В предходната ми публикация относно никнещите бебешки зъби и съпътстващите ги драми споделих, че чета “Черно мляко” на Елиф Шафак – автобиографична книга, в която авторката изследва дълбините на душата и сърцето си и разсъждава може ли жената да бъде както успешен и признат творец, така и добра майка.
Елиф разглежда най-различни исторически примери на жени писатели и философи, които са се опитвали да се впишат в общите възприятия на обществото за това как трябва една жена да живее живота си – да е добро момиче, а след това грижовна майка, съпруга и т.н. Тя споменава и различни дами, които са взели решението, че в името на реализацията си в избраното професионално поприще, няма да създават деца.
Към момента съм до средата на книгата и всяка една дума на писателката, попада дълбоко в мен, сблъсквайки се със собствените ми мисли и мъчения по темата.
Можем ли да се реализираме успешно, след като имаме семейство и деца?
Най-лесно е да се махне с ръка и да се каже “Ама разбира се! Живеем в модерни времена, жената има право да бъде всичко, което пожелае. Sky’s the limit!”
Реалността обаче е съвсем различна и само който се е сблъсквал с предизвикателството на съвместяване на деца и кариера, знае за какво става дума (не обичам подобни генерализации на база конкретна житейска ситуация, но няма как).
Всъщност, трябва да подчертая, че говоря основно за жените.
Защото колкото и да се стараят, обичат и грижат, след раждането на бебето татковците се връщат скоропостижно към работата си, докато животът и умът на жената са подчинени на новороденото и то още от месеците на бременността.
Истината е, че мъжете трудно могат да разберат какво е да си майка, защото природата така ни е устроила.
Жената е тази, която износва плода, тя го довежда на този свят (до момента няма човек, който да се е родил по различен начин) и след това отново тя се грижи изцяло за него. Бебетата са силно привързани към майката най-вече, защото нейното тяло, глас и миризма са били първите познати за тях неща. Затова и новородените искат да се гушкат в майка си и плачат, ако не са на ръцете ѝ.
Та, няма как, така е устроен светът – докато мъжът може да разполага с времето и тялото си на 100%, жената е доста ограничена в свободата си.
Върху това се мъчи и Шафак, анализирайки себе и колкото може повече жени преди нея, сблъсквай се с едни и същи проблеми – ще продължа ли да бъда творец, след като стана майка? А ще бъда ли също толкова добра майка, колкото и творец? Мога ли да не бъда майка?
Преди доста години в един фризьорски салон чух как една от клиентките обясняваше за промяната в отношението ѝ към работата, след появата на децата. Тя обясни как преди да бъде майка е била много по-амбициозна и надъхана, постепенно обаче с появата на първото, а после и второто дете, фокусът ѝ се е изместил основно върху семейството и най-вече децата. Към края на работния ден тя мисли много повече за това как иска да си тръгне по-бързо, за да направи това и онова за вкъщи, както и всяко извъняване на телефона поражда в нея мисли първо за децата – “дали са добре или ми звънят, защото нещо се е случило?”. С времето нервната система на човек се износва, а страстта намалява, затова е някак нормално да ограничаваме фокуса си до най-важните за нас неща, което често са децата.
Мислейки върху този спомен, както и много други плюс потъването ми в книгата на Шафак, мога да сведа заключенията си само до едно – за всичко ти е нужно време, а то рязко намалява, когато имаш деца.
Не че не можеш пак да си работоспособен, амбициозен, идеен, творящ, щастлив и добре реализиран човек, но ти трябва физическо пространство за разгръщане на таланта, както и време за изпълнение. И най-вече – време за почивка! Защото дори и да имаш два свободни часа за творчество, ако мислите ти са претъпкани с притеснения и битовизми, не можеш да очакваш много от себе си. Но ако имаш първо два часа за някакъв вид разтоварване, а след това още два за проектите ти, то можеш да си сигурен, че ще сътвориш чудеса. Но как да намериш толкова свободно време?
Имам примери на доста жени с едно-две деца, които правят страхотни неща в кариерата си, нооо задължително трябва да подчертая, че те разчитат почти на 100% на грижите на отдадена баба, която взима детето след детска, грижи се то да е нахранено и т.н. Не че майката е абдикирала от битовите си отговорности, но до огромна степен е отменена от своята майка или пък тази на партньора. В по-заможните семейства това е платена помощ, предоставена от веща бавачка/икономка.
Та, каква е мисълта ми – много трудно би било грижите за дете, къща и семейство да се разпределят единствено между теб и в идеалния случай партньора, и да успееш да постигаш чудеса в кариерата си. Едно от всичките неща ще трябва да изчака за по-свободни дни и най-често това са мечтите ни. Без значение дали са мечти за пътешествия или изпълнение на отдавна замислени проекти, жертваме личното в името на общото.
Та, тази мисъл не е особено приветлива за майките, имащи амбиции да са супер жени, особено като се замислиш дали изобщо ще е останало нещо от креативизма, желанието и адекватността ти, когато най-сетне имаш възможност да се завърнеш към кариерните си амбиции и/или творчество.
Наскоро обаче в статия на “Свободна Европа” попаднах на името Урсула фон дер Лайен и интересния факт за нея, че има 7 деца.
Любопитството ми хвърчеше в небесата, докато търсех в Гугъл повече инфо за тази така интересна дама. Първоначално реших, че тия седем деца са общият брой между нейни три и да речем още четири на втория ѝ мъж, които той има от две различни жени. Мислех, че журналистът, споменал фактът за седемте деца, е търсил просто клик-байт за повече импресии и аз съм се вързала.
Оказа се обаче, че Урсула и единственият ѝ съпруг наистина се радват на седем общи деца!
Личността на Урсула е изключително интересна, затова нека дам някои от най-интересните и общи факти за нея (повярвайте, тази жена ще ви изуми!).
В момента Урсула е на 60 години и е един от най-добрите политици на Германия, а в момента има шанс да стане първата жена председател на Еврокомисията. Първоначално се насочва към икономическо висше образование, но в последствие се пренасочва към медицината. През 1987 г. получава лекарски лиценз, започва работа като лекар-асистент, а през 1991 г. се дипломира като Доктор по медицина, а идните 5 години ще прекара като домакиня в Станфор, Калифорния, където е работата на съпруга ѝ.
Урсула се завръща към образователната си квалификация чак през 1998 г., а през 2002 се дипломира като магистър по публично здраве към “Hanover Medical School”.
В политиката тя навлиза още през 1999 г. като член на християн-демократичната партия на Германия и оттам до сега възходът в политическата ѝ кариера е все напред и нагоре.
Относно децата, първото ѝ се ражда през 1987 г., когато тя е на 29 години и учи медицина. Урсула споделя, че колегите ѝ са били силно разочаровани от избора ѝ да стане майка точно сега и били убедени, че тя повече няма да се върне към науката. Седем деца по-късно (най-малкото ѝ дете е вече на 20, тоест го е родила на 40 години) и шеметна кариера, тя им доказва точно обратното.
Урсула е една от жените в немската политика, които активно се борят за подпомагане на младите семейства и най-вече майки. В свои интервюта тя споделя, че в Германия още тегне разбирането, че добрата майка е неработещата такава, тоест домакинята, посветила се на децата и семейството си. Именно това статукво Урсула разбива на пух и прах, както и притесненията на такива като мен, че не можеш да бъдеш и майка и успешна в кариерата си.
Разбира се, че на Урсула е имало кой да ѝ помага с децата, но с каквато и помощ да разполагаш, шест бременности (едната е с близнаци), шест раждания, кърмене, отглеждане на седем бебета, грижите покрай тях до превръщането им в самостоятелни индивиди, си е голяма работа!
Така че явно има начин, а ключовият мотив е да не спираш да вярваш в себе си и да се стремиш към развитие. Ако се поддържаме здрави и ни е писано да имаме дълъг живот, то можем да постигнем страшно много от мечтите си.
С удоволствие ще следя занапред кариерата на Урсула и съм благодарна на интернета (и Гугъл в частност), че ни улеснява в откриването на толкова много информация, която да просветли философските ни чудения и да ни подкрепи по пътя към личностната ни реализация.
Чували сме за метросексуален, лъмбърсексуален, асексуален, но за спорносексуален разбрахме едва вчера! Оказа се обаче, че явлението, което спорносексуалността назовава, се шири из социалните мрежи от поне две години. Става дума за мъжете, които държат да чрез селфи покажат колко добре оформени мускули имат. Визията на разнежен мачо се допълва от съответната прическа и кахърно изражение в стил джъстин Бийбър.
Vita Morena 