Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие.

Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак извадих късмет”.

Хареса ми идеята за родените в неделя, винаги е хубаво да има нещо, което да ти помага да се чувстваш специален.

Доста дълго време неделя ми беше и един от любимите дни в седмицата. Има нещо толкова прекрасно в тихите неделни следобеди, когато съзнанието ти се смълчава и изпитваш уют и благодарност. 

После дойдоха децата и тишината рязко се изпари от дома ни. За тях няма особено значение кой ден от седмицата е, а ги занимава единствено идеята за игри и това е напълно нормално. Съответно уютните неделни дни, прекарани вкъщи, се изпариха, за сметка на нестихващата глъчка, непрекъснатото подреждане, бърсане и пране, както и повишеното внимание към опазване безопасността на децата и целостта на покъщината. 

Сега мога да кажа, че сред любимите ми дни е понеделникът – когато ясла и градина милосърдно отварят вратите си отново и аз без угризения им посвещавам децата си.

Към момента мога да изпратя само голямото дете, докато бебето остава на моите грижи, но пък е толкова по-лесно, когато имаш на ръцете си само едно. 

Отделно и мъжът ми заминава за офиса, което също осигурява повече спокойствие и тишина в дома. Не че ми пречи човекът, но когато искаш да си починеш от уикендите с пълна и шумна къща, всяка възможност за оставане насаме със себе си е приветствана.

Та, докато други хора с навъсено примирение пуфтят “оф, пак е понеделник”, аз с доволна усмивка казвам “ах, понеделник!”.

Разбира се, като всичко в живота и това ще се промени един ден. Колкото повече растат, децата стават толкова по-самостоятелни и съответно става по-лесно на родителите да си отдъхват и да намират време за себе си.

Ще дойде отново моментът да се наслаждавам на неделите си, когато и децата ще се радват на възможността да бъдат вкъщи и необезпокоявани да се отдават на своите си занимания. До тогава и понеделниците ми вършат работа 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.

Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”…

Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.

Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.

Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.

Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.

Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.

Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…

На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!

Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент. 

Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.

Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.

Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.

Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.

Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.

Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).

Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.

Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.

Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.

Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.

Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.

Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.

Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Луда майка с бинокъл или как се случва свикването с детската градина

От днес официално мога да се обявя за луда майка.

Ако някой ме беше видял как съм залегнала на прозореца в хола и шпионирам с бинокъл дъщеря ми, намираща се в детската градина отсреща, щеше да се обади на полицията моментално.

Всъщност, полицаите може да са вече тръгнали към мен, защото пиша текста десетина минути след случката. Не че толкова силно искам да споделя падението си в здравия разум, но просто трябваше да се разсея с нещо от шпионското си занимание, а подреждането на къщата не беше толкова привлекателна опция.

Сигурна съм обаче, че има майки, които биха ме разбрали!

Разбирате ли, дъщеря ми ходи на детска ясла едва от миналата седмица и днес, когато я оставих, тя се разплака сърцераздирателно и протегна ръчички към мен, за да я гушна, а аз си тръгнах от нея (също разплакана).

Интересното обаче е, че детската градина се намира в жилищния комплекс, където живеем ние и от прозорците на хола има изглед към задната страна на градината. И тъй като навсякъде прозорците са огромни, видимостта е чудесна, особено пък ако имаш бинокъл под ръка (а домакинството ни притежава такъв, подарък от баща ми, за да може съпругът ми да държи под по-добро око случващото се наоколо…)

И така аз реших, че не мога да игнорирам чудесната възможност за тих шпионаж, подтикнат изцяло от майчински чувства. Ами, ако тя още плаче?! Ами, ако не я гушкат, за да я успокоят?! Ами, ако нещо си друго?! Вероятностите са прекалено много, за да ги игнорирам и се поддадох на лудостта.

Ако някой ме беше видял как се мъча да наглася бинокъла, докато установя, че гледам от грешната страна, щеше да се търкаля от смях.

Но пък в крайна сметка успях да видя каквото ме интересуваше – дъщеря ми стои на масата с другите деца и хапва плодове, хляб с масло, залива се с вода в опита си да пие от чаша и като цяло цари мир и разбирателство.

Обещах пред себе си, че повече няма да посягам към бинокъла и няма да се поддавам на глупави паранои. Сега само се моля да спазя обещанието си.

Това да имаш детска градина буквално на една минута от входната ти врата има и своите минуси. Така например ще е нужно да заобикалям, ако искам да отида до магазина, за да не ме види случайно дъщеря ми как минавам под прозорците на яслата.

Може би трябва да уточня, че учреждението, където ходи тя, приема деца от 0 до 5 години, затова така смело ползвам “градина” и “ясла” като синоними.

Иска ми се да споделя малко повече за метода, по който децата в Дания започват да посещават børnehuset (от дат. “Детска къща” буквален превод и “детска градина” по смисъл). Записването за детска градина става от момента, в който детето има CPR номер (еквивалент на нашето ЕГН). Родителите могат да изберат до две детски градини и да чакат място в тях. Препоръката е детето да е на поне година, преди да тръгне на ясла, но на някои им се налага да започнат още на 8-9 месеца, ако майката/бащата нямат възможност за по-дълго майчинство.

Самото майчинство е 12 месеца и започва да тече относително 30 дни преди термина. Интересното обаче е, че за работещите на трудов договор татковци има 12-месечно платено бащинство, което те могат да ползват до навършване на 6 (или 8, не съм сигурна) години на детето.

Най-честата практика тук е бащата да си вземе 1-2 или дори 3 последователни месеца бащинство и да гледа детето, когато майката вече се е върнала на работа, а място в детска градина още не е получено.

Относно списъците с чакащи – има градини, които са силно желани, защото се водят “по-хубави” заради местоположение, големина, оборудване и т.н., съответно за тях се чака по-дълго. Има и т.нар. “експресни” списъци, в които можеш да запишеш детето, ако е много наложително, и ще получиш място до 3 месеца, но то може да е къде да е из Копенхаген и в коя да е градина.

Има и т.нар. частни детски градини, което представлява жена, гледаща до 4 деца, част от които може да са нейните собствени. Тя (и домът ѝ) действат като нещо средно между детска градина и бавачка.
За подобна услуга таксите са по-високи – около 5000кр на месец +/-, ако не ме лъже паметта, а за стандартна ясла е 3798кр на месец (за да се ориентирате крони спрямо лева, делите на 4). Ако годишният доход на домакинството ви е под 551 700кр бруто, то имате право на отстъпка в таксата, процентът от която се изчислява индивидуално.

Като цяло това не е малка сума за плащане, при положение, че детските за деца до 2 години са към 4500кр за тримесечие (от 2 години нататък сумата постепенно намалява), но пък в Дания стандартът така или иначе е висок, а и плащайки тази такса, не е нужно да се дават абсолютно никакви пари повече. Нито пък изискват от теб да носиш/осигуряваш нещо допълнително за детето ти.

Единственото, което съм занесла в градината, е втори чифт дрехи, биберон и парцалче за гушки (малка плюшена кърпа с мече към нея, с която дъщеря ми се приспива).

Отделно на това е цялостното отношение на персонала към децата, което е просто чудесно! Искрено се възхищавам на търпението и устойчивостта на тези хора. Средно на 4-5 деца се явява един педагог, полагащ грижи за тях. Никой никога по никакъв повод не вика на децата и не се държи зле с тях. Напротив. Гушкат ги много, оставят ги да си играят свободно, но не ги оставят да се държат лошо едно с друго и т.н., помагат им да се хранят, да се обличат и т.н.

След първия ден, в който беше сама за един час в градината, дъщеря ми – на 14 месеца, твърдо реши, че иска да яде с лъжица, защото беше видяла другите деца да го правят.

И така вече втора седмица тя се маже цялата в опита си да яде самостоятелно, но пък ѝ се получава и аз я оставям да се справя както може (особено след като опитите ми да ѝ помогна се посрещат с рев и блъскане).

Папарашка снимка от нашата детска градина и как бебинаторите спят в тези колички

И най-важното – спането! Никое дете не е принудено да спи в конкретен час, защото “така трябва”. До 2 години децата спят в големи колички, задължително изкарани в двора (спането навън е нещо, на което датчаните ужасно много държат), а над 2 спят на подвижни дюшеци, които се нахвърлят на земята, всеки си взима завивката и спинка, ако иска. Ако не иска, бива заведен в друго помещение на градината, където да си играе спокойно с педагог под ръка.

Свикването с градината се случва, като в първия ден мама остава заедно с бебе за час, час и нещо, вторият ден остава бебе само за един час, след това за 2, после за още толкова + една дрямка и така, докато детето свикне изцяло.
Относно казването на “чао” с мама подходът е детето да чуе и види майка си да му казва “довиждане” и да си тръгне, дори и това да коства сълзи, защото се вярва (и аз изцяло подкрепям), че “изчезване” на майката, докато детето е залисано с нещо друго, може да е в пъти по-стресиращо за малкото. А и с времето то ще разбира все по-добре, че мама казва “чао”, но ще се върне и ще си го вземе вкъщи. До момента дъщеря ми е плакала само за минута-две, след като я оставя и след това си играе с останалите деца и не е имало проблеми.

Изключително ми харесва този метод и съм щастлива, че упорито изчаках да получим място в именно тази детска градина, дори и това да значи, че ще се изкушавам да шпионирам с бинокъла 🙂

Ако имате някакви въпроси или пък искате да споделите ваш опит с оставянето на градина и майчинството като цяло, можете да ми пишете на vitamorenablog@gmail.com

Мръсният български въздух, който ни трови бавно, неусетно почти

На специална дискусия, организирана от Philips Bulgaria, експерти и журналисти обсъдиха актуалната тема за замърсяването на въздуха в затворени пространства и вредите, които причинява върху здравето.

В нея участваха проф. Коста Костов – завеждащ клиниката по белодробни заболявания във Военна болница и проф. Тодор Попов – началник на отделението по респираторна алергия и атопия в Александровска болница. 

По време на дискусията бе обсъдена нуждата от целенасочени усилия за опазване на здравето при децата, които са най-уязвимата група, влияещи се от замърсения въздух.

В България общо около 150 000 хиляди деца страдат от астма и алергии.

В тази връзка Philips Bulgaria дари уреди за пречистване и овлажняване на въздуха на три частни детски градини: “ABC Kindergarten”, “Приказната Фея” и “Светлина”. Целта е да се осигури по-благоприятна среда за децата и да се намали предването на вируси и бактерии между тях.

На въпроса кои са основните дразнители у дома, проф. Костов отговори, че най-големият проблем са домашните микрокърлежи, които присъстват в огромни количества в битовата среда и премахването им без спезиализирани средства е трудно.

„80% от времето ние прекарваме на затворено, вкъщи или в офиса, ето защо е много важно вътрешната среда да бъде добре санирана. Това включва вентилация, температура на въздуха и поддържане на добра влажност. Най-опасни са свръх малките частици във въздуха, между 1 и 5 микрона, които могат да останат в белите дробове и да окажат неблагоприятно действие, предпоставка за развитие на алергии.“  – сподели проф. Тодор Попов

 

Проф. Попов

 

В рамките на събитието бе представено едно от достъпните решения на проблема със замърсения въздух в затворени пространства – Philips Combi 2в1: пречиствател и овлажнител за въздух.

Уредът пречиства до 99.9% от бактериите, вирусите, фините прахови частици, алергени, газове и миризми, с помощта на немската система за пречистване на въздуха с ХЕПА филтър и филтър с активен въглен.

Пълна информация за новата продуктова категория на Philips за грижа за здравето, може да намерите тук.