Време за четене: „Божествената“ ни потапя в света на неповторимата Сара Бернар

Според Марк Твен има пет вида актриси – „лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар“.

Със своите огнени коси и магнетично излъчване Бернар озарява театрални сцени по цял свят в продължение на десетилетия. Покорява сърцата и на обикновения зрител, и на царе и президенти.

А сега отново оживява между кориците на романа „Божествената“ от Кристофър Гортнър.

Сара Бернар

Книгата излиза на български в новата Колекция „Бунтарки“ на издателство „Емас“, последвала първата „бунтарка“ Мария Монтесори („Учителка на новото време“ от Лаура Балдини). Те живеят в мъжки времена. Те не се примиряват с отреденото им място в кухнята. Те са предопределени за велики дела и – разкъсвани между любовта и предопределението си – се борят за равно място в обществото, в професията и в историята. Те са обявили бунт на правилата и на порядките. Без тях, жените на XIX век, историята днес нямаше да е същата. 

Ако злощастията подхранват таланта, моят е изкован в пещта на детството ми.“ Така започва разказът за неповторимата Сара Бернар – историята на една легенда. А самата Бернар казва, че „легендата побеждава историята“.

Осемгодишната Сара попада за пръв път в Париж – отгледано от дойката си сред зелените хълмове на Бретан, възслабичкото момиченце сега ще трябва да съжителства с майка си, куртизанката мадмоазел Жюли, която почти не познава. Но баща ѝ, макар да е отказал да узакони връзката с майка ѝ, е осигурил средствата за образованието на извънбрачната си дъщеря. 

И родената в низините на обществото Сара поема по пътя на обучение на момичетата от заможните семейства – пансион в „Отьой“, манастирско девическо училище. След което ѝ е осигурена достойна зестра, за да се омъжи за състоятелен мъж. Но не това е мечтата на непокорната девойка – погледът ѝ е вперен в Консерваторията и висините на актьорската професия… Една млада еврейка се осмелява да постави под съмнение и правилата, и традициите.

Ненадарена със съвършена красота, но благословена с артистичен плам и с неоспорим талант, девойката дръзва да играе според собственото си виждане и да наложи своя подход не къде да е, а в бастиона на консерваторите, за да остави своя следа за поколенията. Бунтовната актриса, обожествяваната Сара Бернар.

За автора
Кристофър Гортнър е един от най-успешните автори на исторически романи в света днес. Роден в Малага, Испания, от брака на испанка и американец, писателят се мести още като тийнейджър в САЩ заедно със семейството си, където живее до днес.

Магистър по изящни изкуства, Гортнър се посвещава на историята, като първите творби са резултат от интереса му към ренесансовия период на Италия и Испания. Те му донасят световна слава и днес са преведени на над 25 езика.

През последните години вниманието на автора е насочено повече към образите на велики жени от края на XIX – началото на XX век.

В издателство „Емас“ неотдавна излязоха романите „Императрица Мария Фьодоровна“ (поредица „Известните жени в историята“, превод Емилия Ничева-Карастойчева) и „Марлене в търсене на любовта“ (Колекция „Музи“, превод Емилия Ничева-Карастойчева).

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание.

Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата ваканция (трудно вървеше тая книга…) и пропуснах някои от другите заглавия, но въпреки това беше забавно. Искаше ми се да пазех някои от читателските ми дневници, че да надникна в детските си разсъждения за различните книги…

За първи път обаче се присъединих към реален читателски клуб едва преди две години. Разказвала съм за него и преди, можете да прочетете тук – Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Проблемът беше, че останалите участници бяха датчани, а моят датски все още доста слаб, че да успявам да разбирам достатъчно добре разговора, че и да участвам в него. Включвах се на английски, но не беше същото и след две книги и няколко срещи реших да се откажа.

Наскоро обаче в общата фейсбук група на квартала една дама обяви, че сформира англоезичен book club и се записах с удоволствие към него! Успяхме да се съберем почти 10 жени и започнахме четенето!

Първата книга смея да определя като особено повърхностна – The Guest List от Lusy Foley (изданието вече е и на българския пазар със заглавие „Списъкът“, вижте повече тук).

Корицата на българското издание много ми допада!

Издадена в началото на 2020, книгата е с претенции за криминален роман с елементи на психологически трилър. За мен лично най-големият плюс на изданието е, че се чете бързо и лесно (въпреки че имаше доста думи от класическия английски, които трябваше да проверявам, но пък така се обогатява речник).

Образите на героите бяха прекалено клиширани – богата работохоличка с мания към перфекционизъм, по-красивата ѝ сестра, потънала в депресия, захлупената майка-домакиня и нейните самотни разсъждения, перфектният красавец с тъмно минало, пропадналият и алкохолизиран най-добър приятел, групата богаташчета с лъскав вкус и вулгарни обноски и всичко това наредено в страховито, но величествено имение на остров на майната си с гробище и стръмни скали за разкош. Действието се развиваше относително прилично до началото на развръзката и съответния край на романа, когато просто излезе от рамките на логиката и разума.

Няма да издам нищо важно от книгата, като споделя дълбокото си учудване как героите, облечени в сватбени дрехи, успяха да се навират по пещери, заляти от вода, да обикалят из калните гробища и мочурища около замъка и да запазят изящния си блясък, описан в книгата.

Самият завършек на романа дойде толкова преждевременно и необяснимо, че с удоволствие изчетох последната страница, че да се приключва вече тази мъка. 

Доста съм учудена от хвалебствените ревюта, които има книгата. За мен е по-скоро посредствен опит за кримка и нещо, което очаквам да купя от кашон с надпис 5лв от книжна разпродажба.

Втората избрана книга обаче, беше невероятна! 

Dominicana на Angie Cruz е прекрасен роман, вдъхновен от личната история на майката на писателката. 

Романът зачеква една слабо позната и обсъждана в България тема (поне за моето поколение), а именно доминиканската политика и по-скоро американското вмешателство в нея през 70те години на миналия век (и по-точно 1964-1965). На фона на гражданската война в Доминикана, едно момиче бива омъжено на едва 15 години и изпратено по живо и здраво, без никакво зачитане на личните ѝ желания, към Америка с двойно по-възрастния си съпруг. Майката на Ана вярва, че бракът на дъщеря ѝ е печелившият билет не само за момичето, но и за цялото семейство да се спаси от смазващата бедност и несигурното бъдеще в съсипаната им държава. Ана знае какво я очаква още от 11-годишна възраст, но това не ѝ помага да приеме съдбата си. 

Първоначално животът в САЩ е белязан от разочарование, самота и тъга, но постепенно Ана се съвзема и осъзнава, че не е безгласната кукла, за която всички я мислят.

Действието е така добре описано и толкова последователно, че е почти като дневник и ти помага да виждаш героите и случващото се с тях ясно, сякаш ги гледаш на кино. В книгата, също като в живота, нищо не е еднозначно, никой не е идеално добър или лош. Всеки има своята истина, своите чувства, прегрешния и борба за щастие.

Колкото и да е далечна от мен темата за изселниците от Доминикана в САЩ, както и изобщо за американския живот и политика през 70те, книгата ме докосна и остави ярка следа.

Иска ми се да я видя на българския пазар, но честно казано се съмнявам да бъде издадена. Ако обаче не ви е проблем да я четете на английски, то горещо я препоръчвам! Цената ѝ за електронен вариант в Амазон е особено добра – https://www.amazon.com/Dominicana-Novel-Angie-Cruz/dp/125020593X 

Прочетете я и повярвайте, няма да съжалявате 🙂 А ако случайно искате да ми споделите впечатленията си за нея или пък за друга книга, можете да го направите на vitamorenablog@gmail.com

Новата книга на клуба ни е Leave The World Behind на Rumaan Alam и въпреки обещаващото ревю, засега я чета изключително трудно, чак нямам интерес към нея. Но пък това може и да се промени, ако ѝ дам още малко шанс. 

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Време за четене: „Ключът на Сара“ – ново издание!

