Франка Виола, която променя не само съдбата си, но и цяла Италия

Обичам да разказвам за силни и значими жени, променили хода не само на личната си съдба, но и на тази на безброи други.

Затова сега искам да споделя историята на Франка Виола.

Родена на 9 януари 1948 година, Франка е първата жена в историята на Италия, която успешно се противопоставя на ужасяващия закон, задължаващ жените да се женят за своя изнасилвач. 

images

Франка Виола

Историята започва през 1963 година в родния ѝ град Алкамо, Сицилия, когато 15-годишната по това време Франка бива сгодена за Филипо Мелодия – племенник на мафиота Винченцо Рими.

Едва 23-годишен, Филипо вече бил започнал с престъпните си изяви и след няколко ареста за кражба, бащата на Франка разваля годежа.

Филипо заминава за Германия, а Виола продължава живота си, като след време се сгодява за друг мъж. През 1965 обаче Филипо се завръща в Алкамо и упорито се опитва да се върне отново в живота на Франка. След като не постига успех, решава да предприеме ужасяващи действия и в ранните часове на 26 декември 1965 година нахлува заедно с 12 въоръжени мъже в дома на Франка. Целта им е отвличане и въпреки съпротивата на семейството, те завличат момичето в автомобила си. Майката на Франка бива пребита, а 8-годишният ѝ брат Мариано бива също отвлечен, след като упорито се опитвал да брани сестра си и да не я пуска. 8 часа по-късно Мариано е освободен, но Франка е затворена в извънградската къща на сестрата на Филипо. 

www.rarehistoricalphotos.com

По време на съдебния процес. Източник: http://www.rarehistoricalphotos.com

В продължение на почти седмица момичето е било последователно насилвано и тормозено физически и психически от Филипо, убеждавайки я, че сега вече ще е принудена да се омъжи за него.

Въпреки ужасяващата ситуация и застрашаващата я съдба на “donna svergognata” – обезчестена жена (което в тогавашна Италия е сред най-страшните сценарии, по които да ти се развие живота) Франка категорично казала на насилника си, че няма намерение да встъпва в брак с него.

www.rarehistoricalphotos.com

По време на съдебния процес. Източник: http://www.rarehistoricalphotos.com

На 31 декември Филипо се свързва с бащата на момичето, за да уточнят детайлите по “piacata” – “помиряване” между фамилиите с цел женитба. Бернардо – бащата на Франка, се престорил, че е съгласен с условието, а през това време е съдействал на карабинерите, за да успеят да измъкнат Франка и заловят престъпника. 

Виола била освободена на 2 януари 2966 – 7 дена преди 18-я ѝ рожден ден, а Филипо арестуван. 

По-късно девойката споделя, че баща ѝ я е попитал дали иска да се омъжи за похитителя си, както повелява традицията или не, а след като тя отвърнала, че няма намерение да се обвързва по никакъв начин с Филипо, баща ѝ, както и цялото семейство, изразяват пълната си подкрепа за решението ѝ.

Последвалата вихрушка от събития разтърсила не само фамилия Виола, но и цялата страна. Повечето хора в града реагирали яростно срещу погазването на традициите и част от фермерските земи и имоти на фамилията били изгорени, но това не променило решението на Франка и родителите ѝ. Те започнали съдебен процес срещу Филипо с обвинения за отвличане и изнасилване.

71gxav44

Франка Виола

Интересен (и доста плашещ) факт е, че до този момент в южна Италия изнасилването е било определено от закона като престъпление срещу “публичния морал”, а не срещу личността.

Случаят на Франка добива феноменална популярност, като дори парламентът взема отношение, в резултат на което Виола печели делото срещу насилника си. Въпреки това италианският закон бива променен чак през 1996 г., когато изнасилването бива окачествено като престъпление срещу личността.

Филипо е осъден на 10 години затвор, който излежава, а две години след освобождаването си бива убит от италианската мафия.

На 21 години Франка се омъжва за детската си любов Джузепе Руиси, с когото имат три деца – две момчета и дъщеря.

Президентът Сарагат и папа Павел Шести, с когото Франка и съпругът ѝ имат лична аудиенция, изразяват публично подкрепата си към куража и несломимия дух на девойката.

Франка днес живее в родния си град и се радва на живота, за който се е преборила.

Franca Viola (9)

Франка Виола днес

Нека такива истории ни служат за пример, че винаги можем да променим посоката на съдбата си, стига да вярваме достатъчно в силата на духа и непреклонността ни. Както и че подкрепата на семейството ни никога не е за пренебрегване!

Реклама

Какво се случва в Судан и защо касае всички ни

Знаете ли кой е най-големият порок на нас хората? Селективната емпатия

Ще илюстрирам по най-лесния начин какво точно значи това – при пожара на Парижката Света Богородица, случил се съвсем наскоро, няма нито един загинал, трима са ранени и за едно денонощие са събрани близо милиард евро дарения (вече може да са и повече) от страна на мастития бизнес с цел реставрация на сградата.

Няма нищо лошо в това, даже е похвално, все пак става дума за една от най-значимите сгради в света, символ на европейското изкуство и човешкия гений.

В същото време обаче в Судан са се случили:

500 убийства;
723 ранени;
650 арестувани;
54 изнасилени;
1000 изчезнали.

Тези цифри нарастват главоломно с всеки изминал ден и дори не могат да отразят точната бройка на пострадалите сред масовите протести в страната.

Какво се случва в Судан?

Най-кратко казано – хората в страната протестират срещу военното управление и настояват за демократични избори и демократично избрано правителство.

Гражданската криза се засили през април тази година, когато военните свалиха от власт управлявалия от 1989 година насам (!!!) Омар ал-Башир*. Сформираният временен военен съвет обаче не пожела да изпълни исканията на протестиращия с месеци народ – демократично управление, а чрез груба сила се опита да наложи властта си.

На 3 юни ситуацията ескалира жестоко, когато военните решават да смажат протестиращите, нападайки лагера им. Стотици са избити, тежко ранени, изнасилени, а безброй тела биват захвърлени в река Нил в някакъв безумен опит за скриване на насилствените действия.

 

Важно е да се отбележи, че жените в Судан играят важна роля в протестите срещу диктаторската и военна власт, излизайки на улицата и призовавайки за промени. Те организират протести и въпреки страха си, се борят за своите човешки права.

Военната полиция обаче не само, че не се колебае да упражнява цялата си сила срещу суданките, но и прави нещо още по-извратено и ужасяващо – мъжете, изнасилили жени, взимат бельото им и гордо го веят като доказателство за деянието им и символ на тежко криворазбрано мъжество и сила.

D8KZDLsUYAM1PAb

Разбира се, военните не са глупави и старателно се опитаха да ограничат и дори изцяло да спрат достъпа в страната до социални мрежи като Туитър и Инстаграм. Протестиращите използват платформата не само, за да се организират, но и за да покажат на света какво се случва в страната и да молят за помощ. Защото те не искат нищо повече от това, което ние вече имаме – спазване на човешките им права и възможност за достоен живот.

880x495_cmsv2_280de857-b85f-504b-b10e-60d272024d66-3790788

22-годишната Алаа Салах е една от много жени, активно протестиращи срещу анти-демократичното управление на страната и бореща се за по-добър живот за себе си и останалите.

Можете да проследите част от публикациите за случващото се в Судан в Туитър тук – https://twitter.com/hashtag/sudanprotests или да прочетете детайлната статия на Financial Times по темата – https://www.ft.com/content/a78b55b2-86df-11e9-97ea-05ac2431f453

Кои са причините светът да не обръща особено внимание на кризата в Судан? Могат да се ограничат основно до три:

– Случващото се е в Африка;
– Засяга черни;
– Засяга мюсюлмани.

На белия свят някак не му се занимава с подобни неромантични проблеми на някакви друговерци от държавица в третия свят…

И ето така изпадаме в тежка селективна емпатия, а когато не показваме съпричастност, нито пък помагаме по какъвто и да е начин, а извръщаме глава, заставаме на страната на насилника и с нищо не сме по-добри от него.

Казаме си, че имаме достатъчно грижи, че не ни интересува, че сами са се докарали до това положение и какво ли още не, за да приспив съвестта си, удобно мислейки, че това на нас няма да се случи.

Дълбоко в душите си обаче знаем, че сме в грешка. Все пак една от най-силните божи заповеди е “Не убивай”, а винаги ни е повтаряно, че Бог е любов – към ближния, към семейството, към децата, към всички!

Защото всички ние сме абсолютно еднакво крехки – кървим, плачем, страдаме и се радваме, мечтаем, живеем и умираме.

Колкото повече се отдалечаваме от егоизма си, толкова повече се доближаваме до щастието.

Пък дано в някакъв момент в бъдещето успеем не само да се справим с климатичните промени, предизвикани от епахолната ни глупост, но и престанем да се избиваме, измъчваме и вредим взаимно, и престанем да подхранваме злото, скрито в човешката ни несъвършена природа.

*Интересен факт – ал-Башир се качва на власт през 1989 година, след организиран с  дейно негово участие военен преврат, свалил от власт Садик ал-Махди.