В началото на август месец т.г. ми предстоеше окончателно преместване в Копенхаген. Да се разбира, че се разделих с целия си гардероб, вещи и книги, освен един сак с най-важното.
Може би звучи като фрапираща загуба на ценности, но реално беше като чудесно “почистване” в буквален и преносен смисъл на живота ми 🙂
Хората не се усещаме колко много, ужасно много излишни неща трупаме и си мислим, че са ни важни, че трябва да ги пазим, а реално само заемат място, събират прах и ни “тежат”.
Та, не страдам по вещите си, освен по милите ми книги, но и те намериха добър дом – половината останаха в библиотеката на родителите ми, другата половина дарих на читалището в Дряново, което е активно действащо и се радва на голяма посещаемост от деца и възрастни.
Едно от нещата, които не можех да оставя след себе си, беше котката ми – прекрасна, 4-годишна красавица с най-пухкавата опашка, която сте виждали, и тигрова украска. Носи звучното (и не особено оригинално) име Кота.
Кота получих като подарък за рождения си ден през 2013 година от страна на особено стиснато гадже, което си мислеше, че е голям хитрец с тая постъпка. Реално да подариш животно е изключително безотговорна постъпка, освен ако човекът, на когото го даваш, ти е много близък и не си убеден на 100%, че иска и най-вече може да се грижи за това животно.
Във всеки друг случай е лоша идея за подарък и именно в следствие на подобни “оригинални” подаръци, броят на изоставените животни расте.
Аз обаче не можех да изоставя моята Кота. Нито тогава, когато я получих и изобщо не бях финансово готова за отглеждането ѝ, нито сега, когато ми предстоеше сериозно пътуване и всички ми казваха да ѝ намеря нов дом и да не си причинявам главоболията.
С Кота сме имали редица приключения, тя е сменяла заедно с мен квартири, великодушно търпеше останалите кучета и котки, на които ставах приемен дом през годините, вечер спеше до главата ми, а сутрин ме събуждаше заедно с алармата.
А и не само това – чувствах се отговорна към животното и знаех, че ако сега я дам на други хора, защото ще ми е по-лесно, ще усещам това винаги като голяма своя вина и абсолютна грешка. За мен това е изоставяне и изключително егоистична постъпка. Ще си гледам животното, пък живеем в 21 век, колко може да е трудно да закарам едно коте от България до Дания?
Е, оказа се, че е по-трудно от очакваното, че и доста по-скъпо.
Бих искала да споделя опита си, за да послужи на някой друг, който е решил да прави подобни маневри и търси инфо и съвети. Защото аз лично търсих и почти не намерих.
Защо котка в самолет, не може ли с друг транспорт
Първоначално проверих дали няма някакъв начин Кота да бъде закарана по земя до Копенхаген. Открих в интернет зоотакси, което предлага транспортиране на животни както на територията на България, така и в Европа. Оказа се обаче, че могат да закарат Кота само до Германия срещу приблизителна сума от 400 евро (!!!), а оттам вече аз да си поема “внасянето” на животното в Копенхаген. Отделно, че ще пътува в клетка в микробус в продължение на дни. Този вариант отпадна много бързо. Оставаше опцията да лети заедно с мен в самолета.
Как се купува самолетен билет за котка
Нека започна от купуването на самолетни билети – трябва да проверите коя компания позволява пътуване на животни на самолетите си и при какви условия.
Тук беше първият студен душ за мен – единствено WizzAir летят директно София – Копенхаген, абсолютно никой друг!!! Дори да искам да дам 1000лв за билет, няма кой да ми предложи услугата, а Wizz като нискотарифна компания не допускат животни при каквито и да е обстоятелства на самолетите си.
С всички компании, позволяващи ми да летя с котка до Копенхаген, трябваше да прикачам полети… Къде едно прекачване, къде три, къде за 5 часа, къде за 16. А цените бяха фамозни. В крайна сметка се спрях на AirBerlin и най-изгодният откъм време и цена полет с две прикачвания от София към Копенхаген.
Първо прикачах във Франкфурт (голямото летище, не на Хан или друго), след това в Берлин Тегел и накрая стигам Дания. Цената на билета за мен беше към 400лв, за Кота – 120лв, а общите часове за летене бяха към 6.
С ужас установих, че във Франкфурт ще имам само 50 мин “дупка” между кацането и излитането, за което време трябваше да сменя терминалите. Кожата ми настръхваше всеки път, като мислех за това, отделно че прекарах дълги часове в гледане на клипове в Ютуб на хора, обикалящи това летище (учудващо, има много такива).
Оказа се, че самото летище имат схема като слънце на сайта си, която ти помага да се ориентираш, както и приложение за смартфон, което също те улеснява с навигацията си.
Берлин Тегел e много малко летище, където щях да имам час и малко време за прикачане, така че него не го мислех.
И така временно се успокоих, че всичко ще бъде наред. Сега се чудя, ако тогава знаех как щяха реално да се развият нещата, дали щях да тръгна?
След като проверих цените, трябваше да се запозная и с условията за пренос на животни. Изискванията при различните компании могат да се различават, затова четете внимателно информацията в сайта им. В повечето случаи, какъвто беше и моят, животно до 8 кг общо тегло с транспортната кутия, може да пътува в кабината при пътника.
В специалните багажни помещения за животни се приемат по-тежки индивиди, като за там цените са по-високи, а и животните са в пъти по-стресирани.
Изискване животното да е приспано по време на полета НЯМА! Нямам идея от къде е тръгнал тоя мит, но моля ви, не му вярвайте и в никакъв случай не приспивайте животното, мислейки си, че така е по-добре за него и за вас. Пълните упоики са опасни точно толкова, колкото и при хората, така че се прилагат само в крайно наложителни случаи, каквито не са пътуванията със самолет, кораб или друго превозно средство.
Има обаче доста стриктни изсквания към транспортната кутия, като в случая на AirBerlin беше да е т. нар. soft box, което е съвсем различно от типичните клетки, в които виждаме да носят кучетата и котките. Такива “меки кутии” за животни се продават, като не са особено изгодни, но с повече търсене, можете да откриете добри оферти.
Кота се бе сдобила с чуден софтбокс от вторите употреби в Копенхаген, който бях донесла при предходно пътуване. Цялото нещо приличаше на сак за път, имаше удобна дълга дръжка и мека постелка отвътре за самото животно.
След като проверите за размерите на транспортната клетка и преди да купите билетите, е изключително важно да се обадите на самолетната компания и да попитате за полета, който сте си избрали, има ли други животни и ако ви кажат “не”, заявявате, че вие ще сте с котка. Това се прави, заради изискването да няма повече от две котки на борда при пасажерите.
В моя случай трябваше да звънна първо на AirBerlin, а после на BulgariaAir, който се оказа, че изпълняват първия ми полет (София – Франкфурт) и които също си имат изисквания за пренасянето на животни.
Цялата логистика оттук насетне става малко сложна, ще се опитам да обяснявам ясно и точно, но и вие внимавайте 😉
Ако ви се налага да комуникирате с BulgariaAir, ви съветвам да им пишете имейл на посочените контакти, тъй като с колцентъра е почти невъзможно да се свържеш и е безкрайно дразнещо, тъй като след няколко свободни сигнала, разговорът приключва и трябва да набереш пак.
В крайна сметка, се оказа, че и на трите полета няма да има други животни, така че мога спокойно да си летя с Кота. Купих билетите и тук дойде другото объркване и произтекъл проблем – за животни се заплаща допълнително, като се оказа, че аз за трите си полета е трябвало да платя директно на BulgariaAir в деня на полета, когато съм на летището.
Никой обаче не ми го каза това, та платих на AirBerlin за двата полета с тях (Франкфурт – Берлин – Копенхаген) и отделно на BulgariaAir за София – Франкфурт.
Както се казва – здраве да е!
Изисквания за котката – паспорт, ваксини, обезпаразитяване
Имаше още неща по подготовката на Кота за път, а те са – абсолютно задължителен паспорт, в който е отбелязан номер и дата на поставяне на абсолютно задължителния чип, годишна ваксина против бяс и отбелязано обезпаразитяване – вътрешно и външно, на животното 48 часа преди полета.
Всичко това го направих и познайте! НИКОЙ не провери нито паспорт, нито нищо на тая котка на което и летище или граничен контрол да бях! А аз толкова се притеснявах, че нещо може да не е наред. Можех да прекарам каквато си пожелая котка без паспорт, ваксини или чипове, защото никой не ѝ обърна внимание, освен да каже “ауу, колко е сладка!”, а минах през две проверки на багаж – в София и във Франкфурт.
И тук започна другото ми притеснение – проверката на багаж и съответно на клетката на Кота.
Как се проверява котката на летището
На летището в Копенхаген, като се връщах към България още преди “голямото” ми пътуване, питах как протича процедурата и ми казаха, че задължително изкарвам животното от софтбокса, за да проверят клетката на скенера.
Това искрено ме притесни, защото как си представяте да успеете да задържите супер изплашена котка в ръцете си, докато ѝ проверяват клетката и най-вече – после да успеете да я върнете в тая клетка! Който е гледал котка, знае за какво говоря.
Какви ли не варианти не обмислях, включително писах до Animal Rescue, които изпращат постоянно кучета към Германия и Холандия. Консултирах се и с една разкошна дама от Let’s Adopt Bulgaria, която също е спец в изпращането на котки със самолет за чужбина.
Общо взето точна рецепта нямаше, но случаи на изпуснати и изгубени на летище животни колкото искаш.
Сигурното беше, че ще взема успокоителни на билкова основа за Кота. Ако не знаете за тях, то нека да ви кажа, че са уникални и не вредят на животното. Най-разпространени са CalmVet, които са под формата на меки ампули. Ако е куче – ще го изяде без проблем, ако е котка – късаш ампулата в края ѝ и изсипваш съдържанието в устата на котката. Това е доста трудно и почти невъзможно, но и по муцуната да остане е достатъчно, тъй като котката веднага ще започне да се ближе, за да се почисти и така ще изяде всичко.
Другото супер успешно успокоително, което съм прилагала на Кота, е пипета с разтвор без мирис, направен от валериан и други билки, която се покапва между плешките на животното. Действа на момента и я “държи” няколко дни, без да мирише неприятно или да ѝ причинява какъвто и да е дискомфорт.
С такава пипета буквално спасих Кота от едно кошмарно тежко и дълго разгонване, което преживя, преди да я кастрирам.
Оставаше обаче въпросът как ще я извадя и върна в кетката ѝ при проверката на багажа?! Мен и без котка ми е напрегнато при тая процедура, заради бързането, с което се налага да минеш, пък какво ли остава като съм с малката косматка.
Реших да разчитам на късмета си и да взема нагръдник с каишка за чихуахуа, които да сложа на Кота и да съм сигурна, че и да се опита да бяга, ще я хвана. Проблемът беше, че тя никога не е носила каишка или нещо подобно и буквално полудява, когато ѝ сложиш нещо около врата и тялото.
В крайна сметка реших, че няма да ползвам нагръдника, защото ще я притесня и нервирам повече, но ако вашата котка е свикнала, това е чудесно решение за подобни ситуации.
На новия терминал на нашето летище обаче ми казаха, че животното може да си остане в клетката и така да мине през скенера, което аз реших, че е най-разумното. Знам, че не е добре да се облъчва, но това все пак не ѝ се случва всеки месец, а за първи (надявам се и единствен) път през живота ѝ.
Минах без проблем само, за да отида до гейта и да видя, че сладурите от BulgariaAir имат час и половина ЗАКЪСНЕНИЕ на полета за Франкфурт. Беше сигурно, че ще изпусна прикачването, но реших да не се панирам и звъннах веднага на AirBerlin. Те ми обясниха, че в такъв случай като стигна Франкфурт да намеря на летището там техния офис и оттам ще ми ребукнат билета за друг полет. ЧУДЕСНО! – казах си аз, ако това не беше една огромна лъжа.
Продължението на одисеята и какво още се обърка можете да прочетете във втора част на разказа ТУК. Там се споменава повече за моите премеждия, но давам и изпитани съвети как да процедирате, когато сте с котка на летище и ви очаква 10-часов престои.
Ако имате въпроси относно пътуването с животно или друго подобно и мислите, че бих ви била полезна със съвет, можете да ми пишете на:
editors@vitamorena.com
Vita Morena 