Франка Виола, която променя не само съдбата си, но и цяла Италия

Обичам да разказвам за силни и значими жени, променили хода не само на личната си съдба, но и на тази на безброи други.

Затова сега искам да споделя историята на Франка Виола.

Родена на 9 януари 1948 година, Франка е първата жена в историята на Италия, която успешно се противопоставя на ужасяващия закон, задължаващ жените да се женят за своя изнасилвач. 

images

Франка Виола

Историята започва през 1963 година в родния ѝ град Алкамо, Сицилия, когато 15-годишната по това време Франка бива сгодена за Филипо Мелодия – племенник на мафиота Винченцо Рими.

Едва 23-годишен, Филипо вече бил започнал с престъпните си изяви и след няколко ареста за кражба, бащата на Франка разваля годежа.

Филипо заминава за Германия, а Виола продължава живота си, като след време се сгодява за друг мъж. През 1965 обаче Филипо се завръща в Алкамо и упорито се опитва да се върне отново в живота на Франка. След като не постига успех, решава да предприеме ужасяващи действия и в ранните часове на 26 декември 1965 година нахлува заедно с 12 въоръжени мъже в дома на Франка. Целта им е отвличане и въпреки съпротивата на семейството, те завличат момичето в автомобила си. Майката на Франка бива пребита, а 8-годишният ѝ брат Мариано бива също отвлечен, след като упорито се опитвал да брани сестра си и да не я пуска. 8 часа по-късно Мариано е освободен, но Франка е затворена в извънградската къща на сестрата на Филипо. 

www.rarehistoricalphotos.com

По време на съдебния процес. Източник: http://www.rarehistoricalphotos.com

В продължение на почти седмица момичето е било последователно насилвано и тормозено физически и психически от Филипо, убеждавайки я, че сега вече ще е принудена да се омъжи за него.

Въпреки ужасяващата ситуация и застрашаващата я съдба на “donna svergognata” – обезчестена жена (което в тогавашна Италия е сред най-страшните сценарии, по които да ти се развие живота) Франка категорично казала на насилника си, че няма намерение да встъпва в брак с него.

www.rarehistoricalphotos.com

По време на съдебния процес. Източник: http://www.rarehistoricalphotos.com

На 31 декември Филипо се свързва с бащата на момичето, за да уточнят детайлите по “piacata” – “помиряване” между фамилиите с цел женитба. Бернардо – бащата на Франка, се престорил, че е съгласен с условието, а през това време е съдействал на карабинерите, за да успеят да измъкнат Франка и заловят престъпника. 

Виола била освободена на 2 януари 2966 – 7 дена преди 18-я ѝ рожден ден, а Филипо арестуван. 

По-късно девойката споделя, че баща ѝ я е попитал дали иска да се омъжи за похитителя си, както повелява традицията или не, а след като тя отвърнала, че няма намерение да се обвързва по никакъв начин с Филипо, баща ѝ, както и цялото семейство, изразяват пълната си подкрепа за решението ѝ.

Последвалата вихрушка от събития разтърсила не само фамилия Виола, но и цялата страна. Повечето хора в града реагирали яростно срещу погазването на традициите и част от фермерските земи и имоти на фамилията били изгорени, но това не променило решението на Франка и родителите ѝ. Те започнали съдебен процес срещу Филипо с обвинения за отвличане и изнасилване.

71gxav44

Франка Виола

Интересен (и доста плашещ) факт е, че до този момент в южна Италия изнасилването е било определено от закона като престъпление срещу “публичния морал”, а не срещу личността.

Случаят на Франка добива феноменална популярност, като дори парламентът взема отношение, в резултат на което Виола печели делото срещу насилника си. Въпреки това италианският закон бива променен чак през 1996 г., когато изнасилването бива окачествено като престъпление срещу личността.

Филипо е осъден на 10 години затвор, който излежава, а две години след освобождаването си бива убит от италианската мафия.

На 21 години Франка се омъжва за детската си любов Джузепе Руиси, с когото имат три деца – две момчета и дъщеря.

Президентът Сарагат и папа Павел Шести, с когото Франка и съпругът ѝ имат лична аудиенция, изразяват публично подкрепата си към куража и несломимия дух на девойката.

Франка днес живее в родния си град и се радва на живота, за който се е преборила.

Franca Viola (9)

Франка Виола днес

Нека такива истории ни служат за пример, че винаги можем да променим посоката на съдбата си, стига да вярваме достатъчно в силата на духа и непреклонността ни. Както и че подкрепата на семейството ни никога не е за пренебрегване!

Реклама

Лукреция Борджия – красивата разменна монета на династически страсти

Незаконна дъщеря на папа, останал в историята със своите машинации, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, чествана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните фамилии на Италия, умела ръководителка на държавни дела, почитателка на изкуствата.

Това са неоспоримите факти в живота на Лукреция Борджия. Факти, достатъчни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на поколения творци след нея.

Около личния живот и тайните дела на тази жена, която не е оставила на света дори един сигурен образ от своята феноменална красота, се вихрят дяволски легенди.

