Силата на едно безплатно кафе

Миналият ден беше от онези специфични майчински периоди, когато всичко ти се вижда по-черно, отколкото е. Mоже би по-точно ще е да кажа сиво.

Лепкаво и сиво във всичките му нюанси.

Имаш чувството, че само при теб ежедневието тече с безизразна повтаряемост, а когато се случва нещо, то е по-скоро натоварващо, отколкото забавно и отмарящо.

Детето ти е криво поради някакви бебешки причини*, ти си опитала вече всичко, за да му помогнеш, но без успех, буташ вяло количката и поглеждайки случайно отражението си, установяваш, че не само се чувстваш като настъпана жаба, но и изглеждаш като такава.

Тъпо ти е и толкоз.

Като всеки друг ден, влязох в близкия супермаркет, за да купя хляб, мляко, плодове и други прозаични битови продукти.
Като плащах сметката, касиерът ми предложи плод за малката, която любопитно го наблюдаваше от количката. (В магазините в Дания редовно дават на децата безплатен плод.)
Благодарих му и отказах, защото така или иначе бях купила банани.

Тогава човекът настоя да ми направи кафе (продават прясно приготвено кафе, капучино и т.н. от машина до касата).

Погледнах го леко въпросително.

– Но защо?
– Защото настоявам. Със захар или не? – отговори той и стана да приготви кафето.

Вродената ми българска подозрителност леко се наостри – какво ли цели този?После пък се смутих от жеста.

Винаги се смущавам от такива неща (защото съм смотана!) и никога не се редя да взема безплатна кола, шоколад и т.н., когато има промоция някъде. Трябва да ми набутат продукта в ръцете, за да го взема и после се чувствам някак задължена.

Взех си голямата чаша топло кафе, благодарих на човека, който се върна спокойно към работата си и потеглих към вкъщи, нахилена до уши с количката.

В главата ми обаче се въртяха какви ли не мисли. Може би въпреки грима, ми личи, че съм будна от 5:30? Или пък човекът ме е видял с посърналата физиономия и си е помисли – “сигурно тази майка са я налегнали някакви много лоши проблеми, че да изглежда така нещастна.”

Разбира се, най-вероятно не си е мислил нищо конкретно или е искал да ме “зариби” с кафето в магазина.

Но на мен ми стана неудобно от самата себе си. Замислих се как изглеждам отстрани и има ли наистина основание за кривото ми настроение? Това, което ме измъчва, реални проблеми ли са, че изглеждам все едно нося мировата скръб на плещите си, или е само едно недоспиване?

Дoпивайки кафето, си дадох сметка, че напук на собствените ми съвети (можете да ги прочетете тук), се пренавивам заради глупости и безпочвени проблеми. Вместо да виждам хубавите неща около себе си, се вторачвам с дребни несгоди, които не заслужават капка внимание.

Нахоках се сама заради всичко това и настроението ми рязко се подобри.

Отрезвяващо е от време на време да провеждаме честен и личен вътрешен разговор, за да се запитаме имат ли значение наистина тия работи, с които се тормозим или само мрънкаме?

И е добре да не чакаме случайни жестове на добрина от непознати да бъдат повод за тези разговори, а да живеем по-осъзнато и в хармония със себе си.

coffee1611

*бебешкият кривиндул се оказа първо зъбче. Напук на стандарта, че уж предните зъби излизали първи, малката се сдоби с горен ляв резец.
Реклама

Moby предоставя музиката си безвъзмездно

По отношение на музиката съм абсолютен лаик и може би доста хора ще ме оборят, като кажа, че според мен Моби е един от най-великите музикални творци на нашето време.

Дали е така или не може да се спори, пък и музиката като много други неща е въпрос на вкус. Това обаче, което прави той с изкуството си, го поставя високо над другите.

Какво имам предвид – Моби обяви, че предоставя цялото си музикално творчество, включително неиздавани досега тракове, за изцяло безплатно ползване на филмовите създатели.

В кратко видео от октомври тази година творецът обяснява, че знаейки колко е трудно на режисьорите на независимо кино да озвучат филмите си (музикалните лицензи са доста скъпи), той е решил да предостави безвъзмедно своята музика.

Всеки, който има нужда от озвучение на филма си, може да потърси нещо подходящо в mobygratis.com, да го свали на момента и да го ползва. А ако случайно някога филмът генерира печалби и създателите му решат да дадат пари на платформата на Моби, средставата биват насочвани към подкрепа на други каузи или иначе казано – нищо не отива в джоба на Моби, абсолютно нищо.

Целта му е да помогне на колегите си в областта на киното да реализират своите мечти и проекти.

Можете да видите изявлението на Моби тук:

Искрено ми стана щастливо, когато изгледах клипа. Светът не е изгубил добрия си облик, докато има такива хора.

Красиви истории, които връщат вярата в човечеството

2016-а бе изключително тежка и напрегната година и то в международен план.

Прекалено много напрежение, прекалено многоубийства, атентати, жестокост и безсмислено погубени животи.

Агресията ни залива всеки ден отвсякъде и без да се усещаме, ние често ѝ се поддаваме.

Лесно обиждаме, още по-лесно се ядосваме, мислим си, че чрез сила или публично заклеймяване и засрамване на някого ще направим положителна разлика.

Истината обаче е, че единствено като творим добро, можем да предизвикаме добро. Лошата дума ражда друга лоша, агресията води до още повече злини или иначе казано – каквото дадем, това и ще получим.

В края на годината реших да припомня добрите постъпки на различни хора из света, защото както съм писала тук и преди – за доброто трябва да се говори и да се споделя, за да достигне до повече хора!

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-27-58516b6681f50__700

Всички съдебни заседатели се обличат като принцеси на Disney, за да зарадват малко момиченце в деня на осиновяването ѝ

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-2-58515448c8665__700

12-годишно момченце се научило да шие, за да направи играчки за болни деца. До момента е създало 800 играчки

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-1-58515445d8fab__700

Това 8-годишно момченце пуска косата си в продължение на 2 години, за да достигне достатъчна дължина и да бъде дарена за изработване на перуки за болни от рак

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-3-5851544bb1a24__700

Приют за изоставени животни си колаборира със старчески дом. Така животни и хора си помагат взаимно и се радват на компанията си

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-6-58515453a7aa1__700

Този тукан е изгубил клюна си, след като група тийнейджъри са го пребили. Ветеринарите спасяват живота му, а група учени му създават нов клюн, благодарение на 3D принтер

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-7-585154561184a__700

Тази стюардеса решила да осинови уличното куче, което винаги я чакало пред хотела ѝ,без значение колко време я няма

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-11-58515462271b9__700

Забележително възстановяване на тигър, собстевност на цирк. Тигърчето е било тормозено, бито и оставено да гладува, докато не го освобождава група защитници на животните, които му дават нов шанс за живот

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-23-5851642a2df9e__700

Един мъж решава да купи камион и да го превърне в подвижва баня, в която бездомни хора да могат да се изкъпят безплатно

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-60-5854021f1505f__700

Този има приютява в джамията си улични котки, дава им храна и се грижи за тях.

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-32-585252694e3d1__700

Албански полицай се обличат като супергерои, за да зарадват настанени в болница деца.

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-62-585403c6b3f58__700

Мъж, загубил зрението на едното си око, решава да осинови кученце със същия проблем, което никой не е искал да приеме.

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-78-5857bf2b9ec74__700

Съседи се организират и ремонтират безплатно дома на възрастен учител, останал без близки.

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-70-5857a080dff1d__700

Световният шампион по бокс Manny Pacquiao дарява средства за построяването на 1000 къщи за бедни филипинци

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-71-5857a3be87e66__700

Докато всички търсят начин да напуснат Алепо, този мъж остава в разрушения град, за да се грижи за останалите без дом котки

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-98-58590f5fd74de__700

Тази жена вижда на улица в Нигерия умиращо дете, което никой не иска дори да докосне, вярвайки, че е обладано от зъл дух. Тя решава да му помогне и го взима със себе си, като в последствие го осиновява.

good-news-faith-in-humanity-restored-2016-80-5857cea7ada4e__700

Авиокомпания позволява на животните да пътуват на борда, заедно със собствениците си, за да намалят нивата им на стрес.

Със сигурност има още много добри дела, останали неназовани. Нека си пожелаем през новата година да чуваме повече за тях, отколкот за поредните злини, извършени на грешната ни земя.

Защото хората все още сме добри

Когато се разминавате с бъркащи в кофите хора, изпитвате ли състрадание или по-скоро се дразните или страхувате? А придържате ли чантата по-близо до себе си, когато се разминавате с човек от малцинствата в окаян вид? Подминавате ли просяците сякаш са невидими? Или пращате някой и друг DMS смс за успокоение на съвестта?

В никакъв случай не искам да ви критикувам, аз самата понякога се улавям, че правя тези неща. Какво прави един човек истински добър? И какво правя или не правя аз, което ме определя като лош или не човек?

Мисля, че няма как да помогнеш на всички, дори и да се опиташ. Не можеш да осиновиш сираците по света, не можеш да нахраниш всички гладни и да излекуваш всички болни, нито пък да раздадеш парите си на бедните.

Не може и винаги да изпитваш порив да помогнеш.

Но добрината понякога наистина се крие в малките неща и може би именно с тях се започва изграждането ни като по-качествени и добри хора.

Във facebook попаднах на снимка, качена от някакъв си човек, показваща мъж, носещ дете на ръце из пътнически самолет. От описанието на снимката става ясно, че това е бял мъж, който спонтанно е решил да помогне на бременна жена с малкото ѝ дете. Майката е била само с детето си в самолета, а то се изнервило от полета и започнало да плаче и недоволства. И тогава се намесил непознатият човек, който предложил да вземе детето и да го поноси на ръце, за да се успокои.

fb0909.png

По думите на Andrea Byrd мъжът почти през целия полет се разхождал по алеята между седалките с момченцето на ръце и така помогнал не само на него, за да се успокои, но и на бременната му майка.

Разбира се, тази история може да е напълно фалшива или пък детайлите по нея да са пресилени и доукрасени, но това няма значение.  По-важното е, че такива истории връщат вярата ни в добротата между хората и някак си ни насърчават да искаме да бъдем по-добри и правим добро, колкото и клиширано да звучи това. Защото е много трудно да запазиш вярата си, когато всичко, което виждаш около себе си и обезсърчаващо и зло.

Нека има повече такива истории и нека стигат до колкото се може повече хора. Нека обаче желанието да сторим нещо добро е мотивирано от желанието да помогнеш, а не да направиш добро впечатление. А и всичко се връща, нали знаете 🙂 Постарайте се кармата да ви върне само хубави неща!