Да надникнем в живота на една от най-скандалните и най-фаталните жени в световната литература

Издателство „Емас“ разширяват популярната си Колекция „Музи“ с романа „Истинската лейди Чатърли“ от Анабел Абс, обявен от в. „Таймс“ за книга на 2018-а в раздела историческа художествена проза. А Абс вече е известна на българските читатели с „Танцьорката от Париж“, който ни срещна с драматичната история на Лучия Джойс, единствената дъщеря на егоцентричния гений Джеймс Джойс.                                          

          „Навярно нито един велик писател не е бил толкова дълбоко и задълго повлиян от една жена, както Д. Х. Лорънс от Фрида фон Рихтхофен… И несъмнено никога дотогава жена, пресътворена от творец, не е променяла толкова коренно нравствения климат на времето.“ ~ Робърт Лукас – биограф на Лорънс

Istinskata lady Chatterley 

През 1928 г. малко известният английски писател Дейвид Хърбърт Лорънс дава за печат новата си книга във флорентинска печатница – като частно издание. Причината романът „Любовникът на лейди Чатърли“ да не се печата в Англия не се корени единствено във факта, че авторът живее в Италия. Голямата причина е друга – Лорънс прекрасно знае, че произведението му е взривоопасно и пуританската му родина ще го заклейми. Нещо повече – надали ще се намери издател, който да рискува името си – а и бизнеса си – със скандалното еротично съдържание.

И Лорънс се оказва прав – още с излизането си от печат романът бива обявен за скандален и упадъчен. В Англия е забранен до 1960 г. и забраната е вдигната с решение на съда! Откритите сексуални сцени и самата мисъл, че една аристократка може да се хвърли в леглото на един работник, търсейки сексуално удовлетворение,  са недопустими в английското общество. 

КОЯ Е ЛИТЕРАТУРНАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ?

Лорд Чатърли се е върнал от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от възможността да създаде деца. Връзката с Констанс, младата му съпруга, някога започнала с любов и страст, се гради вече единствено на духовната близост. С времето лейди Чатърли чувства все по-ясно, че тази връзка не ѝ е достатъчна, че за да живее пълноценно, ѝ е необходима и физическа близост.

Истинската лейди Чатърли

И намира пълноценната любов при горския пазач на семейното имение – страстен и същевременно нежен мъж, който ѝ дава усещането, че съществува истински. Очаквайки дете, Констанс напуска своя аристократичен съпруг и поема към неясното бъдеще.

В наши дни тези няколко реда, събрали съдържанието на романа „Любовникът на лейди Чатърли“, едва ли ще предизвикат нечие възмущение. Нещо повече – днес произведението се изучава в университетите по цял свят като основополагащо за определен жанр в началото на ХХ век. Но надали някой в началото на века – а и по-късно – е предполагал, че любовта между благородничка и мъж от по-долно потекло е била не само допустима, но и факт в живота на автора на произведението.

Английската писателка Анабел Абс ни въвежда в историята на прокълнатата любов на великия творец, син на беден миньор, и неговата муза и съпруга баронеса Фрида фон Рихтхофен – вдъхновението за образа на лейди Чатърли.                                                   

КОЯ Е „ИСТИНСКАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ“?

„Напусне ли ме, не ще преживея и шест месеца… Колко я обичам, Господи, и как се терзая.” ~ Д.Х. Лорънс, 1912 г.

Баронеса Фрида фон Рихтхофен, издънка на стар германски аристократичен род, е „удобно“ омъжена за английския университетски преподавател и виден лингвист Ърнест Уикли. Ежедневието в дома им в Нотингам тече равно и безоблачно, Фрида е изцяло отдадена на грижите за своите три деца. А професор Уикли е изцяло отдаден на своята наука и прекарва нощите над дебелите томове в своя кабинет.

Но един ден в семейството пристига покана за посещение от сестрата на Фрида – Елзе. Елзе живее в Мюнхен и е важна част от местната бохема. Фрида отвръща на поканата и пристигайки в Мюнхен, попада в един друг, неподозиран свят, който я повлича неудържимо.

Младата жена започва авантюра с психолога Ото Грос, в която открива своята същност. Връща се у дома с убеждението, че е създадена за друг живот – за връзка и духовна, но и плътска.

Не след дълго на посещение в дома на Ърнест идва негов студент – млад, болезнено слаб мъж с изгарящ поглед. Професорът го представя на съпругата си с думите „Лорънс, бъдещ гений“.  Срещата е фатална за Фрида и за Лорънс, знаменателна и за световната литература. Срещата е началото на завладяваща и скандална любов, обогатила века с едни от най-новаторските произведения…

Anabel Abs

Анабел Абс

Преди да започне да пише, АНАБЕЛ АБС (род. 1964 г.) завършва английска литература и ръководи голяма маркетингова агенция. Първите ѝ къси разкази са посрещнати изключително благосклонно от критиката, а дебютният ѝ роман „Танцьорката от Париж“ бива отличен с редица литературни награди. Авторката живее в Лондон и Съсекс със съпруга и четирите си деца. 

През 2019 г. в. „Обзървър“ я определя като една от най-добрите автори на историческа литература в днешни дни.    

Реклама

Нова порция книги

От вчера – 11 декември, вторник, до 16-и неделя в НДК се провежда традиционния предколеден Софийски международен панаир на книгата.

В Двореца на културата ви очакват повече от 160 щанда и стотици хиляди печатни издания от всякакъв характер – книги, атласи, енциклопедии и какво ли още не.

Изборът е главозамайващ, всеки ще намери нещо за себе си, както и за подаръци за близки и приятели, защото едно от най-приятните неща, които можеш да подариш, е книга.

Ще си позволя да ви представя само някои от най-новите заглавия на книжния пазар у нас и да ви посъветвам да отидете до панаира, да разгледате и да се приберете с книга (а може и повече) вкъщи, като това ще обогати не само дома ви, но и самите вас 🙂

„Танцьорката от Париж“ автор Анабел Абс, издателство „Емас“

След като ни срещна отблизо с възхода на хотел „Захер“, с пламъка на семейство Шагал, този декември популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ „приютява“ и вълнуващата история на дъщерята на Джеймс Джойс – Лучия.

Танцьорката от Париж

Тя расте сред най-великите представители на парижката бохема и жадува да намери своето място в живота, място, където няма да е дъщерята на Джойс, а тя, Лучия. И младото момиче намира призвание в модерния танц, ставайки една от най-аплодираните танцьорки в този преситен от изкуство град. Но успехът на Лучия не е причина за гордост на родителите ѝ. 

Не само майката Нора, носеща все още тесногръдието на ирландската провинциалистка, спъва развитието ѝ, но и нейният баща – самият той пионер на литературния модернизъм – наблюдава успеха на дъщеря си с голяма доза скепсис. 

Анабел Абс

Колкото и модерен да е в своето творчество, геният показва своите жестоки граници в живота…

Авторката Анабел Абс (род. 1964 г.) завършва английска литература и ръководи голяма маркетингова агенция, преди да се посвети на литературата.

Първите ѝ къси разкази са посрещнати изключително благосклонно от критиката.

Дебютният ѝ роман „Танцьорката от Париж“ бива отличен с редица литературни награди.

Живее в Лондон и Съсекс със съпруга и четирите си деца.

 

„Разплата“ автор Джон Гришам, издателство „Обсидиан“

Октомври 1946 г. Клантън в щата Мисисипи.

Grisham_Razplata_koritsa

Пийт Банинг е любимецът на Клантън – легендарен герой от Втората световна война и глава на уважавано фермерско семейство. Една сутрин той става рано, отива в методистката църква и хладнокръвно застрелва своя пастор и приятел Декстър Бел.

Убийството на обичания от всички свещеник е шокиращо и много озадачаващо, но още по-озадачаващ е единственият коментар на Пийт пред шерифа, съдебните заседатели и семейството му: „Нямам какво да кажа“. Той не се бои от смъртта и е решен да отнесе в гроба мотива за престъплението си.

В тази сага за любов и война Джон Гришам ни повежда на невероятно пътешествие от расово разделения щат Мисисипи до джунглите на Филипините, от пълна с тайни лудница до съда, където адвокатът на Пийт отчаяно се опитва да го спаси от екзекуция.

В „Разплата“ Гришам руши правилата на съдебния трилър, създадени от самия него. Тази забележителна сага за любовта и войната разкрива как се става герой, как се става злодей и колко тънка може да бъде границата между двете.  

„Макбет“ автор Ю Несбьо, издателство „Емас“

Макбет в прочита на Несбьо живее в безименен град. Градът напомня Берген и Глазгоу, а отчасти и Манхатън от седемдесетте години.

Макбет

В този безименен град властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление. Там работи и Макбет.

Движещият фактор в живота на Макбет е жена.

По-възрастна от Макбет, неговата любима Лейди – собственичка на казино и бивша проститутка – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски перипетии, тя е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама, която никой вече да не може да тъпче. Водена от бизнес интересите си, тя съзира редица икономически облаги, ако успее да намърда Макбет на директорския стол в полицията.

Конкретно за творческия процес Несбьо споделя следното:

Държах да разкажа тази история със собствен маниер и затова първото, което направих, беше да оголя рамковата конструкция, смъквайки от нея Шекспировата поезия.

Онова, което го впечатлява особено, е, че в тази Шекспирова драма не всичко е идеално.

Читателят не остава с чувството, че всичко се връзва и е перфектно подредено. Но навярно именно това упражнява толкова силно въздействие – независимо дали става въпрос за кино, литература, или музика: леко странното. Онова, което ти боде очите, което дразни слуха ти. И което същевременно е великолепно, завладяващо и потресаващо…

Jo Nesbo, The Independant New Review

Едва след като написал криминален римейк на великата трагедия на Шекспир, Ю Несбьо прозрял величието на легендарния драматург:

Непрекъснато имах чувството, че в повествованието на моя „Макбет“ нещо куца, ала всеки път, когато променях нещо в конструкцията, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „Макбет“ просто трябва да накуцва; че именно недоизясненото, онова, което дава възможност за свободно тълкуване, ни очарова толкова силно в тази велика пиеса. „Макбет“ съвсем не случайно е класика. Да, нещо куца. Но куца точно както трябва.

Макар „Макбет“ да се смята за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, според Несбьо любовта е централна тема. Лейди и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.

У всеки от нас дреме един потенциален убиец, който може да се събуди, ако се поддадем на низките си инстинкти – обобщава Несбьо.