Ирена Цветанова: Какво е да си артист у нас, силата на голото тяло и Неон

На 16 ноември от 20:00 ч в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс ще се случи „Неон бурлеск пърформанс“, който ще е част от АСТ фестивала за свободно изкуство.

Неон е проект, под шапката на който се генерират няколко различни продукта – лекция-пърформанс, танцови тренинги с различни социални групи и бурлеск спектакъл.

Александар Георгиев – Аце, Ирена Цветанова и Жана Пенчева генерират и артикулират хореографска материя около тематика на протеста, Бурлеска и техните функции в обществото.

Бурлеск пърформанс Неон е крайната точка от тяхното пътуване. Това е сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло, което да бъде наблюдавано през призмата на Бурлеска, която в същността си борави с флирт, противопоставяне, сарказъм, гротеска и секс.

Зададохме няколко въпроса на Ирена Цветанова, която е съавтор, изпълнител и ръководител на проекта, за да ни разкаже малко повече за танцовия спектакъл, както и за самата нея. Благодарим ѝ за отделеното време и изчерпателните отговори!

fotografiq_plamen-trifonovplt-4004-2

  1. Моля, представете се с няколко думи за читателите ни, които не ви познават.

Здравейте, казвам се Ирена Цветанова и най-общо казано съм артист – завършила съм  Танцов театър в  НБУ и от около 8 г творя (или поне се опивам) и дерзая в сферата на съвременния танц и пърформанс. Участвала съм  в проекти на различни български хореографи и режисьори, а преди 6 г, с четирима мои колеги създадохме Гараж Колектив – платформа, чрез която да развиваме себе си като артисти в танцовата сфера. Когато нямам танцови проекти или представления, артистичният ми заряд избива в други форми – създавам различни декорации за дома, плета на една кука, а напоследък съм доста запалена по фотографията. Като цяло не съм градски тип, човек може да ме намери по-лесно в планината, от колкото в някой бар. Родител съм на две прекрасни (бивши улични) котки, една от които черна, и съм много горда с този факт. Черните котки са несправедливо набедени, нещастен е само този, който няма черна котка (или котка изобщо)! 🙂

  1. „Неон“ е определен като сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло. Какво още можете да кажете за постановката?

Тук на първо място искам да отбележа, че Неон е продукт от колективното авторство на Александар Георгиев, Жана Пенчева (и двамата са част от Гараж Колектив) и мен, и именно защото е колективно авторство и  тримата имаме различен поглед върху Неон,  всеки го коментира от личната си позиция. За това, мога да си позволя да предам единствено моето виждане за Неон.

Неон поставя различна гледна точка към универсалното, живо, оставено извън рамките и ограничения тяло, което е вакуумирано в точката му на празнуване. Неон разглежда концепцията за това как едно тяло може  да бъде поставено в контекста на протест чрез празнуване и  съответно в контекста на празнуване чрез протест. Интересното за този проект е, че той е плод на колективно авторство, което означава че е продукт на мен, Александар Георгиев и  Жана Пенчева и в същото време не е продукт на никой, а същество със собствен живот. В Неон боравим много фино с инструментите на Бурлеската а именно помпозност, еротика, флирт и ирония, за да предложим на зрителите  лека провокация, прикрита зад една красива и приятна за очите естетика. За мен Неон е розов мехур, в който всичко е красиво, лежерно и закачливо – ефирен блян, в чието безвремие можеш да потънеш.

  1. Посочена сте като „съавтор, изпълнител, административна дейност, ръководител на проекта“. Дотежават ли ви тези отговорности или напротив?

Чисто като отговорности бих казала не, защото в крайна сметка Неон е наш личен проект т.е. все едно на някой да му тежат отговорностите към собственото му дете. Това, което ми натежа е по-скоро краткото време, което имахме за реализацията на проекта и целия обем от административни и организационни задачи свързани с него (а те не са малко), тъй като аз имам странична работа на пълен работен ден, която също се наложи да наместя с всичко останало.

Като артист бих казала, че наистина е трудно и излишно съчетаването на административни и организационни дейности с творческата работа, но на независимите артисти в България често им се налага да вършат и двете.

В добре развитите европейски държави артистите работят съвместно с  културни мениджъри,  като по този начин всеки може да си върши пълноценно работата и да се създават наистина издържани и стойностни продукти. За съжаление в България отново сме назад с материала и имаме недостиг на такива кадри, особено в областта на съвременния танц и пърформанс.

  1. Как бихте определили културната сцена у нас? Достатъчно активна и разнообразна ли е, или нещо ѝ липсва?

Тъй като съм част само от независимата културна сцена, ще си позволя да коментирам единствено нея. Смятам, че за възможностите, които имаме тук като артисти, независимата културна сцена определено е активна и разнообразна, както и доста бързо развиваща се, особено в последните години. В България има много добри артисти, които активно творят и се стремят да развият независимия културен сектор във всичките му всевъзможни посоки.

Може би това което липсва, е недостатъчният брой обособени пространства, невъзможността от адекватно и дългосрочно финансиране от държавните институции, както и спонсорството от частния сектор, което почти не съществува като практика в България особено по отношение на творчески и културни проекти.

  1. А как бихте определили публиката на вашите спектакли?

С удоволствие бих казала, че публиката на нашите спектакли се състои от много непознати лица (в моето начало бяха почти само приятели и роднини), млади, ерудирани хора, които имат далновидно виждане за представленията, които посещават, културата и живота като цяло. През годините виждам чувствително увеличаване и развитие на публиката в сектора на танца, а това е супер и много ме радва :), защото означава че правим качествени неща, които се оценяват.

  1. Въпросът за това дали е лесно или трудно да оцеляваш като артист в България и да правиш изкуство тук, е толкова пъти задаван и на толкова различни творци, че вече леко се е поизтъркал. Въпреки това обаче е важен, затова искаме да го зададем и на вас.

Както споменах, ми се налага да работя странична работа и то на пълен работен ден, a това мисля отговаря на въпроса ви :).Слава богу, шефовете ми са готини и си затварят очите когато тичам на репетиции или на представления. Доста колеги познавам, които живеят по същия начин и откровено казано, това не е дългосрочно решение. Надявам се някой ден системата ни да се промени и да успяваме да се издържаме единствено от артистичната си работа.

  1. Адам и Ева са започнали да се срамуват от голотата си, след като яли плодове от Дървото на познанието. Според вас голотата трябва ли да бъде нещо срамно и какво всъщност се крие в голото тяло?

В никакъв случай! Тук си позволявам да ударя удивителна, защото голото тяло е най-красивата дреха, нашата физическа обвивка, храм, светилище, гордост и каквото още се сетите. Мисля, че в 21 век е крайно време да се отърсим от разни средновековни норми и ограничено мислене по отношение на голотата, извинявайте, но в Америка има цели квартали за хора, предпочитащи да живеят голи, и никой от никого не се притеснява или срамува, защото няма от какво.

Преди няколко месеца участвах в уъркшоп на Дорис Улих, която в момента е едно от най-големите имена в сферата на съвременния танц и пърформанс и мога да кажа , че това е един от най-добрите уъркшопи на които съм била. Нейната работа се фокусира най-общо казано върху голото тяло и съответно всички участници бяхме голи през цялото време.

Дрехите, притесненията и срамът паднаха много бързо и останахме просто ние – живите, движещи се тела.

Оказа се изключително интересно и приятно да работиш с голото си тяло, което всъщност се превърща в творчески инструмент, а той от своя страна генерира огромно количество творчески материал. Горещо препоръчвам на всеки подобни преживявания и практики. Имам още доста какво да кажа за голото тяло, но в отделно интервю, тъй като темата е неизчерпаема 🙂

  1. Къде откривате вдъхновение?

Специално за танцовите проекти аз лично откривам вдъхновение в хората, с които творя. Никога не съм била солов артист, и смятам че силата ми е в колаборацията и работата с други хора. Изключително много ми харесва начина, по който идеите се допълват, различните гледни точки (макар че това понякога е повод за скандал), общото артистично търсене и преживявания на сцената, и именно от тези неща черпя вдъхновение.

  1. Какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме от вас занапред?

Наскоро имах премиера на друго представление, в което участвам заедно с Виолета Витанова и Ива Свещарова– Голем на режисьорката Анна Данкова, което също е селектирано за АКТ фестивал и ще се играе на 13.11. В тази посока,  краткосрочните ми планове са свързани с Неон и Голем. Иначе мисля скоро да изкарам книжка (четох някъде, че до 30 е добре човек поне това да свърши в живота си).

За напред не е изключено да ви изненадам с изложба, както споменах в момента съм доста запалена по nature и landscape фотографията, а от дете обичам планината и последните 2 години имах възможност да обикалям стабилно 🙂

Прочетете още едно интервю с още една артистична дама – Говорим си с Искра Иванова за тялото, изкуството и The Space in Between

Реклама

Говорим си с Искра Иванова за тялото, изкуството и The Space in Between

„The Space in Between“ е изцяло авторски танцов проект, реализиран и менажиран от хореографа Искра Иванова и културолога Светлозара Христова. Представлението е колаборативна творба, базирана на импровизация и интеракция с публиката.

„The Space in Between“ изследва темата за комуникацията помежду ни в контекста на съвременната консумативна епоха, заплашваща възприемането на човешкото същество основно през аспекта на телесността.

В навечерието на танцовия пърформанс (тази вечер от 18:00 ч в „Червената къща“ на ул. „Любен Каравелов“ 15) ви срещаме с Искра. Тя се съгласи да отговори на няколко наши въпроса, за което ѝ благодарим.

705124_10200931275703036_1444994571_o

  1. Моля, представете се с няколко думи за читателите ни, които не ви познават.
    Искра Иванова е от Варна, хореограф, танцьор, преподавател по съвременен танц, майка, съпруга, дъщеря, сестра, приятел…
  1. „The Space in Between“ е определен като “изцяло авторски танцов проект“, реализиран и менажиран от вас и културолога Светлозара Христова. Какво още можете да кажете за постановката?

The Space in Between е танцово представление с участието на публиката; то се занимава с темата за срещата между хората – онази, за която можем да кажем, че се е случила, онази, в която знаем, че се разминаваме, онази, която помним, онази, която бързаме да забравим… С проекта изследваме възможностите за комуникация помежду ни, които все повече като че ли се концентрират във виртуалното пространство и по някакъв начин закърняват човешката сетивност. Зрителите са поканени да си партнират с изпълнителя в опит да излязат от зоната си на комфорт, да усетят възможността за осъзнат избор, който бивайки пасивен или активен, винаги води до множество следстивия.

  1. Как бихте определили професията на хореографа с три думи?

Хореографът създава реалност в реалността. Той е конструктур на пространство. И често се оказва в позицията на терапевт.

  1. Как бихте определили културната сцена у нас? Достатъчно активна и разнообразна ли е, или нещо ѝ липсва?

В последните години можем да кажем, че има по-сериозно раздвижване. Отвъд познатите фестивали за танц и пърформанс като Антистатик и One Dance Week, определено можем да кажем, че сцената се разширява и доказателство затова е фактът, че за първа година АСТ фестивала за свободен театър е с международна програма, във Варна пък след броени дни започва третото издание на Vertigo фестивал за съвременен танц и пърформанс, а Перник тази година също изненада с първо издание на фестивала Body Graphics, в който освен международни продукции, имаше и богата програма от танцови ателиета. Това, което към момента се случва спорадично (повече в столицата, отколкото в страната) е културна програма в сферата на изпълнителските изкуства отвъд фестивалното време.

  1. А как бихте определили публиката на вашите спектакли?

Публиката на нашите представления са смели и любопитни хора на всякаква възраст. Те са заинтригувани от възможността да бъдат активни зрители, да избират, пряко да участват, да партнират. Отворени и сетивни.

  1. Въпросът за това дали е лесно или трудно да оцеляваш като артист в България и да правиш изкуство тук, е толкова пъти задаван и на толкова различни творци, че вече леко се е поизтъркал. Въпреки това обаче е важен, затова искаме да го зададем и на вас.

Разбира се, трудно е да си артист в България, но не бихме могли да кажем, че е много по-лесно и извън страната. Това, което би могло да спомогне са повече пространства, в които да се представят и да се реализират проекти, повече финансови грантове за продуциране и разпорстранение на проекти, както и повече културни мениджъри, които работят с гъвкави модели.

the-space-in-between-pic

  1. Едни казват, че тялото е ненужна обвивка, а други – че е храм на душата. Какво за вас е човешкото тяло?

Човешкото тяло е доказателство за съвършенството на природата. Неговият потенциал и памет са невероятно вдъхновение.

  1. Къде откривате вдъхновение?

В потенциала на тялото, в музиката, както и от конкретни ситуации от живота.

  1. Споделете ни какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме от вас занапред?

Предстоящите фестивали, на които ще покажем проекта в България, подготовка на международно турне със същия проект.

12 ноември 2016, 18:00ч., Червената къща, АСТ фестивал
15 ноември 2016, 20:00ч., Социалната чайна, Vertigo фестивал

The Space in Between е част от АСТ фестивала за свободно изкуство (за който вече ви споделихме и можете да си припомните тук).

Защото театърът има свободно измерение и независима сцена

ACT Фестивал за свободен театър обяви десетте български представления, които ще се включат в програмата на тазгодишното издание, като селекция на най-добрите продукции от независимата сцена за изминалия сезон. Фестивалът, който ще се проведе под мотото „Бал с каски“, има за цел да представи разнообразни жанрове и многобройни артисти.

Фестивалът ще се разпростре из софийските театрални сцени от 11 до 17 ноември. Всички спектакли в основната програма са създадени от най-обещаващите и ярки независими организации и артисти, отличаващи се с иновативни и авторски подходи към сценичното изкуство, танца и пърформанса. Обединява ги търсенето и изследването на нови теми, артистични практики и взаимоотношения със зрителя и творбата.

ACT_Fest_2016_WEB.jpg

Артистичната програма стартира на 11 ноември в Derida Dance Center с танцов пърформанс по идея и в изпълнение на Силке Грабингер. For A…“ е пътуване през автобиографичните ѝ преживявания като артист. Силке Грабингер завършва специалност графика и дизайн и нейни мултимедийни арт творби са излагани в САЩ, Канада и Европа, отличени с редица награди. През 2007 тя започва да се занимава с брейк денс. Следват проекти с танцовото училище за улични изкуства Pottporus и международни турнета. През 2006 и 2007 тя играе в продукцията на „Цирк дьо Солей“ и The Beatles Show „LOVE“ в Лас Вегас. По-късно същата вечер, програмата на Фестивала продължава със спектакъла „Добре дошли в България“ в ДНК. Новият проект на „36 маймуни” изследва границата между патриотизма и национализма, предела на здравословната толерантност и съчувствие, лицето и гърба на българската идентичност днес.

На 12 ноември програмата на ACT продължава в Център за култура и дебат „Червената къща“ с The Space In Between – изцяло авторски танцов проект, реализиран и менажиран от хореографа Искра Иванова и културолога Светлозара Христова. Той изследва темата за комуникацията между хората в контекста на съвременната консумативна епоха. На 13 ноември в ДНК, зрителите ще могат да наблюдават едно нестандартно за нашата сцена представление – движенчески пърформънс „Голем“ по идея на Анна Данкова. Проектът аскетично избира простото рутинно действие на дъвченето на дъвка за единствено средство за своето театрално изследване.

4-she_she_pop_the_i_on_stage

„Дисонанс за двама артисти“ е драма с елементи на танцов и обектов театър, който ще бъде представен на 13 ноември от 20 ч в „Червената къща“. Това е дебютният спектакъл на „Паник Бутон Театър” – нова театрална компания, създадена от българския режисьор Василена Радева и установения в България американски актьор Нейтън Купър.

На 14 ноември фондация „Асоциация Информбюро“, сдружение „Виа понтика“ и SubHuman Theatre представят спектакъла Rotor” по идея на сценографа Венелин Шурелов. Перформативна Автоматична Система (ПАС) е с вход свободен, а на следващия ден в Ателие „VIA NEGATIVA” на ул. Искър 62, Фондация Керигма ще представи спектакъла „Лицата човешки“. Той е композиран като разпит в Държавна сигурност и представлява както демонстрация на психодраматичен модел, така и екзистираща „гранична ситуация” на борба.

„Сън в съня – концерт – лабиринт за спящ оркестър“ е интерактивен сетивен спектакъл-концерт, който посетителите на Фестивала ще могат да гледат на 15 ноември във Vertigo Tower на бул. „България“ 109.

dissonance-for-two-artists_preview

Спектакълът се осъществява при срещата на live trance музика с метода на театъра на сетивата. Следващият пърформънс е на 15 ноември от 20 ч. във Френския институт и дава възможност на зрителите да проследят пътя до създаването на обща композиция, като преминат през разнообразни комбинации от опити на живо. „Моментни композиции“ изследва изграждането на принципи в процеса на колаборация между изкуствата, така че те да са равнопоставени, допълващи се, реагиращи в момента. Спектакълът на “По действителен случай” също е с вход свободен.

 

На 16 ноември от 20 ч в ДНК в програмата на Фестивала е включен „Неон бурлеск пърформанс“ – танцов пърформанс на Гараж – колективна платформа за независими артисти. “Неон” е проект, под шапката на който се генерират няколко различни продукта – лекция-пърформанс, танцови тренинги с различни социални групи и бурлеск спектакъл. Българската програма на фестивала завършва на 17 ноември в Театрална работилница „Сфумато“ с „Bio.Ego.Organic“ – експериментален проект върху документални текстове, авторски видеа и няколко разказа на Етгар Керет – изследване, в центъра на което стои съвременният човек.

Българската селекция на фестивала е с цена на билети 10 лв./8лв., като в програмата са включени и два пърформанса с вход свободен.

 

Освен представления, седемте фестивални дни ще включват още форуми, работилници, срещи за международни артисти и професионални събития, представящи проекти и конкретна визия за близкото бъдеще на независимата сцена у нас. В изданието ще вземат участие международни гости от Германия, Франция, Полша, Любляна, САЩ, Македония и други държави, развиващи свободната изпълнителска сцена.

Подробна програма на шестото издание на ACT Фестивал можете да видите на www.actfest.org.

 

Свободен театър, свободен фестивал и един „Бал с каски“

Знаете ли, че у нас има Асоциация за свободен театър (ACT)? Питаме, защото ние разбрахме съвсем наскоро за тях, както и за организирания от тях АСТ Фестивал за свободен театър и честно казано, почувствахме се леко засрамени… Та това се случва за шеста поредна година, а ние нищо не сме разбрали! Затова и решихме да го споделим, за да стигне до повече хора.

Фестивалът ще се проведе в София от 11 до 17 ноември и ще покаже 10 от най-откроилите се български и 4 международни представления, станали определящи за световната независима сцена през последните години.  Важно е да се отбележи, че 10-те български спектакли в програмата на фестивала са представителна селекция от българската изпълнителска сцена, продуцирани в периода 2015 – 2016 и избрани от селекционна комисия в състав:
*Снежина Петрова (актриса и преподавател)
*Демна Димитрова (журналист)
*Войн де Войн (визуален артист)

Друго важно за отбелязване е, че за първи път тази година ежегодното събитие идва с нов формат и със седем фестивални дни, както и че представя първото си международна издание, което ще посрещне чуждестранни спектакли от Германия, Франция и Полша.

Мотото на тазгодишното шесто издание на фестивала е – празник на  свободната творческа воля и будното самосъзнание на независимите артисти. През 2016-та фестивалът насочва вниманието към ситуацията в света около нас, като същевременно с това отбелязва артистично пиршество на естетическото разнообразия.

act_festival_11-16-11

Освен представления, седемте фестивални дни ще включват още форуми, работилници, срещи за международни артисти и професионални събития, представящи проекти и конкретна визия за близкото бъдеще на независимата сцена у нас. В изданието ще вземат участие международни гости от Германия, Франция, Полша, Любляна, САЩ, Македония и други държави, развиващи свободната изпълнителска сцена.

Вдъхновението на организаторите на фестивала за тазгодишната тема “Бал с каски” идва от значението на фестивалите в световната културна история.

В ситуации на огромни социални, политически или икономически катаклизми, хората винаги са намирали спасение в празника. “Балът” днес се случва в подобна ситуация на всеобща тревожност и постоянна промяна на светa около нас.

Във време на катаклизми, тероризъм, ескалация на напрежение, несигурности и крайности, АСТ Фестивал идва да oтбележи артистичното пиршество на естетическото разнообразие. Фестивалът е празник, които чества съвременните функции на театъра, а именно: да задава актуални въпроси и не винаги до предлага “точните” отговори; да свали маските, които са ни наложeни, но да бъде готов да постави каските, които понякога са необходими.