Ние, жените, които променяме света към по-добро!

H&M Foundation представи проекта „Foundation 500“ – списък от 500 жени на водещи бизнес позиции!

Това са 500 впечатляващи бизнес лидери, развиващи компаниите си в най- предизвикателните стартъп среди.

С “Foundation 500“ нестопанската организация H&M Foundation и хуманитарната агенция CARE искат да оспорят стереотипите и да променят дефиницията за това как изглежда един бизнес лидер. Защо? За да спомогнат намаляването на бедността и да работят в посока постигане на устойчивите цели за развитие, поставени от ООН в посока засилване правата на жените и равенство между половете.

Списъкът е вдъхновен от небезизвестния списък “Fortune 500” на списание Fortune, но “Foundation 500” разкрива съвсем различна история.

Показвайки силни портрети, придружени с истории на жени предприемачи от новоразвиващи се пазари, представени по същия начин, по който бизнес медиите обичайно представят мъжете в бранша, H&M Foundation и CARE разпространяват посланието, че даването на власт на жените е един от най-ефективните начини цикълът на бедността да бъде прекъснат за сметка на икономическия растеж. Икономиката в тези страни единствено губи от силата си, когато основнa част от населението не може да разгърне напълно потенциала си.

Rocio del Pilar Ochoa Garcia – една от жените в проекта

„Предприемачите са героите на нашето време и се счита, че в следващите няколко години над 1 млрд. жени ще влязат в бизнеса, като по-голямата част от тях ще го направят именно чрез независимо предприемачество. За да може това да се случи, те ще имат нужда от подаване на ръка и най-вече от видимост. Жените рядко стигат до кориците на бизнес списанията – последният път, в който жена е била на корицата на сп. Fortune, е бил през октомври 2014 г.

Чрез списъка “Foundation 500” искаме да променим това, искаме да дадем нова дефиниция на визията на бизнес лидера.“ казва Диана Амини, международен директор на H&M Foundation.

Списъкът “Foundation 500” включва собственика на първата компания за автобуси в западен Кот д‘Ивоар, изпълнителен директор от Индонезия, развиващ бизнеса си чрез Facebook, както и президента на перуанската Асоциация на фермерите на пъстърва.

Kefah Ibrahim Ghannam, Andrea Gala и Reda Al Barri

Международната публика и медии свободно могат да разгледат и споделят историите, снимките и всички материали, достъпни на www.foundation500.com.

„Родени без каквито и да е привилегии, жените, показани във “Foundation 500”, са изградили своите бизнес привилегии в най-трудните стартъп среди. Въпреки това, историите им често остават неразказани. Ще ми се да виждах такива жени по кориците на списания и вестници, израствайки в южен Судан.“ споделя Алек Век, британски супермодел от судански произход, предприемач и посланик на H&M Foundation.

Гръбнакът на “Foundation 500” се състои от наблюдения от глобалната програма за засилване правата на жените чрез развитие на предприемачеството, инициирана от H&M Foundation и CARE през 2014 година.

Жените в списъка са част от тази програма, която по време на първата си фаза достигна до над 100 000 жени в Бурунди, Кот д‘Ивоар, Гватемала, Индонезия, Йордания, Непал, Перу, Филипините, Сиера Леоне, Шри Ланка, Йемен и Замбия.

В Бурунди, по време на програмата, средната скорост на покачване на доходите сред жените е 202,8%. Най- ниският отчетен показател е 104%, а най-високият достига до 401%. Поради успеха на програмата, процесът е подновен за още 3 години.

Philomene Tia – една от 500-е успели жени

„Между 2014 и 2020 г. H&M Foundation дарява 120 млн. шведски крони ($ 14 млн./ €12 млн.) в подкрепа на над 200 000 жени предприемачи от развиващи се пазари като начален капитал и средства за обучение, които да подпомогнат стартирането и развитието на бизнеса им. Сега е точният момент целият свят да подкрепи целите за развитие, поставени от ООН в посока овластяване на жените и равенството между половете.“ казва Карл-Йохан Першон, член на борда на H&M Foundation и изпълнителен директор на H&M Hennes & Mauritz AB.

ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ:

• През 2016 г. равенството между половете и засилването правата на жените и момичетата стана основна цел на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от световните лидери по време на срещата на върха на ООН.

• Икономическото овластяване на жените покачва драстично независимостта им, но също така подобрява живота на обществата, които ги заобикалят, заради естествения навик на жените да инвестират спечеленото в семействата, децата и общностите си.

• Подбора на 500-те жени в списъка е представителен за всички 100 000 жени, участващи в глобалната програма. Някои от тях са започнали бизнеса си съвсем скоро, други вече имат няколкогодишен опит в предприемачеството, а трети са опитни изпълнителни директори с готови планове за развитие. Няма класиране! Всички те вършат изключителна работа и са създали бизнеса си в най-трудните условия – често в сектори, доминирани от мъжете.

• Портретите, илюстриращи списъка “Foundation 500”, са заснети от Малин Фезехай – фотограф и режисьор, базиран в Ню Йорк, награден през 2015 г. с World Press Photo Award и Wallis Annenberg Prize.

Реклама

Как се научих да живея с малко…

През последните 10 месеца животът ме постави пред няколко предизвикателства: трябваше да сменя жилището си 4 пъти, трябваше да изляза от зоната си на комфорт, трябваше да се сбогувам с много материални любими придобивки, защото нямаше как да ги пренасям с мен на всяко едно ново място, на което местих „дома“ си.

Трябваше да изхвърля голяма част от по-старите си дрехи – вярно, не толкова ползвани, но от онези, към които имаш сантимент и все пак носиш от време на време.

Трябваше да се освободя от много предмети, към които чувствах привързаност, защото нямаше къде да ги побера…

Така от 14 чувала и 17 кашона с материален личен багаж, първо се оказах с 9 чувала и 12 кашона, после с 5 чувала и 7 кашона, после 3 чувала и 5 кашона, докато най-накрая цялото ми „материално състояние“, ако мога така да го нарека, се равняваше на 1 чувал с летни дрехи, 1 чувал със зимно облекло и 2 кашона с всички останали предмети, които ми бяха необходими, за да живея що-годе нормален живот.

Дните ми приличаха на емоционално влакче на ужасите.

И макар да знам, че има места по света, където хората нямат питейна вода, пътуват по 2 часа за работа или пък „са били уредени“ да сключат брак с някого, когото въобще не познават или харесват, все пак считах и собственото си битие за сриващо духа.

Всяка жена би ме разбрала, ако споделя, че из всичките тези премествания не можех да открия 70% от козметиката си, бях изгубила поне 20 чифта дрехи, които обичах и носех постоянно, а на всичкото отгоре малкото, които все пак откривах по някакво нелепо стечение на обстоятелствата, бяха хванали молци…

Имах 2 избора: да изпадна в паника, да проклинам съдбата задето ме е накарала да стигна дотук, да мрънкам и да се оплаквам за всичките си проблеми (включително и финансови) или просто да се взема в ръце, да си ударя 2-3 мислени шамари по лицето и да осъзная, че това е изпитание.

И след него щях да науча един от най-ценните уроци в живота си.

Ние, жените, наистина можем да живеем със съвсем малко (от материална гледна точка).

Погледнах житейската ситуация, в която бях изпаднала, от различния ъгъл: през тези 10 месеца ми се случиха всички онези прекрасни неща, за които мечтаех от 2 години…

Пътувах много повече отколкото съм пътувала през последните 24 месеца, имах любов, получавах вниманието, което ми липсваше дотогава, осмелих се да превъзмогна някои от страховете си, започнах отново да спортувам. Чувствах се жива!

Да, повечето ми любими ми бели тениски с черни надписи (от които сигурно имам дузини), бяха изядени от молци, пренасях всичките си базови необходимости в малка текстилна чанта, но започвах малко по малко да чувствам наистина силен прилив на енергия…

Сякаш планетите се бяха подредили в най-правилната позиция, за да се чувствам спокойна, балансирана и на мястото си! За първи път от много време насам.

И ако допреди бях обсебена от идеята всички мои неща да са около мен (кутии, дрехи, джунджурии, прахосъбирачки…), осъзнах, че мога да живея приветливо, събрано и прекрасно с 2 чифта дънки, бели кецове, жилетка и 3 тениски…

Вече знам защо мъдрите хора казват, че трябва да колекционираме мигове, а не вещи.

Една суетна жена, обсебена от себе си и от материалните придобивки, едва ли би могла да го постигне.

Но едно обичащо живота и щастието момиче със сигурност може да живее и с 2000, и с 200, и с 2!

Повярвайте ми, когато се освободите от всички материални зависимости, към които сте привикнали, започвате много по-силно да усещате необходимостта да се наслаждавате на онова състояние „тук и сега“.

И започвате да копнеете за пътешествия, за хубава вечеря с любимия човек, за щуро изживяване с приятелките, а не само за лятната разпродажба в Паоло Ботичели.

Научете се да живеете с малко материални облаги и така ще имате повече мотивация, желание (а и бюджет) да сбъднете всичките си нематериални мечти.

А повярвайте, те са много по-трайни и важни!

(И молците не могат да ги унищожат!)

Като се знам каква жена съм – тежко им на мъжете…

Ако се бях родила преди 100 години, в момента едва ли щях да пиша този текст, а най-вероятно щях да си играя мирно и покорно на прилежна домакиня…

Щях да си стоя вкъщи, да чистя, да готвя, да гледам децата и да удовлетворявам желанията на скъпоценния ми съпруг.

Ако се бях родила преди 100 години, едва ли щях да мога да пиша и чета, но пък щях да съм блажена невежа – посредствена жена, с интелект, колкото да сметне колко подправки на око да сложи в гозбата, която ври на котлона…

И ако сравня живота си досега, познавайки го толкова до болка добре, с живота, който бих имала преди век, мисля, че

ние, жените, си изгубихме посоката…

За последното столетие жената от обикновена домакиня и детегледачка се превърна още и в основен източник на доходи в семейството, в шофьор, в кралица на красотата, в купувач и създател на дома си, в отличен професионалист в работата си, в супер майка, в перфектен кулинар, във фитнес модел и какво ли още не.

От нещо устойчиво и сигурно еманципацията накара жените да се разклонят в най-всеобхватни направления и създаде онзи мит за свръхжените. Или може би точно ние, жените, си го създадохме сами.

Факт е обаче, че легендата за жената, която може всичко, си витае във въздуха от десетки години и особено през последните десет направо увисва като тежест върху раменете на съвременните представителки на нежния пол.

За справка – през последните 100 години социалната роля на мъжете не се е променила изобщо… И онова до болка познато „да засади дърво и да построи къща“ си битува и се счита за абсолютно достатъчно, за да се наречеш мъж.

Само че днес – честно казано – като знам как живея и какви неща правя, като знам какво си позволявам и какви ги върша, като знам каква домакиня съм и какви умения имам извън домакинството, просто ми идва да кажа само едно

Като се знам каква жена съм – тежко им на мъжете…

Защото онова, което бих нарекла опит и опознаване на противоположния пол, те биха осъдили като леко поведение. Но пък считам, че мъжете със сигурност си го заслужават!

От една страна жените все се опитваме да се усъвършенстваме и да бъдем всичко наведнъж – да сме едновременно красивите, с хубаво лице, с безупречната визия, да се обличаме добре, да работим здраво за целите и мечтите си или в общи линии да сме от онзи тип, който докато си прави упражненията сутрин у дома (и непременно вече имаме плочки и издадено назад стегнато дупе), се набира за лицеви опори с едната ръка и паралелно с другата си играе с децата, бърше пода и праха и простира дрехите! 

Но пък от друга сме наясно, че сме достатъчно независими и самостоятелни и можем да се справим с всички препятствия в ежедневието си. И на практика мъжете не са ни толкова необходими… Можем да бъдем привлечени единствено от силен и ярко доминиращ с излъчването и характера си мъж. А такива все по-трудно се срещат. Има ги, но са рядкост.

Затова го твърдя искрено – повечето мъже са в наистина неизгодна позиция.

Просто защото вече няма какво да ни предложат. И ние го знаем, те също го осъзнават…

Еманципацията става все по-осезаема. Правим се на свръхжени, знаем, че това наистина е така и че можем да постигнем всичко сами. Убедени сме, че можем да сме перфектни във всяко отношение и някак това се получава с неимоверна трудност. Но все пак се случва: ставаме и секси майките, и всеотдайните съпруги и щурите кариеристки – накуп. И въпреки всичко, това не ни удовлетворява… Усещаме, че нещо не е наред.

Защото просто в природата няма съвършенство – има хармония, има баланс, има равновесие между доброто и злото. Но в никакъв цветът не е само един.

Така е и с жените, и с мъжете. Перфектното не съществува. Но има цялост. Необходимост. Едното не може без другото. И обратно…

Като се знам каква жена съм и на какво съм способна, когато обичам един мъж, откровено се чудя дали съществува такъв, който го заслужава…

А като знам какви са мъжете днес – тежко им на жените!

10-те най-добри страни за живеене в света, ако си жена

През месец март отбелязахме Деня на жената и винаги около този празник вниманието се насочва към правата на жените, към условията на работа, в които се трудят през последния век и половина, за проблемите около това да бъдеш от нежния пол.

Днес, според проучване на CNN, на всеки 2 секунди някъде по света момиче под 18-годишна възраст е принудено да сключи брак. Една на три жени е физически или сексуално малтретирана от партньора си и сега, през 2017-а, все още на много места по света жените получават по-ниско заплащане спрямо господата.

За щастие има страни, в който да си жена е наистина голям късмет. Страни, в които жените са равнопоставени социално и материално с мъжете, и в които равенството между половете не е наложително, а задължително.

Тези 10 страни доказват, че половата дискриминация е преодолимо препятствие в усъвършенстването на света и превръщането му в едно по-добро място за нежната половина от населението:

1. Швеция

Скандинавската страна е шампион в дисциплината „права на жените“. Има една от най-добрите политики за заплащане на майчинството в света (и за двата пола), а на всяка току-що родила жена се полага безплатен домашен помощник, който да ѝ помага с грижите с бебето и дома, докато се адаптира към промените в живота си. А 50% от политиците и управниците в държавата са жени.

2. Дания

В сравнение с други държави, Дания е победител по отношение на изравнени права на жените в сферата на образованието, икономиката, здравеопазването, политиката. Освен това Дания предлага една от най-балансираната между половете система на заплащане за извършен труд. Също така страната притежава един от най-гъвкавите закони за майчинството в целия Европейски съюз.

3. Норвегия

В Норвегия жените могат да се възползват от високо заплащане на отпуска по майчинство. А страната е считана за една от най-уеднаквените права между мъже и жени в света.

4. Холандия

На всяка майка в Холандия се осигурява медицинска сестра по майчинство, която се грижи за нея и бебето, докато родилката свикне с детето. Държавата пък има практика да заплаща наравно труда на мъжете и жените.

5. Канада

Канада е направила защитата на правата на жените част от вътрешната политика на страната. Голяма част от законите се прилагат в по-лека форма, когато се отнасят за нежната част от населението на Канада.

6. Финландия

Финландия е първата държава в света, която дава право на жените да гласуват и им предоставя равни човешки права, като на мъжете. Финландия също така основава ежегоден конкурс, наречен Международен приз за равенство между половете, който е много популярен в страната, а победата има голяма тежест и престиж.

7. Швейцария

Категоризирана като държавата с най-добри градове за живеене в света за 2017-а година, Швейцария се е развила като една от страните с най-добри възможности за изява на жените и най-осезаемо равенство между половете.

8. Австралия

В държавата-континент Австралия и мъжете, и жените живеят добре и са доволни от качеството си на духовни, материални и социални придобивки.

9. Австрия

Австрия предлага демократични права, в които жените имат висок стандарт на живот и добро заплащане.

10. Нова Зеландия

И за двата пола Нова Зеландия е сигурна и мирна страна, за която националната сигурност е на много високо ниво. А от 1980 година държавата е освободена от ядрено оръжие.

Източници на информация: elledecor.com; businessinsider.com

Приятно ми е, аз съм онази, мрънкащата, която може да направи всичко сама!

Тази история ме хвана в период, непознат за мен. Труден, разместващ пластовете земя под нозете ми, реалността се пренареждаше, без да се допитва до мнението ми.

Нямах нужда от помощ, а просто от усещането за присъствие и подкрепа; че не бях сама срещу света; че има поне една душа, луда и необуздана като мен, която ще устои на духащия срещу мен вятър от изпитания и ще се държим заедно.

Не задължително хванати за ръце, но с доверие, че няма да се предадем взаимно.

Знаех, че ще се справя и че е въпрос на време и нагласа емоционалното ми земетресение да утихне и да ме обвземе онова приятно и познато усещане за спокойствие.

Но дотогава просто имах необходимост от онова кротко и сдържано

Всичко ще бъде наред

„Всичко ще бъде наред“, което така и не получих…

А аз единствено това да видя исках…

Сега, малко след този ураган от вълнения, и добри и малко лоши, знам, че жена никога не бива да бъде оставяна да се бори сама срещу суровата природа на света.

И колкото и силна да изглежда и бъде действително, да знае твърдо, че до нея има мощна, крепка и издръжлива душа. Човек, на когото може да разчита…

Всяка жена може да пренесе багажа си сама. Да носи тежки торби, без да помоли за помощ. Да страда тихо и да плаче нощем, без никой да я види, а на сутринта, да покаже най-широката усмивка, на която е способна просто, за да избегне въпроса „Какво се е случило?“

Всяка жена може да си отвори вратата сама, да се издържа сама, да се оправя сама с грижите за себе си, за дома, за автомобила си, да си сипе сама вода от стъклената бутилка в чашата, когато е на ресторант. Да шофира в най-тежките условия, за да свърши отговорно задачите, които е поела.

Всяка жена може да работи за себе си и да се справя сама с живота.

Но всяка жена трябва да може да си позволи поне веднъж да е онази, слабата, ранимата, нежната, мрънкащата, оплакващата се колко ѝ е трудно да се справя с всички тези неща сама; колко ѝ е писнало всеки ден да мултитасква и да мисли за всички детайли просто защото няма на кого да се довери…

Доста дълго сдържах слабостта и неприязънта си към различни ситуации в себе си. Бях тиха, умерена и дори нещо да провокираше гнева ми, го потисках вътре в мен. Все да бъда разбиращата, поставящата се на ответното място, проявяващата солидарност, доброта и благородство. И не, днес няма да спра добра!

Просто ще бъда онази, мрънкащата, която ще заяви себе си с всички неща, които обожава и които я дразнят – тук и сега, на мига.

Без да преглъща и запазва горчивината в сърцето си. Ще бъда онази, която ще си каже какво не ѝ е наред, какво я дразни, какво я вбесява, какво я кара да полудява от любов, какво я разнежва и разтопява.

Ще знам, че мога да се справя с всичко сама, без който и да било да ми помагам, но няма да го искам.

Защото съм създадена с поглед – който изкаже почитта ми към онзи, който ще бъде до мен.

Защото съм създадена с устни – който да изрекат „Благодаря“, когато съществото ми получи подкрепа.

Защото съм създадена с ръце и душа, които да бъдат хванати здраво в труден момент и копнеещи просто да знаят, че „всичко ще бъде наред“.

Дори и сега да не е.

В крайна сметка все някога всичко се подрежда. Както трябва да е. Но дотогава разумът просто търси начин да устои. И никой не заслужава да преминава сам до там – нито аз, нито ти…

Принцове много, кралят е един!

Историята за Пепеляшка. Версия 2017-а година:

Настъпва полунощ и преобразеното във вълшебна красавица от добрата фея орисница момиче трябва да си тръгне от дворцовия бал, преди каляската отново да се превърне в тиква.

Забързана, за да се прибере у дома, Пепеляшка тича към каретата, а принцът едвам я достига…

„Но аз дори не знам името ти. Как ще те открия отново?“, пита задъхано той.

Замислен, след секунда, вече е извадил смартфона си и макар Пепеляшка отдавна да е изгубила пантофката си и да е потеглила обратно към вкъщи, той отваря своя Messenger, влиза в профилите на Снежанка и Спящата красавица и вижда, че с Пепеляшка имат цели 7 общи приятели.

Поканата му за приятелство вече е изпратена и сега остава просто да изчака тя да я приеме и да успее да намери време за чат измежду всички задачи, с които я обсипват злата мащеха и надменните доведени сестри…

Така действат почти всички съвременни принцове. Но пък и критериите на съвременните принцеси са доста занижени. Без ухажване, романтика и магическа история, която да стои зад съдбовната среща на 2 сродни души.

Ако приказката за Пепеляшка се беше случила днес, обувката никога нямаше да бъде намерена. Най-вероятно дори никой нямаше да разбере, че изобщо има изгубена пантофка. Притежателката й просто щеше да си купи нов чифт от мола с 30% намаление.

Затова истинските жени вече не търсят принцове. Колкото и да са вярвали в съществуването им… Търсят си крал!

Едва ли някой би харесал приказки, започващи с „Чатил си веднъж принцът в Tinder…“

А кралете, от своя страна, са онези специални мъже, които просто усещаш с цялото си същество, че са по-различни от другите, в хубавия смисъл.

Те са учтиви и любезни с всички жени, но към теб отношението им, виждаш го, е още по-прекрасно. Ще ти отворят вратата, ще ти дадат път, ще носят тежката ти дамска чанта, ако раменете ти не издържат. Ще бъдат твои приятели, любовници и спътници едновременно. Ще бъдат твърдите мъже, на които да разчиташ във всеки един момент.

И макар да не са онези крале от приказките, с тях живееш в съвременна приказка. И това е най-важното.

Ако допреди 10 години всички казваха, че чакат принца или че трябва да целунеш много жаби, докато откриеш онази, която ще се превърне в принц след целувката, днес важи мисълта

Принцове много, но кралят е един!

И не, не, че има само един крал, за който трябва да се избият всички жени. Просто за всяка жена си има отреден крал сред всички (псевдо) принцове, които среща в живота си.

Такава е разликата между принцовете и кралете – първите ще ти откраднат напразно времето, вторите ще ти откраднат сърцето, и ще е завинаги!

Сигурно затова съществителното „крал“ се дублира с глагола „крал“. Защото мъжете-крале крадат така, че да направят любимата си жена щастлива. Крадат отрицателните й емоции след като се е прибрала от работа, крадат скуката й, крадат нещастието и сълзите й, крадат безумните й женски мисли на развинтеното въображение. Успокояват я и я уверяват, че всичко е наред.

Затова ако във Facebook си посочила като интерес „мъже“ или „принцове“, отсега нататък си търси крал, онзи, единственият за теб. Едва ли някога ще заживеете в дворец, но със сигурност ще изживеете далеч по-вълнуващи и приказни сюжети.

Жалки свалки, разгорещени ветеринарки или тези жени нормални ли са?

Винаги съм считала себе си и жените в приятелския ми кръг за стилни, класни, стойностни жени. Жени, които са секси не само с телата си, но и с проницателността, ума и интелекта си. И с умението си да разкриват себе си по различен начин на правилните места и пред правилните хора.

Добрите ми обноски и възпитанието, което имам, пък са ме научили, че сексапилът (ако изобщо го имаш) не е онова, което трябва „да крещи“, едва поместил гърдите си в плачещо за внимание селфи в социалните мрежи.

Напротив – смятам, че истинският сексапил е онова, което дори и непарадирайки с него и ненавирайки го в лицата на хората, отново ще бъде забелязан и оценен от мъж с висока летва.

Затова този текст няма да бъде за онези жени, които явно смятат, че единственото нещо, с което могат да впечатлят съмнителната си аудитория, са базовите първични белези на женствеността им…

Защото тези действия всъщност изглеждат жалки. А това, което ще ви споделя сега всъщност имат много по-различна стойност. Доста по-висока и ценна от стойността именно на този тип жени.

И ако вече се питате кои точно, веднага разказвам.

Със сигурност знаете „онези“ жени… Които всеки ден публикуват минимум 2 свои разголени селфи снимки във Фейсбук и трепетно чакат лайкове. Онези, които се снимат с котенца и правят безумни изражения на лицето си, за да ги мислят за сладки.

Поривът ми да говоря по темата дойде от именно една такава девойка. Готино момиче, симпатично, чаровно, образовано, работещо, изкарващо парите си честно, издържащо се само, ветеринар, обичащо животните…

По пътя на коя изкривена логика една такава мацка постоянно ще навира гърдите си в моя виртуален свят?

По дяволите, ако наистина всичко, с което разполагаш и излагаш на показ, са само гърдите ти, започвам да ти вярвам, че това е единственото, което имаш!

И кога тази персона и всички подобни на нея жени, защото, убедена съм, и вие поназнавате такива, започнаха да правят този акт на търсене на някакво измамно утопично внимание? Кому е нужна такава показност? Кой я иска, кой истински, ама истински има нужда от нея…

Нормални ли са тези жени?

Понякога имам усещането, че сърцата на тези женици са пълни с намачкани топчета хартия, ей така, просто да са запълнени с нещо, та да не изглежда кухо под сутиена. Вкарват жалките си свалки на мъже, попаднали в жалък момент от живота си и чакат поредния like.

Едва ли биха могли да ти дадат смислен разговор, да ти подарят качествен секс или да те накарат да се почувстваш стойностен мъж. Техният сексапил, убедена съм, че започва и свършва с това да бъдат красиви за едното селфи.

Сигурно „търсят подходящия“, но не могат да го открият, защото критериите им за мъж са трайно увредени и изкривени. Та човек, който качва абсолютно еднообразни снимки с акцент цепката между гърдите си по три пъти на ден, със сигурност има някаква грешка в системата.

Често си мисля, че в този объркан свят може би е по-добре да си животно отколкото човек. Да, светът ти ще бъде неразбираем, но ще е семпъл и опростен. Далечен на суетата, на пошлостта… Поне до момент, в който хипотетично попаднеш на такъв ветеринар.

Всъщност е много смешно да виждаш как една жена отчаяно се нуждае от внимание, особено когато ти се чувстваш уравновесена в емоциите си и не си вчерашна за тези номера с навирането на поредните гърди в лицата на пренаситените от еротика и крещящ визуален секс мъже.

Забавно е, защото всяка жена има гърди или пък поне може да си сложи такива. И оказва се, това да си ги покажеш явно, е все едно да си снимаш пръстите на краката… Всеки ги има!

Хем чукаш на дърво да не „ти се разхлопа чак толкова емоционалната дъска“, че да стигнеш до тяхното ниво, хем те удря на хумор, хем ти е тъжно… И в крайна сметка 2 секунди след тези умствени главоблъсканици вече си на следващия пост в нюзфийда си.

Просто защото знаеш, че винаги ще има жени, които „ще си го търсят“ по евтиния начин. Точно както винаги ще има дъжд през есента, комари през лятото и алергенни полени пролет. Неизменна част от житейската статистика.

Но това не значи, че не можеш да се справиш с това. Или просто да не му обръщаш внимание. Все пак обикновеният Фейсбук потребител е видял толкова много гърди, че един чифт повече или по-малко никога няма да направят кой знае какво впечатление.

Ако обаче считаш себе си за стойностна жена, дано само не са твоите…

Търси се: мистър Декември

Писна ми от жестоко ледени мъже!

Писна ми от мъже, които ти обещават да е горещо… Ала просто опожаряват сетивата ти и те разочароват.

Измамници с топла външност, изричащи топли думи, стрелкащи те с топъл поглед, но със студени мисли! В които виждаш юлска и августовска поквара, но сърцата им прозират с празнотата си. Невъзможни, неспособни нито да приемат, нито да излъчат любов.

Обичам онова време от годината, когато става толкова студено, че единственото, за което имаш дързостта да мислиш, става смразяващото усещане, че си сам, но всъщност ужасно силно ти се обича…

Търся си мъж, студен отвън, със студени очи, напомнящи на хладен изгрев над Алпите, но с приветливи и жарки желания към мен…

Търся си… мистър Декември!

Да се наслаждаваме заедно на снега, да ни е толкова слънчево в душите, че минусовите температури да са просто цифра.

Да се разхождаме в заснежената гора на малкото градче, където ще избягаме от света за уикенда, да се топлим пред камината, да пием горещ шоколад и да вярваме в приказки.

Да ни е вълшебно! Да ни е превъзбудено… Да ни е вдъхновено един от друг!

Да сме наивно глупави, облечени в коледни пуловери на елени и пухкави чорапи, почти допрени до горящия пред нас огън.

Да се разтапяме от ласките си в горещия басейн, да релаксираме в сауна с аромат на билки и етерични масла, да се прегръщаме и правим любов.

Такъв го искам. Декември. Или просто Д…

Да ми бъде дом на сърцето, в който ще се чувствам уютно. Да е моята хармония, да е пристанът, който ще ме накара да усетя мир и спокойствие, дори навън да върлува снежна виелица. Да ми каже стабилно „Всичко ще бъде наред“ и да бъда напълно убедена, че ще е точно така!

Да знам, че щом погаля брадата му и се гушна, забила лице в ключицата му, ще бъда напълно защитена от всички злини на планетата.

Такъв ми трябва – да е студен, но само за мен парещ…

Като декември, мразовит, строг и хладнокръвен, но с мисълта, че в края историята няма да завърши подло, а с празници и фойерверки. С изригвания, с празненства, с усмивки. Точно както дванадесетият месец от година приключва с Коледа и Нова Година, дори да е бил труден, изпълнен с оросяващи ума равносметки и хладина.

Мисля, че се наситих на априлски и юнски мъже. Мечтая си за декемврийския… Обича ми се!

И вярвам, че този декември ще ми се случи!

Истинската причина защо жените губят интерес към мъжете

Знам, че много мъже и жени вероятно ще се обидят за това, което съм на път да разкрия. Но нека първо да кажа, че в никакъв случай не съм женомразка.

Обичам мъжете! Нека е ясно!

Аз съм майка на момче, имам прекрасен баща, ценя мъжете в цялото им съвършенство, състрадателност, креативност, грижовност, чувственост и старателност, аз имам много приятели мъже. Така че в никакъв случай не бих могла да изпитам лоши чувства към мъж.

Всъщност няма и причина затова, тъй като всички ние съдържаме в себе си и мъжка, и женска енергия.

Тази автентичност ни прави човешки същества. Вътре в нас, ние носим и мъжкото, и женското начало, което ни сближава и ни кара да влюбваме, да изпитваме влечение към противоположния пол, кара ни да се впускаме в дълбоки връзки, да се впускаме в дълбоки преживявания. Но и понякога ни кара – след време – да губим интерес към мъжете.

И това, категорична съм, няма нищо общо със сексуалния живот, с финансовото им състояние, с фигурата им или колко често спортуват. Жените въобще не са толкова повърхностни, когато решават категорично развоя на връзките си.

Истината е, че жените имат сходни емоционални, интелектуални и социални потребности. Те имат много близки, почти еднакви искания и изисквания в отношенията си с човека до себе си:

• Приятелство (да изпитват чувството за общност и родство),
• Умствено стимулиране (да се чувстват включени в обща дейност, ангажираност и разговор с половинката си),
• Потвърждение (да усещат, че съществуват в интересите на мъжа до себе си, че са атрактивни)
• Взаимност (да усещат романтика, спокойствие, отдаденост).

В някакъв момент от взаимоотношенията, мъжете спират да проявяват някоя от следните функции във възприятието на жената и така нейните психологически нужди малко по малко се усилват. Така се стига до етап, в който тя осъзнава, че нито има какво повече да даде в тази връзка, нито какво повече да получи емоционално от човека, с когото досега е споделяла живота си.

Всеизвестен факт е, че мъжете понякога дори и да “напускат” връзката физически, не се отдалечават емоционално от жената, която обичат. При жените нещата стоят по друг начин – те на първо място преценят дали емоционалният им интерес е достатъчен, за да бъдат с този мъж и ако той не отговаря на потребностите им, напускат взаимоотношенията завинаги.

Но да се върнем към основите: когато в общия живот липсва укрепналото приятелство, когато двойката не се стимулира мисловно взаимно, когато жената се чувства непризната и креативността във взаимоотношенията е изчезнала, това създава предпоставка отношенията да станат скучни и безперспективни за жената.

И колкото да се опитва да се самоубеди, че тези 4 фактора не са всичко, което ѝ е необходимо, че има много по-важни и значими неща от тях в любовта, защо тогава толкова много жени остават неудовлетворени от подобен тип връзки.

И макар повечето жени да са възпитани да търсят стабилността в един партньор, понякога това не е емоционално достатъчно за техните възприятия, понякога това се явява твърде стара традиция, която не може да надвие потребността от задоволително сексуално и емоционално общуване.

Жените са дълбоки, земни, интуитивни души.

И именно тази дълбочина и интуиция ги кара да превръщат взаимоотношенията си в нещо, което мнозина биха определили като твърде сложно. Жените търсят и се нуждаят от повече на ниво душевност. Те търсят повече във взаимоотношенията и взаимодействията с мъжете. Търсят духовен и емоционален обмен.

В интерес на истината, дори и всичко това да звучи наистина неразбираемо, формулата една жена да има нестихващ интерес към един човек са точно тези белези: приятелство, умствено стимулиране, признание и творчество.

Но да се случват свободно, искрено и без скрити цели. Това гарантира автентичността и единството във връзката.

Не че една жена не би могла да съществува и в другия тип взаимоотношения, но тези, покриващи 4-те показателя, са много по ярки и пълноценни.

Автор на статията е лайф коучът Мелани Крисчън;
Източник: themindsjournal.com
Авторският превод: Вита Морена

Втора част на поредицата за най-великите жени в историята

След като ви представихме първа част на поредицата за книги, посветени на едни от най-великите жени в историята (припомнете си тук), сега е вереме да ви поднесем и втора порция!

„Мария Терезия“ разказва за една жена, разкъсана между трона и любовта. В епоха на уредени бракове, в двореца „Хофбург“, едно 14-годишно момиче очаква с ужас своята съдба.

 

Защото момичето е първородната дъщеря на императора на Свещената Римска империя и е предопределено да стане императрица, ако не се появи наследник от мъжки пол.

И защото е имало неблагоразумието да се влюби до полуда в младеж без шансове за корона. Мария Терезия Австрийска и Франц Стефан Лотарингски.
Но съдбата този път е на страната на влюбените.

„Императрица Сиси“ или по-точно Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области!

Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.

Въпреки многобройните документи и дневници, императрица Сиси остава една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.

„Бианка Ланча“ и историята на най-драматичната любов в историята на Средновековието.

Йерусалим, XIII век. Фридрих II Хоенщауфен, крал на Германия, Италия, Сицилия и Бургундия, император на Свещената Римска империя, е акостирал с рицарите от поредния кръстоносен поход в Обетованата земя. Но не за да търси битки, а разбирателство със сарацините. Като залог за мир и приятелство султанът на Египет Ал-Камил му изпраща носила със скъп дар. Когато наложниците дръпват завесите и от носилката слиза млада робиня, Фридрих, най-големият политик и дипломат на своето време, усеща, че е победен.

„Роксолана„: „Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко.

И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро щеше да нарече Роксолана.“

„Графиня Козел“ – Началото на XVIII век. Фридрих Август II, наричан Силния, курфюрст на Саксония, крал на Полша и велик княз на Литва, троши подкови, покорява женски сърца и препуска лудо от бал на бал и от лов на лов. А дрезденският двор се мери по разкош и разгул само с парижкия… Ненадейно неустомият прелъстител зърва съпругата на своя финансов министър – графиня Ана Констанция фон Хойм, ревниво пазена от хорските погледи в закътано имение в провинцията.

Преситен от развлечения и отгчен от ласкателствата на сладникавите дворцови хубавици, Август се влюбва лудо в младата жена с рядка, екзотична красота и остър ум, получила солидно за времето си образование. Нейната гордост и недостъпност разпалват още повече страстта и амбицията му да я има и готов на всичко, той подписва съгласие за брак.

„Дезире“ разказва за шеметния възход на едно обикновено момиче и очарователната любовна история са втъкани органично в грандиозните исторически събития от времето на Великата френска буржоазна революция, които промениха не само географията на Европа, но и мисленето на света.

Написан с елегантно чувство за хумор, със самоирония и най-вече с чувство за мярка, романът ни поднася картини от живота на известни по онова време имена, напрегнати ситуации, войни и битки, катаклизми, клюки от дворцовия живот.

Обещаваме поредицата да има и трета 🙂