Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели. 

Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София. 

За това как летях сама с две деца – едното 4-годишно, другото на няма и 8 месеца, ще пиша някой друг път. Мога да споделя само, че се получи доста по-добре, отколкото очаквах, за което благодаря основно на бога на бебетата, който беше благосклонен.

Други неща обаче са ми на сърце и тях бих искала да коментирам.

Аз и децата

Първо нека уточня, че последните ми прибирания в България минават под знака на дете-отглеждането, затова наблюденията ми са основно върху детските площадки и съоръжения, бебешко-детските стоки в магазините и другите срещнати деца и родители.

Ще започна с най-силно впечатлилите ме неща и това са тротоарите или по-точно – липсата на такива! Последното ми прибиране в България, когато се налагаше да ползвам количка, беше преди близо 3 години и сега с изумление установих как тротоари, паркови алеи и улици са по-зле и от преди. Говоря за кварталите в централен Пловдив и Русе, за София пък – Южен парк и кв. Левски. 

За пореден път си обяснявам защо българската майка не ходи почти никъде с количка чака някой да я закара до центъра или кръжи в квартала. Тротоарите са просто кошмарни за преминаване дори на два здрави крака, какво ли остава за детска количка.

Дупки, изровен асфалт, разбити плочки, неравен паваж, безумно изпълнени “кръпки”, страхотно високи бордюри или изцяло липсващо място за пешеходно движение – това е масово по всички улици и паркове, през които минах. Има само малки отсечки от прясно ремонтирани участъци, където можеш да вървиш с количката на спокойствие и 10 метра по-късно отново си офроуд.

Отделно на това е почти пълната липса на адекватни рампи за колички. Дори в централната сграда на Община Пловдив няма как да се качи детска, инвалидна или друга количка, защото електронната рампа е извадена от движение, но пък надлежно опакована, че да не се развали от дъжд, студ и т.н.

Местата за смяна на бебешки дупета са още мираж, а малкото, които видях – основно в моловете, се изчерпват до плот с мека подложка за бебето и мивка. Това все пак е полезно, но е санитарният минимум.

Искаше ми се да тествам помещенията за смяна на памперси на стария терминал на летище София, защото чух от управата на летището гръмко да се хвалят с тях, но не ми остана време. Ако някой има впечатления, нека да пише, ще ми е интересно да разбера как е организирано.

Дъщеря ми в Пловдив, пред АМТИИ

Не знам дали проблемът е в мен, защото не съм се прибирала от известно време в страната и съм със стари представи, но цените на всичко, най-вече на бебешките и детски продукти, ми се видяха скандално високи. Че те гонят датските! Бебешките пюрета особено – на фона на общия стандарт, цените ми се виждат високи. Някой може да каже “ами, нека майките да правят домашни пюрета” – чудесна идея, но цените на плодовете и зеленчуците са още по-смайващи. Оттам явно идва и причината салатите в ресторантите да са над 10лв…

За мен обаче върхът на харчовете са проклетите електронни колички, кончета и въртележки, които искат по 1лв (в София по 2, щото нали столица…), за да работят близо минута. Строго подчертавам, че това е лично мнение, но за мен това са пари на вятъра. Дъщеря ми обаче умоляваше по всички познати на децата начини да ѝ бъде давана “паричка”, за да я пусне сама в машината и да се вози, та по едни 3-4лв хвъркваха ей така всеки ден (и то само толкова, защото просто забраних да се инвестира повече в тези капани за родители).

Нямам никаква идея как оцелява финансово българският родител…

Особено харесвам тази статуя пред операта в Русе

Като споменах родителите, няма как да преглътна кривото впечатление, което ми направиха почти всички срещнати майки, татковци, дядовци и баби.

Те непрекъснато кръжат около отрочетата си, наставлявайки ги как точно да си играят – “стъпи тук, не там, слез веднага, качи се на другото, не, не така, а иначе” – свободната воля на децата е изцяло орязана. 

След това е непрекъснатото навикване за нещо, най-вече затова, че детето се цапало. А как иначе да си играе? Също така не е нужно винаги децата да са облечени като за модно ревю, когато ги водиш на кварталната площадка. 

За капак са и спорадично избухващите препирни или откровени скандали между родители. 

Мога да споделя как през последните 4 години абсолютно всеки ден съм на детска площадка някъде из Дания поне по един път. Всеки един ден. Никога досега не съм срещала дори повишаване на тон между родители и само веднъж – преди два месеца, станах свидетел как един татко се скара с близо 6-годишното си дете и двамата си обясняваха взаимно колко са ядосани един на друг. 

Дъщеря ми в двора на Кукленския манастир, който е много впечатляващ

Докато в България почти всеки ден чувах и срещах препирни между настойници и отрочета, докато накрая не се наложи и аз да скоча срещу една бабка, позволила си да крещи на дъщеря ми ей така, защото си играела на чешмата заедно с други деца и пръскали вода (при 30 градусова пловдивска жега…)

Самите деца също не бяха лишени от изблици на агресия и доста често наблюдавах прекалена грубост в игрите им.

Разбира се, срещнах и щастливи изключения от цялата тая картинка. Спокойни родители, оставящи децата да играят както им душа иска и само следящи с поглед да не направят някоя опасна глупост. Както и отворени към света дечица, готови да се потопят в света на въображението и игрите с другите връстници от площадката. Нека има повече такива!

Иначе позитивни неща, които ме радваха при престоя ми в родината, са наличията на толкова много баничарници, закусвални и павилиончета за храна и напитки. Където и да отидеш, ще намериш място, от което да си купиш вода, храна и кафе.

В Дания искрено ми липсват подобни места, покрай които да мина и докато съм още на улицата, да си купя през отворено прозорче каквото ми е на сърце. Тук навсякъде винаги трябва да влизаш в самото помещение, а когато бебето ти спи в количка и ти не искаш да рискуваш да го събудиш, това си е проблем.

Отново кадър от центъра на Русе

Другото любимо мое нещо е наличието на такова разнообразие от детски пюрета, пък били те и по 2лв за бурканче, както и възможността за детска кухня – отново нещо, което липсва в Дания. Е, и тук има пакетирани храни, разбира се, но разнообразието не е чак толкова голямо, а абонамент за прясно сготвена детска храна няма.

Бих искала да напиша няколко думи и за пътуването с деца (и бебе) в градския транпсорт, но ще остане за друг път.

Надявам се да не разсърдя никого с текста си, но мотивацията ми да споделям впечатленията си е, за да се инициира диалог и положителна промяна. Все пак няма нищо положително от това да сме вторачени единствено в пъпа си и да не искаме да видим и чуем нищо друго.

Дано догодина пак имам възможност да посетя родината и да имам по-позитивни и щастливи за споделяне наблюдения 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Реклама

Специфики на летенето с бебе

След като миналата година споделих личния си опит за спецификите на летенето с котка, сега дойде ред да разкажа и за пътуването с бебе.

Дестинацията отново е Дания (Копенхаген) – България (София), компанията е WizzAir – единствените с директен полет по маршрута към този момент, аз съм мама с бебе на 6 месеца.

Още като купувахме билетите, таткото (който нямаше да може да ни придружи) прояви чудесна прозорливост и настоя да вземем две места. Повечето сигурно знаете, че бебе до 2 години може да пътува в скута на възрастен, като се заплаща единствено такса за детето, а не цяло място.

Ние обаче решихме, че ще е излишно предизвикателство за нашите и чужди нерви да летя почти три часа с бебе в скута ми. Отделно, че местата в WizzAir са тесни дори за сам възрастен, пък какво ли остава за шавливо дете.

Билетите бяха достатъчно евтини, затова купихме две седалки, което ми осигури не само допълнително място, но и възможност да взема столчето за кола на борда с мен. То ми беше изключително важно за всички предстоящи пътувания, а и е много по-лесно, като по време на полета оставя бебето в него и ръцете ми са свободни поне за малко.

С наближаване датата на полета се засилваха притесненията ми и то не за друго, а как ще приеме малката цялото пътешествие от има-няма 2000км. В бебешката чанта бях приготвила освен храна за нея, всевъзможни залъгалки.

Интересното при моето бебе е, че обича да си играе с всичко друго, но не и конкретни бебешки играчки. Затова имах под ръка шнола за коса, крем за лице, обикновена връзка, тубичка гел за никнещи зъби (на Бочко, абсолютно разочарование – страшно парфюмиран и захаросан продукт, но пък опаковката ѝ е любима за чесане на венци) и други подобни.

И ето, че заветната дата дойде и таткото ни остави на летището – аз, екипирана с ергономичната раница, в нея любопитното бебе, ръчен багаж (сак), бебешка чанта и столче за кола + два паспорта и два акта за раждане (датски и български) в задния ми джоб.

На излизане от Дания единственото, което трябваше да покажа на граничните власти бе паспорта на малката. При напускане на България обаче е задължително да се представи нотариално заверено разрешително от другия родител, че е съгласен детето да напуска страната в компанията на майка му. На въпросния документ трябвало да имам ксерокопие, което се взима от българските гранични власти. Тъй като нямах такова, а само оригинал, служителят – невероятно мило момче, снима оригинала с телефона си и така направи втори екземпляр и ме пусна да си ходя по живо по здраво.

Актовете за раждане бяха напълно излишни, но аз от параноя реших да ги взема с мен за всеки случай. Но да знаете, ако ви се наложи да пътувате, няма смисъл да ги носите със себе си.

На проверката на багажа отново нямах никакви проблеми, като на родители с бебета е позволено да пренасят вода, както и готова бебешка храна.

И ето, че се озовах в самолета, където всях смут из стюардесите с моето столче за кола. Като начало се опитаха да спорят с мен защо столчето е на борда, после дали наистина е такова, каквото трябва – да се сложи обратно на посоката на движение, а след това как точно се връзва с колан. Явно много рядко се сблъскват с подобни предизвикателства, та не знаеха точно как да реагират, докато аз бях изчела и проверила всичко по темата, за да знам, че имам точното столче и как точно да го сложа в самолета.

В крайна сметка нагласих всичко и с притеснен трепет се чудех как ще протече самия полет.

В резюме накратко – на отиване бебе беше една идея по-изнервено, отколкото на връщане. И на двата полета се разплака единствено при кацане, като подозирам, че е имала болки в ушите от смяната на налягането. При първия полет успях да я приспя в ръцете ми, но събуждането беше съпроводено от стрес и съответния плач, който беше толкова отчаян, че разплака и мен. Успях обаче бързо да успокоя нея и себе си, и кацнахме в добро настроение и избърсани сълзи.

В полета на връщане не спа изобщо, а се закачаше с всички около нея, както и настояваше да стои изправена, нещо, на което научи по време на ваканцията ни.

За пореден път се уверих колко добро решение са били двете седалки. Само с една щеше да е кошмар.

По време и на двата престоя във въздуха се наложи да тествам как се сменя памперс в тоалетна на самолет (че и по време на турболенция) и трябва да кажа, че е доста клаустрофобично. За неприятна изненада обаче на българското летище – терминал 1, няма място за смяна на бебешки дупета… Не обичам да правя сравнения, но на копенхагенското летище тоалетните освен, че са през няколко метра, за да обслужат огромния поток пътници, са оборудвани и в помощ на родителите.

Като цяло в Пловдив – родният ми град, не намерих нито едно заведение, където да има станция за смяна на пелени… Крайно разочароващо. За опитите ми да се придвижвам с детска количка из града също не искам да отварям дума, че ще изложа Европейската столица на културата.

Ще кажа обаче, че всички срещнати хора – познати и непознати, бяха изключително мили и отзивчиви към мен и детето ми, и се стараеха да помогнат, дори и когато не съм го искала или не се е налагало.

За пореден път ще си позволя да спомена, че Ergobaby-то беше най-добрата ми бебешка покупка и ми позволи да разходя малката навсякъде, където исках, особено из Стария град. Отделно ми оказа незаменима помощ при обикаляне из летищата, качване/слизане от самолети и т.н. Всяка майка има нужда от едно подобно 🙂

В заключение мога само да кажа, че не е страшно да летиш сам с бебе, освен ако сам не си втълпиш, че е. За да мине всичко както трябва, се искат само здрави нерви, трезва мисъл и изобилие залъгалки от всякакъв характер. И най-важното – да си повтаряш, че и това ще мине, както всичко друго 🙂

Още от Дневникът на мама:

Розови бебешки дупета

Великата тайна за успокояване на бебета

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата