Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство?

Вече 60 години на този въпрос няма отговор, но неустоимата усмивка на Мерилин, отнесеният в неизвестното поглед, полюшващата се походка остават нейна „запазена марка“ до  днес и ѝ отреждат първото място сред секс символите на планетата.

Но дали Мерилин Монро е само едно чувствено присъствие, дали се е стремила само да покорява с външността си? Или е търсила пътя към голямото актьорско майсторство? Как едно изоставено дете, подхвърляно между приемни родители и сиропиталища, е стигнало до върха на Холивуд и до световната слава? По повод 60-годишнината от последния ѝ ден я срещаме пълнокръвна и непринудена, все още наречена Норма Джийн Мортънсън, между кориците на нов роман в популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Мерилин и звездите на Холивуд“.

Авторките на романа – двете сестри близначки Надя и Клаудия Байнерт, се потопяват в писма, свидетелства и документи от раждането на Мерилин Монро до днес, за да разкрият душата и малко известния път на едно крехко и ранимо момиче до звездите. Път, трасиран от оригинален талант и впечатляваща красота, но изминат благодарение на огромен труд, постоянство, отдаденост и упоритост.

За книгата:

Годината е 1934-та. Едно осемгодишно момиченце стои на булевард „Холивуд“ и съзерцава внушителния Китайски театър на Грауман, прочут киносалон в Лос Анджелис. Стиснало ръката на поредната си „майка“, то не може да повярва на щастието си – защото му предстои да види за пръв път кино, но най-вече защото жената до него обещава да е с него завинаги.

Изоставено от родната си майка, познало сиропиталищата, отхвърлено от приемните си родители под предлог, че е „трудно за отглеждане“, момиченцето има само една мечта – дом и топлина. Новата му майка, красивата като киноактриса монтажистка от Холивуд Грейс, не спира да му рисува прекрасно бъдеще като звезда, но детето се вълнува само от нейната близост. 

На 16 години Норма Джийн трябва да се омъжи. Това е единственият ѝ изход, ако не иска да отиде в сиропиталище за следващите няколко години, защото „майка“ ѝ Грейс трябва да последва мъжа си в друг щат. 

Съпругът на Норма, 21-годишният работник Джим, се оказва добър и любящ човек, който ѝ предлага живота на класическа американска съпруга, издържана от своя мъж. На сватбата Норма получава подарък – Наръчник на перфектната съпруга, който нарежда до подареното ѝ от Грейс ръководство за актьори на великия Станиславски.

Младата жена полага огромни усилия да спазва предписанията на Наръчника, но с времето посяга все по-често към подаръка на Грейс. Докато един ден не я забелязва фотограф и мечтата да стане актриса не се връща с взлом в ума ѝ. Мечта, която влиза в конфликт с разбиранията на Джим…

Норма Джийн е просто едно захвърлено от майка си и от обществото момиче, което не може и да подозира какво му готви съдбата – да стане Мерилин Монро!

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Реклама

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. 

Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които слушах, а именно “Майстора и Маргарита”, “Феликс и невидимият извор”, “Тънкото изкуство да не ти пука”.

От тях единствено “Феликс” на Ерик-Еманюел Шмид е ново издание, но пък рядко избирам книгите си по годината на публикуване. 

Ще започна с “Майстора и Маргарита” на Булгаков. Да, знам, че е абсолютна класика и че най-вероятно е било редно да я прочета много по-отдавна.

Но отношенията с книгите са като с хората – за да са успешни, трябва да се случат в подходящия момент. Така и аз досега не бях усетила нуждата да прочета този така култов роман. Е, определено надмина очакванията ми, които бяха за една затрогваща любовна история между споменатите Майстора и Маргарита. Такава наистина има, но тя идва като в добавка на цялостния сюжет. Много по-открояващи и важни са самите разсъждения на философски въпроси, проследяването на човешките реакции, стремежи, слабости и страхове, както и библейските мотиви

Повествованието е водено изключително изкусно, образите са пълнокръвни и ярки, може би единствено ми дойдоха малко в повече героите, от гледна точка, че започнах да бъркам кой кой е, но това може да се дължи и на моята момента разсеяност. Бих си позволила единствено да коментирам заглавието на романа – според мен би било по-удачно да е друго, загатващо повече за широкия мащаб събития и емоции в книгата, но не съм в положение да критикувам гений като Булгаков.

“Феликс и невидимият извор” беше заглавието, което подхванах след “Майстора и Маргарита”.

Зарадвах се, като видях, че в Сторител има нова книга от Шмид, който ми стана абсолютен любимец след “Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Е, новият роман на автора не разочарова – също така спретнато, увлекателно и ненатоварващо се лееше страница след страница, разкривайки любопитната съдба на героите. Много приятно четиво, което бих препоръчала на всеки. Шмид има талант да успява да разкаже голяма и запомняща се история в малък обем, за което му се възхищавам.

“Тънкото изкуство да не ти пука” на Марк Менсън години наред я отбягвах, убедена, че е поредната тъпоумна боза за самопомощ, каквито бяха много модерни да се издават у нас преди десетина години. Искрено не понасям книги, настояващи, че ще те научат как да станеш успешен и богат, като спазиш само няколко условия, първите от които са да си купиш книгите на автора и да си платиш за семинарите му.

Менсън обаче ме изненада много и приятно. Книгата му използва оригинален подход в повествованието, разказва умни истории и обосновава честно и откровено теориите си.

Още докато я слушах, знаех, че искам да я имам и на хартиено издание, за да мога да си я разлиствам на случаен принцип и прочитам отделни неща. 

Единственото искрено разочароващо и откровено тъпо е корицата. Хората, които са я създали и одобрили, или не са чели книгата изобщо или им е било абсолютно все тая как ще илюстрират изданието.

Въпреки това обаче, препоръчвам книгата на всеки един човек, който може да чете. 

Сега реших да си взема своеобразна литературна почивка и подхванах да слушам една кратичка и свое рода романтична книжка на Астрид Линдгрен “Всички ние, децата от село Шумотевица”. 

Много харесвам не толкова популярните романи на Астрид, та тази лятна и мила книжка ми идва идеално.

Може би следващата си селекция книги ще посветя именно на детските романи, заслужаващи внимание. 

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се между двама герои на входа на театър, за който дълго си мислех колко неправдоподобно звучи.

Няколко години след това обаче в ръцете ми попадна „Други цветове“ и тук вече перото на Памук ме покори. От тогава насам щом чуя, че има нов негов роман, го купувам веднага, без да ме интересува нито резензия, нито нищо друго.

Сега с удоволствие споделям информация за поредната книга на Орхан Памук, която излиза на българския книжен пазар – „Чумни нощи“.

Потопен в историята и зареден с напрежение, „Чумни нощи“ е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Завладяващата, драматична история ще зарадва всички любители на творчеството на прочутия писател и ще му спечели много нови почитатели.

Остров Мингер е перлата на Източното Средиземноморие и на него сравнително спокойно съжителстват мюсюлмани и християни. Когато през 1901 г. тук избухва чумна епидемия, местните жители започват да се обвиняват взаимно, докато броят на смъртните случаи главоломно нараства. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. 

След като разбира за мащабите на трагедията, султан Абдул-Хамид II изпраща на острова своя главен здравен инспектор, който обаче скоро е намерен убит. След него тук пристига младият доктор Нури, който ще се опита не само да овладее разрасналата се епидемия, но и да открие убиеца. Той обаче ще се сблъска с почти непреодолими трудности – от съпротивата на местните власти до упоритото нежелание на жителите на острова да спазват карантинните мерки.

Доктор Нури ще трябва да преодолее не само предразсъдъците на островното население, но и развихрилите се културни и религиозни борби, защото половината от жителите изповядват исляма, а другата – християнството. След като Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на заразата, жителите на Мингер са оставени да се справят сами. Опортюнисти, наивници и авантюристи се възползват от отчаянието на населението и парализиращия, вездесъщ  страх.

Орхан Памук описва по потресаващ начин възможните реакции на хората, изправени пред лицето на едно голямо нещастие като неудържима чумна епидемия: едни се страхуват, други я отричат, а трети разчитат на случайността, за да оцелеят. Разразява се истински огън от страсти, в който официалните власти само наливат масло. Те демонстрират желание да помогнат на хората, но всъщност вместо бързо да разрешат проблема, хвърлят цялата вина върху местните и единственото, което наистина искат, е заразата да не достига до техните уютни и луксозни палати. 

„Чумни нощи“ е уникален реквием за Османската империя, понесена от вълната на естествения си упадък, разтърсвана от националноосвободителни борби, изостаналост и суеверия, от конфликта между традиции и прогрес. Това е и изключителен исторически роман, който умело преплита фантазия и реалност, минало и настояще, принципите и страховете на Изтока и Запада. И макар че ни връща в едно донякъде забравено минало, безпощадно ни напомня настоящето.

За автора:

Орхан Памук е най-продаваният турски писател в световен мащаб, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Книгите му са преведени на повече от 60 езика.

Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. за цялостно творчество. През 2003 г. печели международната награда IMPAC за романа си „Името ми е червен”. Лауреат на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на немските книготърговци.

Носител на френската награда „Медичи” за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за „Сняг”. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание „Тайм“ го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. 

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в едни по-бляскави, по-автентични времена… 

На 16 септември 1977 година спира да бие сърцето на Мария Калас. Една година след смъртта на мъжа на живота ѝ – гръцкия предприемач Аристотел Онасис. Една година, прекарана в доброволна изолация, в спомени и скръб. Калас е само на 53 години.

„Няма роля за женски глас, която Мария Калас не може да изпее“ – твърди музикален критик.

Мария и Аристотел

„Мария Калас е може би най-красивата дама на сцената“ – твърди друг. Хиляди страници са изписани за качествата на гласа, за сценичното присъствие, красотата, емоционалността на тази жена, обожествявана и до днес от ценителите на оперното изкуство.

Ала за нея смисълът на живота е нейната любов, Аристотел Онасис. И може би неслучайно Мария Калас умира от инфаркт, изстрадалото ѝ сърце отказва повече да поддържа живота. Но за света остава завинаги нейното феноменално изкуство. 

За книгата:
Годината е 1959-а. Най-известната певица в света, Мария Калас, е на 36 години и е постигнала всичко в живота на една оперна примадона – кариера, милиони, слава, жилища в световни столици… Постигнала го е сама, с дар от Бога – ненадминат глас, но и с огромен труд. От живота ѝ дотук трудно може да излезе вълнуващ роман – израснала без баща, изхранвала като момиче майка си и по-малката си сестра, пеейки на германските войници в кръчмите на Атина, после следване в Атинската консерватория, ранен брак с близо 30 години по-възрастния импресарио Менегини. Концерт след концерт, сцена след сцена, град след град, роля след роля… Живот измамно спокоен, равен, изпълнен с труд и лишен от житейски емоции.

Докато един ден… Да, един ден 36-годишната Мария среща мъжа! Мъжът, който завладява мислите ѝ, изважда наяве потисканите мечти за истинско семейство и за деца, който открива жената Мария. Мъжът, който слага в краката ѝ себе си. А Мария с готовност изоставя всичко, за което се е борила и трудила, за да го следва в живота.

Аристотел Онасис вижда Мария Калас на сцената и взема решение – тази жена е жена за него. Нищо, че е обвързан и има две деца – бракът му не може да се нарече щастлив. И верен на предприемаческия си подход, донесъл му славата на най-богатия мъж на планетата, се впуска в действие. Издейства си покани за вечери, посещава концерти, докато най-сетне Мария и нейният съпруг приемат поканата за пътешествие с неговата великолепна яхта. Оттам насетне Аристотел, деликатен, ненатрапчив, изчакващ, успява да се разкрие като човек и да покори за цял живот непокорната Мария.

За авторката:

Зад името Мишел Марли се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот. 

С този псевдоним авторката издава вече пет биографични романа за известни жени в изкуството, и петте стават бестселъри в Германия и извън пределите ѝ. С марката на издателство „Емас“ досега са излезли романите на Марли „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, „Мадам Пиаф и песента на любовта“ и „Роми и пътят към Париж.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева.