Новото издание на „Ключът на Сара“ излиза на 16 юли – датата на масовия арест на евреи през 1942 г. С романа си Татяна дьо Роне отдава почит на децата, които никога не са се върнали след онази нощ.

***

Париж. 16 юли 1942 г. Десетгодишната Сара и майка ѝ са арестувани от френската полиция подобно на хиляди други евреи през тази юлска нощ. В желанието си да предпази своето братче, Сара го заключва в един шкаф, защото е сигурна, че ще се върне скоро. Дори тя да се забави няколко часа, баща й, който се крие в мазето, ще освободи малкия Мишел. Сара не знае, че баща ѝ доброволно ще излезе от убежището си, за да бъде отведен заедно със семейството си, и твърде късно ще разбере какво е направила тя.

Париж. 60 години по-късно. Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Докато подготвя статия за масовия арест на евреите в окупирания от нацистите Париж, тя случайно разбира, че апартаментът на съпруга ѝ, е придобит от дядо му през юли 1942 г. Историята на Сара нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.

Sara's_key_cover

Емоционален роман за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франция.

Шедьовър от ранга на „Четецът“ и „Изборът на Софи“.

За автора:
Татяна дьо Роне е френско-британска авторка на над 15 романа, като най-прочутият от тях,  „Ключът на Сара“, е издаден  в  40 страни.

Макар и написан на английски, той се появява  първо във Франция под  заглавие „Тя се казваше Сара“.  

Откъс можете да изтеглите от ТУК – Sara’s_key_excerpt

В „Спящият град“ на Мартин Вопенка децата трябва да спасяват света

Несъмнено всяко дете си е мечтало поне веднъж да има възможността да прави каквото си пожелае и да не се налага да се съобразява с правилата и изискванията на родителите си. Без вечерен час, без да трябва да си мие ръцете преди ядене, без задължително да се упражнява по пиано или пък по френски. Толкова много отговорности! Но как би изглеждал в действителност един свят без правила? 

Имаме възможността да изследваме този сюжет в книгата на известния чешки автор за деца Мартин Вопенка „Спящият град“, която от издателство „Емас“ пуснаха на българския пазар този юли. Романът е включен в награждаваната поредица „Европейски разказвачи“, приютила най-доброто от детската литература на континента.

Петнайсетгодишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавник Самуел, живеят спокойно и щастливо в комфортен дом, защитени и обгърнати с любов от родителите си. Очакват ги вълшебно лято и ваканция. Вместо това обаче са сполетени от внезапна, неизмерима беда, както и цялата планета Земя.

Спящият град

Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост – децата са останали без родители!

На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. С големи трудности доброволни организации успяват да осигурят подслон и грижа за бебетата и по-малките деца, в огромен проблем се превръщат токът, водата, храната, транспортът, интернет… Възцарява се малък Апокалипсис.

На малките герои се налага съвсем скоро да опознаят и тъмната страна на човешката природа. Из градовете плъзват престъпни банди, крадци, изнудвачи и насилници. Зли, безогледни хора се възползват от настаналия хаос за лична облага. Жертва на такива хора, уви, става и малкият Самуел, отвлечен с коварство, за да бъде продаден. Крищоф и момичетата тръгват по следите му. Четирите деца се срещат със злото в най-различните му проявления, някои от които дори не разбират докрай.

Попадат в невероятни приключения, преодоляват сурови изпитания, водят битка за оцеляване и проявяват качества, които изобщо не са подозирали у себе си – съобразителност, отговорност, решителност, храброст, доблест.

Романът е сравняван от критиците с прочутата фантастика на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“, а в Чехия, родината на автора Мартин Вопенка, е награден с най-престижната литературна награда „Златната лента“. 

За автора
Мартин Вопенка
(род. 1963 г.) е чешки писател, пътешественик, застъпник на важни обществени каузи, публицист, председател на Съюза на книжарите и книгоиздателите. Преди да се отдаде на литературата, е завършил ядрена физика и навярно затова и днес се интересува от бъдещето на Вселената, на Земята и на човешката цивилизация.

Vopenka_Sleeping city.jpg

Написал е редица книги за деца и юноши, сред които особено популярна е трилогията „Спящият град“ (2011), „Спящата справедливост“ (2012) и „Спящата тайна“ (2013) – романи с елементи на фантастика и фентъзи, но и романи за доброто и злото, за етичното и неприемливото в човешкото поведение.

Много харесвани са и книгите му „Библейски истории за невярващи деца“ и енциклопедията за най-малките любопитковци „Опознавам живота и света“. 

Martin-Vopěnka

Творби на Вопенка са превеждани на десетина езика. Писателят е носител на наградата „Златната лента“ и „Награда на учителите“.

Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Когато видях във фейсбук предложение от една съседка за сформиране на литературен клуб, окото ми не мигна да се запиша. Никога не съм членувала в подобен нещо, но пък винаги ми е било интересно какво ли ще е, особено след като прочетох “Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи” (роман, който препоръчвам на всички).

Както много пъти се случва в живота, щом искаш нещо, съдбата в някакъв момент ти го предлага.

Докато смело заявявах желанието си за членство и обяснявах (на английски), че имам завършен бакалавър по Книгоиздаване* и книгите винаги са били важна част от ежедневието ми, осъзнах, че в този клуб всички ще са датчани и ще се говори на датски.

И за момент се спрях. Дали ще мога да се справя?

За почти двете си години в Дания се убедих, че тук всички говорят английски, особено в столицата, Копенхаген. От касиерката в магазина, през държавните служители и водопроводчиците, до боклукчията. Това създава изключително удобство да потънеш в комфорта на англоговорящите и да не си даваш изобщо зор да учиш така трудния датски.

Всъщност, този език няма кой знае колко богат речников фонд, нито пък е труден като руския с неговите падежи, но произношението е кошмар (особено за нас, свикнали с твърди и сонорни звуци и най-малкото да произнасяме всички букви от думата и изобщо всички думи в изречението).

Откакто съм тук (почти две години) се старая да уча езика и мога да споделя, че с писането и четенето се справям в пъти по-добре, отколкото с говоренето и разбирането.

Точно затова реших да скоча с двата крака в този датски литературен клуб и да се изложа изцяло на речта на местните. Вярвам, че само така бих имала успех в овладяването на датския.

И ето ме мен, прясно записана в скромната ни група от 10 литературни ентусиастки.

Първата среща на клуба се провали буквално в последния момент, когато аз вече бях тръгнала към мястото на срещата с бутилка вино под мишница и чиния кофти получили се домашни бисквити.

Един го задържали на работа, друг бил болен, трети пък детето му нещо си и така, докато стана безпредметно да се срещаме само двама души.

Определихме нова среща на клуба и когато времето за нея дойде, аз имах още по-лошо получили се бисквити (кой би ми повярвал, че по принцип готвя много добре…) и дълбоко притеснение, че всичко е една грешка и нямам никаква работа в подобен клуб, за да кимам само с глава без да разбирам нищо.

Противно на очакванията ми обаче, срещата протече чудесно и още повече, че аз разбирах едни прилични 50% от разговора! Разбира се, когато представях себе си и любимите си книги, успях да кажа едва няколко изречения на датски, но пък останалите бяха прекрасно мили, окуражаващи и разбрани към мен.

Попитаха ме за книги от моята страна, които евентуално да включим към програмата за четене на клуба. Аз представих Георги Господинов, който има няколко романа преведи на датски, благодарение на една луда датска леля – Хеле Далгор, решила още на младини, че иска да изучава езика ни и ето я сега, единствената жива датска преводачка от български.

Тръгнах си от първата среща на литературния ни клуб щастлива, доволна от себе си и убедена, че тая работа с ученето на датски ще я бъде.

1742948_1540280210

Сега пред мен стои предизвикателство от 136 стр. съвременна датска проза или иначе казано – книгата на Олга РаунDe ansatte.

Издаден тази година, романът все още няма превод на английски, но девойката от клуба, която е запозната книгата, ме убеди, че се чете лесно, няма сложни термини и да не се притеснявам.

