Шаро

Разказ на Петър Дончев

          Случката, която искам да ви разкажа докосна сърцето ми и ме разтърси силно. За себе си мисля, че съм корав човек и едва ли една история, която при други обстоятелства бих нарекъл мелодраматична, неоснователно разбира се, може да ми въздейства толкова силно.

Бил съм войник, граничар, в годините, когато на границата се стреляше, куршуми са пищяли покрай ушите ми, лежал съм неподвижен по осем часа в преспи сняг в засада, на учения съм изминавал по тридесет километра за пет часа с тридесет килограма на гърба, изпивал съм с пресъхнали устни последните капки вода в отпечатък от волско копито.

Родителите ми не са ме пазили от тежки житейски ситуации, за което съм им бил много благодарен, тъй като съм навлязъл в живота добре подготвен и закален.

     Може би тъкмо затова така силно ми въздейства тази история.

     Всеки ден, след работа, се прибирах вкъщи по околовръстния път. Изминавах малко повече километри, но за сметка на това пристигах двойно по-бързо, тъй като избягвах задръстванията в часа пик. И този летен ден не направих изключение, само се отбих до будката и си купих току що излезлия вечерен вестник.

Утре предстоеше важен мач на националния отбор по футбол и нямах търпение да науча последните новини за състава на отбора. След туй излязох на околовръстния път и спрях колата под дървото на банкета.

В горещия, късен следобед сянката на огромната му корона беше божия благодат. На двадесетина метра по-нататък има автобусна спирка. Тъкмо отворих вестника и започнаха да прииждат пътници, които чакаха под сянката около колата ми. Дойде и мъж, който водеше на повод неголямо куче. „Сигурно се казва Шаро“, помислих си. Беше симпатично, със смешно клепнали уши и веднага ми хареса. Нямах представа каква порода е, не зная много за кучетата.

     Дойде автобуса, хората се придвижиха да се качват, а мъжът се наведе, откачи каишката от нашийника, даде на Шаро да подуши пръчка, която държеше в другата си ръка, силно я хвърли в изгорялата трева зад дървото, после бързо се качи в автобуса. В този миг кучето намери пръчката и се обърна, за да види как стопанинът му се качва. Изтича, пусна пръчката за миг, после отново я захапа и хукна след тръгващия автобус. Захвърлих вестника и потеглих и аз, за да видя какво ще стане.

Автобусът не се движеше бързо, сигурно с не повече от тридесет километра в час, но за малкия Шаро това беше голяма скорост. На първата спирка той го настигна и легна на банкета. Дишаше тежко, сигурно много се измори. После пак захапа пръчката и отново подгони автобуса.

     Изведнъж се досетих – Шаро беше обречен да стане едно от стотиците бездомни кучета с нашийници, изоставени от стопаните си. Не можех да ги укорявам. Бяхме преживели тежка криза, липсваха основни хранителни продукти, магазините бяха празни, рафтовете в супермаркетите пустееха и беше цяло събитие, ако човек успее да намери един хляб за семейството си. И разбира се, предпочиташе да нахрани децата си, а не домашните любимци.

     Автобусът зави надясно и тръгна по маршрута си през града. Редуваха се спирка след спирка, а Шаро все така тичаше подир него. Тръгнах и аз след тях. Сърцето ми се късаше, буца бе застанала на гърлото ми, като гледах как малкото кученце тичаше с последни сили. На всяка спирка то почиваше по няколко секунди, после отново хукваше. Стопанинът му така и не слизаше, но беше застанал на задното стъкло и гледаше.

     И така назря решението ми да взема Шаро и да го направя мое куче. Само че това едва ли можеше да стане в този момент, той щеше да се съпротивлява, може би дори щеше да хапе, затова, че някой иска да го откъсне от стопанина му. Такава любов, такава преданост и вярност човек трудно можеше да си представи!

     Автобусът стигна до крайната си спирка и започна да се връща по обратния път. Километрите се трупаха и аз се чудех как малкото същество все още издържа и сърчицето му не беше се пръснало. Докато в един момент и стопанинът му не издържа, на поредната спирка скочи от автобуса и се втурна назад. След миг човекът държеше в обятията си Шаро. Приседна на бордюра и го задуши в прегръдките си, а Шаро пусна пръчката в скута му и започна да ближе лицето му.

     Човекът плачеше, по моето лице също се стичаха сълзи, а Шаро ни гледаше с умните си кафяви очи и сякаш казваше: „Защо плачете, бе хора? Ето, аз съм тук, всичко е наред и ние сме отново заедно!“

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Дарение от 300 кг. храна кучовците в приюти

На 6 октомври столичният Южен парк се изпълни с позитивни и добросърдечни стопани и техните кучета, дошли да подкрепят благотворителния маратон против изоставянето на домашни любимци, организиран от PURINA България. С присъствието си, участниците осигуриха храната на стотици кучета, отглеждани в приюти.

Кампанията „По-добри сме заедно“ беше подкрепена от Столична община, общинско предприятие Екоравновесие, Екопак и редица популярни личности, които също се включиха в маратона с техните любимци. За каузата бягаха Йордан Йовчев, Вики от Мастило, Митко Кърнев, Радост Тодорова и др.

След като успешно преминаха символичното трасе от 1,5 км, маратонците лично бяха поздравени от доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет по направление “Култура, образование, спорт и превенция на зависимости” на Столична община. който изказа своето уважение към стотиците участници, към организаторите на инициативата и към екипа на ОП Екоравновесие, които работят системно по тази тема.

доц. д-р Тодор Чобанов

Той призова гражданите да бъдат мъдри стопани, да се грижат за своите любимци, да не ги изоставят в беда и даподават ръка на нуждаещите се четириноги, които също заслужават грижи и любов. Своите поздравления изказа също и Изпълнителният директор на Нестле България Емануел Артур, който поздрави екипа на бранда PURINA за инициативата и приноса към осигуряването на по-добър и здравословен живот на домашните любимци. Регионалният бизнес мениджър на PURINA Петър Стоилов в заключение обяви, че благотворителният маратон е поредната инициатива на марката, насочена към отговорното отглеждане на домашни любимци, но не и последната.

„Осигуряването на по-добър и здравословен живот на четириногите приятели е водещата философия на бранда и ще продължаваме да реализираме проекти, чрез които да постигаме целите си“, обяви Петър Стоилов.  

След финала на маратона малки и големи и техните кучета се впуснаха в игри и забавления на площадката на PURINA, а очарователните Кари и Малечка, обитаващи приюта на Екоравновесие в Богров умилиха присъстващите и доказаха, че всяко животно заслужава любящо семейство и грижи.

Професионалният треньор на кучета и посланик на инициативата Асен Аролски показа на стопаните ценни трикове при възпитаването на кучетата им – как да ги научат да изпълняват команди, полезни игри, задълбочаващи връзката помежду им, както и как да разчитат нуждите на четириногия им приятел.

Инициативата подкрепиха и лекарите от ветеринарна клиника „Син кръст“, които на място съветваха стопаните как да полагат правилни грижи за любимците си. Гвоздеят в програмата беше ревюто на малки и дребни породи, в което грация и стил показаха над 40 участници. 

Маратонът “По-добри сме заедно“ е второто издание на маратон за кучета и техните стопани, организиран от PURINA. Тази година организаторите надградиха инициативата, като обвързаха маратона с ценностите на бранда за осигуряване на по-добър живот на домашните любимци и обещават да продължат да работят в тази посока, като превърнат маратона за кучета и стопани в традиция. 

Защо са ти сватбени букети, като имаш кученца!

Беки и Джон били потънали в организиране на сватбата и медения си месец, когато попаднали на обява от местния приют за животни, че няколко новородени и изхвърлени кученца се нуждаят от грижи.

Двамата бъдещи съпрузи имали опит с отглеждането на бебета селски животни като прасенца и теленца, та решили, че с кучовците надали ще е по-сложно или трудно.

Първо взели две мъничета от котилото, а след това и останалите три. Всичките пет обаче се нуждаели от постоянни грижи, тъй като били още прекалено малки да се хранят самостоятелно.

Двойката се грижела за кученцата, като паралелно подготвяли венчавката си, както и се стараели да помогнат на хората в приюта да намерят постоянен дом за малчовците.

За щастие, всичките пет мъника били щастливо осиновени, даже лелята на младоженеца била сред гордите стопани на едното кученце.

Мъниците взели специално участие в сватбата на Беки и Джон, а от снимките може да се види, че всички са се забавлявали страхотно с джафкащите мъници с огромни тумбачета, заели местата на традиционните шаферски и булченски букети.

Източник на снимките: rebecca-lynnephotography.com

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

На днешния свети Валентин кралицата на Дания Маргарете Втора осъмна като вдовица…

Съпругът ѝ принц Хенрик издъхна в съня си през миналата нощ в болница Ригсхоспитале в Копенхаген. Събитието не беше неочаквано, здравето на 83-годишният принц се бе влошило в последните дни. В официалното съобщение за смъртта му бе обявено, че той е починал в съня си и в пълен покой, без страдание или стрес.

В Дания от днес е обявен едномесечен траур и навсякъде националният флаг е свален до половината, както е редно в такава ситуация.

Хората в страната са опечалени, въпреки че смъртта на принц Хенри не идва неочаквано, след като медиите съобщиха още преди няколко дни за рязкото влошаване на здравето му.

Кралица Маргарете Втора заедно със съпруга си принц Хенрик

Съпругът на кралица Маргарете Втора бе една от най-обичаните и забавни личности в датското кралско семейство, което като цяло е доста по-земно и не взимащо се на сериозно, в сравнение с останалите фамилии със синя кръв по света.

Така например, преди няма и 4 години принц Хенри бе посетил съвсем неофициално свободния град в Дания – Кристияния, за да си купи малко марихуана и да я изпуши в компанията на приятели.

Принц Хенрик (крайно ляво) в Кристияния

По време на разходката си, както принцът сам окачествил събитието, кралската особа е придружавана единствено от бодигарда си. Без излишна помпозност, без създаване на стрес или набиване на очи. Местните споделят, че той се е държал съвсем нормално и приятелски, и се е съгласил да се снима с няколко човека, ухилен до уши.

Принцът споделя любовта на съпругата си към породата на кучетата-наденички

 

И ако ви се вижда скандално това, че в датското кралско семейство някой пуши трева, то трябва да ви споделя, че далеч не е само Хенрик.

За златната им сватбата кралица Маргарете и принц Хенри си “подарили” пътуване до Ямайка, където спокойно дръпнали заедно един масур, а може би и повече, но само толкова се е случило публично.

Няколко месеца след разходката си до Кристияния, принц Хенрик се бе появил облечен като гигантска панда на благотворително събитие.

Миналата година пък беше решил, че съпругата му е длъжна да му даде титлата крал, защото не било редно само тя да е кралица, пък той принц. Даже я беше заплашил, че ако не му изпълни желанието, ще нареди да не бъде погребван до нея, като им удари сетния час и както е традицията.

Е, тези небивалици отминаха и двамата отново бяха щастливи заедно, гушкайки любимите си дакели (кралицата е обича кученцата си и те щъкат свободно навсякъде, включително на официални събития с други кралски или важни политически особи).

Кралицата и принца като млади гаджета

Принц Хенрик, заснет през 1966

Принц Хенрик бе известен не само с неформалното си поведение и свободен нрав, но и с любовта си към природата, животните и виното.

Това донякъде може да се обясни и с френските му корени. Интересно е да се посочи и че на младини е бил забележителен красавец!

Кралицата все още не е направила официалното си изявление към поданиците, но цялата страна ѝ съчувства, заради загубата на партньора ѝ, с когото делят добро и зло от 1967 година насам…

Зов за помощ: 250 кучета са заплашени да се озоват на улицата

Знаете ли, че в България няма институция, на която да се обадите, когато попаднете на наранено улично животно?

Ако видите блъснато куче или изоставено до кофите за боклук котило котенца, например. Просто няма.

Можете да пробвате с Екоравновесие, които обаче не е ясно кога ще реагират на сигнала ви и какво точно ще направят за животното. Пък и те са ОП – общинско предприятие, което още в представянето си ясно казва, че „регулира популацията на бездомните кучета в София„.

Екоравновесие си партнират с приюта в Богров, който е истинската помощ за стотици хиляди бездомни души – от кучета, през котки, че до прасета, коне и магарета.

Те приютяват бездомните животни, кастрират ги, грижат се за здравето и изхранването им и най-вече – стараят се да намерят дом за всички.

Може би ще ви учуди, но най-сериозен процент осиновители на кучета са чужденци. Веднага ви казвам и основната причина – в много държави в Европа, както и в Канада (за САЩ е различно в различните щати), за да осиновиш животно от приют се плаща твърда сума. За Дания мога да кажа, че е средна цена от 3000 крони, за Канада – близо 900 долара.

В България не само, че е абсолютно безплатно, но и получаваш животното обезпаразитено, ваксинирано, чипирано, с паспорт, а и не заплащаш за транспортните разходи. Ако желаеш, можеш да направиш дарение на приюта под формата на финансови средства, храна, медикаменти или друго необходимо, но НИКОЙ не те задължава да дадеш за осиновеното животно повече от любовта и грижите си.

Приютът в Богров обаче се издържа изцяло от дарения и се ръководи изцяло от доброволци. Същото е и с огранизации като Let’s Adopt. Изцяло доброволци! На които им е невъобразимо трудно да откликнат на всеки сигнал и да помогнат на всяка нуждаеща се душа.

Често съм срещала и чувала хора да им се ядосват, че като видели блъснато или изоставено куче някъде, звъннали в приюта и никой не спасил животното.

Хората там едва смогват да се грижат за сегашните си питомци и нямат нито времето, нито физическите сили да действат като бърза помощ и отряд за спешно реагиране при застрашени животни, колкото и да им се иска… Отделно, че разполагат с едно единствено транспортно средство – бус, който получиха преди изветсно време като дарение.

И въпреки това доброволците от приюта в „Богров“ вършат изумителна работа!

Към момента те са намерили дом на 5086 четириноги и са кастрирали 9469.

Бройката непрестанно расте и можете да я видите официлано публикувана на първа страница на сайта им тук.

През годините приютът се е справял с много предизвикателства, благодарение на подкрепата на дарители и доброволци, но ето че сега е изправен пред истинска катастрофа и то не заради друг, а заради Столична община…

Ще си позволя да цитирам написаното в сайта на приюта относно надвисналата опасност:

С препълването на приюта идват и проблемите – почти всичките ни животни прекараха кучешка кашлица, в момента пък имаме епидемия от гиардия.

Скъпо, много скъпо е да се лекуват 250 животни едновременно… И все пак – благодарение на вашата помощ, на даренията и смс-ите ви, макар и трудно, все някак щяхме да се справим. 

Злината обаче никога не идва сама. Тъкмо сега, след най-изтощителната финансово, емоционално и физически, есен; на прага на отоплителния сезон; тъкмо сега трябваше да приключи съдебния ни спор със Столична община.

С две думи – „Фермата“ е извън районите за сметоизвозване и ние плащаме на частна фирма за услугата. Според общината обаче, дължим данък сметоизвозване в размер на 4000 лева годишно.

И сега, след края на обжалването ни, стана ясно, че имаме седмица, за да ги платим. Направихме го, събирайки всяка налична стотинка, планирана за отопление, лекарства, храна…

А „Фермата“ не може да се сложи на пауза, докато съберем пари. Клиниката има нужда от пелети за отопление (за пускане на парното в приюта, дори не мечтаем на този етап), кучетата имат нужда от лекарства и храна.

15 възрастни кучета (сред тях са Буена, Чиитоз,Хари, Бобчо, Тигър – все кучета, прекарали в клетка над пет години) получиха шанса на живота си – билет за осиновяване в Холандия. И вероятно ще изпуснат този шанс, докато ние жонглираме със стотинките, останали ни за толкова много нужди…

Заедно спасяваме животи. Но днес сме на прага на катастрофа – щастието и здравето на 250 кучета зависят от вас.
Ако имате желание и възможност да ни помогнете в този труден момент, молим ви да направите дарение за „Фермата“:

Опциите за дарение са няколко – чрез PayPal, ePay, DMS DOG или дарение по банков път, като детайлите са публикувани тук – http://arsofia.com/bg/60553/трудни-времена-за-фермата/

Винаги можете да отидете на място в приюта и да видите за какво става дума, или пък да занесете храна, да разходите кучетата (доброволци се събират всяка събота и разхождат кученцата). Най-прекрасно би било, ако можете да приберете у дома някое от животните там! Повярвайте, няма по-предано, послушно и любвеобилно куче от осиновеното такова! Те разбират абсолютно всичко и знаят прекрасно, че сте ги спасили от улицата и сте им дали любов и подслон.

250 кучета са заплашени да се озоват на улицата. Нека заедно помогнем на приюта да продължи страхотната си дейсност и нека си спомним, че едно от нещата, определящо ни като добри или лоши хора е именно отношението към животните! И повярвайте, безразличието е равно на престъпление.

Котешки календар за 2018

Въпреки че според Китайския календар 2018 ще бъде годината на Жълтото земно куче, ние искаме да ви представим един по-забавен и интересен календар – този а лудите котки!

Който някога е делил дома си с мъркащите и мекички проклетии, е наясно колко изумително създания са това. Поведението им често е неадекватно или поне ние хората не можем да го разберем, но едно е сигурно – с коте никога не е скучно.

Илюстраторът – Lingvistov, е създал страхотни илюстрации, които забележително точно показват какво е да съжителстваш с котка.

Предлагаме ви ги да им се порадвате и вие: