Автор: Петър Дончев
56-и километър.
Автобусът гълташе километрите. Ема седеше до прозореца и гледаше километричните камъни. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-скоро в малкото крайморско градче. Имаше предчувствие, че там най-сетне ще ѝ се случи нещо различно от всичко досега. Изпрати децата на село при майка си, взе си годишната отпуска и ангажира стая в градчето.
Автобусът летеше по магистралата към морето, а мислите ѝ летяха назад, към последните седмици и месеци. Продължаваше да се среща с трите си приятелки всеки четвъртък след работа. Това беше близо двадесетгодишна традиция. Четирите бяха съученички от училище и още тогава бяха неразделни. Срещите им се превръщаха в празник за тях. Говореха за книги, филми, театър, опера, концерти, писатели и художници. Всяка споделяше какво е чула, чела или гледала през седмицата и го препоръчваше на останалите.
Но през последните месеци нещата доста се промениха. Все повече говореха за секс и мъже, а Ема не участваше в тези разговори. Веднъж ги попита няма ли пак да си приказват както преди за изкуство, но ѝ отговориха, че след тридесет години темите им ще бъдат само за писатели, художници и композитори, а сега са във възрастта на любовта и е в реда на нещата да си говорят за секс и мъже. Приятелките наближаваха четиридесетте, всички бяха омъжени, имаха и деца.
78-и километър.
– Ти няма ли да разкажеш нещо? – попитаха я веднъж. – Мълчиш като риба. Или още си вярна на Тони…
Антон беше съпругът ѝ, също техен съученик. Залюбиха се още в гимназията и щом завършиха се ожениха. Той беше единственият мъж в живота ѝ. Дори и с пръст не беше докосвала някой друг. А приятелките ѝ се хвалеха с похожденията си. Всяка имаше най-малко по един, двама, а понякога и по трима нови любовници всяка седмица. Разказваха си пикантни подробности, от които Ема се изчервяваше и навеждаше глава. А покрай ушите ѝ се вихреха дискусии за това дали размерът има значение.
124-и километър.
– Емилио, ще ти хване мухъл оная работа – каза веднъж едната, а друга допълни. – То май и паяжина ще завъдиш там.
– Ами да, както Тони го няма вече две години и няма да се връща още една – захили се третата, – нищо чудно и паяци да ти се завъдят на….
Дружен смях заглуши последната дума.
Тони беше заминал в дълга командировка в Южна Америка и много ѝ липсваше.
– Да не мислиш, че той прощава на бразилките? Каквито са знойни… А ти си стой като първа будала. Не ти ли тежи вече въздържанието? Или си пееш песничката „Хей ръчички, хей ги две“? – питаха я приятелките ѝ, заливайки се от смях.
А Ема се изчервяваше още повече и гузно навеждаше глава. Затова сега чакаше с нетърпение да пристигне на морето. Без да осъзнава това, искаше да докаже нещо и на себе си, и на приятелките си.
Автобусът пристигна на свечеряване. Ема се настани в квартирата, взе освежителен душ, облече чисто бельо и хубава рокля и тръгна на нощен живот. Бързо откри нощно заведение и влезе в него. Седна на една маса и си поръча ликьор. Никога не беше дори близвала алкохол и сега още първата глътка я замая. Разгледа танцуващите на дансинга и премести погледа си към бара. На висок стол седеше млад мъж, вероятно около тридесет годишен, широкоплещест и здрав като бик. „Като младо биче е“, помисли си Ема и отпи отново. Само след минута Бичето седна без покана при нея и втренчено я загледа.
„Боже мили, той ме харесва! Чувате ли, приятелки, харесват ме!“ Добре, че беше седнала, защото краката ѝ омекнаха и ако беше права, сигурно щеше да падне.
– Имаш ли квартира или да отидем на плажа? – попита той.
– Защо ще ходим посред нощ на плажа?
– За да те изчукам. Нали затова си дошла?
„Той ли е ясновидец или на мене много ми личи?“ – помисли си тя.
След няколко минути влязоха в стаята и той веднага започна да се съблича. Ема извади от чантичката си презерватив и му го подаде. Беше купила няколко от София преди да тръгне. Колко срам бра тогава! За презервативите се грижеше Тони и на нея ѝ беше за първи път. Избра една отдалечена аптека в краен квартал и дълго обикаля отвън, докато се убеди, че вътре няма други клиенти. Когато поиска презервативи, се задъха и се изчерви, като да вършеше престъпление.
Ема посегна да загаси лампата, но Бичето я спря. Обичал да го прави на светло. Тя умираше от срам, че трябва да се съблича гола на светло. Накрая легна без да се съблича, вдигна роклята си върху главата и разтвори крака. Той я облада грубо и без никаква любовна игра и вместо удоволствие, тя изпита болка, но стискаше зъби. Слава Богу, че той свърши бързо. И едва тогава разбра, че не си е сложил презерватива.
– Ама ти свърши в мене! – изохка тя.
– Да. И какво?
– Но не беше си сложил презерватива!
– Не ги обичам тези гумички и никога не ги слагам.
– Ами ако забременея?!
– Това си е твой проблем. Не съм те карал да лягаш насила.
– Аз се казвам Ема – каза тя и откри главата си. – А ти как се казваш?
– Няма значение. Защо питаш?
– Няма ли да се запознаем?
– Ха, ти много рано се сети да се запознаваш! Не, няма да се запознаваме. И без друго никога повече няма да се видим.
– Как така… – почти проплака Ема.
– Руснаците имат една поговорка. Ще ти я кажа на български, за да я разбереш по-добре: „Чукането не е повод за запознанство“.
Той обу панталона и облече ризата си.
– Поне ми кажи дали ме харесваш…
– Какво значение има? За мене ти си само една бройка.
– Каква бройка, какви ги говориш?
– Бройка. Ще те запиша в дневника си под номер 74.
– Какво значи 74?
– Значи, че ти си седемдесет и четвъртата, която съм изчукал това лято.
Ема онемя и инстинктивно прикри голотата си. Вече с ръка на дръжката на вратата той каза:
-Но понеже съм добър човек, ще отговоря на въпроса ти. Не, не ми харесваш – и миг преди да излезе, добави. – Според мене ти си една неудачница.
Едва когато остана сама, Ема осъзна напълно какво ѝ се беше случило и изтръпна от ужас. Ами ако наистина е забременяла?! А Тони го няма… Май ще ѝ се наложи да абортира, но изпитваше див ужас от болка.
Няколко седмици по-късно гинекологът приключи прегледа и каза:
-Поздравления, Вие сте бременна, госпожо.
Думите му бяха като шамар за Ема.
-Това беше добрата новина. Но има и една лоша… – добави докторът и се позапъна. – Мисля, че трябва да отидете при специалист по кожни болести. Опасявам се, че някой Ви е лепнал една много неприятна венерическа болест.
Още от Петър Дончев:
Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Vita Morena 