По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Датският национален отбор по футбол след победата им над Холандия през 2017 (Photo by Maja Hitij/Getty Images)

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на гол и т.н.

Тази година обаче се хванах да гледам женски футбол и трябва да кажа, че ми е изключително интересно! Дания има сериозна дамска футболна школа и националният отбор се справя доста добре. Затова и някак се усетих с повишен интерес към мачовете им. Покрай тези на кралството обаче, с мъжа ми започнахме да гледаме и другите от течащото в момента европейско.

Усетих как играта на жените ми е доста по-интересна, отколкото тази на мъжете. Намирам, че има повече динамика и по-лесно се отбелязват голове. На мен лично това ми е най-интересното от цялата игра – успехът да отбележиш точка или вратарят на твоя отбор да спаси такава. Затова и често пъти футболните срещи на мъжете ме отегчават с резултат 0:0 или 1:0.

При жените обаче има страхотна динамика, а и друго, което дълбоко ме впечатлява, е колко по-бързо стават и продължават играта след удар/сблъсък с друг играч. Нагледала съм се при мъжете на всякакви стойки, драми и търкаляне по терена, докато при жените сякаш всичко минава много по-бързо и играта продължава.

Отделно на това и чисто визуално ми харесват повече, както и съм пощадена от гледане на секнене и храчене по терена, което мъжете футболисти явно смятат за абсолютно задължителен елемент.

Докато гледам женски футбол, си мисля колко подценен е той и как няма да е никак лошо, ако му се обръща повече внимание. За щастие, към момента няколко датски телевизионни канали излъчват мачовете, отделно са и шведката, норвежка и немска телевизия, до които също имаме достъп.

Забелязвам как стадионите също са пълни с публика, голяма част подрастващи момичета, които се радват да подкрепят любимите си спортистки. 

Още нещо си мисля, докато гледам дамски футбол и то е толкова типично женско, че само жените биха ме разбрали. Мисля си как поне половината от жените на терена – футболистки, съдия, помощник съдии и т.н., са в цикъл. Поради честото вземане на проби за забранени вещества и допинг, много често спортистките не могат да приемат дори обикновени обезболяващи. Отделно на това няма как да откажат да играят, защото са неразположени, а обуват екипа и бутонките, и излизат на терена, за да дадат най-доброто от себе си. Това нито един мъж може да си го представи, камо ли пък да го преживее. 

Мислех си за спартанската издръжливост на момичетата, но и за още нещо – хигиенни менструални продукти. Ако някой някога успее да направи подобна реклама, в която футболистките споделят какъв тип и марка на превръзки, тампони или чашка ползват, то ще си ги купя без каквито и да било задръжки, на каквато и цена да са. Не знам кога и коя рекламна агенция ще се престрашат да направят нещо подобно, но няма да сбъркат.

И така, казвам “Ура! Ура! Ура!” за последната победа на датския отбор и чакам с нетърпение следващия им мач 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Реклама

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до тоалетна сам и когато поиска, както и невероятния лукс да се възползва от фиксирана обедна почивка, през която получава готова питателна храна.

Който е гледал сам бебе, знае за какво говоря…

Завистта ми нарастна още малко, когато се появи второто дете, а известно време след него и редките, но все пак случващи се командировки. Нужно ли е да казвам каква недостижима мечта за една майка е идеята да ТРЯБВА да отидеш на чужди разноски в друг град (даже друга държава), сам в хотелска стая, служебни вечери и свободно време за разходки и цялото това нещо за няколко дена?

Отделно на това за завиждане са и разнообразните служебни вечери, тиймбилдинги и други подобни уж работни, но пък доста приятни и добре организирани активности, на които пак да подчертая – трябва да отидеш, защото са важни за кариерното ти развитие в самата компания.

Аз и сина ми

В такива моменти няма как да не си помислиш, че искаш в следващия живот да се родиш мъж.

За завиждане си е и фактът как като мъж хем се сдобиваш със свои деца, хем тялото ти не се раздува до неподозирани размери, после спуква и спихва.

Има доста за какво да им се завижда на мъжете… и който си мисли, че може да има абсолютно равенство между таткото и майката по отношение на грижата за бебетата, доста се бърка. Най-малкото самата природа ни е създала различни и по-различен начин е устроила механиките за възпроизвеждане и отглеждане на поколението. 

Когато обаче се улавям унесена в такива мисли – колко нечестно са устроени биологичните роли на мъжете и жените (поне да можеха и татковците да кърмят бебета, за какво изобщо природата им е дала тия зърна?!), се замислям и за обратната страна на нещата.

Дали щях да се чувствам добре, знаейки, че ми се налага сутрин да излизам от вкъщи, да прекарвам часове наред сред чужди хора, а вечер да се прибирам малко преди децата да трябва да си лягат? Да съм през целия ден далеч от тях и да пропускам толкова безценни моменти, като техните усмивки, смях, радост, опити да пълзят, да се изправят, да правят бели, да се хранят сами.

Да растат, докато аз трябва да работя, за да се поддържа финансовия баланс на домакинството и да чакам събота и неделя, за да прекарам малко повече време с тях.

Прекрасните ми спящи деца

Дали в тази “мъжка” ситуация не бих завиждала на майката, която има възможността да обгрижва бебенцето, да го прегръща и целува колкото иска, да го разхожда, да му пее, да го приспива, да го гледа, докато спи (тогава бебетата сякаш са най-сладки), да трупа толкова много абсолютно безценни спомени и най-вече – да не страда от натрапчивото усещане, че пропуска толкова много от порастването на децата.

Истината е, че когато се чувстваме угнетени, стресирани или сме недоспали, е много, много лесно да си помислим, че на другите им е по-добре. В чуждата градина винаги е по-зелено, гласи ненапразно поговорката.

Когато нещо ни липсва, то ни се струва още по-привлекателно, важно и желано. По-добре е обаче да се замислим как бихме се почувствали, ако ненадейно загубим това, което вече имаме. Тогава именно ти просветва колко дълбоко обичаш майчинството и колко се гордееш именно с факта, че си майка. И как не би сменила това с мъжката роля за нищо на света. Както децата са расли току до сърцето ти, така после не искаш да ги пускаш от ръцете ти. И това е благословия.

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така и още докато се занимавахме с къпането на малките, вниманието ни трудно можеше да се откъсне от последните новини за ставащото в столицата. 

Мога да го резюмирам по най-краткия начин така:

22-годишен мъж, етнически датчанин, открива огън с ловна пушка в мол в Копенхаген. Това е най-големият пазарен център в страната, стрелецът е избрал 3я етаж, където е бебешкият кът, киното, ресторантите. Полицията не съобщаваше брой убити и ранени, но се знаеше, че има жертви. По същото време трябваше да се състои концерта на Хари Стайлс в зала, разположена непосредствено до мола. Тежко въоръжени спец.части, полицейски кучета, хеликоптери и мобилни болници бяха окупирали целия район, концертът беше отменен.

Първоначално, когато чух, че е имало предполагаема стрелба в мола, помислих, че не е нищо сериозно. Най-вероятно преувеличен инцидент с халостни патрони или нещо подобно. Колкото повече информация излизаше обаче, толкова по-сериозно започваха да звучат нещата.

Гледахме директното предаване на националната телевизия, когато чух една от най-страшните истории.

Млада журналистка интервюираше евакуирани от мола хора. Случайно попадна на мъж, за когото постепенно се разбира, че е един от хората, оказали първа помощ на част от пострадалите. Човекът е бил на етажа на стрелеца и се е опитал да помогне на простреляна майка и дъщеря ѝ. Разказът му се разгръщаше бавно, защото човекът беше в шок и нито журналистката, нито ние пред екраните бяхме готови за това, което последва.

Мъжът сподели как се е опитал да помогне на момичето, изглеждащо на около 15, но не засякъл пулс. Насочил се към майката, която била улучена в гърба и не можела да се движи, но питала дали детето ѝ е добре. Били си взели торта, когато чули истрелите и не разбрали дори какво става.

Човекът не знаел как да ѝ каже, че дъщеря ѝ не диша, затова се опитал да я успокои, че скоро ще дойде помощ и всичко ще е наред.

Интервюто с този човек повече не се повтори никъде по телевизията, нито пък думите му бяха цитирани от сериозните и отговрни медии в страната, въпреки че това беше първата информация за загинал и то дете. Ясно е, че мъжът се оказа ключов свидетел, открит по чиста случайност от журналиста. От уважение към него, а и заради разследването на случая, повече не се коментираше нищо от репортажа.

Чак на втората или трета извънредни пресконференции на полицията официално обявиха, че има трима убити – момче и момиче на по 17 години и 47 годишен мъж. Отделно казаха, че има пострадали в тежко състояние.

Не мога да опиша как се чувствах в момента, докато слушах историята на човека… това, че плачех, е най-малкото, което мога да спомена. Болката е огромна и тежка, и искрено не мога да разбера защо се случват подобни неща и защо страдат и загиват деца?! Абсолютно нищо на този свят не оправдава насилието и убийствата на деца!

Трябва да споделя, че точно в този мол – Fields, водех дъщеря ми на балет и сме посещавали безчет пъти мястото както само с нея, така и семейно или с приятели. Познавам мястото добре и знам колко много хора има, особено на въпросния етаж, където има прекрасно място за преобличане и хранене на бебета, където абсолютно винаги има родители с колички. Не мога да си представя дори какъв ужас са преживели всички хора там, какъв страх са изпитвали и изобщо как човек се справя с подобно събитие?!

На мен самата ми е много трудно да продължа с ежедневните си задачи и тревоги, когато знам, че някъде по света се е случила трагедия с деца… Само за последната година имаше толкова много съобщени случаи, които нямам намерение да изброявам, защото от това само боли. Като родител постоянно изпитвам страх за децата си, но при такива фатални новини страхът прераства в тих ужас. Отделно е дълбокото състрадание, което имам за майките и бащите на жертвите. Това е кошмар, през който никой не заслужава да минава.

Времето наистина помага, но с оглед на това, че постепенно забравяш, а и се трупат толкова много нови проблеми, занимания, впечатления, че не остава ресурс да мислиш и изживяваш всичко. Но болката си стои загнездена някъде дълбоко вътре и периодично те пробожда и напомня за себе си. И за това, че светът е доста страшен, доста опасен, доста голям и непредвидим.

Мислите и молитвите ми са за пострадалите и техните близки… Дано бъдем пощадени от други подобни нещастия.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

by vitamorena юни 8, 2022

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

by vitamorena юни 8, 2022

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

by vitamorena юни 7, 2022

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

by vitamorena юни 7, 2022

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

by vitamorena юни 6, 2022юни 23, 2022

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

by vitamorena юни 6, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа…

Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към позицията, но ще продължат напред с други кандидати.

И това, ако си имал късмета изобщо да ти отговорят, защото някои дори не го намират за нужно. 

Наясно съм с всички успокояващи и насърчаващи методи, прилагани в такива случаи.

Няма страшно, една врата се затваря, ще се отвори друга.
Не е било писано.
Ще стане следващия път.
Трябва да опитваш още.
Не се притеснявай, те губят.
Провалите са неизменна част от израстването.

И всииииичко останало, което може да бъде казано, си го повтарям сама на себе си. Това обаче не винаги успокоява и насърчава. 

Да си търсиш работа не е особено весело занимание и всеки отказ те удря по самочувствието и увереността, отронвайки по малко от тях.

Не очаквах обаче, че ще продължава да ме жегва под лъжичката, при положение, че в професионалния си живот до момента съм получавала безчет откази за какво ли не – от позиции за работа, през повишения, одобрения на проекти и идеи и т.н. 

Неуспехите са нормална част от живота и не трябва да се приемат като голяма драма или края на света. Въпреки това обаче е и съвсем нормално да ни вгорчават ежедневието. 

Майчинството ми е към края си, затова съм се ориентирала към търсене на по-удачна, смислена и удобна работа от предходната ми, която така или иначе трябва да напусна (нали се преместихме – Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти и вече съм прекалено далече от работното място).

Оглеждайки за нова позиция, се чувствам развълнувана от различните възможности, които виждам в разглежданите обяви за работа. Получените откази обаче ме обезсърчават малко или много и зараждат в мен съмнение и притеснение, че може и да не ми се получат нещата. Може и да не успея да си намеря работата, която искам и тогава вече ще трябва да търся друга, не по сърце. А няма по-кофти от това да трябва да работиш нещо, което не ти харесва…

Е, поне успокояващото е, че работните места се сменят, шефове и колеги идват и си отиват, нищо не е чак толкова притеснително и страшно, защото това е само работа. Колкото и да е важна част от живота ни, професията не е семейството и не следва да получава повече внимание и емоция от него. 

От отказите боли, но слабо, пък и се забравя бързо, улисан в подготвянето на следващото мотивационно писмо и кандидатура. В крайна сметка, ако искам да продължавам напред в търсенето, ще трябва да се примиря и с неуспехите. Пък вярвам, че все в един момент ще ми се обърне късметът 🙂

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

by vitamorena юни 1, 2022юни 9, 2022

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

by vitamorena юни 1, 2022

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

by vitamorena юни 1, 2022

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

by vitamorena април 29, 2022юни 7, 2022

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

by vitamorena април 26, 2022

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

by vitamorena април 12, 2022юни 7, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение. 

Защо тогава за едно от най-важните занимания, че и най-продължителното и изтощително, каквото е родителството, не се предлага никаква форма на подготовка?! Нито пък се изисква бъдещите майка и татко да покриват някакъв златен стандарт на знания и способности за поддържане на живо, здраво и щастливо дете?

Откакто имам две деца, периодично си мисля за това колко оставени на произвола сме родителите. Очаква се, че роднини и приятели + лекари и мед.сестри ще ти дават достатъчно съвети как точно да навигираш из родителството.

Разбира се, има и купища книги и статии по темата. Проблемът с всички тях (освен с лекарите) е, че или не са особено адекватни, или са морално остарели или овехтели, или откровено си противоречат. Как да знаеш коя точно книга за родители и детеотглеждане е добра и трябва да ѝ се вярва? На базата на опит на автора, на награди от конкурси, на брой продадени екземпляри? Как да знаеш дали народната медицина ще помогне за възпалените уши на бебето или пък ще му навреди? Наистина ли пиенето на узо от майки-кърмачки спасява детето от колики?!

Мога да изброявам до утре съвети, митове и легенди, които съм срещала, но от това особена полза няма. Истината е, че сред тях има смислени и от полза, други – откровени глупости, а трети са направо опасни. Всички те обаче продължават да витаят из пространството и да се спазва малоумната философия на “всеки сам си преценя”, когато става дума за живота и здравето на децата. На базата на какви сигурни знания може майката и таткото да преценят спрямо детето си какво е добро за него?

Разбира се, аз нямам отговор на този въпрос, мога само да кажа какво правим ние и то е, че слушаме внимателно и точно изпълняваме съветите, които ни дава здравният ни работник. В Дания до навършването на година мед. сестра с педиатърски профил те посещава на определени периоди, за да провери как сте вие и новороденото, да го измери, прегледа, да даде съвети и насоки, да отговори на въпроси и притеснения. 

Лично за мен подобна подкрепа ми беше безценна, но бих казала, че определено може и повече и по-добре. 

Защото родителстването се случва 24 часа седем дни в седмицата през всичките месеци, година след година. Въпроси, чудения и притеснения изникват постоянно и както до момента сама се убеждавам, дори това да ти е второ дете, пак ти е сложно и се чудиш за 100 неща.

В края на разсъжденията си бих искала да се върна към началото им, а именно идеята за общообразователни и задължителни курсове за родители, които да дават златен стандарт от базисни знания как да се справяме с бебе и да отглеждаме дете, кои са най-важните неща, които да знаем, най-нужните способности, които да владеем, какво можем да пренебрегваме и какво не, на кого да се доверим и чий съвет да потърсим в случай на нужда (на бабата или на личния лекар?) и т.н.

Ако някой ден нещо подобно бъде въведено, ще съм първият му подръжник и защитник. Пожелавам си да стане реалност. 

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

by vitamorena април 5, 2022

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

by vitamorena април 4, 2022април 29, 2022

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

by vitamorena март 31, 2022април 4, 2022

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

by vitamorena март 29, 2022

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

by vitamorena март 29, 2022април 26, 2022

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

by vitamorena март 29, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не е прекарвал достатъчно време на детска площадка.

Случва се понякога обаче да намериш приятни за разговор родители или да стане нещо по-вълнуващо от обикновените падания и последвал рев.

Та, един ден на площадката в Пловдив, където ми се налагаше да прекравам доста време при последното ни прибиране в страната, се разигра неочаквана и не чак толкова забавна случка. 

Нека обрисувам първо сцената, а тя е следната – малка детска площадка, защитена с оградка и предлагаща редовните люлки, пързалка, пясъчник и т.н., в близост наблъскан до козирката с чипс, сладолед и семки павилион, предлагаща още три хладилника с бира, сайдер и сок (всичките на двойни и тройни от редовните цени), масички, столчета и пепелници за клиентите, общински пейки (неизпочупени!) наредени щедро една до друга и на тях насядали на раздумка баби и дядовци плюс тук-таме някой родител и безобидната квартална пиянка в компанията на двулитровка бира. 

Така ситуираната градинка се освежава от тупнатия в средата абсолютно безсмислен фонтан. Малък, но на три етажа, с шадраван, за да има къде да си охлажда алкохола пиянката и децата да се мокрят. В крайна сметка, защо общината да разшири детската площадка, едва побираща децата, да оправи разбитата настилка или пък околните съсипани тротоари, като може да харчи толкова усилия и средства за фонтан с шадраван! 

Ако си достатъчно врял и кипял като родител, ще си наясно, че с наличието на подобно водно съоръжение до играещи деца е само въпрос на време някое да се озове цялото във водата. И точно това се случи в един горещ (за щастие) майски следобед. 

Зяпайки вяло какво става наоколо и улисани в разговор, в един момент забелязахме как дядото от съседната пейка рязко скочи (евала, предвид годините му) и се засили към фонтана, откъдето изкара едно няма и двегодишно момиченце, току преобърнало се вътре. 

Настана суматоха, крякане и спорадични възклицания, натоварени с доста обвинителен тон “Майката къде е?!?!?!”

Майката – доста спокойно и невъзмутимо, се появи и започна да прегръща и успокоява изпадналото в истерия момиченце. 

Аз грабнах детското одеало, което носех с мен, и го дадох да завие детето, а друга майка предложи да донесе дрехи и обувки, защото живеела наблизо.

Жената благодари, но каза, че домът ѝ също е близо и ще се прибере без проблем да преоблече детето, а аз само настоях да задържи одеалцето, пък по-нататък може и да се засечем пак на площадката, за да ми го върне.

Така и стана – близо час след разигралата се сцена, се насочвахме към дома, когато по пътя срещнахме майката с вече сухото и спокойно момиченце. Тя носеше одеалото ми и се заговорихме за кратко. Жената сподели, че не е от родителите, които лесно се шашкат и щом не се е случило нищо фатално или страшно, не се притеснява излишно. 

Честно казано, искрено ѝ се възхитих – на това, а и на факта, че изглеждаше изключително добре – и като физика, и като облекло. Самата аз трябва изрично да се постарая, за да изляза от вкъщи в различен от спортно-смачкания вид. 

А относно шашкането, с първото ми дете до момента имам доста опит с падания на и от различни места. Тя също е цопвала във вода – голям детски басейн, малко по-дълбок от шадраван. Успях да я извадя бързо, като я издърпах за ръката, въпреки че до това време един татко вече беше скочил с намерение да помага. И сега се чудя дали не трябваше и аз да скоча, но логиката ми тогава и на място беше, че дълбочината е по-малко от метър и ще ми е по-удобно, а и по-бързо, да я уловя и издърпам. Но кой знае, може и да се бъркам, фактът обаче е, че нищо лошо не се случи, всичко беше наред и след първоначалната си уплаха (най-вече от студенината на водата), щерка ми се върна обратно на ръба на басейна, заплашвайки да падне отново. 

Замислих се, че и моята философия тогава и сега е “щом не е станало нищо страшно или опасно, няма защо да се шашкам”, но пък и често ме връхлитат мисли за конкретни детски падания и ме гризе съвестта и мисълта “а не можеше ли да го предотвратя?!”, както и “ами, ако беше станало нещо лошо?!”.

Почудих се аз как бих реагирала и бих се чувствала, ако бях на мястото на тази майка и моето дете беше паднало във фонтана. Не бих изпаднала в паника и бих реагирала максимално спокойно, но със сигурност осъдителните коментари и погледи на околните щяха да ме изгарят. Защото както вече споменах, насядалите на пейките бабички не си спестиха възгласите, че майката я няма, не си гледа детето и всякакви подобни. 

Истината е, че жената беше седнала на близка пейка и си беше хванала телефона. Много е лесно веднага да зацъкаш с език и да я обвиниш в безхаберие, но реалността е друга. Първо – колкото и да се стараеш, колкото и да кръжиш около децата си, колкото и да ги пазиш, те все някога и някак ще паднат. 

Дъщеря ми беше точно пред очите ми и на една ръка разстояние, когато се хлъзна и падна в басейна, за което писах по-горе.

Също нека кажа, че това, че си гледаш телефона, не означава, че задължително скролваш инстаграм или си пазаруваш обувки онлайн.

Аз съм от тези майки, които редовно могат да бъдат видяни с телефона в ръка и на този телефон в 7 от 10 случаи търся или чета нещо, свързано с децата. Разбира се, има и моменти, когато просто искам да разгледам нещо разтоварващо за себе си, като фейсбук, инстаграм, туитър и в това не трябва да има нищо лошо! Защото повярвайте ми, за повечето майки (мен включително) това е ЕДИНСТВЕНОТО забавление, което имаме!

Най-лесно е да раздаваш осъдителни погледи и да правиш коментари. По-трудно е да бъдеш съпричастен, да се постараеш да влезеш в положение, да разбереш отсрещната страна и първо да се опиташ да помогнеш, преди да съдиш. Защото никой не казва “ей, браво, виж тая майка как хубаво стои до детето си и го люля на люлката вече един час като гламава”, но веднага ще започнат да сочат с пръст, че не се справяш добре, ако детето ти вземе да падне някъде.

Пък аз си пожелавам да срещам по-често толкова уравновесени, усмихнати и спокойни майки, като тази в Пловдив, които не позволяват на детските падания и коментарите на случайни хора да навредят на настроението и родителските им методи.

И съм убедена, че това далеч не е първото, нито последното паднало дете в тоя безсмислен фонтан и за това вина ще носят не родителите, а инициаторите на проекта от Община Пловдив…

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

by vitamorena март 22, 2022

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

by vitamorena март 17, 2022април 1, 2022

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

by vitamorena март 17, 2022

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

by vitamorena март 15, 2022

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

by vitamorena март 10, 2022март 29, 2022

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …

by vitamorena март 9, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели. 

Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София. 

За това как летях сама с две деца – едното 4-годишно, другото на няма и 8 месеца, ще пиша някой друг път. Мога да споделя само, че се получи доста по-добре, отколкото очаквах, за което благодаря основно на бога на бебетата, който беше благосклонен.

Други неща обаче са ми на сърце и тях бих искала да коментирам.

Аз и децата

Първо нека уточня, че последните ми прибирания в България минават под знака на дете-отглеждането, затова наблюденията ми са основно върху детските площадки и съоръжения, бебешко-детските стоки в магазините и другите срещнати деца и родители.

Ще започна с най-силно впечатлилите ме неща и това са тротоарите или по-точно – липсата на такива! Последното ми прибиране в България, когато се налагаше да ползвам количка, беше преди близо 3 години и сега с изумление установих как тротоари, паркови алеи и улици са по-зле и от преди. Говоря за кварталите в централен Пловдив и Русе, за София пък – Южен парк и кв. Левски. 

За пореден път си обяснявам защо българската майка не ходи почти никъде с количка чака някой да я закара до центъра или кръжи в квартала. Тротоарите са просто кошмарни за преминаване дори на два здрави крака, какво ли остава за детска количка.

Дупки, изровен асфалт, разбити плочки, неравен паваж, безумно изпълнени “кръпки”, страхотно високи бордюри или изцяло липсващо място за пешеходно движение – това е масово по всички улици и паркове, през които минах. Има само малки отсечки от прясно ремонтирани участъци, където можеш да вървиш с количката на спокойствие и 10 метра по-късно отново си офроуд.

Отделно на това е почти пълната липса на адекватни рампи за колички. Дори в централната сграда на Община Пловдив няма как да се качи детска, инвалидна или друга количка, защото електронната рампа е извадена от движение, но пък надлежно опакована, че да не се развали от дъжд, студ и т.н.

Местата за смяна на бебешки дупета са още мираж, а малкото, които видях – основно в моловете, се изчерпват до плот с мека подложка за бебето и мивка. Това все пак е полезно, но е санитарният минимум.

Искаше ми се да тествам помещенията за смяна на памперси на стария терминал на летище София, защото чух от управата на летището гръмко да се хвалят с тях, но не ми остана време. Ако някой има впечатления, нека да пише, ще ми е интересно да разбера как е организирано.

Дъщеря ми в Пловдив, пред АМТИИ

Не знам дали проблемът е в мен, защото не съм се прибирала от известно време в страната и съм със стари представи, но цените на всичко, най-вече на бебешките и детски продукти, ми се видяха скандално високи. Че те гонят датските! Бебешките пюрета особено – на фона на общия стандарт, цените ми се виждат високи. Някой може да каже “ами, нека майките да правят домашни пюрета” – чудесна идея, но цените на плодовете и зеленчуците са още по-смайващи. Оттам явно идва и причината салатите в ресторантите да са над 10лв…

За мен обаче върхът на харчовете са проклетите електронни колички, кончета и въртележки, които искат по 1лв (в София по 2, щото нали столица…), за да работят близо минута. Строго подчертавам, че това е лично мнение, но за мен това са пари на вятъра. Дъщеря ми обаче умоляваше по всички познати на децата начини да ѝ бъде давана “паричка”, за да я пусне сама в машината и да се вози, та по едни 3-4лв хвъркваха ей така всеки ден (и то само толкова, защото просто забраних да се инвестира повече в тези капани за родители).

Нямам никаква идея как оцелява финансово българският родител…

Особено харесвам тази статуя пред операта в Русе

Като споменах родителите, няма как да преглътна кривото впечатление, което ми направиха почти всички срещнати майки, татковци, дядовци и баби.

Те непрекъснато кръжат около отрочетата си, наставлявайки ги как точно да си играят – “стъпи тук, не там, слез веднага, качи се на другото, не, не така, а иначе” – свободната воля на децата е изцяло орязана. 

След това е непрекъснатото навикване за нещо, най-вече затова, че детето се цапало. А как иначе да си играе? Също така не е нужно винаги децата да са облечени като за модно ревю, когато ги водиш на кварталната площадка. 

За капак са и спорадично избухващите препирни или откровени скандали между родители. 

Мога да споделя как през последните 4 години абсолютно всеки ден съм на детска площадка някъде из Дания поне по един път. Всеки един ден. Никога досега не съм срещала дори повишаване на тон между родители и само веднъж – преди два месеца, станах свидетел как един татко се скара с близо 6-годишното си дете и двамата си обясняваха взаимно колко са ядосани един на друг. 

Дъщеря ми в двора на Кукленския манастир, който е много впечатляващ

Докато в България почти всеки ден чувах и срещах препирни между настойници и отрочета, докато накрая не се наложи и аз да скоча срещу една бабка, позволила си да крещи на дъщеря ми ей така, защото си играела на чешмата заедно с други деца и пръскали вода (при 30 градусова пловдивска жега…)

Самите деца също не бяха лишени от изблици на агресия и доста често наблюдавах прекалена грубост в игрите им.

Разбира се, срещнах и щастливи изключения от цялата тая картинка. Спокойни родители, оставящи децата да играят както им душа иска и само следящи с поглед да не направят някоя опасна глупост. Както и отворени към света дечица, готови да се потопят в света на въображението и игрите с другите връстници от площадката. Нека има повече такива!

Иначе позитивни неща, които ме радваха при престоя ми в родината, са наличията на толкова много баничарници, закусвални и павилиончета за храна и напитки. Където и да отидеш, ще намериш място, от което да си купиш вода, храна и кафе.

В Дания искрено ми липсват подобни места, покрай които да мина и докато съм още на улицата, да си купя през отворено прозорче каквото ми е на сърце. Тук навсякъде винаги трябва да влизаш в самото помещение, а когато бебето ти спи в количка и ти не искаш да рискуваш да го събудиш, това си е проблем.

Отново кадър от центъра на Русе

Другото любимо мое нещо е наличието на такова разнообразие от детски пюрета, пък били те и по 2лв за бурканче, както и възможността за детска кухня – отново нещо, което липсва в Дания. Е, и тук има пакетирани храни, разбира се, но разнообразието не е чак толкова голямо, а абонамент за прясно сготвена детска храна няма.

Бих искала да напиша няколко думи и за пътуването с деца (и бебе) в градския транпсорт, но ще остане за друг път.

Надявам се да не разсърдя никого с текста си, но мотивацията ми да споделям впечатленията си е, за да се инициира диалог и положителна промяна. Все пак няма нищо положително от това да сме вторачени единствено в пъпа си и да не искаме да видим и чуем нищо друго.

Дано догодина пак имам възможност да посетя родината и да имам по-позитивни и щастливи за споделяне наблюдения 🙂

Граничарски дневник: Олга

Спомени на Петър Дончев от войнишкия му живот, описани от него самия На заставата имахме три коня. По-точно два коня и една кобила, Олга се казваше. Беше щуро животно и не даваше на никой да я докосне. Можеше да я язди само Петко Конски, който се грижеше за конете и конюшнята. Всеки друг, опитал се…

by vitamorena март 8, 2022март 8, 2022

8и март – „Ден на мама, ден на моята мадама“, ама не точно!

Днес е 8и март и много ми се иска да спрем да гледаме този празник през призмата на майката и партньорката…  Имах преди години едно гадже, който много обичаше да казва “8и март е ден на мама и на моята мадама”. За жалост, това е доста добре формулирано обяснение как традиционно в България се гледа…

by vitamorena март 8, 2022март 29, 2022

Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе,…

by vitamorena март 7, 2022март 15, 2022

4 години майка – толкова много благодарност и такива хубави спомени

Вчера отбелязахме четвъртия рожден ден на дъщеря ми, което аз приемам и за рожден ден на майчинството ми.  Докато я гледах как сама си избира и облича дрехите, се замислих (за пореден път) колко е пораснала! И колко прекрасно е това. Колкото и ясни да са спомените ми от деня на раждането, не бих казала,…

by vitamorena март 3, 2022март 8, 2022

Книга с кауза: „Войната, която промени Рондо“

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога. Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава…

by vitamorena март 1, 2022

Граничарски дневник: Дон Карлос

Комсомолската стая се намираше на втория етаж на заставата. Беше ми любимо място за прекарване на свободното време – имаше два шаха, вестници, списания и радиоапарат, поставен на лавичка високо на стената до прозореца.  В един летен следобед влязох в комсомолската стая. Нямаше никой, прозорецът беше широко отворен. Пуснах радиото и за мой късмет тъкмо…

by vitamorena март 1, 2022

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон.

На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици.

Целта на акцията е не само да се почисти плажа, но и да се повиши осведомеността по темата с опазването на плажната ивица, устието на реката, нейните обитатели и уникалната за района бяла дюна. Почистването ще започне с кратък разговор по темата с експерти от Институт по океанология в град Варна, които ще покажат  и как се правят наблюдения и изследвания на отпадъците по плажовете. Дискусията ще е отворена и достъпна за хора от всички възрасти, тъй като целта е да се отговори на практически въпроси за разпознаването, съхранението и причините за застрашаването на плажните дюни и устието на реката. 

Част от мисията на Ritual Gatherings е да опазва природните локации, на които се провежда и да обединява хора и организации с обща кауза. В инициативата се включват и три ангажирани с опазването на околната среда компании и техните служители – Филип Морис България, Mastercard и Банка ДСК. 

Всяка секунда по света се изхвърлят неправилно десетки хиляди фасове, за чието разграждане са нужни между 3 месеца и 15 години. За да алармира за този проблем, Филип Морис България стартира информационната кампания #ПромениКартинката, която цели да повиши информираността за замърсяването на околната среда с неправилно изхвърлени цигарени фасове и да провокира към отговорно потребителско поведение.

