За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до тоалетна сам и когато поиска, както и невероятния лукс да се възползва от фиксирана обедна почивка, през която получава готова питателна храна.

Който е гледал сам бебе, знае за какво говоря…

Завистта ми нарастна още малко, когато се появи второто дете, а известно време след него и редките, но все пак случващи се командировки. Нужно ли е да казвам каква недостижима мечта за една майка е идеята да ТРЯБВА да отидеш на чужди разноски в друг град (даже друга държава), сам в хотелска стая, служебни вечери и свободно време за разходки и цялото това нещо за няколко дена?

Отделно на това за завиждане са и разнообразните служебни вечери, тиймбилдинги и други подобни уж работни, но пък доста приятни и добре организирани активности, на които пак да подчертая – трябва да отидеш, защото са важни за кариерното ти развитие в самата компания.

Аз и сина ми

В такива моменти няма как да не си помислиш, че искаш в следващия живот да се родиш мъж.

За завиждане си е и фактът как като мъж хем се сдобиваш със свои деца, хем тялото ти не се раздува до неподозирани размери, после спуква и спихва.

Има доста за какво да им се завижда на мъжете… и който си мисли, че може да има абсолютно равенство между таткото и майката по отношение на грижата за бебетата, доста се бърка. Най-малкото самата природа ни е създала различни и по-различен начин е устроила механиките за възпроизвеждане и отглеждане на поколението. 

Когато обаче се улавям унесена в такива мисли – колко нечестно са устроени биологичните роли на мъжете и жените (поне да можеха и татковците да кърмят бебета, за какво изобщо природата им е дала тия зърна?!), се замислям и за обратната страна на нещата.

Дали щях да се чувствам добре, знаейки, че ми се налага сутрин да излизам от вкъщи, да прекарвам часове наред сред чужди хора, а вечер да се прибирам малко преди децата да трябва да си лягат? Да съм през целия ден далеч от тях и да пропускам толкова безценни моменти, като техните усмивки, смях, радост, опити да пълзят, да се изправят, да правят бели, да се хранят сами.

Да растат, докато аз трябва да работя, за да се поддържа финансовия баланс на домакинството и да чакам събота и неделя, за да прекарам малко повече време с тях.

Прекрасните ми спящи деца

Дали в тази “мъжка” ситуация не бих завиждала на майката, която има възможността да обгрижва бебенцето, да го прегръща и целува колкото иска, да го разхожда, да му пее, да го приспива, да го гледа, докато спи (тогава бебетата сякаш са най-сладки), да трупа толкова много абсолютно безценни спомени и най-вече – да не страда от натрапчивото усещане, че пропуска толкова много от порастването на децата.

Истината е, че когато се чувстваме угнетени, стресирани или сме недоспали, е много, много лесно да си помислим, че на другите им е по-добре. В чуждата градина винаги е по-зелено, гласи ненапразно поговорката.

Когато нещо ни липсва, то ни се струва още по-привлекателно, важно и желано. По-добре е обаче да се замислим как бихме се почувствали, ако ненадейно загубим това, което вече имаме. Тогава именно ти просветва колко дълбоко обичаш майчинството и колко се гордееш именно с факта, че си майка. И как не би сменила това с мъжката роля за нищо на света. Както децата са расли току до сърцето ти, така после не искаш да ги пускаш от ръцете ти. И това е благословия.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Реклама

Свободата, знанието, независимостта – истинските ценности на жената

8 март не е овехтял комунистически празник и смисълът му не е в поднасянето на зюмбюл в целофан и целувка по бузата.

Международният ден на жената се отбелязва на днешната дата от началото на 20 век и е пряко свързан с всички дейности по борбата за равнопоставеност и равни права между половете.

Лично аз смятам, че взаимно една на друга жените сме си най-силната подкрепа и най-страшен враг. Ние се съдим взаимно и се отнасяме много по-сурово съм самите себе си, но е крайно време това да се промени.

Има няколко неща, на които ще науча дъщеря си и реших на на днешния 8 март да ги споделя и с останалите дами, както и да ги повторя още веднъж на себе си:

Не си проси любов, не вярвай на голи обещания, не се подценявай!

Не си губи времето с човек, когото не обичаш истински или усещаш, че той не обича теб, само защото “така трябва” или “часовникът тиктака”. Клишето “по-добре сама, отколкото зле придружена” е напълно вярно. Животът е прекалено кратък, за да правиш толкова големи компромиси, като това кой да е мъжът до теб.

Сама не означава самотна! Не се притеснявай да останеш без партньор, защото именно това време на “тишина” и спокойствие в личен план могат да ти помогнат да опознаеш още по-добре себе си и желанията си.

Не се моли да бъдеш обичана и не се задоволявай с “подаяния” на нежност. Когато той ти каже, че не е сигурен дали иска да се обвързва, че не му е сега времето за по-сериозни отношения и всякакви други подобни глупости, събери смелост и прекрати тази връзка.

Не потъвай в черната дупка на “ако аз се постарая повече и му покажа колко го обичам, той ще промени отношението си”.

Не се страхувай, че по-добър от този мъж няма да намериш. Всички мои приятелки, че и аз самата сме страдали от подобен страх в края на всяка връзка – че няма да открием друг такъв мъж. Е, понякога това е най-хубавото!

Не позволявай да се отнасят зле с теб – ако той не те уважава, позволява си да те обижда или злоупотребява с теб и ресурсите ти, го остави в миналото.

И под “ресурси” имам предвид всичко – да очаква от теб да чистиш, переш, готвиш и т.н., защото “това ти е работата” или се разпорежда с личните ти финанси, защото той “знае по-добре” и т.н.

Не се страхувай да бъдеш самостоятелна и не позволявай на никого да ти внушава, че имаш нужда от партньор, за да бъдеш щастлива или животът ти да е пълен. Не, имаш нужда нужда от любов, подкрепа и уважение, които можеш да получиш и от приятелите си.

Мъж в леглото не означава щастие в сърцето.

И не на последно място:

Външният вид и поддръжката са важни, но не се обсебвай. Не може и не трябва животът ти да се върти около маникюр, прическа, мигли, дрехи и обувки. Освен ако не си следващата Коко Шанел, но и тя е мислила повече за практическото, отколкото за преходното.

Инвестирай в себе си – в образованието и в кариерата си. Няма по-важно от независимостта, а знанието и самостоятелната финансова стабилност дават безценна свобода.

Честит Международен ден на жената! Нека повече се ценим и подкрепяме взаимно 🙂

Ако се бяха родили жени

Може още да не сме разкрили тайните на океаните, нито да сме стигнали по-далеч от Луната, но ето че имаме поредното приложение за телефон, с което щастливо да си губим времето.

FaceApp дава възможност да разбереш как би изглеждал мъж, ако се бе родил с две Х хромозоми. Някой си е направил ескепримент с едни от популярните холивудски актьори, участващи във филмите по комиски на Марвел.

Резултатът показва едни също толкова красиви и харизматични жени, колкото са и мъжките им първообрази. Enjoy!

Крис Евънс

Робърт Дауни Джуниър

Крис Хемсуърт

Том Хидълстън

Марк Ръфало

Крис Прат

Брадли Купър

Хю Джакмън

Райън Рейнолдс

Майкъл Би Джордан

Чадуик Боузман

Джеръми Ренър

Пол Бетани

Пол Ръд

Себастиян Стан

Дейв Батиста

Джош Бролин

Насилието днес, което старателно отгледахме вчера

Домашното насилие и физическият и психически тормоз над жени като цяло отдавна са болна, но важна тема в страната ни. Проблемите ескалираха още повече покрай Истанбулската конвенция, обсъжданията на която показаха няколко основни неща – масово хората не знаят как се пише “истанбулска” и редовно заменят Н с М и още по-страшното – нито четат, нито толкова се интересуват какво точно пише в нея, а повтарят като папагали глупости. Голям процент от министрите ни също.

Всичко, което е нужно да знаете относно конвенцията и проблемите с нея е прекрасно обяснено от Мирела Веселинова в статия за “Капитал” ТУК!

По повод на насилието над жени обаче искам да споделя лична случка. Тя се корени години назад в детството ми и първите училищни години и засягаше не само мен, а още много момичета. Може би те вече дори не си спомнят, но на мен ми е останало в съзнанието.

Който е гледал деца, знае, че те не винаги се държат като ангелчета, нито пък са особено хрисими и добри. Всяко дете има своите диви периоди, особено когато тепърва осъзнава физическата си сила. То често “тества” тая сила върху по-слаби същества, независимо дали са връстници или пък животни.

Истината е, че в един кратък период от развитието си децата са като малко спартанско общество, което негласно уважава по-силния и по-големия, и неусетно изолира (или пък засипва с подигравки) физически или ментално различния. Малцина са изключение и ако се разровите добре в детските си спомени, ще откриете доказателствата.

Всеки може да се сети поне за един случай, в който като малко дете е проявявал жестокост към друг индивид и въпреки че сега се чувства дълбоко засрамен от спомена си, тогава се е опиянявал от усещането за надмощие.

Тези неща отшумяват с времето, с възпитанието и с примерите, които подрастващите виждат около себе си. Родителите и обществото са отговорни за моделирането на достойни личности и отговорни граждани.

Ето и откъсът от детството ми, който желая да споделя.

Времевият период е някъде между 1 и 3 клас или иначе казано преди повече от две десетилетия.