За мое огромно удоволствие в Дания почти всички книги се издават в хартиен, електронен и аудио формат.

Обещавам да направя кратко ревю на първата си прочетена книга на датски и току виж след някоя друга година я има и на български в книжарниците у нас.

*Книгоиздаване във ФЖМК на СУ

Морска романтика и приключения в новата книга на Артуро Перес-Реверте

Мануел Кой – моряк, останал без кораб, се лута на сушата като загубена душа. Загадъчната красавица Танхер Сото го въвлича в преследването на призрачен кораб, потопен от пирати в Средиземно море.

Останките на потопения кораб „Деи Глория“, собственост на йезуитския орден, така и не са открити. Сянката му се мярка в музеи и библиотеки, привлича мечтатели и престъпници.

Какво е превозвала бригантината „Деи Глория“, когато прекосява за последен път Атлантика? Кой е бил на борда ѝ? Защо изчезва безследно единственият оцелял свидетел на морската битка, завършила с гибелта на двата сражавали се кораба?

Print

Тези въпроси явно вълнуват и собственика на фирмата „Ковчегът на мъртвеца“, занимаваща се с издирване на потънали кораби. Заедно със съмнителните си сътрудници той също е тръгнал по следите на „Деи Глория“. Започва преследване на живот и смърт, пътуване между любовта и измамата, по следите на една химера, към мрачните сенки в края на дългия път.

„Винаги има един потънал кораб, един остров, едно убежище, едно приключение, едно място отвъд морето, на неясната линия, където мечтите се сливат с хоризонта…“

PÉREZ-REVERTE PRESENTA "FALCÓ"

GRA226. MADRID, 19/10/2016.- El escritor y académico Arturo Pérez-Reverte, durante el encuentro con Efe con motivo de la presentación de „Falcó“, su nueva novela, en la que da un paso más en su carrera para meterse en un lugar en el que no había estado, la Europa convulsa de los años 30 y 40 del siglo XX, con espías, luchas de poder, traiciones, violencia y lado oscuro. EFE/Sergio Barrenechea

„Творба, която е прецизно структурирана, изящна и елегантно помиряваща високата литература и поп културното забавление, заслужава специално място във всяка библиотека.“
Ню Йорк Мегъзин

„С „Морската карта“, нейните мистериозни герои и прецизен, като великолепно изиграна партия шах сюжет, Артуро Перес-Реверте още веднъж затвърждава славата си на майстор на интелектуалния трилър.”
Чикаго Трибюн

За автора:
Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Време за четене: Няколко книжни идеи

Спомняте ли си как в училище на края на срока получавахме списък със задължителна литература за четене през лятната ваканция? Че даже имахме и читателски дневници, където отбелязхме прочетените книги, любими цитати и подобни.

Тези години отдавна са отминали, както и задължението да четем определни книги. Сега по-скоро казваме, че нямаме време за четене, но моето мнение е, че ако четивото ти е достатъчно интересно, винаги ще намериш време за него.

Днес представям няколко книги, които биха ви грабнали още с първите страници и ще ви накарат да четете с наслада и желание до самия им край. Като ги приключите, ще ви липсват и проблемът вече няма да е в намирането на време, а на нова толкова интересна книга за четене.

„Черните лилии“ от Мишел Бюси, изд. „Ентусиаст“.

chernite-lilii

Изключително увлекателена и бих казала нетипичен сюжет. Историята започва с убийство, картичка за рожден ден с необичайния надпис „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление” и три тотално различни една от друга жени, чиито животи се преплитат по вълнуващ, но фатален начин.

Книгата е прекрасно написана, чете се леко, но увлича дълбоко в историята и чувствата на героите.

Малко преди финала така се вживях в историята, че даже се ядосах на обрата на събитията и почти съжалих, че изобщо съм се захванала с романа, но завършекът не разочарова.

Даже точно напротив – очарова ме и ме кара дълго след последната страница да премислям сюжета, героите и цялата развръзка.

„Измамна светлина““ от Луиз Пени, изд. „Софтпрес“

Измамна светлина корица

Добре дошли отново в Трите бора!

