За мен едно от най-трудните неща по време на майчинството е липсата на време за себе си.
Отстрани изглежда, че майките само търкат колелата на количките, разхождайки се от градинка на градинка и са свободни през целия ден. Забавното е, че това от една страна е точно така, от друга не съвсем.
(Защо и как майките се мотат по цял ден вижте тук)
Лично аз за осемте месеца бебегледане съм навъртяла стотици километри в разходка. Моето дете е такова, че има нужда да бъде разхождано дълго и често. Аз пък периодично страдам от чувството, че хем съм постоянно заета, хем нищо не съм свършила.
Разбира се, като се замислиш за всички сменени памперси, измити шишенца, забъркани каши, отделно ежедневно пазаруване, готвене и чистене, се учудваш как още не си припаднала под масата в кухнята. А като си дадеш сметка и за емоционалната комуникация с детето, се радваш, че все още не си полудяла тотално.
Това всичкото не искам да звучи като оплакване, въпреки че много прилича на такова. Просто ежедневието на майките с бебета е леко специфично.
Та, ако някоя друга жена също като мен започва да усеща необосновани пориви на депресия, то ще си позволя да споделя моите съвети за противодействие и дано да съм от полза.
Първо и най-важно – не се самонавивай и се опитвай да държиш ясна представа за ситуацията.
Много е лесно да потънеш в лоши мисли и да започнеш да вярваш, че всичко е кофти и ти си най-прецаканата. От личен опит го казвам… След поредна нощ на безпокоен сън и прекалено ранно сутрешно събуждане, е лесно да ти се вижда черно всичко.
Особено пък, ако детето има кофти ден и е криво и мрънкащо, тежките мисли идват една след друга в ума ти. Започваш да си повтаряш всички случаи, в които сама си се справяла с бебето, струва ти се, че никой не ти помага, а всичко лежи на теб и т.н.
Изключително лесно е в подобна ситуация да гръмне скандал с таткото, което обаче е абсолютно излишно. Изнервена обстановка, обвинения и оплакване няма да помогнат на никого, най-малкото на майката. Защото все пак тя е тази, която остава през целия ден сама с детето и нищо не е по-лошо от това да има черни мисли в главата си и лошо настроение.
Затова е полезно и конструктивно да се държи фокус върху хубавите неща, които са се случили или предстоят, както и да се запази “осъзнатост” на мрънкането. Иначе казано – недей да преувеличаваш, само защото не си в добро настроение, защото така ще ти стане по-зле.
Следващият ми съвет може да се стори леко странен или “кифленски”, но съм изпитала силата му и го давам смело – гримирай се всеки ден! Нямам предвид тежък фон дьо тен, изкуствени мигли и два пръста червило, въпреки че ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, защо не.
Съветът ми е да се намират пет минути на ден (точно толкова са нужни), за да сложиш малко коректор под очите, спирала на миглите, лек руж и/или хайлатър на скулите и цвят на устните. Идеята на упражнението не е да бъдеш по-привлекателна за другите, а да се чувстваш по-добре самата ти. Мнението ми е, че човек не може да бъде щастлив, ако пренебрегва себе си. А когато си нещастен, изнервен и стресиран, няма как да направиш някой около теб щастлив. Това важи особено много за родителите.
Нещастните родители нямат щастливи деца.
От друга страна, когато правиш нещо специално и само за теб, дори да е толкова елементарно, като да си сложиш червило или изправиш косата, това те кара да се чувстваш една идея по-добре, отделно има силата да ти помогне с депресивни чувства и подобни неприятности.
Затова не се изоставяйте – както визуално, така и душевно.
Третият ми съвет, който мисля да е и последен, е частично свързан с предходния. Тук обаче става дума за грижа за тялото, а именно – движи се! Колкото можеш повече, въпреки че съм наясно колко изморена може да се чувства една майка. Истината обаче е, че физическата активност помага да “презареждаме” батериите и да се почувстваме по-добре.
При мен движението е под формата на дългите разходки, за които вече споменах, както и йога веднъж седмично. Преди месец-два, когато малката имаше различен режим, успявах да тренирам през ден. Сега положението е различно и нямам лукса на време за себе си, но въпреки това таткото ми помага през уикендите да имам няколко часа само за мен, които посвещавам на езикови курсове и йога.
Не е нужно да се гони някаква топ форма и изтощителни тренировки, но липсата на движение е най-сигурният и кратък път към депресия. Затова помисли си кое е твоето нещо и как да отделиш час-два (или повече) за него и давай смело. Не се притеснявай да помолиш за помощ с детето, както и да го оставиш само с баща му или роднина.
Най-лошата черта на майките е необоснованата параноя, че само те знаят как най-добре да се грижат за децата. Определено те са най-наясно и с най-голям успех могат да мултитаскват, но татковци, баби и дядовци имат също своите начини, а и заслужават да имат своето време с детето.
Надявам се да са били полезни на някого тези съвети, а ако искате да ми споделите вашия опит или съвет относно родителство, деца и т.н., можете да ми пишете на – vitamorenablog@gmail.com
Ще се радвам да прочета и други мнения 🙂