Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

IMG_20190724_152231.jpg

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Реклама

Какво правят майките по цял ден!?

Често съм срещала този въпрос, който по-скоро звучи като възклицание, пренебрежение и присъда в едно – “какво толкова правят майките по цял ден!”

Визират се родителките в майчинство, а питащите са основно жени без деца и тук-таме по някой заблуден мъж.

Аз, като една прясна майка, съм готова веднага да отговоря на този въпрос/присъда.

Питате вие какво правят майките на бебета по цял ден, казвам ви веднага – мотат се! Сега ще обясня.

Започваме от сутринта, което е силно относително понятие за една майка, но ще проявим въображение и ще си представим, че денят ѝ започва някъде около 6-7ч.

Чува, че бебето недоволства, отваря си някак очите и се надига да го види – будно е и иска своето. Тя – майката, също си иска своето, но пък и не желае да започва деня с негативни мисли, затова се фокусира върху смяната на памперса на малкия пискун.

Мотането започва незабавно – около станцията за смяна на бебешки дупета, гардероба, шкафа, боклука, кухнята, банята, хола, дивана, леглото, изобщо навсякъде. В цялото подмотаване въпросната госпожа успява да си върже косата в прическа тип лайно – навита рошава топка на върха на главата, смело отпъжда мислите дали пък наистина няма някое малко парче ако я в косата, я по халата, с който ходи из вкъщи вече трети ден и уверено се запътва към банята, за да си измие лицето. На прага обаче чува, че бебето е надало страхотен вой, обръща се кръгом и се втурва към него.

Мотайки се с пискуна на ръце, някак е успяла да си направи кафе и да захапе филия хляб, но под напора на нищонеправенето с бебе вкъщи закуската се оставя за по-светли бъднини.

След още няколко сменени памперса и поредна бебешка драма, взело, че станало обяд. Нашата мотаща се героиня се замотва още повече, ако изобщо е възможно това, в старанието си да приготви себе си и бебето за излизане навън.

За момент трепетно се замисля, дали ако навлече яке върху домашния си халат някой ще забележи и изобщо проблем ли е мнението на другите хора, но все пак здравият разум надделява и нахлузва клин, широка блуза от бременния период, скача в едни маратонки и понася отново мрънкащото бебе с количката навън.

Разбира се, след малко се връща, защото е забравила биберон/шише/телефон/ключове или котлона включен, но след второто заключване на входната врата, всичко е под ръка и в относителен ред, та “дръжте се, градинки, идвам!”

Тук вече мотането щеше да престане, ако бебето не беше осуетило плановете на майка си за почивка. Да им се чудиш как още не могат сами да си сложат биберона в устата, като го изпуснат, но са наясно кога майка им се готви да подвие крак за малко или пък да хапне нещо.

Героинята ни вече мота крачоли надлъж и нашир из своя, съседния и по-далечния квартал. Бебето е хитро и подмолно се разплаква всеки път, когато майка му реши, че то спи достатъчно дълбоко, за да приседне на някоя пейка. Бутането на количката продължава горе-долу до края на физическите или ментални сили на майката.
Плюсът обаче е, че на крак успява да хапне и изпие нещо, та да си възвърне силите, за да поеме обратно към дома.

Обикновен наблюдател отстрани с невъоръжено от житейския опит око ще каже, че под слънчевите очила и спихнали бузи се крие една приятна и спокойна жена, която не робува на мода и хигиена и просто обича да се разхожда с различни чорапи и несресана коса.

Но стига лирически отклонения. Майката вече е вкъщи, за да се помота още малко, докато таткото се прибере. Той е достатъчно интелигентен, за да не задава въпроса “какво прави днес”, защото и сам може да си отговори, че се е мотала от сутринта заедно с бебето, а сега им предстои да се помотат тримата заедно.

След леки истерични състояния, последователно прихващащи всеки от тримата по отделно, някак се е стигнало до изкъпване, повиване и нахранване на бебето, като предстои най-забавното – приспиване на малкия пискун. Тука вече сценарият е различен почти всяка вечер, а точна формула за успех няма.

Пробва се всичко, докато се постигне задоволителен ефект, като повечето пъти двамата родители едва държат очите си отворени далеч преди бебето дори да се е настроило за сън. Да се чудиш от какво толкова са се изморили, при положение, че цял ден само са се мотали, особено майката.

По някое време през нощта тя е успяла да оцени великите предимства на течащата вода в дома, както и на вътрешната канализация и вече сресана е припаднала на дивана, а на мъжът ѝ сърце не му дава да я събуди, за да си легне на леглото.

Е, голяма работа, тоя гръбнак само един живот има да служи, болките в кръста все някога ще минат, нали нищо не било вечно.

За протокола е нужно да се отбележи, че мотането на майката през нощта ще продължи, защото тя си е такава – мотла. Ще има ставане и обикаляне леглo –>бебешко креватче –>кухня –>тоалетна –>станция за смяна на дупета –>легло –>баня –>хол и така нататък без особен ред и последователност.

Надявам се вече да съм хвърлила яснота по въпроса какво толкова правят тия жени в майчинство по цял ден. Ако има разочаровани, ще кажа само, че това е то животът – радост и тъга.

Това най-добре го знаят майките, които се припознават в герописаната героиня и които са наясно, че всичко описано горе е вярно и само период, който бързо минава.

Между мотането и нищонеправенето се случват най-прекрасните бебешки моменти, които изтриват като с гума лошите спомени, а децата имат свойството да растат като гъби и с всеки ден стават по-самостоятелни и уверени, докато един ден вече нямат нужда от родителите си. 

Затова се наслаждавайте на всеки момент, забравяйте бързо лошите и си повтаряйте, че правите много повече, отколкото си мислите, защото е точно така 🙂
Всичко ще бъде наред!