино: омекотен вкус, който не прави компромис с аромата на горещото кафе. То предава страстта в най-чистата й форма, която може да има нужда само от малко рационалност, за да бъде дълготрайна! 

Еспресо със сметана: изискано докосване на сладост за едно уникално кафе изживяване, което представлява търсенето на сладка любовна история с влюбени погледи, дълги разходки за ръка по залез и романтични срещи на свещи. 

Американо: едно продължително кафе изживяване, обгръщащо и топло като прекрасен спътник в студените сутрини – без съмнение отразява среща с идеалната сродна душа. 

Безкофеиново кафе: кафе изживяването, в което липсва кофеин, има много ясно послание. Няма нужда от външни източници на сила и енергия: подходът към любовта е толкова енергичен и страстен, че ви зарежда всеки ден!

Еспресо в стъклена чаша: прозрачността и деликатността са ключови при това кафе изживяване, което напомня на крехка любов, която има нужда да бъде съхранена и защитена точно като красив кристал. 

В навечерието на 14 февруари разгледайте разнообразието от Лаваца продукти тук: www.lavazza.bg и открийте идеалния кафе вкус за вас и вашия любим човек!

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Шаро

Разказ на Петър Дончев

          Случката, която искам да ви разкажа докосна сърцето ми и ме разтърси силно. За себе си мисля, че съм корав човек и едва ли една история, която при други обстоятелства бих нарекъл мелодраматична, неоснователно разбира се, може да ми въздейства толкова силно.

Бил съм войник, граничар, в годините, когато на границата се стреляше, куршуми са пищяли покрай ушите ми, лежал съм неподвижен по осем часа в преспи сняг в засада, на учения съм изминавал по тридесет километра за пет часа с тридесет килограма на гърба, изпивал съм с пресъхнали устни последните капки вода в отпечатък от волско копито.

Родителите ми не са ме пазили от тежки житейски ситуации, за което съм им бил много благодарен, тъй като съм навлязъл в живота добре подготвен и закален.

     Може би тъкмо затова така силно ми въздейства тази история.

     Всеки ден, след работа, се прибирах вкъщи по околовръстния път. Изминавах малко повече километри, но за сметка на това пристигах двойно по-бързо, тъй като избягвах задръстванията в часа пик. И този летен ден не направих изключение, само се отбих до будката и си купих току що излезлия вечерен вестник.

Утре предстоеше важен мач на националния отбор по футбол и нямах търпение да науча последните новини за състава на отбора. След туй излязох на околовръстния път и спрях колата под дървото на банкета.

В горещия, късен следобед сянката на огромната му корона беше божия благодат. На двадесетина метра по-нататък има автобусна спирка. Тъкмо отворих вестника и започнаха да прииждат пътници, които чакаха под сянката около колата ми. Дойде и мъж, който водеше на повод неголямо куче. „Сигурно се казва Шаро“, помислих си. Беше симпатично, със смешно клепнали уши и веднага ми хареса. Нямах представа каква порода е, не зная много за кучетата.

     Дойде автобуса, хората се придвижиха да се качват, а мъжът се наведе, откачи каишката от нашийника, даде на Шаро да подуши пръчка, която държеше в другата си ръка, силно я хвърли в изгорялата трева зад дървото, после бързо се качи в автобуса. В този миг кучето намери пръчката и се обърна, за да види как стопанинът му се качва. Изтича, пусна пръчката за миг, после отново я захапа и хукна след тръгващия автобус. Захвърлих вестника и потеглих и аз, за да видя какво ще стане.

Автобусът не се движеше бързо, сигурно с не повече от тридесет километра в час, но за малкия Шаро това беше голяма скорост. На първата спирка той го настигна и легна на банкета. Дишаше тежко, сигурно много се измори. После пак захапа пръчката и отново подгони автобуса.

     Изведнъж се досетих – Шаро беше обречен да стане едно от стотиците бездомни кучета с нашийници, изоставени от стопаните си. Не можех да ги укорявам. Бяхме преживели тежка криза, липсваха основни хранителни продукти, магазините бяха празни, рафтовете в супермаркетите пустееха и беше цяло събитие, ако човек успее да намери един хляб за семейството си. И разбира се, предпочиташе да нахрани децата си, а не домашните любимци.

     Автобусът зави надясно и тръгна по маршрута си през града. Редуваха се спирка след спирка, а Шаро все така тичаше подир него. Тръгнах и аз след тях. Сърцето ми се късаше, буца бе застанала на гърлото ми, като гледах как малкото кученце тичаше с последни сили. На всяка спирка то почиваше по няколко секунди, после отново хукваше. Стопанинът му така и не слизаше, но беше застанал на задното стъкло и гледаше.

     И така назря решението ми да взема Шаро и да го направя мое куче. Само че това едва ли можеше да стане в този момент, той щеше да се съпротивлява, може би дори щеше да хапе, затова, че някой иска да го откъсне от стопанина му. Такава любов, такава преданост и вярност човек трудно можеше да си представи!

     Автобусът стигна до крайната си спирка и започна да се връща по обратния път. Километрите се трупаха и аз се чудех как малкото същество все още издържа и сърчицето му не беше се пръснало. Докато в един момент и стопанинът му не издържа, на поредната спирка скочи от автобуса и се втурна назад. След миг човекът държеше в обятията си Шаро. Приседна на бордюра и го задуши в прегръдките си, а Шаро пусна пръчката в скута му и започна да ближе лицето му.

     Човекът плачеше, по моето лице също се стичаха сълзи, а Шаро ни гледаше с умните си кафяви очи и сякаш казваше: „Защо плачете, бе хора? Ето, аз съм тук, всичко е наред и ние сме отново заедно!“

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Време за четене – „Музей на невинността“ на Орхан Памук и историята на една осъдена любов

“Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел” – така започва романа на носителя на Нобелова награда Орхан Памук, според световната критика върховното постижение в досегашното му творчество.

В един прекрасен пролетен ден Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето столично общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина.

Тази среща поставя началото на едно всеобхватно чувство, което променя изцяло ценностната система на Кемал.

Далечните братовчеди нарушават табутата на доброто общество и общоприетите традиции на Турция – от този момент подреденият живот на многообещаващ заможен млад човек се превръща за Кемал в обикновен параван, зад който протича истинският му живот, в който значение има само и единствено любовта.

Постепенно бляскавите заведения и празненствата на истанбулската “златна младеж” отстъпват място на тайни, откраднати срещи, евтини хотели и бедняшки кръчми, посещавани от обикновени хорица, осъдени да съзерцават с горчивина краха на мечтите си.

Животът на Кемал се превръща в поредица от ревниво съхранявани мигове, и той постепенно започва да изгражда музей на своята любов, изпълнен с предмети, съхранили аромата на тези мигове.

Осъдената му любов превръща Истанбул в град на мечти и сенки, сред които той търси да зърне случайно изгубената си любима. Гняв и разкаяние, отчаяние и измамни надежди – всичко това се овеществява в предметите, които Кемал съхранява в своя музей. Животът му, овладян единствено от любовта, постепенно се превръща в отражение на безкрайното търсене на Фюсун, и това безкрайно търсене го кара да преосмисли своя свят, който дотогава е приемал като даденост.

Този колоритен и невероятно вълнуващ роман отправя предизвикателство към читателя не само с размислите си за любовта, но и за брака, секса, страстта, семейството, приятелството и щастието. Освен трогателната и незабравима любовна история, изобилието на незабравими образи и събитията, осветляващи дълбините на човешката душа, “Музей на невинността” е анализ на развитието на обществото и културата на Турция през последните десетилетия на фона на неотразимо красивия роден град на автора – Истанбул…

За автора:
Орхан Памук е най-продаваният турски писател в световен мащаб, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г за цялостно творчество. През 2003 г печели международната награда IMPAC за романа си „Името ми е червен”. Лауреат на Наградата за мир за 2005г., присъждана от организацията на немските книготърговци.