Ritual Gatherings има за цел да почисти плажа напълно преди и след фестивала, а #ПромениКартинката ще помогне в това начинание. 

Освен природна даденост, този плаж и реката са и дом за десетки животински видове. Голяма част от тях са в застрашения списък в следствие от нарушен воден режим, пресушаване и употреба на химикали. Тази година Mastercard и Банка ДСК изпращат важно послание с Програмата Wildlife Impact, която помага на една от най-големите световни организации Conservation International в дейността по спасяването на изчезващи видове. Проектът има за цел до 2030 г. да обхване приоритетни територии, равняващи се на 40 милиона хектара земя и 4,5 милиона квадратни километра водни площи в целия свят. На 11 юни служителите на Банка ДСК ще се включат и на практика в опазването на природата и нейните обитатели, ангажирайки се в почистването

Всички желаещи да се включат, са добре дошли на 11 юни от 10 до 14 часа – локацията е плаж Камчия, при устието на река Камчия: https://goo.gl/maps/i7Tgquhb1UeR73zL9 . Чували и ръкавици ще бъдат осигурени на място.

Препоръки за екологично прекарване на плажа:

• Oставете плажа по-чист, отколкото сте го намерили. Събирайте боклука, дори и да не е ваш.
• Носете си бутилки и канчета за многократна употреба, които можете да презаредите с вода на място.
• Организирайте транспорта си оптимално, като ползвате междуградски транспорт или споделете пътуването с личната си кола. 
• Ако планирате пикник след почистването – оптимизирайте храната в съдове за многократна употреба;

Ritual Gatherings Festival 2022 ще продължи от 30 юни до 3 юли. Следете www.ritualgatherings.com , Facebook страницата и Instagram профила на проекта.

Билетите за Ritual Gatherings Festival 2022 са вече в продажба тук.

И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това. Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност.  Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си…

by vitamorena февруари 24, 2022март 8, 2022

Граничарски дневник: Образцова застава

Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.      През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник…

by vitamorena февруари 22, 2022февруари 24, 2022

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и…

by vitamorena февруари 18, 2022март 8, 2022

Време за четене: Ексцентричната любовна история на 20-и век – „Гала и Дали. Неразделните

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.            И все пак, наближи…

by vitamorena февруари 11, 2022

Време за четене: „Бездна“ от исландската крими кралица Ирса Сигурдардотир

Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на криминалния роман на Исландия и българските читатели имат възможност да разберат сами защо – първите три части от поредицата ѝ за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея могат да бъдат открити по родните книжарници („ДНК“, „Водовъртеж“ и „Изкупление“). За радост на феновете ѝ от издателство „Емас“…

by vitamorena февруари 9, 2022

Време за четене: Противоречивата и могъща владетелка Исабел Кастилска“

      Сред „Известните жени в историята“, популярната поредица историческиромани на издателство „Емас“, се нареди испанка – Исабел I ТрастамараКастилска, една от най-великите владетелки на всички времена. Обединителка на Испания, разширила територията ѝ до невиждани дотогаваразмери. Благодетелка на Христофор Колумб, с чиято благословия генуезкиятмореплавател открива Америка, а Испания прибавя нови земи към териториятаси, ставайки…

by vitamorena февруари 2, 2022

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева.

В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал седем разказа, обединени от темата за най-универсалното човешко чувство наред с любовта – ревността. Основателна или безпочвена, тя вгорчава живота на неговите герои, омотава ги в примката на собствените им страхове и предположения, подхранва тяхната вътрешна неувереност, подбива самочувствието им.  Изважда на повърхността най-тъмните им помисли и инстинкти. Нещо повече: ревността ги заслепява и ги подтиква към злодеяния.  Защото, както казва авторът, „бесът на ревността – точно като влюбването – е лудост, която тласка хората да правят неща, които не са и сънували“. 

Книгите на Ю Несбьо са преведени на повече от 50 езика, удостоени са с многобройни награди и са надминали внушителните 50 милиона продадени екземпляра. Крими феновете отдавна са свикнали да очакват от него безкомпромисен стил, наситена атмосфера и остро и прецизно градене на персонажи и сега, дори в изцяло нов жанр, норвежецът отново доказва защо е определян за Краля на скандинавския трилър.

За книгата:

Красива жена пътува на борда на самолет за Лондон. По бузите ѝ се стичат сълзи. Иска да сложи край на живота си, защото съпругът ѝ върти любовна афера. И то не с кого да е, а с най-добрата ѝ приятелка…

Преживял терзанията на ревността в личен план, гръцки полицай се е превърнал в прочут детектив, специалист по убийства от ревност. Възлагат му да разследва случай на изчезнал млад мъж, чийто братът близнак е главният заподозрян. Между двамата е застанала красива жена. Красивата Елена…

Боклукчия в Осло подозира приятелката си в изневяра. И колкото повече размишлява върху поведението ѝ, толкова по-вероятно му се струва, че тя го мами…

Един мъж изповядва как е превърнал в оръжие на убийство плик шоколадови бонбони. Защото, намесена ли е силна ревност, омразата прави хората особено изобретателни…

Таксиметров шофьор намира в служебната си кола обицата на съпругата си. Кога се е возила там и – по-важното – с кого? И какво е правела, та обицата се е изхлузила от ухото ѝ?

Писател на бестселъри се озовава пред дулото на пистолет. Държи го бившето гадже на приятелката му. Причината? Познахте: непоносима ревност.

„Защото ревността заличава разликите между хората и тяхното поведение започва да си прилича без оглед на социален статус, пол, вероизповедание, образование, интелект, култура, възпитание. Както поведението на тежките наркомани е еднакво.

Всички ревнивци сме живи мъртъвци, които вървят и се олюляват по улиците, тласкани само от едно желание: да запълним големия черна бездна, зейнала вътре в нас.“

Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес.  Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това. Истината е, че отдавна искахме да…

by vitamorena февруари 2, 2022февруари 22, 2022

Време за четене – трилър от Дания „Сърце в лед“ показва тъмното минало на страната

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската криминална поредица на издателство „Емас“ влиза само най-доброто от жанра. От техния подбор четем автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир… Издателството отново не разочароват и ни срещат с новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя…

by vitamorena януари 5, 2022януари 5, 2022

Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми. Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това. Винаги ме е изумявало как може да ти се…

by vitamorena януари 5, 2022февруари 22, 2022

Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група. Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират. Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това…

by vitamorena декември 8, 2021февруари 22, 2022

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

by vitamorena декември 1, 2021януари 5, 2022

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

by vitamorena ноември 25, 2021ноември 25, 2021

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия.

Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. Дори и малки излизания от града бяха рядкост. Затова пък ме изпращаха на каквито училищни екскурзии е имало. От тях обаче основно са ми останали спомени за безкрайни и скучни автобусни преходи, кофти леглова база и кофти храна, както и редовното явление да си изхарчиш джобните пари без време. 

Когато обаче пораснах достатъчно, че да изкарвам сама парите си и да решавам аз кога и къде искам да прекарвам свободното си време, започнах с плам да се оглеждам за достъпни дестинации. 

Огромен късмет изкарах и с най-добрата ми приятелка, с която се оказахме идеалната пътуваща двойка. Паснахме си чудесно в това къде искаме да отидем, какво да видим, какво да пропуснем, къде да се разхождаме, какво да ядем и кога да си лягаме вечер. За да бъде всичко още по-хубаво, живеехме под един покрив и така лесно планирахме и изпълнявахме пътуванията си.

Имахме навика да лекуваме криви периоди с разглеждане на самолетни билети и airbnb-та, като вдъхновени от видяното, много бързо купувахме билети и буквахме квартири. Да знаеш, че имаш предстоящо пътуване, за което да си мечтаеш и планираш, е сред най-добрите лечители на депресия и стрес. Поне за нас.

Може би тук е удачен момент да подчертая, че в никакъв случай не сме разполагали с кой знае какви излишни финанси, за да харчим за самолети и почивки. Просто планирахме добре, следяхме за изгодни оферти, а и пътешествията ни бяха с приоритет пред барове, дискотеки, нови телефони, маркови дрехи или скъпи хобита. Нашата логика беше, че нямаме против да сме със стари кецове, ако се разхождаме с тях из Париж. А и на местата, които посещавахме, избягвахме туристическите капани.

Спомням си, че след поредното пътуване, един колега ме попита шеговито дали все още сме с равни заплати или съм получила увеличение.

Париж

Стана ми смешно, но не изкоментирах, че той има комфорта на личния си автомобил, който не е като да не гълта доста пари за гориво, поддръжка и т.н., докато аз си късах нервите със софийския градски транспорт или разчитах на велосипеда си.

Другата причина да можехме да си позволим толкова разходки из Италия, Париж, Лондон, Истанбул, Гърция и т.н., беше, че планирахме добре разходите си и ги разпределяхме във времето – първо пътните, след това квартирата, после купувахме предварително билети за местата, които задължително искаме да посетим (като музеи, градини и т.н.), след което вече отделяхме джобни и така разходът не се натрупваше, нито усещаше в тежест.

Имах късмета да посетя толкова прекрасни места, да видя толкова вдъхновяващи гледки, да се почувствам като у дома си в градове, където стъпвам за първи път, да вкусвам, да докосвам, да вдъхвам, да преживявам така прекрасни емоции, че се чувствам истински щастлива, обръщайки се назад към пътешествията ми.

Останали са ми топли и красиви спомени, които ме изпълват с радост и благодарност. Не съжалявам нито за момент за похарчените пари, посветенето време, направените усилия, които са ме завели там, където съм искала.

Бари, Италия

Замислих се и че се чувствам много по-щастлива, докато пътешествам, защото смяната на средата ми помага да се задържам в момента, да бъда тук и сега, и именно така успяваш да уловиш щастието в ръка. Не мислиш за вчера, не се притесняваш за утре, далеч си от ежедневните битовизми и сякаш именно така се докосваш по-добре до себе си. 

В годината преди да се роди дъщеря ми имах 11 полета (нечетно число, защото един беше еднопосочен към новия ми дом в Копенхаген) и честно казано, добре, че осъществих всички желани пътувания тогава!

Не че децата толкова пречат, но със сигурност те забавят, правят планирането малко по-трудоемко, а и вече не мислиш само за себе си и какво ти искаш да видиш, къде да отидеш и т.н., а се съобразяваш (и то много) с бебешко-детския режим и неговите специфики. 

В заключение бих искала да кажа само, че колкото и клиширано да звучи, няма лошо да се борим за мечтите си, защото щастливите спомени от сбъдването им наистина топлят! И вдъхновяват да продължаваме напред, да се борим за щастието и радостта си. И да пътуваме, когато ни се иска, няма по-хубаво от това 🙂

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

by vitamorena ноември 24, 2021

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци… Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството. Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата…

by vitamorena ноември 24, 2021декември 8, 2021

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота. Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.  После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да…

by vitamorena ноември 17, 2021декември 8, 2021