Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се между двама герои на входа на театър, за който дълго си мислех колко неправдоподобно звучи.

Няколко години след това обаче в ръцете ми попадна „Други цветове“ и тук вече перото на Памук ме покори. От тогава насам щом чуя, че има нов негов роман, го купувам веднага, без да ме интересува нито резензия, нито нищо друго.

Сега с удоволствие споделям информация за поредната книга на Орхан Памук, която излиза на българския книжен пазар – „Чумни нощи“.

Потопен в историята и зареден с напрежение, „Чумни нощи“ е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Завладяващата, драматична история ще зарадва всички любители на творчеството на прочутия писател и ще му спечели много нови почитатели.

Остров Мингер е перлата на Източното Средиземноморие и на него сравнително спокойно съжителстват мюсюлмани и християни. Когато през 1901 г. тук избухва чумна епидемия, местните жители започват да се обвиняват взаимно, докато броят на смъртните случаи главоломно нараства. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. 

След като разбира за мащабите на трагедията, султан Абдул-Хамид II изпраща на острова своя главен здравен инспектор, който обаче скоро е намерен убит. След него тук пристига младият доктор Нури, който ще се опита не само да овладее разрасналата се епидемия, но и да открие убиеца. Той обаче ще се сблъска с почти непреодолими трудности – от съпротивата на местните власти до упоритото нежелание на жителите на острова да спазват карантинните мерки.

Доктор Нури ще трябва да преодолее не само предразсъдъците на островното население, но и развихрилите се културни и религиозни борби, защото половината от жителите изповядват исляма, а другата – християнството. След като Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на заразата, жителите на Мингер са оставени да се справят сами. Опортюнисти, наивници и авантюристи се възползват от отчаянието на населението и парализиращия, вездесъщ  страх.

Орхан Памук описва по потресаващ начин възможните реакции на хората, изправени пред лицето на едно голямо нещастие като неудържима чумна епидемия: едни се страхуват, други я отричат, а трети разчитат на случайността, за да оцелеят. Разразява се истински огън от страсти, в който официалните власти само наливат масло. Те демонстрират желание да помогнат на хората, но всъщност вместо бързо да разрешат проблема, хвърлят цялата вина върху местните и единственото, което наистина искат, е заразата да не достига до техните уютни и луксозни палати. 

„Чумни нощи“ е уникален реквием за Османската империя, понесена от вълната на естествения си упадък, разтърсвана от националноосвободителни борби, изостаналост и суеверия, от конфликта между традиции и прогрес. Това е и изключителен исторически роман, който умело преплита фантазия и реалност, минало и настояще, принципите и страховете на Изтока и Запада. И макар че ни връща в едно донякъде забравено минало, безпощадно ни напомня настоящето.

За автора:

Орхан Памук е най-продаваният турски писател в световен мащаб, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Книгите му са преведени на повече от 60 езика.

Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. за цялостно творчество. През 2003 г. печели международната награда IMPAC за романа си „Името ми е червен”. Лауреат на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на немските книготърговци.

Носител на френската награда „Медичи” за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за „Сняг”. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание „Тайм“ го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. 

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Време за четене – „Музей на невинността“ на Орхан Памук и историята на една осъдена любов

“Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел” – така започва романа на носителя на Нобелова награда Орхан Памук, според световната критика върховното постижение в досегашното му творчество.

В един прекрасен пролетен ден Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето столично общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина.

Тази среща поставя началото на едно всеобхватно чувство, което променя изцяло ценностната система на Кемал.

Далечните братовчеди нарушават табутата на доброто общество и общоприетите традиции на Турция – от този момент подреденият живот на многообещаващ заможен млад човек се превръща за Кемал в обикновен параван, зад който протича истинският му живот, в който значение има само и единствено любовта.

Постепенно бляскавите заведения и празненствата на истанбулската “златна младеж” отстъпват място на тайни, откраднати срещи, евтини хотели и бедняшки кръчми, посещавани от обикновени хорица, осъдени да съзерцават с горчивина краха на мечтите си.

Животът на Кемал се превръща в поредица от ревниво съхранявани мигове, и той постепенно започва да изгражда музей на своята любов, изпълнен с предмети, съхранили аромата на тези мигове.

Осъдената му любов превръща Истанбул в град на мечти и сенки, сред които той търси да зърне случайно изгубената си любима. Гняв и разкаяние, отчаяние и измамни надежди – всичко това се овеществява в предметите, които Кемал съхранява в своя музей. Животът му, овладян единствено от любовта, постепенно се превръща в отражение на безкрайното търсене на Фюсун, и това безкрайно търсене го кара да преосмисли своя свят, който дотогава е приемал като даденост.

Този колоритен и невероятно вълнуващ роман отправя предизвикателство към читателя не само с размислите си за любовта, но и за брака, секса, страстта, семейството, приятелството и щастието. Освен трогателната и незабравима любовна история, изобилието на незабравими образи и събитията, осветляващи дълбините на човешката душа, “Музей на невинността” е анализ на развитието на обществото и културата на Турция през последните десетилетия на фона на неотразимо красивия роден град на автора – Истанбул…

За автора:
Орхан Памук е най-продаваният турски писател в световен мащаб, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г за цялостно творчество. През 2003 г печели международната награда IMPAC за романа си „Името ми е червен”. Лауреат на Наградата за мир за 2005г., присъждана от организацията на немските книготърговци.

Носител на френската награда „Медичи” за най-добър чуждестранен роман за 2005 г за „Сняг”. През 2005 г  става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание „Тайм“ го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

Днес тя щеше да е сред най-влиятелните жени в света

Да, ако беше наша съвременница, Грасия Наси с християнско име Беатрис де Луна щеше да бъде наричана бизнес дама и да стои начело на не една класация: на най-влиятелната жена в света, на най-богатия човек на планетата, на най-щедрия филантроп…

За българския читател Доня Грасия е почти непозната като име, но не и като филмова героиня.

Милионите зрители на „Великолепния век“ със сигурност помнят красивата дребна еврейка, до която опираше султанът всеки път щом закъса за пари.

Макар и второстепенна героиня в сериала, Доня Грасия съвсем не е била второстепенна фигура в Цариград – без нейните кораби доставките на ценни стоки от Изтока трудно биха стигали до харемите на метрополията, а без кредитите от нейната финансова империя разточителната Османска империя не би се оправяла на моменти.

Доня Грасия Наси

И все пак, ако Доня Грасия беше само една невероятно умела ръководителка на финансова и търговска компания, нейното име отдавна щеше да е забравено. Щеше да е забравена и греховната ѝ, забранена любов. Но тази жена е останала в историята, за нея се пишат книги… Защото Доня Грасия живее и работи в името на една мечта – да върне родината на своите братя и сестри, да възроди Обетованата земя на своите деди…

Годината е 1557-а. Красивата Доня Грасия държи в ръка фиала с отрова и прави последна равносметка на живота си, един живот, прекаран в гонения и бягство.

Родена в Португалия, приела по принуда християнството, тя не изоставя своята вяра и е принудена да бяга в Антверпен, после във Венеция, после във Ферара, за да намери радушен прием в Цариград на султан Сюлейман Великолепни.

Омъжена по еврейския обичай за свой роднина – своя чичо – с цел запазване на богатството, Грасия остава вдовица едва 24-годишна. А на плещите ѝ ляга отговорността за едно от най-големите състояния на Европа – банковата и търговска империя „Мендес“. Мнозина предричат залеза на империята под ръководството на една жена в мъжкия свят на Европа, но се оказва, че зад красивото чело на тази жена се крие интелигентен предприемач и стратег с желязна ръка, зад дребната, крехка фигурка – необуздана енергия и неутолимо желание за живот.

Доня Грасия Наси_задна корица

И „Мендес“ множи богатствата си, корабите на флотата ѝ кръстосват Стария свят, носейки подправки, източни тъкани и скъпоценности, банката отпуска кредити на крале и държави, дори на могъщия Сюлейман.

Но тази невероятна жена, дошла сякаш от бъдещето, не живее само заради парите. Напротив – те са средството да помогне на своя народ. Благодарение на нейните пари хиляди евреи намират нов дом в чужда страна, за да избегнат гоненията. Докато идва злощастната 1557-а, когато рухва най-мащабният спасителен план на Доня Грасия и предателство я докарва до нежеланието да продължи да живее.

Фиалата с отрова е решението. Но в този момент на вратата застава мъжът, когото Доня Грасия е мислила отдавна за мъртъв, любовта на нейния живот…

„Съдържателен и много интензивен исторически роман.“
„Франкфуртер щаткуриер“

Откъс изтеглете от тук – Gracia_145_210-1-17

За автора
Валдтраут Левин е немска авторка от еврейски произход, известна най-вече със своите исторически романи. Родена през 1936 г. в източната част на Германия, тя следва германистика, латински и театрознание. Поради месторождението си остава да живее в Германската демократична република. През шейсетте години работи като драматург и либретист. През седемдесетте години напуска държавната работа и се отдава изцяло на писането.

Валдтраут Левин

Авторка е на около 40 исторически романа. За творчеството си е получила множество отличия, сред които и Националната награда за литература на ГДР. След съединението на двете германски държави интересът към творчеството ѝ не намалява, напротив, издават я едни от най-реномираните издателства. Романът „Доня Грасия Наси. Еврейката от Цариград“ (2007 г.) е едно от най-известните ѝ произведения, претърпяло няколко издания.

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Истанбул е изумителен град. Фантастичен. Градът, в който се влюбих моментално и към който винаги се завръщам с удоволствие.

Градът, по който изпитвам повече носталгия, отколкото към родния ми Пловдив.

Спокойно мога да заява обаче, че Истанбул не е за всеки. Мултикултурната му, пъстра и шумна атмосфера, наситена със специфични аромати и необчайни гледки могат да понесат на определени хора.

Други ще останат неприятно изненадани, стресирани и може би леко погнусени. Зависи кой какво търси в пътешествията си и колко широко скроен е към нови култури и различни хора.

Цариград, Константинопол, Византион, Станбул – част от имета, с който градът е известен и до днес. Разположил се на два континента, горд със своя Босфор и богатата си култура, Истанбул е като машина на времето, която има способността да те върне няколко века назад във времето или да те изстреля напред в модерното и лукса.

До момента съм посещавала града три пъти – през летата на 2014 и 2015, и сега – началото на май, 2017 година. За жалост, при последното ми гостуване, установих, че явно кризата в Турция се усеща по-сериозно. Но за това ще разкажа малко по-късно.

Не бих искала да разказвам за местните забележителности, тъй като по различни туристически сайтове (и уикипедия) за тях е разказано много по-добре, отколкото аз бих могла да ви кажа.

Мога само да ви заръчам задължително (ама наистина) да минете през Синята джамия, да посетите Долмабахче и да отидете до Принцовите острови. Както и да пиете много чай и смело да хапвате от местната кухня. Няма да съжалявате.

IMG_20170501_111218565

Всички снимки съм направила с телефона си Moto Z Play, за който специално ревю можете да прочетете тук!

В този текст по-скоро бих искала да дам някои други насоки и надявам се полезни съвети и информация.

Като началото отново ще ви насоча по отношение на нощувките към airbnb. Възможността да отседнете в дом на местни не е за изпускане. Ще изживеете града по много по-добър и красив начин, отколкото ако сте в хотел (които навсякъде по света са еднакви).

IMG_20170429_170800885

Също така горещо ви препоръчвам да се настаните някъде в старата част или още наричана „туристическа“, където са всички интересни са виждане неща, а и морето е близо.

В момента цените на нощувките в Истанбул са изключително ниски. При последното ми посещение бяхме отседнали (заедно с най-добрата ми приятелка) ето ТУК и трябва да ви кажа, че беше просто великолепно! Идеален център, изглед към морето, тихо, чисто и спокойно.

IMG_20170430_144732901

По отношение на транспорта – вече два пъти пътуваме с „Метро“ и определено мога да ги препоръчам. Автобусите са нови, седалките са изключително удобни и забележително широки, винаги има стюард, както и безплатни кафе/чай, вода, сладко и солено.

Тръгват по разписание и пристигат по такова, никакви проблеми не съм имала с тях.

Когато пристигнете в Истанбул, най-умно и изгодно е да си вземете Istanbulkart. Това са пластики, които получавате срещу 5 (или 10) лири от всяка една бутка за вестници, туристическо дюкянче или подобно. Можете да си заредите картата на автомати, разположение непосредствено преди входа на метрото или пристанището.

С Istanbulkart пътувате без проблем на всички видове транспорт в града (метро, влак, трамвай,ферибот, marmarey – което е подводно метро, свързващо европейската част с азиатската), както и да си плащате за обществена тоалетна.

Важно е само да има пропусквателен пункт, на който да чекирате картата и да видите колко ви струва входа, както и колко пари ви остават в картата. Когато приключите с нея, можете да я върнете отново в някое магазинче за вестници край гара или спирка, като ще ви върнат депозита.

IMG_20170429_171230645_HDR

Никога не съм ползвала такси в Истанбул, но съм чувала, че са същите копърки като нашите юнаци тук и без да им мигне окото ще ви прекарат по по-дълъг маршрут, за да ви вземат колкото могат повече пари.

Самият трафик в града е кошмарен, а пешеходци и шофьори подозрително добре са усвоили италианските привички – всеки да се движи както си иска, без значение светофари и знаци, а клаксони да се ползват свободно и шумно.

Задължително трябва да сте с удобни обувки, забравете за токчета и платформи. Също така е най-добре да носите дълги поли или панталони, не за друго, а защото в нито една джамия няма да ви пунста с голи крака (без значение дали сте мъж или жена), с голи рамена и деколте и непокрита глава (това вече се отнася само до жените).

На входа на туристическите джамии ще ви се даде голям шал тип покривало за краката и/или главата, а вие от своя страна бихте показали добра култура, ако си измиете краката преди да влезете в храма. Не за друго, но в джамиите е абсолютно задължително да влезеш бос.

Ще ви изненада чистота в джамиите, която е просто изумителна на фона на това, колко много хора минават оттам, особено през “Султан Aхмед”.

По време на молитва, големите джамии затварят за туристи и после отново отварят. Всички джамии са безплатни за посещение. Вход има за места като Айя София, която е със статут на музей (и си заслужава да бъде посетена, уникално място е!).

IMG_20170429_110305144_HDR

Почти навсякъде е разрешено да газите зелените площи, като много от местните се възползват, като си организират пикници на полянките, които пък са перфектно поддържани.

И полека-лека стигаме до турската кухня. Лично аз съм ѝ голям почитател! Турският чай е най-хубавият и без значение къде го пиете – в заведение, ресторант или на улицата от улични търговци (такива обикалят с чашки и огромен парещ чайник на гръб), винаги е еднакво добър, ароматен и освежаващ.

IMG_20170429_171527552_HDR

Поглед от единия пешеходен мост

Турската закуска е разкошна. Тя представлява хляб (може да е плосък, арабски), масло, маслини (черни и зелени), домат, чушка (понякога е люта), твърдо сварено яйце, мерудия и ако сте много лакоми (като мен, когато става дума за турска кухня) – мед за десерт и дояждане на хляба.

Като основни ястия е задължително да опитате искендер кебап или адана кебап. От всичко, което съм яла, това са най-успешните и вкусни кебапи. Ще ви се прииска да имате още един стомах, защото много след като сте заситили глада, ще продължавате да ядете, понеже ви е вкусно.

IMG_20170429_112315529

Малка част от прекраската градина Гюлхан. Цветните лехи са оформени като паун!

За десерт (ако изобщо имате място за такъв) препоръчвам да опитате кьонефе. Това е сиропиран сладкиш, доста тежък, но омайващо вкусен. Веднъж опитате ли го, ще ви стане любим завинаги.

Иначе ако тествате тамошна баклава или кадаиф, ще установите колко по-малко сладки и захарни са от нашите тук.

