Д-р Бан Камуна: “Оставете тялото и кожата да си починат”

Как се отразява на кожата изолацията? Кои са предимствата и недостатъците?

Поради обстоятелствата, под които сме поставени, т.е. карантината, живота и работата ни ни се преместват от външния свят в границите на домовете ни. 

Изолацията има положителен ефект върху кожата ни, тъй като е изложена на по-малко замърсен въздух, ултравиолетова радиация и химикали, намиращи се в грима. Това, че сме в домовете си, дава шанс на кожата да се възстанови и регенерира.

От друга страна стресът, несигурността и загрижеността за нашето здраве или това на нашите близки, оказват отрицателен ефект над кожата ни.

Дехидратацията, повишеният прием на кофеин, липсата на витамин D и промените в хранителния режим и този на съня могат да променят способността на имунната ни система да регулира и детоксикира, създавайки възпаления по тялото.

Д-р Камуна, каквa козметика и процедури можем да използваме, докато стоим у дома? 

Въпреки че може да не сме изложени на влиянието на външната среда толкова много, като преди  по-рядко носим грим, все пак е важно лицето да се измива всеки ден. Освен това кожата трябва да се ексфолира до три пъти седмично, за да избегнете натрупването на мазнини, бактерии и мъртви клетки, които водят до възпаление.

85065707_151576089133136_5669727864354766848_n
Д-р Бан Камуна

Ако изберем да използваме формула, съдържаща домашни продукти, трябва да се спрем на нежен ексфолиант, който няма да увеличи раздразнението или причини микротравми на кожата.

За стимулиране на кръвообращението, регенерацията на кожата и производството на колаген се препоръчват целенасочен масаж и маски за лице с колаген.
Маските за лице с активен въглен, глина или зелен чай имат активни съставки с противовъзпалителен, почистващ и антибактериален ефект. Дермаролер с игли с дължина 0,3-0,5 мм може да се използва веднъж на две седмици като рутинна грижа за кожата у дома с цел стимулиране на колагена и отърваване от разширени пори. 

Сега е подходящ момент да изпробваме по-интензивно лечение за пигментните петна по кожата, като Витамин А „ретенол” и витамин С, след което нанесете хидратиращ серум и овлажнител. Препоръчва се използването на висококачествен слънцезащитен крем ако работим близо до прозорец, защото фотостаряващи ултравиолетови А лъчи може да преминат през прозорците.

За суха кожа e препоръчително да включим няколко слоя грижа за кожата. Вместо тежък крем, използвайте серум или хидратиращ тоник и масло за лице.

toa-heftiba-bcLE7reXFLM-unsplash

Ако кожата ви е мазна, почиствайте лицето си два пъти на ден с формула, съдържаща салицилова киселина, последвана от некомедогенен хидратиращ крем със слънцезащитен ефект сутрин и такъв с хиалуронова киселина за усилване на влажността вечер.

Контролирайте хранителните си навици, като избягвате стресово-ядене, причинено от пандемията. Храни с висок гликемичен индекс като захарни въглехидрати, както и млечни продукти могат да усилят акнето.

Ако кожата ви е склонна към зачервяване или розацея, използвайте овлажнител с ниацинамид, познат още като витамин В3, който се отличава с противовъзпалителни свойства и засилва защитната бариера на кожата.

В момента ние прекарваме много време на своите лаптопи, таблети и мобилни телефони и затова сме изложени на значителни дози синя светлина, причиняващи ”дигитално стареене“.

Това води не само до нарушения на съня или подуване на очите, но и до проблеми с кожата, като хиперпигментация, блед тен и податливост на бръчки. Трябва да се опитаме да ограничим потреблението като четене на истинска книга, а не на дигитална.

thought-catalog-Nv-vx3kUR2A-unsplash

Дезинфектантите и спиртът увреждат кожата. Как да й помогнем?

Антисептикът е химическо средство, което забавя или спира растежа на микроорганизмите по външните повърхности на тялото и предотвратява на инфекции. Антисептиците трябва да се разграничават от антибиотиците, които унищожават микроорганизмите вътре в тялото, и от дезинфектантите, които унищожават микроорганизмите, намиращи се върху неживи предмети. Въпреки това антисептиците често се наричат дезинфектанти за кожа.

Най-ефективните дезинфекциращи средства срещу COVID-19 са на алкохолна основа с поне 60 процента алкохолно съдържание. Те разтварят защитния външен слой на микробите и по този начин ги убиват.

Хората с алергии от всякакъв вид трябва да се консултират с лекар или фармацевт преди да използват антисептичен продукт без рецепта.
Някои антисептици могат да раздразнят кожата и да причинят алергичен контактен дерматит. Радостната новина е, че хлорхексидинът рядко причинява анафилаксия.

Сапунът и водата все още са най-добрият начин да обеззаразявате на ръцете си, но трябва да ги търкате поне 20 секунди. Може да използвате дезинфектант за ръце с поне 60% алкохол, ако няма сапун и вода.
Емолиентите се препоръчват след употреба, за да се избегне сухота и дразнене на кожата.

Домашните масла, например маслиново и кокосово масло и мед, съдържат хидратиращи, овлажняващи вещества и естествено антимикробни свойства. Използвате по-кратки, по-хладки душове, след това нежно почистващо средство на основата на лосион и дълбоко хидратиращ лосион или масло за тяло.

При сухо помещение използването на овлажнителите помага на кожата да се чувства по-малко суха и стегната. 

Маските и ръкавиците? А те как й влияят  на кожата, д-р Камуна?

Световната организация CDC официално препоръчват на всички, освен бебетата, да носят платнена маска или покритие за лице на публични места. Маските трябва да покриват носа и устата ви. Внимавайте да не докосвате очите, носа и устата си. Мийте ръцете си веднага след като свалите маската. 

emiliano-vittoriosi-WnHEf-8hNwU-unsplash

Въпреки че предлагат безценна защита, те могат да причинят прежулване на кожата и носа, а оттам и потенциална инфекция. 

За профилактика трябва да се поддържа кожата чиста, добре хидратирана и овлажнена и да се прилагат бариерни кремове поне половин час, преди да се поставят маски. Трябва да се сваля маската на всеки 2 часа и лицето да се почиства отново.

А какво да кажем за носенето на ръкавици?

Съветите на Световната здравна организация WHO останаха непроменени от началото на глобалната епидемия: мийте ръцете си, не докосвайте лицето си и спазвайте дистанцията.

Ръкавиците не винаги са полезни, особено ако не се използват правилно. Истината е, че този вирус не се абсорбира през кожата и носенето на ръкавици не замества добрата хигиена на ръцете.

Избягвайте да носите ръкавиците продължително време. Те ще омекотят кожата и ще я направят податлива на увреждане. Избягвайте повторното използване на ръкавиците за еднократна употреба, тъй като вероятността от заразяване на кожата е висока.
Внимавайте при сваляне на ръкавиците, не докосвайте външната повърхност с голи ръце. Измийте и подсушете ръцете си веднага. Използвайте овлажнители няколко пъти дневно, за да насърчите заздравяването на кожата.

Вероятно някои дами ще се изкушат да потърсят своя дерматолог за ботокс или филър. Какво бихте ги посъветвали?

По време на изолация е хубаво да се концентрираме върху здравето на тялото си и начина на хранене. Да оставим тялото и кожата си да починат. Правете редовни разходки, упражнения за релаксация и йога. 

Опитайте балансирана диета с омега-3 и магнезий. Избягвайте кафе и алкохол, които повишават кортизола в тялото. Яжте плодове и зеленчуци, богати на витамин D и антиоксиданти, включително гъби, боровинки и спанак. Наспивайте се. Пийте достатъчно количество вода. 

Реклама

Когато светът се завърти отново

Вижда му се вече края – за Дания периодът на карантина трябва да приключи на 13 април (точно след великденските празници по католическия календар).

Премиерът Мете Фредериксен “потупа” нацията по рамото за общите усилия да се намали разпространението на вируса и заяви, че ако устискаме още две седмици на самоизолация и спазване на предпазните мерки, няма да бъде удължено извънредното положение. Това подейства по-ефикасно от всякакви наредби, заплахи и глоби и хората твърдо се решиха, че няма да проиграят шанса си за постигане на “свобода” и най-вече – здраве.

Разбира се, нека не се разбира, че улиците на Дания са празни. Определено човекопотокът е в пъти по-рехав от преди, но продължихме да правим разходки из паркове и градини, като всеки се стараеше да е на нужното разстояние от другите хора. За тия, които нарушават забраните, има солени глоби, а гражданското съзнание на обществото действа силно като коректив и не си мълчи, като види нарушения. Защото в крайна сметка от нас самите зависи да действаме единно, за да не си усложняваме положението и застрашаваме здравето.

fuu-j-r2nJPbEYuSQ-unsplash

Мислех си обаче как ще изглежда реалността ни, когато най-сетне се завърнем към “старото” ежедневие.

Подозирам, че първо ще завладее еуфорията – всички ще се юрнат да се прегръщат, целуват, ходят по ресторанти, барове, дискотеки, паркове, градинки и какво ли още не. Градският транспорт ще се задръсти от бързащи да идат не просто на работа, а на конкретното си работно място, което сега ще се чувства като истинско забавление. 

andrew-bui-z7rzbFHXym0-unsplash

Та, казано накратко – хората ще се потопят и опиянят от социални контакти и свобода на движението. 

След това обаче си мисля, че ще настъпи очакван “махмурлук”, а именно – умора от цялото това препускане през всички мечтани за вършене след края на карантината неща. Неминуемо ще дойде и стресът, като осъзнаеш изведнъж колко много работа имаш да вършиш. То може и да не е чак толкова, но на фона на предишните седмици наложен мързел, ще се усеща като планина от задължения.

В някакъв момент ще почнем да се улавяме как с лека меланхолия си мислим за времето, когато беше задължително да си стоиш вкъщи и да не шаваш никъде.

Но човешката природа има тази уникална способност първо да мрънка за едно, искайки друго, а като го получи, да жали за предишното. Това произлиза основно от невъзможността ни да живеем тук и сега, а постоянно мислим за вчера и утре. 

Не мога да спра да си мисля и за все по-бързо нарастващия процент хора, останали безработни или с намалени заплати, за които сегашното положение не се усеща, като принудителна домашна ваканция с четене на книги и гледане на сериали, а кошмарен затвор от мисли “как, по дяволите, ще се справя през идните месеци?”.

Имам много познати, работещи в туристическия бизнес, които с притеснение гледат към идващите месеци, които не вещаят нищо добро за този бранш.

jed-villejo-bEcC0nyIp2g-unsplash

Но няма много какво да се направи, освен да се стараем да се подкрепяме едни други и да сме гъвкави в намирането на нови решения за провалените планове.

Припомнете си: И точно, когато мислехме за второ дете

Каквото и да е, цялата история около коронаворуса дава някои ценни уроци на човечеството, като най-важният ми се струва този, че всички сме свързани.

Ние сме един невероятен жив организъм и решенията на всеки от нас пряко засягат и другите. Като ефекта на пеперудата – тя размахва криле тук, а полъхът им се усеща на другия край на света.

designecologist-P1sMtXL4jow-unsplash

Затова нека по-често си напомняме колко сме важни самите ние, нашите действия, решения и бездействия, защото от тях зависи не само нашата съдба, но и тази на буквално останалия свят.

Прочетете още: Пролет пукна, ние не, ама не точно

 

Пролет пукна, ние не, ама не точно

Едва втора седмица от извънредното положение или т.нар. карантина, а се усеща като поне месец.

В Дания, където живея, детските градини, училища, магазини (различни от хранителни) и офиси затвориха на 9и март, като обаче много хора се карантинираха още преди това, предвид нарастващата опасност от зараза.

Уж до 13и април ще продължи цялото нещо, но кой знае.

3ba441e3cc7a12064aa089d36242977d

Сюрреализъм от Kevin Dowd

Доста се чудех дали да пиша нещо по темата или не, най-вече защото не знам има ли изобщо смисъл и аз да се изказвам, да се обяснявам, да давам ум и разум и т.н.
Разбира се, че няма…

Всеки изживява по различен и личен начин цялата тази ситуация, аз мога да споделя единствено собствените си чувства и мисли. А те са доста объркани и противоречиви…

След като първоначалния страх премина, нахлуха много и различни усещания, всичките породени от бавното осъзнаване, че контролът над живота ми се е изплъзнал.

Плановете за смяна на професионалното поприще, както и заплахата от загубата на сегашната работа, не ми действат никак добре и се улавям как постоянно мисля какви са евентуалните сценарии за развои на събитията в идните месеци.

Радвам се, че прекарвам толкова време с дъщеря ми и имам толкова повече възможности да я гушкам, целувам, слушам как бърбори, как хитрува, как научава нови неща, как расте пред очите ми…

markus-spiske-WWX2bPqP-z4-unsplash
Но от друга страна загубих времето за себе си. Успявам да открадна час-два по време на следобедната ѝ дрямка, а вечер, когато тя заспи, е традиционното време за мен и мъжа ми да бъдем заедно.
Той пък се тормози, че хем е вкъщи с нас, хем не може да ни обърне внимание, тъй като има дори повече работа от преди и е закотвен пред лаптопа.

Изпитвам и яд… Ядосвам се, негодувам, а в монолозите си наум стигам до страшни обвинения към толкова неща и хора поотделно, както и към целия свят и отвъд него.

rod-long-pZQPimUQujs-unsplash
Това разбира се, са напълно излишни чувства, които тровят съзнанието и пречат на ежедневието. Отделно са изключително първични и елементарни.

Най-лесно е да се ядосаш и да обвиняваш друг, да търсиш виновни…

Хората обаче не сме съвършени и понякога почти съзнателно се оставяме на подобни първични чувства като гняв и страх, защото имаме нужда да “изпуснем парата”. Да избие напрежението и стреса през чувствата, може би и през сълзи, за да ни олекне след това и да се почувстваме някак пречистени.

Все още със страх се замислям какво ще правя, ако плановете ми за годината се провалят. Как ще е най-добре да действам след това, какви ще са щетите? Да продължавам ли упорито по същия план, който съм направила или да създам друг?
Прекалено бурни мисли, прекалено много варианти, още повече неизвестни.

anthony-tran-vXymirxr5ac-unsplash

Постепенно стигам до заключението, че ще е най-добре да действам ден за ден и да се фокусирам върху сегашните си задължения и отговорности, както и върху лесно изпълними задачи и планове, които биха ми носили радост и облекчение.

В крайна сметка и това ще мине, както всичко друго, било то добро или лошо. Няма да сме същите след цялото приключение и дълго ще трябва да се справяме с последиците от извънредното положение.

Но пък ще сме преминали (волно-неволно) през едно огромно приключение, страхотно изпитание, което ще ни е обрулило, но закалило доста, както правят всички преминати предизвикателства.

Затова и си повтарям, че трябва да държа фокуса си върху важните неща, а именно – семейството, здравето, щастието ни, а останалото все ще го наредим, няма как иначе.