Отровителка, развратница, кръвосмесителка, прелюбодейка, коварна отмъстителка… Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безброй са нейните биографии, близо двайсет филма са посветени на живота ѝ.
Романът на Жоаким Буфле, френски историк и автор на множество исторически трактати и романи, идва да възстанови автентичното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия.

Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни легенди, тази биография се противопоставя на измислиците и представя една любяща и ранима жена, изключително деликатна и интелигентна по природа, образована събеседница на най-големите умове на съвремието, но станала не по своя воля политическо оръдие на своя баща и на своя брат Чезаре.

Лукреция Борджия

Дневникът на Лукреция Борджия, херцогиня на Ферара, е написан в седмиците преди смъртта ѝ на 24 юни 1519 година. Тя е трийсет и девет годишна. С нея си отива потомството на папа Александър VІ, но не и потеклото му: в почти всички династии в днешна Европа има потомци на прокълнатия папа и все още във вените на стотици личности от американски фамилии, в Бразилия и в Съединените щати тече кръвта на Борджиите.

Лукреция пише заради своите деца, иска да им остави свое описание в стила на писателите от своето време. Приживе колкото я порицават и хулят, толкова я възхваляват и ѝ завиждат. Тя усеща колко неблагодарна е историята към нея, навличайки ѝ неодобрението, с което се отнасят към баща ѝ и брат ѝ Чезаре.

Въпреки това тя не се опитва да се оневини, да се оправдава за слабостите и лутанията си. Но, водена духовно от някои от великите мистици на своето време – по онова време Италия има своите живи светици, които влияят дискретно, но реално върху тогавашното общество и дори в дворовете на принцовете – и ползвайки се от тяхното приятелство, тя поема по пътя на промяната, опитва се да преосмисли живота си.

За това ѝ помага нейното искрено състрадание, на което никога не изневерява, и любовта ѝ към четенето: тази известна почитателка на четивото притежава една от най-богатите библиотеки на своето време, в която едни до други стоят жития на светци и духовни книги с поетични сборници, философски трактати и най-популярни творби.

Усещайки приближаването на смъртта, Лукреция желае да събере спомените си и да ги подреди в разказ – поука. Написани крадешком, най-често в ранните часове на деня, когато умората и треската я напускат за кратко, тези страници свидетелстват за припряността на пишещата ги, понякога за нейното отегчение.

В тях е описан без снизхождение животът на една от най-забележителните женски фигури през италианския Ренесанс. Белязани са и от духовните тревоги на една жена, която, след като е познала световната слава и се е поддала на нейните съблазни, е осъзнала колко суетна е тя.

Накрая, превръщайки се понякога в страници от съвременната история, за наше най-голямо щастие те се оказват предвестници на начина на мислене и на живот, характерни за хуманизма, чието скорошно изчезване тя прозрява много трезво – също като тежките китайски рози, които тя харесва и чиито нежни стебла се огъват, губейки едно по едно своите венчелистчета под съвместната атака на прекалено жаркото слънце и на непрестанните бури, след като са излъчили своите последни и най-деликатни ухания.

Другата Венеция – когато туристите си заминат

Свикнали сме да свързваме Венеция с пъстрия ежегоден карнавал на маските, както и романтичните гондоли, хилядите гълъби и разбира се, тълпите туристи.

Има обаче моменти, когато дори този град притихва, улиците се изпразват и гондолиерите остават без работа. Точно такъв период е улучил и фотографът Guido Gutierrez Ruiz.

Той е посетил Венеция в началото на март, за да установи с изненада, че градът е изумително празен и тих.

Гуидо е използвал момента, за да заснеме града както малцина преди това са успели – изчистен от туристи, така че красотата и романтиката му да изпъкват още повече.

Насладете се на фотографиите му, а повече за него можете да намерите в инстаграм профила му.

IMG_20180227_224401_193-5a993161e6930__880IMG_20180227_224631_316-5a99316725297__880IMG_20180227_224756_078-5a99316b87d28__880IMG_20180227_225122_536-5a99317098235__880IMG_20180227_225913_063-5a99317989073__880IMG_20180227_230010_493-5a99317de2bd5__880IMG_20180227_230054_049-5a99318308744__880IMG_20180227_230135_673-5a993187b3a08__880IMG_20180227_230529_334-5a99318ec8796__880IMG_20180227_230608_918-5a99319251e9b__880IMG_20180227_230700_198-5a99319877c9d__880IMG_20180227_230748_432-5a99319d6a05b__880IMG_20180227_231503_216-5a9931a06c99f__880

Прочетете още:

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

IMG_20180227_232253_472-5a9931a3ecf8d__880IMG_20180227_232339_746-5a9931a9237d8__880IMG_20180227_233209_581-5a99314655fbc__880IMG_20180227_233621_925-5a99314a34847__880IMG_20180228_124931_569-5a993151ca77e__880IMG_20180228_125037_364-5a993157c614c__880I-photographed-the-unimaginable-A-completely-empty-Venice-5a993bb23f19d__880I-photographed-the-unimaginable-A-completely-empty-Venice-5a9933c642b74__880

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Как да придадем коледен вкус на кафето

Ароматът на кафе е класически и любим на мнозина. Ароматите на Коледа пък са типично сезонни и идват от цитрусови плодове, печени сладки, борови клонки…

Lavazza дават няколко идеи как двете неща – коледните празници и кафето, да се комбинират с успешна, вкусна и още по-ароматна напитка.

Специалистите на компанията предлагат три лесни рецепти и съветват как да експериментираме с кафето, като добавим ванилия, канела или портокалови кори, смлян кардамон или черен пипер на зърна преди варене.

В предложенията дозировката е за двама и може да се ползва както за кафе машина с филтър, така и за кафеварка с 12 грама кафе.

Кафе с ванилия

За тази рецепта се препоръчва Lavazza Filtro Delicato, което съдържа в себе си характеристиките на кафето от Южна Америка. Бразилските натурални зърна от сорта „Арабика” придават сладост, а внимателеният подбор на зърната „Робуста” осигурява мек шоколадов завършек.

toa-heftiba-177828

Можете да опитате и с Qualita Oro: селекция от най-фини зърна 100% „Арабика”, отгледани в Латинска Америка, с вкус, който няма как да сбъркате и лек привкус на малц и мед.

Добавете ¼ ванилия в кафеварката, преди да го сварите.

tyler-nix-465427

Кафе с черен пипер

За тази рецепта препоръчваме Lavazza Filtro Tradizionale – превъзходна комбинация от внимателно подбрани зърна „Арабика” и „Робуста” със среден интензитет и нотки на сушени плодове и какао.

Опитайте и с Crema e Gusto: перфектна комбинация от интензивен аромат и вкус. Състои се от селекция висококачествени зърна „Арабика” и „Робуста” с приятно шоколадово покритие.

Прибавете три едро нарязани зърна черен пипер в кафето преди варене.

irene-coco-153263

Кафе с канела и портокал

Опитайте и с Qualita Rossa: най-емблематичната марка традиционно кафе на Италия. Той съчетава бразилските зърна „Арабика” и сладостта  на африканските и югоизточноазиатските зърна „Робуста” за интензивност и топли нотки на какао. Богато и ароматно кафе.

noah-battles-474159

Прибавете настъргана кора от портокал и пръчица канела в кафето преди варене.

Прочетете още:

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Античната и романтична Матера

Край езерото Комо – как живеят аристократите

DSQUARED2 най-сетне с бутик в София!

Dsquared2 откриха своя първи бутик в България! Магазинът е в топ 3 на най-добрите бутици на марката.

Индивидуалност, смелост и креативност са двигателят на Dsquared2 в модната им линия, която представлява забележителен микс от канадска иконография, италианска кройка и закачлива чувствителност.

Dsquared2 или защо добротата винаги е стилна

Началото
Годината е 1991. От Канада в Италия пристигат двамата братя Дийн и Дан Кейтън, заредени с идеи за моден стил, а четири години по-късно те представят първата си мъжка колекция, смесица от контрасти, спортни и блестящи, излъчващи сдържаност, а в същото време и екстравагантност.

За това, което линията представлява, братя Кейтън казват: „Роден Канада, живеещ в Лондон, изработен в Италия“.

Следват близо десет години на неуморен труд. През 2000 г., братята са избрани да създадат гардероба за Мадона за видеото на „Don’t tell me“. Партньорството им продължава в годините, но това е отключващият момент за работата им в бъдеще.

Техни клиенти и лица на колекциите им са Джъстин Тимбърлейк, Лени Кравиц, Рики Мартин, Нели Фуртадо, Саймън Уеб, Роби Уилиамс. Решаващо е сътрудничеството им със звезди от шоубизнеса и спорта. С Dsquared2 работят супер моделите Наоми Кемпбъл, Ева Херцигова, Каролина Куркова и Фернанд Таварес.

В шоуто на Кристина Агилера „Stripped World tower 2003“ танцьорите и самата звезда са облечени от Dsquared2. Риана, Фърги, Бритни Спиърс стават лица на бранда. Големи магазини на марката вече са отворени  почти във всички световни столици. Бийонсе, Майкъл Бубле и Бруно Марс са във възторг от стила и излъчването на дрехите и аксесоарите на бранда.

Признанието
Dsquared2 е канена от Световния Олимпийски комитет за създаването на облекла за няколко олимпиади. Канадският олимпийски отбор е изцяло обличан от марката.

06-10-2017 (168)

Dsquared2 се грижат за костюмите на много от делегациите на Олимпийските игри 2016 в Рио. Dsquared2 подпомагат много други спортни прояви, инвестират в басейни и спортни зали. Колекциите им са както за деца от 0 до 14 години, така и за възрастни, особено за тийнейджъри.

Братята Кейтън са носители на почти всички световни награди за мода. Измежду тях „La Kore4“, считана за „оскара“ на италианския моден свят. Наградата е за най-оригинален дизайнер.

Носители са на много други обществени и културни награди, както и такива от спортни и световни организации.

За първи път специално за моден сезон есен-зима 2017 Dsquared2 работят в съвместно с марката икона на връхните дрехи K-Way, известна с водоустойчивите си цветни и функционални якета, които са хит по целия свят. С термично запечатан цип, те могат да бъдат сгънати в малка торбичка и са ветроустойчиви, топли са и са изработени от дишащи материи.

„За нас е огромна възможност да работим с подобна емблематична марка. Развълнувани сме от огромната творческа енергия, която проектът предизвика и в двата лейбъла.

За този тип връхна дреха са характерни  големите детайли, каквито са огромните ципове, а тъканите и декорациите са неочаквано взаимозаменяеми. Тези якета са подходящи, както за мъже, така и за жени и пренасят планинарския дух в градската атмосфера“, казват Дийн и Дан.

„Be Cool Be Nice“
Bе Cool Be Nice® (BCBN) е глобално движение, предизвикано от борбата на един тинейджър срещу кибер тормоза и фактът, че един на всеки пет млади хора е жерта на този тип малтретиране.

1200px-Dsquared

Дийн и Дан Кейтън

“Онлайн тормозът е изключително опасен и може да предизвика трайни и негативни последици върху живота на младите хора.” – казват Дийн и Дан Кейтън.

Dsquared2 застават зад тази инициатива с интернационалния слоган “Be Cool Be Nice“. Колоритните и смели облекла и аксесоари на марката подкрепят движението за прекратяване на онлайн престъпленията срещу млади хора и деца.

От ноември 2017 г и в бутика в София ще бъде налична ексклузивната колекция, която дебютира със специална капсул колекция. Селекцията включва дрехи от деним, сует-шърти, ти-шърти и аксесоари. 

Създателите на колекцията казват: „Добротата винаги е стилна“.

Бутикът се намира на столичната улица „Съборна“ 11

Край езерото Комо – как живеят аристократите

Ако сте имали късмета да се разходите край езерото Комо, то сте останали възхитени от разкошните вили, сгушили се в района.

Това е едно от най-живописните кътчета в Италия, а гледайки невероятните къщи, няма как да не ти се прииска да живееш в някоя от тях.

Истината е, че има облагодетелствани от съдбата хора, които живеят в приказните крайбрежни вили или поне ги притежават. Надяваме се да знаят какви щастливци са и да оценяват истински това, което имат.

Благодарение на Vogue, днес ще ви отведем на пътешествие точно в една от тези къщи в Комо.

Тя с казва Villa Sola Cabiati и датира от 18 век. Първият ѝ собственик е бил завидно заможния херцог Gabrio Serbelloni, но неговите деца префасонират вилата в бароковия вид, в който ни е известна към днешна дата.

Интересен факт е, че в къщата са нощували Наполеон и жена му Жозефин.

Последните години вилката функционира като хотел (виж тук), така че ако разполагате с достатъчно средства бихте могли също да прекарате ден-два на това поразително с красотата и изтънчеността си място.

Ето и малко повече от Villa Sola Cabiati

Vila 1Vila 14Vila 13Vila 12Vila 11Vila 10

Прочетете още:

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Vila 9Vila 8Vila 7Vila 6Vila 5Vila 4Vila 3Vila 2

Tommy Hilfiger, Pitti Immagine Uomo и Флоренция

Tommy Hilfiger* обяви, че ще представи колекция Hilfiger Edition за пролет 2018 на 92-рия международен фестивал на мъжкото облекло Pitti Immagine Uomo във Флоренция, Италия, между 13 и 16 юни 2017 г.

„Представянето на мъжката ни колекция на този фестивал през февруари показа нашата насоченост към дигиталните продажби и иновациите. Радваме се, че отново участваме с иновативна и единствена по рода си инсталация“ – споделя Томи Хилфигър.

Jan 2017 - Rafferty Law, Presley Gerber, Julien Ocleppo, Tommy Hilfiger, Gabriel kane Lewis and Lucky Blue Smith in Hilfiger Edition_Web

attends Hilfiger Edition Fall2017 Presentation on January 10, 2017 in Florence, Italy.

„Продължаваме да бележим успехи в сферата на мъжката мода и Pitti Immagine Uomo е перфектното място, на което да представим колекция Hilfiger Edition“ – допълва дизайнерът.

Колекция Hilfiger Edition е вдъхновена от класиките в мъжкото облекло на Tommy Hilfiger, освежени с луксозни детайли и качествени платове. Дрехите оформят съвременния гардероб на мъжа и го карат да чувства увереност и комфорт. Облеклата са изискани и притежават младежки дух.

Четиридневното представяне на Hilfiger Edition е свързано с визията на Tommy Hilfiger за бъдещето на модната индустрия. Инсталацията за пролет 2018 ще представи уникални дигитални платформи за покупка, включително дигиталния шоурум на марката.

Гостите на събитието ще имат възможност да посетят и специално създаден бар People’s Place, вдъхновен от първия магазин на Tommy Hilfiger, открит през 1969 г. в родния му град Елаймара, Ню Йорк.

Jan 2017 - Mr Napoleone and Tommy Hilfiger at Pitti Uomo_Web

През януари 2017 г. Tommy Hilfiger представи колекцията за есен 2017 на същия фестивал. Тогава марката показа артистични инсталации с дигитални елементи, за да отбележи младежкия дух и иновативните течения, залегнали в основата на колекциите за есен 2017.

Дизайнерът Томи Хилфигър беше домакин на ексклузивното представяне на цялата колекция в Palazzo Corsini на специален коктейл за журналисти и фенове на марката, сред които Лъки Блу Смит, Рафърти Лоу, Гейбриъл Кейн Луис, Пресли Гербер и Джулиан Оклепо.

*Tommy Hilfiger e представен в България от SARKK SA.

Античната и романтична Матера

Преди седмица-две ви разказах за краткото ми пътешествие до Бари – един от най-подценяваните и в същото време прекрасни южни италиански градове. Тогава споменах за кратко и Матера. Исках да разкажа за този град в отделен материал, защото го залсужава.

Може би не сте чували никога за Матера, но заедно с Пловдив градът ще е Европейска столица на културата 2019. Освен това именно там се помещава едно от най-старите и запазени европейски селища. Става дума за стария град, който е нещо вълшебно.

IMG_20170218_131841

Решихме да отскочим до Матера – аз и най-добрата ми приятелка, след като нейн познат ѝ беше казал задължително да отидем да го видим, щом ще сме близо. И наистина бяхме близо – към два часа път с влак и 5 евро за билет.

WP_20170218_10_09_14_Pro

Пазете си билетите, защото само с този QR код можете да излете от гарата (а също и да отидете до тоалетната, като го маркирате)

Разкошно е да пътуваш през Италия с влак. Първо, за разлика от нашето нещастно БДЖ, там влакчетата са спретнати, чисти, пътуват по стриктен и богат график, тоест – имате различни опции за часове и дни, в които да стигнете от А до Б без проблем.

Този транспорт е и предпочитан както от местните, така и от туристи като нас.

IMG_20170218_115602

Та, в съботния ден избягахме от смрачилото се време в Бари и се озовахме в слънчева Матера.

Градчето е много малко, изключително подредено и китно.

Чувстваш се като в декор на някой романтичен и стар италиански филм, като в същото време не ти липсват всички удобства на модерния живот като силен wi-fi, например.

Единственото нещо, което имате нужда да знаете, като отидете в Матера, е Sassi или казано иначе Старя град.

Нямате нужда от карта или навигация, защото е невъзможно да се загубите там.

Навсякъде има табелки накъде да вървите, за да стигнете Sassi-то, така че няма страшно.

IMG_20170218_122152

Веднъж, като го откриете, ще остане впечатлени първо от стила на архитектурата там, после на самите цветове и не на последно място – географските чупки и капризи на природата в района.

IMG_20170218_131003

Какво имам предвид – ние влязохме в града, като слязохме по стъбли надолу, а самият град е на възвишение. Самите улички ту се спускат, ту издигат и ти постоянно се изкачваш или спускаш. Затова са нужни изключително удобни обувки, но повярвайте ми – заслужава си.

За обяд, който както вече уточних в предходните материали за Италия, се случва между 13 и 14ч, всички околни заведения се пръскаъ по шевовете, така че е добре да се ориентирате от по-рано. Не ни направи впечатление цените в ресторантите да са кой знае колко по-високи, при положение, че обядвахме в заведение в центъра.

Из града обаче щъкат онзи нахален тип хора, които се лепват за теб и ти предлагат срещу 20лв да ти направят туристическа обиколка и да ти обяснят кое какво е.

Личното ми мнение е, че това е абсолютно излишно харчене на пари, съвсем спокойно можете да разгледате сами града и да прочетете по табелките пред съответните забележителности (или в интернет) кое какво е. Въпросният екскурзовод най-много да ви разкаже някоя и друга измислена история, за да ви накара да си мислите, че не сте се минали, като сте му платили.

Този, който се лепна за нас, след като разбра, че сме българки, извади нашенски пари и визитна картичка на някакъв българин, като по този начин явно искаше да ни докаже, че е надежден, познава България и няма от какво да се притесняваме, а да му дадем всяка по 20 евро, за да ни покаже всичко, което вече бяхме видели и сами.

 

Най-прекрасното в стария град на Матера е, че там продължават да живеят хора така, както живеят навсякъде, просто в антични и романтични къщички.

Един ден ви е напълно достатъчен за този град, въпреки че ако имам как, с удоволствие бих отишла отново там, но този път с преспиване.

IMG_20170218_152105

Манастирът St. Agostino си заслужава да се посети, тъй като от терасата се разкрива уникална гледка към Матера.

WP_20170218_15_15_07_Pro

От терасата на манастира се вижда почти цялото Sassi. Към края на деня времето започна да се разваля и това придаде уникална атмосфера.

Иска ми се да видя изгрев и залез на това изумително място.

