Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе, за да купи лекарства и да спаси дъщеря си.

Хуманитарната криза в района на Афганистан, Иран и Ирак е просто чудовищна и продължава вече години! Всякакви смразяващи кръвта истории се чуват от там.

Тогава, докато се опитвах да успокоява съдиращото се от рев бебе (колики, нормално, но пак гадно), си мислех каква съм късметлийка. Да, бебето ми плаче неутешимо с часове наред всяка вечер, да, не ме оставя и да спя много, цялостно се чувствам доста смачкана, но какъв лукс е да имам дома и семейството си, спокойствието на здравното осигуряване, пълните супермаркети, безопасен квартал и т.н.

Мислех си колко ли майки са принудени да успокояват децата си в нечовешки условия и с ужас да мислят за утрешния ден. Колко ли майки изобщо имат покрив над главата си и меко легло, в което да легнат?

Сега пък, за всеобщ ужас, в Европа избухна война. Война! За едно денонощие Украйна се превърна от независима държава в бойно поле, а украинците – в заплашен от избиване народ… 

Сърцето ме заболя, когато видях видеоклиповете от невръстни бебенца, увити в одеала, сложени на носилки и понесени към бомбоубежища… И още толкова много покъртителни гледки на беззащитни души, търсещи помощ и спасение. 

И за пореден път се замислих какъв невероятен късмет имам аз да гледам спокойно децата си вкъщи, да ходим до магазина за вафли и мляко, да ги водя на разходки, на музеи, на ресторант и да не се притеснявам как ще прекараме нощта.

Един от любимите ми моменти е вечер, когато приспивам бебето и лягаме заедно на леглото. Полагам глава на възглавницата си, вдишвам дълбоко, издишам и ми става хубаво, че е минал поредният ден, в който семейството ми е добре. Дори и да сме имали кавги, дори и да е бил чоглав, труден ден, в края му винаги съм благодарна за всичко, което имам. Моята малка молитва към небесата – благодаря! Благодаря за всичко това, за живота ми. Благодаря.

Има много и различни начини, по които можем да помогнем за решаване на кризите навсякъде по света, както и да подпомогнем засегнатите и страдащите от тях. Може би най-бързият и ефикасен е даряването на средства на съответните организации – Червен кръст, Уницеф и т.н., които работят денонощно, за да помагат там, където е нужно. 

Но е добре и да си припомняме в какво добро положение се намираме ние, колко трябва да сме благодарни и тези мисли да ни правят малко по-смирени. Да не ламтим за трупане на материално, за ояждане, опиване и разглезване. Да сме благодарни, смирени и да помагаме с каквото можем, дори и да е малко. Че не се знае как може да се завъртят събитията и утре ние да сме лишени от удобното ни легло.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Там, където живее добротата – остров Лесбос

Представете си, че както се разхождате на брега, виждате човек да се дави. Можете да му помогнете, стига да искате, но ако не го направите, той почти със сигурност ще умре.

Какво ще сторите? Ще нагазите ли във водата, за да подадете ръка, или първо ще попитате човека коя религия изповядва, за кого би гласувал и какво му е отношението към абортите?

С трепет изгледахме видеото на Johnnie Walker България, разказващо за хората от остров Лесбос и бежанската вълна.

lesbosopen

За острова сме свикнали да чуваме какви ли не неща, повечето предизвикащи смях и закачки, но колко от нас знаят, че няколко от жителите на Лесбос, като представители на целиш остров, тази година са номинирани за Нобелова награда?

Това са рибари, вехти баби, пенсионери… Обикновени хора, които бихте срещнали във всяко едно селце във всяка точка на света. Те със сигурност са имали своите големи мечти и трепетни вълнения, амбиции и копнежи, но когато бежанската вълна буквално залива бреговете на островчето им, те не са мислели за тях. Мислели са само как да спасят тези хора и децата им от удавяне. Хора също като тях, макар и говорещи друг език.

Един от интервюираните каза нещо изключително хубаво и важно:

„Не можеш да стоиш безучастно, когато нещо такова се случва. Не може да гледаш как 10 човека се давят и да си кажеш, че не е голяма работа. Утре това може да съм аз. Може аз да се качвам на лодка и да напускам дома си с моето бебе. И докъдето и да стигна, би ми се искало някой да е там, за да ми помогне.“

Може да говорим на чужди езици, да имаме различна кухня, да се кланяме на различни богове или да не вярваме в божественото, може да ядем месо или да го отричаме, може да сме бедни или богати, но всички изпитваме глад и болка…

Всеки от нас си мечтае за по-добър живот, всеки иска да бъде обичан, всеки таи в душата си някакво съкровено желание. Всички си пожелаваме да сме живи и здрави, да ни се случват хубави неща и да имаме късмет.

Всеки от нас е склонен бързо да забравя и лесно да съди…

Всеки гледа околните през собствената си призма и тайничко си мисли „това няма да се случи на мен“, но светът е голям и се върти наистина бързо.

Може утре ти да си изхвърлен от бясно движещата се вътрележка на съдбата и да се озовеш в ситуация, за която да бъдеш напълно неподготвен.

Но добро не трябва да се върши с единствената мотивация да се „застраховаш“ пред кармата и да трупаш червени точки. Доброто трябва да се случва спонтанно и винаги навреме, защото то ни прави хора.