Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings.

Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев.

Фестивалът цели да наложи устойчиви практики за провеждане на екосъобразни масови събития на открито, като ще приложи редица мерки за опазване на локацията – мащабно почистване на плажа преди фестивала, лекции и дискусии с експерти, разделно събиране на отпадъци, минимизиране на потреблението на чаши за еднократна употреба. 

Ритуална Вечеря с нулев отпадък

Ritual Gatherings стартира на 30 юни, като спазва традицията да сложи начало на тридневното преживяване с Ритуална Вечеря, която тази година ще се настани между устието на река Камчия, морето и типичната за местността бяла дюна. Концепцията на вечерята също лежи на основното послание за устойчивост и намаляване на човешкия отпечатък върху природата, като ще предложи изцяло zero waste меню, стари приготвено с локални продукти от местни производители, типични за Североизтока. 

Изкуство с послание

Тази година един от най-големите и красиви плажове у нас ще се превърне в галерия за съвременно изкуство на открито с изложба на някои от най-обещаващите млади автори у нас, подготвена специално за фестивала от Мартина Йорданова – куратор в Национална художествена галерия.

Изложбата ще представи няколко различни форми на изкуство – скулптура, стрийт арт, съвременен танц, илюстрация, като всички те ще бъдат обединени от темата за намаляване на човешкия отпечатък върху природата, културното многообразие и приемственост.

Темата за екологията е интегрирана и в сценографския план, като основната сцена е специално създадена за събитието от шведския артист Philip Jakobsson и неговото студио FlipZurd, изцяло от дърво и естествени материали. В началото на май месец, софиянци ще могат да видят част от сцената, изложена на площада пред НДК, като част от Фестивала за светлинно дигитално изкуство LUNAR. Зрелищният спирален дизайн на творбите на шведския артист кара огромните дървени скулптури да “оживеят” през нощта, подкрепени от впечатляващи светлинни ефекти. 

Провеждането на фестивала на открита природна локация винаги е било в основата на концепцията, още от първото издание през 2017. Тази година всички посетители на фестивала ще имат възможността да се включат в зелени практики, дискусии за опазване на плажа, устието на река Камчия и плажните дюни.  

Партньори на проекта са общините Кюстендил, Троян и Шумен, Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, норвежкият артистичен колектив Pikene på Broen и ежегодният културен фестивал The Barents Spektakel в Норвегия, Музеят на Живото Изкуство/The Living Art Museum – Рейкявик, Исландия, Национална художествена галерия, Кулинарна Академия HRC, ресторант Космос, Музеят на хумора и сатирата в Габрово, Академия за изучаване на музикални технологии Sound Ninja и Фондация GLAS. 

Фестивалът има 5 направления: природа, музика, изкуство, ритуали и храна, основополагащи фактори за културната идентичност на всеки човек. Всяко от тях ще бъде засегнато под различна форма и в различни дисциплини, а екологията ще бъде основен фокус, съпътстващ всяка стъпка от преживяването на посетителите. 

Ritual Gatherings Festival & Forum 2022 ще продължи от 30 юни до 3 юли. Следете www.ritualgatherings.com , Facebook страницата и Instagram профила на проекта.

Билетите за Ritual Gatherings Festival & Forum 2022 са вече в продажба тук.

За Ritual Gatherings:

Ritual Gatherings ежегоден интердисциплинарен културен фестивал, съпътстван от серия градски събития, който съчетава музика, съвременно изкуство, традиционни ритуали, кулинарни и практически екологични практики.

Ritual Gatherings 2022 ще бъде уникално 5-дневно преживяване за July Morning, разделено на две части: 2-дневен форум в град Варна с презентации и дискусии, насочени към хора от креативните индустрии, последван от 3-дневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия с вечерна музикална програма с лайв банди и популярни имена от световната и локална електронна сцена, изложба съвременно българско изкуство на плажа, дискусии, работилници за духовни практики, спортни активности и занимания за деца. 

Колективът зад Ritual Gatherings организира още ежегодни почиствания на плажове, информационни кампании за намаляването на пластмасата и отпадъка, малки градски събития, изложби и кулинарни преживявания с известни шеф готвачи.  

Проект BGCULTURE-2.001-0117-C01 „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство – механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на  199 984 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът е част от ОП „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“.

Основна цел на проекта е прилагането на холистичен подход за съживяването на малки културни екосистеми, чрез събития и активности, насочени към ключовите участници в тях и с фокус – обмяната на опит и културни прояви с експерти от културния сектор в Исландия и Норвегия.

От една страна, проектът цели подобряване достъпа до култура в малките населени места посредством провеждането на серия регионални микросъбития,последвани от национален, мултидисциплинарен фестивал.

От друга – проектът цели и повишаване капацитета на местните културни оператори и творци, посредством провеждането на семинари, лекции, работилници и ежегоден професионален форум.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Реклама

Филмите на Алмодовар и невероятното удоволствие, което ми носят

Кадър от „Всичко за майка ми“

След близо две години закъснение снощи най-сетне гледах филма на Алмодовар от 2019 “Dolor y gloria” (или както е известен с английското си заглавие “Pain and Glory”).

Не знам защо ми отне толкова дълго време да видя лентана, но някак досега не усещах, че ми е дошло времето за нея. 

Нали знаете, онова чувство за конкретни филми и книги, с които трябва да се срещнеш в определен период от живота си, за да ги приемеш, разбереш или дори харесаш. 

Усещах, че досега моментът за този филм на иначе така любимият ми Алмодовар не е настъпил. 

Ето обаче, че снощи изгледах лентата и за пореден път се убедих колко невероятен режисьор и разказвач е Педро, какви фантастични актьори са Пенелопе Круз и Антонио Бандерас (между другото, и двамата открития на Алмодовар и негови музи, като именно той, благодарение на ролите, които им дава, а оттам и натрупаната за тях известност, им отваря вратите към Холивуд).

Пенелопе Круз беше споделила в интервю, че предпочита да играе не физически красиви персонажи. Тя даже молела гримьорите да я загрозят в повече, защото именно така успявала да разгърне героя си, да го изследва и пресъздаде истински. И е права, най-лесно е да играеш красавица.

Не бих си позволила да кажа “който не е гледал “Dolor y gloria”, веднага да поправи тази грешка, филмът е прекрасен”, защото творенията на режисьор като Педро са прекалено индивидуалистични и специални, и определено не биха се харесали на всеки, а и няма нужда. 

Филмите на Алмодовар все пак са изключително популярни, винаги предизвикват бурни реакции, но не бих казала, че са за всеки вкус и в това няма нищо лошо. Но и именно поради тази причина не си позволявам да ги препоръчвам на всеки, както и не съдя хората, които избират да не ги гледат или пък не ги харесват. Това е като с храната и напитките – някои вкусове и аромати са прекалено специфични, за да бъдат приети от всички. 

Докато гледах филма и особено след края му, се замислих колко много удоволствие ми носят творенията на Алмодовар. Нямам нужните сцениматографични познания и речник, за да изразя как точно лентите и използваните в тях изразни средства са ми повлияли, но мога просто да споделя, че всеки път усещам историята близка до мен, вдъхва ми чувство на уют и остава в съзнанието ми ярка следа от различни емоции.

Не трябва да подценявам и самия испански език, който звучи така меко, напевно и красиво, сякаш разбираш казаното само по интонацията.

Акварелът, който след близо 50 години най-сетне стига до човека, на когото е посветен.

Замислих се за първия път, когато попаднах на филм на Алмодовар.

Не си спомням коя точно година е било, но предполагам, че точно съм започнала гимназия. Беше тих следобед, скучаех сама в нас и търсех из телевизионните канали нещо, което да гледам.

Филмът точно беше почнал и някак успя да ме грабне още от първата сцена. Държа вниманието ми до самия си край, когато може би за първи път през живота си исках да прочета надписите, за да разбера кой е филмът и режисьорът, за да мога да разкажа на приятелите си за тях и да ги наричам “любими”.

Бях невероятно впечатлена и дълбоко емоционално трогната от лентата! Чак не можех да повярвам как този филм е попаднал сред иначе така постната следобедна програма на кабеларките. 

Наложи се да издиря хартиен вестник с телевизионната програма и там да намеря името на филма (свободен достъп до интернет беше още мираж за мен).

Така разбрах, че съм гледала “Todo sobre mi madre” или както е на български “Всичко за майка ми”. Отделно разбрах, че филмът има спечелени какви ли не награди, но това никак не ме вълнуваше. Ако ще да нямаше нито едно отличие и да беше на тотално неизвестен и непознат режисьор, за мен това е един от най-добрите филми в историята на киното, както и изобщо история.

Така важният кадър в началото на „Всичко за майка ми“

Сложи се началото на интереса ми към работата на Алмодовар. Честно казано, отношението ми към него изключва онзи тип фенщина, когато се хващаш да проучиш и научиш всичко за човека, неговите навици, хобита, проблеми, изказвания и т.н. 

Аз просто искам да гледам неговите филми и да ги усещам сама за себе си. Даже не се вълнувам какво точно самият режисьор има да каже за тях, защото каквито са били мотивите, мислите и идеите му, той вече ги е изразил в самата лента. Повече обяснения не са нужни.

Беше ми интересно обаче да наблюдавам каква невероятна актьорска игра правят Пенелопе Круз и Антонио Бандерас, които аз познавах от холивудските филми. Във филмите на Алмодовар виждаш наистина какви фантастични актьори са те и какъв страхотен талант разкриват пред камерата, особено като се вземе предвид, че в първите си роли са още съвсем млади, почти тийнейджъри.

И така, постепенно и с доста усилия (защото тогава трябваше да идеш на интернет зала или при някой приятел с компютър и интернет, за да търсиш филма, да чакаш понякога с дни да се свали и после да го запишеш на някакво преносимо устройство) успях да изгледам почти всички филми на Алмодовар. Това не се случи бързо, защото вече усетих, че неговите продукции не са холивудските филми-пуканки, които да си пуснеш за разсейване вечер, колкото да мине времето.

Когато си майка, тази сцена крещи в главата и сърцето ти…

Но колкото повече гледах, толкова повече се влюбвах в света, който Педро създава чрез изкуството си.

Не ме разбирайте обаче погрешно. Не всеки един негов филм се превръщаше в любим мой. Имаше някои, които усетих по-слабо от други, но все пак за нито един не съжалявах, че съм отделила време и емоции да гледам.

Сега чакам с особено нетърпение последната му продукция “Madres paralelas” (Parallel Mothers – английско заглавие) и си мисля, че този път няма да ми отнеме година и половина, за да узрея за лентата. 

„Жар“ – най-големият графит в Източна Европа, грейна в Сливе

„Жар“ – така се нарича най-големият детайлно разработен стенопис-графит в Източна Европа и Балканите, който се намира в Сливен. Композицията е нарисувана от световноизвестния български графити артист – Станислав Трифонов (Насимо), а поканата идва от „Домейн Бойар“.

Тази година компанията празнува 30 години от своето създаване и проектът е комплимент към всички, които искат да се отбият през избата на „Домейн Бойар“ и да се насладят на творбата, както и да опитат от богатото портфолио вина на избата. 

Художествената композиция, която разказва за пътя на виното и човешкия живот, е разположена върху 11 винификатора (индустриални съдове за съхранение на вино) в изба „Сините скали“ на „Домейн Бойар“, като е изрисувана върху площ от над 1 декар или 1000 кв.м. За разлика от други подобни свръх монументални проекти, правени досега по света, които впечатляват със своя мащаб, но не дотолкова със сложност на изпълнение, тази композиция представлява 12 отделни разработени в детайл и концептуално свързани творби.

Това е най-големият и най-трудният за изпълнение проект в кариерата на Насимо, който отнема на него и на екипа му 45 дни рисуване по 10 часа на ден. За направата му са използвани над 600 литра боя. 

„Горди сме, че успяхме да създадем този проект заедно с Насимо, защото историята в рисунки много напомня за нас като компания и за нашата философия. Тази година празнуваме своята 30-годишнина и бихме искали да отправим послание към младите хора у нас как да оценяват важните моменти в живота, показвайки колко е важна всяка една стъпка и в живота на виното, за да бъде то пълноценно и качествено“, коментира Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на „Домейн Бойар“. 

Ето защо всички 12 картини (вижте ги тук – https://www.facebook.com/nasimo.org/posts/345708370254546 ) абстрактно разказват етапите от живота на виното, които много наподобяват човешкия живот. В творбата е заложено дълбоко философско и духовно послание и то е своеобразен апотеоз за силата на човешкия дух, за етапите, през които преминава животът, за душата която се преражда отново и отново и не спира да търси най-сладкото, най-радостното, най-истинското – точно както „Домейн Бойар“ влага любов в производството на висококачествено вино на световно ниво. 

„Домейн Бойар“ е единственият български винен бранд в TOP 50 класацията на NIELSEN и е бил винен бранд номер 4 във Великобритания. 

За последните 10 години избата е донесла на България над 200 топ отличия от най-престижните световни винени конкурси, включително е обявена от експертното жури на Mundus Vini 2021 за най-добър производител от България, вината й са на челно място в класацията ТОP 100 BEST BUY в й на в САЩ, както и отново е обявена за българският винен Супербранд в класацията на SUPERBRAND България.

Насимо е един от най-уважаваните по света съвременни български художници-стенописци. Той е известен с това, че картините му трудно се побират в рамки и понякога негови платна са фасадите на цели сгради. Започва да се занимава с графити изкуство в средата на 90-те, а 25 години по-късно негови творби красят фасади на сгради не само в България и на Балканите, но и в страни като Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Белгия, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Индия и Китай.

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Време за четене: Неразказаната история на „Художничката на северната светлина“

„Няма жена, чийто живот да ме е вдъхновил така, както животът на Сигне Мунк – за нея искам да пиша!“ – заявява писателката Лена Йохансон и вдъхновението действително струи от всяка страница на романа ѝ „Художничката на северната светлина“. От издателство „Емас“ пък го избират за популярната си Колекция „Музи“, в която четем за истински жени, свързани с изкуството, живяли с жар и рушали порядките на времето – Коко Шанел, Алма Малер, Едит Пиаф, Марлене Дитрих… От този март сред тях откриваме и Сигне Мунк и макар и името ѝ да не е толкова известно, историята ѝ заслужава да бъде разказана.

Европа, началото на ХХ век. Париж, Виена и Берлин кипят от живот, натам са устремени погледите на хиляди творци, търсещи нови хоризонти и нови вдъхновения. На този бляскав фон някак далечен и тих, сякаш заспал под снега, остава Скандинавският север. А в действителност малките народи, населяващи полуострова, вече са дали без много шум на световната литература няколко Нобелови лауреати, на изобразителното изкуство – художници като Едвард Мунк и Кристиан Крог, на театъра – драматурзи като Ибсен и Стриндберг, на музиката – композитори като Григ…

Столицата Кристиания, както се казва по това време Осло, събира творците на Норвегия, Бюгдьой – полуостровът с галерии и кафенета – е центърът на норвежката бохема. Една млада художничка се бори с предразсъдъците на своето време и се стреми да докаже, че мястото на жената не е задължително в кухнята. Една млада жена успява да се наложи като творец в света на мъжете от Бюгдьой и да изгради връзка, основана на взаимна любов при взаимно зачитане на възгледите на другия. Основана на отдаденост до готовност за саможертва… Сигне Мунк.

Норвегия, 1922-ра. Сигне е талантлива, амбициозна и най-вече… свободна. Най-сетне се е освободила от нежелан брак и от съпруг, който ѝ забранява да рисува.

В младежките си години Сигне, водена от своя чичо, гения Едвард Мунк, се е запознала с живота на столичната бохема и е определила своя път – да се посвети на изкуството. Но на пътя ѝ се е изправил като непреодолима пречка бракът с избрания от баща ѝ „надежден“ съпруг. Офицерът Ландмарк ѝ е осигурил дом и охолен живот, но не и свободата да твори.

Signe с чичо си Едвард Мунк

Сега, отхвърлила задушаващата връзка, Сигне трябва да се оправя сама в живота, сама в един враждебен към жените свят, и да извоюва своето място сред творците на Норвегия. Неочаквано, загубила всякаква надежда за любов и интимност, тя среща Айнар и се влюбва безпаметно. Айнар ѝ дава това, което ѝ е липсвало цял живот, Айнар е мъжът, заради когото си заслужава да рискува живота си…

За авторката:

Лена Йохансон е родена през 1967 г. в малко градче край Хамбург. Започва кариерата си като книжарка, учи актьорско майсторство и режисура, но не след дълго свързва двете си хобита, писане и пътешестване, в една професия – става журналистка, пишеща за пътешествия.

През 2007 г. Лена Йохансон публикува своята първа книга – историческия роман „Марципаненото момиче“, който пожънва голям успех. IИ писането на книги става нейно основно занятие и призвание.

Днес авторката живее със съпруга си в своя роден край, в къща на брега на Балтийско море, и вече има зад гърба си близо трийсет романа – основно в областта на историческия жанр, където се утвърждава като водещо име в Германия.

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

by vitamorena юни 8, 2022

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

by vitamorena юни 8, 2022

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

by vitamorena юни 7, 2022

„Прозорец към детството“ – графити изложба в столицата

На 27 февруари Национална художествена галерия „Квадрат 500“ ще представи за първи път графити изложба. Едни от най-добрите български графити артисти, а именно Nasimo, Sve, Esteo, Arsek & Erase ще изложат творбите си в изложбата „Прозорец към детството“, посветена на най-ценното – децата и тяхното безгрижно детство, изпълнено с игри и забавления навън. 

Зад тази творческа инициатива застава екипът на River Park, а арт директор и куратор е един от най-добрите и популярни графити артисти Nasimo. Посланията от графитите му в градска среда са познати не само в България, но и в Канада, Великобритания, Гармания, Австрия, Италия, Белгия, Португалия, Полша, Чехия, Румъния, Сърбия, Гърция, Косово, Турция, Индия, Китай, Русия. 

Национална художествена галерия „Квадрат 500“ подкрепи инициативата и реши да представи първата графити изложба у нас като част от съвременното модерно изкуство.

В рамките на близо два месеца до 5 април 2020 всеки посетител на Националната галерия ще може да надникне не само в личните спомени на графити артистите, но и да върне времето назад към своето собствено детство.

Целта на артистичния проект е както да популяризира това направление на съвременното изкуство, така и да акцентира върху важността на това децата отново да излязат да играят навън с приятели.

На 28 и 29 септември миналата година художниците създадоха пред очите на посетители пет творби, вдъхновени от безценните им детски спомени.

В рамките на два дни Nasimo и неговите колеги – SVE, ESTEO, Arsek & Erase, демонстрираха на живо различни техники и умения и събраха стотици хора, които станаха свидетели на процеса на създаване на графити изкуство.

Артистите рисуваха върху преносими пана с идеята да могат да излагат творбите си на различни места и да продължат да предават своето послание за безгрижните детски години, прекарани в игри и забавления навън. 

Именно изпълненото с игри и забавления на открито детство е определящо и за проекта на затворения комплекс River Park. Той се отличава с „умно планиране“ и панорамни гледки към Витоша и града.

Над 80% от площта му (или над 170 000 дка) е предвидена за паркова зона с над 3000 дървета, места за отдих, детски площадки, джогинг алеи, парк за кучета, частни дворове и обслужваща инфраструктура. Пространство, което да предразполага към създаването на спомени, прекарани далеч от виртуалното пространство, е основната цел на екипа зад проекта.

Посланието на първата любов: „Не върви сам по пътя“

На български излезе дебютният роман на финландската писателка Юули Ниеми, който от издателство „Емас“ включват в награждаваната си поредица „Европейски разказвачи“, приютяваща най-доброто от литературата за млади читатели на континента.

Ада е на петнайсет. Целият ѝ свят е училището, в което държи да се представи добре, и нейната майка – художничка с бохемски начин на живот. Но един ден този тих и равен свят става всичко друго, но не и предвидим. Защото се е появил Егзон…

Егзон е също на петнайсет. Роден е във Финландия, ала за финландците той е имигрант. Светът му също е спокоен – училището, неговата майка и приятелите от имигрантския блок, но го терзаят дълбоки семейни тайни. Объркан и недоверчив, Егзон излива художническия си талант и душата си в графити…

Един ден върху колата на главния учител се появява графит – младо момиче, под което пише: „Бягай“. Ада вижда себе си, но не може да избяга въпреки скандала. И не иска да избяга. Не и от красивото момче от Косово.

Ада и Егзон, идващи от два свята, по-различни от които надали има, се влюбват. Първата любов означава всичко и променя всичко – техния мироглед, техния свят. Но в един момент заплашва да се разпадне и да ги повлече с отломките…

През 2016 г. първият роман на младата писателка Юули Ниеми Не върви сам по пътя“ ѝ донася престижната награда Финландия“ за детска и юношеска литература. Решаващият глас за присъждането на наградата е на актрисата и певица Вуоко Ховата, която обяснява: „Интуитивно избрах творбата, която ме разтърси изключително много.“ И книгата действително разтърсва – макар и не с главозамайващи обрати или сложна фабула, а с чистото и искрено пресъздаване на първата любов, изразено през гледните точки и на момчето, и на момичето. 

Според Ховата романът рисува по поетичен начин процеса на израстването на младите, когато детството свършва, но още не си и възрастен. „Когато четях, се върнах към собствената си младост. Много от вълненията при израстването ми бяха познати. Според мен е важно младият читател да разбере, че макар всеки от нас да е индивид, чувствата и трудностите, през които минават хората, пораствайки, са универсални. Първата любов е над всички останали.“

Юули Ниеми

„Много разсъждавах върху това, че събитията, които се случват на хората, когато са петнайсетгодишни, могат да дадат отражение върху целия им останал живот, макар пораствайки, да придобиват житейски опит. Често смятат първата любов за нещо детинско. Но нима има в живота нещо по-истинско от това чувство?“ – пита Юули Ниеми.

Заповядайте на „Разходка в миналото“

На 1 ноември в Централния дом на архитекта (гр. София, ул. „Кракра“, 11) ще бъде открита изложбата* на Юлия Красовска “Разходка в миналото”.

Основната част от експозицията е посветена на украинеца Михайло Парашчук – професор и скулптор с европейско признание. Парашчук играе важна роля както в историята на България, така и в тази на Украйна.

Михайло Парашчук пристига в България през 1921 година и тук създава редица архитектурни шедьоври, които и досега са запазени из центъра на град София. Благодарение на неговите усилия през първата половина на ХХ век градът се превръща в истинска европейска столица.

Той създава архитектурна пластика и украса на такива важни обществени сгради като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народния театър „Иван Вазов“, Народното събрание и Съдебната палата в гр. София, а също така и сградите из страната. Картините на Юлия Красовска изобразяват сгради в периода 1950 – 1960 г, които е украсявал Парашчук, а след това можете да видите снимки на неговите скулптури към тези сгради.

Също така са представени и картини, които изобразяват сгради в Бургас (родният град на художничката), по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани. Той участва в изграждането на редица паметни сгради за града в началото на миналия век.

Наред с акварелната възстановка на старинния изглед, Юлия Красовска предлага и съвременни снимки направени от същия ъгъл. По този начин всеки един може да види и сравни как градът се е променял във времето.

*Организатори са Съюз на архитектите в България и Посолство на Украйна в Република България

Непоносимо добрият Хоакин Финикс и новият безсмъртен образ на Артър Флек/Жокера

“Когато бях на 15 или 16, брат ми Ривър донесе вкъщи видеокасета с “Raging Bull” (един от иконичните филми на Мартин Скорзесе с участието на Робърт де Ниро – бел. ред.) и ме накара да го гледам. На следващия ден ме събуди сутринта и ме накара отново да видя същия филм. После каза: “Започваш отново с актьорството. Това е нещото, което трябва да правиш”. Не ме попита, просто ми каза. И аз ще съм му винаги задължен за това, тъй като актьорството ми даде толкова необикновен живот.” – Хоакин Финикс споделя как е започнала актьорската му кариера и колко важна роля е изиграл брат му.

Ривър умира от свръхдоза на 23 години, а Хоакин е бил само на 19.

***

Колкото и да знаех, че Финикс е страхотен актьор и да се колебаех харесва ли ми наистина особената му красота или по-скоро ме плаши, образът му оставаше в сянката на други по-любими мои холивудски актьори. Като Ейдриан Броуди, например, или Рами Малек (още далеч преди да изиграе Фреди бях харесала сините му очи).

Когато чух, че той ще влезе в образа на Жокера в нов филм, посветен на героя от комиксите на DC Comics, си помислих, че това ще бъде или много добър филм или пълно разочарование.

И честно казано, очаквах второто, не за друго, а защото Холивуд безкрайно разочарова с продукцията си в последно време.

Американците обичат да величаят добрия герой със сини очи, бели зъби и руса коса, а злодеите е най-добре да умрат епично от ръката на въпросния симпатяга, че да има баланс в света.

А и бозата “Suicide Squad” с изплагиатстваната от Die Antwoord визия, още не мога да преглътна, язък, че загубиха времето на Джаред Лето да участва.

Та, купувайки билети за “Жокера” на IMAX бях почти убедена, че давам 280кр да ям пуканки пред голям екран в шумна зала. Очакванията ми обаче бяха не само неоправдани, ами филмът не може да излезе от главата ми вече седмица. И по-конкретно – образа на Артър Флек/Жокера.

Не съм филмов критик, не искам да звуча като такъв, споделям личните ми впечатления и усещания от голямото кино и от актьорската игра, и ще си позволя да кажа, че Хоакин Финикс не просто изигра роля, а изцяло се разтвори в своя герой.

На екрана не виждах холивудската звезда Финикс, отслабнал с десетина килограма и малко грим, а един смачкан от несправедливия свят, лицемерното общество и собственото си битие човек.

Сякаш не гледах худежествена измислица, а проследявах живота на реално съществуващ човек и съпреживявам емоциите му. Изпитвах неудобство от действията му, от несъвършената му личност, отчайващо и неуспешно опитваща се да намери своето място в света.

След това съпреживявах мъката му и исках да се разплача, но ме хващаше страх от действията му, от обрата в поведението и истеричната нестабилност в характера на нещастния Артър.

 

Едно от нещата, които особено много ми харесаха във филма, бе как режисьорът Тод Филипс беше успял да излезе от типичния за екранизирането на комикси наратив – наситени ефекти, зрелищни каскади, тийнейджърка наивност и лесно консумиран сюжет. Напротив. Тод Филипс е успял да построи действието и стилистиката така, че ти да не можеш веднага да прецениш и отсъдиш кои са добрите и кои лошите актьори, нито пък да е изначално предопределено, че главният герой е положителен такъв.

Действието те носи със себе си и ти мислиш, разсъждаваш, съпреживяваш и на края на филма не си убеден дали бялото и черното могат да бъдат разделени или както се случва в истинския живот, доброто и лошото са размити, сънищата хвърлят сянка върху реалността, а ти продължаваш да се чудиш дали живееш в комедия, екшън или драма.

Едно обаче знам със сигурност – искам да гледам филма отново. И отново. Това е като хубавите книги, които не ти омръзва да препрочиташ през годините и всеки път да откриваш по нещо ново.

А на Академията ще им е особено трудно дали да отсъдят Оскар на Реми за “Бохемска рапсодия” или чудовищно добрия Хоакин с “Жокера”.

Въпреки че Малек ми е абсолютен любимец и смятам въплъщението му във Фреди Меркюри за връх на актьорското изкуство, гласът и надеждите ми са за Хоакин. Той излезе от обувките на актьора и сътвори изцяло нова, пълнокръвна човешка личност, която дълго ще живее в съзнанията на всички ни и ще пребъде поколения наред.

Катя Антонова: Полигамните отношения се градят от нещастни хора

Катя Антонова е сред съвременните български автори, които заслужават вниманието ви. В края на миналата година тя издаде прекрасната книга „Десет женски изневери„. Казвам „прекрасна“ не само заради литературните си качества, но и поради самата тема на книгата – изневярата, приемана все още като табу и често оставаща в сянката на предпочитаните от новите автори теми на разсъждения и анализ.

Катя Антонова

Катя отдели от времето си, за да отговори на няколко въпроса, зададени от Вита Морена. Ето и какво си казахме:

За Катя Антонова знаем, че писането ѝ е основно занимание. Работила е в творческите отдели на големи рекламни агенции у нас, писала е за медии, а от 2013 г. е собственик на издателство „Рибка“. Какво бихте добавили към това описание? Коя е Катя Антонова, която читателите още не познават?

Аз самата ежедневно опознавам нови свои черти, изненадвам се от реакциите и емоциите си.

Понякога си мисля, че вече знам всичко за себе си, но тогава изведнъж отново в душата ми проблясват непознати цветове.

Знам, че се стремя да бъда добър човек. Вярвам в любовта. Наслаждавам се на красотата. Обичам да създавам. Понякога съм наистина самотна. Но за кратко.

Вашият сборник с разкази “Десет женски изневери” бе представен официално през ноември. Какво ви провокира да напишете тази книга?

Фалшът във връзките. Не ми харесва, че днес наричаме „любов“ едни такива отношения, за които се е трудил само умът, а сърцето е мълчало през цялото време.

Не просто не ми харесва, смятам, че е вредно за всички нас да не чуваме сърцето и душата. Тогава сме празни, не особено щастливи, а дори не можем да посочим защо. Когато твърде дълго не чуваш сърцето си, спираш да говориш езика му.

От къде идваше вдъхновението ви за тези така ярки десет женски образа?

От света около мен, от жените, които познавам. От жените, които съм! Аз съм доста жени наведнъж.

Как мислите, че се отразяват на любовта и връзките между хората технологиите и всички канали за комуникация, с които нашите модерни времена изобилстват?

Не смятам, че технологиите са проблем. Проблем е нашето отношение към тях. В момента сякаш ги ползваме, за да се отдалечим още повече един от друг. Въпреки че би трябвало да улесняват комуникацията ни, се случва точно обратното – тя се затруднява. Е, лесно е да разменим две-три клюки, но се затруднява по-дълбокото общуване, разговорите по важните теми.

Според вас изневярата способна ли е да “спаси” една любов?

Теоретично смятам, че всичко е възможно. Но не съм била свидетел на подобно чудо! По-често виждам как хората искат да си простят, искат да започнат на чисто, дори се лъжат, че са си простили. Но като прекараш малко повече време в компанията им, започваш да се чувстваш като на разходка сред руини.

Какъв е според вас животът след изневярата? Ако тя е големият взрив в една връзка, какво се случва след нея?

Колкото са връзките, толкова са и вариантите. Смятам, че най-добрият път е да бъдем честни. Най-вече към себе си, а после и към партньора. Този път ще ни отведе до по-добър живот.

Как според вас приемат мъжете изневярата? Дали някой от двата пола е по-склонен към подобно нарушаване на доверието.

Изневярата е симптом. Така мисля. Тя не е проблем, а признак, че има проблем. Мъжете много често се крият зад едни универсални оправдания, базирани на спецификата на мъжкия пол. За мен това са глупости. Мъжът, който обича (и е сравнително здрав психически), не изневерява – нито когато е пиян, нито когато срещне някоя „страшна мацка“.

Какво е мнението ви за полигамните отношения?

Още един опит да напъхаме изневярата в някакъв приемлив костюм, да ѝ закачим надпис „нормално“. Днес много неща станаха модерни, следователно – нормални. Това не е вярно, просто не обичаме истината.
Мнението ми за полигамните отношения е, че се градят от нещастни хора.

Какви са бъдещите проекти, които можем да очакваме от вас?

Имам желание да разкажа за един много, много лош човек, който попада в капана на доброто.

Какво е вашето пожелание в духа на началото на годината към читателите ви?

Започнете да вървите назад – обратно към себе си. Без страх и без очаквания. Мисля, че ще стигнете доста далеч.

Едно мнение, което никого не задължава

От известно време в главата ми се върти едно любимо на много поколения детско стихотворение. Ще го цитирам по памет:

-Бабо Мравке, где така?

-Тичам, Щурчо, за храна.
А пък ти къде със таз гадулка?

– Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.

-А когато сняг забръска,
Що ще чиниш ти зимъска?

-Ще поискам срам не срам,
аз от твойто житце сбрано.

-Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

Много свидни спомени ми навява това стихотворение, връща ме към безгрижните и безоблачни детски дни. Едва ли има дете, което да не е чувало „Щурец и Мравка”. Майки и бащи, баби и дядовци са го чели или рецитирали край бебешките люлки, пък и после, когато децата им са проходили, проговорили и поотраснали. Дотук добре, много добре.

Но в същото време, припомняйки си стихотворението, бях обхванат от неясно съмнение, на подсъзнателно ниво усещах, че нещо не е наред. Докато в един момент прозрях какво ме е притеснявало.

Това стихотворение неволно насажда у подрастващите негативно отношение към изкуството. Далече съм от мисълта, че с всички е било така. Но я си припомнете народната мъдрост „Цигулар къща не храни”! Излиза, че нашият народ /или поне част от него/ гледа на изкуството „отвисоко”.

Добре, щурецът ще захвърли гадулката и ще хукне да събира храна за зимата, пък Калинката да се жени както иска. Без музика. Без веселие. И без хоро и танци, защото в същото време призвания да свири и да създава настроение, ще уйдисва на мравката.

Какви следва да са поуките от иначе прекрасното детско стихотворение „Щурец и Мравка”?

Можем ли да си представим живота си без музика, без театър и кино, без книги? Едва ли. Но за съжаление, виждам напоследък, че все повече хора, особено млади и тийнейджъри, нямат други интереси, освен да блъскат денонощно с палци незнайно какво по телефоните си. И ако на някого от тях кръгозорът случайно се разшири, то, недай Боже, най-вероятно ще е в посока на чалга, наркотици и алкохол.

Може би някой ще попита дали имам доказателства за негативизма, който „Щурец и Мравка”, както и бабешкото „Цигулар къща не храни” насаждат?

Имам.

По желание на съдбата съм актьор. През втората половина на 60-те години на миналия век бях на работа по разпределение в Благоевградския драматичен театър.
Спомням си, един следобед бързах с колата си от София за Благоевград, за да стигна навреме за вечерното представление, в което участвах. На разклона за Рилския манастир вдигна ръка стопаджия и аз го взех. Беше от Благоевград. По едно време ме попита къде работя. В театъра, актьор съм.

Тъй ли, възкликна той, я кажи нещо смешно! А на мене ми стана тъжно. Добре, ти вечер играеш у театъро, ама иначе къде работиш, откъде си получаваш заплатата, пита той.

Тези думи никога няма да ги забравя. А дали прекалено много са му чели стихотворението, без да му обясняват, че това е само приказка и дали това е допринело нещо за изграждане на мнението му, което всъщност е мнение на немалко хора, не зная.

Но човекът съвсем недвусмислено ми каза, че според него да играеш в театъра, да свириш на някакъв инструмент, да пишеш книги и пр., това не е работа, а мързел. Работа е само да копаш.

А вие, майки и бащи, баби и дядовци, когато четете на дечицата си „Щурец и Мравка”, намерете начин да им обясните, че това е само приказка и че в живота не бива да бъде така.

Прочее: „Где така, Бабо Мравке?!”

Автор: Петък Дончев

Още от същия автор:

По телефона

Как бях цар за една нощ

Сегедински гулаш

Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта