Батман

“Когато бях на 15 или 16, брат ми Ривър донесе вкъщи видеокасета с “Raging Bull” (един от иконичните филми на Мартин Скорзесе с участието на Робърт де Ниро – бел. ред.) и ме накара да го гледам. На следващия ден ме събуди сутринта и ме накара отново да видя същия филм. После каза: “Започваш отново с актьорството. Това е нещото, което трябва да правиш”. Не ме попита, просто ми каза. И аз ще съм му винаги задължен за това, тъй като актьорството ми даде толкова необикновен живот.” – Хоакин Финикс споделя как е започнала актьорската му кариера и колко важна роля е изиграл брат му.

Ривър умира от свръхдоза на 23 години, а Хоакин е бил само на 19.

***

Колкото и да знаех, че Финикс е страхотен актьор и да се колебаех харесва ли ми наистина особената му красота или по-скоро ме плаши, образът му оставаше в сянката на други по-любими мои холивудски актьори. Като Ейдриан Броуди, например, или Рами Малек (още далеч преди да изиграе Фреди бях харесала сините му очи).

Когато чух, че той ще влезе в образа на Жокера в нов филм, посветен на героя от комиксите на DC Comics, си помислих, че това ще бъде или много добър филм или пълно разочарование.

И честно казано, очаквах второто, не за друго, а защото Холивуд безкрайно разочарова с продукцията си в последно време.

Американците обичат да величаят добрия герой със сини очи, бели зъби и руса коса, а злодеите е най-добре да умрат епично от ръката на въпросния симпатяга, че да има баланс в света.

А и бозата “Suicide Squad” с изплагиатстваната от Die Antwoord визия, още не мога да преглътна, язък, че загубиха времето на Джаред Лето да участва.

Та, купувайки билети за “Жокера” на IMAX бях почти убедена, че давам 280кр да ям пуканки пред голям екран в шумна зала. Очакванията ми обаче бяха не само неоправдани, ами филмът не може да излезе от главата ми вече седмица. И по-конкретно – образа на Артър Флек/Жокера.

Не съм филмов критик, не искам да звуча като такъв, споделям личните ми впечатления и усещания от голямото кино и от актьорската игра, и ще си позволя да кажа, че Хоакин Финикс не просто изигра роля, а изцяло се разтвори в своя герой.

На екрана не виждах холивудската звезда Финикс, отслабнал с десетина килограма и малко грим, а един смачкан от несправедливия свят, лицемерното общество и собственото си битие човек.

Сякаш не гледах худежествена измислица, а проследявах живота на реално съществуващ човек и съпреживявам емоциите му. Изпитвах неудобство от действията му, от несъвършената му личност, отчайващо и неуспешно опитваща се да намери своето място в света.

След това съпреживявах мъката му и исках да се разплача, но ме хващаше страх от действията му, от обрата в поведението и истеричната нестабилност в характера на нещастния Артър.

Едно от нещата, които особено много ми харесаха във филма, бе как режисьорът Тод Филипс беше успял да излезе от типичния за екранизирането на комикси наратив – наситени ефекти, зрелищни каскади, тийнейджърка наивност и лесно консумиран сюжет. Напротив. Тод Филипс е успял да построи действието и стилистиката така, че ти да не можеш веднага да прецениш и отсъдиш кои са добрите и кои лошите актьори, нито пък да е изначално предопределено, че главният герой е положителен такъв.

Действието те носи със себе си и ти мислиш, разсъждаваш, съпреживяваш и на края на филма не си убеден дали бялото и черното могат да бъдат разделени или както се случва в истинския живот, доброто и лошото са размити, сънищата хвърлят сянка върху реалността, а ти продължаваш да се чудиш дали живееш в комедия, екшън или драма.

Едно обаче знам със сигурност – искам да гледам филма отново. И отново. Това е като хубавите книги, които не ти омръзва да препрочиташ през годините и всеки път да откриваш по нещо ново.

А на Академията ще им е особено трудно дали да отсъдят Оскар на Реми за “Бохемска рапсодия” или чудовищно добрия Хоакин с “Жокера”.

Въпреки че Малек ми е абсолютен любимец и смятам въплъщението му във Фреди Меркюри за връх на актьорското изкуство, гласът и надеждите ми са за Хоакин. Той излезе от обувките на актьора и сътвори изцяло нова, пълнокръвна човешка личност, която дълго ще живее в съзнанията на всички ни и ще пребъде поколения наред.