А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението, той усеща и се буди. Но няма проблем, ще се разхождам, добре е и за мен да съм на въздух и да се движа. 

Слушам музика на слушалки и си гледам телефона. Да, майките винаги ги съдят, че си гледат в телефоните, защото никой не се замисля, че това им е прозорецът към света и връзката с останалите, а често и единственият начин за развлечение. 

Нямаше как обаче да се забавлявам с инстаграм и фейсбук, защото измежду всички котки, кафета, екзотични дестинации и смешни клипчета, излизат и новините за случващото се в Украйна. 

Знам какво става там, няма как да е иначе. Знам, че преди няма и 24 часа руснаците са пуснали бомби над детска болница и родилно отделение, както и над училища… Знам, че са посегнали и на хуманитарните пътища, както и че вече военните им престъпления са толкова многобройни, че се губи бройката.

Знам прекалено много, но ето че сега и видях – снимки, видеа от бомбандирания майчин дом… И сърцето ми се сви като убодено с нещо много, много остро…

Едната ми приятелка беше споделила статия във фейсбук по въпроса и изрично беше написала, че хора с лабилни нерви и родители по-добре да не отварят линка. Благодаря ѝ за това предупреждение, защото моята психика изключително трудно понася сцените на насилие и нещастие. Не мога да ги изтрия от ума си в продължение на години, тормозят ме, страдам и затова гледам да не си ги причинявам.

Нека това не се разбира като безразличие, напротив. Въображението ми прекалено добре може да възпроизведе чутото/прочетенето и цялото ми същество да се свие от ужас и мъка.

Особено когато става дума за деца, сърцето ми трудно понася. Затова не искам да виждам кадрите от бомбандираните болници, училища, жилищни блокове в Украйна… още трудно се възстановявам от онзи кошмарен случай на открита стрелба по родилки и новородени в Афганистан преди две години. Още ме избива на плач.

Така и тази сутрин очите ми се наляха със сълзи и за да не се разплача насред улицата, вдигнах поглед от телефона. Той попадна върху една от котките на съседите, пусната свободно да тича из квартала. Слизаше от някакво дърво и с леко подскачане по поляната се насочваше към поредното си котешко приключение. 

Изведнъж ми се прииска да съм котка. Без значение каква, но котка, която си ходи по котешките си занимания, вълнува се от птиците в храстите и купичката си с храна, обича да си чисти козината и да спи на топло. Котка, която има капацитета да осъзнае едва шепа от случващото се около нея, а за останалия огромен, пъстър и необятен свят дори си няма идея. 

Котка, която не знае, че точно в този момент някъде там майки и деца страдат по неописуем начин. Котка и нищо повече.

Трудно е, толкова е трудно да живееш в наши дни и пак аз съм една от големите късметлии. Чак ми става неудобно малко, че аз имам лукса на моя спокоен живот, а други не. Защото с какво съм по-различна аз от украинките в унищожената болница?

Старая се да правя каквото мога, за да помогна, което в моя случай се изчерпва до даряване на средства и молби скоро този ужас да приключи. Молби за по-малко засегнати, по-малко ранени, никакви мъртви. 

Не знам дали молбите помагат някак… 

Животът обаче продължава, слънцето изгаря и залязва без значение какво се случва у нас и по света. А на мен някакво успокоение ми носи единствено, като виждам колко много се прави за страдащите в Украйна и на бежанците от страната. Да виждам толкова много организирана помощ и стремеж да се спасят възможно най-много страдащи, ми помага да си върна надеждата, че скоро пак всичко ще е наред.

И дано повече бомби не падат над беззащитни и невинни цивилни глави…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Котешки календар за 2018

Въпреки че според Китайския календар 2018 ще бъде годината на Жълтото земно куче, ние искаме да ви представим един по-забавен и интересен календар – този а лудите котки!

Който някога е делил дома си с мъркащите и мекички проклетии, е наясно колко изумително създания са това. Поведението им често е неадекватно или поне ние хората не можем да го разберем, но едно е сигурно – с коте никога не е скучно.

Илюстраторът – Lingvistov, е създал страхотни илюстрации, които забележително точно показват какво е да съжителстваш с котка.