Ако се случи да посетите града, моля, напишете ми впечатленията си или ми пуснете някоя снимка на editors@vitamorena.com. Ще ме зарадвате истински!

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Решението да отидем в Бари – аз и най-близката ми приятелка, дойде спонтанно някъде преди Коледа и силно подхранено от безобразните промоции на WizzAir.

И тъй като скоро ми изтичаше членството, с което ползвах намаление на билетите, реших да разгледам как вървят цените към това време на годината.

Относно това членство към WizzAir, компанията го е измислила доста хитро – срещу 60лв, които плащаш еднократно при закупуване на билети, ползваш до -30% отстъпка от цената на всички билети на компанията. Важи точно 12 месеца от датата на закупуването и дава опцията за +1. Тоест, аз и още един човек, който може всеки път да е различен, пътуваме с намаление. Не можеш обаче да преотстъпваш членството си или иначе казано – не мога да взема билети за майка ми и баща ми. Вторият човек се води като придружител на членуващия в клуба с намаленията. Има опция за членство, която предоставя намаление на още до пет човека, но цената вече е по-скъпа – 120лв.

Та, бях в последните дни на членството си и точно тогава хитреците от WizzAir започнаха ударно с промоциите на билетите. И така срещу 19лв на човек (общо 20, защото си платихме и за конкретни места в самолета) се озовахме с билети за Бари, Италия. Летяхме в четвъртък привечер и се връщахме в неделя към полунощ, което изобщо не се случи точно така, но ако изкарате до края на историята, ще разберете повече.

Различни хора ни казаха различни неща, като чуха кога и къде отиваме, но общо взето всичко се свеждаше до:
– Вие луди ли сте да ходите в Бари, там няма нищо за гледане и правене!
– Вие луди ли сте да планирате пътуване за след два месеца и половина?
– Само гъз път да види ще ви е цялото упражнение.

Сега… Извинявам се предварително за израза, но да ви кажа много е приятно „гъз път да види“!

Обожавам да пътувам. Обожавам самото движение. Промяната. Шансът да поживееш дори и за няколко дена на друго място, в друга култура, да видиш нови и различни неща, дори и да не ти харесат, дори и да не се очароваш кой знае колко.

img_20170219_233629

От високо е винаги хубаво

Повярвайте ми, пътуването обогатява, разширява мирогледа и надгражда емоционалната ни интелигентност, тъй като колкото и невероятно да ви звучи, то дава различни отговори и нови открития за самите вас като личности.

Относно това, че нямало какво да се види в Бари, може би трябва да се уточни какво точно искаш да видиш?

Ако целта ти е да се снимаш на култови туристически места, съответно да се блъскаш с тълпи туристи, да попадаш във всички възможни туристически капани и да те третират навсякъде като турист, от когото искат да измъкнат повечко евра, то да – нямате място в Бари.

Бари е за тези, които искат просто да се отпуснат в италианска атмосфера, да усетят как живеят самите италианци, как се хранят и пият, какви са им порядките и на какво им миришат къщите.

img_20170219_122926

Освен това градът е само на час път от София. Докато се качиш в самолета и стюардесите си засуркат количката със закуски, и вече трябва да слизаш. Идеално!

Бяхме си наели квартира чрез Airbnb (който иска да тества платформата и да вземе 20 долара отсъпка при първа резервация, нека ползва този код), която представляваше малка стая с прекрасен изглед в апартамент на готини хора около 30-те, които също не бяха италианци (хазяйката Агата беше от някоя северна страна, а единият съквартирант беше от Черна гора).

Апартаментът беше малък, спретнат и сладко кокетен. Самата сграда се намираше до гарата и до центъра на града. Всичко ни беше на пешеходно разстояние. Най-много ми хареса как всеки път кооперацията миришеше на нечия вкусна манджа. Чесън, домати, печено месо, подправки… Личеше си, че някъде има смела домакиня, която не се притеснява да готви всеки ден и то много ароматно.

Изобщо не ни се наложи да ползваме градски транспорт в града, не само защото бяхме отседнали в центъра, а и защото Бари е достатъчно малък, че да не е проблем да се разходиш пеша докъдето искаш да стигнеш. Това обаче не означава, че няма трафик или пък тузарски магазини! София като е столица с 2-3 милиона души, да не би да си има фирмен магазин на louis vuitton 😉

img_20170219_112735

Като за малък град трафикът им е доста активен. Интересното при италианците е, че за тях светофарите и пешеходните пътеки не значат абсолютно нищо. Ние бяхме единствените, които послушно чакахме да светне зелено, за да пресечем, което автоматично разкриваше на всички, че не сме с италианска кръв. На пешеходните пътеки също е голяма борба за оцеляване, клаксони пищят отвсякъде, всеки си пресича както си иска и изобщо всички явно се мислят за безсмъртни.

