Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа…

Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към позицията, но ще продължат напред с други кандидати.

И това, ако си имал късмета изобщо да ти отговорят, защото някои дори не го намират за нужно. 

Наясно съм с всички успокояващи и насърчаващи методи, прилагани в такива случаи.

Няма страшно, една врата се затваря, ще се отвори друга.
Не е било писано.
Ще стане следващия път.
Трябва да опитваш още.
Не се притеснявай, те губят.
Провалите са неизменна част от израстването.

И всииииичко останало, което може да бъде казано, си го повтарям сама на себе си. Това обаче не винаги успокоява и насърчава. 

Да си търсиш работа не е особено весело занимание и всеки отказ те удря по самочувствието и увереността, отронвайки по малко от тях.

Не очаквах обаче, че ще продължава да ме жегва под лъжичката, при положение, че в професионалния си живот до момента съм получавала безчет откази за какво ли не – от позиции за работа, през повишения, одобрения на проекти и идеи и т.н. 

Неуспехите са нормална част от живота и не трябва да се приемат като голяма драма или края на света. Въпреки това обаче е и съвсем нормално да ни вгорчават ежедневието. 

Майчинството ми е към края си, затова съм се ориентирала към търсене на по-удачна, смислена и удобна работа от предходната ми, която така или иначе трябва да напусна (нали се преместихме – Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти и вече съм прекалено далече от работното място).

Оглеждайки за нова позиция, се чувствам развълнувана от различните възможности, които виждам в разглежданите обяви за работа. Получените откази обаче ме обезсърчават малко или много и зараждат в мен съмнение и притеснение, че може и да не ми се получат нещата. Може и да не успея да си намеря работата, която искам и тогава вече ще трябва да търся друга, не по сърце. А няма по-кофти от това да трябва да работиш нещо, което не ти харесва…

Е, поне успокояващото е, че работните места се сменят, шефове и колеги идват и си отиват, нищо не е чак толкова притеснително и страшно, защото това е само работа. Колкото и да е важна част от живота ни, професията не е семейството и не следва да получава повече внимание и емоция от него. 

От отказите боли, но слабо, пък и се забравя бързо, улисан в подготвянето на следващото мотивационно писмо и кандидатура. В крайна сметка, ако искам да продължавам напред в търсенето, ще трябва да се примиря и с неуспехите. Пък вярвам, че все в един момент ще ми се обърне късметът 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие.

Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак извадих късмет”.

Хареса ми идеята за родените в неделя, винаги е хубаво да има нещо, което да ти помага да се чувстваш специален.

Доста дълго време неделя ми беше и един от любимите дни в седмицата. Има нещо толкова прекрасно в тихите неделни следобеди, когато съзнанието ти се смълчава и изпитваш уют и благодарност. 

После дойдоха децата и тишината рязко се изпари от дома ни. За тях няма особено значение кой ден от седмицата е, а ги занимава единствено идеята за игри и това е напълно нормално. Съответно уютните неделни дни, прекарани вкъщи, се изпариха, за сметка на нестихващата глъчка, непрекъснатото подреждане, бърсане и пране, както и повишеното внимание към опазване безопасността на децата и целостта на покъщината. 

Сега мога да кажа, че сред любимите ми дни е понеделникът – когато ясла и градина милосърдно отварят вратите си отново и аз без угризения им посвещавам децата си.

Към момента мога да изпратя само голямото дете, докато бебето остава на моите грижи, но пък е толкова по-лесно, когато имаш на ръцете си само едно. 

Отделно и мъжът ми заминава за офиса, което също осигурява повече спокойствие и тишина в дома. Не че ми пречи човекът, но когато искаш да си починеш от уикендите с пълна и шумна къща, всяка възможност за оставане насаме със себе си е приветствана.

Та, докато други хора с навъсено примирение пуфтят “оф, пак е понеделник”, аз с доволна усмивка казвам “ах, понеделник!”.

Разбира се, като всичко в живота и това ще се промени един ден. Колкото повече растат, децата стават толкова по-самостоятелни и съответно става по-лесно на родителите да си отдъхват и да намират време за себе си.

Ще дойде отново моментът да се наслаждавам на неделите си, когато и децата ще се радват на възможността да бъдат вкъщи и необезпокоявани да се отдават на своите си занимания. До тогава и понеделниците ми вършат работа 🙂

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така … Нататък Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към … Нататък Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на … Нататък Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че … Нататък Уроци по родителство? Защо не!

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не … Нататък “А майката къде е?!”

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две … Нататък Впечатления от България, пролет 2022

Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе, за да купи лекарства и да спаси дъщеря си.

Хуманитарната криза в района на Афганистан, Иран и Ирак е просто чудовищна и продължава вече години! Всякакви смразяващи кръвта истории се чуват от там.

Тогава, докато се опитвах да успокоява съдиращото се от рев бебе (колики, нормално, но пак гадно), си мислех каква съм късметлийка. Да, бебето ми плаче неутешимо с часове наред всяка вечер, да, не ме оставя и да спя много, цялостно се чувствам доста смачкана, но какъв лукс е да имам дома и семейството си, спокойствието на здравното осигуряване, пълните супермаркети, безопасен квартал и т.н.

Мислех си колко ли майки са принудени да успокояват децата си в нечовешки условия и с ужас да мислят за утрешния ден. Колко ли майки изобщо имат покрив над главата си и меко легло, в което да легнат?

Сега пък, за всеобщ ужас, в Европа избухна война. Война! За едно денонощие Украйна се превърна от независима държава в бойно поле, а украинците – в заплашен от избиване народ… 

Сърцето ме заболя, когато видях видеоклиповете от невръстни бебенца, увити в одеала, сложени на носилки и понесени към бомбоубежища… И още толкова много покъртителни гледки на беззащитни души, търсещи помощ и спасение. 

И за пореден път се замислих какъв невероятен късмет имам аз да гледам спокойно децата си вкъщи, да ходим до магазина за вафли и мляко, да ги водя на разходки, на музеи, на ресторант и да не се притеснявам как ще прекараме нощта.

Един от любимите ми моменти е вечер, когато приспивам бебето и лягаме заедно на леглото. Полагам глава на възглавницата си, вдишвам дълбоко, издишам и ми става хубаво, че е минал поредният ден, в който семейството ми е добре. Дори и да сме имали кавги, дори и да е бил чоглав, труден ден, в края му винаги съм благодарна за всичко, което имам. Моята малка молитва към небесата – благодаря! Благодаря за всичко това, за живота ми. Благодаря.

Има много и различни начини, по които можем да помогнем за решаване на кризите навсякъде по света, както и да подпомогнем засегнатите и страдащите от тях. Може би най-бързият и ефикасен е даряването на средства на съответните организации – Червен кръст, Уницеф и т.н., които работят денонощно, за да помагат там, където е нужно. 

Но е добре и да си припомняме в какво добро положение се намираме ние, колко трябва да сме благодарни и тези мисли да ни правят малко по-смирени. Да не ламтим за трупане на материално, за ояждане, опиване и разглезване. Да сме благодарни, смирени и да помагаме с каквото можем, дори и да е малко. Че не се знае как може да се завъртят събитията и утре ние да сме лишени от удобното ни легло.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се … Нататък Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. … Нататък Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в … Нататък Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея. … Нататък Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на … Нататък Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални … Нататък „Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Все още не мога да се съглася с крилатата фраза “Малки деца – малки проблеми”.

Даже мога твърдо да заявя, че когато става дума за първите месеци изобщо не е вярно, даже напротив. С всеки ден става по-лесно да се грижиш за малкото бебе, което дори ти е трудно да осъзнаеш, че реално е твоя плът и кръв.

При нас първите три месеца минаха относително леко. Или поне така ни казват другите хора с деца. Аз лично така и не разбрах какво е това да не спиш по цяла нощ заради плачещо дете. Разбира се, малката е плачела през нощта, както и през деня, а най-любимо ѝ беше да ни оревава от 6 до 9 вечерта. Това се бе превърнало в своеобразна програма през първия месец и половина след раждането ѝ, та с баща ѝ бяхме подготвени всяка вечер за рев и недоволство.

Всичко, което научих до момента обаче е, че когато бебето плаче, то наистина има някаква причина. Тия глупости с “остави го да плаче, ще му мине” и “недей да го свикваш да го разнасяш на ръце” никога не ги прилагайте! Както ми каза една акушерка тук – “едно бебе никога не може да бъде разглезено с прегръдки и целувки”. И е напълно права.

В самото начало след раждането бебетата са по-ревливи и кисели поради една единствена и много важна причина – преживяват стрес от това, че вече не са в така добре познатата им и уютна среда (в корема на мама). Всичко е в състояние да ги дразни и причинява дискомфорт – допира на пелената, дрехите, че дори и друго човешко тяло, шумовете, светлината (бебетата са почти слепи след раждането, зрението им се избистря постепенно, затова и едни от най-добрите играчки са черно-белите). Това, че новороденото се успокоява единствено, като е гушнато от майка си, е напълно естетсвено – то познава единствено нейния мирис, глас и топлина. За майката пък е малко натоварващо да трябва да е непрестанно с детето до себе си, особено пък и като кърми, но… шанс 🙂 Известно време ще е така и този факт трябва просто да се приеме.

Помня как влизах в банята да си взема душ буквално за 3 мин и чувах как дъщеря ми плаче в ръцете на нещастния ми съпруг, който толкова много искаше да ми помага, но не можеше нищо кой знае какво да направи за бебето, след като то искаше само мен.

Както писах и в една друга статия – Шестото чувство на бебетата, спасителният пояс за нас беше ErgoBaby 360 Bundle of Joy. Сериозно препоръчвам точно тази марка продукти за всички родители на новородени. Тия ергономични раници помагат на бебето да се нагуши във вас, да се почувства сигурно и да заспи, а вие да имате свободни ръцете си, както и да се движите без проблем където пожелаете. И бъдете спокойни, продуктът е проектиран така, че и за вас и за детето да е максимално удобно и никой да не го боли кръст, дупе, глава или нещо друго 🙂

edf

Това е най-близкото разстояние до бебето, което котката ни си позволява

Та, ако се опитам да обобщя първите три месеца от живота с новородено, следва да кажа, че да – рев ще има, ще има и моменти, в които ще се чувствате изцедени и дори нещастни, но повярвайте, това ще отмине много скоро.

А и този период ще е една малка песъчинка в живота ви като цяло, та опитайте се да не си го слагате много на сърце. Не забравяйте обаче, че бебето не плаче от проклетия и защото не иска да сте щастливи, а защото не се чувства добре. Като цяло новородените нямат много канали за комуникация с нас, та плачът е сред основните. Полека-лека ще започне да си личи кога плаче от глад, кога защото му се спи и кога защото просто иска да бъде разнасяно от вас, а не да лежи в количка или другаде. Постарайте се да бъдете търпеливи и ще видите как след всеки един ден ще става по-лесно 🙂 това мога да ви го потвърдя от личния си опит.

edf

Уловен един от кратките моменти на спокойствие за мами и бебита

Моята основна грешка беше, че се опитах да вкарам себе си и бебето в някакъв конкретен режим още от първите седмици.

“Как така ще иска да яде пак!? Че тя яде преди половин час! След два часа поне трябва да ѝ е следващото хранене” – така заявявам на съпруга си, а милото бебе плаче и в крайна сметка надделява и ѝ давам да яде по-рано. Сестрата, която ни идва на домашни посещения, като чу това, ми заяви да си избия всички такива планове и режими от главата и просто да се вслушам в детето и инстинкта си. И се оказа напълно права…

Разлика може да има единствено, ако детето се храни с адаптирано мляко, а не кърма. Тогава има точни количества и хранения за денонощие.

Новородените често преминават през т.нар cluster feeding – дни, в които са зверски гладни и могат да сучат с часове, че после само половин час по-късно пак да искат. Това е изтощително за майката, но съвсем нормално за развитието на бебето, така че по-добре го приемете и не се шашкайте излишно 🙂

dav

Позата по корем е любима

Другата грешка, която допуснах, бе да се притесня напълно излишно, че от тук насетне ще е все така. Като се случеше да мине ден, без да успея да си измия зъбите, защото съм постоянно ангажирана с дъщеря ми или когато тя е крайно кисела и ме оревава без спиране, или пък когато се е събудила прекалено рано и не съм се наспала, веднага се шашках, че “ето, така ще е вече занапред! Какво ще правя!?”

Постепенно осъзнах какви глупости са това и както написах по-горе е просто много малък, почти миниатюрен отрязък от живота ми, който скоро ще съм забравила.

И повярвайте, наистина забравяш всичко! Особено пък по-неприятните неща. Затова е добре да си записвате по-важните първи неща, след време ще си благодарите.

Полека-лека успяхме да изградим така заветния за мен режим, особено че след невероятни кърмачески драми (за които мога да споделя в друга статия) от третия месец беба премина на адаптирано мляко. Постепенно премина и вечерният кривиндул, както наричахме периода между 6 и 10 всяка вечер, като с това отпадна и непрекъснатото разнасяне в Ergobaby-то.

А най-хубавото от всичко бе, че беба започна да прави разлика между ден и нощ, и така след последното си хранене за деня щастливо си засмуква биберона, обръща се на една страна и заспива блажено чак до сутринта.

Сега съм в очакване на зъбите, като съм се подготвила за най-лошото, пък се надявам да не ни се случи 🙂

Няколко неща мога да дам като съвет, които може да ви улеснят:

Създайте на бебето повече места, на които то може да пребивава през деня. Тоест, ако имате само количка, ErgoBaby и бебешко легло, е доста вероятно на бебето да му става скучно. От втория месец вече може да се ползва бебешка гимнастика с окачени по нея играчки, с които детето да се забавлява, както и шезлонг, а преди това можете да ползвате гнездо, за да позиционирате детето на различни места – до вас на дивана, на вашето легло и т.н., а ако успеете да намерите люлка, закачаща се за касата на вратата, ще е чудесно! На нас тази люлка ни помогна неимоврено много през първите два месеца.

С всеки изминал ден мускулите в мъничкото тяло на бебетата укрепват, мозъчетата им се развиват, ръчичките стават по-силни, погледът по-избистрен и те вървят невероятно бързо към превръщането си в по-самостоятелни, любопитни и палави деца, каквито ние искаме да бъдат, но ще ни бъде ужасно мъчно за бебешките моменти.

Опитайте се да им се насладите максимално и когато имате тежък ден, помнете, че ще става по-добре и в крайна сметка се справяте страхотно 🙂 Просто и децата, също като нас, имат добри и лоши дни, нека не им се сърдим за това.