Не брой овце, а благословии!

Текстът е изпратен до редакцията ни от Илина Василева. Всяко последвало републикуване или цитиране трябва да посочва името ѝ като автор и Вита Морена като източник.

Случката е безкрайно смешна: мол, приятелка, кафе – разбира се, безкофеиново, другото не ми понася.

По някаква причина обаче кафето се оказва недотам безкофеиново. Резултатът: пиша тази статия в 5:01 сутринта.

Както си будувах, се сетих за популярната мисъл

Когато не можеш да заспиш, не брой овце, а благословии

И започнах.

Изброих няколко благословии, които ми се случиха в последната година:

  1. Смених професията си;
  2. Станах social media гуру;
  3. Станах част от невероятен стартъп проект;
  4. Срещнах любовта;
  5. С любовта си намерихме страхотно жилище;
  6. Намерих си ново хоби;
  7. Подобрих отношенията със семейството, приятелите и колегите си;
  8. Много се забавлявах.on-the-transmigration-of-souls

После се сетих и за няколко трудности:

  1. Направих няколко кофти грешки на работа;
  2. Наложи се да се изправя срещу доста хейтъри в социалните мрежи;
  3. Стартъп проекта ми докара няколко мини нервни кризи;
  4. Наложи се да направя няколко мини компромиса в името на хармоничните отношения с партньора;
  5. Понякога умирам от студ в новото жилище;
  6. Първоначално новото хоби изглеждаше като задължение;
  7. В началото колегите ми не ме харесваха;
  8. Понякога забавленията излизаха извън контрол.

После осъзнах, че трудностите, които преживях, са още по-големи благословии, защото без тях нямаше да оценя положителните неща, които ми се случват.

Същата нощ си татаниках на ум една песен на Криско:

Да ти кажа ли thank you или fuck you?

Повярвайте, никога не съм очаквала, че ще го цитирам. Но понякога и той е прав.

Бях бясна на човека, който ме излъга, че кафето е „декаф”. После написах този текст и си казах: по-добре thank you.

f8c609685c3641bc4594ae2499bf6d2d

Благодаря на Вселената и на „безкофеиновото” кафе за всичко това.

А нас вас – за вниманието. Сега отивам да спя. Предизвиквам ви да изброите вашите благословии и ви пожелавам да бъдете благословени. Лека нощ.

Автор: Илина Василева

Реклама

За 2 минути Джулия Робъртс ме научи да разбирам Вселената!

o-julia-roberts-facebook

Светът трудно би могъл да бъде разбран или обяснен. Но лесно може да бъде почувстван, възприет и по този начин закодиран в емоционалната ни памет.

Нашият мъничък човешки свят и съвършено функциониращата и пулсираща Вселена.

Днес случайно (или не) попаднах на едно видео, което събира цялата мъдрост на всевластния „организъм“, наречен планета Земя. Случайно (или не) – озвучава го спокойният и улегнал глас на Джулия Робъртс. Зад проекта стои екологичната организация Conservation Internation и нейната кампания Nature Is Speaking, реализирана през 2014 г.

Макар да обичам голяма част от ролите ѝ (Ерин Брокович, булката беглец или пък Елизабет Гилбърт от „Яж, моли се и обичай“), превъплъщението ѝ в Майката Природа е най-близко до светоусещането ми.

И без да преувеличавам – тези 1 минута и 58 секунди буквално „взривиха“ сетивата ми:

Защото никой друг не би могъл да покаже колко възхитителен, пленителен и великолепен е света, в който живеем от една възхитителна, пленителна и великолепна жена като нея.

Защото само една майка може да пресъздаде величието на природата единствено с глас и тембър.

И защото в тези 2 минути се крие цялата истина за нашата Вселена.

И дори не е нужно да знаеш перфектен английски, не е нужно да слушаш толкова внимателно, не е необходимо дори да гледаш. Просто трябва да се оставиш естествените реакции на тялото ти да те водят.

И всъщност така ще разбереш същественото!

Когато природата говори, просто трябва да замълчиш и да усещаш…