След като  Сенки в снега“ ни отведе на литературна разходка из град Квебек от миналото и съвременността, с „Измамна светлина“ Луиз Пени ни връща в идиличното селце, където въздухът ухае на цветя и борови иглички, в бистрото на Оливие и Габри се предлага изискана храна и превъзходни клюки, а в книжарницата на Мирна – отбрани книги и приятелски разговор.  

Единственото, което не е на мястото си, е трупът, открит в цветната градина на Клара Мороу

Измамна светлина“ е книга за света на изкуството – царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда. Зад всяка усмивка се крие насмешка.

louise penny

Луиз Пени

Във всяка мила връзка има разбито сърце. На дъното на всяка вдигната за наздравица чаша се таи горчива завист.  

„Не е препоръчително да се обиждат котки“ на Елена Михалкова, изд. „Еднорог“

Cover_NE_E_PREPORACHITELNO_print.eps

Казват, че котката носи късмет в дома. Но раираното коте, спасено от младата фотографка Светлана, като че ли не е чувало за това.

Благообразната, трогателна животинка скоро се превръща в неблагонадеждния котарак Тихон, чийто разбойнически нрав въвлича Светлана в поредица злополуки, загадъчни събития, а накрая и в ужасно убийство. И не е само това – престъпникът започва да преследва младото момиче, което вероятно знае нещо уличаващо, макар само да не съзнава какво.

Убиецът е лукав, но е пропуснал да отбележи едно: Не е препоръчително да се обиждат котки.

Елена Михалкова е една от най-популярните съвременни руски авторки на криминални романи.

Elena Mihalova

Юрист по образование и следовател по професия, нейната писателска кариера започва съвсем случайно. Тя създава първата си детективска история като отговор на предизвикателството на своя съпруг, също следовател, че няма да успее да измисли история, в която той да не познае кой е убиецът.

И на финал нещо увлекателно за децата – „Камен и пиратите от 5 Г“ от Елена Павлова, изд. „Софтпрес“

Камен и пиратите от 5Г корица

Ще се запознаете с Камензагадъчния нов ученик в Пети Г клас, чиято глава е пълна с щуротии и забавни истории за разказване… Дали те са измислени, или съвсем като на кино чуждестранни шпиони действително се опитват да отвлекат момчето?

Появата на Камен поставя началото на поредица от приключения, в които съучениците му ще научат много уроци за живота и приятелството. Неуморен спътник на хлапетата от класа е и рошавият Пират – симпатичен джак ръсел териер, собственост на ресурсния учител Алко Иванов. През учебната година децата ще посетят Велико Търново и Царевец, а Пират и Теди ще участват в състезание по „аджилити“ – международно признат спорт с кучета, при който обученото животно трябва за възможно най-кратко време да премине през терен, осеян с препятствия.

Написан на жив, съвременен език, романът на Елена Павлова пренася очарованието на класическите детски истории в дигиталната епоха. Възрастните могат да са спокойни –книгата предлага на младите читатели възможност да се докоснат до сериозни теми като отговорността към домашните любимци, различни житейски изпитания и силата на приятелството.

Откъс можете да изтеглите от тук – Pages from Kamen_i_piratite

Кои са вашите любими книги можете да ни споделите на vitamorenablog@gmail.com

„Деветте кръга“ – от небостъргачите на София до върховете на Пирин

Диана Петрова е добре позната на четящата публика, защото пише с еднаква лекота и майсторство както за възрастни, така и за деца.

Писателската ѝ кариера започва с първата книга с приказки за осиновени деца в България „Двойната планета“. Следват бестселърите за деца „Мъдри приказки“ и „Приказки за цялото семейство“.

Деветте кръга“ е четвъртият ѝ роман след дебютния „Ана“, с който печели първото място за жена автор в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“; „Синестезия“, който попадна в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Сиела“; и „Лилит“, който се изучава като част от задължителната литература в Софийския университет.

Деветте кръга 1

Финалист е в десетия юбилеен конкурс за роман на корпорация „Развитие“ и носител на специална грамота „Бисерче вълшебно 2018“. Когато не пише, работи в IT сферата.