IMG_20170429_110133866

Като тестени закуски можете да тествате гьозлеме, на което аз лично съм страстен почитател и пиде, представляващо лодка от тесто, пълна с различни неща – от масло и кашкавал, през сирене, доматки с кайма и т.н.

Не мога да се сдържа и да не похваля Moto Z с това какви разкошни снимки прави, включително и на тъмно.

Това, с което Истанбул ми направи непритяно лошо впечатление при последното ми посещение, беше непрестанното желание на всички ресторантьори и подобни да надписват сметки… Както и по-високите цени в заведенията.

При предходните ми две ходения всички се надпреварваха да те глезят! То не бяха баклавички for free със сметката, то не беше чай от заведението, рахат локум с кафето и още, и още, и още…

IMG_20170429_100319224_HDR

Да, в самото сърце на Истанбул сред закътаните сукаци се срещат и такива гледки

Всеки, когото си уважил с присъствието си в заведението му и с желанието си да му оставиш парите си, се чувстваше длъжен да се представи като невероятен домакин.

За жалост, от това вече няма и следа… Във всички заведения, в които седнахме, без значение в коя част на града се намират (туристическа, модерна, азиатска, европейска), усещахме как се опитват да ни „цакат“. И колкото да ми беше неприятно, трябваше да се разправям. Относно безплатните неща пък, такива вече изцяло липсваха.

Цените мога да кажа, че са като тук. Лирата е по-ниска, но реално стойността, която заплащаш, не е по-евтина. Кебапите започват от минимум 27 лири, като рязко тръгват нагоре, чаят варира между 3 и 6 лири, кафето е по същия начин, пидетата са между 16 и 26 лири средна цена. Гевреците, продавани на всеки ъгъл и площад на града също леко са си вдигнали цените – преди бяха по 1 лира, сега са по 1,25-50.

IMG_20170430_140332869_HDR

Много обикновено (и не особено чисто) улично заведение в азиатската част. Както се вижда, то е на няколко етажа. Сядаш на възглавничките и килимите, а сервитьорите ти носят всичко, от което имаш нужда. Единственото заведение, в което не се разправяхме за надписана сметка…

Разбира се, това поскъпване не е много и не е фатално, но ми беше единствено неприятно, когато трябва да обяснявам, че чай не съм пила, съответно не искам да го плащам.

image-0-02-05-45b67458e89179a2e37f5b9990a1f58d0907272cb5ba42b8cf0c7046265bd5a4-V

Може би знаете, може би не, но аз все пак ще спомена – в Истанбул (и цяла Турция) алкохолът липсва. Реално такъв има, но вие няма да го видите. Само в баровете се предлага ракия, вино, бира и т.н., в ресторантите такива почти липсват, в магазините също. Цигари също има, но са скъпи и с много неприятни некролози на тях (картинките на умиращите от тумор хора).

IMG_20170429_171230645_HDR

Наргилета се пушат навсякъде, като специфичният им и омагьосващ аромат се носи из въздуха на града, допълвайки уникалната атмосфера.

Като изключим тарикатлъка за сметките, хората са изцяло приятелски настроени, навсякъде се радват, като чуят, че си от България и засмяно казват „комши!“.

IMG_20170429_114252143_HDR

На площада пред Айя София имаше огромен килим от лалета за радост на всички

Туризмът е един от основните отрасли в града, затова всеки се стреми на туристите да им е добре, за да си харчат с кеф парите.

Въпреки тези негативи, които споменах, препоръчвам да посетите Истанбул поне веднъж! Градът може да ви впечатли по много начини, предлага абсолютно за всеки по нещо и няма да ви остави безразлични.

Истанбул никога, ама никога не спи и дори само 2 или 3 дена да му отделите, той ще ви впечатли толкова силно, че дълго след това ще си спомняте за него (и най-вероятно ще желаете да го посетите отново).

Ако искате да ни споделите за ваш любим град, можете да го направите на редакционната ни поща editors@vitamorena.com

IMG_20170429_163126571_HDR