Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес. 

Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това.

Истината е, че отдавна искахме да се изместим от апартамента ни в уж хубав и модерен, но реално пренаселен и шумен, квартал и да заживеем някъде в китните предградия в къща с двор. Не толкова недостижима мечта и не толкова трудна за изпълнение. Така се случваше обаче, че офертите една след друга ни се изплъзваха и оставахме да чакахме да ни се усмихне късметът. 

В средата на декември, съвсем неочаквано, това взе, че се случи. Първоначалната еуфория беше задушена от лекото притеснение от прекалено близката дата за влизане във владение – 1и януари 2022. Казахме си обаче, че няма да изпускаме шанса си и все пак това е, което искахме, та ще стиснем зъби и все ще се пренесем, колко му е.

За годините ми живот в София (малко над 10) ми се е налагало да се местя над 14 пъти. То не бяха квартири, то не бяха общежития и гаджета… Който е преминавал през подобни сътресения в 20те си години, знае за какво става въпрос. Дори местенето ми от България в Дания не беше толкова голяма работа, освен проблемът с котката и изпуснатите полети (на когото му се чете – Специфики на пътуването с котка в самолет ).

Нито едно от тези местения обаче не ми е било така стресиращо и изпиващо силите както това сега. Причината е, че преди отговарях сама за себе си. Колкото и да е било тежко, трудно, времеемко и финансово изпитателно, все съм се мобилизарала и съм го преживявала. Сега обаче има две малки деца, едното бебе на няма и 4 месеца, които пряко зависят от мен и това коренно промени нещата.

Интересното е, че когато първото ми дете беше на 2 месеца, пак се изместихме от първото ни общо жилище с мъжа ми, което беше идеално за двама, но малко за трима. Тогава пак беше стрес и си казах, че в следващите 10 години не искам и да чувам за местене, но съдбата има своите начини да ни изненада.

Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че въпреки че наехме фирма с хамали за преместването на мебели и т.н., целият процес пак беше невероятно изпитание за физическото и най-вече психическо здраве. Точно в този период бебето влезе в сънната регресия на 4я месец (или поне аз се успокоявам, като си обяснявам проблемите му със съня с това), а кака му ще се наложи да почака месец и половина, докато получи детска градина.

И така сред ред изпитания, безсънни нощи и стрес местенето се случи, озовахме се в новата къща и въпреки че първоначално си отдъхнахме, не мога да кажа, че заживяхме веднага спокойни и щастливи. Напротив.

Първо, новият дом си има нови специфики – миризми, шумове, изисквания. Това доведе до поредица трудни за сън нощи, докато успеем да свикнем с новото място. Особено децата имаха нужда от почти седмица. След това аз и мъжът ми осъзнахме колко още много, много работа (и пари!) се искат от нас, за да подредим и нагласим къщата. Но баща ми веднъж каза, че дом се събира цял живот и особено в последните седмици обичам да си припомням тези думи. Няма как да стане за една вечер, нито за седмица, нито месец. Ще се иска време, отдаденост и желание, за да си го направим наше и уютно. Поне хубавото е, че усещам как с всяка изминала нощ и всеки прекаран в новата ни къща ден, улягаме по-удобно и добре в жилището ни.

Замислих се как това никога преди не ми е било чак такъв проблем. Една-две вечери на ново място и вече съм свикнала с него. 

Явно сега годините си казват думата. Колкото повече узряваме, толкова повече се привързваме към навиците и ежедневието ни. Именно те ни карат да се чувстваме стабилни на мястото, което обитаваме, вдъхват ни спокойствие и уют.

За да изградиш навици и любим ежедневен ред на ново място се иска време и докато се случи, няма как да не се усещаш леко като на гости. Хем знаеш, че това си е твоето жилище, хем го усещаш някак чуждо. Но времето е велик вълшебник и е способно да измени перспективата ти за всичко, както и да ти даде ценни уроци по търпение. Затова се старая да се осланям на него и да си повтарям, че съм на прав път, а утре е нов ден, нова надежда, нова радост.

И да, мечтите се сбъдват и това носи съответните последици. Налага се да платим цената за желанията си, защото няма нищо безплатно в живота и по един или друг начин следва да се борим и да заслужим всичко, което искаме. Затова и тънкостта не е в това да внимаваш какво си пожелаваш, а по-скоро да знаеш как да се справиш, когато желанието тупне сбъднато в скута ти. 

А сега отивам да мия прозорци и да чистя две бани, повтаряйки си каква съм щастливка, защото нали точно къща исках за Коледа 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

За удоволствието да имаш в кухнята си всичко, което искаш

Кухнята е сърцето на дома. Именно от нея тръгва усещането на уют и комфорт. Каквото и да си говорим, храната свързва хората, превръща обикновен ден в празник и има невероятното свойство да ни връща години назад чрез ароматите си, напомнящи детство.

В готвенето е скрита истинска магия, а тези, които я владеят, с гордост забъркват продукти и смесват миризми, за да се получат най-уханните и вкусни кулинарни творби.

За щастие в последните години индустрията се развива толкова бързо и успешно, че вече можеш да се сдобиеш с какви ли не кухненски приспособления, за да направиш готвенето по-лесно, бързо, че и вкусно.

От тефлоновите тигани, които направиха революция в пърженето, през тенджерите под налягане и формичките за мъфини, до фурните за домашен хляб, машините за сладолед, специалните лъжици за диня, тенджерите с капаци с дупки (за по-успешно изхвърляне на водата при варене на спагети) и всевъзможни други интересни уреди пълнят кухните ни и ни превръщат в царе на готвенето.

andy-chilton-56332

За всички почитатели на хубавите уреди, тенджери и тигани, нека ви кажем, че Kaufland и Tefal стартираха нова кампания за събиране на точки при пазаруване във веригата магазини, която ще ви осигури до -60% отстъпка при покупка на уреди с марка Tefal.

Със сигурност редовните клиенти на магазините са запознати как работи точковата система, но нека все пак разясним:

За всеки 10 лв. от стойността на всяка покупка в хипермаркетите на Kaufland България, направена в периода 31 юли – 8 октомври, потребителите получават по 1 промо точка. Събраните промо точки могат да се съхранят, като се залепят в специален паспорт, наличен както на касите, така и на допълнителни рекламни дисплеи в търговските обекти на хипермаркета. С всеки събрани 5 или 10 промо точки може да бъде закупен желан продукт от серията Tefal.

Kaufland Bulgaria i Tefal predlagat produkti s do 60% otstapka

Изборът е измежду кухненска машина, хлебопекарна, грил, тигани, тенджери и други кухненски пособия, а най-хубавото е, че няма ограничение в броя артикули, които могат да бъдат закупени.

Край езерото Комо – как живеят аристократите

Ако сте имали късмета да се разходите край езерото Комо, то сте останали възхитени от разкошните вили, сгушили се в района.

Това е едно от най-живописните кътчета в Италия, а гледайки невероятните къщи, няма как да не ти се прииска да живееш в някоя от тях.

Истината е, че има облагодетелствани от съдбата хора, които живеят в приказните крайбрежни вили или поне ги притежават. Надяваме се да знаят какви щастливци са и да оценяват истински това, което имат.

Благодарение на Vogue, днес ще ви отведем на пътешествие точно в една от тези къщи в Комо.

Тя с казва Villa Sola Cabiati и датира от 18 век. Първият ѝ собственик е бил завидно заможния херцог Gabrio Serbelloni, но неговите деца префасонират вилата в бароковия вид, в който ни е известна към днешна дата.

Интересен факт е, че в къщата са нощували Наполеон и жена му Жозефин.

Последните години вилката функционира като хотел (виж тук), така че ако разполагате с достатъчно средства бихте могли също да прекарате ден-два на това поразително с красотата и изтънчеността си място.

Ето и малко повече от Villa Sola Cabiati

Vila 1Vila 14Vila 13Vila 12Vila 11Vila 10

Прочетете още:

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Vila 9Vila 8Vila 7Vila 6Vila 5Vila 4Vila 3Vila 2

Къщите на мечтите са в София

Знаете ли, София е изключително красива, стига да вдигнеш очи нагоре и видиш нейните сгради.

Улисани в ежедневието и проблемите си, ние вървим със забит в земята поглед. Гледаме си в краката, както майките ни са ни учили, за да не настъпим нещо, дето не трябва или пък да хлътнем в дупка или отворена шахта.

Дори да вдигнем поглед на горе и да погледнем към софийските сгради, ние не ги виждаме. Очите ни преминават през фасадите без да осъзнаят красотата и изяществото им.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в столицата при първите ми посещения преди години, бяха жълтите сгради! Толкова много и във всевъзможни оттенъци на жълтото… Оттогава насам за мен столицата е жълта.

София е противоречив град с невероятна атмосфера. Веднъж потопил се в нея, се усещаш как дори неприятните качества на града ти харесват, защото подправят невероятния му облик и оставят уникален привкус.

Едно от любимите ми неща е да се разхождам из улиците на столицата в притихнал неделен следобед, да разглеждам забележителните къщи и да си представям какво ли би било, ако живея в някоя от тях.

Без значение дали са вече грохнали като старици, по чиито черти все пак се е запазила част от славната им младост или са реставрирани и издигат аристократична осанка, старите къщи на София ме привличат неудържимо!

Бих предпочела да живея в тях, пък дори и канализацията да е стара, стълбите да скърцат, а таванът да е събрах прахът на далечните десетилетия.

Но уви, мога само да им се наслаждавам отстрани и да се доверявам на въображението, за да ме разхожда из сумрачните стаи, наситени с аромат на мелахнолия.

Представям ви моите любими софийски къщи, чиято история не знам и честно казано, дори нямам нужда да научавам. Видът им говори достатъчно!

 

 

Това е една от двете къщи-близнаци на кръстовището на ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Ако имам само онази стая под заострения връх, ще съм щастлива!

 

Друга моя много любима къща на ул. Шипка. Не знам какъв е случаят с главата на жената, но си представям, че е направена в чест на първата господарка на дома.

 

Тази къща се намира в локалното на бул. Черни връх и до нея има абсолютно идентична, така че може да се каже, че имаме две двойки къщи-близнаци. И двете са населени с хора, за които само се надявам, че знаят и оценяват какво съкровище притежават.

 

Прекрасна, сгушила се жълта къща с разкошна зеленина! Сякаш излязла от приказките, но всъщност се намира отново на ул. Оборище.

IMG_20170520_180533923

Невероятен еднофамилен дом, чийто стълби бих премитала всеки ден с удоволстие!

 

Няма как да не сте виждали тази особена сграда, находяща се до Славянска беседа. Това не е къща, както се вижда, но винаги ме е радвала с нетипичната за нашите географски ширини архитектура. Надявам се само скоро да я реставрират, за да се запази красотата ѝ.

IMG_20170520_183947697_HDR

Няма как да не сте я виждали – като поемете от кръстовището на ул. Оборище и бул. Христо и Евлоги Георгиеви към Орлов мост, тя се е сгушила точно след ъгъла. Опасана е от буйна зеленина и сякаш Тайната градина е скрита зад оградата на двора ѝ.

 

А това е до любимия ми Народен театър (където също бих живяла с удоволствие!) Мисля, че сградата е офисна, но някога е била дом на аристократи, чиито духове със сигурност още не искат да напуснат изумителната сграда.

****

Всички къщи са заснети с MotoZ, който се е превърнал в неразделна част от всяко мое пътешествие, било то и в рамките на града ми. Това не е просто телефон, а верен приятел! Прочетете повече тук.

Как се принтира дом

3D-принтирането стана толкова популярно в последните години, че вече не е никак чудно, че технологията е толкова развита и може да принтира цяла къща. И то в рамките на един астрономически ден!

Точно на тази логика е подчинена идеята на руска строителна компания, която използва 3D принтер за най-новата си услуга, а именно: построяване на къща на стойност 10 134 долара, която може да се създаде за 24 часа.

Малката японска къща с големия потенциал

Японците имат таланта да правят от нищо нещо. И то нещо изумително!

От малко ориз и риба – суши, от парче плат – кимоно, произведение на изкуството, от няколко думи – красиво хайку.

Тази нация са истински магьосници и когато стане дума за инженерство. Може би знаете, може би не, но в Япония имат проблеми с липсата на място. Прекалено много хора на малка територия. Това обаче е амбицирало тамошните инженери, архитекти и дизайнери да творят чудеса и да усвояват всяко едно пространство, колкото и малко и невъзможно да изглежда то.

Поредното изумително строително решение на японския гений е една продълговата къщичка, появила се на малко място между река и път, което е изглеждало невъзможно за усвояване.

Проектът е дело на архитектско студио „Mizuishi“, а изпълнението е повече от впечатляващо. Представяме го и на вас, за да го видите и пожелаете и вие да си имате една такава малка, практична и толкова светла къща в града.

 

Мистичната къща, която се оказа… музей

Тази къща не е такава каквато изглежда…

Колкото и да се питате какво ли е скрито в нея, зад мистичната ѝ тайнствена външност, едва ли ще предположите, че

Това е… музей!

И по-точно: националният музей във Вроцлав, Полша, основан през 1947 година, който пази най-ценната и голяма колекция от съвременно изкуство зад стените си.

national-museum-autumn-anna-kowalow-wroclaw-poland-1a

Зад обсипаната с цветни красиви каскадни растения фасади на сградата „живеят“ едни от най-ярките исторически спомени на Полша, обвързани с Втората световна война, с комунистическото минало, с националните герои на страната…

Самата къща също интригува сетивата – проектирана е и е построена в годините от 1883 до 1886 от немския архитект Карл Фридрих Ендел. Само помислете – преживяла е 2 големи войни и е станала „неволен свидетел“ на хиляди човешки истории от края на 19 век досега.

26819453

А аз си признавам, че искрено си мечтая да видя с очите си тази невероятна внушителна сграда, и то точно през есента – за да се насладя максимално на вечността, спокойствието и емоционалната меланхолия, която излъчва в настоящия период…

wroclaw-national-museum-123b-30578-4297_national_museum

И кой може да ме вини, не е ли удивителна!?

*Сайтът на музея можете да разгледате тук