В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал седем разказа, обединени от темата за най-универсалното човешко чувство наред с любовта – ревността. Основателна или безпочвена, тя вгорчава живота на неговите герои, омотава ги в примката на собствените им страхове и предположения, подхранва тяхната вътрешна неувереност, подбива самочувствието им.  Изважда на повърхността най-тъмните им помисли и инстинкти. Нещо повече: ревността ги заслепява и ги подтиква към злодеяния.  Защото, както казва авторът, „бесът на ревността – точно като влюбването – е лудост, която тласка хората да правят неща, които не са и сънували“. 

Книгите на Ю Несбьо са преведени на повече от 50 езика, удостоени са с многобройни награди и са надминали внушителните 50 милиона продадени екземпляра. Крими феновете отдавна са свикнали да очакват от него безкомпромисен стил, наситена атмосфера и остро и прецизно градене на персонажи и сега, дори в изцяло нов жанр, норвежецът отново доказва защо е определян за Краля на скандинавския трилър.

За книгата:

Красива жена пътува на борда на самолет за Лондон. По бузите ѝ се стичат сълзи. Иска да сложи край на живота си, защото съпругът ѝ върти любовна афера. И то не с кого да е, а с най-добрата ѝ приятелка…

Преживял терзанията на ревността в личен план, гръцки полицай се е превърнал в прочут детектив, специалист по убийства от ревност. Възлагат му да разследва случай на изчезнал млад мъж, чийто братът близнак е главният заподозрян. Между двамата е застанала красива жена. Красивата Елена…

Боклукчия в Осло подозира приятелката си в изневяра. И колкото повече размишлява върху поведението ѝ, толкова по-вероятно му се струва, че тя го мами…

Един мъж изповядва как е превърнал в оръжие на убийство плик шоколадови бонбони. Защото, намесена ли е силна ревност, омразата прави хората особено изобретателни…

Таксиметров шофьор намира в служебната си кола обицата на съпругата си. Кога се е возила там и – по-важното – с кого? И какво е правела, та обицата се е изхлузила от ухото ѝ?

Писател на бестселъри се озовава пред дулото на пистолет. Държи го бившето гадже на приятелката му. Причината? Познахте: непоносима ревност.

„Защото ревността заличава разликите между хората и тяхното поведение започва да си прилича без оглед на социален статус, пол, вероизповедание, образование, интелект, култура, възпитание. Както поведението на тежките наркомани е еднакво.

Всички ревнивци сме живи мъртъвци, които вървят и се олюляват по улиците, тласкани само от едно желание: да запълним големия черна бездна, зейнала вътре в нас.“

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите.

Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат…

В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в глуха шведска провинция на границата с Норвегия. След години на унижения и срам тя се омъжва за един мелничар и животът ѝ преминава в тежък труд и изпитания.

Нейната дъщеря Юханна, родена през 1902 г., търси своята независимост в големия град, но накрая се превръща в покорна съпруга и домакиня. Внучката Анна, преуспяваща журналистка и писателка, изследва миналото на своя род, за да разбере самата себе си.

В тази модерна семейна сага Мариан Фредриксон разказва без сантименталност за сложните емоционални връзки между майки и дъщери, за любовта, брака, децата, смъртта и променящия се свят, който отваря пропаст между поколенията.

Епичен и вълнуващ роман за съдбата на три жени от различни епохи на фона на историческите събития през ХХ в.

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки по цял ден и през половината нощ.

За три месеца и малко съм “прочела” 14 книги и наченала, след което оставила, още толкова (и никога няма да ги довърша, защото не си заслужават).

Без да искам да правя реклама на Сторител, само ще кажа, че платформата ти дава чудесна възможност срещу приличен абонамент да имаш достъп до невероятно разнообразие от заглавия на различни езици. Откакто ползвам платформата, с удоволствие се замислих колко пари за книги, които щяха да ме разочароват, съм си спестила. Защото съгласете се, няма по-досадно да дадеш 15-20лв за хартиено издание, което след 20та страница да оставиш с разочарование и никога повече да не подхванеш отново.

Та, който има възможност, нека даде шанс на аудио книгите, ще види колко приятно занимание е това. Хем четеш, хем готвиш или буташ количка, чистиш, приспиваш бебе, люлееш люлка и т.н.

Сега ще си позволя да представя няколко заглавия, които ме впечатлиха по един или друг начин.

“Човек на име Уве” – това беше не само първата ми аудио книга, но и първият ми досег с Бакман. Следва да кажа, че останах изключително очарована. Смях се, плаках, мислих, слушах с ненаситност. С удоволствие ще си взема и хартиеното издание на романа! Много богата на емоции и чувственост книга, заслужава си всички хвалби на критиката и да, не е “висока литература”, но не е и нужно да бъде. Чудесен човечен роман, препоръчвам на всеки.

След Уве обаче подхванах “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук” и “Тревожни хора”, с което изчерпах всички произведения на автора в Сторител. Книгите са лесни за четене/слушане, но… бързо лъсва шаблона, по който Бакман пише и това малко, даже на моменти много, дразни. Винаги има бременна жена, винаги има самоубийство/убийство, винаги има навъсени, но иначе сърдечни старци, както объркани млади хора, бързо намиращи правилния път. Не пише лошо Бакман, огромна част от разсъжденията му ми харесват и допадат, но тоя шаблонен начин на създаване на романи дразни.

“Остайница” на Рене Карабаш – първи досег с Рене, за която иначе отдавна знам, благодарение на периодичното ѝ споменаване в различни медии. Нямах особени очаквания, да не кажа, че подозирах незнайно защо плосък и беден литературен талант, но колко съм се бъркала!!! Чудесна грабваща книга на оригинална тематика, бързо разгръщаш се сюжет, пълнокръвни герои, грабващ магически реализъм.

Препоръчвам предимно на женската аудитория, мисля, че на мъжете може да им дойде леко неразбираема, поради разгърнатата чувствена душевност.

“Всички цветя в Париж” на Сара Джио – приятен роман, четящ се лесно и написан по правилата на чиклита. Държи определен съспенс, но спестява прекалено драматични и натоварващи сцени на насилие, въпреки че говори за кошмарите на окупиран от немците Париж по време на Втората световна.

Имаше обаче моменти в сюжета, които доста дразнеха с нереалистичността си, като например как човек със загубена памет, не се замисля “Абе, аз какво всъщност работя, за да се издържам?!”, а обикаля парижките заведения и ресторанти. Също така малко ми дойде в повече главните герои да са богати връзкари.

Прекалено удобно е героинята ти да няма битовизми за мислене, за да преоткрива красотите на Париж през удобно пълната кредитна карта, отколкото да надникнеш в истинския живот на редовия човек.
Но все пак увлекателен и лек роман.

“Добър ден, тъга” на Франсоаз Саган – не мога да повярвам как може да има така красиво написана книга с толкова тъп сюжет!

Завърших романа само, за да видя дали пък случайно няма да вземат обрат нещата и да си покрие ласкавите критически отзиви и грабващо заглавие, но уво. Даже напротив – в края си стана изключително нелогична и по холивудски клиширано и тъпо. Чак не можех да повярвам.

Никаква логика в развитието на героите, изключително плоско замислен и изпълнен сюжет.

Отново богати и презадоволени хора, които да мислят за луната и звездите, а не как ще си платят сметките тоя месец. Книга разочарование, не препоръчвам на никого.

“Корнелия” на Емил Ценов – тази книга трябва да я отбележа като попадението на първото тримесечие четене за 2022а. Ценов е съвременен писател и към произведенията на такива като него винаги подхождам с голям скептицизъм. Не заради друго, а защото срастването на интернет с ежедневието ни роди невероятно количество графомани. Всеки пише, защото си мисли, че има какво да каже и дори да избере интересна тема, съсипва всичко с кофти стил, грешки, плоскост и цялостна профанщина. Нагледала съм се на какви ли не самиздат недоразумения…

Та, подходих към “Корнелия” с големи резерви, които се стопиха още след първите две глави на книгата.

Изключително умело разгърнат сюжет, увлекателен повествователен стил, достоверни герои и най-вече – реалистични техни диалози и мисли. Също така романът носи информация с добавена стойност, та обогатяваш и общата си култура. Не мога да кажа, че намерих и едно нещо, което да ме подразни в книгата, за сметка на това толкова ме увлече, че я приключих за два дена.
Бих препоръчала изданието на всеки, заслужава си!

Ще приключа ревютата на изслушаните/прочетени книги от мен до тук, защото няма смисъл от още подробности. За книгите, които подхванах, но няма да продължа поради разочарование, също ще си спестя коментарите, тъй като литературата все пак е въпрос на вкус и не искам да сугестирам прекалено и отказвам някого да ги прочете. 

В момента слушам “Сапиенс. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари и не мога да спра да се дивя колко бедно и неточно е било образованието ни в часовете по история… но това е друга тема.

Ще завърша обаче с думи, които често споделям, като стане въпрос за книги – време за четене винаги има! Дори и да е като слушане на аудио формат. Просто явно не сте намерили достатъчно интересна книга, която да ви докаже това.

Граничарски дневник: Олга

Спомени на Петър Дончев от войнишкия му живот, описани от него самия На заставата имахме три коня. По-точно два коня и една кобила, Олга се казваше. Беше щуро животно и не даваше на никой да я докосне. Можеше да я язди само Петко Конски, който се грижеше за конете и конюшнята. Всеки друг, опитал се…

8и март – „Ден на мама, ден на моята мадама“, ама не точно!

Днес е 8и март и много ми се иска да спрем да гледаме този празник през призмата на майката и партньорката…  Имах преди години едно гадже, който много обичаше да казва “8и март е ден на мама и на моята мадама”. За жалост, това е доста добре формулирано обяснение как традиционно в България се гледа…

Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе,…

4 години майка – толкова много благодарност и такива хубави спомени

Вчера отбелязахме четвъртия рожден ден на дъщеря ми, което аз приемам и за рожден ден на майчинството ми.  Докато я гледах как сама си избира и облича дрехите, се замислих (за пореден път) колко е пораснала! И колко прекрасно е това. Колкото и ясни да са спомените ми от деня на раждането, не бих казала,…

Книга с кауза: „Войната, която промени Рондо“

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога. Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава…

Граничарски дневник: Дон Карлос

Комсомолската стая се намираше на втория етаж на заставата. Беше ми любимо място за прекарване на свободното време – имаше два шаха, вестници, списания и радиоапарат, поставен на лавичка високо на стената до прозореца.  В един летен следобед влязох в комсомолската стая. Нямаше никой, прозорецът беше широко отворен. Пуснах радиото и за мой късмет тъкмо…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“ 
       „… искряща и тайнствена сплав от жестокост, нежност, фантазия и сурова действителност“

Така представя първия роман на младия драматург и сценарист от Братислава Петер Балко неговата сънародничка, поетесата Мила Хаугова.  Силно автобиографичен, романът обхваща детството на автора, който описва себе си като „момчето, записващо всичко в терадки“, детство, преминало в един необикновен малък град на границата на няколко държави и култури. И съдържанието на тези „тетрадки“ се е изляло с цялата си истина върху страниците на един необикновен роман, който вече можем да прочетем като част от специалната поредица на издателство „Емас“ „Европейски разказвачи“ в превод на Анжелина Пенчева.

Романът „Най-добрият приятел“ разказва за съвременните Том Сойер и Хъкълбери Фин – две словашки момчета, изживяващи детството и първите трепети на юношеството си в 90-те години на ХХ век. Двамата герои с прякори Левиатан и Капията са палави, буйни, понякога дори по детски жестоки, но и дълбоко раними, посвоему честни и непримирими към всяка неправда и фалш.

Вместо по бреговете на Мисисипи действието се развива в малкото градче Лошонц (днес Лученец), чиято бурна историческа съдба е белязана от присъствието на унгарски, немски и руски нашественици.

Но и тук малките герои изживяват куп главоломни приключения, ту забавни, ту страховити, преживяват катастрофално бедствие и зловеща среща с призрак, попиват жадно колоритни стари предания, вълнуващи родови саги, търпят сурови житейски уроци, налага им се да се сблъскат с мъката от загубата на близък човек, но са и озарени и окрилени от искрите на първата нежна любов. А приятелството им, като всяко истинско приятелство, оцелява напук на всички премеждия и изпитания.

       Петер Балко (р. 1988 г.) е млад словашки писател, драматург и телевизионен и филмов сценарист, организатор на литературен фестивал. Прозаичният му дебют „Най-добрият приятел“ (2015 г.) е отличен с много награди, сред които изпъква наградата „Ян Йоханидес“ за най-добро прозаично произведение на млад автор. Балко е носител и на главната награда в конкурса „Най-добър разказ“ за 2012 г.

И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това. Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност.  Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си…

Граничарски дневник: Образцова застава

Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.      През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник…

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и…

Време за четене: Ексцентричната любовна история на 20-и век – „Гала и Дали. Неразделните

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.            И все пак, наближи…

Време за четене: „Бездна“ от исландската крими кралица Ирса Сигурдардотир

Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на криминалния роман на Исландия и българските читатели имат възможност да разберат сами защо – първите три части от поредицата ѝ за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея могат да бъдат открити по родните книжарници („ДНК“, „Водовъртеж“ и „Изкупление“). За радост на феновете ѝ от издателство „Емас“…

Време за четене: Противоречивата и могъща владетелка Исабел Кастилска“

      Сред „Известните жени в историята“, популярната поредица историческиромани на издателство „Емас“, се нареди испанка – Исабел I ТрастамараКастилска, една от най-великите владетелки на всички времена. Обединителка на Испания, разширила територията ѝ до невиждани дотогаваразмери. Благодетелка на Христофор Колумб, с чиято благословия генуезкиятмореплавател открива Америка, а Испания прибавя нови земи към териториятаси, ставайки…

Книга с кауза: „Войната, която промени Рондо“

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога.

Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава мрака не само в приказките. Книга за силата на духа, за белезите, които неизменно остават след голямото зло, но и за шанса да съградим живота си отново, стига да сме заедно. 

Войната идва в идиличното градче Рондо и променя всичко. Възможно ли е трима приятели да спасят любимия си дом?

Данко, Зирка и Фабиан живеят спокойно в малкото градче Рондо, в което цари такова щастие, че дори цветята пеят. Докато един ден не пристига Войната със своя тътен и гибелни черни цветя.

Жителите на Рондо не знаят какво да направят. Опитват се да разговарят с нея, да се борят, но нищо не помага. Единственият шанс на Данко, Зирка и Фабиан е да се обединят с останалите жители и да използват силата на Светлината, за да спрат непрогледния мрак.

„Войната, която промени Рондо“ е отличена с редица международни признания, сред които: награда Bologna Ragazzi Award 2015 и награда Litakcent 2015. Включена е в престижния каталог White Ravens 2015 и е избрана за най-добра илюстрирана книга на 2021 г. според Kirkus и международна книга на 2022 г. според USBBY – Съвета на САЩ за книги за млади хора.

Българското издание е обвързано с благотворителна кауза. Издателство „Софтпрес“ дарява всички свои приходи от книгата на Български червен кръст в помощ на пострадалите от войната в Украйна.

Купувайки „Войната, която промени Рондо“, дарявате и Вие. Благодарим!

Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес.  Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това. Истината е, че отдавна искахме да…

Време за четене – трилър от Дания „Сърце в лед“ показва тъмното минало на страната

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската криминална поредица на издателство „Емас“ влиза само най-доброто от жанра. От техния подбор четем автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир… Издателството отново не разочароват и ни срещат с новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя…

Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми. Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това. Винаги ме е изумявало как може да ти се…

Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група. Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират. Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това…

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и четене

Даже в една от лекциите ни разглеждахме различни европейски катедрали като своеобразни книги, след като разказват многовековната си история, включваща ключови за човечеството събития.

Та, да, няма как да се отрече, че и аудио книгите са книги. Не е нужно всички да ги ползват или дори харесват, но пък понякога могат да се появят в точния момент от живота ти и да ти помогнат много.

Така се случи и при мен, когато за Коледа 2021 получих от най-близката си приятелка подарък 6 месеца абонамент за Storytel.

Първата книга, която подхванах, беше “Човек на име Уве” на Бакман и леле, колко ми хареса!!! Отдавна исках да прочета романа, но или не ми оставаше време, или не ми се даваха пари за изданието, или подхващах друга книга. Сега обаче ми се стори удачен момент и честно да си призная, не можех да спра да я слушам!


Именно тази книга ми помогна през часовете истеричен рев на новороденото ми бебе, докато го разнасях на ръце в опити да го успокоя. Както и на часовете самотно бутане на количка, носене в ерго раницата и т.н. Мислите ми потъваха в книгата и така успявах да се разсея и да не полудея от бебешкия рев (който е напълно нормален, но това не го прави по-лесно поносим).

След Уве подхванах другите издания на Бакман, налични в аудио вариант – “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук”, “Тревожни хора”, както и “Една Коледа в Париж” на Съмърсет Моъм. Изслушах и редица приказки от 1001а нощ, които ми подействаха така добре. 

Имаше някои книги, които подхванах, но оставих, поради липса на запален интерес. 

Съвсем логично, за всяка аудио книга е от значение кой и как я чете. Гласът може да ти хареса, може и да те отблъсне. Девойката, която четеше “Баба праща поздрави” едва я издържах, докато Симеон Лютаков – прочел “Тревожни хора”, толкова ми допадна, че искам да прочета всичко, което той е озвучил, само за да го слушам.

Другото прекрасно на преживяването с аудио книгите е, че ти позволяват да “четеш” във време, когато би било немислимо да подхванеш хартиена или електронна книга. 

Докато готвя, чистя, разхождам , приспивам или кърмя бебето, докато караш колело, кола, докато рисуваш, боядисваш и прочее.

Другото особено удобно е подобен абонамент към услуга като Сторител (този материал в никакъв случай не е реклама и не е маркетингово обвързан към платформата), защото на цената, която плащаш, получаваш невероятен избор от издания.

Докато ако трябваше да купя дори само три от книгите на Бакман на хартия, щях да дам сума, която се равнява на абонамента ми за 6 месеца. И определено щях да съжалявам! Защото Бакман е много приятен и романът за Уве ще ми остане завинаги сред любимите, но като цяло авторът пише доста шаблонно, та определено не бих инвестирала парите си в хартиени или електронни негови издания.

Сега съм подхванала “Добра година” на Питър Мейл, който е голямо разочарование и се поздравих сама себе си, че не съм си купувала неговите книги, когато бяха особено рекламирани на първото си издаване на българския пазар. Но за тях може да напиша отделен материал по-нататък.

Мога да обобщя, че аудио книгите са нещо прекрасно и когато се обърнеш към тях в правилния момент, могат да ти помогнат много с характерните за всички книги качества – разпалване на въображението, вълнуване на съзнанието, създаването на нови спомени, усещания и компнежи. Понякога дори да те ядосат 🙂 

Четенето е четене, дори когато е слушане, удоволствието от книгата остава.

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци… Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството. Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата…

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота. Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.  После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да…

Колко кафе можем да пием, всъщност?

Независимо дали става дума за консумация на кафе или енергийни напитки, има много противоположни мнения. Много хора дори не могат да си представят как биха преминали през деня без кафе, докато други не харесват вкуса или не търсят ободряващия ефект. Въпреки че за кофеина има разнопосочни мнения, все повече изследвания показват, че той всъщност може…

Време за четене – „Корона от корал и перли“ предлага спасение от есенната меланхолия

С настъпването на все по-кратките дни и надвисналата зима спомените за море и топли следобеди стават все по-изкушаващи. Тъкмо навреме от издателство „Емас“ представят „Корона от корал и перли“ – пленяващия дебют на Мара Ръдърфорд, който идеално да послужи за бягство от ноемврийската реалност и като билет за Вариния, дом на близначките Нор и Зейди…

Неудачницата (разказ)

     Автор: Петър Дончев 56-и километър.      Автобусът гълташе километрите. Ема седеше до прозореца и гледаше километричните камъни. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-скоро в малкото крайморско градче. Имаше предчувствие, че там най-сетне ще ѝ се случи нещо различно от всичко досега. Изпрати децата на село при майка си, взе си годишната отпуска и ангажира стая…