Тогава наред с останалите ми детински проблеми като това да си напиша домашното, да скрия някак белята със счупената ваза и други подобни, имах проблем с момчетата в училище. Те бяха познати деца, с които деляхме един квартал и дори една детска градина, но въпреки това отношенията между момчета и момичета бяха обострени. В игрите винаги се деляхме по пол и най-страшно беше, ако някой каже на всеослушание, че харесваш еди кого си. С пламнали бузи и почти сълзи на очите почваш да крещиш, че това не е вярно.

 

Момчетата обаче имаха изключително неприятния навик да ритат момичетата в краката. Ясно си спомням синините, превръщащи се постепенно в лилави петна, с които се сдобивах редовно от някое от момчетата.

Разбира се, не ритаха само мен, а и останалите момичета, а възрастните знаеха какво се случва – от една страна, защото виждаха, от друга защото аз си казвах.

Виждаше ми се като ужасна несправедливост и затова отивах при някоя от госпожите в училище или пък при майка ми, за да се оплача.

Знаете ли какъв беше отговорът им? Съвсем спокойно отвръщаха “Това е, защото той те харесва!” и въпросът приключваше. Винаги получавах този отговор и протестите ми оставаха пренебрегнати.

В малката ми глава обаче това стоеше като огромна несправедливост. Опитвах се да разсъждавам върху отговора и винаги стигах до едно и също място – след като ме харесва, защо трябва да го показва по толкова груб начин? Не ми беше до болката, нея даже не си я спомням, но се чувствах обидена…

Обидена и унизена, че явно съм по-слабата физически, която не може да се защити и бива наранявана, пък било то и от човек, който всъщност ме харесвал!

В крайна сметка реших, че няма да оставя нещата така.

На момченцето, което най-често ме риташе и което аз всъщност много, много харесвах (и то в продължение на цялото ми основно образование) смело заявих, че ако не престане да ме рита, ще кажа на баща ми (след като реакция от страна на учителите и от майка ми нямаше). Той продължи да ме рита, разбира се.

Тогава аз изпълних заканата си, споделих на баща си, на когото винаги можех да разчитам, че ще е на моя страна) и зачаках резултат.

Въображението ми рисуваше картини като от комикс как татко като един супермен влетява в училище и прави въпросното момче на пух и прах, но реалността бе съвсем различна, за щастие.

Баща ми дойде по време на междучасие в училищния двор, запозна се с момчето, сложи го да седне до него на пейка и му обясни съвсем кротко и бащински защо не е редно да се нараняват, било то и на игра, момичетата. Каза му, че не се изразява така емоцията към тях и насилието е нещо грозно и нередно.

Не си спомням точните думи, но това беше смисълът на разговора. После татко стана и си замина, а аз бях подигравана от същото момче и от други, че съм се била оплакала на родителите си. Но ритниците спряха.

Често съм се сещала за тази случка в контекста на разговори за насилие и възпитание на деца. Най-ярко в спомените ми изпъква непукизмът на възрастните (с изключение на баща ми), когато им се оплаквах. И защо изобщо е трябвало да се стига до там, че сама да си казвам? Възпитателите в училище не виждаха ли какво става в междучасията, родителите не виждаха ли синините по краката на дъщерите си?

И защо всичко се разминаваше с краткото обяснение, изречено дори с усмивка, “момчетата така показват, че те харесват!”.

Не си ли дават сметка тези жени – учителки, майки и т.н., какъв покъртително лош, престъпен дори урок дават на децата си?! Не им ли става ясно, че така още от крехка възраст учат на покорство при тормоз?!

Разбира се, това е един малък пример, а могат да се дадат още много.

С горичвина си спомням как баба ми, която е забележително интелигентна и модерна жена дори и на сегашните си 80 години, споделяше за комшийката и мъжът ѝ пияницата, който редовно я гонил из улиците на квартала, за да я бие.

Тази история се разказваше като пример какво „лошо“ семейство са, а разказът се допълваше как тя, когато помислила да се обади в полицията, за да сигнализира за поредния пиянски скандал и бой, решила, че в крайна сметка не е нейна работа и по-добре да не се намесва. Поуката за мен беше също да не се бъркам в хорските проблеми, което едва ли не е равно на грозно любопитство…

Със сигурност някой специалист в психологията и социалната такава може да каже много по въпроса, но за мен резултатите от цялото това криворазбрано възпитание личат със страшна сила в последните години.

Плашещ е процентът на жени, страдащи от системен психически и физически тормоз. Убийства също не липсват, като всеки, следящ поне малко новините, е чул за тях (присъда за поредното такова излезе наскоро, можете да прочетете тук).

Мисълта ми след всичко написано е, че имаме нужда от още много, много работа в посока правилно възпитание не само на децата ни, но и на самите нас! На първо място би следвало да подложим на съмнение нещата, които самите ние знаем и в които вярваме. Наистина ли те са основателни и следва да бъдат предадени на поколението или повтаряме като папагали заучени лъжи, като това, че щом момчетата те харесват, ще ти дърпат плитките на косите или сритват в краката?

И още – дали няма нужда от по-активна работа срещу насилието, която да започне след като се запознаем по-добре с него и различните нормативни уредби и конвенции?

Последно, но не и по важност – никога не си премълчавайте! Независимо дали се случва на вас или на някой друг, но вие сте свидетел. Никога! Дори и да ви е страх да потърсите помощ, дори и да не ви вземат на сериозно, дори и да ви се подиграват. Търсете правдата и не оставяйте насилието безнаказано. Защото невинно насилие няма, още по-малко ако се случва между деца. Децата днес са бъдещето утре и от всички нас – не само родители, но и хора от обществото, зависи как ще ги подготвим.

Урок по женственост и сила от Мерил Стрийп

Във времето и географските ширини, в които живеем, е лесно да приемем редица неща за даденост. Като това да ходиш на училище, да решиш дали да учиш в университет или не, дали да правиш секс преди сватбата си, изобщо искаш ли да се омъжиш и ако да, сама да избереш за кого и т.н.

Въпреки това обаче, жените като пол продължават да бъдат подценявани и експлоатирани. Красноречиво свидетелство е грандиозният скандал за сексуален тормоз от страна на мъже към момичета и жени, който още тресе Холивуд. И бъдете сигурни, подобни проблеми далеч не се случват само там.

Та, дори и у нас на местно ниво всяка се е сблъсквала с дискриминация и нечестно отношение, защото е жена. Примерите са много, но нека нахвърляме някои от най-големите – вероятността да не бъдеш наета на работа, защото може да излезеш в майчинство е огромна, както и високият процент сигурност, че няма да получиш повишение, защото вече имаш деца и това налага излизане в болничен и ангажираност със семейството повече, отколкото при един мъж (който спокойно ще замине на командировка или ще остане до късно на работа, защото се налага, без значение болни ли са децата или пък имат специален проект, по който да се подготвят за училище и някой трябва да им помогне).

Още много може да се изброява, особено за забележките, които получаваш от всички – млади, стари, колеги, семейство, приятели, мъже и жени, не мислиш ли вече за семейство и деца, как така не готвиш, защо излизаш толкова много по срещи, ще ти излезе име и т.н.

Истината обаче е, че за да има промяна, трябва да я направим самите ние. Като започнем от това взаимно да се подкрепяме много повече и да не се съдим (защото жените много обичат да се нареждат взаимно на коя е лоша майка, домакиня, съпруга, клюкарка и т.н.) и се стигне до това да не си мълчим и да се борим за правата си. Няма как да очакваме или да искаме каквото и да било в този живот да ни падне даром в скута. 

Решихме да ви споделим част от брилянтна реч на великата Мерил Стрийп, която тя изнася пред колумбийския „Barnard College“. Речта е от 2010 г., но посланието в нея е от огромно значение и сега, в размирните времена, когато жените отново търсят мястото си в света, а също така трябва да се предаде и на следващите поколения, за да помнят нашите уроци и да се учат от грешките ни и да не се повтаря историята.

Целувки във въздуха, целуване на задници, престорено целуване и разбира се – истински целувки. Също като проститутките и ние актьорите трябва да го правим с хора, които може би не харесваме или дори не познаваме. Преструването или актьорската игра е много важно житейско умение и всеки от нас го практикува. Не искаме да бъдем хванати, че го правим, но е важна част от адаптацията ни като вид. Ние променяме самите себе си.

В гимназията исках да бъда по-забележима, затова започнах да изучавам образа, който си мислех, че искам да бъда – на красивата девойка. Опитвах се да имитирам косата ѝ, червилото, миглите, дрехите…

Всички красиви неща, които виждах в другите популярни и красиви гимназистки. А целта на всички ни беше само една – да бъдем привлекателни за момчетата, а в същото време да се харесваме и на момичетата.

И така достигнах момента, в който се превърнах в нея и тя в мен – привлекателното талантливо момиче, което знае кога и как да се смее на всяка глупост, казана от момчетата, как да навежда очите очите си и как да замълчи, когато момчетата я прекъснат и поемат разговора.

Докато в един момент мозъкът ми не се събуди. Надигнах глава, надскочих досегашното си Аз и преоткрих отново себе си. Аз можех да бъда шантава, разпалена, агресивна, открита, забавна, силна… И приятелите ми ме оставиха.

Станах истинска, вместо измислено плюшено зайче.

Сега нещата са различни. Това е вашето време и може би всичко, което имате, ви се вижда нормално, но всъщност не е. Съществуват единствено промяна, съпротивление към нея и пак промяна.

Никога преди в историята на страната ни жените не са получавали толкова много дипломи за висше образование. От зората на човечеството няма и 100 години откакто ние дори сме допускани в тези сгради, освен ако не ги чистим (има предвид университетите – без. ред.).

Жените по целия свят, доскоро отритнати и бедни, вече могат да притежават имот, а само до преди това самите те са били точно това – нечия собственост. 

Мерил говори основно за проблемите, пред които са изправени жените в САЩ, но думите ѝ са релевантни към всички нас по останалата част от света. Най-важното послание в речта ѝ е това за емоцията! Именно чрез нея ние се придвижваме в живота напред. И както казва мерил в речта си:

„Не може да има трансформация от тъмнина към светлина, от статичност към движение, без емоция!“

Стрийп завършва с прекрасне цитат на вече покойния Ленард Коен: „Обръщай внимание на пукнатините, защото през тях навлиза светлина„.

Речта на Мерил можете да видите тук.

Винаги пазете светлината в себе си, защото от нея единствено можете да получите сила да постигнете амбициите си и да сбъденете мечтите си! И винаги се гордейте с това, че сте жени, защото ние държим съзидателната сила. Трябва само да не забравяме как да я използваме 🙂

 

Муниба Мазари и силата да имаш всичко, което поискаш

Искам да ви разкажа историята на една жена. Случилото се с нея е злополучно и може да се определи просто като “лош късмет”, но с лекота всяка от нас може да бъде на нейно място и да понесе нейната съдба. Защо ли? Защото никой не е застрахован от нещастията, както и никой не определя сам в коя точка на света и в какво семейство ще се роди.

Но от всяка една от нас зависи как ще подреди живота си и ще се справи с всичко – и хубаво, и лошо, което съдбата ѝ поднася.

Дамата, за която ще ви разкажа, се казва Муниба Мазари.

Родена в Пакистан в типично строго патриархално семейство, тя никога не си е помисляла да възроптава срещу волята на баща си.

Така на 18 години встъпва в брак с мъж, който е избран от семейството ѝ. В новия си дом и със съпруга си Муниба не е усещала щастие или комфорт, но не се е оплаквала, приемайки съдбата си. Две години след сватбата, докато пътуват заедно в личния им автомобил, мъжът ѝ заспива на волана и причинява катастрофират.

Съпругът се измъква от разбитата кола, но оставя жена си вътре, затисната и почти смазана от ламарините.

Муниба има редица тежки контузии, но когато най-сетне идват помощ за нея, тя бива така неправилно и грубо извадена от колата, че нараняването на гръбначния ѝ стълб става още по-лошо и резултатът е завинаги прекъснати гръбначни връзки.

Престоят ѝ в болницата след катастрофата е почти 3 месеца, а лошите новини идвали една след друга. Първо ѝ казали, че заради множеството фрактури по ръцете, раменете, гръдния кош и гръбнака, няма да може да рисува. Голямата ѝ мечта е била да стане худижник…

След това идват новините, че нараняването на гръбнака е толкова тежко, че никога повече няма да може да ходи. Няколко дни след тази новина, лекарите ѝ съобщават че заради степента на увреждане на гръбнака, която има, никога няма да може да износи дете.

На 20 години Муниба остава прикована в инвалидна количка.

Докато е още на болнично легло, тя моли един от братятя си да ѝ донесе пастели и листове за рисуване, защото вече не издържа да гледа белите стени около себе си и да страда за така стеклите се обстоятелства.

Въпреки нараняванията, които съсипали мускулите на ръцете, с всяка следваща рисунка, пръстите ѝ ставали по-уверени и сръчни. Така започнали да се раждат картините на Муниба.

Споделя, че всички били възхитени от богатството и яркостта на цветовете в картините ѝ, но никой не можел да види колко мъка и горест с заключени в тях. Чрез рисуването тя лекувала разбитата си душа и търсела успокоение и нова надежда.

Отново чрез четката и бялото платно Мануба осъзнала колко много страхове са се наслоили в нея. В един момент решила да запише всички тях на лист хартия, за да им даде плътност и направи реални, за да ги види и да събере сили да се пребори с всеки един от тях.

Първият в списъка бил страхът от развода… Когато обаче осъзнала, че това е само лошо чувство, с което трябва да се справи, се усетила толкова освобена и окрилена, че след време станала достатъчно емоционално силна, за да се зарадва искрено за втората сватба на бившия си мъж и да му пожелае щастие.

Вторият страх в списъка бил това, че никога няма да бъде майка. Замисляйки се върху положението си, Муниба осъзнала, че има още толкова много начини да се сдобиеш с дете и толкова много деца по света чакат да бъдат осиновени от любящ родител! Процесът отнел две години, но търпението ѝ било възнаградено, когато тя най-сетне се осиновила и станала майка.

Муниба заедно със сина си

Муниба споделя за един от най-големите страхове на инвалидите – това, че няма да бъдат приети от останалите в обществото. Общество, което винаги търси перфекционизма и красотата…

Затова решила да бъде колкото може по-активна и обществено ангажирана. Започнала да изнася лекции, да се среща с различни неправителствени организации, да участва в телевизиянни предавания, да бъде модел, да се явява колкото може повече пред познати и непознати хора, било то и в инвалидна количка.

Така стига до поста на официален говорител за правата на жените в Пакистан и влиза в списъка на ВВС за 100-те най-забележителни жени за 2015 година, както и в 30 под 30 на Форбс за 2016 г.

Защо прави всичко това? За да може да отправи своето силно послание не само към жените, но и към всички останали, без значение вероизповедание, цвят на кожата, пол и т.н.

“Когато приемаш себе си такъв, каквъто си, светът също ще те приема. Това е начинът да бъдеш щастлив… Животът е пълен с пречки, но справянето с тях ни определя като личности.

Няма нищо лошо в това да изпитваш страх или да плачеш, но трябва да знаеш кога да престанеш и да продължиш напред! Няма нищо лошо в провала, защото когато паднеш, трябва да се изправиш и именно така продължаваш да се движиш.”

Историята на Муниба е една от многото, но личности като нея ни доказват за пореден път, че колкото и клиширано да звучи, пред човешкия дух няма пречки!

Дали ще бъдеш щастлив и ще живееш пълноценно зависи само от теб и от личната ти нагласа.

И не на последно място – нищо не идва даром, за всичко трябва да се бориш и да го извоюваш. Щастието е в ръцете ни, ако не го виждаме, значи лесно ще го загубим.

Профилът на Муниба във фейсбук можете да видите тук, а видеото с истрията ѝ лично разказана от нея тук.

Прочетете още:

Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович

Жените, на които се възхищавам: Кайла Итсинес

Кои са били едни от най-значимите и силни жени в историята и какви са историите им

 

Потиснатите емоции водят до цистит и проблеми с бъбреците

При цистит често се налага антибиотично лечение, което e свързано с нежелани странични eфекти и токсично въздействие. Тази терапия също така не дава гаранция, че неприятното състояние няма да се повтори отново.

Как да се излекуваме по-бързо и да се предпазим от рецидиви?

Всяка втора жена поне веднъж в живота си страда от цистит

Това показва статистиката, както и че в 30% от случаите се стига до рецидиви. Инфекциите на пикочните пътища се дължат най-вече на анатомичните особености на женския организъм. Понякога причината е нарушение на чревната микрофлора с наличие на Ешерихия коли. Хламидиите също могат да бъдат причинител. Затова винаги е важно да се направи цялостно микробиологично изследване.

Честотата на заболяванията на бъбреците и пикочния мехур нараства заради съвременния начин на живот. Модата на голия кръст и корем са сред главните виновници.

Суетата ни кара през зимата да сме красиво, а не топло облечени. А удобството – да сме постоянно изложени на климатици през лятото.

Как негативните емоции увреждат здравето ни

От гледна точка на натуропатията всяко заболяване на пикочо-половата система е свързано с енергията на бъбреците. Според традиционната китайска медицина тези органи и т. нар. „бъбречен огън” поддържат нашата виталност – доживотната жизнена енергия, която получаваме по рождение. Трябва да се грижим особено внимателно за нея, тъй като тя определя скоростта, с която остаряваме. За целта трябва да се храним здравословно, да спим достатъчно и да поддържаме зоната на бъбреците винаги топла.

Бъбреците и пикочният мехур са изключително чувствителни към промените в психоемоционалното състояние на човек.

От страх и повишена нервност преди презентация или преди важен изпит например може да ви се наложи да прескачате през пет минути до тоалетната. Според китайска медицина влошените партньорски отношения и душевните тревоги, стресът отслабват бъбреците.

Проблемите с пикочния мехур пък се появяват в състояние на тъга, грижи, срам и потиснат плач. Психологическа причина за честия цистит е душевната болка, на която липсва емоционален израз (неизплаканите сълзи). При нормално функциониране на тези органи човек е изпълнен със самоувереност и вътрешна сила, има енергия и воля, води пълноценен живот, обяснява графиня Ангелика Волфскийл, натуропат и Шуслеров терапевт.

 

Графиня Ангелика Волфскийл

 

Как да си помогнете, ако сте жертви на цистита?

– При рецидиви на цистит, както и при свръхактивен пикочен мехур (чести позиви за уриниране) е много важно ежедневно да се приемат достатъчно течности – поне 2 литра вода дневно. Откажете се от употребата на кафе, черен чай и алкохол – те дразнят пикочния мехур.

– Носете винаги топло облекло, особено в областта на кръста. Пазете краката и бъбреците топли. Не стойте на течение и не сядайте на студена земя. Така се изтощават имунната система и бъбреците. Когато сте се намръзнали при престой на открито в студено време, побързайте да затоплите тялото, направете си горещ чай и топла вана на краката.  

– При остър цистит и за профилактика срещу рецидиви можете да използвате помощта на немското фитотерапевтично лекарство Солидагорен. Фитопрепаратът представлява комбинация от жълт енчец (Солидаго) – доказана от хилядолетия лечебна билка за бъбреци; пачи очиболец – популярен в народната медицина като билка при крампи, и полски хвощ – действа диуретично и стимулира обмяната на веществата.

Комбинацията билки в Солидагорен не позволява на бактериите да се прикрепят към лигавицата на пикочните пътища и помага за по-бързото им елиминиране. Поддържа също така слаба киселинност на физиологичното pH, което е важно за естествената защита.

Солидагорен се препоръчва при цистит, профилактично при камъни в пикочния мехур и пясък в бъбреците. Помага при свръхактивен пикочен мехур, когато има постоянно желание за уриниране. Ефективен е и при нужда от лечение с катетър или лечение на Кандида албиканс (вагинални гъбички), като допълваща терапия. Комбинацията от трите билки облекчава паренето, честото уриниране и болката и има мощно противовъзпалително действие. Подпомага оздравителния процес, ако се е наложило антибиотично лечение и предпазва от чести повторни инфекции на пикочните пътища.

При остър цистит най-добрият начин за приложение е следната терапия: прием за първия ден – 3 пъти по 30-40 капки, разтворени в голямо количество топла вода.

На втория ден се преминава към доза 20 капки 3-4 пъти дневно, докато напълно отшуми инфекцията. После веднъж дневно по 10 капки в течение на месец, за да се постигне пълно изчистване. При хронични проблеми – при бъбречни патологии, микози, цистити и др., приемът е 3 месеца по 5 капки на ден, препоръчва се да е в часовете между 15 и 19 ч.

 

• При чести възпаления на пикочния мехур Ангелика Волфскийл препоръчва лечение със следните Шуслерови соли: при тъмна урина (червеникаво-кафява), повишена температура, позиви за уриниране с болки и парене – Шуслерова сол №12 калциев сулфат; ако урината е тъмна, мътна, с наличие на гной – сол №9 натриев фосфат; при хронично възпаление и бяла слуз в урината – сол №4 калиев хлорид; ако при уриниране се забелязва гъста бяла слуз с парене се редуват соли №3 железен фосфат и №8 натриев хлорид. Комбинацията Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз (DHU) за общо укрепване на бъбреците е: №4, №8 и №10. При лечение на хронични проблеми солите се приемат по 3-5 таблетки от всяка сол дневно. Острите състояния изискват чест прием – през 30-60 мин. по 1 табл. от съответната сол. При пясък и камъни в бъбреците ефективно помага следната комбинация соли: №1, №9, №10 и №11. За облекчаване на болките и спазмите използвайте сол №7 магнезив фосфат, като 10 таблетки се разтварят в чаша топла вода и течността се пие бавно на малки глътки.

 

– При остри или хронични възпаления е важно ежедневното измиване на гениталната област с умерена температура на водата.

– Не забравяйте, че употребата на презервативи при полов контакт предпазва в еднаква степен и мъжа, и жената от инфекции на пикочните пътища. Веднага след полов контакт е добре да се уринира!

 

• Тренирането на мускулите на пикочния мехур и тренирането на тазовото дъно помагат при проблеми на пикочната система. Ако при внезапен позив за уриниране няма наблизо тоалетна, опитайте следните трикове: останете прави и се повдигнете за няколко секунди на пръсти, напрегнете тазовото дъно за 15-20 сек. Или седнете (приклекнете) и кръстосайте краката.

 

Защото няма такова нещо като „мъжка работа“

Знаете ли, жените могат всичко. Буквално.

По никакъв начин не искам да обезсмислям или пък подценявам мъжете, но истината е, че в борбата си за равенство, жените настигнаха мъжете, че и ги задминаха.

Те доказаха, че могат да бъдат точно толкова добри (а понякога и повече) в типично „мъжките“ професии, докато мъжете все още не могат да извършват „женските“ работи.

Защото колко точно маникюристи-мъже познавате и колко жени инженери или най-обикновени работници?

Повярвайте ми, работила съм на строеж (не като майстор, но като брокер на място) и там имахме жена-кранистка, както и жена-оператор на хаспел (това са откритите подемни машини, които вдигат тежки товари до някой си етаж).

Интересното е, че паралелно с работата си, жените гледат деца, къща, мъж, а понякога и домашни любимци, а да не говорим колко често са и самотни майки (думата „самотно“ звучи ужасно, но разбирате идеята).

Минди Габриел – пожарникар в Охайо, САЩ

Докато при господата очакванията за битов мултитаскинг все още са крайно занижени.

В тази връзка бихме искали да ви покажем част от проекта на фотографа Крис Крисман, който е решил да снима жени, работещи типично „мъжка“ работа.

Хедър Томпсън – касапин и собственик на малка месарница във Филаделфия, Пенсилвания

Целта му е да покаже точно това – колко мултифункционални и успешни могат да бъдат дамите и как названието „нежен пол“ им отива на 100%, защото дори и в най-тежката и мръсна работа, те отново се открояват с женствеността си.

Разгледайте снимките, а ако искате да разкажете вашата история на жена в „мъжки“ свят, то можете да се свържете с нас на editors@vitamorena.com!

Сейди Самюел – професионален рибар на раци в Рокпорт, Мейн

Ковачите не са само мъже

Джуди Бауман – работник в кариера за злато в Невада

Мира Накашима – дизайнер и дърводелец в Пенсилвания

Крис Алварез – старши геолог към кариера за злато в Невада

Нанси Поли – животновъд с ферма в Пенсилвания

Бет Бевърли – препаратор на животни във Филаделфия, Пенсилвания

Кристина Бурис – оператор на парен котел във Филаделфия, Пенсилвания

Алисън Голдблум – строител на къщи във Филаделфия, Пенсилвания

Леан Джонсън – шофьор на камион в планинска кариера за злато в Невада

Сблъсък на самотности

Улавям се напоследък, че ми харесват мъжете, които остават само за една нощ. Или за няколко часа.

Приключението обикновено започва с лек, приятен флирт на питие и неангажиращ разговор.

Разговор, в който границите са приблизително очертани.

Ще изтанцувате няколко танца (с тяло или погледи), той ще направи комплименти за парфюма ти и ще подчертае каква страхотна жена си, а ти ще му отвърнеш подобаващо.

Лъжата в случая ще прозвучи невинно и подкупващо.

Наясно си с последствията. Чист секс. Без емоционални травми. Без по нататъшни обещания.

Защото така поне не боли. Не чакаш нищо. Опцията „Влюбване“ е изключена. 

Не се вкарваш в драматични сцени.

Не се впрягаш, а запазваш добрия тон, примесен с хладно безразличие. Нищо, че после ще ти стане напечено, от хубавия секс.

И ще изпиташ чиста радост. От Преживяването което ще те зарежда дни наред.

В тази игра всички бъдещи сценарии са изключени.

Но пък за момента всичко е позволено. И не е нужно да имаш развратен ум, за да отключиш перверзните си фантазии. Поне за  мига.

Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с пълни шепи и да не се задълбочават.

Наречете го, ако щете, сблъсък на самотности. Зависи от гледната точка.

Автор:

MarVell

Щастливи сме, когато вие – нашите читатели, ни пишете, за да споделите вашата гледна точка! Можете да изпращате автроски материали – текст или снимки, на редакционната ни поща – editors@vitamorena.com. 

Още от същия автор:
Обичам ли те? Не, манипулирам те!

Обичам ли те? Не, манипулирам те!

Щастливи сме, когато вие – нашите читатели, ни пишете, за да споделите вашата гледна точка! На редакторската ни поща editors@vitamorena.com получихме поредното чудесно есе, което споделяме с вас. Всяко последвало публикуване трябва да посочва коректно автора на текста и Вита Морена като източник.

Съвременните жени постоянно изтъкват, че основното, което търсят в една връзка, е сигурност.

Мъжете пък от своя страна избягват да се задълбочават и не държат на сериозни отношения. Секс и свобода – това им е генно заложено.

Един спонтанен, хубав и запомнящ се и неангажиращ секс им спестява куп главоболия и хипотетични бъдещи усложнения.

Примерно.

Но, да е ясно – както има мъже манипулатори, има и такива представителки и на ”слабия” пол.

Мъжете – манипулатори го играят стилно, внушават различност, и първоначално вдъхват сигурност и коват доверие. Държат се едновременно близко и в същия момент на разстояние, хладни и подчертано недостъпни. Лошото при тях е, че изневеряват на всички, но никога на себе си.

Обаче става наистина суперинтересно, когато такъв мъж се сблъска с огледална на него жена.

Тогава тя му се явява като непоносим дразнител, който често предизвика експлозия във вътрешния му свят.

Често тя му подава смесени сигнали, подвежда го да си мисли едно, докато реално има предвид друго. Жената – манипулатор знае какво точно иска и как да го получи. С малко усилие и пак става на нейното. Тя определя правилата (сори, скъпи мъже).

Трудно е да опитомиш такава жена. Тя е винаги един ход напред. Умна, интелигентна и с нестихващ заряд. И знае как да провокира мъжа с освободеното си поведение.

И мъжът от ловец се превръща в жертва. И доброволно се запътва към ешафода.

А съберат ли се на едно място двама манипулатори, си става горещичко. Играта е увлекателна, със силна тръпка и мръсничките удари под кръста не са изключение.

В случая чувствата нямат значение. Може би жената накрая ще отстъпи. Но временно. А може и да се влюби.

А мъжът ще е доволен и очарован. И ще прави любов ненаситно. И вече не само с очи.

Автор: MarVell

Прочетете още:
Приказката, която пишеш всеки ден
Ужасна бях, но те обичах… или всички чудовища са хора
Приятно ми е, аз съм онази, мрънкащата, която може да направи всичко сама!
Защото искам да знам, че съм твоя