Носител на френската награда „Медичи” за най-добър чуждестранен роман за 2005 г за „Сняг”. През 2005 г  става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание „Тайм“ го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

Посланието на първата любов: „Не върви сам по пътя“

На български излезе дебютният роман на финландската писателка Юули Ниеми, който от издателство „Емас“ включват в награждаваната си поредица „Европейски разказвачи“, приютяваща най-доброто от литературата за млади читатели на континента.

Ада е на петнайсет. Целият ѝ свят е училището, в което държи да се представи добре, и нейната майка – художничка с бохемски начин на живот. Но един ден този тих и равен свят става всичко друго, но не и предвидим. Защото се е появил Егзон…

niemi_cover

Егзон е също на петнайсет. Роден е във Финландия, ала за финландците той е имигрант. Светът му също е спокоен – училището, неговата майка и приятелите от имигрантския блок, но го терзаят дълбоки семейни тайни. Объркан и недоверчив, Егзон излива художническия си талант и душата си в графити…

Един ден върху колата на главния учител се появява графит – младо момиче, под което пише: „Бягай“. Ада вижда себе си, но не може да избяга въпреки скандала. И не иска да избяга. Не и от красивото момче от Косово.

Ада и Егзон, идващи от два свята, по-различни от които надали има, се влюбват. Първата любов означава всичко и променя всичко – техния мироглед, техния свят. Но в един момент заплашва да се разпадне и да ги повлече с отломките…

Не върви сам по пътя

През 2016 г. първият роман на младата писателка Юули Ниеми Не върви сам по пътя“ ѝ донася престижната награда Финландия“ за детска и юношеска литература. Решаващият глас за присъждането на наградата е на актрисата и певица Вуоко Ховата, която обяснява: „Интуитивно избрах творбата, която ме разтърси изключително много.“ И книгата действително разтърсва – макар и не с главозамайващи обрати или сложна фабула, а с чистото и искрено пресъздаване на първата любов, изразено през гледните точки и на момчето, и на момичето. 

Според Ховата романът рисува по поетичен начин процеса на израстването на младите, когато детството свършва, но още не си и възрастен. „Когато четях, се върнах към собствената си младост. Много от вълненията при израстването ми бяха познати. Според мен е важно младият читател да разбере, че макар всеки от нас да е индивид, чувствата и трудностите, през които минават хората, пораствайки, са универсални. Първата любов е над всички останали.“

Juuli Niemi

Юули Ниеми

„Много разсъждавах върху това, че събитията, които се случват на хората, когато са петнайсетгодишни, могат да дадат отражение върху целия им останал живот, макар пораствайки, да придобиват житейски опит. Често смятат първата любов за нещо детинско. Но нима има в живота нещо по-истинско от това чувство?“ – пита Юули Ниеми.

Какво всъщност означава „идеална любов“ и възможна ли е тя?

Вероника като много други тийнейджърки мечтае за идеалната любов, но не очаква, че тези мечти ще се сбъднат, защото няма идеална любов, а и тя е песимистка. Или реалистка.

Достатъчно е че те има

Убедена е, че няма как да ѝ се случи нещо толкова прекрасно. Животът я е научил, че на хора като нея не им се случва нищо хубаво. Но попада на романа „Здрач“ и в нея се загнездва мечтата за голямото, невероятното чувство и за принца, твърде съвършен, за да е истински.

Идеалното момче се ражда във въображението ѝ и живее във виртуалния свят, в нейния блог. 

Дали обаче действителността може да прилича на мечтите? Какво става, когато в истинския живот тя среща изведнъж трима изключителни мъже – Филип, актьор и изгряваща звезда, изпълнения с емпатия Марек и Пьотр, психолог, готов да ѝ помогне със съветите си в интернет?

Кого да избере? Дали тази книга е поредната приказка за Пепеляшка, или по-скоро за Бриджит Джоунс, която се влюбва в неподходящия мъж, докато истинската ѝ сродна душа всъщност вече е до нея? 

Известната полска авторка Малгожата Гутовска-Адамчик е успяла да създаде вълнуващ, небанален, дълбок роман, засягащ съвременни проблеми, впрочем не само младежки – съперничеството, необходимостта да си „някой“ в очите на другите, желанието да бъдеш обичан.

Романът е номиниран за престижния Каталог на най-добрите детско-юношески книги на годината в света „Бели гарвани“, а у нас излиза в превод на Милена Милева с логото на издателство „Емас“ и награждаваната им поредица „Европейски разказвачи“.

За автора
Малгожата Гутовска-Адамчик вече е известна на българските читатели с друг актуален роман за тийнейджъри, „13-а пряка“, в който отново говори за съвременните взаимоотношения и търсения на тази възраст с изненадваща точност и разбиране.
По образование Малгожата е историк на театъра, по призвание – писателка. Авторка на повече от десет романа и много сценарии. Учителка по полски и латински. Съсобственичка на фирма. Авторка на бестселъра „Сладкарница „Амур“, замисълът за който отлежавал повече от 20 години.

fot. Robert Gutowski

Майка на двама сина (Мачей – комик, и Пьотр – композитор) и съпруга на един мъж (Войчех Адамчик – театрален и филмов режисьор).
Изпълнена с топлота и спонтанност, с чувство за хумор, със здравословна дистанция към самата себе си и любопитство към хората. Колекционира странни фамилии и чашки за кафе, цени добрата кухня, любител градинар. Обожава кучетата и книгите. Купува по много книги наведнъж и вечно смята, че чете прекалено малко.

„Заблуди в любовта“ и как да познаем признаците на насилие преди да е станало късно

На вчерашния 14 февруари, сред всички изпити бутилки вино, изяден шоколад и подарени букети цветя, се случи и нещо особено важно, което заслужава внимание!

Българският фонд за жените обявяви началото на кампания, напомняща кои са най-разпространените „Заблуди в любовта“. Целта на кампанията е жени и момичета да разпознават отрано признаците на насилие и да не позволяват то да бъде упражнено върху тях!

Въпреки стряскащата статистика, че всяка трета жена в България е жертва на насилие и ескалацията на убийствата на жени през последните месеци (35 убити от близък до тях мъж или партньор само за 2018 г.), липсват достатъчно ефективни кампании срещу насилието над жени и домашното насилие, а превенцията е най-важното оръжие срещу този наболял проблем.  Именно затова организаторите стартират тази кампания с провокиращи послания.

Серията илюстрации и предизвикващи естествено несъгласие твърдения целят да изобличат най-разпространените клишета, с които се оправдава насилието над жени.

love errors (1)

Аз го предизвиках. Аз съм си виновна“, „Той ще престане, ако спра да излизам без него“, „Е, хайде, един шамар не е драма“ – са само част от най-вкоренените заблуди, на които често са подвластни младите жени, които сега влизат в романтични взаимоотношения или вече имат връзка.

Търсейки любовта, те са склонни да оправдават или прикриват, пренебрегват или приемат първите признаци на насилие. Извиняват думи и действия в името на това да спасят връзката си, иска им се да вярват, че това няма да се повтори и че са способни да променят човека до себе си. А истината е, че човекът до тях най-вероятно е насилник и трябва да потърси помощ. Както и самите те.

love errors (2)

Организаторите призовават „Не вярвай на заблуди. Разпознай насилието и потърси помощ!“ и напомнят, че невинаги прекаленото внимание, следенето, скъпите подаръци и цветята са израз на обич.

Любовта е доверие и подкрепа, зачитане на правото на другия да има мнение, свобода да прави собствени избори и да изразява своята индивидуалност, без страх.

love errors (3)

Сътрудничеството между Български фонд за жените и AVON е естествено продължение на мисията на козметичната компания да работи срещу насилието над жени като подкрепя информационни кампании и дейности в посока закрила и подкрепа на жертви, като създаването на телефонна линия за консултация, обслужвана от професионалисти.