„Деветте кръга“ е роман за женската сила да се отдадеш и да откриеш себе си, приемайки другия. Историята проследява съдбата на двайсет и няколко годишната Габриела. След дълъг престой във Франция Габи се завръща в България с разбито сърце и с надеждата, че тук ще открие новото начало, от което се нуждае, за да рестартира живота си.

Дори не подозира за плановете на съдбата, която я изправя на пътя на Самуил Марков, IT милионер, по когото въздиша цяла София и който ревниво пази личния си живот в тайна.

Самуил винаги е бил устремен към върха – в живота, в бизнеса, в планината. Докато една внезапна среща в кафене близо до офиса му променя пътя, който така грижливо е начертал за себе си…

Деветте кръга 2

„Това е моят първи експеримент в любовната литература, но не е първи в еротичната, казва Диана Петрова. Традиционно книгата ми костваше едно уволнение, шест месеца на борсата и физически срив в края, но се забавлявах както никога досега. Навлязох в света на Габриела с такава сила, че без малко да се влюбя в идеалния ѝ мъж. Момичета, желая ви да изживеете своя роман като моята героиня! Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от голямата любов.“

Привличането между Габриела и Самуил е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги.

Диана Петрова снимка Георги Петров

От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия.

Превю от книгата може да изтеглите от тук – Откъс от Деветте кръга

„Диана Петрова е един от най-провокативните и смели гласове в съвременната българска  литература.“
Габриела Кожухарова, главен редактор на „Аз чета“

Инспектор Ким Стоун и добрите традиции на британското криминале

И най-добре скритите тайни рано или късно излизат наяве…

Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор – тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв…

Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия.

Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.

Spodaven_Pisuk Cover

Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно?

Книгата заема пето място в класацията за най-продавани артикули на Amazon UK за 2015 г

За автора:
Анджела Марсънс е забележително ново име в многообразния свят на британския криминален роман, изразител на най-добрите традиции в жанра. „Сподавен писък” е първият роман от поредицата за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon.

Angela_Marsons (1)

Книгата заема пето място в класацията за най-продавани артикули на Amazon UK за 2015 г. Световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания. Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, се повтаря от появилите се междувременно нови заглавия от поредицата.

„Азазел” и началото на приключенията на джентълмена-детектив Ераст Фандорин

Любимецът на българските читатели Ераст Фандорин съвсем скоро ще продължи триумфално своите приключения в най-новия роман на Борис Акунин „Не се сбогувам”, който ще излезе през месец май.

Междувременно цяло ново поколение почитатели на легендарния герой ще има възможност да се запознае с началото на неговата удивителна история, блгодарение на второто издание на „Азазел”.

Всичко започва в Москва през 1876 година. Изисканото общество се наслаждава на прекрасния пролетен ден в Александровската градина. Внезапно един млад мъж се доближава до две дами и се обяснява в любов на по-младата. Отблъснат от стреснатата госпожица, младият човек вади пистолет и се самоубива.

Azazel_Cover_Vtoro izdanie

В полицията постъпват сведения за подобни случаи и в Санкт Петербург. На какво може да се дължи тази епидемия от самоубийства? Може би неизвестна терористична организация крои странен заговор?

Тази загадъчна история се превръща в първия случай, разрешен от младия колежки регистратор Ераст Фандорин – зората на една блестяща кариера, трагичното начало на пътя за бъдещия легендарен джентълмен-детектив.

За автора:
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание „Иностранния литература”, главен редактор на двайсеттомната „Антология на японската литература”, председател на мегапроекта „Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.

Boris Akunin

За кратко време поредицата прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност, негови произведения се екранизират (”Азазел”, „Статски съветник”, „Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците „Приключенията на Ераст Фандорин”, „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата „Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

Отзиви:

„Акунин знае как да държи в напрежение.”
Бостън Глоуб

„Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно.”
Ню Йорк Таймс

„В памет на деветнайсети век, когато литературата е била велика, а престъпленията са се извършвали и разкривали изискано и с вкус.”