При положение, че слоганът на Вита Морена е “Зад всяка успяла жена стои самата тя”, няма как да не коментирам историческите успехи на българките на Олимпиада 2020!
Началото постави Антоанета Костадинова със сребърен медал в стрелбата на 10 метра пистолет. Има редица медали от световни и други състезания, но за първи път олимпийско отличие!
Антоанета е на 35 години от Търговище.
След нея дойде радостта от бронзовото отличие на Тайбе Юсейн. На 4/08 за по-малко от минута (56 секунди!!!) тя надви руската си опонентка и грабна третото място при борба жени, категория 62 кг.
В интервю за БTV тя споделя “Ще запомня самото преживяване – да съм сред най-добрите спортисти в света и да мога да кажа, че съм един от тях. ”
Тайбе е на 30 години, родом от Мъдрево, Разград.
Следващият ден – 5 август, се оказва паметен за българския спорт, когато Евелина Николова печели бронз в борба жени, категория 57кг, а Ивет Горанова носи първото олимпийско злато за България от 13 години насам, като си завоюва първото място в карате кумите, категория 55кг.
Успехът на Ивет е исторически и в световен мащаб, тъй като карате е признато и включено като олимпийска дисциплина именно на тази Олимпиада в Токио (а Япония е родината на карате, да не забравяме).
Ивет е родом от Долна Митрополия, на 21 години. Споделя, че олимпийският медал не е случаен успех и че тя ще продължи да се доказва като най-добрата в категорията си и на предстоящите световни състезания.
На 7/08 Стойка Кръстева грабна злато в бокс жени, категория до 51 килограма. Последният олимпийски медал по бокс България печели през 1996г., благодарение на Даниел Петров, който печели злато в категория до 48кг.
Стойка е на 35 години, от Добрич.
На 8 август, когато Олимпиада 2020 Токио е вече към края си, отборът ни по художествена гимнастика прави нечуваното, като детронира рускините от редовното им първо място в тази дисциплина.
Момичетата ни изиграха съчетанието си с топки абсолютно перфектно, изключително грациозно и с олимпийски хъс, което заслужено им спечели златото. Русия дълго ще ври и кипи в негодувание и никак не им прави чест (да не кажа, че е изключително отблъскващ и грозен!) начинът, по който коментират оставането си на второ място. Това е спорт, в който печели по-добрият, а от години насам има сериозни съмнения колко точно техните спортисти са такива и колко съдиите отсъждат по-благосклонно към тях.
Е, доминацията им приключи и колкото повече плюят, обиждат и гледат злобно, толкова повече губят уважението на целия останал спортен свят.
(Чудесна статия по темата са написали колегите от “Красивата страна на спорта”, препоръчвам!)
Изключително се радвам и се гордея с всичките ни златни, сребърни и бронзови спортистки, не подценявам ничий успех, даже напротив – не мога да си представя колко себеотрицание, саможертви, болка, трудности и тежки моменти са преживели по дългия си път към тези медали.
Искам обаче да отбележа, че особено силно ме вълнува факта, че олимпийските ни отличия сега са и в дисциплини като борба, карате и бокс – традиционно възприемани от българите като мъжки вид спорт.
Масово малките момиченца (и особено техните майки) се насочват към по-привлекателни дисциплини като фигурно пързаляне и художествена гимнастика. Не е тайна и че именно художествената гимнастика в България е най-сериозно подкрепяният и спонсориран женски спорт. Няма нищо лошо в това, но е обнадеждаващо да видиш колко добри могат да бъдат жените и в други направления, считани за по-трудни и не толкова “лъскави”.
Искрено се надявам родните успехи от тази Олимпиада да послужат като вдъхновение на повече деца и родители, които да решат да посветят повече желание и време на спорта. Но най-вече на държавно и местно управленско ниво да се инвестира повече в насърчаване на спорта, възстановяване на по-добра спортна училищна база, реформиране на часовете по физическо възпитание (защото в ред гимназии по физическо се учат и танцуват народни хора, което моите уважения, но не е сериозно).
Защото няма как да се очакват успехи и медали без влагане на усилия, време и финанси.
Започнах статията си с думите “Зад всяка успяла жена стои самата тя” и може би е нужно да подчертая, че на мен ми е известно колко усилия полага целия екип на един спортен състезател, както и самите семейства на спортистите. Ясно ми е, че тези медали са отличие както за спортиста, така и за неговите треньори и всички останали, чиято работа е буквално да ѝ/му съдействат по пътя към успеха (или пък провала).
Казват, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село, но същото бих казала и за олимпийските състезатели. Няма как да станеш такъв, ако си сам за себе си и абсолютно никой не те тренира, насочва, помага, обгрижва и т.н.
Но въпреки това, ако ти сама не искаш да продължиш с тренировките и старанието, никой не би могъл да те принуди насила. Ти решаваш колко саможертви ще направиш и ти си знаеш какво ти е, когато се сблъскаш с провал, как се възстановяваш и как събираш сили да продължиш напред. Защото когато пристъпиш към състезанието наред с останалите ти конкуренти, вече действаш сама за себе си. От теб зависи дали ще впрегнеш всички сили и всичко научено и дадено от екипа ти до момента, за да надскочиш себе си, да победиш всички други и да застанеш на първото място.
Нека се радваме на още много спортни, че и други български успехи, но нека и винаги си напомняме, че е важно да подкрепяме спортистите и талантите ни, дори и да се само с думи. Колкото по-единни, толкова сме по-силни.
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 