Средствата за „Мисия срещу насилието над жени и момичета“ се набират чрез продажба на благотворителни продукти от серията срещу насилието над жени, която всеки може да подкрепи като ги поръча на Представител или онлайн тук.

Кампанията е реализирана с подкрепата на AVON България като част от тяхната „Мисия срещу насилието над жени и момичета“, а зад творческата реализация стои безвъзмездният и отдаден труд на рекламна агенция Direct Media KRES.

Ще се видим пак след 10 години

Когато първоначално разбрах за 10-годишното предизвикателство – споделяш свои снимки от 2009 и сега, се замислих дали си заслужава да го правя.

Като цяло не обичам да се обръщам често назад, не заради друго, а защото смятам, че човек живее по-добре, ако е вгледан в настоящето и мисли за бъдещето. Но пък е важно да не забравяме и какво сме оставили зад гърба си.

Затова отворих файловете със стари снимки и разгледах какво се е случвало с мен през 2009 година.

Първоначално се шокирах от веждите си! Че аз преди 10 години почти не съм имала такива! После от бузите – тогава и сега съм едни и същи килограми, може би с два по-малко в последните години, но как е възможно да съм имала такива бузки като матрьошка?

Разбира се, скандалните прически, както и перхидроленият рус цвят, няма да коментирам. Кой не е имал модни прегрешения.

Повече се замислих за това каква съм била тогава…

През 2009 навърших 22 години, бях студентска в мечтаното ФЖМК, живеех в Студентски град (след неприятен и скъп опит с наемане на стая в частен апартамент), работех в аутлет на майната си в София и със зъби и нокти се опитвах да се издържам, докато уча, че да продължа да уча.

Исках да си сменя работата и търсих стаж в някоя медия, който за щастие намерих. Отидох на интервюто със скандални ботуши на висок ток, та интервюиращият бе с три глави по-нисък от мен. Почувствах се като Голямото пиле от “Улица Сезам” и тъпа като подметката на ботушите си.

Тогавашното ми гадже за кратко ми беше внушило, че това да си вдигаме скандали за всичко, е нещо нормално за връзките, а на мен целият ми ден можеше да се скапе от това, че го виждам да е активен във фейсбук, а още не ми е пратил смс за добро утро.

И още, и още…

49812732_10215390818216792_6085371584963411968_n

Изумявам се колко слаба емоционална интелигентност съм имала тогава, но въпреки (или може би точно) затова съм била изключително надъхана и смело съм си проправяла път напред.

Е, за 10 години ми се случиха какви ли не неща и научих толкова много уроци, че сега с лек срам и неудобство се сещам за различни случки и грешки от миналото. Но това всъщност е чудесно!

Щеше да е толкова жалко, ако от тогава досега не намирах разлика в себе си, ако бях останала същата. И далеч не говоря за външния вид (въпреки че хора, които не си сменят прическата цял живот леко ме плашат).

Радвам се и даже съм благодарна за всичко, през което съм преминала, особено тежките изпитания, защото те ми помогнаха да осъзная още по-добре коя съм, на какво съм способна (и на какво не), какво искам и как бих могла да го постигна, както и къде бъркам и какво трябва да променя.

Сред най-важните неща, които научих, е това, че ако непрестанно се сблъскваш с едни и същи проблеми и несгоди, значи сам ги предизвикваш. Трябва да промениш нещо генерално в поведението/подхода си, за да излезеш от омагьосаният кръг, създаден от самия теб.

Също така и че няма нищо по-хубаво от промяната, дори когато ти се струва, че не е за добро.

След всяка тежка ситуация съм се чувствала по-доволна, уверена и щастлива, че съм се справила с нея. Трудно е само, докато намериш правилното решение на проблема.

Искрено се надявам след 10 години да се чувствам още по-добре със себе си и в кожата си, и най-вече да не съм забравила от къде съм тръгнала и какво съм научила.

А от появата на нови бръчки не се вълнувам особено. Остаряването е привилегия, която не е отредена на всеки.

Радвайте се на живота и по-често мислете за днес и утре, отколкото за вчера и онзи ден.