Пиша тази статия с надеждата един ден да помогна на някоя объркана душа, сблъскала се със същите проблеми, с които се борих аз. А именно – как да регистритам в България брак, сключен в чужбина.
Първо няколко важни уточнения:
- Става въпрос за брак между български граждани;
- Става въпрос за брак, сключен в рамките на ЕС.
Аз казах “Да” или по-скоро “I do!” на мъжа си в Копенхаген, Дания. Как се жениш точно там също ще опиша, но нека първо мина през важната част – регистрацията на територията на Р. България.
Когато решихме да се оженим точно тук, мислех, че ще можем да го направим в нашето посолство. Е, не може. Ходиш в общината в Копенхаген като всички останали хора. Знаех обаче, че след това този брак по някакъв начин трябва да се оповести, запише, регистрира в родината. Затова реших да прочета какво пише в интернет по въпроса.
В различни форуми имаше различни коментари и съвети, повечето неточни и прекалено стари. В сайта на родното Министерство на вътрешните работи имаше разни насоки, но както ми стана ясно в последствие, те никак не са изчерпателни.
Затова споделям от личен опит:
След като се ожените където сте избрали из ЕС, трябва да ви дадат две брачни свидетелства – едното си остава за вас, другото е за пред българските власти. От този момент имате 6 месеца да регистрирате брака в България. Какво се случва, ако се изпусне този период, не знам, не намерих информация, но познавайки родните власти, най-вероятно подлежите на някаква глоба.
Задължително трябва да извадите апостил на едното брачно свидетелство (или иначе казано да легализирате). В Дания това се случва в специален отдел на външното им министерство, струва 200 крони, които се плащат на място кеш или чрез карта, отмена минута да се издаде и идва на два езика – датски и английски. Даже се лепва на гърба на свидетелството, за да сте спокойни, че няма да го избутите.
Когато разполагате с апостила, трябва да преведете него и самото брачно свидетелство на български, като е задължително преводът да е от лицензирана (в България) фирма или от заклет в чужбина преводач.
След което е задължително да извадите още един апостил от страна на българското външно министерство, който цели да легализира другия апостил.
Услугата на мен ми струваше 40лв и отне почти 2 седмици (ползвах услугите на преводаческа и легализираща агенция в Пловдив), като има и по-кратки срокове, за които могат да се случат нещата, но се плаща доста повече. Колко точно не знам, защото и 40лв не ми се видяха малко, та никак не исках да давам още повече.
За справка – 200 крони са към 50лв и като ги платих, ми извадиха апостила на момента, като нямаше опция да дам по-малко и да чакам една седмица или нещо подобно. Отиваш, плащаш и всичко е готово.
И така, когато имате оригинала на брачното свидетелство с превод на български от лицензирана агенция и два апостила от двете министерства – българското и чужбинското, мъжът ви отива в общината си по местожителство и регистрира брака.
Защото както аз научих лично от служителките в пловдивска община – бракът се регистрира по местожителство на мъжа, децата – по местожителство на жената.
Какво се прави, ако съпругът е чужденец, нямам идея, но логиката ми говори, че тогава жената си регистрира брака в своята си община в България. Все пак можете да звъннете един телефон предварително и да попитате.
Когато обаче се насочи мъжът ви към съответната община, нека се въоръжи с търпение, защото ще бъде разходен между няколко стаи, докато стигне правилната, където ще му връчат лист хартия, на които той под инструкция от служителката ще запише ръчно нещо (така и не разбрах моят какво точно е писал) и на следващия ден ще си получи от същото място в общината документ за сключения си брак, който е вече регистриран в България.
Оригиналното брачно свидетелство и всички останали документи, които вървят с него, се пазели 120-130 години в общината, така че когато имате нужда можете да ходите и да си вадите дубликати на този документ (че ви е регистриран брака).
Дали се дигитализират тези хартии в случай на пожар, наводение или друго лесно съсипващо хартията явление, не успяхме да разберем, затова пазете си всички документи и даже им направете по едно ксерокопие за всеки случай.
Относно това какво се изискваше, за да се оженим в Копенхаген – почти нищо, освен нашите лични карти или паспорти, попълнена и подписана бланка за желанието ни да се оженим и свидетелство от България за семейния ми статус, тоест дали случайно вече не съм женена.
Поглед към голямата зала в Община Копенхаген
Всички прозорци бяха със стъклописи
Този документ отново се вади от общината ми по местожителство и на мен ми се изискваше от страна на датските власти, тъй като все още не бях регистрирана като гражданин в страната.
Младоженците пристъпват към брака
Ако бях, както е мъжът ми, нямаше да има нужда от тоя документ.
След като си подадете бланката по образец, че искате да се ожените (това подаване може да се случи и онлайн през сайта на общината), чакате имейл с предложение за дата за бракосъчетанието или потвърждение на избраната от вас дата.
Част от стенописите в копенхагенската община
Самият ритуал протича в една малка стая с изрисувани от горе до долу стени с сюжети от скандинавската митология и трае към 10 мин. Има едно водещо лице, което е упълномощено да ви ожени и ви казва няколко много хубави думи за брака и взаимното уважение и т.н., и още две лица, които са свидетели. Всички носят специални тоги и са страшно усмихнати и мили.
Изглежда мрачно, но светлината в стаята бе приглушена, имаше запалени свещи, за да ни е по-хюге и затова не беше удобно за снимане
Може да си водите и ваши свидетели, както и гости, но е забранено да се хвърля ориз. Доста се смях на тази забрана, но явно е въведена от някакви съображения за сигурност.
Не се притеснявайте обаче, когато датата ви е потвърдена, ще получите имейл със специални инструкции какво ви очаква в сватбения ви ден, какво може и не може да правите в общината.
Зад нас виждате още една булка. Дамата беше от Русия и се омъжи след нашия ритуал.
За това на какъв език да бъде самата церемония питаха мен – булката и опциите бяха датски, немски и английски. Избрах английски, че иначе младоженецът ще трябваше да ме подритне тактично кога е дошъл моментът да кажа „Да“.
На нас ни дадоха допълнително време, за да си разменим пръстените. Като цяло не е задължително да носите халки, както и да носите каквото и да било друго, освен себе си и личните си карти/паспорти.
Също така е абсолютно безплатно!
После се целувате, аз по традиция настъпах мъжа си, разписахме се в една голяма книга, получихме си свидетелствата и една книга с цветни снимки на всички стенописи и рисунки в общината като подарък и по живо по здраво отидохме заедно с 8-те си госта да се поснимаме пред общината.
Ако имате някакви въпроси по темата или желаете да разкажете за вашата сватба, случила се в чужбина, можете да ми пишете на editors@vitamorena.com 🙂
Прочетете още:
Специфики на пътуването с котка в самолет
Копенхаген – градът на щастието
Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка
Vita Morena 