Направи ми впечатление, когато едно моторче за малко не блъсна пешеходец, след като и двамата бяха в нарушение, как започнаха да си викат приятелски и да се целуват по бузите, тупат по рамото и после си продължиха, след като направиха задръстване.

img_20170217_154950_048

Другото характерно за тия географски ширини е сиестата. От 13 ч докъм 17-17:30 ч всички магазини са затворени! И не само. Целият град сякаш спира за момент и остават само гълъбите по улиците, но и те притихнали дремят по стрехите. И кои сме ние, че да нарушаваме една толкова древна и хубава традиция като сиестата, та се прибирахме послушно в квартирата си и спяхме лек следобеден сън, щастливо замаяни от разкошните вина, които пиехме с обяда и тънките пици.

И така стигаме до кухнята им. Италианската кухня е нещо наистина прекрасно, но за жалост това, което ние тук възприемаме за пица, няма нищо общо с това, което е там. А там ядох пица на всевъзможни места – квартална кръчма, ресторант в центъра, обикновено заведение, ресторант в стария град и т.н.

Тамошната пица – прословутата италианска, е истински тънка. Ама много! Към средата блатът почти липсва. Задължително се прави на пещ и на момента. Няма такива тактики като притопляне на заготовки. Съставките са горе-долу три, като основни са домати и моцарела.

Имам чувството, че само тук се опитваме да побългаряваме всичко и пицата да е с по-стабилен блат (хляб да има, да не остане случайно някой гладен), а отгоре е изсипано какво ли не – от пилешки ролета, през царевица (?!) до още малко цяла пържола, че българинът да не се почувства измамен какво е получил срещу парите си.

Другото интересно е, че италианската пица е просто пица. Няма малка, голяма, средна и т.н. И цените ѝ вървят горе-долу еднакви – между 5 и 8 евро (във всички ресторанти, в които сядахме да се храним беше в този диапазон).

wp_20170217_14_24_35_pro

Примерна сметка от обикновено заведение. 21 евро за мин. вода, вино (750мл, червено), спагети и пица.

Интересното в традициите за хранене на италианците е, че те имат т. нар. „стартер“ или по нашенски „първо“. Този стартер обаче често може да ви наяде като основно, тъй като представлява антипаста или в най-лекия случай плато шунка и моцарела, поднесени с кошничка хляб.

wp_20170217_19_50_31_pro

Стартер

Самите сервитьори са страшно объркани, когато си поръчаш само едно ядене и се чудят какъв ти е проблемът, може би случайно не си видял страничката в менчто със стартерите?

И така, едната вечер се опитах да се храня като италианка.

След една чиния с разкошна, тънко нарязана шунка, бейби моцарела и хлебчета, после ми дойде пицата, която с вкуса си може да те разплаче и всичко това полято с най-хубавото розе, което съм пила.

wp_20170217_21_01_40_pro

Пицата след стартера

Повярвайте ми, не преувеличавам. За тази нация храненето не е просто ей така да се натъпчеш, а ресторантьорите не се стремят просто да вземат парите на клиентите си и да спестят от продукти и всичко още, от което могат.

wp_20170217_19_36_58_pro

Най-хубавото розе, което съм пила досега.

Единственото, което италианците правят бързо, е пиенето на кафе. То се случва сутрин на крак в някоя попътна сладкарница или кафене. И отново – само ние тук си играем с кафето на късо и дълго. Там имаш просто кафе. Останалото е капучино, лате, безкофеиново и т.н. Но кафето е малко, силно, пие се смело на една глътка, хапва се малък кроасан и се продължава накъдето си тръгнал, пресичайки смело на червено.

wp_20170219_10_15_10_pro

Ние отново бяхме единствените, които сядаха да си пият капучиното и да му отделят повече внимание, да побъбрят сутрешно и т.н.

Иначе обядът започва след 13ч. В 12ч първо една ли ще намерите работеща кухня. В този час всички още се подготвят, заведенията са абсолютно празни. След 12:30 започва леко раздвижване и между 13 и 14ч всички сякаш по команда се изсипват в ресторантите.

Вечерята пък започва след 20ч., че и по-късно.

Ние бяхме леко притеснени как в 19:30-20ч ресторантите са призрачно празни. Да ти е неудобно да седнеш. След 20:30-21ч обаче всичко рязко се променя, глъчката става типично италианска (много весела и шумна), носят се навсякъде ухания на хубави парфюми, а манджите следват една след друга.

Това с парфюмите не знам дали е просто случайност или какво, но с когото и да се размина по улиците там, то усещах силна и много хубава миризма на парфюм.

img_20170219_151628

Нямаше как да не ми направи впечатление и че италианските мъже се обличат и поддържат доста по-добре от българските… Италианците не се притесняват от по-ярки цветове, нито пък си мислят, че като се облекат достатъчно елегантно и добре, това подкопава великата им мъжественост. Даже напротив – там, ако италианецът си върже шалче на врата, ще се почувства още по-голям мачо и сваляч, както сигурно се чувства нашенецът с нова кожена диагоналка.

Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че обиколихме крайбрежната алея на Бари, плюс стария град и центъра няколко пъти. И беше чудесно!

img_20170219_122918

Времето бе така топло и слънчево, а водата така бистра и примамваща, че в един миг се почувствах сякаш е лято.

img_20170217_110924

Крайбрежната алея е добре осветенена вечер, има място за пешеходци и велосипедисти, както и пейки, на които да приседнеш и да гледаш в захлас разкошната морска шир, да мечтаеш за още пътешествия и нови, непознати земи.

img_20170219_122732

Старият град е като декор от най-хубавите италиански филми. Къщичките са една до друга, в специфичната архитектура, а от балконите се развява пране. Явно петък е денят за пране, защото по всички прозорци и тераси имаше опънати простири и се белееха весело чаршафи и гащи, а по улиците се усещаше миризмата на чисто.

img_20170217_114216

Пред много от къщичките има автентични италиански баби, които продават домашно направена паста. Половин килограм е към 4 евро, но не посмях да си взема от страх, че на летището ще ме накарат да я изхвърля от ръчния си багаж.

wp_20170219_11_34_14_pro

Ходейки из засуканите тесни улички на Бари, си мислех колко бих била щастлива, ако остарея в някой подобен крайморски град. Да съм весела баба с лилава коса, която дава стаи под наем и готви за наемателите си, като им разказва пиперливи истории от младостта си.

Има едни състояния на духа, когато ти е толкова леко, спокойно и хубаво, че с цялото си същество усещаш как всичко е възможно. Животът си заслужава да се живее точно за тези моменти.

Вторият ни пълен ден в града (събота) решихме да посветим на Матера, която е на час и нещо с влак от Бари.

За Матера разказвам отделно ето тук – Античната и романтична Матера.

Нека обаче спомена малко полезна информация относно придвижването с влак в Италия.

img_20170218_122145

Още снимки на прекрасната Матера ще кача в статията, специално посветена на града

Билетът до Матера струва 5 евро, което е смешна цена. За сравнение – автобусчето от летището до Бари, което пътува 30-40 мин, е 4 евро. С влак разстоянието град-летище е 15 мин и е на цена от 5 евро.

wp_20170218_10_09_14_pro

Пазете си билетите, че с този QR-код излизате от самата гара

Много важно за билетите е да ги пазете, защото много често са ви нужни, за да излезете от самата гара. Ние на летището трябваше да маркираме QR-кодът. Със същия код се влиза и в тоалетната на гарата, така че пазете билетите и не ги мачкайте 😉

И така, като всяко нещо и нашето кратко пътешествие дойде до своя край. Полетът ни беше вечерта към 22 ч месно време, така имахме възможност за последно да закусим и обядваме в Бари, както и да направим една хубава сиеста.

img_20170218_122025

Стегнахме багажите, а миризмата на паста с доматен сос и чесън ни изпрати от сградата, която бе наш дом за три дена. Стигнахме летището с влак за 15 минути, както уточних по-горе и вече започнахме да разпознаваме ясно българите около нас и без да чуваме речта им. Който е бил на международно летище, ще разбере какво имам предвид.

Минахме всички проверки на багаж, на паспорт и майчино мляко и зачакахме бординга. И тук дойде изненадата. Оказа се, че докато в Бари сме се радвали на почти лято слънце, в София е завалял (и натрупал!) сняг. Самолетът се забави с два часа, поради невъзможност да излети от София в посока към нас…

След полунощ вече бяхме излетели и с удоволствие проспах полета със слушалки в ушите. И точно се събудих, усещайки някак, че вече сме над любимата столица и се включи пилотът, за да ни каже, че ще се наложи да кръжим 20-ина минути, тъй като долу не можели да изчистят писта, за да кацнем.

Успокояващо, капитанът допълни, че имаме гориво за още цял час да кръжим, та да не се притесняваме.

След уреченото време вместо да съобщят, че се подготвяме за кацане, от пилотската кабина се включиха пак, за да кажат, че ще се повъртим във въздуха още 20 минути, които обаче бяха поне 30.

Не знам дали сте кръжали 40 мин със самолет на нещо, но вестибуларният ми апарат тотално се разстрои и започнах да се замислям дали няма да ми се наложи да ползвам хартиената торбичка на седалката пред мен…

Успяхме да кацнем благополучно. С радост плясках заедно с останалите пасажери. Поръчахме си такси (на летището се дава заявка на място лице в лице с диспечер и получаваш бележка с номер на колата, като така се спасяваш от копърки и тарикати).

img_20170220_021101

Към 3 сутринта вече си бях у нас, а в 7 без нещо трябваше да тръгвам за работа. Навън снегът се сипеше все едно е Коледа.

Заспах изключително щастлива и благодарна на цялата Вселена за последните няколко дни, както и че спях спокойно в собственото си легло, както и останалите пасажери, а не кръжахме още в небето.

Ако сте изчели всичко до тук, искам само да ви кажа едно голямо „мерсиии!“

И отидете да видите Бари 🙂 Нито ще ви излезе скъпо, нито ще съжалявате. Обещавам!

Още от пътешествията на Вита Морена:

Копенхаген – градът на щастието

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул