Трепни!

Untitled

Малките неща правят живота велик.

Но да обичаш правилния човек в погрешното време е ирония на съдбата.

Замисли се – след миг няма да ме има. Ще потрепнеш ли, осъзнавайки тази истина?

Храниш се с лъжи, но сърцето ти продължава да бъде гладно… А надеждите заспиват покорно, за да заситят преструвките.

Счупеното може да се докосне, но не създава същите вибрации на пулса. Натрошеното стъкло може да се държи в ръката като здравото, но няма да предизвика същото чувство за сетивата.

large (3)

А да те обичам е като зимния плаж. Мога да лежа на пясъка, но ако плувам, ще замръзна.

Трудно е да си студен за някой, когато вътрешно гориш за него.

Няма значение фактът, че съм била всичко, което си искал. Никога нямаше да съм достатъчно добра за човек, който не е готов.

Не можеш да ме съдиш, че избрах себе си, когато ти дадох възможност да ме избереш и ти не го стори.

Цената на жената е в копнежа по нея. Аз копнеех душата ми да намери твоята.

large

Вярвах, че сме се изгубили само за да се намерим по-силни от преди…

Любовта не е връзка между двама, тя е опънат ластик между тях. Ако единият се откаже, болката отива в този, който е държал докрай!

Винаги треперех, а ти не потрепна нито веднъж.

Сигурно си бил изморен, защото постоянно препускаше в мислите ми.

7d93b61b80d0fbb794232a2b6a575391

Сега само ми се мълчи. Съвършенството на меланхолията ще се развали само ако трепнеш.

Трепни!

Събери ме, за да ме разпилееш отново по себе си.

13151063_266410253711634_667997969_n

Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим. Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо ще боли…

Обича ли ти се за първи път като за последно? Понякога първата любов идва след всички останали…

Реклама

Когато каза, че ще бъдем непознати – не позна ти

Казваше ми, че трябва да имам търпение. Да го прегръщам, да го целувам, да го докосвам, но само наум.

Да се престоря, че е обикновено привличане, а не взрив.

Ала в това разминаване има повече любов отколкото във всички срещи на света.

Просто приятели. Приятели с екстри. Непознати. Все тая… Не желаех да ме прегръща, ако можеше да спре…

Как да бъдеш непознат на човек, видял душата ти?

0f5eb171194a9825161a04ff7eededc1

Ами ако никога не го забравя?

Но аз ще му говоря отново. Ще усеща всяка моя дума. Не само ще я чува, ще я повтаря, каквато искам да я чуя. Говори ми се с него, от онези разговори, сякаш чувства.

От цялото му безмълвие разбрах, че това, което не можеше да каже, много му личи…

А ние винаги сме били нещо повече от просто приятели. Единствената ни грешка беше, че никога досега не преминахме тази граница.

Хората честичко оставят по нещо от себе си в чуждо съзнание. Навярно и аз оставих нещо там… Защото аз имам синини по сърцето си от ударите на негово.

7ed21344189fd9abcb036cfab0e409c3

Държеше ме в ръцете си, бях слаба и беззащитна, а в същия момент бях цялата му сила.

Не твърдя, че човек може да живее без любов. Може. И това е най-жестокото!

Дали го разбра? Когато най-силно мълча, най-много се нуждая да бъда обичана.

Коя ли любов е по-голяма? Тази, която разказвайки, не слиза от устата, или тази, която премълчавайки, пробива сърцето…

13230092_899439876833050_6225508101216118782_n

Познавам двама слепци. Единият е той, защото не вижда мен, а другият съм аз, защото не виждам друг освен него.

Отново ще го попитам. Непознати?

Не позна ти.

4bffa7a1a50805a7bc33f83d6adad60d

Сякаш е необходимо много, за да е щастлив човек. Всъщност, да, много е – цял един друг човек.

И все пак, ако някога, някъде, се срещнем, запознай се пак с мен. Земята е кръгла, все някъде ще се намерим.

А ако няма да се бавиш много, ще те чакам цял живот!

*Текстът е писан „в компанията“ на песента Blue Spanish Sky на Крис Айзък