The Vanishing Half и The Island of Sea Women – две разкошни нови книги, които горещо препоръчвам

Както съм споделяла преди, отново се записах в кварталния книжен клуб, като този път се събрахме англоговорящи и това доста ме улесни, защото преди с датчанките ми беше трудно да комуникирам.

Та, клубът ни за момента прочете няколко доста добри книги и една абсолютна еднодневка (припомнете си тук – Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Въпреки че книгите са на английски и не съм сигурна дали някога изобщо ще бъдат преведени за българския пазар, искам да ви ги препоръчам и то горещо, защото много си заслужават! Ако не ви е проблем да четете романи на английски, то определено можете да дадете шанс на поне един от сегашните два, за които ще споделя.

Ще започна с The Vanishing Half (Изчезващата половина – относителен превод) на Брит Бенет (Brit Bennett), която е млада, но изключително обещаваща писателка. Дебютната ѝ книга – “The Mothers” печели моментална слава на Брит, като я нарежда сред създателите на качествена литература. The Vanishing Half е вторият ѝ роман, който доста скоро след отпечатването си, става бестселър и оглавява първото място в книжната класация на New York Times.

The Vanishing Half не само проследява житейските линии на две сестри и техните деца, но и закача чувствителната тема за расизма в САЩ, както и осветява част от проблемите на транс хората. Но много повече от това Брит изследва чрез героите си проблемът с търсенето на идентичност, самоопознаване, изобщо приемане на себе си и усвояване на изкуството да живееш ден след ден с истинското си лице, а не избрана по нужда маска. 

За мен лично книгата разкри подробности по темите за расизма и транс хората, които дори не подозирах. Като факта, че светлокожите мулати са се приемали по-добре от дълбоко расисткото американско общество, само защото кожата им е била по-светла. Или това, че само допреди няколко години транс операциите са били нелегални, а транс хората са прибягвали до приемането (отново нелегално) на стероиди, въпреки здравните рискове, които носят. 

Самата история обаче се разгръща спокойно и увлекателно пред читателя. Като сериал, който гледаш, действията на героите започват да те вълнуват, да се съгласяваш с тях или да негодуваш, да чакаш с нетърпение развръзката и така страница след страница.

Силно препоръчвам книгата за всички, които обичат класически романи на съвременна тематика.

Втората книга, която силно препоръчвам, е The Island Of Sea Women (Островът на морските жени) на Лиса Сий (Lisa See). Лиса е вече доказано добър автор с цяла лавица интересни романи, всички посветени на Китай, Япония, Корея и околностите.
Самата Лиса е от китайско-американски произход (но е израснала и твори в САЩ), та някак това не идва учудващо. За The Island Of Sea Women знаех от мои приятелки азиатки, които си взеха книгата веднага след излизането ѝ и ми я препоръчаха. 

Темата отново е изключително далечна и непозната за мен – войната в Пасифика, окупацията на корейски територии от страна на Япония, след това американското присъствие и всичко това на фона на изумителния феномен на хаениео професията. Защото това за мен е абсолютен феномен! 

Докато политическо-историческата страна на романа, която няма как да бъде засегната с оглед да се обяснят събитията, белязали живота на героите, ми беше интересна, обяснението на свободното гмуркане и хаениео професията ме заплени! 

Ще се опитам да го обясня съвсем кратко – хаениео са наричани свободните гмуркачки, които с почти никакво оборудване се спускат към дъното, за да ловят морски дарове. Тъй като мъжкият труд е бил облаган с по-висок данък, жените са “превзели” занаята, докато той не се е страстнал изцяло с бита и културата им.

Хаениео е като доктор – веднъж започнеш ли, цял живот оставаш такъв. Жените хаениео работят както в морето, така и на сушата (на полето), а мъжете им гледат децата, готвят и харчат за хазарт каквито пари жена им е отпуснала като джобни.

Звучи почти идилично, ако не беше белязано от жестоката немотия, измъчвала корейците в онези години, подправена с японското вмешателство и периодични зверства, а след това Втората световна и американците, както и началото на разделението между Северна и Южна Корея, няколко геноцида, потулени от правителства и разбира се, междуличностните проблеми. 

Книгата ми беше невероятно интересна! И с тъга си помислих колко ощетено беше образованието ми по история… Толкова много турско робство, Освобождение и Европа, че целият останал свят (арабски, африкански и азиатски особено) бяха представени в половин страница в учебника и отминати без акцент. Та, определено попълних знания не само от романа на Лий, но и с допълнително четене по темата.

Но личната история ме грабна най-много. Героите изградени пълнокръвни и разнолики, интересни и противоречиви. В момента изгарям от желание да изчета поне половината книги на авторката, за да се потопя отново в стила ѝ на разказване и мисля, че това говори най-силно за влиянието, което романът ми е оказал.

Та, ако ви се чете нещо ново и английският не ви притеснява, разгледайте тези две книги и която и да подхванете, надали ще съжалите 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Да Нанг – сюрреалистичният мост над виетнамските планини

Знаете ли, че към момента Виетнам е една от водещите туристически дестинации в света?

Да, хората все още искат да видят Париж, Лондон и Малдивите, но азиатските страни набират повече и повече популярност сред пътешествениците.

Виетнамците усещат това и започнаха да инвестират още по-сериозно в развитие на инфраструктура и забележителности. Благодарение на това се създаде изумителния Златен мост Да Нанг.

Със сигурност сте виждали снимки от него, които са толкова впечатляващи, че първоначално може да решите, че това е по-скоро декор от филм.

Да Нанг се издига на 1400 метра надморска височина и предлага покъртително красива гледка към виетнамските планини. Отделно на това самият мост се “държи” от огромни човешки ръце, което прави цялостното внушение сюрреалистично и магично.

Общата стойност на проекта е 2 млрд. долара и според мен всяка стотинка си е заслужавала.

Вече имам още едно място в мечтаните ми дестинации, което искам да посетя. Насладете се на снимките:

Огледалце, огледалце, в небесата, кои стюардеси са най-модерни на земята?

Китайската авиокомпания Hainan Airlines официално може да се определи като най-стилната и модерна компания за въздухопътни услуги на света.

Така екипът от стюардеси, стюарди и пилоти на азиатската авиокорпорация определено изглеждат като модели от страниците на списанията за висша мода.

Техните екипи са вдъхновени от дизайна на традиционната китайска дреха Cheongsam, а в концепцията на облеклото са включени и арт елементи като стилизирани облаци, вълни, дори китайската митична птица Roc, както и трендове от западните модни тенденции.

Новите костюми на екипажа на полетите на Hainan Airlines са разработени от дизайнера Lawrence Xu.

А за идеята, с която са направили новия дизайн на униформите, бранд директора на авиолиниите споделя, че целта им е била да покажат интернационалния облик на авиокомпанията и това, че Китай е модерна страна в крак с тенденциите.

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Истанбул е изумителен град. Фантастичен. Градът, в който се влюбих моментално и към който винаги се завръщам с удоволствие.

Градът, по който изпитвам повече носталгия, отколкото към родния ми Пловдив.

Спокойно мога да заява обаче, че Истанбул не е за всеки. Мултикултурната му, пъстра и шумна атмосфера, наситена със специфични аромати и необчайни гледки могат да понесат на определени хора.

Други ще останат неприятно изненадани, стресирани и може би леко погнусени. Зависи кой какво търси в пътешествията си и колко широко скроен е към нови култури и различни хора.

Цариград, Константинопол, Византион, Станбул – част от имета, с който градът е известен и до днес. Разположил се на два континента, горд със своя Босфор и богатата си култура, Истанбул е като машина на времето, която има способността да те върне няколко века назад във времето или да те изстреля напред в модерното и лукса.

До момента съм посещавала града три пъти – през летата на 2014 и 2015, и сега – началото на май, 2017 година. За жалост, при последното ми гостуване, установих, че явно кризата в Турция се усеща по-сериозно. Но за това ще разкажа малко по-късно.

Не бих искала да разказвам за местните забележителности, тъй като по различни туристически сайтове (и уикипедия) за тях е разказано много по-добре, отколкото аз бих могла да ви кажа.

Мога само да ви заръчам задължително (ама наистина) да минете през Синята джамия, да посетите Долмабахче и да отидете до Принцовите острови. Както и да пиете много чай и смело да хапвате от местната кухня. Няма да съжалявате.

Всички снимки съм направила с телефона си Moto Z Play, за който специално ревю можете да прочетете тук!

В този текст по-скоро бих искала да дам някои други насоки и надявам се полезни съвети и информация.

Като началото отново ще ви насоча по отношение на нощувките към airbnb. Възможността да отседнете в дом на местни не е за изпускане. Ще изживеете града по много по-добър и красив начин, отколкото ако сте в хотел (които навсякъде по света са еднакви).

Също така горещо ви препоръчвам да се настаните някъде в старата част или още наричана „туристическа“, където са всички интересни са виждане неща, а и морето е близо.

В момента цените на нощувките в Истанбул са изключително ниски. При последното ми посещение бяхме отседнали (заедно с най-добрата ми приятелка) ето ТУК и трябва да ви кажа, че беше просто великолепно! Идеален център, изглед към морето, тихо, чисто и спокойно.

По отношение на транспорта – вече два пъти пътуваме с „Метро“ и определено мога да ги препоръчам. Автобусите са нови, седалките са изключително удобни и забележително широки, винаги има стюард, както и безплатни кафе/чай, вода, сладко и солено.

Тръгват по разписание и пристигат по такова, никакви проблеми не съм имала с тях.

Когато пристигнете в Истанбул, най-умно и изгодно е да си вземете Istanbulkart. Това са пластики, които получавате срещу 5 (или 10) лири от всяка една бутка за вестници, туристическо дюкянче или подобно. Можете да си заредите картата на автомати, разположение непосредствено преди входа на метрото или пристанището.

С Istanbulkart пътувате без проблем на всички видове транспорт в града (метро, влак, трамвай,ферибот, marmarey – което е подводно метро, свързващо европейската част с азиатската), както и да си плащате за обществена тоалетна.

Важно е само да има пропусквателен пункт, на който да чекирате картата и да видите колко ви струва входа, както и колко пари ви остават в картата. Когато приключите с нея, можете да я върнете отново в някое магазинче за вестници край гара или спирка, като ще ви върнат депозита.

Никога не съм ползвала такси в Истанбул, но съм чувала, че са същите копърки като нашите юнаци тук и без да им мигне окото ще ви прекарат по по-дълъг маршрут, за да ви вземат колкото могат повече пари.

Самият трафик в града е кошмарен, а пешеходци и шофьори подозрително добре са усвоили италианските привички – всеки да се движи както си иска, без значение светофари и знаци, а клаксони да се ползват свободно и шумно.

Задължително трябва да сте с удобни обувки, забравете за токчета и платформи. Също така е най-добре да носите дълги поли или панталони, не за друго, а защото в нито една джамия няма да ви пунста с голи крака (без значение дали сте мъж или жена), с голи рамена и деколте и непокрита глава (това вече се отнася само до жените).

На входа на туристическите джамии ще ви се даде голям шал тип покривало за краката и/или главата, а вие от своя страна бихте показали добра култура, ако си измиете краката преди да влезете в храма. Не за друго, но в джамиите е абсолютно задължително да влезеш бос.

Ще ви изненада чистота в джамиите, която е просто изумителна на фона на това, колко много хора минават оттам, особено през “Султан Aхмед”.

По време на молитва, големите джамии затварят за туристи и после отново отварят. Всички джамии са безплатни за посещение. Вход има за места като Айя София, която е със статут на музей (и си заслужава да бъде посетена, уникално място е!).

Почти навсякъде е разрешено да газите зелените площи, като много от местните се възползват, като си организират пикници на полянките, които пък са перфектно поддържани.

И полека-лека стигаме до турската кухня. Лично аз съм ѝ голям почитател! Турският чай е най-хубавият и без значение къде го пиете – в заведение, ресторант или на улицата от улични търговци (такива обикалят с чашки и огромен парещ чайник на гръб), винаги е еднакво добър, ароматен и освежаващ.

Поглед от единия пешеходен мост

Турската закуска е разкошна. Тя представлява хляб (може да е плосък, арабски), масло, маслини (черни и зелени), домат, чушка (понякога е люта), твърдо сварено яйце, мерудия и ако сте много лакоми (като мен, когато става дума за турска кухня) – мед за десерт и дояждане на хляба.

Като основни ястия е задължително да опитате искендер кебап или адана кебап. От всичко, което съм яла, това са най-успешните и вкусни кебапи. Ще ви се прииска да имате още един стомах, защото много след като сте заситили глада, ще продължавате да ядете, понеже ви е вкусно.

Малка част от прекраската градина Гюлхан. Цветните лехи са оформени като паун!

За десерт (ако изобщо имате място за такъв) препоръчвам да опитате кьонефе. Това е сиропиран сладкиш, доста тежък, но омайващо вкусен. Веднъж опитате ли го, ще ви стане любим завинаги.

Иначе ако тествате тамошна баклава или кадаиф, ще установите колко по-малко сладки и захарни са от нашите тук.

Като тестени закуски можете да тествате гьозлеме, на което аз лично съм страстен почитател и пиде, представляващо лодка от тесто, пълна с различни неща – от масло и кашкавал, през сирене, доматки с кайма и т.н.

Не мога да се сдържа и да не похваля Moto Z с това какви разкошни снимки прави, включително и на тъмно.

Това, с което Истанбул ми направи непритяно лошо впечатление при последното ми посещение, беше непрестанното желание на всички ресторантьори и подобни да надписват сметки… Както и по-високите цени в заведенията.

При предходните ми две ходения всички се надпреварваха да те глезят! То не бяха баклавички for free със сметката, то не беше чай от заведението, рахат локум с кафето и още, и още, и още…

Да, в самото сърце на Истанбул сред закътаните сукаци се срещат и такива гледки

Всеки, когото си уважил с присъствието си в заведението му и с желанието си да му оставиш парите си, се чувстваше длъжен да се представи като невероятен домакин.

За жалост, от това вече няма и следа… Във всички заведения, в които седнахме, без значение в коя част на града се намират (туристическа, модерна, азиатска, европейска), усещахме как се опитват да ни „цакат“. И колкото да ми беше неприятно, трябваше да се разправям. Относно безплатните неща пък, такива вече изцяло липсваха.

Цените мога да кажа, че са като тук. Лирата е по-ниска, но реално стойността, която заплащаш, не е по-евтина. Кебапите започват от минимум 27 лири, като рязко тръгват нагоре, чаят варира между 3 и 6 лири, кафето е по същия начин, пидетата са между 16 и 26 лири средна цена. Гевреците, продавани на всеки ъгъл и площад на града също леко са си вдигнали цените – преди бяха по 1 лира, сега са по 1,25-50.

Много обикновено (и не особено чисто) улично заведение в азиатската част. Както се вижда, то е на няколко етажа. Сядаш на възглавничките и килимите, а сервитьорите ти носят всичко, от което имаш нужда. Единственото заведение, в което не се разправяхме за надписана сметка…

Разбира се, това поскъпване не е много и не е фатално, но ми беше единствено неприятно, когато трябва да обяснявам, че чай не съм пила, съответно не искам да го плащам.

Може би знаете, може би не, но аз все пак ще спомена – в Истанбул (и цяла Турция) алкохолът липсва. Реално такъв има, но вие няма да го видите. Само в баровете се предлага ракия, вино, бира и т.н., в ресторантите такива почти липсват, в магазините също. Цигари също има, но са скъпи и с много неприятни некролози на тях (картинките на умиращите от тумор хора).

Наргилета се пушат навсякъде, като специфичният им и омагьосващ аромат се носи из въздуха на града, допълвайки уникалната атмосфера.

Като изключим тарикатлъка за сметките, хората са изцяло приятелски настроени, навсякъде се радват, като чуят, че си от България и засмяно казват „комши!“.

На площада пред Айя София имаше огромен килим от лалета за радост на всички

Туризмът е един от основните отрасли в града, затова всеки се стреми на туристите да им е добре, за да си харчат с кеф парите.

Въпреки тези негативи, които споменах, препоръчвам да посетите Истанбул поне веднъж! Градът може да ви впечатли по много начини, предлага абсолютно за всеки по нещо и няма да ви остави безразлични.

Истанбул никога, ама никога не спи и дори само 2 или 3 дена да му отделите, той ще ви впечатли толкова силно, че дълго след това ще си спомняте за него (и най-вероятно ще желаете да го посетите отново).

Ако искате да ни споделите за ваш любим град, можете да го направите на редакционната ни поща editors@vitamorena.com

Токчетата ми, драконите…

Какво би се получило ако комбинираме обувките, дърворезбата и азиатската култура в едно? 

Отговорът е претворен в обувки с уникален дизайн, дело на моделиера Ланви Нгуен (LanVy Nguyen).

Тя преплита неизчерпаемата красота на древните виетнамски изкуства, за да създаде обувки-шедьоври, които нямат еквивалент и в тях „оживяват“ огнени сюжети между дракони и фантастични създания със свръхестествени сили.

Изработката на обувките с платформа дърворезба е финансирана от социална програма, наречена Fashion for Freedom, която дава шанс на прохождащи дизайнери да реализират идеите си и да ги лансират в търговската мрежа.

А защо моделите ѝ уникални и неповторими ще се убедите сами…