Предлагаме ви ги да им се порадвате и вие:

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

Първа част на историята, както и полезни съвети как се пътува с животно в самолет, можете да прочетете ТУК

Стигайки във Франфурт в 21ч местно време се оказа, че всички гишета, както и колцентровете на AirBerlin са затворени и трябва да чакам до 3 часа сутринта на следващия ден (иначе казано – да прекарам нощта на летището), докато отворят и ми дадат информация.

Питах всеки възможен човек на информация, почти се разплаках пред един, но никой не можеше да направи нещо различно за мен.

И така, с Кота останахме на летището да чакаме от 21ч в петък до 3ч сутринта в събота някакво спасение.

Налагало ми се е да спя на летището в Скопие и трябва да ви кажа, че там беше в пъти по-удобно. Но какво да се прави, задоволих се с металните груби седалки във Франкфурт, който имаха дръжки за ръце между местата, за да не можеш да легнеш.

Заредих си телефона в един ъгъл, седнала на земята, където имаше и други изтерзани души като мен, използващи контактите в стената.

С Кота обаче какво да правя? Вече ѝ се събраха повече от 5 часа в тая клета (от 16ч в петък, когато тръгнахме за летището). Дойде ми гениалната идея да ползвам инвалидната тоалетна, тъй като само тя беше с плътно затваряща се врата без една педя дупка c пода, а освен това беше доста широка и добре затоплена.

Инвалидните тоалетни (поне в чужбина) са много по-чисти от другите, тъй като се използват много по-рядко. Това също беше плюс и с Кота поне 5 пъти ходихме за по 10-15 мин в тази тоалетна, където пусках горкото животно от клетката да се раздвижи малко и да пие вода.

Притесних се, когато в един момент не искаше вече да пие, а бяха минали часове без да се хидратира. Тогава ѝ намокрих едно хубаво лапите и муцуната, че поне като се облизва, да поема влага.

Стана 4ч сутринта и гишето, което обслужваше AirBerlin отвори за моя огромна радост! Аз вече бях проверила всички възможни полети и имаше директен на Луфтханза до Копенхаген, излитащ след няколко часа, на който можеха да ме качат.

Да, но не… Симпатичната служителка много мило ми обясни, че BulgariaAir носят отговорност за ребукването на билета ми, след като съм изпуснала прикачванията по тяхна вина. А техните офиси (които са в София, не и на летището във Франкфурт) още не са отворили, затова трябва да чакаме до 7ч местно време, когато нашенците ще започнат работа.

А това, че служител на ЕърБерлин ме е заблудил с информация!? А това, че прекарах цялата нощ на летището!? А това, че ми дължат поне един сандвич, ако не настаняване в хотел за тяхна сметка, заради това закъснение?!

“Съжалявам, ръцете са ми вързани, докато не отвори офисът на компанията…”

Тих ужас за Кота и горчиви сълзи за мен, като вече се чувствах напълно отчаяна и убедена, че от тук няма да излетя никъде.

Какво да правя? Да се върна в София? Да потърся влак/автобус? Да си купя друг билет за друг полет?

Връщането отпадна като вариант, все пак бях минала половината път.

Влак имаше, но пътуваше за 9-10 часа до Копенхаген, а и тръгваше след 4 часа, през които все пак имах време да си разреша случая с полетите. Да купя друг билет се оказа изключително скъпо, а и следващите удобни полети бяха най-рано след 5 часа, нямаше смисъл да бързам.

Поне имах късмет, че на летището бяха отворени няколко магазинчета, от които да си купя вода и някакви неща за ядене, та 50-те евра, които баща ми набута в ръцете на тръгване, а аз му изсумтях, че в Дания ползват крони, ми подействаха чудесно (мислено се извинявах на баща си поне 10 пъти).

