Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели. 

Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София. 

За това как летях сама с две деца – едното 4-годишно, другото на няма и 8 месеца, ще пиша някой друг път. Мога да споделя само, че се получи доста по-добре, отколкото очаквах, за което благодаря основно на бога на бебетата, който беше благосклонен.

Други неща обаче са ми на сърце и тях бих искала да коментирам.

Аз и децата

Първо нека уточня, че последните ми прибирания в България минават под знака на дете-отглеждането, затова наблюденията ми са основно върху детските площадки и съоръжения, бебешко-детските стоки в магазините и другите срещнати деца и родители.

Ще започна с най-силно впечатлилите ме неща и това са тротоарите или по-точно – липсата на такива! Последното ми прибиране в България, когато се налагаше да ползвам количка, беше преди близо 3 години и сега с изумление установих как тротоари, паркови алеи и улици са по-зле и от преди. Говоря за кварталите в централен Пловдив и Русе, за София пък – Южен парк и кв. Левски. 

За пореден път си обяснявам защо българската майка не ходи почти никъде с количка чака някой да я закара до центъра или кръжи в квартала. Тротоарите са просто кошмарни за преминаване дори на два здрави крака, какво ли остава за детска количка.

Дупки, изровен асфалт, разбити плочки, неравен паваж, безумно изпълнени “кръпки”, страхотно високи бордюри или изцяло липсващо място за пешеходно движение – това е масово по всички улици и паркове, през които минах. Има само малки отсечки от прясно ремонтирани участъци, където можеш да вървиш с количката на спокойствие и 10 метра по-късно отново си офроуд.

Отделно на това е почти пълната липса на адекватни рампи за колички. Дори в централната сграда на Община Пловдив няма как да се качи детска, инвалидна или друга количка, защото електронната рампа е извадена от движение, но пък надлежно опакована, че да не се развали от дъжд, студ и т.н.

Местата за смяна на бебешки дупета са още мираж, а малкото, които видях – основно в моловете, се изчерпват до плот с мека подложка за бебето и мивка. Това все пак е полезно, но е санитарният минимум.

Искаше ми се да тествам помещенията за смяна на памперси на стария терминал на летище София, защото чух от управата на летището гръмко да се хвалят с тях, но не ми остана време. Ако някой има впечатления, нека да пише, ще ми е интересно да разбера как е организирано.

Дъщеря ми в Пловдив, пред АМТИИ

Не знам дали проблемът е в мен, защото не съм се прибирала от известно време в страната и съм със стари представи, но цените на всичко, най-вече на бебешките и детски продукти, ми се видяха скандално високи. Че те гонят датските! Бебешките пюрета особено – на фона на общия стандарт, цените ми се виждат високи. Някой може да каже “ами, нека майките да правят домашни пюрета” – чудесна идея, но цените на плодовете и зеленчуците са още по-смайващи. Оттам явно идва и причината салатите в ресторантите да са над 10лв…

За мен обаче върхът на харчовете са проклетите електронни колички, кончета и въртележки, които искат по 1лв (в София по 2, щото нали столица…), за да работят близо минута. Строго подчертавам, че това е лично мнение, но за мен това са пари на вятъра. Дъщеря ми обаче умоляваше по всички познати на децата начини да ѝ бъде давана “паричка”, за да я пусне сама в машината и да се вози, та по едни 3-4лв хвъркваха ей така всеки ден (и то само толкова, защото просто забраних да се инвестира повече в тези капани за родители).

Нямам никаква идея как оцелява финансово българският родител…

Особено харесвам тази статуя пред операта в Русе

Като споменах родителите, няма как да преглътна кривото впечатление, което ми направиха почти всички срещнати майки, татковци, дядовци и баби.

Те непрекъснато кръжат около отрочетата си, наставлявайки ги как точно да си играят – “стъпи тук, не там, слез веднага, качи се на другото, не, не така, а иначе” – свободната воля на децата е изцяло орязана. 

След това е непрекъснатото навикване за нещо, най-вече затова, че детето се цапало. А как иначе да си играе? Също така не е нужно винаги децата да са облечени като за модно ревю, когато ги водиш на кварталната площадка. 

За капак са и спорадично избухващите препирни или откровени скандали между родители. 

Мога да споделя как през последните 4 години абсолютно всеки ден съм на детска площадка някъде из Дания поне по един път. Всеки един ден. Никога досега не съм срещала дори повишаване на тон между родители и само веднъж – преди два месеца, станах свидетел как един татко се скара с близо 6-годишното си дете и двамата си обясняваха взаимно колко са ядосани един на друг. 

Дъщеря ми в двора на Кукленския манастир, който е много впечатляващ

Докато в България почти всеки ден чувах и срещах препирни между настойници и отрочета, докато накрая не се наложи и аз да скоча срещу една бабка, позволила си да крещи на дъщеря ми ей така, защото си играела на чешмата заедно с други деца и пръскали вода (при 30 градусова пловдивска жега…)

Самите деца също не бяха лишени от изблици на агресия и доста често наблюдавах прекалена грубост в игрите им.

Разбира се, срещнах и щастливи изключения от цялата тая картинка. Спокойни родители, оставящи децата да играят както им душа иска и само следящи с поглед да не направят някоя опасна глупост. Както и отворени към света дечица, готови да се потопят в света на въображението и игрите с другите връстници от площадката. Нека има повече такива!

Иначе позитивни неща, които ме радваха при престоя ми в родината, са наличията на толкова много баничарници, закусвални и павилиончета за храна и напитки. Където и да отидеш, ще намериш място, от което да си купиш вода, храна и кафе.

В Дания искрено ми липсват подобни места, покрай които да мина и докато съм още на улицата, да си купя през отворено прозорче каквото ми е на сърце. Тук навсякъде винаги трябва да влизаш в самото помещение, а когато бебето ти спи в количка и ти не искаш да рискуваш да го събудиш, това си е проблем.

Отново кадър от центъра на Русе

Другото любимо мое нещо е наличието на такова разнообразие от детски пюрета, пък били те и по 2лв за бурканче, както и възможността за детска кухня – отново нещо, което липсва в Дания. Е, и тук има пакетирани храни, разбира се, но разнообразието не е чак толкова голямо, а абонамент за прясно сготвена детска храна няма.

Бих искала да напиша няколко думи и за пътуването с деца (и бебе) в градския транпсорт, но ще остане за друг път.

Надявам се да не разсърдя никого с текста си, но мотивацията ми да споделям впечатленията си е, за да се инициира диалог и положителна промяна. Все пак няма нищо положително от това да сме вторачени единствено в пъпа си и да не искаме да видим и чуем нищо друго.

Дано догодина пак имам възможност да посетя родината и да имам по-позитивни и щастливи за споделяне наблюдения 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години. 

Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. След 2 години на онлайн състезания и олимпиади в България и чужбина, организаторите събират децата във вълнуващата надпревара, изцяло присъствено! Олимпиадата ще се проведе в кк Албена и ще събере над 600 участници от България, Румъния, Германия, Белгия и др. 

Малките участници ще се състезават в уменията за бързо и правилно ментално смятане, както и решаване на задачи на древното китайско сметало “абакус”. Участниците са разпределени в 13 различни категории според възрастта и нивото си по ментална аритметика, а близо 200 деца ще получат специални отличия за представянето си. 

Благодарение на организаторите и съдействието на спонсори, всяко дете ще си тръгне с подаръци от двата дни на Олимпиадата, изпълнени със състезателна и развлекателна програма. Освен своите умения по ментална аритметика, децата ще имат възможност да демонстрират и своите таланти в разнообразни области на сцена пред всички участници и семействата им.

Очакваме ви на това вълнуващо събитие на 11 и 12 юни в кк Албена!

Предварителна програма:

Събота, 11 юни 2022г.
8:30 до 10:00 ч. Регистрация
10:00 до 13:00 ч. Състезателна част
17:30 до 19:30 ч. Вечер на талантите

Неделя, 12 юни 2022г.
10:00 до 12:30 ч. Резултати и награждаване

За SmartyKids България:

SmartyKids е водеща международна мрежа от детски образователни центрове,
с 350 центъра в 11 държави по света. В България над 60 SmartyKids центъра работят с деца на възраст от 4 до 14 г., предлагайки занимания по: Ментална аритметика – за деца от 4 до 12 години, Бързо четене – за деца от 7 до 12 години, Финансова грамотност – за деца от 8 до 14 години и съвсем скоро стартиращия курс Красив почерк, който е за деца от 7 до 12 години.

Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта, същевременно разгръщайки своя интелектуален потенциал.

Заниманията по ментална аритметика влияят върху цялостното развитие на детето и не са тясно насочени само към математическите му умения. Ползите от изучаването на ментална аритметика са: подобряване на концентрацията и паметта, развитие на аналитичното мислене на детето, увеличаване скоростта на възприемане на информация, развитие на творческото мислене, самостоятелност и увереност.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”.

В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със специалисти от финансовата сфера, подготвят този важен курс за малките ученици – Финансова грамотност за деца.

Той е необходимост, защото все по-рано децата се сблъскват с разнообразни области на обществения и икономическия живот, а родителите не винаги успяват своевременно да ги подготвят за отговорно управление на финансови средства и разбиране на принципите в икономиката.

“Вярваме, че чрез геймификацията в курса, подготвен за малките ученици, децата възприемат много по-лесно и дългосрочно фундаментални финансови принципи”, казват от детски образователни центрове SmartyKids.

Изграждането на правилно отношение към парите, без да съществуват табута към тях, като това, че те са вредни е една от стъпките, които следват. Тримесечният курс Финансова грамотност е една от авторските образователни програми на SmartyKids, която се преподава в 30 от центровете в мрежата на организацията в страната.

„Все повече деца успешно преминават през тези курсове и изготвят успешно своя първи бизнес план. Обучението е подходящо за деца между 8 и 14 години, като ги учи да опознават основните понятия в икономиката – пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, приход, разход, кредит, права на потребителя и много други.

Включват се съзнателно в планиране и разпределяне на семейния бюджет, могат да съхраняват отговорно и да боравят безопасно с банкови карти. Също така развиват предприемаческите си умения – акумулиране на средства, инвестиции, лихви и печалба.

Не на последно място – грижат се за безопасността на своите пари, отнасят се критично към посланията на рекламните анонси и планират първата си бизнес дейност с разбиране“, разясняват спецификите на курсовете от SmartyKids. 

Специалистите им учат децата от малки, че парите са средство, което трябва да се управлява отговорно и с разбиране какво стои зад сложните финансови понятия като например: спестявания, бюджетиране, инвестиране (как да инвестирам, защо да инвестирам, отношение към риска), застраховане и др. Освен знания, курсът акцентира върху развитието на практически умения на децата, нужни в ежедневието им.

Родителите също дават положителен отзвук от курса и обучението на децата.

“Детето ми се чувства уверено, когато пазарува само. А аз съм много по-спокойна, че прави правилния избор в магазина. Планира и спестява без нашата намеса.“ – споделя Мария В., майка на 9-годишния Мирослав. 

„Информацията е поднесена по интересен начин, децата стават по-уверени в себе си и добиват самочувствие. А преподавателите са страхотни – децата ги обожават!“ споделя Ваня К., майка на 2 деца, посещаващи SmartyKids. 

За SmartyKids

SmartyKids е водеща международна мрежа от детски образователни центрове,
с 350 центъра в 11 държави по света. В България над 60 SmartyKids центъра работят с деца на възраст от 4 до 14 г., предлагайки занимания по: Ментална аритметика – за деца от 4 до 12 години, Бързо четене – за деца от 7 до 12 години, Финансова грамотност – за деца от 8 до 14 години и съвсем скоро стартиращия курс Красив почерк, който е за деца от 7 до 12 години.

Методиките на SmartyKids включват признати световни практики на преподаване и подходи за интелектуално развитие при децата. Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта, същевременно разгръщайки своя интелектуален потенциал.

Заниманията по ментална аритметика влияят върху цялостното развитие на детето и не са тясно насочени само към математическите му умения. Ползите от изучаването на ментална аритметика са: подобряване на концентрацията и паметта, развитие на аналитичното мислене на детето, увеличаване скоростта на възприемане на информация, развитие на творческото мислене, самостоятелност и увереност.

Повече информация за SmartyKids и центровете им в България може да намерите на следния линк: https://smarty-kids.bg/contacts.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Три нови книги за три вдъхновяващи и важни жени

Знаете, че съм фен на поридиците на Емас за великите жени, които са променили хода на човешката история. Затова и ще ви представя трите нови романа на издателството, посветени на Мария Монтесори, Сафо и кралица Виктория.

Романът „Учителка на новото време“ разказва за живота на знаменитата Мария Монтесори

Мария Монтесори – Първата жена, завършила медицина в Италия.

Родена през XIX век, нейните трудове се четат до днес. Как това младо момиче стига до върховете на професията, заобиколено от мъже? Как съчетава живота на жената с дейността на учения? Какви жертви принася в нозете на науката, за да осъществи идеите си в името на децата? Все въпроси, чиито отговори авторката Лаура Балдини дава в романа си „Учителка на новото време“. У нас пък излизането на книгата поставя начало на нова тематична поредица на издателство „Емас“ – „Бунтарки“. Те живеят в мъжки времена. Те не се примиряват с отреденото им място в кухнята. Те не са само майки и домакини. Те са предопределени за велики дела и – разкъсвани между любовта и предопределението си – се борят за равно място в обществото, в професията и в историята.

Първата „бунтарка“ в заплануваната „многолюдна“ поредица е жената, оставила следа в педагогиката и педиатрията до днес. Мария, единствената дъщеря на заможния служител във Финансовото министерство на Италия Алесандро Монтесори, е избрала твърдо своя път – да следва медицина и да се издържа сама, вместо да се омъжи за съсловно подходящ мъж, който да ѝ осигури охолен живот.

За авторката:

Лаура Балдини е литературният псевдоним на Беате Мали. Писателката е родена във Виена и е завършила детска педагогика. Първоначално работи като възпитателка в детска градина.
През 2007 г. спечелва стипендия на града Виена за написването на първия си исторически роман – „Акушерката на Виена“. В същото време тя изкарва обучение за работа с деца със специални потребности, след което се посвещава на помощта на децата с аутизъм и на техните семейства.
Живее във Виена със съпруга си и с трите им деца.

Енигматичната поетеса на древността Сафо оживява в нов роман

Сафо. Още приживе възпята от съвременниците си като „божествената“, като „втори Омир“, днес тя е обявена за най-великата поетеса на древността. Немският писател Зигфрид Обермайер ни повежда по стъпките на тази необикновена жена, вкарва ни в нейното ежедневие и в нейния емоционален мир, изпълнен с любов, себеотдаване, музика и поезия.

Шест века преди Христа. Древна Гърция навлиза в периода на своя културен разцвет. На континента и на многобройните острови скулптори, архитекти и поети творят произведения, които ще останат в хилядолетията като свидетелства за една епоха, дала на света образци на човешкото духовно величие.

Въвлечена в политическите разпри на остров Лесбос, Сафо е принудена да бяга с дъщеря си на о-в Сицилия, където прекарва години в изгнание. Сблъскала се със своята пълна неподготвеност да бъде съпруга и майка, тя наблюдава същото и при други млади жени. И у нея съзрява идея – да основе училище за девойки по подобие на училищата за млади момчета, в които те биват обучавани и подготвяни за ролята си в живота от своите ментори. След завръщането си на родния Лесбос Сафо осъществява своята идея и става първата жена, създала женско училище. Топлите, майчински отношения с нейните ученички стават повод за слава, но и за догадки, стигнали до наши дни.

Кралица Виктория – жената, дала име на епоха

Коя е владетелката, въвела Великобритания в ХХ век? Коя е жената, спечелила сърцата на милиони? На какво се дължи нейната популярност? Както нерядко се случва – всичко започва със случайно стечение на обстоятелствата…

Кралят на Великобритания Джордж III навършва достолепната възраст от 80 години, оставяйки 15 законни деца – все евентуални претенденти за трона. Първите в унаследяването вече гонят шейсетте, но никой от тях няма да остави законни наследници на британската корона. Хановерската династия е заплашена, ако петият наследник – принц Едуард, не създаде потомство, защото след него в реда за онаследяване идват дъщери без наследници.

Принцът вече е прехвърлил петдесетте и води безгрижен ергенски живот със своята френска любовница. Но в името на британската империя му се налага да наруши безбрачието си. А за да създаде наследник, французойката не е подходяща за майка. Трябва му жена с аристократично потекло. И имперските „сватовници“ я намират – германската принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Залфелд. Така на бял свят през 1819 г. идва малката Виктория. Тя остава единственото дете на Едуард, защото той умира няколко месеца след раждането ѝ. Пътят на бебето към трона е предначертан.

Осемнайсет години по-късно Виктория, едва навършила пълнолетие, поема короната на Обединеното кралство. Започва един живот, отдаден на държавата и на нейните интереси. Но отдаден и на голямата любов – на съпруга Алберт, красивия германски принц от фамилията Сакс-Кобург-Гота. Верността на Виктория към нейния съпруг и високо моралният ѝ живот допринасят за нейната популярност сред народа. Моменти на върховно щастие, но и на най-дълбока мъка. Десетилетия на възход, но и периоди, белязани от кризи. Шейсет и четири години на върха.

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

Фондация „Нашите недоносени деца“: в подкрепа на малките герои

2020 година, която беляза света с множество промени, се оказа особено предизвикателна и за преждевременно родените бебета, техните семейства и здравните специалисти, като ги изправи пред нови и неочаквани предизвикателства.

Невъзможността за посещения на недоносените бебета от родителите им, цялостният натиск върху здравната система в България и нарастващата необходимост от специализирана помощ, проследяване и консултации в условията на усложнена епидемиологична обстановка, разшири дейностите за подкрепа на Фондация „Нашите недоносени деца“.

Основана в отговор на специфичните нужди на децата, родени твърде рано и техните семейства, Фондация „Нашите недоносени деца“ надгради дейностите си през 2020 г., като чрез целенасочени информационни и фондонабирателни кампании успя със своите партньори и дарители да подкрепи 17 неонатологични отделения в страната със защитно облекло, предпазни шлемове и очила, както и нова медицинска апаратура.

Бяха открити също и три семейни стаи в болниците в Стара Загора и Търговище, в които родителите да могат да прекарват пълноценно време с недоносеното си бебе, преди изписването му от болницата – инициатива, която е част от дългогодишните усилия на Фондация „Нашите недоносени деца“ за въвеждане на семейно-ориентираната грижа по време на болничния престой на недоносените и родени с влошено здравословно състояние новородени.

Освен иницииране на множество информационни активности, през 2020 г. Фондацията проведе онлайн конференция „РОДЕНИ ТВЪРДЕ РАНО: медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца”, която събра на едно място водещи специалисти в различни области, които дадоха ценни съвети и насоки по различни въпроси. Материалите от конференцията са достъпни, след безплатна регистрация, тук.

Адаптирайки се към извънредната ситуация свързана с COVID-19, екипът на Фондацията и терапевтите към Център за детско развитие „Малки чудеса“ премина в дистанционен режим на работа като по този начин останаха близо до семействата.

През 2020 г. бяха проведени повече от 500 безплатни дистанционни консултации със специалистите на Център за детско развитие “Малки чудеса” и водещи неонатолози от страната. Бяха подкрепени и повече от 300 семейства чрез предоставяне на общо над 1200 терапевтични сесии за деца и родители, както и чрез провеждане на групи за психологическа подкрепа на родители, чиито бебета са в болница.

Подробен отчет за дейността на Фондацията за 2020 г. и за всички години от основаването й през 2012 г., са публично достъпни на този линк.

През 2021 г. на фокус отново ще бъдат:

– осигуряването на терапевтична подкрепа за преждевременно родени деца и деца с трудности в развитието, както и на техните семейства; 

– подобряването на материалната база в неонатологичните отделения в страната и насърчаване на семейно-ориентираната грижа, чрез изграждането на нови семейни стаи в неонатологичните отделения 

През февруари родителите имат възможност да се възползват от безплатни консултации с ерготерапевта на Центъра за детско развитие Милица Соколов, както и да вземат безплатно участие в онлайн група за психологическа подкрепа с водещ – Ния Коновска, фамилен психотерапевт.

Сред най-важните инициативи на Фондацията е социалната програма към Център за детско развитие “Малки чудеса”. Създадена благодарение на дарители, тя е насочена към деца от семейства с финансови затруднения и има за цел да осигури възможността да посещават терапевтични занимания при нужните им специалисти (логопеди, психолози, ерготерапевт, специалист ранна детска интервенция, фамилен психотерапевт), като семействата заплащат само 50% от стойността на терапията. 

Вече достъпен за поръчки е и „Дневник за герои“, специално разработен за нуждите на родителите, чиито бебета са родени твърде рано или имат нужда от медицински грижи. В него родителите могат да записват всичко важно от раждането, болничния престой и развитието на малките герои. 

Можете да подкрепите каузата и разнообразните инициативи на Фондацията, като поръчате своя “Дневник за герои” или друг благотворителен артикул – дамски гривни “Майка на герой”, мъжки гривни “Татко на герой”, детски гривни “Аз съм герой”, бандани “Аз съм герой”, тениски и бодита “Най-големите герои са най-малките”.

Повече информация за всички начини за дарение можете да намерите тук.

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.

Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”

Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.

Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.

Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.

Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.

Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.

Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…

На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!

Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент. 

Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.

Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.

Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.

Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.

Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.

Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).

Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.

Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.

Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.

Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.

Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.

Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.

Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …

С деца на балет или как да се въртиш на пръсти без синхрон

Когато записах дъщеря си на балет, не бях водена от сладки мечти как ще стане прима балерина, а по-скоро от желанието да има къде да я водя в неделя да изразходва енергия, за да спи следобеден сън и аз да имам час и половина-два почивка.

Дъщеря ми може да няма 3 години, но има нужда от доста тичане и игра преди обяд, за да успее да заспи след това.

Градинките и детските площадки около квартала вече са омръзнали, а и със настъпването на студените месеци времето, прекарано навън, става все по-ограничено.

Затова половин час балет всяка неделя звучи като чудесно занимание, особено като се сложи пътя до там и обратно (малките гледат на градският транспорт като на лунапарк), а като бонус идва фактът, че студиото се намира в голям търговски център с доста добри закрити площадки за игра, където може да прекараме още време.

Разбира се, бабите и дядовците приеха присърце новината за новите спортни занимания на внучка им. Една част от тях се ентусиазираха дълбоко, а друга се притесниха, че животът на балерините не е лек. Постарах се да изясня, че малката надали е открила призванието в живота си и шансът да продължи с балета в следващите 20+ години, е доста малък, така че притеснения и размисли са излишни.

След първите няколко посещения обаче, установих, че по-скоро аз ще стана балерина, отколкото дъщеря ми.

Децата под три години трябва да са придружени от родителите си, които да им помогнат с практиката или както се оказа – да изпълняват всичко, показано от учителката-балерина, давайки пример на отрочетата си, които изобщо не хаят и тичат в кръг или се търкалят по пода.

Може би не следва да очаквам друго от толкова малки дечица, но на първото ни посещение чак леко се напрегнах, че дъщеря ми не желае да последва нито моя пример, нито този на учителката и да се върти на пръсти около оста си или да вдига елегантно ръце на главата си в опит да откъсне въображаеми ябълки от въображаемо дърво. Когато пък трябваше да ходим грациозно като фламинго, тя реши, че може да демонстрира и други животни като тюлен, например и уверено се влачеше по земята, унищожавайки бялото си боди, но пък с огромна усмивка на лице.

Най-забавното обаче е да гледаш как татковците се стараят да изпълняват показаното от инструкторката и старателно се вдигат на пръсти с ръце във въздуха като същински мечоци в цирка (защото татковци има и то доста!). А дъщерите им се заливат от смях и се гонят из стаята, развявайки брокатени пачки и вързани в опашка къдрици.

Интересното е, че клубът има строги изисквания към облеклото и прическата на малките, което трябва да се приближава максимално до това на истинските балерини. И това е чудесно, защото нахлузвайки поличката и балетните си цвички, дъщеря ми гордо заявява, че ще ходи на балет, където аз огъвам стъпала в шпиц и се разтягам като същински непохватен лебед, докато тя си плюнчи пръста, загледана в отражението си в огледалото.

В края на часа (който всъщност е 30 мин) малките получават по един печат на ръката си, изобразяващ герой от Леденото кралство, което е кулминацията на детската еуфория, а родителите запъхтени, запотени и изтощени нарамваме чанти, обувки и якета и излизаме навън с единствената мисъл от къде да си вземем голяма доза кафе и кроасан.

Да, балетът е забавен и мисля да си го броя като лична тренировка.

Възнамерявам да продължа с тия занимания, докато малката навърши 3, когато вече няма да има нужда и аз да съм в залата, та ще имам 30 минути да смуча капучино и чета книга в предверието на студиото. И тогава вече ще се разбере дали балетът ще възроди устойчив интерес в дъщеря ми и тя ще продължи заниманията си, или ще се откаже от шпица и пачката.

А дотогава ще тичам с нея в кръг на фона на Лебедово езеро и ще подскачам на пръсти в пълна липса на синхрон с останалите родители и деца в залата.

Как да стимулираме бързото четене и да развием супер памет у децата

Децата ни могат да развият суперпамет още в ранна възраст благодарение на специалната методика на SmartyKids България – Бързо четене за деца от 7 до 12 години.

Тя е авторска методика на международната мрежа от детски образователни центрове, в допълнение към менталната аритметика, с която ги свързваме и с която са изключително нашумели у нас през последните няколко години. Тази програма насърчава малките да могат да се учат на бързо усвояване на текстове с разбиране, като по този начин и създават страст към четенето на книги в подрастващите.

Курсът включва обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации – т.нар. „суперпамет“. 

Четенето, също като смятането, се ръководи от различни дялове в мозъка. Детето не може да чете като възрастен човек. Затова е необходим по-различен подход – чрез трениране на мозъчния дял, като използваме определени техники и „мозъчни дразнители“, можем да развием и подобрим умението за скоростно четене с разбиране. 

Системата Бързо четене се провежда от година, като е предназначена за деца от 7 до 12 години. До момента 39 от общо 60 детски образователни центъра у нас я предлагат, като методиката беше успешно адаптирана и към онлайн средата за дистанционно обучение. 

Родителите са горди от резултатите, които децата демонстрират. На пръв поглед несвързаните помежду си и съвсем различни едно от друго любопитни упражнения стимулират частите в мозъка, отговарящи за четенето и водят до повишаване на скоростта на разбиране, по-гладко четене и подобряване на изказа и обогатяване на речниковия запас. 

Също така значително се подобрява общата култура на децата, благодарение на геймификацията „Околосветско пътешествие”. Те научават любопитна информация за различни страни и култури по света, както и интересни факти за растенията и животните. 

Ето и някои от най-ярките впечатления от родителите към техните деца:

  • “Висока степен на развитие на комуникативност и социалност. Развитие в четивната техника, техника на учене, сътрудничество и взаимопомощ. Благодаря за участието на Бояна в курса Бързо четене, което ми предостави възможност като родител да предоставя на детето си нова платформа за изява, където тя отключи блокирани личностни черти на характера си като самостоятелност, сигурност, социалност, креативност. Беше свободна в изборите и решенията си и съвсем естествено протичаха съответните нива на развитие. Стана по-уверена в себе си и придоби самочувствие. Повиши самооценката си. Таня С., майка на Бояна Н. – 10 години, SmartyKids Пловдив – Тракия.
  • Успява да запомня важни детайли при четенето на един текст – помага при четенето с разбиране, обогатява общата си култура за света – срещна далечни страни, внимава при четенето, което се ускори и, разбира се, обогати речника си. Благодаря на двете ни госпожи – Джули и Ивона за добре поднесената материя, наученото и желанието на детето да посещава и участва в часовете.” -Детелина М., майка на Деян М. (10г.), SmartyKids Перник
  • “Подобри се паметта, съсредоточеността и придоби повече увереност. Получи нови знания за света в географска и природна насока. Едно от важните за мен неща в този курс е, че детето с желание отваря книгите и помагалата и очаква всяка следваща среща. Материалът е достъпно и интересно поднесен.” – Павлинка А., майка на Христелина А. (9 г.), SmartyKids Ямбол

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук

Прочетете още:

Как да научим децата си на финансова грамотност?

Парите не са цел, а средство, а кредитът не е приход, а разход. Тези неща може да звучат доста просто и елементарно, но всъщност прекалено голям процент от хората не ги разбират. Истината е, че финансовата култура на българите е доста ниска и това води до върволица от проблеми, най-честият от които е затъване в банкови кредити.

Финансовата култура, както всичко останало, трябва да бъде възпитана още в детска възраст. Във времената, в които живеем, родителите могат да получат облекчение в безкрайните си ангажименти и отговорности към децата, като се доверят на помощник.

По отношение на приходи и разходи може да се разчита на SmartyKids Money те ще знаят основните понятия в икономиката – пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, права на потребителя и др.

Финансова грамотност за деца е най-новото предизвикателство, което отправят от SmartyKids Bulgaria към своите настоящи и бъдещи посетители. Специално предназначения курс цели да въведе малките приключенци в „света на парите“, като от ранна възраст ги учи да познават основните инструменти и термини в икономиката, с които всеки възрастен се сблъсква, а също така да управляват финансите си. Така адаптацията им в по-късен етап ще бъде по-плавна и лесна и те ще подхождат с внимание и увереност към всяко финансово предизвикателство. Ще са наясно и с валутите, какво значи семеен бюджет и не на последно място какви са правата им като потребители.

SmartyKids Money са най-новите занимания, предлагани от най-бързо развиващите се и успешни детски центрове у нас – SmartyKids Bulgaria. Освен ментална аритметика и Бързо Четене, брандът стартира трети авторски курс, който е предназначен за деца от 8 до 14 години, като компанията очаква огромен успех поради липсата на такива занимания и нуждата от финансово ограмотяване още в ранна възраст.

Записвайки децата си на SmartyKids Money, те ще научат основните понятия в икономиката като пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, приход, разход, кредит и много други. Ще могат да съхраняват отговорно и да боравят безопасно с банкови карти, ще овладеят способи за увеличаване на своя приход – акумулиране на средства, инвестиции, лихви и печалба.

Ще могат да обезпечават икономическа безопасност на своите средства и ще разпознават „уловките“ в рекламите и промоционалните акции. Ще разпознават мошеничеството и ще избягват контакт с такива хора. И не на последно място – ще направят своя първи бизнес план.

Всяко дете, записано в курса, получава работна тетрадка, която ползва по време на занятията –  12 на брой с посещение веднъж седмично (приблизително 3 месеца). Продължителност на занятието – 90 минути. След всяко занятие има и забавна домашна работа, свързана с всяка от темите.

SmartyKids Bulgaria спазва традицията си и при третия курс, в който също има тематична геймификация за децата, за да бъде обучението приятно и забавно. С много игри, ребуси и приказни приключения учениците ще се научат да познават основните финансови инструменти. Геймификацията предвижда натрупване на точки в „личната сметка“. В края на курса точките се конвертират във виртуална валута и всяко дете съставя бизнес план за свой собствен бизнес.

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук!

За SmartyKids България
SmartyKids е най-съвременният развиващ детски център на територията на България. Към момента присъства в 35 български града с 61 центъра, отворени за по-малко от три години. А в международен мащаб над 350 SmartyKids центъра работят успешно в 8 държави. В SmartyKids няма стандартни скучни уроци и банални методики, които превръщат ярки и креативни деца в „сива маса“. Методиките на SmartyKids включват най-добрите изпитани световни практики на преподаване. Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта. Това е запазена марка за трите методики – ментална аритметика (4 до 12 години), Бързо Четене (7 до 12 години) и Финансова грамотност (8 до 14 години). Професионалистите от SmartyKids измерват и проследяват процеса на развитие на висшите психически функции при детето. Те не поставят всички деца под общ знаменател, затова за всеки малчуган се съставя индивидуален план на обучение.