И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Три нови книги за три вдъхновяващи и важни жени

Знаете, че съм фен на поридиците на Емас за великите жени, които са променили хода на човешката история. Затова и ще ви представя трите нови романа на издателството, посветени на Мария Монтесори, Сафо и кралица Виктория.

Романът „Учителка на новото време“ разказва за живота на знаменитата Мария Монтесори

Мария Монтесори – Първата жена, завършила медицина в Италия.

Родена през XIX век, нейните трудове се четат до днес. Как това младо момиче стига до върховете на професията, заобиколено от мъже? Как съчетава живота на жената с дейността на учения? Какви жертви принася в нозете на науката, за да осъществи идеите си в името на децата? Все въпроси, чиито отговори авторката Лаура Балдини дава в романа си „Учителка на новото време“. У нас пък излизането на книгата поставя начало на нова тематична поредица на издателство „Емас“ – „Бунтарки“. Те живеят в мъжки времена. Те не се примиряват с отреденото им място в кухнята. Те не са само майки и домакини. Те са предопределени за велики дела и – разкъсвани между любовта и предопределението си – се борят за равно място в обществото, в професията и в историята.

Първата „бунтарка“ в заплануваната „многолюдна“ поредица е жената, оставила следа в педагогиката и педиатрията до днес. Мария, единствената дъщеря на заможния служител във Финансовото министерство на Италия Алесандро Монтесори, е избрала твърдо своя път – да следва медицина и да се издържа сама, вместо да се омъжи за съсловно подходящ мъж, който да ѝ осигури охолен живот.

За авторката:

Лаура Балдини е литературният псевдоним на Беате Мали. Писателката е родена във Виена и е завършила детска педагогика. Първоначално работи като възпитателка в детска градина.
През 2007 г. спечелва стипендия на града Виена за написването на първия си исторически роман – „Акушерката на Виена“. В същото време тя изкарва обучение за работа с деца със специални потребности, след което се посвещава на помощта на децата с аутизъм и на техните семейства.
Живее във Виена със съпруга си и с трите им деца.

Енигматичната поетеса на древността Сафо оживява в нов роман

Сафо. Още приживе възпята от съвременниците си като „божествената“, като „втори Омир“, днес тя е обявена за най-великата поетеса на древността. Немският писател Зигфрид Обермайер ни повежда по стъпките на тази необикновена жена, вкарва ни в нейното ежедневие и в нейния емоционален мир, изпълнен с любов, себеотдаване, музика и поезия.

Шест века преди Христа. Древна Гърция навлиза в периода на своя културен разцвет. На континента и на многобройните острови скулптори, архитекти и поети творят произведения, които ще останат в хилядолетията като свидетелства за една епоха, дала на света образци на човешкото духовно величие.

Въвлечена в политическите разпри на остров Лесбос, Сафо е принудена да бяга с дъщеря си на о-в Сицилия, където прекарва години в изгнание. Сблъскала се със своята пълна неподготвеност да бъде съпруга и майка, тя наблюдава същото и при други млади жени. И у нея съзрява идея – да основе училище за девойки по подобие на училищата за млади момчета, в които те биват обучавани и подготвяни за ролята си в живота от своите ментори. След завръщането си на родния Лесбос Сафо осъществява своята идея и става първата жена, създала женско училище. Топлите, майчински отношения с нейните ученички стават повод за слава, но и за догадки, стигнали до наши дни.

Кралица Виктория – жената, дала име на епоха

Коя е владетелката, въвела Великобритания в ХХ век? Коя е жената, спечелила сърцата на милиони? На какво се дължи нейната популярност? Както нерядко се случва – всичко започва със случайно стечение на обстоятелствата…

Кралят на Великобритания Джордж III навършва достолепната възраст от 80 години, оставяйки 15 законни деца – все евентуални претенденти за трона. Първите в унаследяването вече гонят шейсетте, но никой от тях няма да остави законни наследници на британската корона. Хановерската династия е заплашена, ако петият наследник – принц Едуард, не създаде потомство, защото след него в реда за онаследяване идват дъщери без наследници.

Принцът вече е прехвърлил петдесетте и води безгрижен ергенски живот със своята френска любовница. Но в името на британската империя му се налага да наруши безбрачието си. А за да създаде наследник, французойката не е подходяща за майка. Трябва му жена с аристократично потекло. И имперските „сватовници“ я намират – германската принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Залфелд. Така на бял свят през 1819 г. идва малката Виктория. Тя остава единственото дете на Едуард, защото той умира няколко месеца след раждането ѝ. Пътят на бебето към трона е предначертан.

Осемнайсет години по-късно Виктория, едва навършила пълнолетие, поема короната на Обединеното кралство. Започва един живот, отдаден на държавата и на нейните интереси. Но отдаден и на голямата любов – на съпруга Алберт, красивия германски принц от фамилията Сакс-Кобург-Гота. Верността на Виктория към нейния съпруг и високо моралният ѝ живот допринасят за нейната популярност сред народа. Моменти на върховно щастие, но и на най-дълбока мъка. Десетилетия на възход, но и периоди, белязани от кризи. Шейсет и четири години на върха.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много.

Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския модел на грижа за деца в ясли и детски градини. Има и конкретна система, за да свикне детето – първи ден само един час заедно с родител, втори ден – два часа, трети ден родителят си тръгва за 45 мин и после се връща, четвърти ден – само до обяд, пети ден – взимаш детето, като се събуди от сън и т.н., като разбира се, тази схема може много да варира от дете до дете. 

При нас първата седмица мина неочаквано успешно – без рев и драма, но от втората стана проблем, защото малката вече осъзна какво се случва и че я оставям за дълго.

Доста време мина, докато свикне да я оставям в яслата и колкото да се забавляваше там и следобед да не иска да си тръгва, сутрин плачеше… Беше ми изключително тежко да започна работния си ден, знаейки, че съм я оставила разстроена.

В последствие разбрах от други майки, водещи децата си след мен, че щерка ми е съвсем добре, весела и играеща с други деца, съответно сутрешната драма е била само буря в чаша вода. Въпреки това винаги се чувствах в пъти по-добре, когато съм я предала на педагозите в яслата без сълзи, вкопчени прегръдки и проблеми.

Времето обаче тече, децата растат и както обичам винаги да казвам – това е прекрасно!

В яслата дъщеря ми се научи за отрицателно време да пие от чаша (вкъщи настояваше за шише с биберон), да яде с лъжица, като цяло да се храни стабилно и самостоятелно, да се обува и облича/съблича сама, а относно речта и социалните ѝ умения мога да кажа, че толкова рязко дръпна напред, чак ме хванаха неподготвена.

Дъщеря ми проговори перфектен датски (живеем в Дания) и въпреки че няма нито един датчанин в семейството, а вкъщи се говори само на български, тя несъзнателно, но много активно обогатява датския си речник, до степен педагозите в яслата да се учудват от това явление и да ни споделят, че тя говори повече и по-добре дори от датските деца на нейната възраст.

Харесва ми да си мисля, че имам зрънце заслуга за това, след като активно ходех на курсове по датски, докато бях бременна.

И ето, че времето се изплъзна неусетно и стана време за градина.

Както беше кака на бебетата в яслата, така изведнъж се озова сред най-малките в градината. 

Редът е две по две хванати за ръка и колона по двама 🙂

До мястото на градината има организиран превоз – двуетажни автобуси, които взимат децата сутрин и ги връщат вечер на едно и също място, което за наш късмет се намира точно до входната врата на кооперацията ни. Първите два дена придружавах малката в автобуса и към обяд я връщах вкъщи, за да се случи по-леко транзита от едното място на другото. За късмет се комбинирахме с родителите на още едно дете от нашата ясла, които са ни и съседи и така двете ни момичета стартираха заедно своето приключение с ходенето на градина.

Може би основното нещо, което ми направи впечатление тук и се различава коренно от личния ми опит, е свободата на децата да не спят на обяд. Никой не ги задължава и даже масово пропускат дрямката, улисани в игри. Ако на някое детенце му се спи, има преградено място в едната стая, където се слага матрак на земята и му се дава възможността да си почине.

В яслата децата на 1+ година също спят на индивидуални матраци, директно на земята, а малките бебета си имат колички, които се изкарват винаги на двора, без значение какво е времето (изключително характерен скандинавски метод, насърчаващ каляването и доброто здраве). Разбира се, в количката те са с поставени колани и няма шанс да се изправят и преметнат долу.

Дъщеря ми обаче е започнала транзита към пропускане на следобедния сън и условията в градината само ѝ помогнаха да спре с дремките. За сметка на това си ляга още към 7-7:30ч вечер и заспива по-лесно и спокойно.

Всеки ден преди обяд ходят на разходка. Тук се закачат с лебедите в местното езеро и се опитват да паднат във водата (за щастие, е доста плитко)

Друго, което ми направи впечатление в градината, е по-строгият ред, който спазват. Да речем с местата за хранене – всеки има точно определено място, на което стои и ако не иска да яде, е свободен да прави да стане и отиде да чете книжка, например, но не и да сяда на друго място. Обличат се и се събличат сами, както и се насърчават да правят максимално много дейности самостоятелно. За няколко дена забелязах благотворното влияние на този ред – дъщеря ми започна много по-лесно да се задържа на столчето си за хранене, което досега ни беше трудно да я накараме да прави, отделно мрънкането при обличане/събличане на зимни дрехи намаля и почти не се налага да се намесвам в този процес.

Разбира се, не всичко е толкова идилично – усетила по-сериозният контрол в градината, вкъщи се отпуска максимално и на моменти решава рязко да се противопостави на мен или баща си, просто за да упражни волята си и да си “излее” насъбралото се от градината. Но това мисля, че е нормално за всички нас, които на моменти страдаме от натрупващ се стрес на работното място или различна от домашната среда.

Може би ще прозвучи смешно, но някак си ми се струва, че сега времето ще отлети много по-бързо и както днес я изпращам на градина, утре ще дойде училището. Но това не ме плаши, даже ме радва. Невероятно е да виждам как почти всеки ден детето ми показва нови умения или думи. Какво по-хубаво от това?

Преди няколко дни, докато я къпех, тя ме погледна продължително в очите и ми каза, че вижда себе си в тях. Сърцето ми още трепва, като се сетя за този момент…
Така че гледам спокойно към бъдещето и с радост се замислям колко много е пораснала моята малка дъщеря, пък нека това да значи, че и аз не се подмладявам. Харесва ми да мисля, че не остарявам, а отлежавам и с всяка следваща година ставам все по-улегнала и стабилна майка.

Как да стимулираме бързото четене и да развием супер памет у децата

Децата ни могат да развият суперпамет още в ранна възраст благодарение на специалната методика на SmartyKids България – Бързо четене за деца от 7 до 12 години.

Тя е авторска методика на международната мрежа от детски образователни центрове, в допълнение към менталната аритметика, с която ги свързваме и с която са изключително нашумели у нас през последните няколко години. Тази програма насърчава малките да могат да се учат на бързо усвояване на текстове с разбиране, като по този начин и създават страст към четенето на книги в подрастващите.

Курсът включва обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации – т.нар. „суперпамет“. 

Четенето, също като смятането, се ръководи от различни дялове в мозъка. Детето не може да чете като възрастен човек. Затова е необходим по-различен подход – чрез трениране на мозъчния дял, като използваме определени техники и „мозъчни дразнители“, можем да развием и подобрим умението за скоростно четене с разбиране. 

Системата Бързо четене се провежда от година, като е предназначена за деца от 7 до 12 години. До момента 39 от общо 60 детски образователни центъра у нас я предлагат, като методиката беше успешно адаптирана и към онлайн средата за дистанционно обучение. 

Родителите са горди от резултатите, които децата демонстрират. На пръв поглед несвързаните помежду си и съвсем различни едно от друго любопитни упражнения стимулират частите в мозъка, отговарящи за четенето и водят до повишаване на скоростта на разбиране, по-гладко четене и подобряване на изказа и обогатяване на речниковия запас. 

Също така значително се подобрява общата култура на децата, благодарение на геймификацията „Околосветско пътешествие”. Те научават любопитна информация за различни страни и култури по света, както и интересни факти за растенията и животните. 

Ето и някои от най-ярките впечатления от родителите към техните деца:

• “Висока степен на развитие на комуникативност и социалност. Развитие в четивната техника, техника на учене, сътрудничество и взаимопомощ. Благодаря за участието на Бояна в курса Бързо четене, което ми предостави възможност като родител да предоставя на детето си нова платформа за изява, където тя отключи блокирани личностни черти на характера си като самостоятелност, сигурност, социалност, креативност. Беше свободна в изборите и решенията си и съвсем естествено протичаха съответните нива на развитие. Стана по-уверена в себе си и придоби самочувствие. Повиши самооценката си. Таня С., майка на Бояна Н. – 10 години, SmartyKids Пловдив – Тракия.
• Успява да запомня важни детайли при четенето на един текст – помага при четенето с разбиране, обогатява общата си култура за света – срещна далечни страни, внимава при четенето, което се ускори и, разбира се, обогати речника си. Благодаря на двете ни госпожи – Джули и Ивона за добре поднесената материя, наученото и желанието на детето да посещава и участва в часовете.” -Детелина М., майка на Деян М. (10г.), SmartyKids Перник
• “Подобри се паметта, съсредоточеността и придоби повече увереност. Получи нови знания за света в географска и природна насока. Едно от важните за мен неща в този курс е, че детето с желание отваря книгите и помагалата и очаква всяка следваща среща. Материалът е достъпно и интересно поднесен.” – Павлинка А., майка на Христелина А. (9 г.), SmartyKids Ямбол

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук! 

Прочетете още:

• Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?октомври 17, 2022
  Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори …
• Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝавгуст 4, 2022
  През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 …
• По-динамичен, интересен и подценен – женският футболюли 15, 2022
  Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на …

Как да научим децата си на финансова грамотност?

Парите не са цел, а средство, а кредитът не е приход, а разход. Тези неща може да звучат доста просто и елементарно, но всъщност прекалено голям процент от хората не ги разбират. Истината е, че финансовата култура на българите е доста ниска и това води до върволица от проблеми, най-честият от които е затъване в банкови кредити.

Финансовата култура, както всичко останало, трябва да бъде възпитана още в детска възраст. Във времената, в които живеем, родителите могат да получат облекчение в безкрайните си ангажименти и отговорности към децата, като се доверят на помощник.

По отношение на приходи и разходи може да се разчита на SmartyKids Money те ще знаят основните понятия в икономиката – пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, права на потребителя и др.

Финансова грамотност за деца е най-новото предизвикателство, което отправят от SmartyKids Bulgaria към своите настоящи и бъдещи посетители. Специално предназначения курс цели да въведе малките приключенци в „света на парите“, като от ранна възраст ги учи да познават основните инструменти и термини в икономиката, с които всеки възрастен се сблъсква, а също така да управляват финансите си. Така адаптацията им в по-късен етап ще бъде по-плавна и лесна и те ще подхождат с внимание и увереност към всяко финансово предизвикателство. Ще са наясно и с валутите, какво значи семеен бюджет и не на последно място какви са правата им като потребители.

SmartyKids Money са най-новите занимания, предлагани от най-бързо развиващите се и успешни детски центрове у нас – SmartyKids Bulgaria. Освен ментална аритметика и Бързо Четене, брандът стартира трети авторски курс, който е предназначен за деца от 8 до 14 години, като компанията очаква огромен успех поради липсата на такива занимания и нуждата от финансово ограмотяване още в ранна възраст.

Записвайки децата си на SmartyKids Money, те ще научат основните понятия в икономиката като пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, приход, разход, кредит и много други. Ще могат да съхраняват отговорно и да боравят безопасно с банкови карти, ще овладеят способи за увеличаване на своя приход – акумулиране на средства, инвестиции, лихви и печалба.

Ще могат да обезпечават икономическа безопасност на своите средства и ще разпознават „уловките“ в рекламите и промоционалните акции. Ще разпознават мошеничеството и ще избягват контакт с такива хора. И не на последно място – ще направят своя първи бизнес план.

Всяко дете, записано в курса, получава работна тетрадка, която ползва по време на занятията –  12 на брой с посещение веднъж седмично (приблизително 3 месеца). Продължителност на занятието – 90 минути. След всяко занятие има и забавна домашна работа, свързана с всяка от темите.

SmartyKids Bulgaria спазва традицията си и при третия курс, в който също има тематична геймификация за децата, за да бъде обучението приятно и забавно. С много игри, ребуси и приказни приключения учениците ще се научат да познават основните финансови инструменти. Геймификацията предвижда натрупване на точки в „личната сметка“. В края на курса точките се конвертират във виртуална валута и всяко дете съставя бизнес план за свой собствен бизнес.

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук!

За SmartyKids България
SmartyKids е най-съвременният развиващ детски център на територията на България. Към момента присъства в 35 български града с 61 центъра, отворени за по-малко от три години. А в международен мащаб над 350 SmartyKids центъра работят успешно в 8 държави. В SmartyKids няма стандартни скучни уроци и банални методики, които превръщат ярки и креативни деца в „сива маса“. Методиките на SmartyKids включват най-добрите изпитани световни практики на преподаване. Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта. Това е запазена марка за трите методики – ментална аритметика (4 до 12 години), Бързо Четене (7 до 12 години) и Финансова грамотност (8 до 14 години). Професионалистите от SmartyKids измерват и проследяват процеса на развитие на висшите психически функции при детето. Те не поставят всички деца под общ знаменател, затова за всеки малчуган се съставя индивидуален план на обучение.

Какво е менталната аритметика и защо е полезна за децата

Живеем във време, което предлага изобилие от възможности, обещаващи да ни помогнат да бъдем по-добри родители, а децата ни по-щастливи и успешни.

Един от най-предпочитаните и иновативни методи са тези, с които борави менталната аритметика.

В световен мащаб тя е наложена от години, но у нас навлезе едва през последните две, благодарение на центровете SmartyKids Bulgaria. Към днешна дата те надброяват 49 в 28 български града.

Добре свършената работа в ранните етапи от развитието на човек, е предпоставка за по-нататъшни успехи, затова е добре да избираме мъдро заниманията и курсовете, които да посещават децата ни в невръстна възраст.

Същността на подхода в менталната аритметика се крие в развиването на умение за изключително бързо смятане на ум. Без реално да се извършват сложните аритметични операции.

Това от своя страна допринася за хармоничното развитие на умствените и интелектуални способности на детето. В заниманията се работи със специално сметало Абакус, познато в древни страни от хилядолетия, и използвано в традиционното обучение на източните държави и до днес.

От септември центровете на SmartyKids Bulgaria вече предлагат и новата си методика SmartyЧетене. В допълнение към менталната аритметика, тя насърчава малките да могат да се учат на бързо четене с разбиране и да развиват страстта си към четенето на книги.

Част от курса предвижда обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации т.нар. суперпамет.

На SmartyЧетене могат да се запишат деца навършили 7 години. Те ще преминават през специална диагностика, индивидуално проследяваща нивата на възприемане на текст. 

Първият урок от курса е безплатен и не обвързва посетителите по никакъв начин. На него се прави презентация на методиката пред родителите и техните деца. Записването става през сайта на съответния център: https://smarty-kids.bg/contacts/ 

 

Какви умения развива менталната аритметика в децата, можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=IBv9MNLYIMc

 

Възпитани деца? Първо да научим родителите

След края на лятото и с началото на учебната година доброто възпитание и обноските при децата отново стават актуална тема. Тази есен обаче обучението на Академията за добри обноски „Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ идва в помощ на родителите на деца между 5 и 10 г. с над 30 теми.

Иновативният модул е с начало 1 октомври и ще се провежда всеки вторник вечер до средата на декември. Добрите обноски на училище или в детската градина, поведението вкъщи, на гости или на публични места, създаването на приятелства и поддържането им са само част от темите, които ще бъдат засегнати по време на седмичните срещи.

„Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ обаче надхвърля далеч базовите съвети за добро поведение. На базата на методиката “гъвкава дисциплина” децата в Академията ще научат какво е емоционална интелигентност и емпатия, защо е важно да се уважават личното пространство и различията, как да се справят с крайните емоции като гнева и тъгата, как да постигат баланса между слушане и говорене.

“Този модул е нашият начин да покажем на родителите, че има кой да им помогне по професионален начин във възпитаването на интелигентни и успешни деца, които да могат да отстояват своето мнение, като в същото време уважават останалите”, казва експертът по социален и бизнес етикет Невена Басарова-Дичева, която е основател на Академията за добри обноски и водещ на курса.

“Самата аз имам двама синове с немалка разлика и знам колко трудно е за всички нас, родителите, да постигнем нужния баланс между динамичното ежедневие и отделянето на достатъчно време за децата си”, допълва тя.

Басарова-Дичева е създател на иновативната методика „гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват.

Сертифициран треньор е по Емоционална интелигентност и е специализирала „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Тя е сертифициран консултант по социален етикет от престижната школа Minding Manners International в Лондон.

Възможностите за записване за модула „Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ са гъвкави – децата могат да се запишат за пълния курс от 24 урока или да посещават занятия в конкретни седмици. Пълната програма и начините за записване могат да бъдат открити на сайта на Академията kids-academy.bg.

Над 800 деца са минали през курсовете на Академията за добри обноски от нейното създаване през 2015 г. Освен присъствените обучителни модули за деца от различни възрасти, Академията предлага индивидуални консултации, както и дистанционни обучения на деца и тийнейджъри буквално от цял свят. Съвсем скоро предстои и стартирането на Онлайн академията за добри обноски, която ще позволи на родители и деца да гледат видеоуроците в удобен за самите тях момент.

Как се възпитават добри обноски и се отглеждат щастливи деца? Отговорите на безплатна среща за родители!

Кое прави едно дете добро? Как да възпитаваме подрастващите така, че да създават положително първо впечатление, да градят и запазват по-лесно нови приятелства и да печелят уважението на останалите? А кои от научените в ранна детска възраст правила за поведение ще им помагат през целия живот?

Първа детска Академия за добри обноски и Център за детско развитие “Съкровения” ще отговорят на всички тези въпроси на открита среща “Добри обноски и щастливи деца” на 16 март от 16:00 часа в център “Съкровения” в кв. Овча купел, ул. “Любляна” №23.

Събитието е с безплатен вход, а гостите ще научат повече за съвместната програма за добри обноски за деца от 5- до 10-годишна възраст, която ще започне през април 2019 г.

Невена Басарова-Дичева, специалист по социален етикет и възпитание и основател на Първа детска Академия за добри обноски, ще проведе кратък урок с децата за основните правила на запознаване и представяне, за това колко лесно и приятно е да се спазват правилата.

“Добрите обноски започват да се формират осъзнато още на 4-5-годишна възраст, а с тях идват и възможностите за по-добро общуване, игри с приятели и по-щастливо детство. В този период обаче започват и предизвикателствата пред родителите – да дадат възможност на детето да бъде себе си, но и да се съобразява с това, което наричаме правила за добро поведение.

Затова на тази среща ние ще поставим първите стъпки и ще покажем на родителите по какъв начин работата с техните деца може да ги превърне в успели и щастливи личности“, казва Невена Басарова-Дичева.

Входът за откритата среща “Добри обноски и щастливи деца” е напълно безплатен само с предварителна регистрация на този линк.

Първа детска Академия за добри обноски е създадена през 2015 г. и е насочена към деца между 5 и 10 г. Мисията ѝ е под формата на игра с по-малките деца и специално разработена методика за обучение на тийнейджъри да подпомогне родителите в процеса на възпитание на децата и изграждането им като личности.

Не, не можеш да шамариш децата си

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.” – крилата фраза от култовия български филм “С деца на море”. Фраза, която би била смешна, ако не илюстрираше самата реалност.

Наскоро се забърках в дискусия в социалните мрежи (Туитър), в която се обсъждаше може или не родителите на бият децата си, има ли нещо лошо в шамарите и трябва ли да се намесиш, ако видиш родител да бие детето си.

Оказва се, че голяма част от българите (без значение родители или не) не виждат нищо лошо в шамарите. За тях те са краен, но удачен метод за възпитание. Отделно на това почти всеки има спомени как е бил ошамарван като малък, в което не вижда нищо лошо, даже оправдава родители си с думите “аз наистина си го заслужих”.

Аз пък не мога да си представя какво точно трябва да направи едно дете, че да заслужи да бъде набито!

Още повече не мога да повярвам, че хората, посягащи на децата си, не се срамуват от постъпките си, а ги споделят, че даже и защитават! Все си мисля, че ако някога ми се случи да изпусна нервите и ръката си върху детето ми, ще се чувствам толкова гузна, виновна и лоша, че не бих могла да го споделя, какво ли остава пък да защитавам деянието си.

Във въпросната дискусия се защитаваше тезата, че децата в някои моменти имат нужда да бъдат вразумени със сила. Да ги ошамариш, когато отново правят беля, след като десет пъти си им повторил, че не трябва, е допустимо. Отделно се цитираха всякакви крилати фрази на дядовци и баби, звучащи в духа на “бий дупе, да не биеш гъзище” и други простотии.

За жалост, в България толерантността към насилието е учудващо висока. Особено пък щом се отнася до домашното такова. Масово никой не иска да приеме, че шамарите са израз на насилие! Не е нужно някой да бъде с насинено око, разбит нос и пукната глава, за да може да бъде определен като жертва на насилие.

Ако на работното ти място някой ти тресне два шамара, защото си направил грешка в работата си, ще бъде абсолютно недопустимо, нали? Едва ли повечето биха могли да си представят подобна ситуация. Ако пък нещо такова се случи, то ще доведе до оплаквания, търсене на права и т.н.

С какво тогава да ошамариш дете е по-различно и допустимо? Може би с това, че то не може да се защити и ще ти се размине безнаказано под защитния чадър “аз съм родител”.

Физическото посегателство върху друго човешко същество, особено по-слабо и беззащитно, издава единствено слабост и агресия! И противно на масовото разбиране, не внушава респект, а страх!

Разбира се, има и Европейска харта за правата на детето от 1989 г., ратифицирана от България пред 1991 г., в която има член 19, точка 1, оповестяваща задължението на държавите страни по Конвенцията да защитават децата от “всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления.” И да, шамарите влизат в тези “всички форми” на насилие.

Това, че са вкоренени в бита и народопсихологията ни, не ги валидира като успешен метод за възпитание, нито пък оправдава родителите.

Знам, че няма перфектни хора, знам, че нервите понякога могат да бъдат опасно опънати и знам, че всеки допуска грешки.

Важното обаче е да си даваме сметка за тях, да се стремим да бъдем по-добри, първо заради нас самите, а след това заради децата ни. Защото само с излизане от матрицата и надграждане на собствените ни възможности и разбирания може да се постигне успех. Останалото е тъпчене на едно място, вгледани в пъпа си и оправдаващи се с “така е било винаги, така ще е и занапред”.

А що се отнася до реакцията, когато видиш някой да шамари детето си или изобщо да върши нещо нередно на публично място, това е първо човешка, а след това гражданска позиция. Ако сами не сме коректив и не се противим срещу нередностите, няма кой да чакаме да го направи.

Време за четене – „Момичето на татко“

Името Вероник Моралди вече е известно на българската публика с книгите „Майки и синове“ и „Майки и дъщери“, публикувани от издателство „Емас“, в които авторката изчерпателно разглежда често сложните взаимоотношения между майката и нейните деца, влиянието ѝ. Но какво ще каже за бащите?

„Момичето на татко“ е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той.

Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща, и стигнат чак до смъртта на родителя.

Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля – а именно да помогне на дъщерята да се превърне в пълноценна жена и сама да поеме по пътя си?

Авторките показват дали бащината любов е достатъчна и до какво води липсата ѝ. Изследват обаче, че и прекалено обсебващите бащи нанасят не по-малки вреди от вечно отсъстващите или изоставящите.

В книгата е отделено важно място на въпроса как отношенията баща-дъщеря влияят върху идентичността на жената и любовния ѝ живот, както и кои типове бащи тласкат момичето към определени типове любовници в бъдеще.

Все пак бащата е първият мъжки образ в живота на дъщерята и тя след това или ще търси заместител на обожавания родител, или мъж, който да запълни празнотата, оставена от безразличния и студен баща.

Специалистките разкриват до какво водят проблемите във връзката баща-дъщеря, но и как те могат да бъдат преодолени, както и последиците от тях – смекчени, за да се стигне до отношения на хармония и взаимно уважение. Преводът е на Бела Чолакова.  

Вероник Моралди следва социална психология и успоредно с това участва в обучения по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Неин учител е  светилото в социалната психология Жак Саломе. Авторка е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“ и др.

Мишел Гобер е психотерапевт, специализирала в проблемите на подрастващите и отношенията деца-родители. Съавтор е на книгата „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“.

Вероник Моралди & Мишел Гобер:
„Стига с бащите-идоли заради които на момичето ѝ е невъзможно да обикне друг мъж. Стига с обсебващите татковци, защото пречат на девойката да живее. Стига с вечно липсващите бащи, за чието внимание дъщерята неизменно ще копнее цял живот.

Необходимо е диадата баща-дъщеря да бъде разделена още в ранно детство, за да не се превърне двойката в прекалено, дори патологично близка. Защото такава близост пречи на момичето да изгради независимост и връзка с друг мъж, и води до нездравословна привързаност към бащината фигура. В крайна сметка сърцето на младото момиче не бива да принадлежи на таткото, а да бъде свободно.

За подрастващата е от огромно значение да се дистанцира от образа на идеалния повелител и да забрави безумното желание да има мъж като татко. Задачата ѝ е да се изгради като личност в синхрон, но и противовес на бащата.

Дали щастливите от живота с дъщерите си мъже са в състояние да предадат от опита си на тези, които се чувстват изгубени? Едва ли! Защото в психологията чуждият опит е ориентир, но не и учител. Необходимо е сами да минем през трудностите!

Как обаче обективно да определим какво е добър баща и то добър баща за дъщерята? Особено като знаем, че в психологията няма място за обективното. Затова в този труд описваме множество добри бащи и някои не толкова добри.

Нашият труд е насочен и към бащите, които срещат трудности със своите момичета, но най-вече към момичетата, които се сблъскват с проблеми в отношенията с татковците си. Но освен това е и за съпругите и майките, неизбежно намесени в отношенията. А нали и те имат бащи? Не бива да се заблуждаваме, че майката е просто наблюдателка. Тя играе ключова роля за връзката. Отношенията баща-дъщеря са изпълнени с трудности и повдигат сериозни въпроси,  понякога тежки да бъдат разисквани.

Но тези отношения имат огромно влияние върху способността на момичето да стане жена и да осъзнае женствеността си. Те неизменно предопределят и връзките ѝ с мъжете и играят решаваща роля и за любовния, и за професионалния ѝ живот.“

Пътят към хармония

Да си жена в хармония със себе, си означава да си приела всички аспекти на женствеността, но и да си в мир с мъжествеността. Но за да достигнеш усещането за хармония в себе си, е необходимо да изградиш добър вътрешен баща, баща ориентир.

А това е възможно да се осъществи едва след като сме приели реалния баща и сме се отказали от въображаемия. Не става дума да носите в себе си неотговарящия на истината образ на измисления баща, който възпрепятства живота ви. Напротив – от вас искаме да изградите вътрешен баща, символичен баща, който да ви носи подкрепа и защита във всеки момент от живота.

Необходимо е да се научим как вече да не сме обект в любовните отношения, а да се превърнем в субект. Да търсим равнопоставеност с партньора.

Не бива да се ограничаваме само до ролята на малко момиченце, но и да не се задоволяваме само с тази на жертвоготовна майка. Живеейки във вечна липса на бащата, дъщерята се обрича на безкрайно търсене на таткото в партньора и подсъзнателно преповтаря болезнените отношения от миналото. Но справи ли се с усещането за липса и с ревността към бащата, жената става свободна. Откъсва се от влиянието както на таткото, така и на майката.

Ето колко важни са отношенията баща-дъщеря и колко огромно е влиянието им върху живота на момичето.

В тази книга се опитваме и да опишем всякакви разновидности на тези отношения, и да разкрием необикновеното във връзката баща-дъщеря.

Опитваме се да покажем защо липсващият баща вреди, но и защо прекалено присъстващият също. Но ние сме категорични, че нищо не е фатално, нищо не е категорично. Вярваме, че понякога и най-малкото е в състояние да подобри отношенията баща-дъщеря: да се възстанови изгубеният диалог, разумът да вземе превес над прекалената чувствителност, нуждата на бащата и дъщерята един от друг да ги насърчи да потърсят път към разбирателство.

Няма как да пренебрегнем и мястото на майката в отношенията баща-дъщеря. Тя играе изключително важна роля и има огромна власт върху връзката на момичето и таткото. Майката избира и създава бащата. Много мъже, с които говорихме, останаха учудени от това откритие. Повечето от тях смятаха, че ролите на двамата родители се допълват, но не се застъпват. Някои бащи дори бяха убедени, че ролята им в живота на момичето е единствено възпитателна, а не си даваха сметка какво огромно влияние оказват върху самоосъзнаването на дъщерята като жена и върху любовния ѝ живот. Смятаха, че задача им приключва след пубертета или когато момичето стане зряла жена. Но не! Обяснихме им, че да си баща, е за цял живот!

Предговор от д-р Ален Денакс

Отношенията баща-дъщеря: начин на употреба. Или как да помогнем на нашата любима дъщеря да стане пълноценна жена и да поеме уверено по избрания път. Темата със сигурност заслужава цяла книга!

И то каква книга!

Благодаря на Мишел Гобер и на Вероник Моралди за този ценен труд – едновременно сериозен и забавен. Следвайки ги в сложен танц, който ту ни води напред, ту ни връща назад, читателят неизменно открива части от своята история. Аз лично се разпознах в образа на бащата, чиято дъщеря дава целувки на „гаджето си“ в детската градина.

Съществува ли наистина идеален баща? Внимателен и грижовен, който къпе бебето, играе на криеница с момиченцето, освен това възпитава, успокоява, поставя граници, а когато дойде времето на роклите, червилата и излизанията с приятелки, съумява да бъде дискретен.

Предлагам ви една история вместо отговор.

Преди много години възрастна дама ми разказа спомен от 1914 г., когато е била малко дете: „Баща ми се качи в една каруца. Отиваше на война. Започнах да плача неутешимо. Тогава той помоли кочияша да спре, слезе и ме притисна силно в прегръдката си. Подари ми монета и ми заръча да я пазя, докато се върне. Мина доста време. Един ден майка ме извика с радостен глас. Втурнах се, но видях непознат брадат чичко. Изтичах да се скрия под леглото. Оказа се, че това е татко.“

Истинският баща прилича на таткото от тази история – той ту присъства, ту отсъства в живота на момичето, ту е нежен и любвеобилен, ту плашещ.  Но той дава на дъщерята най-важния подарък, който тя ще пази цял живот като талисман. Подарък, по-ценен от всичкото злато на света – бащината обич.