Август – месецът на промените и 4 години от годежа ни

В онзи ден през август 2017 гледах как хората около мен скачат в морето, а на мен ми беше толкова студено, че не си свалих дори якето, и си мислех, че никога няма да мога да се аклиматизирам.

6/08/2021

Август се оказва особено специален и важен за посоката на житейския ми път.

Преди години никак не харесвах този месец… беше прекалено горещ, прекалено скучен, прекалено изнервящ. Така се случи обаче, че именно през август се случиха едни от големите промени в живота ми.

Първо беше местенето от родния ми Пловдив към София след приключването на гимназия. Десетина години след това пак в началото на август с котка под ръка и лек багаж заминах да живея в Дания при бъдещия си съпруг.

Повече по темата – Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Днес – 6 август, отбелязваме 4 години от датата на годежа ни.

Аз постоянно забравям тази дата, но всевъзможни приложения като фейсбук, google photos и т.н. Ми напомнят какви снимки и публикации съм правила преди години на същия ден.

И така си спомних деня на годежа ни. 

Бях пристигнала в Копенхаген след кошмарен полет (можете да прочетете тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка), но бях щастлива и доволна, че започваме съжителството си заедно с единствения мъж, когото бях срещала до момента, който не се притесняваше, страхуваше или смущаваше да ми казва открито, че иска да живеем заедно и да създадем семейство.

За брак си бяхме говорили още като “млади гаджета”, което да се разбира няма и 6 месеца преди годежа ни. Още като се запознахме, някак се усетихме комфортно един с друг, не се страхувахме да правим общи планове и мечтаехме на едро.

Сякаш и двамата отдавна бяхме търсили сходна половинка, с която да се отпуснеш и да чувстваш на воля.

Може би затова и не е учудващо, че темата за брака беше засегната доста скоро. 

Веднъж, докато правихме една от любимите ни дълги разходки из Копенхаген (когато аз още летях до там за няколко дена да се видим) той ме попита бих ли си сменила фамилията, ако се омъжа. Аз директно му отговорих, че ако не го направя, не виждам смисъл изобщо да подписвам.

След безкрайни разговори по whatsapp, видеоколове, самолети, автобуси, премеждия и препятсвия, най-сетне се озовахме в една географска точка, под един покрив и в едно легло, без да броим дните до следващата раздяла. 

Изглед към морето от онзи ден

И тогава той ме заведе до плажа на Амар – понеже Копенхаген е богат и на колкото пожелаеш плажове и морски гледки и на един кей, изнесен навътре във водите на Балтийско море, ме попита дали бих се омъжила за него.

Млади гаджета, прясно сгодени

Времето беше така слънчево и приятно, а небето изглеждаше сякаш необятно, изпъстрено с искрящо бели, неподвижни облаци. Бях в напълно непозната държава, доста различна от всичко, познато до момента, но се чувствах в хармония не само със заобикалящата ме среда, но сякаш и с цялата вселена.

4 години по-късно ми се иска да кажа, че времето лети, но обръщайки се назад и спомняйки си през колко неща сме минали за този иначе кратък период, по-скоро ще се въздържа. 

Бракът, като всяко едно друго нещо, изисква отдаденост, старание, търпение и време. Трябва ти време, упоритост и желание, за да станеш добър в нещо и същото важи за съвместния живот (без значние дали сте подписали или не). 

И ето ни днес 🙂

Има редица предизвикателства, криви моменти и дни, в които ти се иска да зарежеш всичко и някак да се почувстваш неангажиран и мислещ единствено за себе си, както преди. Но това са кратки моменти, на които по-добре да не обръщаш много внимание. 

По-важно е колко често се чувстваш щастлив и благодарен, че делите едно легло, че заспиваш спокойна до него и че искаш да му кажеш веднага добрата новина. 

Честно казано, за мен щастливата връзка не е в големите неща – грандиозни жестове, романтични приключения и т.н.

За мен щастието се усеща в спокойствието – когато търсиш и мечтаеш за онези моменти, когато сте на дивана вкъщи и гледате телевизия или си говорите, за приготвянето на кафе сутрин, за дребните му привички, които уж те дразнят, но всъщност знаеш наизуст и когато той пропусне някои от “ритуалите” си, се замисляш дали всичко е наред?

Но пък аз съм едва от 4 години омъжена жена, със сигурност има още много какво да уча и преживявам 🙂

Исках обаче да споделя тези си мисли, а ако някой иска да сподели неговите с мен, нека пише до – vitamorenablog@gmail.com 

Реклама

Преди 70 лета, когато пламва любовта на кралица Елизабет II

На 20 ноември 2018 кралица Елизабет II и принц Филип отбелязаха 70 години брак. Това е най-дългият брачен съюз в историята на британската монархия.

Историята им започва през един класически английски следобед – дъждовно и мачно време, нищо че е средата на юли, 1939 година.

Елизабет тогава е едва на 13 години и заедно със сестра си принцеса Маргарет придружава баща си крал Джордж Шести и майка си кралица Елизабет на кратка визита до татковия ѝ alma mater кралския военен колеж “Dartmouth”.

По време на визита им обаче се оказва, че е пламнала епидемия от заушка и варицела. Родителите решили двете момичета да не присъстват на официалните им ангажименти с кадетите, за да не излагат здравето им на излишен риск. Кой обаче да придружава момичетата и да им прави компания? Тук в картинката се появява Филип – от благороднически потекло и беден като мишка. По онова време той е бил на 18 години, кадет във военното училище, на който му предстояли няколко години плаване с британската флота.

23658798_1669319939756496_2983790290487856519_n

Двамата с бъдещата кралица Елизабет даже са трети братовчеди по линия на пра-прабаба им кралица Виктория. Това по никакъв начин не попречило на Елизабет да се влюби от пръв поглед и до уши в красивия, синеок, висок и добре сложен Филип.

Гувернантката на Елизабет Мариан Крауфорд описва младия Филип в своята книга “Малките принцеси” повече викинг, отколкото гръцки бог с авантюристичния му дух, нестихваща енергия и буйни коси (от които към днешна дата не е останало почти нищо, но старостта не прощава на никого).

 

В следобеда на 1939 година Филип решил да изведе момичетата на тенис кортовете на колежа, където да бъдат на открито и където ще може да се перчи по-лесно. Малката Елизабет е била силно впечатлена от маймунджолъците му и не спирала да се изчервява, когато погледите им се срещнели.

 

През останалите дни от кралската визита Филип присъствал почти постоянно сред семейството, посещавайки обеди и вечери и хапвайки впечатляващо количество скариди и бананови мелби (поне така твърдят мемоарите на различни хора от кралския персонал).

43721072_2074586072563212_2403413258745675776_o

Бащата на Елизабет – крал Джордж Шести, далеч не бил впечатлен от младия кадет с благородническо потекло, както дъщеря му. Той не гледал с особено добро около на нахакания момък, но по-изненадващото е, че самият Филип далеч не бил така омаян от Елизабет, както тя от него.

Всъщност, на младежа ще са му нужни няколко години, за да се влюби в принцесата. Годежът им бива официално обявен чак през 1947, като в същата годината двамата се вричат във вечна вярност един на друг.

banner

Пет години по-късно Елизабет става кралица на Великобритания, а бракът ѝ с Филип е факт до ден днешен.

Никога не се е разбрало дали сегашната кралица е била влюбена в друг или е мислила за различен кандидат за съпруг освен Филип. Историята от Дартмот е разказвана винаги като пример за решителността и любовта ѝ към Филип.

Каквото ѝ да се случва в сърцето на кралицата, ще остане тайна, но 70-годишен сватбен юбилей е достоен за уважение и добър пример.

Прочетете още

Пролетта на 2019 ще донесе още едно кралско бебе!

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

Когато Хари срещна Меган и как се предлага брак по кралски

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Когато Хари срещна Меган и как се предлага брак по кралски

За всеобщо въодушевление стана ясно, че на пролет ще има нова кралска сватба. Принц Хенри Чарлс Албърт Дейвид Маунтбатън-Уиндзор, по-известен като принц Хари, най-сетне реши да се раздели с ергенския живот и предложи брак на прекрасната Меган Маркъл.

Връзката им бе официално потвърдена преди няколко месеца, а обществото продължава да клюкари по адрес на двамата. Любопитното и дори скандално за някои е, че в английското кралско семейство за първи път ще се сроди с американец. Меган не само, че няма и капка синя кръв, но е и абсолютна американка, а освен това е и мулатка – майка ѝ е афроамериканка, а баща ѝ е европеиден.

Отделно на това е три години по-голяма от Хари – тя е родена на 4.08.1981, а той 15.09.1984 г. И за капак вече има един брак зад гърба си – с актьора и продуцент Тревър Енгелсън, с когото се жени през 2011 и развежда през 2013 г.

Тези описания звучат като ужасно издребняване, но когато става дума за кралско семейство, всеки един детайл е важен.

В крайна сметка кралица Елизабет Втора е благословила желанието на принц Хари да се омъжи за Маркъл и двамата официално обявиха годежа и плановете си за сватба през 2018 година.

На нас от Вита Морена ни беше изключително интересно да разберем повече подробности за двойката – как са се запознали, как се е случило самото предложение за брак и т.н. Все пак когато си принц не водиш обикновен живот, колкото и да ти се иска, затова пък на всички останали е изключително интересно да разберат повече за теб и ежедневието ти.

Намерихме изключително приятно интервю на CBC News с двойката, в което от първа ръка разбираме подробности за връзката им и самите тях. От репортажа разбираме, че всъщност невероятно известните (и богати) хора се стремят към скромния и нормален живот много повече, отколкото бихме очаквали.

Предложението за брак Хари направил на Меган, докато двамата са били вкъщи и са вечеряли домашно приготвена храна. Не е избрал екзотичен остров, върха на докосващ космоса небостъргач, разточителна вечеря в безобразно скъп ресторант и пръстен, пуснат в чаша с шампанско на стойност средната работна заплата у нас, но пък е останал класик и паднал на едно коляно.

prince-harry-meghan-markle-engagement-interview

Това, че е избрал именно такъв тип предложение, толкова много ни хареса, че той се затвърди като любимия ни принц от английското кралско семейство! Защото това да предложиш на някого да прекара остатъка на живота си с теб е изключително интимен и важен момент, който трябва да се насити с взаимното ви внимание. Не да ви гледат още десетки или стотици хора, не да направиш изкуствено специален момента като го напудриш с маса потрошени по организация пари, нито да си с толкова стриктен сценарий, че да не можеш да се съсредоточиш върху самото действие, а мислиш да не забравиш нещо. Е, поне нашето виждане за предложенията за брак е такова 🙂

Самата Меган през смях споделя, че е била толкова очарована, че дори не го е оставила да довърши, а веднага му е казала “Да”. Даже не е дочакала да ѝ сложи пръстена.

Интересен е и начинът, по който са се запознали, а именно – чрез обща приятелка. Сватовницата е била решила да ги срещне, защото е подозирала, че много ще си допаднат. Те обаче не знаели почти нищо един за друг и е било почти като сляпа среща.

Меган споделя, че в обръжението ѝ в САЩ английското кралско семейство не е популярна тема и тя е знаела, че има някакъв принц на име Хари, но нищо повече.

От своя страна принцът никога не бил чувал за Меган, въпреки че в Америка тя е изключително популярна, най-малкото заради ролята си в хитовия сериал “Suits”. Ето обаче, че искрата между двамата е пламнала веднага и след първата среща решили, че искат и втора. В началото успели да запазят връзката си в тайна – почти за половин година, като споделят, че този период е бил изключително вълнуващ и сантиментален за тях именно, защото никой не е знаел, че се срещат.

След това обаче идва голямото изпитание, а именно всичко, което медиите и необятното интернет пространство изсипва върху тях като коментари и забележки. Едва ли е учудващо, че превес взимат негативните, даже грозно злобни изказвания по повод цвета на кожата и произхода на Меган, отделно на годините ѝ, на социалния ѝ статус, фактът, че вече е била омъжена за дург, неизмеримо количество лъжи по нейн адрес и по този на принц Хари… Всичко това ярко показва как въпреки, че сме 2017 година, расизмът продължава да върлува буквално из целия свят и да гнезди уютно в хорските души.

Двамата споделят, че са решили да не четат и гледат нищо по техен адрес, нито хубаво, нито лошо. Принц Хари казва, че се е опитал да предупреди годеницата си какво ще се случи след официалното обявяване на отношенията им, но и за него е бил неочакван целия медиен отзвук.

Отделно на това принцът споделя, че въпреки че е знаел още от самото начало, че това е жената за него и никога не се е колебаел в желанието си да се ожени за нея, е решил да проведе един предизвикателен разговор с нея.

Той се е чувствал задължен да ѝ каже предварително за всички неща, които тя трябва да има предвид и да очаква, ако реши да свърже живота си с неговия. Както е изтърканият, но толкова верен израз “короната е тежка” и въпреки че той е чак шести поред наследник на трона, самият факт, че е роден в точно такова семейство изисква от него страшно много старание, отдаденост и стриктно спазване на най-различни правила.

Основното и може би най-тежко от тях е, че цял живот ще бъдеш под обществено наблюдение и всяка твоя крачка трябва да е съобразена с околните – хората в държавата ти, че и извън нея.

Е, Меган е решила да поеме риска и да приеме всички права и задължения, които идват след присъединяването към кралското английско семейство. Сега двамата са “отбор”, както принц Хари сам казва.

Едно от нещата, което бързо ги е сближило и им е дало отговор на въпроса накъде върви връзката им, е фактът, че в огромна част от връзката им те са си стоели вкъщи. Колко сладко и обикновено, нали?

f_meghan_harry_171127.nbcnews-ux-1080-600

Докато другите за средностатистическите двойки е нормално да си уреждат срещи за вечери, обеди, коктейли, кино, зоологическа и т.н., те са прекарвали времето си в къщи (английският дом на принца), приготвяли са сами вечеря, посрещали са приятели на гости, както и са посещавали “за чай”, както уточнява Меган, родителите на Хари и така са заживели като женени от самото начало. И това доста им се е понравило.

Забавното е, че при пръвата среща на кралицата с избраницата на Хари, коргитата ѝ веднага се “влюбили” в девойката. Както е добре известно, Елизабет Втора обожава кучета и в частност породата корги. През целия си живот е била заобиколена с тях, сега продължава да отглежда няколко и им позволява много повече отколкото на който и да било друг. Принц Хари споделя, че кучовците са подозрителни към нови хора, но от момента, когато подушили Меган, замахали с опашка и легнали в краката ѝ. Явно и това е повлияло на благосклонното отношение на кралицата към приемането в семейството на новия член.

14906837_10154694601236528_2312079348374832708_n

Меган има две осиновени кучета и сега едното живея при нея и принца в Англия

Разбира се, в интервюто става въпрос и за покойната майка на принца принцеса Даяна. В годежния пръстен на Меган освен камък от Бутсвана, която е сантиментално натоварена като място на пламването на любовта им, има и два диаманта от личната колекция на Даяна. “За да може и тя да бъде по някакъв начин до нас”, както споделя самия принц Хари.

Двойката е просто очарователна, особено като видите как се държат за ръце и се гледат един дръг с цялата нежност и любов, на които са способни само истински влюбените!

Искрено им пожелаваме много щастие, късмет, сила, за да се преборят с изпитанията и нямаме търпение да видим сватбата им!

Пълното интервю можете да видите тук.

Любовта не пита. Тя просто се случва

Те са впечатляващи по отделно, а заедно привличат всички погледи.

Той е швед и бивш олимпийски шампион по гмуркане. Приятелят му е немец бодибилдър.

Двамата са двойка. И се обичат. Повдигнахте вежди, нали?

Джими Сьодин и Патрик Хубер предизвикват доста учудване в околните, масата от които вярват в стереотпиа, че хомосексуалните мъже са префинени и женствени. Е, както добре се вижда, това не е така.

Отделно, че любовта не пита. Тя просто се случва и в това ѝ се крие най-голямата красота и сила.

В един щастлив момент Патрик решил, че връзката му с Джими трябва да мине на друго ниво и един ден го “отвлякъл” на пътешествие. Нищо неподозиращият бивш олимпиец си мислил, че просто ще се разходят с колата. От дома им в Мюнхен обаче двамата стигнали до Венеция – дългогодишна мечта на Джими. Там, върху романтично пътешествие на гондола, Патрик паднал на колене и задал големият въпрос – „Ще се омъжиш ли за мен?“

Най-интересното е, че преди всичко това Патрик находчиво е ангажирал специален фотограф, който да заснеме моментите от това пътешествие. Така можем да се порадваме на романтичните и мили снимки на двамата влюбени.

 

Що се отнася до сватбата, тя е планирана за следващата година. Ще следим двойката с удоволствие 🙂