И най-сетне дойде заветния момент – българският офис на BulgariaAir отвори, но о, чудо – никой не вдигаше телефона!!! И аз, и милата служителка звъняхме нон стоп като на пожар на всички възможни телефони, включително и на вътрешните, които тя – служителката, имаше. Но никой не вдигаше…

Аз вече бях претръпнала към несгодите и реших, че тъпата родна администрация не може да ме изплаши. Щях да си купя билети за полета (пак на AirBerlin), който щеше да ме закара до Копенхаген (пак с прикачане на Берлин тегел), за да съм сигурна, че няма да пропусна и тази възможност. А и останалите удобни полети, след като изпуснах директните на Луфтханза, бяха чак в 14ч, което вече беше прекалено късно.

Служителката обаче, реши да дадем още 10 мин време на българите да отговорят, като допълнително реши да им пусне и имейл с описан моя проблем.

И така, в последните 20 мин, в които можех да купя билети за полетите, които ми трябваха, БългарияЕър не вдигаха, а аз вече вадех кредитната си карта, за да се разделя с 800лв за мен и 120лв за Кота за нужните полети, когато чудото се случи!

Милата, разбрана и толкова прекрасна, че исках да я разцелувам, служителка реши за последно да си погледне пощата и видя отговор от българите, че ми ребукват билета!!!!

Казват, че немците били студени, груби хора, криещи емоциите си дълбоко в практичните си души. Е, ако бяхте видели как тази сладурана зад гишето вика, пляска с ръце и подскача на място, ще разберете, че това са пълни глупости. Момичето беше толкова щастливо, а аз толкова невярваща какво се случва, че трябваше да има камера отстрани да снима, а бабите пред телевизора да плачат.

Вече бях спокойна, щастлива и свежа като репичка! След няколко часа щях да съм в Копенхаген, прикачването в Берлин изобщо не ме вълнуваше, на Кота все още ѝ оставаха 7-8 живота, така че всичко щеше да се оправи.

Наложи се отново да минем проверка на багаж, тъй като офисът наAirBerlin беше в публичната обща част на летището.

Сега по нов начин провериха Кота – накараха ме да я извадя от кутията и да я гушна, след което много бързо прекараха софтбокса през скенера да видят, че не нося бомба вътре и ми ги върнаха обратно, за да вкарам котенцето.

Трябва да ви кажа, че Кота беше абсолютен герои! Не само, че не се дърпаше, не драскаше и не изпадаше в истерии, а даже с желание и готовност влизаше в софтбокса си след всяко изваждане оттам. Тази кутия ѝ даваше чувство на сигурност и защита от околната непозната, враждебна и шумна среда, така че с готовност си стоеше вътре.

В дългите часове през нощта, докато чаках някаква развръзка на случая си, бях взела Кота, гушната под връхното ми яке. Тя се нагушваше плътно в мен, с муцунка под мишниците ми и така двете успяхме да поспим за час-два. Е, не може да се нарече точно сън, по-скоро дрямка, защото емоциите не ти дават да се отпуснеш, но все пак беше почивка.

Най-хубавото беше, че котето ми топлеше, защото дори и през август вечерно време на летищата става студено.

И така, към 13-14ч в събота вече бях в Копенхаген (за справка, от летището в София трябваше да излетя в 18ч и да пристигна в Дания в 22:30 същата вечер) и се чувствах истински щастлива и благодарна.

Тъй като идвах от Германия, дори не ми провериха паспорт на граничен контрол, а както вече казах – Кота не представляваше интерес за абсолютно никого никъде от всички места, на които бях с нея през последните 24 часа.

Изумителното беше, че за цялото това време, тя нито беше пишкала, нито нещо друго, а аз бях убедена (и подготвена), че няма да издържи и ще се изпишка в софтбокса си.

Кота обаче е страшен пич и за отрицателно време овладя изкуството на уюта и щастието – хюге. Сега живее като щастлива котка, похапваща датска храна и зяпаща през терасата преминаващите датчани с техните велосипеди.

Искам да ви споделя още, че след този случай съм искрено благодарна всяка вечер, като се сгушвам в собственото си легло в топлите завивки. Нещо, за което не се замисляме, но реално трябва дълбоко да оценяваме – че имаме къде да спим спокойни и защитени.

Ако някой има някакви въпроси относно пътуване с животни или друго подобно и смята, че мога да съм му полезна, или пък иска да сподели своя приключенска история за пътуване с животни, нека пише на editors@vitamorena.com